Р
Е Ш Е Н И Е
№646/12.2.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
гр.Варна 12.02.2020г.
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, тридесет и първи състав в открито
съдебно заседание проведено на четиринадесети януари две хиляди и двадесета година
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Любомир
Нинов
при секретаря Анелия Тотева, като
разгледа докладваното от съдията гр.д.№8084/2019г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове
от К.Р. срещу ГДИН МП с правно основание чл.71, ал.1, т.3 от Закона
за защита от дискриминацията /ЗЗДискр./ за осъждане
на ответника да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на
3 000 лв., претърпени за периода от 01.03.2014г. до 10.03.2014г. и
съответно такова в размер на 2 500 лева - за периода от 28.05.2014г. до
05.06.2014г., ведно със законната лихва върху претендираните
главници, считано от подаване на исковата молба до окончателното им изплащане.
Обезщетението се претендира във връзка с осъществено дискриминационно отношение
от страна на администрацията в Затвора в гр.София по отношение на ищеца, където
той е бил преведен като „чужда делегация” – по-неблагоприятно третиране спрямо
други лишени от свобода на основата на признак „лично положение” като
изтърпяващ наказание „доживотен затвор с право на замяна” и признак
„имуществено състояние”. Твърди, че други двама затворници изтърпяващи
наказание „доживотен затвор без право на замяна” разполагат с повече средства
от него. Като конкретни действия на администрацията на Затвора гр.София се
посочва неиздаването на карта от системата Contel, с
която да провежда телефонни разговори и да пазарува в лавката на Затвора
гр.София, където е пребивавал във
времето от 1.03.2014г. до 10.03.2014г. и от 28.05.2014г. до 5.06.2014г.
Ищецът твърди в исковата молба, че
изтърпява наказание „доживотен затвор” в Затвора в гр.Варна, като често е
превеждан в Софийския централен затвор по повод съдебни дела. Във връзка с
престоя му там се налага да пазарува от лавката и да ползва телефон, което може
да стане само посредством карта от системата Contel, която
„важи” единствено на територията на този затвор. За целта при пребиваването си
в Затвора - гр.София на 01.03.2014г. е подал молба до началника на затвора да
му издаде такава карта, която била уважена, но само „на хартия”
- карта не му била издадена. На 29.05.2014г. същият подал нова молба
до началника на затвора, като му е бил даден да попълни формуляр по образец, в
който да посочи телефонните номера, които ще ползва и го информирали, че за му
бъде издадена карта следва да разполага с пари в наличност в Затвора-гр.София.
На 04.06.2014г. ищецът подал молба-декларация до началника на същия затвор да
разпореди да не му връщат пощенския запис, който междувременно е получил в
Затвора-гр.София, дори и след връщането му в Затвора гр.Варна, където изтърпява
присъдата си, за да му бъде издадена поисканата карта. Пощенският запис бил
обаче върнат на подателя. Твърди, че на други лица –такива карти били издадени,
което го кара да се чувства дискриминиран. Заявява, че е претърпял
неимуществени вреди, изразяващи се в чувство на злепоставеност
и лишеност от право на избор, вследствие на отнетото право
на телефонен контакт с близките и адвокатите си; чувство на обреченост и предрешеност, вследствие на невъзможността за връзка с
адвокатите му, поставяне в състояние на постоянно тягостно напрежение от
неизвестността, безвремие, тревога, униние, страх, главоболие, както и чувство
на глад.
В срока по
чл.131 от ГПК ответника
е подал писмен отговор на исковата молба, в който счита предявения иск за
неоснователен. Твърди се, че ищецът не е посочил по
кой признак е дискриминиран, като се твърди, че начинът на ползване на карти от
системата Contel
е еднакъв за всички лишени от свобода, като той е разполагал със създадена
възможност да ползва тази система в затвора София, а това че не е могъл да се
възползва от нея в затвора Варна е резултата на липсата на средства по профила
му създаден в нея, като неосъществените негови очаквания не представляват
дискриминация.
Съдът
приема, че предявеният иск намира
правното си основание чл.71, ал.1 от ЗЗДискр.
Съдът, след преценка на изложеното в
исковата молба и наведените от ответника възражение и след обсъждане на
събраните по делото доказателства при условията на чл.235, ал.2 от ГПК приема
за установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно представеното копие от молба до
директора на затвора София ищецът е депозирал същата на 4.03.2014г., като с нея
е направил две искания второто от което е за издаване на карта за ползване на
телефон и по това искане на 4.03.2014г. е постановено разпореждане, че същото
следва да бъде оформено по установен образец. Липсват доказателства ищецът да е
подал последваща молба отговаряща на определен
образец, но с молба от 30.05.2014г. той е сезирал директора на затвора София с
ново искане да се разпореди да му се издаде карта, като в тази молба на
29.05.2014г. е записано от служителка на затвора М., че няма средства в затвора
София, но въпреки това на датата на подаване – 30.05.2014г. е разпоредено да се издаде карта, но под условие, а именно
наличие на средства. Ищецът с друга молба отново от 30.05.2014г. е отправил и
още едно искане до директора на затвора София, а именно да му се позволи
извънредно обаждане от служебния телефон с цел да договори да му бъде изпратен
паричен пощенски запис. По посочената молба са извършени отразявания отново от
служителката М., че ищецът на 4.06.2014г. е провел искания телефонен разговор и
че към 30.05.2014г. по картата му за телефонни разговори липсват средства. Р. с
нова молба от 5.06.2014г. е отправил ново искане до директора на затвора Варна
за разпореждане да му бъде издадена карта по която чрез пощенски записа да
получава средства който да използва за издаване на карта за телефонни
разговори. Посочената молба съдържа ръкописно разпореждане, че молителя при
всяко едно посещение на затвора в София следва да представя доказателства за обема
на ползваната сума в затвора от който идва с цел преценка спазено ли е
ограничението от една минимална работна заплата съгласно ЗИНЗС. Приложена е
докладна записка от ст.инсп.Ю.М. от 6.11.2014г.
адресирана до началника на затвора гр.София, като съгласно същата ищецът е
пребивавал на територията на затвора в гр.София в следните
периоди:28.02.2014г.-12.03.2014г., 9.05.2014г.-16.05.2014г., 29.05.2014г. до
5.06.2014г., 26.09.2014г. до 1.10.2014г., 10.10.2014г.
до 15.10.2014г., като в нея са описани от изготвилото я лице действията на
ищеца и са дадени обяснения за извършеното във връзка с тях. Приложено е по
делото и писмо от „БиВифон България“ ЕООД до
началника на затвора гр.София, в което е посочено, че на 20.05.2011г. в
15.27.53ч. е създаден профил на имота на ищеца даващ му право да ползва
телефонната система „Контел“ обслужваща лишените от свобода по време на престоя
им в затворите, както и че по този профил не са внасяни суми, като последното
се потвърждава и от проверката закрепена в докладна записка от 4.11.2014г. на
гл.счетоводител на затвора в гр.София. Началника на затвора гр.Варна на
1.07.2015г. е отправил писмо до ОС „ИН“ гр.Хасково приложено по делото от чието
съдържание се установява, че картите за ползване на телефонната мрежа „Контел“
са унифицирани за територията на цялата страна и възможността за ползването им
в различните затвори зависи от съответния титуляр който следва да поиска
включването си в система са съответния затвор. По делото по искане на ищеца
чрез делегация са проведени разпити на посочени от него двама свидетели.
Свид.М.Х. е посочил при изслушването си, че не му е известно ищецът да е
разполагал с карта за телефонни разговори, като това негово възприятие
противоречи на представените документи съгласно които на ищеца е издадена карта
за ползване на специализираната телефонна система. Показанията на свидетеля са
изцяло обвързани с твърдението му, че ищецът не е разполагал с въпросната
карта, като се сочи, че последният многократно е правил искания за издаване на
такава на територията на затвора София. Същият свидетел сочи, че поради
многократните откази на администрацията на затвора в гр.София да активира карта
Контел на ищеца той е обявил гладна стачка
защото се е чувствал дискриминиран, тъй като на други затворници карти
са били издавани. Другият свидетел разпитан по искане на ищеца Юл.М. социален работник при затвора гр.София е посочила в
показанията си, че съгласно установения ред в затвора лишените от свобода могат
да получават средства единствено чрез пощенски записи, като за това не е нужно
да им е издадена карта. Същата свидетелка е посочила, че това каква сума е
изразходвал лишеният от свобода в един затвор и после в друг може да се
установи само по негова молба и е с цел спазване на законово определеното
ограничение за разполагаемост в рамките на един месец
с не повече от една минимална работна заплата.
Решаващия състав от описаната по-горе
фактическа обстановка намира, че се установява, че ищецът действително е бил
възпрепятстван да ползва възможностите на вътрешно затворническата системата
„Контел“, но липсват доказателства това да е станало с цел дискриминиране или
да е на лице дискриминация получила се като косвена последица. Необходимо е да
се направи разлика между дискриминационно поведение и действия които не са
дискриминация, но въпреки това са неправомерни, тъй като именно в зависимост от
това ще зависи каква защита има съответното пострадало лице. При пряка или
косвена дискриминация редът е именно способите по ЗЗДискр.,
докато при неправомерно поведение на служител на администрацията следва в
зависимост от конкретната ситуация да се прецени допълнително дали защитата е
по реда на ЗОДОВ или по ЗЗД.
При настоящия случай липсват каквито и
да било доказателства за наличие на извършено дискриминационно поведение спрямо
ищеца по какъвто и да било критерии.
Твърдението
за дискриминация по признак „лично положение” като изтърпяващ наказание „доживотен
затвор с право на замяна” и признак „имуществено състояние” не се възприема от
настоящия състав като доказано. Съставът схваща посочените два признака като
предполагащи нарушения при които на първо място е отказано включване в
посочената система „Контел“ с изложени изрични мотиви, че това се прави защото
ищецът е с лично положение на изтърпяващ наказание „доживотен затвор с право на
замяна“ или косвено да става ясно, че липсата на предоставен достъп е именно
поради това. Следва да се има предвид обаче, че по отношение на признака лично
положение липсват каквито и да било действия за които да може да се приеме, че
са предизвикани именно от положението на ищеца на лишен от свобода с наказание
доживотен затвор с право на замяна. Липсват действия на ответника и по втория
признак-имуществено състояние, който за да е на лице би следвало да се е
установило, че към ищеца е имало конкретно отношение породено именно от факта
на имущественото му състояние, а това означава при обсъжданото поведение на
администрацията на ответника същата да се е позовала за отказите си да го
включи в обсъжданата система, на това че той няма средства по конкретна сметка,
а че въобще няма такива средства. Иначе казано поведението на администрацията
на затвора в гр.София има характер на неправомерно по смисъла на нарушенията
даващи право на защита по реда на ЗОДОВ или ЗЗД, но липсват дори индикации, че
е извършено дискриминационно поведение. Това е така защото действително
администрацията не е дала съгласието си да включи Р. в система „Контел“ на
затвора в гр.София, но това е станало не поради дискриминационни подбуди
демонстрирани по какъвто и да било начин, а поради поставени допълнителни
административни пречки, като от представените писмени доказателства се
установява, че липсва отказ от предоставяне на исканата от ищеца карта, но са
поставяни допълнителни изисквания, каквито според настоящия състав и нормалната
логика са ненужни. Така например на 30.05.2014г. по молбата на ищеца за
изготвяне на карта е отговорено с „Да, при наличие на
средства“ поставеното условие обаче, е логически необосновано, но от друга
страна следва да се има предвид, че към него момент ищецът е разполагал с
такава карта съгласно дадената информация от фирмата поддържаща системата.
Предвид изложеното решаващия състав
приема, че предявеният иск следва да бъде отхвърлен като недоказан по
основание.
Ответника е направил и искане за
присъждане на разноски, като съдът намира, че същото следва да бъде уважено,
като се осъди ищеца да заплати в негова полза сумата от 50лв. юрисконсултско
възнаграждение.
Ето защо, съдът
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ предявените от К.С.Р. ЕГН**********
***, Окръжен затвор Варна, ул.“Христо Смирненски“ №19 срещу Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ гр.София иск за заплащане на сумите от 3 000
лв., претърпени за периода от 01.03.2014г. до 10.03.2014г. и съответно такова в
размер на 2 500 лева - за периода от 28.05.2014г. до 05.06.2014г. и търсени
като обезщетение за осъществена от ответника спрямо ищеца дискриминация по
признаци „лично положение” като изтърпяващ наказание „доживотен затвор с право
на замяна” и признак „имуществено състояние“ в посочените периоди при престоя
му в Затвора гр.София във връзка с отправени от него искания за издаване на
карта от система „Контел“.
ОСЪЖДА К.С.Р. ЕГН********** ***, Окръжен
затвор Варна, ул.“Христо Смирненски“ №19 ДА ЗАПЛАТИ НА Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ гр.София, бул.“Гев.Столетов“№21 сумата от 50лв. юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ВОС
с въззивна жалба в двуседмичен срок от датата на
уведомяването.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: