Р Е Ш Е Н И Е
№ 260489/1.12.2020г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА,
НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XХII състав, в открито съдебно заседание на десети ноември две хиляди
и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: МИЛЕНА НИКОЛОВА
с участието на секретаря Елена Пеева, след като разгледа докладваното от съдията НАХД № 3777 по описа за 2020 г., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Дедал – 1995“ ООД срещу Наказателно постановление № 03 –
012955 от 08.07.2020 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда”
– гр. Варна, с което на дружеството на основание чл. 416, ал. 5 и чл. 414, ал.
3 КТ е наложена имуществена санкция в размер на 5000 лв. за нарушение на чл.
63, ал. 2 КТ.
В жалбата
са изложени съображения за незаконосъобразност на наказателното постановление
поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до
ограничаване правото на защита на санкционираното юридическо лице, нарушение на
материалния закон, както и явна несправедливост на наложената имуществена
санкция. Отправено е искане за отмяна на наказателното постановление, а в
условията на евентуалност за намаляване на размера на наложената имуществена
санкция до минималния предвиден в закона размер, както и за присъждане на
сторените по делото разноски.
В
проведеното открито съдебно заседание въззивното
дружество се представлява от своя процесуален представител адв.
Я.С. от САК, който излага съображения за допуснати нарушения на процесуалния и
материалния закон. Поддържа искането за отмяна на обжалваното наказателно
постановление и присъждане на направените по делото разноски.
В
проведеното открито съдебно заседание въззиваемата
страна Дирекция „Инспекция по труда” – гр. Варна се представлява от своя
процесуален представител юрисконсулт Д.О., която моли за потвърждаване на
наказателното постановление, като излага съображения за неговата
законосъобразност. Отправя искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
като съобрази възраженията и доводите, изложени от страните, намира за
установено следното:
От фактическа страна:
На
26.05.2020 г. около 14,00 часа представители на дирекция „Инспекция по труда“ –
Варна, в това число и св. Л.П.Б. (главен инспектор в Дирекция „Инспекция по
труда“ – Варна), извършили проверка за спазване на трудовото законодателство в
обект „Делта Планет Мол“,
намиращ се в гр. Варна, ж.к. „Трошево“, бул.
„Сливница“ № 185.
При
извършената проверка инспекторите установили да полага труд И.Д.И., който
заемал длъжността монтажник по трудов договор с въззивното
дружество „Дедал – 1995“ ООД.
На И.И. била предоставена за попълване декларация, в която
посочил, че има сключен трудов договор с „Дедал 1995“
ООД от 16.05.2020 г. за длъжността „строителен работник“ с работно време от
08,00 часа до 18,00 часа, както и че няма сключен граждански договор.
Декларирал още, че получава дневно трудово възнаграждение в размер на 50-60 лв.
и има едночасова почивка в работния ден.
На дружеството била връчена
призовка за явяване на представител в Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна и
представяне на документи, включително трудови досиета и уведомления до НАП за
сключени трудови договори.
На същия ден (26.05.2020 г.)
в 20:57:06 часа дружеството подало уведомление по чл. 62, ал. 3 КТ за
регистриране на трудовия договор на И.Д.И..
Приемайки, че дружеството е
извършило нарушение на чл. 63, ал. 2 КТ, на 23.06.2020 г. св. Б. съставила акт
за установяване на административно нарушение срещу дружеството, който бил
връчен на управителя В.К.К.по реда на чл. 416, ал. 3 КТ.
В предвидения в разпоредбата
на чл. 44, ал. 1 ЗАНН срок дружеството не е депозирало писмено възражение срещу
съставения АУАН, като на 08.07.2020 г. директорът на Дирекция „Инспекция по
труда” – гр. Варна, приемайки идентична фактическа обстановка, като тази,
изложена в АУАН, издал обжалваното наказателно постановление.
По доказателствата:
Гореизложената
фактическа обстановка се установи и се потвърди въз основа на следните гласни
доказателствени средства: показанията на св. Л.П.Б., и писмени доказателства и
доказателствени средства: ръкописна декларация от И.Д.И.; справка за приети и
отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 КТ; трудов договор; идентификационна
карта; извлечение от Търговски регистър; протокол за извършена проверка;
призовка; заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда“; договор за услуги от 25.05.2020 г. между Дедал – 1995 ООД и И.Д.И.; длъжностна характеристика за
длъжност монтажник; печатна декларация от И.Д.И.; списък на разноските; договор
за правна защита и съдействие от 28.08.2020 г.; фактура № **********/23.08.2020
г.; фактура № **********/09.11.2020 г.; извлечение от банкова сметка *** „С. и С.“
и АУАН в оригинал.
