№ 20288
гр. София, 08.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ
при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело
№ 20231110117467 по описа за 2023 година
Предмет на делото е предявен от „Топлофикация София" ЕАД срещу Д.
З. В., от гр. София, в обстоятелствената част на която се твърди, че ищецът
подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу
ответника за заплащане на сумите 1 190,35 лева (хиляда сто и деветдесет лева
и 35 стотинки), представляваща главница за цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периодa от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г.,
ведно със законната лихва за периода от 20.09.2022 г. до изплащане на
вземането, сумата 210,41 лева (двеста и десет лева и 41 стотинки),
представляваща мораторна лихва за периода от 16.10.2020 г. до 07.09.2022 г.,
27,24 лева (двадесет и седем лева и 24 стотинки), представляваща главница за
цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.08.2019 г.
до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва за периода от 20.09.2022 г. до
изплащане на вземането, сумата 5,52 лева (пет лева и 52 стотинки),
представляваща мораторна лихва за периода от 01.10.2019 г. до 07.09.2022 г.
По така подаденото заявление било образувано гр.дело № 50947/2022 г. по
описа на СРС, 90 състав, по което била издадена заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК. В срока по чл. 414, ал. 1 ГПК ответникът подал писмено
възражение, поради което са налице предпоставките на чл. 415, ал. 1, т. 1 от
ГПК за предявяването на установителен иск. При така изложените факти и
1
като поддържа, че ответника, като потребител на топлинна енергия на
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ...., аб.№ 236533, е потребявал
топлинна енергия в периода 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., която не е
заплатил, ищецът моли да бъде признато за установено в отношенията между
страните, че същия дължи заплащане на сумите 1 190,35 лева (хиляда сто и
деветдесет лева и 35 стотинки), представляваща главница за цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периодa от 01.05.2019 г. до
30.04.2021 г., ведно със законната лихва за периода от 20.09.2022 г. до
изплащане на вземането, сумата 210,41 лева (двеста и десет лева и 41
стотинки), представляваща мораторна лихва за периода от 16.10.2020 г. до
07.09.2022 г., 27,24 лева (двадесет и седем лева и 24 стотинки),
представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.08.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със
законната лихва за периода от 20.09.2022 г. до изплащане на вземането,
сумата 5,52 лева (пет лева и 52 стотинки), представляваща мораторна лихва за
периода от 01.10.2019 г. до 07.09.2022 г. Ответникът - ползвател на имота,
описан в исковата молба, е и ползвател на топлинна енергия през периода
01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. и съответно е потребител на топлинна енергия
за битови нужди по смисъла на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, поради което за него
важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в
областта на енергетиката, с оглед на което сумите за същия са дължими от
него. Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни Общи условия за продажба на топлинна енергия от ищеца,
които се одобряват от ДКЕР към МС, с които се регламентират търговските
взаимоотношения между ищеца и потребителите на топлинна енергия. В
същите са определени редът и срокът, по които купувачите на топлинна
енергия са длъжни да заплащат месечните суми за топлинна енергия, а
именно - 45-дневен срок след датата на публикуването им на интернет
страницата на дружеството. В този смисъл, задължението на ответника за
заплащане на дължимите от него суми в посочените ежемесечно
получаваните фактури, е най-късно до края на текущия месец, следващ този
на доставка на топлинна енергия. С изтичането на последния ден от месеца,
същия изпада в забава за изплащането на съответната сума, съгласно чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД. Ответникът е ползвал доставяната от ищеца топлинна енергия
през исковия период, но задължението не е погасено. Сградата-етажна
2
собственост, в която се намира имотът на ответника, е сключила договор за
извършване на дялово разпределение на топлинна енергия с „Бруната
България“ ООД, гр. София съгласно закона, като сумите за топлинна енергия
за процесния имот са били начислявани от ищеца по прогнозни месечни
вноски, като след края на отоплителния сезон са изготвяни изравнителни
сметки от фирмата, извършвала дяловото разпределение на топлинна енергия
в сградата, поради което и изготвените изравнителни сметки са на база реален
отчет на уредите за дялово разпределение, в съответствие с действащата
нормативна уредба. Ето защо ищецът моли след доказване основателността
на иска да бъде признато за установено в отношенията между страните, че
ответника заплащане на сумите 1 190,35 лева (хиляда сто и деветдесет лева и
35 стотинки), представляваща главница за цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за периодa от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със
законната лихва за периода от 20.09.2022 г. до изплащане на вземането,
сумата 210,41 лева (двеста и десет лева и 41 стотинки), представляваща
мораторна лихва за периода от 16.10.2020 г. до 07.09.2022 г., 27,24 лева
(двадесет и седем лева и 24 стотинки), представляваща главница за цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.08.2019 г. до
30.04.2021 г., ведно със законната лихва за периода от 20.09.2022 г. до
изплащане на вземането, сумата 5,52 лева (пет лева и 52 стотинки),
представляваща мораторна лихва за периода от 01.10.2019 г. до 07.09.2022 г.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Д. З. В., чрез адв. К., е
депозирала отговор, с който оспорва предявените искове като неоснователни,
по подробно изложени съображения. Твърди, че не оспорва да е доставяна
топлинна енергия в твърдените от ищеца количества. Оспорва да е
собственик на процесния имот. Заявява, че не дължи суми за дялово
разпределение. Прави възражение за изтекла погасителна давност.
Третото лице помагач – „БРУНАТА“ ООД, гр. София, намира че
дружеството е водило надлежно топлинното счетоводство за процесния
период.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по
делото доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите
на чл.235, ал.2 и ал.3 от ГПК, установи следното от фактическа страна:
Видно от приложеното гр.д. № 50947/2022 г. по описа на СРС, 90
3
състав, от ищеца на 20.09.2022 г. е депозирано заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, за исковите и по настоящото дело
суми относно топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ..... По отношение
на собствеността на процесния недвижим имот е представена заповед №
505/90 г. на Председателя на ОНС Сердика за продажба на държавен
недвижим имот от 10.07.1990 г., видно от който наследодателя на
ответницата ... /нейна майка, съгласно служебна справка НБДН от 12.08.2021
г., приложена към исковата молба на 16 от делото/ е придобила собствеността
на процесния недвижим имот, след изплащане на цената, която съдът намира,
че е платена съгласно вписаната законна ипотека вх. № 5142/08.02.1991 г.,
том 12, стр. 179 на Службата по вписванията за отпуснат заем от ДСК за
закупуване на имот именно съгласно заповед № 505/90 г. на Председателя на
ОНС Сердика. Затова и доколкото по делото няма твърдения, респ. данни
ответницата да се е отказала от наследството на майка си, респ. да се е
разпоредила с процесното жилище, съдът намира, че страните по делото са в
договорни правоотношения по доставка на ТЕ за имота.
От неоспорените от ответника писмени доказателства, представляващи
два броя документи за изравнителни сметки и два броя документи за годишен
отчет, издадени от третото лице – помагач, които съдът кредитира, се
установява, че справката на фирмата за дялово разпределение – „БРУНАТА“
ООД съдържа данни за общия разход на топлинна енергия от абонатната
станция и разходите за имота, като не е налице спор между страните по
делото, че изчисленията са правени съгласно нормативната уредба.
Изчислена е потребена топлинна енергия за сградна инсталация, отопление и
БГВ, както и съответните изравнявания за периоди по ФДР.
От заключението на вещото лице по допусната съдебно-счетоводна
експертиза, с уточнение в открито съдебно заседание, което съдът възприема
изцяло като обективно и компетентно дадено, се установява, че ответникът не
е платил начислените суми за процесния период, като начислени от ищеца по
фактури и след корекции по изравнителни сметки са суми в размер на
1 190.28 лв. главница и лихви в размер на 210.40 лв. Размерът на сумите за
главница и лихви, които касаят период след 20.09.2019 г., т.е. тригодишен
период преди депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК на 20.09.2022 г. и
не са погасени по давност са в размер на 908.29 лв. главница и 153.86 лв.
лихви.
4
Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните
правни изводи:
Исковете са частично основателни.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест
/чл.154, ал.1 от ГПК/, ищецът е следвало да установи при условията на пълно
главно доказване следните правопораждащи факти, а именно: 1/ по иска за
главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това са
обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения
между страните за доставката на топлинна енергия, обемът на реално
доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че
нейната стойност възлиза именно на спорната сума и 2/ по иска за законната
лихва за забава – че главното парично задължение е възникнало, че е
настъпила неговата изискуемост, както и че размерът на законната лихва
възлиза именно на спорната сума. Съдът приема, че в настоящия случай е
било проведено успешно доказване, поради следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР
/писмена форма на договора не е предвидена/. Съответно според нормата на
чл.150, ал.3 от ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия
потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат
специални условия. По делото не са релевирани нито твърдения, нито има
данни, че ответникът е упражнил правото си на възражение срещу Общите
условия.
Поради изложеното и с оглед елемента на административно регулиране
в чл.150 от закона, съдът приема, че между страните по делото са налице
договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с
включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите
условия.
Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се
разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна
енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на
5
имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ. Топлинното счетоводство на сградата, в която се
намира процесния недвижим имот е осъществявано от „БРУНАТА“ ООД.
В контекста на изложеното съдът счита, че по делото е установено по
несъмнен и категоричен начин потребената от ответника топлоенергия в
определено количество и нейните стойности за исковия период, видно от
СТЕ. Съдът кредитира заключението на вещото лице по ССЕ относно размера
на дължимите суми, доколкото това вещо лице е съобразило корекциите, а
именно 1 190.28 лв., представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за процесния период. За преценка основателността на иска
съдът ще следва да разгледа и възражението на ответника за изтекла
погасителна давност. Съдът намира същото възражение за основателно,
поради изтекла погасителна давност, която в случая е тригодишна, според чл.
111, б.в. от ЗЗД. Затова за сумите преди 20.09.2019 г., с оглед депозираното
заявление по чл. 410 от ГПК на 20.09.2022 г., а именно за сумата 908.29 лв.,
представляваща главница за ТЕ вземането се явява основателно. До пълния
предявен размер искът се явява неоснователен и подлежи на отхвърляне.
На следващо място от клаузите на Общите условия изпадането в забава
не е обусловено от изпращането на покана до длъжника. Според нормата на
чл.84, ал.1 от ЗЗД когато денят за изпълнение на задължението е определен,
длъжникът изпада в забава след изтичането му. Т.е., ответникът следва да се
счита за изпаднал в забава на 1-во число на втория месец, следващ отчетния
период, за който се дължи месечната стойност на доставената топлинна
енергия. Ето защо съдът приема, че втората релевирана претенция се явява
установена в своето основание и размер. Съдът кредитира заключението на
вещото лице по ССЕ относно размера на дължимите суми, доколкото това
вещо лице е отчело корекциите, а именно мораторна лихва в размер на 210.40
лв. за процесния период. За преценка основателността на иска съдът ще
следва да разгледа и възражението на ответника за изтекла погасителна
давност. Съдът намира същото възражение за основателно, поради изтекла
погасителна давност, която в случая е тригодишна, според чл. 111, б.в. от
ЗЗД. Затова за сумите 153.86 лв., видно от заключението на вещото лице по
ССЕ, искът се явява основателен, а до пълния предявен размер искът явява
неоснователен.
По делото не се спори, а и от представените два броя изравнителни
6
сметки се установява, че в рамките на процесния период дяловото
разпределение в сградата в режим на етажна собственост, в която се намира и
процесното жилище, се е извършвало от „БРУНАТА“ ООД, като в тази
насока е и договор от 11.12.2001 г., сключен от ЕС на процесната сградата,
като топлинния счетоводител е избран по протоколно решение на ЕС от
01.12.2001 г. В тази връзка следва да се посочи, че съгласно чл. 139б, ал. 1 ЗЕ
клиентите в сграда - етажна собственост, избират лице, регистрирано по реда
на чл. 139а, за извършване на услугата дялово разпределение. От това следва,
че в тежест на ответника, както и на останалите етажни собственици е било
задължението след изтичане на срока на договора с третото лице – помагач,
да изберат друг топлинен счетоводител, за което не са налице данни, или да
сключат нов договор със същото дружество за дялово разпределение, което
също не се установява от доказателствата по делото. Неизпълнението на
посоченото законово задължение от страна на етажните собственици не е от
естество да ги освободи от заплащане на сумите, дължими за извършване на
дяловото разпределение в процесната сграда, още повече, че в хода на
настоящото производство безспорно се установи, че в рамките на предявения
с исковата молба период в СЕС е извършвано дялово разпределение на
доставената и потребена топлинна енергия и то именно от „БРУНАТА“ ООД.
Предвид изложеното ответникът дължи заплащане на сумата от 27,24 лева
(двадесет и седем лева и 24 стотинки), представляваща главница за цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.08.2019 г. до
30.04.2021 г. Върху главницата се дължи и законна лихва от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК – 20.09.2022 г., до окончателното плащане.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на
обезщетението за забава.
Предвид изложеното по-горе, съдът приема, че първата предпоставка за
уважаване на претенцията за обезщетение за забава в размер на законната
лихва е налице, доколкото се установи наличието на главен дълг.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение, липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия,
поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
7
Ответникът не е оспорил иска по размер, поради което същият се явява
основателен за пълния предявен размер, а именно 5,52 лева (пет лева и 52
стотинки), представляваща мораторна лихва за периода от 01.10.2019 г. до
07.09.2022 г.
С оглед изхода от настоящия спор и претенцията на ищеца за заплащане
на разноски, на основание чл.78, ал. 8 вр. ал.1 от ГПК ответниците следва да
бъдат осъден да заплатят на ищеца разноски в размер на 407 лв.,
представляващи държавна такса, депозит за вещо лице и юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер, с включени разноски по заповедно
производство по ч.гр.д. № 50947/2022 г. по описа на СРС, 90 състав. На
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ответницата има право на разноски в размер на
156 лв., платими на предоставилия безплатна правна помощ по реда на чл. 38,
ал. 1 т. 2 от ГПК на ответницата адв. С. К. К. от САК, съд. адрес гр. София,
у..; с включени разноски по заповедно производство по ч.гр.д. № 50947/2022
г. по описа на СРС, 90 състав и определени в минималните размери по
Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, като възнаграждението за заповедното производство следва
да се определи по чл. 6, ал. 1, т. 5 от цитираната наредба.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правно основание чл.124,
ал.1 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, предявени от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ”
ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.”Ястребец” №23Б,
против Д. З. В. ЕГН **********, със съд. адрес гр. София, у..; чрез адв. К., че
Д. З. В. дължи на „Топлофикация София” ЕАД сумите, както следва - сумата
от 908.29 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството
топлинна енергия до имот, находящ се в гр. София, ..., ап.122, аб.№ 236533 за
период от 20.09.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва за период
от 20.09.2022 г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния
предявен размер от 1 190.35 лв. и за периода м.05.2019 г. – 19.09.2019 г.,
дължи сумата 153.86 лева, представляваща мораторна лихва за период от
16.10.2020 г. до 07.09.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен
размер от 210.41 лв., дължи сума в размер на 27,24 лева, представляваща
8
главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
01.08.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва за периода от
20.09.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 5,52 лева, представляваща
мораторна лихва за периода от 01.10.2019 г. до 07.09.2022 г., за които суми е
издадена заповед от 10.11.2022 г. постановена по ч.гр.д. № 50947/2022 г. по
описа на СРС, 90 състав.
ОСЪЖДА Д. З. В. ЕГН **********, със съд. адрес гр. София, у..; чрез
адв. К., да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул.”Ястребец” №23Б, направените по делото
разноски в размер на 407 лв., с включени разноски по заповедно производство
по ч.гр.д. № 50947/2022 г. по описа на СРС, 90 състав.
ОСЪЖДА ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул.”Ястребец” №23Б, да заплати на адв. С. К. К. от
САК, съд. адрес гр. София, ул. Владайска № 35, ет. 3, офис 1, сума в размер
на 156 лв., представляващи възнаграждение за безплатна правна помощ по
реда на чл. 38, ал. 1 т. 2 от ГПК, с включено възнаграждение по ч.гр.д. №
50947/2022 г. по описа на СРС, 90 състав.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач –
„БРУНАТА“ ООД ЕИК .. със седалище и адрес на управление гр. София, ...
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9