ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 472
гр. Перник, 13.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
Членове:АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА
като разгледа докладваното от АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА
Въззивно частно гражданско дело № 20221700500320 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 273, вр. с чл. 248 от ГПК.
ОТ: „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД,
ЧРЕЗ пълномощника му адвокат П.В.,
със съдебен адрес: ***
СРЕЩУ: ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 959/22.03.2022г., постановено по
ч.гр.д. № 4868/2021г. по описа на Районен съд- Перник.
Жалбоподателят счита определението за неправилно и незаконосъобразно, поради
което моли то да бъде отменено по съображения, изложени в жалбата. В последната се
твърди, че присъденото адвокатско възнаграждение в размер на 150.00 лева в заповедното
производство не отговаря на вида на осъществената защита и правната сложност на делото.
Акцентира се, че в заповедното производство е депозирана попълнена бланка възражение, с
която се оспорва задължението. Жалбоподателя намира, че за изготвяне и депозиране на
бланкетно възражение, законодателят е предвидил, че не се изисква никаква правна
квалификация или специални знания или умения, необходими за неговото попълване. На
следващо място, в подкрепа на становището си, жалбоподателя се позовава на Наредба №
1/2004г., която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения за
съответния вид услуга (и в която този вид адвокатска услуга не фигурира), като посочва, че
максималният размер на адвокатския хонорар е въпрос на договаряне между страните, но
адвокатското възнаграждение трябва да бъде адекватно на фактическата и правна сложност
на конкретното дело. Процесуално представителство за подаване на възражение по чл. 414
ГПК от длъжник срещу издадена заповед за изпълнение не било сред изрично предвидените
в посочената Наредба, поради което и на основание §1 от ДР на Наредба № 1
1
възнаграждението следва да се определи по аналогия. За да бъде сторено това, трябва да се
изходи от вида на самото процесуално действие. За депозиране на възражение е бил
утвърден образец с Наредба № 6 от 20.02.2008г. на Министъра на правосъдието, който се
връчва на длъжника заедно с издадената Заповед за изпълнение. В тази насока, въззивния
жалбоподател посочва и съдебна практика, включително и чрез прилагането на копия от
съответните съдебни актове към въззивната жалба.
В предоставения срок, отговор от насрещната страна е постъпил, изразява се
становище за неоснователност на подадената жалба при подробно изложени съображения,
като било неоснователно твърденията на жалбоподателя, за прекомерност на разноските,
които били под минимума визиран в чл. 7, ал.7 от Наредбата за мин. адв. възнаграждения,
несериозни били доводите относно ползването на адвокатска защита в производството,
разсъжденията относно разноските в последващо производство по чл. 422 от ГПК били
неотносими в конкретния казус.
Настоящият съдебен състав, след като прецени, че жалбата е подадена в
законноустановения срок по чл. 248, ал. 3 от ГПК, от надлежна страна имаща правен
интерес от обжалване, счита същата за допустима, поради което и след като обсъди
събраните по делото доказателства, прецени и приложимото право, за да се произнесе взе
предвид следното:
Първоинстанционното ч.гр. д. №4868/2021г. e образувано по заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, подадено от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД ,
БУЛСТАТ: ********* със седалище/адрес на управление: гр.София, р-н Витоша, ж.к
Малинова долина, ул. Рачо Петков[1]Казанджията № 4-6, представляван от Р.И.М.-Т. –
Управител срещу Й. С. М., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: *** за вземане
в размер на 1505,71 лева, представляваща дължима главница по Договор за потребителски
кредит № *** от ***; сумата 275.60 лв. /двеста седемдесет и пет лева и 60 ст./ - договорна
лихва за периода от *** до 19.02.2012 г. и законна лихва върху главницата 1505.71 лв.
считано от 03.09.2021 г. до изплащане на вземането, както и за сумите: 35.63 лв. /тридесет и
пет лева и 63 ст./ държавна такса и 50.00 лв. /петдесет лева/ юрисконсултско
възнаграждение.
С Разпореждане № 4954 от 10.09.2021г. Районен съд – гр. Перник, след като е приел,
че депозираното заявление отговаря на изискванията на чл. 410, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, вр. чл.
127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 от ГПК, е разпоредил да се издаде Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК за обективираните в заявлението на заявителя
вземания.
В изпълнение на горното е издадена Заповед № 1668 от 10.09.2021г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК срещу Й. С. М., с ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес: ***, с която на същия е разпоредено да заплати на кредитора „ЕОС
МАТРИКС“ ЕООД , БУЛСТАТ: ********* със седалище/адрес на управление: гр.София, р-
н Витоша, ж.к Малинова долина, ул. Рачо Петков[1]Казанджията № 4-6, представляван от
Р.И.М.-Т. - Управител сумата 1505.71 лв. /Хиляда петстотин и пет лева и 71 ст./ - дължима
главница по Договор за потребителски кредит № *** от ***; сумата 275.60 лв. /двеста
седемдесет и пет лева и 60 ст./ - договорна лихва за периода от *** до 19.02.2012 г. , и
законна лихва върху главницата 1505.71 лв. считано от 03.09.2021 г. до изплащане на
вземането, както и сумите: 35.63 лв. /тридесет и пет лева и 63 ст./ държавна такса и 50.00 лв.
/петдесет лева/ юрисконсултско възнаграждение.
2
С Определение № 469/10.02.2022г., първоинстанционния съд е обезсилил издадената
Заповед № 1668/10.09.2021г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК,
като заявителят е бил осъден да заплати на длъжника сумата от 150,00 лева, представляваща
направени в заповедното производство разноски. В законоустановения срок е постъпила
молба за изменение по реда на чл. 248 ГПК от процесуалния представител на заявителя, с
която се иска изменение на Определение № 469/10.02.2022г. в частта за разноските, като
последните бъдат изцяло отменени.
С обжалваното Определение № 959 от 22.03.2022г., постановено по ч. гр. д. №
4868/2021г. по описа на ПРС, съдът е оставил без уважение депозираната от „ЕОС Матрикс“
ЕООД молба, приемайки, че съгласно чл. 78 ал. 4 ГПК ответникът, който в заповедното
производство е длъжник, има право на разноски при прекратяване на делото, като подлежат
на присъждане всички разноски, направени по повод водене на делото, за чието
установяване са представени надлежни доказателства. Първоинстанционният съд е
отбелязал, че в случая причината за прекратяване на производството не е пряко свързана с
процесуалното поведение на длъжника, а с обезсилването на издадената заповед за
изпълнение заявителя се явява неизправна страна, която с действията си е довела до
неоснователно въвличане на длъжника в заповедното производство. Поради това е приел, че
същия следва да понесе санкционните последици на разноските. Първоинстанционния съд е
отбелязал, че длъжникът е взел участие в развилото се заповедно производство, като е
ангажирал процесуален представител, който е депозирал възражението по чл. 414 ГПК.
Поради това е приел, че са налице предпоставките за присъждане на направените по делото
разноски, по силата на разпоредбата на чл. 78 ал. 4 ГПК, която намира приложение и в
заповедното производство. Приел е, че размера на направените от длъжника разноски е
доказан по предвидения в т. 1 от ТР № 6 от 06.11.2013г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012г.
ОСГТК начин – чрез представен, ведно с възражението по чл. 414 ГПК договор за правна
защита и съдействие, с обективирана в него разписка за получаване в брой на дължимото се
адвокатско възнаграждение в размер на 150,00 лева
Първоинстанционния съд е взел отношение и по релевираното от заявителя
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, намирайки го за
неоснователно. Развил е подробни мотиви в подкрепа на достигнатия извод, като е изложил
и становището си, съгласно което приема, че участието на процесуалния представител на
длъжника в заповедното производство не се изчерпва единствено до депозиране на
възражение, а включва и действия, свързани с проучване на доказателствата по делото,
даване на правни консултации и предприемане на съответни действия във връзка с предмета
на спора, съобразно развитието на последния, поради което е приел, че тези действия не
могат да се приравнят на подаване на молба по смисъла на чл. 6 т. 5 от Наредба № 1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Позовал се е на
разпоредбата на чл. 7 ал. 7 вр. ал. 2 т. 1 от Наредба № 1/2004г., съгласно която минималният
размер на възнаграждението за адвокат възлиза на сума в размер на 300 лева, докато
претендирания и присъден размер възлиза на 150 лева.
Въззивният съд намира, че обжалваното определение е правилно и следва да бъде
потвърдено по следните съображения:
Не се спори от страните, че длъжникът в заповедното производство е бил
представляван при подаване на възражение по чл. 414 от ГПК от адвокат, каквото
процесуално представителство има право съгласно чл. 32 ал. 1 от ГПК, както и
обстоятелството, че на последния е заплатено за това представителство възнаграждение в
3
размер на 150,00 лева. Действието по подаване на възражение за недължимост в
заповедното производство следва да се окачестви като основно средство за защита на
длъжника в заповедното производство с цел прекратяване на производството и обезсилване
на издадената заповед за изпълнение. Т.е. за определяне възнаграждението на процесуалния
представител в този случай следва да е относима разпоредбата на чл. 7 ал. 2 от Наредба №
1/2004г. – въз основа защитавания материален интерес, в каквато насока са и мотивите на
първоинстанционния съд, напълно споделени и от настоящата инстанция. В настоящото
заповедно производство материалният интерес е 1781,31 лева и съгласно чл. 7 ал. 2 т. 2 от
Наредбата минималния размер на адвокатското възнаграждение следва да бъде 354,69 лева.
Това сочи и на неоснователност на релевираното от заявителя възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение, претендирано от длъжника, доколкото последното възлиза
на 150,00 лева – размер доста под минимума. Поради това, настоящия съдебен състав счита,
че районният съд правилно е определил размера на разноските за адвокатско
възнаграждение, дължимо се на длъжника, с оглед на което депозираната частна жалба
следва да бъде оставена без уважение.
За пълнота следва да се посочи, че посочената в частната жалба съдебна практика не е
в противоречие на достигнатия от първоинстанционния съд правен извод относно
разноските досежно настоящия случай. На първо място защото същата касае различен ход
на протеклите съдебни производства (като например развило се исково производство по
реда на чл. 422 ГПК, каквото в настоящия случай няма, респ. длъжника е лишен от
възможността да претендира разноски пред исковия съд, който да се произнесе за
последните и в двете производства – исково и заповедно и да разглежда въпроса за
евентуалната мотивираност на депозираното възражение /доколкото за такава в
обжалваното определение не се говори и разноски не са присъдени/) и на второ място, тъй
като в останалата й част същата кореспондира с изложените в обжалваното определение
съображения, доколкото съдебните инстанции са съгласни с извода, че разноски на
длъжника в заповедното производство се дължат. И както правилно е посочил
първоинстанционния съд, същите се дължат не с оглед мотивираност на депозираното
възражение, а с оглед на всички необходими действия по процесуалното представителство,
осъществени от пълномощника на длъжника с цел защита на длъжника в заповедното
производство и прекратяване на производството. Относно начина на определяне на размера
на разноските, настоящия съдебен състав не е длъжен да се съобрази с практиката на друг,
равен по степен съд (какъвто се явява Софийски градски съд), а застъпва формиралата се и
задължителна съдебна практика на ВКС в тази насока. Колкото до споменаваното
Определение № 45 от 23.01.2019г., постановено по ч.т.д. № 3074/2018г. по описа на ВКС, то
същото касае производствата по чл. 419 и чл.420 ГПК, където длъжникът не търси защита
срещу материалното право на кредитора по същество, какъвто не е настоящия случай.
Водим от изложеното СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 469/10.02.2022г., постановено по ч. гр. д. №4868 /
2021г. по описа на Районен съд- Перник.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5