Съдът
кредитира гласните доказателствени средства – свидетелските показания на св. Л.Б.,
като обективни и достоверни, доколкото същите не съдържат противоречия в себе
си, последователни и логични са, а освен това съответстват на събраните по
делото писмени доказателства и доказателствено
средство и по - конкретно на трудовия договор между въззивното
дружество и И.Д.И.; справката за приети и отхвърления уведомления по чл. 62,
ал. 5 КТ и АУАН. От същите се установява, че работникът И.Д.И. е започнал да
изпълнява трудовите си функции на „монтажник“ още на 16.05.2020 г., като в деня
на проверката е бил установен с още трима работници да поставя гипсокартон в проверявания обект „Делта Планет
Мол“. От представената справка за приети и отхвърлени
уведомления се установява, че уведомлението за сключен трудов договор с И.Д.И.
е подадено след извършването на проверка от служители на Дирекция „Инспекция по
труда“ – Варна и по-конкретно - на същата дата в 20:57:06 часа.
При
анализа на доказателствената стойност на съставения
АУАН съдът съобрази разпоредбата на чл. 416, ал. 1 КТ, съгласно която редовно
съставените актове по този кодекс имат доказателствена
сила до доказване на противното. Доколкото по делото не са налице
доказателства, които да опровергават констатациите на контролните органи, а
напротив показанията на св. Л.П.Б. и описаните по-горе писмени доказателства
подкрепят и затвърждават удостовереното в АУАН, то
последният също служи като основа на направените от съда фактически изводи.
Съдът
кредитира и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени
средства като обективни и достоверни и допринасящи за разкриване на обективната
истина по делото.
Посочените
гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, обсъдени и ценени
поотделно и в тяхната съвкупност,
установяват описаната фактическа обстановка в нейната пълнота, поради
което въз основа тях съдът изгради своите фактически изводи.
От правна страна:
Жалбата срещу наказателното
постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7 – дневен срок,
от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се
явява процесуално допустима.
Съдът в рамките на
служебната проверка не констатира съществено нарушение на процесуалните
правила, визирани в ЗАНН.
Административно
наказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а
наказателното постановление е издадено в шестмесечния преклузивен
срок. АУАН е изготвен от длъжностно лице със съответната компетентност, съдържа
необходимите реквизити, изброени в чл. 42 ЗАНН, и е надлежно предявен по реда
на чл. 416, ал. 3 КТ. НП е издадено от компетентен орган, отговаря на
изискванията на чл. 57 ЗАНН.
При анализа на приложимата
нормативна уредба, съдът намира, че е налице нарушение на разпоредбата на чл.
63, ал. 2 от КТ, съгласно която работодателят няма право да допуска до работа
работник или служител преди да му бъдат предоставени документите, изчерпателно
изброени в разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от КТ – екземпляр от сключения трудов
договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите.
В чл. 1, ал.
2 КТ е регламентирано, че отношенията при предоставянето
на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения.
От
показанията на св. Б. се установява, че по време на проверката са установени
общо четири работници, измежду които бил и работникът И.Д.И.. Двама от
работниците били на подвижно скеле и поставяли гипсокартон,
а другите двама приготвяли материали. И четиримата били облечени в работни
дрехи, по които имало следи от строителни материали. На следващо място И.Д.И. е
подписал декларация, в която изрично е посочил, че има сключен трудов договор и
работи за въззивното дружество на длъжността
„строителен работник“ от 16.05.2020 г., няма сключен граждански договор,
получава дневно възнаграждение и има регламентирани работно време от 08,00 часа
до 18,00 часа, както и дневна почивка в размер на 1 час. Освен това в хода на
проверката въззивното дружество е представило,
сключен трудов договор между него и работника И.Д.И. за длъжността „монтажник“
с място на работа гр. Варна и месечно възнаграждение 1000 лв.
Следователно
между въззивното дружество и И.И.
се установяват като налични всички елементи на трудовото правоотношение: две
страни (работодател и работник); определено място на работа (гр. Варна);
заемането на конкретно определена длъжност (монтажник); определено трудово
възнаграждение с постоянен характер (1000 лв.); периодичност на заплащането
(месечно); продължителност на работния ден (от 08,00 часа до 18,00 часа) - по арг. от чл. 66, ал. 1 КТ.
Следователно
съдът намира, че въззивното дружество е осъществило
от обективна страна състава на нарушението на
чл. 63, ал. 2 от КТ, тъй като на 26.05.2020 г. в 14,00 часа в качеството
на работодател е допуснало до работа лицето И.Д.И. на длъжност „монтажник“ в
обект „Делта Планет Мол“, находящ се в гр. Варна, ж.к. „Трошево“,
бул. „Сливница“ № 185, където дружеството извършва строителни и монтажни
работи, преди да е предоставено на работника копие от уведомлението по чл. 62,
ал. 3 КТ, заверено от ТД на НАП.
Съдът
намира, че в настоящия случай е неприложима разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, тъй
като не са налице такива смекчаващи отговорността обстоятелства, които да
отличават нарушението като такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение
с обикновените случаи на нарушения от този вид. Напротив касае се за типично
нарушение.
По възраженията на въззивното
дружество:
По отношение
на възражението за допуснато нарушение на чл. 52, ал. 4 ЗАНН съдът счита, че
непълнотата на доказателствата не може да бъде основание за отмяна на
наказателното постановление. Това е така по две причини: първо, защото страните
по делото са длъжни да посочат всички доказателства в подкрепа на своите
становища и, най-вече - защото съдът решава делото по същество, което от
процедурна гледна точка означава, че той никога не връща делото за ново
разглеждане от административнонаказващия орган, а го
решава сам, по същество (цит. от „Административен
процес“, издание от 2009 г. на „Сиела софт енд паблишинг“ АД, с автори проф. д-р Кино Лазаров и доц.
д-р Иван Тодоров, стр. 386). По същите тези съображения непосочването в НП на
доказателствата, които потвърждават нарушението, не може да се приеме за
съществено процесуално нарушение, което да е довело до ограничаване на правото
на защита на нарушителя.
Съдът не
приема за основателно възражението, че работникът И.Д.И. е извършвал дейност по
договор за изработка, а не по трудов договор. Главната разлика между договора
за изработка, какъвто се твърди, че е сключен, и трудовия договор е наличието
на йерархична обвързаност и пряк контрол върху всяка конкретна дейност,
изпълнявана от наетото лице. В случая е налице йерархична зависимост, присъща
на трудовия договор, съответно неприсъща на договора за изработка, където
правата на възложителя се изчерпват с възлагането на определен краен резултат
на изпълнителя. Всякаква независимост на И.И. във
връзка с изпълняваната от него дейност по поставянето на гипсокартон
от дружеството – работодател в този случай е изключена – той работи в
определено работно време, на осигурено от работодателя работно място и
оборудване, с материали на работодателя, извършвайки дейност в полза единствено
на въззивното дружеството. В тази връзка не без
значение е и обстоятелството, че на 26.05.2020 г. е подадено уведомление в НАП
за сключен трудов договор, екземпляр от който е представен в хода на
проверката. В договора са уговорени длъжност и място на работа, съвпадащи с
тези, които са установени от контролните органи. По тези съображения съдът
намира, че в деня на проверката е съществувало трудово правоотношение между
страните.
Действително
в представения по делото граждански договор е уговорено еднократно престиране на конкретно определен резултат, но според съда
представения договор за изработка е съставен за целите на производството,
доколкото един ден преди него между същите страни е сключен трудов договор, за
който в деня на проверката е подадено уведомление до НАП. Освен това изрично в
подадената от работника декларация е посочено, че между страните има сключен
трудов договор, но няма сключен граждански договор. Следователно към датата на
проверката представения по-късно граждански договор не е съществувал.
Представената
допълнителна декларация от И.Д.И. също следва да се приеме като изготвена, за
да послужи на въззивната страна в административнонаказателното
производство, но не би могла да представлява годно доказателствено
средство предвид обстоятелството, че същата не е събрана по реда на чл. 402,
ал. 1, т. 3 КТ, т.е. по искане от контролните органи, а е представена
допълнително по инициатива на работодателя.
Относно
възражението за липса на виновно извършено от жалбоподателя нарушение съдът
намира, че в случая в случая е възникнала т.нар. обективна отговорност на юридическите
лица, при която без значение са конкретните субективни причини, довели до
извършването на нарушението, предвид въздигнатото като нормативно по своя
характер задължение на въззивното дружество да
осигури спазването на трудовото законодателство.
Във въззивната жалба е направено възражение, че в АУАН и НП
мястото на извършване на нарушението не е индивидуализирано, доколкото не е
посочено точното място в „Делта Планет Мол“, където е полаган труд от работника И.Д.И..
Посочването на административния адрес на сградата, в която е извършвана трудова
дейност, е достатъчна индивидуализация на мястото на извършване на нарушението,
която позволява на санкционираното юридическо лице да организира защитата си
като посочи доказателства, опровергаващи констатациите на наказващия орган.
Не е налице
и нарушение на чл. 40, ал. 3 ЗАНН, тъй като в закона няма изискване свидетелите
при съставяне на АУАН да не се намират в служебни правоотношения със
съответната контролираща структура. На следващо място не се установява от
материалите по делото свидетелката при съставяне на АУАН Райна Недялкова
Петкова да има някаква пряка или непряка заинтересованост от изхода на делото.
Също така самоличността на свидетелката е индивидуализирана в необходимата
степен чрез посочване на трите имена, ЕГН и адрес, поради което отсъствието на
други данни не е ограничило правото на защита на въззивното
дружество.
Действително
св. Б. не уточнява каква точно дейност е извършвал конкретно работникът И.Д.И.,
но изрично посочва, че и четиримата установени на място работници на въззивното дружество са полагали труд, като двама от
работниците били на подвижно скеле и поставяли гипсокартон,
а другите двама приготвяли материали. И четиримата били облечени в работни дрехи,
по които имало следи от строителни материали. Тези показания са достатъчни, за
да бъде безспорно прието от съда, че установеният на място И.Д.И. е полагал
труд на процесната дата и място в полза на въззивното дружество.
Обстоятелството
дали контролните органи са разяснили на работника И.И.
разликата между граждански и трудов договор и дали последният е осъзнавал тази
разлика, се явява ирелевантно за настоящото
производство, доколкото действителната същност на отношенията между въззивното дружество и И.Д.И. се извежда от всички
обективно съществуващи факти, свързани с тези отношения, а не от правната
оценка на страните по тях. Наличието на трудово правоотношение в конкретния
случай се установява от другите попълнени от работника графи, а именно работно
време, периодичност на дължимото трудово възнаграждение, наличието на почивка в
работния ден и полагането на труд от 16.05.2020 г., а не от 25.05.2020 г.,
когато е сключен договорът за изработка.
Съдът намира
за неотносимо възражението на въззивното
дружество, че сключването на граждански договор е продиктувано от една страна
от необходимостта работодателят да не допуска до работа лице по трудов договор,
без да му е връчено уведомление, и от друга страна от възможността да дължи
неустойка за неизпълнението му спрямо партньорите – възложители на съответните
ремонтни дейности. Отношенията на работодателя с търговските му партньори не го
освобождава от задължението да спазва трудовото законодателство, поради което и
същите са без значение за преценката относно законосъобразността на издаденото
наказателно постановление. Наличието на почивни дни около датата на сключване
на трудовия договор не е изключващо отговорността обстоятелство, доколкото въззивното дружество така или иначе е подало уведомлението
извън работно време. Нещо повече – работникът декларира, че е работил за въззивното дружество от 16.05.2020 г., т.е. последното е
имало достатъчно време за да организира законосъобразното осъществяване на
дейността на дружеството, включително в областта на трудовото законодателство.
По отношение на имуществената санкция:
Разпоредбата
на чл. 414, ал. 3 КТ предвижда имуществена санкция за работодател, който наруши
разпоредбата на чл.
63, ал. 2 КТ, в размер от 1500 до 15 000 лв.
При
индивидуализиране на имуществената санкция съдът отчита като смекчаващо
отговорността обстоятелството, че в административно-наказателната преписка не
се съдържат данни въззивното дружество да е
санкционирано за подобни нарушения на трудовото законодателство, което мотивира
съда да приеме, че нарушението е извършено за първи път, което от своя страна
налага извода за едно като цяло отговорно и правилно отношение на въззивното дружество към законоустановения
ред в страната.
Съдът
не отчете отегчаващи отговорността обстоятелства, поради което и в съответствие
с чл. 27, ал. 2 ЗАНН имуществена санкция в минималния размер от 1500 лв. се
явява справедлива и напълно съответстваща на целите, предвидени в разпоредбата
на чл. 12 от ЗАНН.
По изложените съображения, съдът намира, че
обжалваното наказателно постановление следва да бъде изменено в санкционната му
част, като наложената имуществена санкция в размер на 5000 лв. бъде намалена до
предвидения в закона минимум от 1500 лв.
По разноските:
С оглед
изхода на спора, право на разноски се поражда за всяка от страните, съобразно
уважената, респ. отхвърлена част от оспорването, като всяка от тях прави искане
за присъждането им.
Процесуалният
представител на въззиваемата страна е направил
възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК (приложим по арг. от чл. 63, ал. 3 ЗАНН вр.
чл. 144 АПК) на претендираното от въззивната
страна адвокатско възнаграждение. Въззивното
дружество претендира присъждане на разноски, като представя доказателства
(договор за правна защита и съдействие; 2 бр. фактури и извлечение от банкова
сметка) ***. с ДДС. Съгласно чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7,
ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения дължимото в случая адвокатско възнаграждение възлиза на сумата
от 580 лв. без ДДС. Следователно възражението за прекомерност е неоснователно.
От
доказаните релевантни разноски в размер на 540 лева, представляващи заплатено
адвокатско възнаграждение, въззивното дружество има
право на 378 лева съобразно уважената част от оспорването на наказателното
постановление на основание чл. 63, ал. 3 ЗАНН вр. чл.
144 АПК вр. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Доколкото
Дирекция "Инспекция по труда" – Варна е териториално поделение на
специализираната администрация на Изпълнителна агенция "Главна инспекция
по труда" - Главна дирекция "Инспектиране на труда", а не
самостоятелно юридическо лице и предвид разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция
"Главна инспекция по труда", съгласно която Агенцията е юридическо
лице на бюджетна издръжка със седалище ***, съдът намира, че за заплащане на
разноските на въззивната страна следва да бъде
осъдена Изпълнителна агенция
"Главна инспекция по труда".
Въззиваемата страна е представлявана от юрисконсулт и претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съдът
определя дължимото в случая юрисконсултско
възнаграждение на въззиваемата страна в размер на
80,00 лв. предвид липсата на правна и фактическа сложност на делото, от което
има право на 24 лв., пропорционално на отхвърлената част от обжалването, на
основание чл. 63, ал. 5 вр. ал. 3 ЗАНН вр. чл. 144 АПК вр. чл. 78, ал. 3 ГПК и чл. 27е, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ, което следва
да бъде присъдено в полза на юридическото лице Изпълнителна агенция
"Главна инспекция по труда".
Така
мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, СЪДЪТ
Р Е
Ш И:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 03 – 012955 от 08.07.2020 г., издадено от
директора на Дирекция „Инспекция по труда” – гр. Варна, с което на „Дедал – 1995“ ООД на основание чл. 416, ал. 5 и чл. 414,
ал. 3 КТ е наложена имуществена санкция в размер на 5000 лв. за нарушение на
чл. 63, ал. 2 КТ, като НАМАЛЯВА размера
на наложената имуществена санкция от
5000 (пет хиляди) лева на 1500 (хиляда и петстотин) лева.
ОСЪЖДА ИЗПЪЛНИТЕЛНА
АГЕНЦИЯ "ГЛАВНА ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА", ЕИК *********, със седалище ***
ДА ЗАПЛАТИ на „Д.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***
сумата от 378 лв. (триста седемдесет и осем лева), представляваща направени във
въззивното производство разноски, на основание чл.
63, ал. 3 ЗАНН вр. чл. 144 АПК вр.
чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „Д.“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на ИЗПЪЛНИТЕЛНА
АГЕНЦИЯ "ГЛАВНА ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА", ЕИК *********, със седалище ***
сумата от 24 лв. (двадесет и четири лева), представляваща направени във въззивното производство разноски, на основание чл. 63, ал.
5 вр. ал. 3 ЗАНН вр. чл.
144 АПК вр. чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд - Варна в
14-дневен срок от получаване на съобщенията от страните, че решението е
изготвено.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: