Решение по дело №1188/2017 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 01.02.2023 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI – 17 състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети декември две хиляди двадесет и втора година в състав:

СЪДИЯ: ДИЛЯНА ГОСПОДИНОВА

при секретаря Светлана Кръстева като разгледа докладваното от съдията т.д. № 1188 по описа на СГС за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно и субективно съединени искове с правна квалификация чл. 57, ал. 3 от Закона за банковата несъстоятелност /ЗБН/ вр. чл. 240, ал. 2 от Търговския закон ТЗ/, чл. 57, ал. 3 от ЗБН вр. чл. 79, ал. 1, предл. 2 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ и чл. 57, ал. 3 ЗБН вр. чл. 203, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/.

Ищецът - „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност, твърди, че ответниците имат качеството на администратори на банката по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на ЗБН, поради следното: - към 2008 г. ответникът Л.И.В. е имал качеството на изпълнителен директор на банката; - към 2008 г. ответникът Ю.Т.П. е имал качеството на прокурист на банката; - в периода 2009 г. – 2013 г. ответниците Г.П.Х., А.М. П., И.А.З. са били членове на управителния съвет на банката, като А.П. е бил и прокурист на банката, а останалите са били и нейни изпълнителни директори; - към 18.12.2013 г. и към 17.06.2014 г. ответникът Г.К.З. е заемал длъжността „Началник управление“ на Управление „Кредитиране“ в банката; - към 18.12.2013 г. и към 17.06.2014 г. ответникът В.Б.С. е заемал длъжността „Директор“ на Дирекция „Кредитен риск“ към Управление „Анализ и контрол на риска“ в банката.

Посочва, че на 30.01.2008 г. ответниците Л.И.В. и Ю.Т.П. подписали от името и за сметка на „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност договор за кредит, който е сключен с дружеството „Н.Б.А.“ ООД и по силата на който на последното е предоставен кредит в размер на 700 000 лв. Твърди, че те са извършили действията по сключване на описания договор за кредит, без да е била извършена надлежно процедурата по предварително проучване на кредитополучателя и способността му да обслужва и погасява кредита, предвидена в Правилника за кредитна дейност, който представлява вътрешен акт на „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност. Освен това тези двама ответници са сключили договора, без да включат в съдържанието му клаузи, които да предвиждат, че сумите по кредита се усвояват след учредяване от кредитополучателя на надлежно обезпечение. С тези свои действия те са създали условия кредитът да остане необезпечен.

Ищецът сочи, че ответниците Г.П.Х., в качеството му на изпълнителен директор на банката, И.А.З., в качеството му на изпълнителен директор на банката, и А.М.П., в качеството му на прокурист на банката, подписали от името и за сметка на „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност няколко анекса към договора за банков кредит от 30.01.2008 г., с които са разрешили увеличаване на размера на отпуснатия кредит и са предоговорили крайния срок за издължаване на главницата, като това е станало без да бъде извършена надлежно процедурата по предварително проучване на кредитополучателя и способността му да обслужва и погасява кредита, предвидена в Правилника за кредитна дейност. Те са подписали анексите към кредитната сделка, въпреки че към този момент е липсвало надлежно учредено от кредитополучателя обезпечение и без да изискат в съдържанието им да бъдат включени клаузи, предвиждащи усвояването на допълнително отпуснатите суми да стане само след учредяване на надлежно обезпечение. С тези свои действие те също, наред с другите ответници, са създали условия отпуснатият кредит да остане необезпечен.

Ищецът заявява, че с описаните действия ответниците Л.И.В., Ю.Т.П., Г.П.Х., И.А.З. и А.М.П., са нарушили задължението, което е възникнало за всеки един от тях по силата на сключените договори за управление и договори за прокура, а именно: задължението да изпълняват функциите си като членове на управителния орган на банката съответно на прокуристи с грижата на добрия търговец и на добрия банкер, в интерес на банката с оглед нейното усъвършенстване, повишаване на нейните финансови резултати, стабилност и издигане на нейния престиж. Ответниците, които са били изпълнителни директори и членове на управителния съвет на банката, а именно Л.И.В., Г.П.Х., И.А.З. и А.М.П., са нарушили и задължението, което е възникнало за всеки от тях по сключените договори за управление да упражняват цялостен оперативен и ефективен контрол по отношение на провеждане на процедурата по предоговаряне на кредита.

Ищецът твърди, че ответникът Г.К.З. е направил предложение да бъде сключен договор за кредит от 30.01.2008 г. между „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност и „Н.Б.А.“ ООД, като той е дал и съгласие сумите по този договор да бъдат усвоени от дружеството-кредитополучател. Той е извършил това, без да е била спазена процедурата по отпускане на кредит, която е предвидена в Правилника за кредитна дейност на банката, като не е отчел и липсата на представени от лицето, поискало отпускане на кредита, документи, въз основа на които да бъде анализирана способността му да изпълнява задълженията си към банката при подписване на договор между тях. Ответникът З. в качеството му на началник на Управление „Кредитиране“ в банката е бездействал в процедурата по сключване на анекси от 18.12.2013 г. и от 17.06.2014 г. към договора за кредит от 30.01.2008 г., като не е изпълнил задълженията си, предвидени в сключения от него трудов договор и в длъжностната характеристика за заеманата от него длъжност, да осигури служители в ръководеното от него управление да изготвят оценка на условията, подлежащи на предоговаряне, на кредитоспособността на дружеството-кредитополучател, както и учреденото обезпечение.

Ищецът заявява, че ответникът В.Б.С., като директор на Дирекция „Кредитен риск“, е бил длъжен да анализира финансовото състояние и кредитоспособността на лицата, подали искане за опускане на кредит от банката, както и да прави оценка на предлаганите от тези лица обезпечения. Той е бил длъжен да извърши оценка на целесъобразността и законосъобразността на предлаганите нови условия при сключването на анекси към първоначалния договор. Твърди, че В.С. не е изпълнил тези свои задължения по отношение сключването на анексите от 18.12.2013 г. и от 17.06.2014 г. към договора за кредит от 30.01.2008 г. между „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност и „Н.Б.А.“ ООД.

Ищецът посочва, че в резултат на описаното поведение на всички ответници вземанията на банката към дружеството „Н.Б.А.“ ООД по сключения договор за кредит са останали необезпечени, тъй като, въпреки че от кредитополучателя е учреден залог върху вземания за дивиденти от капитала на „С.П.“ АД, той не е вписан в Централния регистър на особените залози, поради което е непротивопоставим на трети лица и въз основа на него не могат да се предприемат действия за извънсъдебно удовлетворяване на заложния кредитор по реда на ЗОЗ. Освен това вземанията на банката по този договор са останали и несъбираеми, тъй като дружеството-кредитополучател няма имущество, с което да ги погаси. В резултат на това на „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност са причинени вреди в размер на 953 950 лв., представляваща несъбрани вземания на банката по договор за кредит, сключен на 30.01.2008 г., между банката и „Н.Б.А.“ ООД, които не могат и да бъдат събрани поради това, че длъжникът не притежава имущество, към което да се насочи изпълнението. Поради изложеното моли съдът да осъди ответниците да му заплатят солидарно посочената сума. В случай, че съдът отхвърли искането за солидарно осъждане на всички ответници, моли те да бъдат осъдени да му заплатят претендираната сума разделно. Претендира присъждане на направените в производството разноски.

Ответниците Ю.Т.П., Г.П.Х., А.М. П. и Г.К.З. оспорват предявените искове. Твърдят, че липсва норма, която да предписва, че в договора за кредит, сключен от банката трябва да има включено изрично изискване, че кредитополучателят трябва да учреди уговорените обезпечения преди да му бъде разрешено да усвои договорения кредит. Заявяват, че задълженията на кредитополучателя по сключения на 30.01.2008 г. договор за кредит са обезпечени с учреден в полза на „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност особен залог върху вземания за дивиденти, който обезпечава и всички последващи изменения на първоначално поетите задължения, като липсата на вписване на този залог в ЦРОЗ не го прави недействителен, а само непротивопоставим на трети лица тогава, когато за същото имущество и активи има конкуренция с друг кредитор. В случая доколкото не се твърди дружеството „Н.Б.А.“ ООД да има други кредитори, които да оспорват заложното право на банката, то трябва да се приеме, че дори и ответниците да са допуснали да бъде отпуснат кредит, без да бъде вписано учреденото обезпечение в ЦРОЗ, от тези техни действия не са произтекли никакви вреди за ищеца. Ответниците посочват, че в тежест на служители на банката е възложенo задължението да правят анализ на способността на лицето, което иска отпускане на банков кредит, да изпълнява задълженията си по договора, както и да правят мотивирани предложения за изменение на условията по вече сключени договори за кредит и да осъществяват контрол за тяхното изпълнение, като такива задължения нямат членовете на управителните органи. Заявяват, че при сключване на процесния договор за кредит и предоговаряне на условията по него е спазвана, действащата до 05.08.2011 г. процедура, която е предвидена в Правилника за кредитната дейност на банката. Ответниците заявяват, че ищецът не е претърпял вреда, тъй като не се установява вземането му по кредитната сделка да е несъбираемо, напротив то може да бъде събрано от кредитополучателя „Н.Б.А.“ ООД, който притежава имущество, включително дялово участие в капитала на „С.П.“ АД. Твърдят, че за времето, през което са били членове на управителния съвет на банката съответно са заемали длъжността изпълнителен директор и прокурист, процесният кредит е бил погасяван редовно от кредитополучателя, който е спрял да изпълнява в срок задълженията си чак след 20.06.2014 г. С оглед на това ответниците считат, че през времето, през което те са заемали длъжности в управителните органи на банката, не са били налице основания за упражняване от банката на правото да обяви кредита за предсрочно изискуем, нито е имало необходимост да се предприемат действия по събиране или други способи за удовлетворяване на вземанията на кредитора по тази сделка. Ето защо намират, че не е налице причинна връзка между поведението на ответниците, описано в исковата молба и вредите, които ищецът твърди, че са настъпили, тъй като дори и да се приеме, че такива са претърпени от банката, то те са в резултат на поведението на назначените квестори и синдици на банката, които са лицата, които са били длъжни да предприемат действия по събиране на вземанията по договора за кредит, сключен с „Н.Б.А.“ ООД, тъй като към датата на допускане на просрочие в изпълнението на задълженията по тази сделка те са били администратори на банката.

Ответникът Ю.Т.П. твърди още, че никога не е бил член на управителния съвет на „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност. Заявява още, че е изпълнил всички свои задължения, които са възникнали за него във връзка с процесния договор за кредит по силата на сключения от него договор за търговско управление и представителство и договор за управление. Прави възражение за погасяване по давност на предявените срещу него искове.

Ответникът А.П. заявява още, че към датата на подписване на процесния договор за кредит, както и на договора за особен залог, той не е бил прокурист на банката, нито изпълнителен директор и не е участвал по никакъв начин в процеса по договаряне на условията, при които е бил отпуснат кредита. Прави възражение за погасяване по давност на предявените срещу него искове, като се позовава на изтичане на кратката тригодишна погасителна давност.

Ответникът Г.Х. заявява, че не е подписвал процесния договор за кредит и не е участвал при вземане на решение за неговото сключване. Той не е бил член на управителния съвет на банката към датата на сключване на тази банкова сделка и на отпускане на кредита.

Ответникът Г.З. освен общите факти, на които се позовава, твърди и това, че никога не е бил член на управителния съвет на банката, нито пък е бил неин изпълнителен директор. Заявява, че е изпълнил всички свои задължения, които са възникнали за него по сключения с банката трудов договор. Посочва, че той е нямал задължение да администрира вече сключени кредитни сделки, като задължения за това са възложени на други служители в банката – на служители от Дирекция „Мониторинг и администриране на кредитни сделки“.

Ответникът В.Б.С. оспорва предявения срещу него иск. Заявява, че няма качеството администратор, тъй като ръководената от него дирекция не е отделно структурно звено в банката, а такова е Управление „Анализи и контрол на риска“, което се ръководи от друго лице. Посочва, че действията му, касаещи сключването на два анекса към процесния договор за кредит, са довели само до увеличаване на размера на предоставените на кредитополучателя парични средства, но не и до отпускане на целия размер на уговорения кредит, поради което и счита, че не може да носи отговорност за пълния размер на претендираните вреди.

Ответникът Л.И.В. оспорва предявения срещу него иск.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, както и във връзка със становищата на страните и техните възражения, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

В чл. 57, ал. 3 ЗБН е предвидено задължение на синдика на банка, по отношение на която е открито производство по несъстоятелност, в двугодишен срок от встъпването си в длъжност да извърши проверка относно наличието на данни за причинени вреди на банката от нейни бивши администратори и при установяване на такива данни да предяви пред съда по несъстоятелността искове за обезщетяване на вредите срещу виновните лица. В § 1, т. 2 от ДР на ЗБН е дадено легално определение на понятието администратор, като е посочено, че това е: 1. всеки член на надзорен или управителен съвет (съвет на директорите) на банка, 2. всяко длъжностно лице с ръководни функции в банката и 3. всяко друго лице, което самостоятелно или съвместно с друго лице може да сключва сделки за сметка на банката.

В производството не е спорно, а и се установява от вписаните в търговския регистър обстоятелства, че към 30.01.2008 г., когато се твърди, че са извършени част от действията, от които са произтекли вреди, чието обезщетяване се претендира с предявените искове, ответникът Л.И.В. е бил вписан като член на управителния съвет на „К.т.б.” АД – в несъстоятелност / „КТБ” АД /н//, а ответникът Ю.Т.П. е бил вписан в търговския регистър като прокурист на банката. С оглед на това, се налага изводът, че към 30.01.2008 г. тези двама ответници са имали качеството на администратори на „КТБ” АД /н/ по смисъла на това понятие съгласно чл. 57, ал. 3 ЗБН и съгласно дефиницията, дадена в § 1, т. 2, б. „а“ от ДР на ЗБН.

По делото се установява и това, че за периода от 26.01.2009 г. до 17.06.2014 г., когато се твърди, че са извършени другата част от действията, от които са произтекли вреди, чието обезщетяване се претендира с предявените искове, ответниците Г.П.Х. и И.А.З. са били вписани в търговския регистър като членове на управителния съвет на „КТБ” АД /н/. За този период ответникът А.М.П. е бил вписан в търговския регистър като прокурист на банката до 25.10.2012 г., а след тази дата до 17.06.2014 г. той е вписан като член управителния съвет на „КТБ” АД /н/. С оглед на това, се налага изводът, че за периода от 26.01.2009 г. до 17.06.2014 г. всеки от посочените трима ответници е имал качеството на администратор на „КТБ” АД /н/ по смисъла на това понятие съгласно чл. 57, ал. 3 ЗБН и съгласно дефиницията, дадена в § 1, т. 2, б. „а“ от ДР на ЗБН.

От представените по делото трудови договори и допълнителни споразумения към тях се установява, че към 18.12.2013 г. и 17.06.2014 г. останалите двама ответници Г.К.З. и В.Б.С. са били обвързани от съществуващи между тях и „КТБ” АД трудови правоотношения. За периода от 26.07.2013 г. до 17.06.2014 г. Г.З. е заемал длъжността Началник управление в Управление „Кредитиране“ в банката. За времето от 01.02.2013 г. до 17.06.2014 г. В.С. е заемал длъжността Директор на Дирекция „Кредитен риск“ в банката.

За да направи извод дали тези лица имат качеството на администратори на „КТБ” АД по смисъла на това понятие в ЗБН, съдът следва да се произнесе дали за длъжността, която всеки от тях е заемал в банката, са присъщи ръководни функции, което предполага извършване на анализ на характерните за съответната длъжност трудови функции, посочени в длъжностната характеристика. Ръководни функции ще има тази длъжност, за която е установено, че основните трудови задължения на работника, който я изпълнява, са свързани с ръководство на трудовия процес както в цялото предприятие, така и в отделно негово поделение – отдел, управление и т.н.

От длъжностната характеристика за длъжността Началник управление в Управление „Кредитиране“ в „КТБ” АД, приета като доказателство по делото, се установява, че основните функции и задължения на лицето, назначено на длъжността Началник управление в Управление „Кредитиране“, какъвто е бил ответникът З. от 26.07.2013 г., включват осъществяване на организация и контрол на изпълнението на конкретни дейности и процеси, които са възложени за извършване в Управление „Кредитиране“, като това лице приема възложена работа от изпълнителните директори, разпределя я на служителите в управлението и осъществява процеса по проследяване дали тази работа се изпълнява законосъобразно и срочно от служителите в цялото управление. Следователно задълженията на работника, заемащ посочената длъжност, са основно организационни и контролни по отношение на работния процес, който се осъществява в самостоятелно поделение в банката. На това лице са подчинени пряко и други служители в банката, които са директорите на всички дирекции, които са част от структурата на Управление „Кредитиране“. С оглед на това, следва да се приеме, че на лицето, изпълняващо длъжността Началник на Управление „Кредитиране“ в „КТБ” АД, е възложено да ръководи трудовия процес в цялото отделно структурно звено в банката, което е Управление „Кредитиране“, което означава, че то изпълнява ръководни функции в банката. Ето защо за периода от 26.07.2013 г. до 17.06.2014 г. ответникът Г.З. е имал качеството на администратор на „КТБ” АД /н/ по смисъла на това понятие съгласно чл. 57, ал. 3 ЗБН и съгласно дефиницията, дадена в § 1, т. 2, б. „а“ от ДР на ЗБН. Това лице е нямало такова качество към 30.01.2008 г., когато се твърди, че са извършени част от действията, в резултат на които са причинени вреди на ищеца, защото не се доказва да е заемал длъжност с ръководни функции в банката.

От длъжностната характеристика за длъжността Директор на Дирекция „Кредитен риск“ в „КТБ” АД, приета като доказателство по делото, се установява, че основните функции и задължения на лицето, заемащо тази длъжност, какъвто е бил ответникът С. за периода от 31.01.2013 г. до 17.06.2014 г., включват такива по осъществяване на организация, координиране и контрол на работата на служителите в дирекцията, като е предвидено и че то носи отговорност за цялата оперативна дейност и изпълнение на функциите на дирекцията, която оглавява. На това лице е възложено да приема работа от началника на управлението, в която структурна единица се намира Дирекция „Кредитен риск“, и да я разпределя на служителите в дирекцията. Следователно задълженията на работника, назначен на посочената длъжност, са основно организационни и контролни по отношение на цялата дирекция, като на негово пряко подчинение се намират всички служители в нея. Ето защо съдът намира, че на лицето, изпълняващо длъжността Директор на Дирекция „Кредитен риск“ в „КТБ” АД, е възложено да ръководи трудовия процес в тази дирекция, която също е отделно структурно звено в организацията на банката, защото в нея има обособени служители и лице, което ги ръководи. Това означава, че Директорът на Дирекция „Кредитен риск“ в „КТБ” АД изпълнява ръководни функции в банката. Предвид изложеното трябва да се заключи, че за периода от 31.01.2013 г. до 17.06.2014 г. ответникът В.С. също има качеството на администратор на „КТБ” АД /н/ по смисъла на това понятие съгласно чл. 57, ал. 3 ЗБН и съгласно дефиницията, дадена в § 1, т. 2, б. „а“ от ДР на ЗБН.

На следващо място, трябва да се посочи, че настоящият съдебен състав счита, че в чл. 57, ал. 3 ЗБН не е предвиден някакъв отделен фактически състав на специална имуществена отговорност на бившите администратори на банката, каквото качество има всеки един от ответниците, а с нея се цели да се уреди в закона единствено конкретно задължение за синдика да извърши проверка на действията на тези лица по управление и сключване на сделки за сметка на банката, по отношение на която е открито производство по несъстоятелност, и в случай че установи, че са налице определени действия или бездействия на посочената специална категория лица, които са извършени виновно и в резултат на които са произтекли вреди за банката, да се предприемат действия за ангажиране на тяхната отговорност пред съда. Това какъв е вида на отговорността на тези лица, обаче, трябва да се определи от направените в исковата молба твърдения за това какво е поведението на бившите администратори, от което се сочи, че са произтекли вреди за банката.

Ето защо и за да даде правилна правна квалификация на предявените искове, съдът следва да съобрази какви са твърдените от ищеца правопораждащи факти на вземанията на „КТБ” АД /н/ срещу ответниците за получаване на обезщетение за претърпени имуществени вреди.

В исковата молба се посочва, че ответници Л.И.В., Г.П.Х., И.А.З. и А.М.П. са причинили вреди на банката при извършване на действия по сключване на договор за кредит и анекси към него, които са осъществени в качеството им на членове от състава на един от управителните органи на банката, а именно като членове на управителния съвет. Предвид това съдът намира, че исковете за търсене на отговорност от тези лица следва да се квалифицират по чл. 240, ал. 2 ТЗ, в която норма е уредена специалната имуществена отговорност на членове на управителния съвет, на надзорния съвет и на съвета на директорите на акционерно дружество, в каквато форма извършва търговска дейност и всяка една банка, която съгласно чл. 7, ал. 1 от Закона за кредитните институции /ЗКИ/ се учредява като акционерно дружество и за която се прилагат нормите на ТЗ, доколкото в специалния закон не е предвидено друго /в ЗКИ липсват специални норми, уреждащи отговорността за вреди на членовете на съветите на банката, които да изключват приложението на общите правила за акционерното дружество, уредени в ТЗ/. Тази отговорност произтича от съществуващите между члена на съответния управителен орган на акционерното дружество и самото дружество два вида правоотношения, а именно мандатното, което възниква на основание договор за управление, и органно, което възниква по силата на закона, от решението за избора на това лице за член на управителния съвет, което се приема от компетентния орган на дружеството. Отговорността на члена на управителния съвет на дружество с правноорганизационна форма АД по чл. 240, ал. 2 ТЗ възниква при следния фактически състав: 1) виновно и противоправно неизпълнение на задълженията на член на управителния съвет по осъществяване на управлението на търговското дружество; 2) настъпване на вреди за дружеството; 3) наличие на пряка причинна връзка между неизпълнението и претърпените вреди.

В исковата молба се сочи, че част от действията, които ответникът А.П. е извършил и от които са произтекли вреди за „КТБ” АД /н/, са осъществени от него в качеството му на прокурист на банката. Ищецът твърди, че ответникът Ю.Т.П. също е причинил вреди на банката в качеството му на прокурист. Правното положение на прокуриста и отношенията, които възникват между него и търговеца са регламентирани с правните норми на чл. 21, чл. 22, чл. 23, чл. 24 и чл. 25 ТЗ. Тези разпоредби са приложими и в отношенията между прокуриста и банката на основание препращащата норма на чл. 7, ал. 1 от ЗКИ и предвид липсата на специални правила за това. При тълкуване на посочените правни норми във връзката им една с друга, се налага изводът, че между търговеца и прокуриста възникват две отделни облигационни правоотношения, които имат за свой източник различни юридически факти – едното правоотношение възниква на основание сключена едностранна упълномощителна сделка, а второто правоотношение възниква на основание сключен между прокуриста и търговеца двустранен договор, който може да е трудов или граждански и по силата на който и за двете страни възникват определени права и задължения. Ето защо и доколкото при съобразяване на твърденията в исковата молба, може да се заключи, че действията на прокуристите, в резултат на които са причинени вреди на банката, са извършени в изпълнение на задълженията, които са възникнали в тяхна тежест по силата на двустранните договори, сключени между всеки от тях и банката, то трябва да се приеме, че с предявените искове се претендира ангажиране на договорната им отговорност за вреди и следователно правната квалификация на тези искове е чл. 79, ал. 1, предл. 2 ЗЗД. За да бъдат те уважени следва да се установи настъпването на следните елементи от фактическия състав на посочената правна норма, а именно: 1) наличие на договор за прокура, сключен между „КТБ” АД /н/ и А.П. съответно между „КТБ” АД /н/ и Ю.Т.П.; 2) виновно неизпълнение от прокуристите на тяхно договорно задължение; 3) наличие на имуществени вреди за „КТБ” АД /н/, които да са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и да са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението; 4) причинна връзка между неизпълнението на задължението и настъпилите вреди.

В исковата молба се сочи, че ответниците Г.К.З. и В.Б.С. са причинили вреди на „КТБ” АД /н/ с действия, които са извършили във връзка с възложената им работа по сключени между тях и банката трудови договори. Отношенията между работника и неговия работодател, които възникват по силата на сключен трудов договор, са регламентирани с Кодекса на труда /КТ/. В КТ са налице и специални норми, които уреждат случаите, при които може да бъде ангажирана отговорността на работника за причинени на неговия работодател вреди. В чл. 203, ал. 1 КТ е предвидено, че работникът или служителят отговаря имуществено съобразно правилата на тази глава за вредата, която е причинил на работодателя по небрежност при или по повод изпълнението на трудовите си задължения. Съгласно чл. 203, ал. 2 КТ за вреда, която е причинена умишлено или в резултат на престъпление или е причинена не при или по повод изпълнението на трудовите задължения, отговорността се определя от гражданския закон. Доколкото ищецът твърди, че действията на Г.З. и В.С., в резултат на които са причинени вреди на банката, са извършени от тях при изпълнение на трудовите им задължения, като не се сочат обстоятелства за това, че те са извършени умишлено, то трябва да се приеме, че с предявените срещу тези лица искове се претендира ангажиране на отговорността им за вреди, която възниква по силата на чл. 203, ал. 1 КТ. За да бъде ангажирана тази отговорност за вреди на работника, по делото следва да се установи настъпването на следните елементи от фактическия състав на посочената правна норма, а именно: 1) наличие на трудов договор, сключен между „КТБ” АД /н/ и всеки от ответниците З. и С.; 2) извършване на противоправно поведение от ответниците при или по повод на възложената им по трудовото правоотношение работа; 3) това нарушение да е извършено виновно при небрежна форма на вина; 4) наличие на имуществени вреди за „КТБ” АД /н/; 4) причинна връзка между противоправното поведение и настъпилите вреди.

Доколкото фактическият състав, при който възниква отговорността на ответниците за вреди е различен, то съдът трябва да се произнесе поотделно за това дали са налице предвидените в закона предпоставки, при които всеки от тях дължи обезщетение за вреди. Общо обаче ще бъдат разгледани част от елементите, които са общи за възникване на всички тези различни отговорности за вреди, които са настъпването на описаните в исковата молба имуществени вреди за „КТБ” АД /н/ и наличието на причинна връзка между настъпилите вреди и допуснатото неизпълнение на отделни задължения на ответниците.

На първо място съдът ще разгледа въпроса за това дали по делото се доказва да е осъществен първият елемент от фактическия състав, при който възниква отговорността на ответниците Л.И.В., Г.Х., И.А.З. и А.П., като членове на управителния съвет на „КТБ” АД /н/, както и на Ю.П. и А.П. като прокуристи на „КТБ” АД /н/, който, както беше посочено, е наличие на виновно и противоправно неизпълнение на задълженията на тези лица по осъществяване на управлението на търговското дружество.

В чл. 237, ал. 2 ТЗ е регламентирано по общ начин какви са основните задължения на членовете на всеки от органите на управление на едно търговско дружество с правноорганизационна форма АД, както при избрана едностепенна система за управление, така и при двустепенна система за управление, като е посочено, че те са длъжни да изпълняват функциите си с грижата на добър търговец в интерес на дружеството и на всички акционери. При тълкуване на тази правна норма се налага изводът, че за да е налице неизпълнение от член на управителния съвет на едно акционерно дружество на негови задължения по осъществяване на управлението на това дружество, което да представлява противоправно поведение, трябва да се установи, че той не е извършил действие, което е трябвало да осъществи, за да изпълни общото си задължение по закон да организира и ръководи търговската дейност на дружеството с грижата на добрия търговец, в интерес на дружеството и акционерите му, като запазва имуществото му и осигурява изпълнението на спекулативната цел, с оглед на която то е създадено и съществува, или че той е извършил действие, което няма за цел осъществяване на търговската дейност на дружеството, а с него се цели само да бъдат увредени интересите на последното като от патримониума му се извади имущество или се създадат предпоставки то да бъде лишено от имущество. Неизпълнение на задълженията на член на управителния съвет, което е основание за ангажиране на отговорността му по реда на чл. 240, ал. 2 ТЗ, би било налице и тогава, когато се установи, че от върховния орган на дружеството е взето решение, с което се дават конкретни указания за това в каква насока да бъдат управлявани дружествените работи, какви конкретни действия да бъдат осъществявани в тази връзка, с което решение членът на управителния съвет не се е съобразил или когато се установи, че е налице приет от съответния компетентен орган вътрешнонормативен акт, в който са регламентирани определени правила, които трябва да бъдат спазвани от членовете на управителния съвет при извършване от тях на конкретни действия по управление на търговската дейност на дружеството, които членът на управителния съвет е нарушил.

От представения по делото договор за търговско управление, сключен на 10.07.2007 г. между „КТБ” АД и прокуриста Ю.Т.П., се доказва, че по силата на този двустранен договор в тежест на посоченото физическо лице е възникнало задължение да осъществява управление на търговското предприятие на банката с грижата на добрия търговец, като при извършване на тази дейност той е длъжен да спазва и вътрешните правила на банката /чл. 1 и чл. 8, ал. 1 и ал. 3 и чл. 9, ал. 1 от договора/. По делото е представен и договор за търговско управление, сключен на 03.12.2009 г. между „КТБ” АД и прокуриста А.М.П., от който се установява, че по силата на този двустранен договор в тежест на посоченото физическо лице също е възникнало задължение да осъществява управление на търговското предприятие на банката с грижата на добрия търговец, като при извършване на тази дейност той е длъжен да спазва и вътрешните правила на банката /чл. 1 и чл. 8, ал. 1 и ал. 3 и чл. 9, ал. 1 от договора/. Ето защо съдът счита, че в тежест на прокуриста П. и на прокуриста П. по силата на посочените два договора, които имат характера на такива за прокура, е възникнало задължение да извършват с грижата на добрия търговец всички необходими действия по управление на дейността на „КТБ” АД, включително и тези, които са предвидени в закона и във вътрешните актове на банката, с които се създават определени правила за поведение, като за да се приеме, че е налице неизпълнение на това задължение, по делото трябва да се установи, че прокуристите П. и П. не са предприели някое от тези действия.

Съдът ще разгледа поотделно въпроса дали от ответниците Л.И.В., Ю.Т.П., Г.П.Х., И.А.З. и А.М.П. са извършени отделните видове действия, които се твърди, че са в пряка причинна връзка с претърпените от банката имуществени вреди.

Първото действие, от което ищецът твърди, че са му причинени вреди, се сочи, че е извършено от ответниците Л.И.В. и Ю.Т.П. и то се изразява в сключване на договор за банков кредит между „КТБ” АД и дружеството „Н.Б.А.“ ООД, като кредитополучател, за предоставяне на кредит в размер на 700 000 лв., без да е спазена процедурата, предвидена в Правилника за кредитна дейност, за проучване на имущественото състояние на лицето, подало искане за кредит и за извършване на анализ на способността му да изпълнява задълженията си към банката, ако исканият кредит бъде отпуснат, както и за извършване на анализ и оценка на предлаганото обезпечение.

От представения в производството писмен договор от 30.01.2008 г. се установява, че между „КТБ” АД /н/ и „Н.Б.А.“ ООД е сключен договор за банков кредит, по силата на който банката е поела задължение да предостави на дружеството, в качеството му на кредитополучател, за ползване парични средства в размер на 700 000 лв., а последното се е задължило да ги върне, както и да заплаща възнаградителна лихва върху тях за времето, през което ги ползва. От съдържанието на този договор е видно, че при неговото подписване „КТБ” АД /н/ е представлявана от един от изпълнителните директори – Л.В. и от прокуриста Ю.П.. Ето защо следва да се приеме, че по делото е установено, че тези двама ответници са лицата, които са изразили воля при сключване на описаната сделка от името и за сметка на банката, както се твърди в исковата молба.

На следващо място настоящият съдебен състав трябва да отговори на въпроса дали при подписване на описания договор за банков кредит тези две лица са имали такова поведение, което да представлява нарушение на конкретни правила, установени в Правилника за кредитна дейност, които създават за тях определени задължения при осъществяване управлението на търговската дейност на банката, част от която е и дейността по предоставяне на кредит на клиенти.

От събраните в производството доказателства се установява, че в периода до 30.01.2008 г. са съществували вътрешнослужебни актове на „КТБ” АД, с които са регламентирани конкретни права и задължения както за лицата, които са в трудови правоотношения с банката, така и за лицата, които по силата на закона, устава, както и на сключени договори за възлагане на управление, са избрани в управителните органи на банката или са избрани за лица, които имат правото да представляват банката пред трети лица. Такъв акт е Правилникът за кредитната дейност /Правилник/, ведно с всички методики за извършване на определени дейности и общи условия за сключвани кредитни сделки, представляващи приложения към него.

В Правилника се съдържат разпоредби, с които са предвидени правила, при които се осъществява кредитната дейност на банката, които включват: - правила относно разглеждане и проучване на направени искания от правни субекти за отпускане на кредит, - правила за определяне на кредитен рейтинг на клиенти и оттам на степента на кредитния риск, - правила относно изисквания, на които следва да отговарят обезпеченията, които се дават от кредитополучателя, който е отправил искане до банката за отпускане на кредит, - правила за документите, въз основа на които се анализират предложените обезпечения, - правила, касаещи реда за приемане на решение от компетентния орган на банката за сключване на конкретен договор за кредит, реда за усвояване и издължаване на кредита, както и реда за извършване на контрол на вече предоставените кредити. При тълкуване на разпоредбите от съдържанието на Правилника съдът счита, че изпълнението на процедурата по проучване и разглеждане на отправено от едно юридическо лице искане за отпускане на кредит, включително определянето на кредитния му рейтинг, на кредитния риск от сключване на сделката, анализът и оценката на предлаганото обезпечение и изготвянето на становище относно сключване на кредитната сделка и изготвянето на проекто-договор, са действия, които са възложени в тежест на определена категория служители в „КТБ” АД /н/, за които възникват и редица конкретни задължения в тази връзка, но те са различни от членовете на управителния съвет на банката и от прокуриста. Това са служителите от Управление „Кредитиране“ в Централно управление и кредитните специалисти в останалите структурни подразделения на Банката, юрисконсултите от Управление „Правно“, служителите, които са част от Кредитния комитет на банката и от Кредитния съвет на банката. За тези служители възникват задължения да изискват конкретни документи от лицата, подали искания за отпускане на кредит, да направят анализ на данните от тези документи, да определят кредитния рейтинг на кандидат-кредитополучателите и оттам кредитния риск, да анализират предлаганото обезпечение и да формулират изводите си в съставени от тях становища, анализи, както и да изготвят проект на договора, който се предлага да бъде сключен между банката и лицето, подало искането за отпускане на кредит. С оглед на това и тези служители, а не членовете на органите на управление на банката, са тези, които носят отговорност за неизпълнение на някое от посочените задължения, изразяващо се в допуснато бездействие при изискване на конкретни документи от лицата, които са отправили искане за сключване на договор за кредит с банката, както и допуснато бездействие при анализ на представените документи и изготвяне на мотивирани становища относно кредитния риск от сключване на конкретната сделка и относно достатъчността и ликвидността на предлаганите обезпечения, както и изготвяне на правен анализ на предлаганата сделка.

Съгласно чл. 46, ал. 2 от Правилника в тежест на лицата, които представляват „КТБ” АД в отношенията ѝ с трети лица, които са както изпълнителните членове на управителния съвет, така и прокуриста, също възникват определени задължения в процедурата по отпускане на кредит на лицето, направило искане за това. Те са да обсъдят предлаганата кредитна сделка и да вземат решение за нейното сключване или за постановяване на отказ същата да бъде сключена. За да се приеме, че при произнасянето по искането за отпускане на кредит от банката лицата, които я представляват, са изпълнили тези свои задължения, трябва да се докаже, че те са положили грижата на добрия търговец при проучване на предоставените им становища и анализи, които са изготвени от служители на банката в изпълнение на предвидената в Правилника процедура за разглеждане на искания за сключване на договори за кредит, както и че въз основа на тези анализи и установените в тях факти са достигнали до мотивиран извод, че тази сделка с оглед предлаганите параметри, при които следва да бъде сключена, е в интерес на банката и на всички акционери, а няма за цел да увреди същата, като извади от патримониума ѝ парични средства, без да са налице гаранции, че кредитополучателят има финансова възможност да върне същите след изтичане на уговорените в договора срокове за тяхното ползване и без да е осигурено учредяването от кредитополучателя на обезпечение, от което банката да може реално да се удовлетвори, в случай на допуснато неизпълнение на задълженията по кредитната сделка.

Датата, на която от изпълнителния директор на банката Л.В. и от прокуриста Ю.П. е прието решение за сключване на договор с „Н.Б.А.“ ООД за предоставяне на кредит в размер на 700 000 лв., е тази на която е подписан писмения договор за това, т.е. 30.01.2008 г., защото именно с полагането от тези лица на подпис върху документа е обективирано взетото от тях положително решение за сключване на договора. От приетите като доказателства по делото писмени документи е видно, че към посочената дата от служители на банката са съставени част от изискуемите съгласно разпоредбите на Правилника документи, които са необходими на представляващите банката лица, за да вземат решение за одобряване отпускането на искания кредит. Доказва се, че на 30.01.2018 г. от съответния експерт кредитиране в „КТБ“ АД /н/ е изготвено становище, в което са описани параметрите на заявеното от „Н.Б.А.“ ООД искане за отпускане на кредит, включително са описани обезпеченията, които това дружество предлага да учреди, които са особен залог на вземания. В становището е направен анализ на поведението на кредитоискателя по изпълнение на задълженията му по сключени преди това с банката договори за кредит, на нивата на риска в контекста на вече поетите от банката рискове и е формулирано предложение до кредитния съвет за обсъждане на въпроса за сключването на договор за предоставяне на „Н.Б.А.“ ООД на кредит в размер на 700 000 лв., при размер на годишната възнаградителна лихва от ОЛП + 5 пункта, който следва да бъде издължен на 12 броя равни месечни вноски до 15.12.2010 г. Установява се, че на 30.01.2008 г. е изготвен и протокол за разглеждане от Кредитния съвет на искането за отпускане на кредит, направено от „Н.Б.А.“ ООД, чието съдържание е напълно идентично със съдържанието на изготвеното от експерта в кредитирането становище. От приетите в производството писмени доказателства обаче не се доказва към датата на подписване на договора за кредит от служителите на банката, на които е възложено това задължение съгласно Правилника, да е направена оценка на предлаганите за обсъждане от „Н.Б.А.“ ООД обезпечения по кредита и такава да е предоставена на прокуриста и на изпълнителните членове на управителния орган. Такава оценка не се съдържа в отделен документ, който да е съставен от служители в „КТБ“ АД. В становището, изготвено на 30.01.2008 г. от служител на банката, който е експерт в кредитирането, също не е направен никакъв анализ на степента, до която би бил обезпечен кредита с обезпечението, което се предлага да бъде учредено, което е особен залог на вземания по реда на ЗОЗ. Това е така, тъй като в него обезпечението само е посочено като вид, като липсва конкретизиране на имуществените права, които ще бъдат предмет на предлагания особен залог, както и какъвто и да е анализ на това дали „Н.Б.А.“ ООД притежава тези имуществени права – становището не съдържа изобщо информация за това колко и какви вземания се предлага да бъдат предмет на залога, с който ще се обезпечат задълженията по договора за кредит, каква е тяхната стойност, а още по-малко информация дали са представени документи, от които да е видно, че тези вземания са възникнали за дружеството-кредитоискател. Такъв анализ липсва и в протокола от заседание на Кредитния съвет. В производството от нито един от ответниците В. и П. не се твърди, че преди да подпишат договора за кредит с „Н.Б.А.“ ООД са се запознали с оценка и анализ на предлаганото обезпечение, които да са изготвени по предвидения в Правилника ред, като не се представят и доказателства за това. Ето защо съдът приема за доказан по делото факта, че Л.В. и Ю.П. на 30.01.2008 г. са взели решение за сключване на договор за кредит с „Н.Б.А.“ ООД при липса на оценка и анализ на предлаганото от това дружество обезпечение на задълженията, които ще поеме по силата на тази сделка. Това е в противоречие с правилата за извършване на кредитна дейност от банката, установени в Правилника, като липсата на тези документи прави невъзможно за представляващите банката да определят дали обезпеченията, които се съгласяват кредитополучателят да бъде задължен да осигури, отговарят на основния принцип, който съгласно чл. 1 от Методиката за оценка на обезпечения банката следва при своята работа, а именно принципът на достатъчност и ликвидност на приетите обезпечения, както и на този, предвиден в чл. 2 от тази Методика, който гласи, че банката приема обезпечение, след като се увери, че лицето, което го предоставя, е безспорен титуляр на правата върху вещта или вземането. Това води и до невъзможност за тези лица да вземат решение за отпускане на искания кредит при съществуваща сигурност за това, че интересите на банката и нейните акционери биха били обезпечени дори и при настъпил случай на неизпълнение от кредитополучателя на поетите от него задължения със сключения договор за кредит. За да изпълнят задълженията си по осъществяване на управлението на банката с грижата на добрия търговец в тази хипотеза, ответниците е следвало при обсъждане на искането за отпускане на кредит да констатират, че към него не са представени всички необходими документи от лицето, което го е подало, както и че не са им представени всички становища и анализи, които се изисква да бъдат изготвени от служители на банката в процедурата по проучване на искането, установена с Правилника и да изискат същите да бъдат изготвени, за да може решението за сключване на договор за кредит, което те трябва да вземат като прокурист и изпълнителен член на управителния съвет, да бъде мотивирано и да бъде прието в защита на интересите на банката и на нейните акционери. Доколкото ответниците не са предприели това поведение, се налага изводът, че като са сключили процесния договор за кредит с „Н.Б.А.“ ООД те не са положили грижата на добрия търговец и Л.В. е нарушил общото си задължение по чл. 237, ал. 2 ТЗ да изпълнява функциите си като член на управителния съвет с грижата на добър търговец и в интерес на банката и на всички акционери в нея, а Ю.П. е нарушил задължението си, поето с договора за прокура, да осъществява управление на търговското предприятие на банката с грижата на добрия търговец, както и с грижата на добрия банкер. Така допуснатото от тях неизпълнение представлява противоправно поведение и е основание за ангажиране на договорната им отговорност на основание чл. 240, ал. 2 ТЗ съответно чл. 79, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, ако се докаже, че са налице и останалите предпоставки за това, предвидени във фактическия състав на приложимата правна норма.

В исковата молба като основание на предявените искове за заплащане на обезщетение са посочени и други действия на ответниците В. и П., които се твърди, че представляват противоправно неизпълнение на задълженията им да ръководят и организират дейността на „КТБ” АД и които се изразяват в това, че са подписали договор за предоставяне на кредит на „Н.Б.А.“ ООД, без в неговото съдържание да са включени клаузи, които да предвиждат, че сумите по кредита се усвояват след учредяване от кредитополучателя на надлежно обезпечение.

От съдържанието на сключения на 30.01.2008 г. договор за кредит се установява, че в него страните са постигнали изрична уговорка, която е тази на чл. 31 от договора, за това, че в тежест на кредитополучателя „Н.Б.А.“ ООД е възникнало задължение да учреди в полза на банката следните обезпечения за гарантиране издължаването на предоставения кредит: 1) в срок до 30.06.2013 г. първи по ред особен залог на всички настоящи и бъдещи вземания по всички негови банкови сметки в „КТБ” АД; 2) особен залог на всички бъдещи вземания на кредитополучателя за дивиденти при разпределяне на печалбата на „С.П.“ АД и всички други бъдещи вземания на кредитополучателя към „С.П.“ АД, включително при разпределяне на имуществото му. В договора за кредит липсва клауза, която да предвижда, че сумите по кредита се усвояват от кредитополучателя само след учредяване на уговорените в договора обезпечения. В тази връзка трябва да се посочи, че не съществува законова норма, която да разпорежда, че включването на задължение за кредитополучателя да учреди обезпечение преди да усвои отпуснатия му кредит представлява част от задължителното съдържание на договора за банков кредит. В Закона за кредитните институции /ЗКИ/ няма и норма, която да предвижда, че усвояването на кредита е възможно само след като задълженията на кредитополучателя, които ще възникнат по силата на сключения договор за кредит, бъдат предварително обезпечени с учредяване на обезпечения върху негово имущество. Това какво имущество ще бъде предоставено от кредитополучателя за обезпечаване на задълженията му към банката, които ще възникнат по сделката за банков кредит, кога ще бъде сключен договорът, с който то се учредява – преди, след или едновременно с главния договор, както и кога уговорените парични средства ще бъдат предоставени за ползване от банката на кредитополучателя – преди или след учредяване на обезпечението, са въпроси, които се решават по обща воля на двете страни по това облигационно отношение, които са банката и кредитополучателя, а не са регламентирани в императивни правни норми, с които да се създават и определени задължения в тази връзка за лицата, които са избрани за членове на управителните органи на банката и като такива имат правомощието да организират и ръководят търговската ѝ дейност. След като в производството не се установява, че в тежест на прокуриста и на членовете на управителния съвет на „КТБ” АД е възникнало задължение да подпишат договор за кредит с „Н.Б.А.“ ООД само тогава, когато в неговото съдържание е предвидено, че усвояването от кредитополучателя на отпуснатия кредит ще става след учредяване на уговорените по общо съгласие на страните обезпечения, то и поведението на ответниците В. и П. да подпишат договор, в който такава клауза липсва, не представлява неизпълнение на тяхното задължение да ръководят дейността на банката с грижата на добрия търговец и не е основание за ангажиране на договорната им отговорност за причинени на банката имуществени вреди.

Като основание на предявените искове срещу ответниците Г.П.Х., И.А.З. и А.М.П. ищецът въвежда поведението на тези лица, което се изразява в това, че те са сключили десет анекса към договор за кредит от 30.01.2008 г. с „Н.Б.А.“ ООД, с които са предоговорени условията по кредита, без да е извършено надлежно и задълбочено проучване на финансовото състояние на кредитополучателя съгласно предвидената във вътрешните актове процедура за това и без да е извършена проверка дали уговорените в договора обезпечения са учредени, както и без да са включени в съдържанието на анексите клаузи, предвиждащи, че новият размер на отпуснатия кредит може да бъде усвоен само след учредяване на надлежно обезпечение.

От представените в производството доказателства се установява, че съдържанието на договора за кредит от 30.01.2008 г. е изменено по силата на десет анекса, които са сключени между „КТБ” АД /н/ и „Н.Б.А.“ ООД в периода от 26.01.2009 г. до 17.06.2014 г. От съдържанието на тези анекси е видно, че те са подписвани от две лица, които действат в качеството им на изпълнителни директори на банката и на прокурист. От записаното в съдържание на анекс № 2 и 3 е видно, че при тяхното подписване „КТБ” АД /н/ е представлявана от двама от изпълнителните директори – И.З. и Г.Х.. От съдържанието на останалите осем анекса не може да се установи точно от кои лица от тези, които имат право да представляват банката, са подписани, защото това не е посочено нито в титулната им част, нито при полагане на подписите. Доколкото обаче в подадените от ответниците писмени отговори не се оспорва твърдението на ищеца за това, че всеки от тези анекси е подписан от две от лицата Г.Х., А.П. и И.З., в различни комбинации, като даже твърденията на ищеца за това от кои лица са подписани тези анекси се и признават в подадения от ответниците Х. и П. отговор, съдът счита тези факти за установени по делото като безспорни. С оглед на това съдът приема, че в производството е доказано, че ответниците Г.П.Х., И.А.З. и А.М.П. са лицата, които са изразили от името и за сметка на банката воля при сключване на десетте анекса, с които е изменено съдържанието на договора за кредит от 30.01.2008 г., като при сключване на всеки от тези анекси са участвали само две от посочените лица в различни комбинации.

С десетте анекса към договор за кредит от 30.01.2008 г., сключени между „КТБ” АД /н/ и „Н.Б.А.“ ООД, страните по тази сделка са постигнали съгласие за промяна на размера на възнаградителната лихва, за удължаване на срока за връщане на предоставената в заем сума, както и за това на кредитополучателя да бъдат предоставени в заем допълнителни парични средства, като съгласно последния анекс от 17.06.2014 г. те достигат до сумата от 1 000 000 лв. и е уговорено да бъдат върнати в срок до 25.12.2014 г.. Следователно с подписването на една част от тези анекси реално се стига до отпускане на нови средства като кредити в полза на дружеството „Н.Б.А.“ ООД. Това означава, че при приемане на решение за подписване на тези анекси за лицата, които представляват банката като изпълнителни членове на нейния управителен орган, възникват същите задължения, като тези, които възникват в тяхна тежест при приемане на решение за сключване на първоначалния договор за кредит. В периода, през който са подписани анексите, с които се увеличава размера на предоставената в заем сума, са действали различни редакции на Правилника за кредитната дейност, но във всеки от тези актове се съдържа клауза, в която е предвидено, че в тежест на лицата, които представляват банката, каквито са изпълнителните членове на управителния съвет на банката и нейния прокурист, възникват задължения да обсъдят предлаганата кредитна сделка и да вземат решение за нейното сключване или за постановяване на отказ същата да бъде сключена въз основа на направените анализи и становища от служители на банката, които са същите тези становища, които се изискват при разглеждане на първоначалното искане за отпускане на банков кредит, които включват и оценка и анализ на обезпеченията, които ще гарантират изпълнение на задълженията на кредитополучателя да върне предоставените в заем парични средства и да заплати възнаградителна лихва /чл. 46, ал. 2 от действалите до 2012 г. Правилник за кредитната дейност и чл. 45, ал. 2 от действалия от 17.12.2012 г. Правилник за кредитната дейност/. За да се приеме, че при вземане на решение за подписване на анексите към договора за кредит от 30.01.2008 г. изпълнителните членове на управителния съвет на банката и прокуриста са изпълнили тези свои задължения, трябва да се докаже, че те са положили грижата на добрия търговец при проучване на предоставените им становища и анализи, които са изготвени от служители на банката в изпълнение на предвидената в Правилника процедура за разглеждане на искания за сключване на анекси към договора за кредит, както и че въз основа на тези анализи и установените в тях факти са достигнали до мотивиран извод, че отпускането на кредитополучателя на допълнителни парични средства е в интерес на банката и на всички акционери, а няма за цел да увреди същата, като извади от патримониума ѝ парични средства, без да са налице гаранции, че кредитополучателят има финансова възможност да върне същите след изтичане на уговорените в договора срокове за тяхното ползване и без да е осигурено учредяването от кредитополучателя на обезпечение, от което банката да може реално да се удовлетвори, в случай на допуснато неизпълнение на задълженията по кредитната сделка.

По делото няма представени доказателства, от които да се установява, че към момента на подписване на който и да е от анексите към договора за кредит от 30.01.2008 г., ответниицте са разполагали с оценка и анализ на вече учредените от „Н.Б.А.“ ООД обезпечения на задълженията му по кредитната сделка, което е станало с договор за особен залог на вземания от 30.01.2008 г., както и конкретно анализ дали тези обезпечения са надлежно учредени върху имущество, което се притежава от кредитополучателя или за което са представени документи, от които е видно, че има сигурност, че ще възникнат в бъдеще и дали с оглед увеличения размер на задълженията на кредитополучателя да върне дадените в заем средства и да заплати възнаградителна лихва, тези обезпечения биха били достатъчни, за да може в случай на неизпълнение банката да събере своите вземания чрез реализиране на учреденото обезпечение. Не се твърди и не се доказва такива оценки и анализи да са изготвени от компетентните за това служители съгласно правилата, установени в Правилника. Липсата на тези документи означава, че при подписване на анексите към договора за кредит, с които се дава съгласие за увеличаване на предоставените в заем парични средства, членовете на управителния съвет не са могли да определят дали предмет на обезпеченията, които кредитополучателят „Н.Б.А.“ ООД е учредил, са имуществени права, които се притежават от това дружество или се очаква да бъдат придобити от него, както и дали тези обезпечения отговарят на основния принцип, който съгласно чл. 1 от Методиката за оценка на обезпечения банката следва при своята работа, а именно принципът на достатъчност и ликвидност на приетите обезпечения. Това е в противоречие с правилата за извършване на кредитна дейност от банката, установени в Правилника, като липсата на тези документи прави невъзможно за членовете на управителния съвет на банката и на прокуриста да вземат решение за отпускане на исканите допълнителни средства като кредит при съществуваща сигурност за това, че интересите на банката и нейните акционери биха били обезпечени дори и при настъпил случай на неизпълнение от кредитополучателя на поетите от него задължения със сключения договор за кредит. За да изпълнят задълженията си по управление на банката с грижата на добрия търговец в тази хипотеза, ответниците е следвало при обсъждане на искането за увеличаване на размера на отпуснатия кредит чрез подписване на анекси към вече сключената банкова сделка да констатират, че не са им представени изискуемите становища и анализи, които се изисква да бъдат изготвени от служители на банката в процедурата по проучване на исканията, установена с Правилника и да изискат същите да бъдат изготвени, за да може решението за подписване на анексите към договора за кредит, което те трябва да вземат като изпълнителни членове на управителния съвет и прокурист, да бъде мотивирано и да бъде прието в защита на интересите на банката и на нейните акционери. Доколкото ответниците не са предприели това поведение, се налага изводът, че при сключване на анексите към процесния договор за кредит те не са положили грижата на добрия търговец и са нарушили общото си задължение по чл. 237, ал. 2 ТЗ да изпълняват функциите си като членове на управителния съвет с грижата на добър търговец и в интерес на банката и на всички акционери в нея, като при подписване на част от анексите в качеството му на прокурист А.П. е нарушил задължението си, поето с договора за прокура, да осъществява управление на търговското предприятие на банката с грижата на добрия търговец, както и с грижата на добрия банкер. Това е основание за ангажиране на договорната им отговорност на основание чл. 240, ал. 2 ТЗ съответно чл. 79, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, ако се докаже, че са налице и останалите предпоставки за това, предвидени във фактическия състав на приложимата правна норма.

По отношение на посоченото в исковата молба поведение на ответниците Г.П.Х., И.А.З. и А.М.П., от което се твърди, че са причинени вреди на ищеца и което се изразява в подписване на десетте анекса към прцесния договор за кредит без в съдържанието на който и да е от тях да са включени клаузи, предвиждащи, че новият размер на отпуснатия кредит може да бъде усвоен само след учредяване на надлежно обезпечение, съдът следва да препрати към вече изложените мотиви във връзка със сходното поведение на ответниците Л.В. и Ю.П. и към направения извод, че в производството не се установява, че в тежест на прокуриста и на членовете на управителния съвет на „КТБ” АД по силата на закона или по силата на някаква разпоредба от вътрешен акт на банката е възникнало задължение да подпишат анекси към договора за кредит с „Н.Б.А.“ ООД само тогава, когато в съдържанието на тази сделка е предвидено, че усвояването от кредитополучателя на допълнително отпуснатия кредит ще става след надлежно учредяване на уговорените по общо съгласие на страните обезпечения. Ето защо и твърдяното поведение на тримата ответници не може да представлява неизпълнение на тяхното задължение да управляват дейността на банката с грижата на добрия търговец и не е основание за ангажиране на договорната им отговорност за причинени имуществени вреди.

В обобщение трябва да се посочи, че по делото се доказа, че е налице противоправно неизпълнение от ответниците Л.И.В., Ю.Т.П., Г.П.Х., И.А.З. и А.М.П. на задълженията им по осъществяване на управлението на банката като членове на управителния съвет и по отношение на Ю.П. и А.П. като прокуристи, което се изразява в част от сочените в исковата молба действия, а именно в допуснато бездействие да констатират, че от служители на банката не е изготвена оценка и анализ на предлаганото обезпечение по кредитната сделка, която „Н.Б.А.“ ООД е поискало да сключи, и да изискат тази оценка и анализ да бъдат предоставени преди да подпишат договора за кредит с това лице, както и преди да подпишат анекси към този договор за кредит, за да се уверят, че уговорените в сключения договор за кредит обезпечения, с които се гарантира изпълнението на задълженията на кредитополучателя по кредитната сделка, отговарят на принципа за достатъчност и ликвидност. Това е основание за ангажиране на тяхната имуществена отговорност за вреди, ако се докаже, че са налице и останалите предпоставки за това, предвидени във фактическия състав на приложимата правна норма.

На следващо място съдът ще разгледа въпроса за това дали по делото се доказва да е осъществен първият елемент и от фактическия състав, при който възниква отговорността на ответниците Г.З. и В.С. по чл. 203, ал. 1 ТЗ, което е наличие на виновно и противоправно поведение на тези лица, допуснато при или по повод на възложената им по трудовото правоотношение работа.

Поведението на работника би било противоправно тогава, когато той не изпълнява трудовите задължения, които се включват в трудовите функции на заеманата от него длъжност.

За да определи какви са задълженията, които са възложени за изпълнение на работниците Г.З. и В.С. по възникналите между тях и „КТБ” АД /н/ трудови правоотношения, съдът ще изходи от съдържанието на вътрешнослужебните актове на банката, с които са регламентирани задълженията, които се включват в трудовата функция на заеманите от тези лица длъжности, с които са установени правила, при които се осъществява кредитна дейност на банката. Тези актове са представените по делото функционална характеристика на Управление „Кредитиране“, функционална характеристика на Управление „Анализ и контрол на риска“, длъжностна характеристика на длъжността Началник управление в Управление „Кредитиране“, длъжностна характеристика на длъжността Директор на Дирекция „Кредитен Риск“ и действащите в различни периоди в рамките на процесния Правилници за кредитната дейност.

Съдът на първо място трябва да се произнесе по това какво е поведението на ответника Г.З., което ищецът въвежда като основание на предявения иск за вреди. При съобразяване на твърденията, изложени в исковата молба, е видно, че на първо място това е поведението му по даване на 30.01.2008 г. на становище за отпускане на кредит на „Н.Б.А.“ ООД, без да бъде спазена процедурата за това, установена в Правилника за кредитна дейност. Както беше посочено обаче по делото няма представени доказателства, от които да се установява, че към 30.01.2008 г. Г.З. е заемал ръководна длъжност в „КТБ“ АД /н/, поради което и неговата отговорност за вреди, причинени от това поведение, не може да бъде ангажирана по иска, предявен по реда на чл. 57, ал. 3 ЗБН от синдиците на банката, по отношение на която е открито производство по несъстоятелност. Другото поведение, което изрично се сочи като основание на предявения иск в исковата молба е това по бездействие, допуснато от това лице към датите на сключване на два от анексите към договора за кредит от 30.01.2008 г., които са тези, подписани на 18.12.2013 г. и на 17.06.2014 г., да изпълни задълженията си да осигури, че от служители в ръководеното от него Управление „Кредитиране“ в банката е изготвено становище за анализ на оценка на кредитоспособността на дружеството-кредитополучател, обезпечеността и степента на риска за банката.

От съдържанието на функционалната характеристика на Управление „Кредитиране“, намираща се на от л. 1312 до л. 1314 от делото на СГС, е видно, че една от основните функции на това структурно поделение в „КТБ” АД /н/ е да осъществява процеса по проучване и анализ на кредитните сделки в съответствие с действащите законови, подзаконови и вътрешни нормативни актове. В структурата на това управление са включени две дирекции, едната от които е Дирекция „Анализ и обработка на кредитните сделки“, в чиито основни функции е включена дейността по извършване на анализ на избраното кредитно обезпечение, както и изготвяне на писмени становища, съдържащи предложения за предоставяне или отказ на кредитната сделка. Във функционалната характеристика е посочено, че на лицето, което заема длъжността Началник на Управление „Кредитиране“, е възложено да организира, ръководи и участва в изпълнение на всички функциите на управлението, което включва и извършването на дейности по проучване и анализ на кредитните сделки, за които е направено искане да бъдат сключени, както и конкретно извършване на анализ на предлаганото кредитно обезпечение, което е част от пълния анализ на кредитните сделки. Началникът на Управление „Кредитиране“ е длъжен да извършва и контрол за изпълнение на функциите на управлението от всички служители, на които са поставени конкретни задачи, което означава, че в неговите задължение се включва и това да следи за това дали служителите в цялото управление, включително и в Дирекция „Анализ и обработка на кредитните сделки“, изпълняват законосъобразно своите трудови задължения, сред които са и тези да извършат анализ на кредитното обезпечение и да изготвят писмено становище, съдържащо предложение дали исканата кредитна сделка да бъде сключена или не. Тези задължения на лицето, заемащо длъжността Началник на Управление „Кредитиране“ в „КТБ“ АД, се извеждат и от съдържанието на представената по делото длъжностна характеристика за тази длъжност.

Както беше посочено в Правилника се съдържат разпореди, с които се регламентира детайлно процедурата по проучване и разглеждане на отправено от едно юридическо лице искане за отпускане на кредит, като се въвеждат конкретни задължения за служители в отделни структурни отделения на банката. В Правилника е предвидено, че за служителите от Управление „Кредитиране“ в Централно управление възникват задължения да изискват конкретни документи от лицата, подали искания за отпускане на кредит, да направят анализ на данните от тези документи и събраните допълнително сведения относно финансовото състояние на кредитоискателя, предмета и целта на кредитирането, предлаганото обезпечение, икономическата свързаност на кредитоискателя, както и изготвения правен анализ, като за резултатите от своя анализ тези служители са длъжни да изготвят писмено становище /чл. 36, ал. 1 и 2 от Правилника за кредитна дейност/. С оглед на посоченото и при съобразяване на това, че в длъжностната характеристика на длъжността Началник на Управление „Кредитиране“ се включват задължения по организация, ръководство, контрол и вземане на участие във всички дейности, включени във функциите на управлението, съдът счита, че в тежест на лицето, което я заема по силата на трудовото правоотношение с „КТБ“ АД, възникват задължения да извършва контрол дали кредитните специалисти в Управление „Кредитиране“ изпълняват точно задълженията си да направят анализ на всички данни за финансовото състояние на лицето, подало искане за отпускане на кредит, както и на предлаганото обезпечение и да изготвят писмено становище за това съгласно предвиденото в Правилника.

Предвид изложеното и доколкото по делото се доказа, че към 18.12.2013 г. и към 17.06.2014 г. ответникът Г.З. е заемал длъжността Началник на Управление „Кредитиране“ в „КТБ“ АД, трябва да се заключи, че за него по силата на трудовото му правоотношение с банката са възникнали задължения да организира, ръководи и контролира изпълнението от служителите в цялото Управление „Кредитиране“ на задълженията им по извършване на анализ на финансовото състояние на лицето, подало искане за отпускане на кредит, както и на предлаганото обезпечение и по изготвяне на писмено становище, съдържащо изводите от този анализ.

По делото не се твърди от ответника З., нито се установява от представени доказателства, че от служител на Управление „Кредитиране“ в „КТБ“ АД преди сключване на който и да е от двата анекса е изготвен анализ на финансовото състояние на дружеството-кредитоискател, анализ за това дали с оглед промените в съдържанието на кредитната сделка вече учреденото от длъжника обезпечение ще отговаря на прилагания от банката принцип за достатъчност и ликвидност на обезпечението, посочен в Методиката за оценка на обезпеченията и мотивирано становище за отпускане или за отказ от отпускане на допълнителен кредит и за продължаване на срока за неговото връщане. Ето защо съдът приема, че такива действия не са извършени. Това означава, че ответникът Г.З. не е изпълнил възникналите в негова тежест задължения във връзка с постъпили от „Н.Б.А.“ ООД искания за увеличаване на предоставената в заем сума по сключен договор за банков кредит и за продължаване на срока за нейното връщане да осигури изготвянето от служител в ръководеното от него управление в банката на анализ и оценка на финансовото състояние на кредитополучателя и на учреденото от него обезпечение, които се изисква да бъдат съставени по отношение на всяко едно искане за отпускане на кредит и за предоговаряне на условията по вече отпуснат кредит съгласно вътрешните актове на „КТБ“ АД. Това неизпълнение на трудовите задължения на ответника представлява противоправно поведение, което е основание за ангажиране на ограничената му имуществена отговорност за вредите, причинени на неговия работодател, който е „КТБ“ АД.

Ищецът твърди, че поведението на ответника В.С., в резултат на което са причинени вреди на „КТБ” АД /н/ се изразява в допуснато от него бездействие да анализира финансовото състояние и кредитоспособността на „Н.Б.А.“ ООД, както и учредените обезпечения, както и да присъди комплексен кредитен рейтинг на „Н.Б.А.“ ООД преди сключване на два от анексите към договора за кредит от 30.01.2008 г., които са тези, подписани на 18.12.2013 г. и на 17.06.2014 г.

От съдържанието на длъжностната характеристика за длъжността Директор на Дирекция „Кредитен риск“ е видно, че сред възложените задължения на лицето, което я заема, е включено извършването на следните дейности: - анализ на финансовото състояние и кредитоспособността на кредитоискателите на банката; - анализ на обезпеченията в контекста на предлаганите кредитни сделки; - присъждане на комплексен кредитен рейтинг на кредитоискателите на банката; - оценяване целесъобразността на предлаганите нови кредитни сделки, като се анализират нивата на риска в контекста на вече поетите от банката рискове; - извършване на анализ, изготвяне и внасяне пред управителния съвет на банката мотивирани становища за разрешаване, респективно за отказване на дадена кредитна сделка, в резултат на оценка на кредитоспособността на кредитоискателя, обезпечеността и степента на риска. Като задължения, които възникват по силата на трудовото правоотношение с лицето, заемащо длъжността Директор на тази дирекция, съгласно длъжностната характеристика са включени и тези по организиране и контрол изпълнението на посочените дейности от конкретните служители на банката в Дирекция „Кредитен риск“, на които те са възложени.

В Правилника за кредитна дейност са детайлизирани описаните задължения, които влизат във функциите на дирекцията, с оглед уредената с него процедура за разглеждане на подадено искане за отпускане на кредит. Съгласно чл. 36, ал. 3 и 4 от Правилника за служителите от Дирекция „Кредитен риск“ възникват задължения да изискват конкретни документи от лицата, подали искания за отпускане на кредит, да направят анализ на данните от тези документи и събраните допълнително сведения относно финансовото състояние на кредитоискателя, кредитната му задлъжнялост, предмета и целта на кредитирането, предлаганото обезпечение, икономическата свързаност на кредитоискателя, както и изготвения правен анализ, като за резултатите от своя анализ служителите са длъжни да изготвят писмено становище. В чл. 36, ал. 3 от Правилника за кредитна дейност е предвидено още, че служителите в Дирекция „Кредитен риск“ извършват оценка на влиянието на предлаганата кредитна сделка като анализират нивата на риска, а съгласно чл. 36, ал. 5 от Правилника те са длъжни и да определят вътрешния кредитен рейтинг и комплексния кредитен рейтинг на клиентите.

От тези правила, установени с вътрешните актове на „КТБ“ АД, следва, че в тежест на ответника В.С., който към 18.12.2013 г. и към 17.06.2014 г. е заемал длъжността Директор на Дирекция „Кредитен риск“ в банката, по силата на трудовото му правоотношение са възникнали задължения да извършва анализ на финансовото състояние на лицето, подало искане за отпускане на кредит, както и на предлаганото обезпечение и да изготвят писмено становище, съдържащо изводите от този анализ, да определя кредитния рейтинг на кредитоискателите, както и да извършва действия по контрол за това дали останалите служители в дирекцията, които са му пряко подчинени, извършват същите тези действия с оглед възложените им от него конкретни задачи.

По делото се доказа, че от служителите в Дирекция „Кредитен риск“ е направен анализ и определяне на кредитния рейтинг на „Н.Б.А.“ ООД последно към края на месец юни 2012 г. /л. 592 от делото/, като след това и към дати, близки до тези на сключване на всеки от двата анекса от 18.12.2013 г. до 17.06.2014 г., не е анализиран кредитния рейтинг на това дружество. В производството не са представени доказателства, от които да се установява, че от В.С. като Директор на Дирекция „Кредитен риск“ или от някой друг служител на тази дирекция преди подписване на който и да е от тези анекси е изготвено писмено становище, в което да е анализиран актуалния кредитен рейтинг на „Н.Б.А.“ ООД, да са анализирани нивата на риска в контекста на вече поетите от банката рискове, да е направена оценка на ликвидността и достатъчността на учредените от това дружество обезпечения с оглед промяната в размер на задълженията, които ще възникнат за него при подписване на анексите и не е формулирано мотивирани становище за разрешаване или отказване на искането на кредитополучателя за увеличаване на размера на предоставената в заем сума и за продължаване на срока за връщане на кредита, което да се основава на оценка на кредитоспособността на кредитоискателя, обезпечеността и степента на риска. Това означава, че ответникът С. не е изпълнил задълженията, които са възникнали в негова тежест по силата на сключения с „КТБ“ АД трудов договор, които са да извърши контрол дали от служители от ръководената от него Дирекция „Кредитен риск“ при отправени от „Н.Б.А.“ ООД искания за подписване на анекси към договора за кредит е направен анализ и оценка на кредитоспособността на това дружество, на степента на риска и на обезпеченията, които то е учредило за обезпечаване на задълженията по кредитната сделка, както и сам да извърши тези анализи и оценки, което също е част от задълженията, включени в трудовата функция на заеманата от него длъжност. Това неизпълнение на трудовите задължения на този ответник представлява противоправно поведение, което е основание за ангажиране на ограничената му имуществена отговорност за вредите, причинени на неговия работодател „КТБ“ АД.

Доколкото по делото се доказа, че ответниците Л.И.В., Ю.Т.П., Г.Х., А.П., И.З., Г.З. и В.С. са допуснали противоправно неизпълнение на задълженията си съответно по осъществяване на управлението на банката като членове на управителния съвет, като прокурист и по сключените с банката трудови договори, съдът следва да отговори на въпроса дали от събраните в производството доказателства се установява да са осъществени останалите елементи от фактическите състави на отговорностите за обезщетение. Следващият елемент е общ за отговорностите по чл. 240, ал. 2 ТЗ, чл. 79, ал. 1, предл. 2 ЗЗД и по чл. 203, ал. 1 КТ, поради което ще бъде разгледан общо. Той е наличие на претърпени от „КТБ” АД имуществени вреди, изразяващи се в несъбрани задължения по договора за кредит от 30.01.2018 г. в размер на 953 950 лв.

Настоящият съдебен състав намира, че по делото не се доказва твърдението на „КТБ” АД /н/, че за това юридическо лице са настъпили имуществени вреди, представляващи претърпени загуби, изразяващи се в несъбрани задължения по договора за кредит от 30.01.2018 г. в размер на 953 950 лв.

Претърпяната загуба е елемент от фактическия състав, пораждащ правото на обезщетение за вреди, като тя представлява вид имуществена вреда, изразяваща се в намаляване на актива на имуществото на увреденото лице. При съобразяване на това, както и на фактите, на които се основават предявените осъдителни искове, следва да се заключи, че за да се приеме, че в случая банката е претърпяла загуба в размер на 953 950 лв., трябва да се докаже, че имуществото ѝ реално е намаляло с активи на тази стойност. Доколкото тази сума се твърди, че представлява несъбрани вземания на „КТБ” АД /н/, то за да е налице реално намаляване на имуществото на банката, трябва да бъде установено, че възникналите в нейна полза вземания за получаване на суми в общ размер от 953 950 лв. не могат да бъдат събрани по никакъв начин към момента. Ако вземанията са събираеми, включително със средствата на държавната принуда, то тогава не може да се говори за претърпяна вреда, тъй като те представляват актив за дружеството-кредитор и с тяхната стойност се увеличава неговото имущество. Едно вземане може да се квалифицира като несъбираемо тогава, когато не може да бъде трансформирано в парични средства, с които да се увеличи патримониума на кредитора, което би било налице ако длъжникът по него не притежава никакво имущество, нито краткотрайни, нито дълготрайни активи, от които кредиторът да се удовлетвори. От събраните в производството доказателства не може да се направи извод, че вземанията на „КТБ” АД /н/ към „Н.Б.А.“ ООД за получаване на сума в размер на 953 950 лв. са несъбираеми, тъй като се установява, че дружеството-длъжник притежава имущество, което може да бъде превърнато в парични средства, с които да бъдат погасени задълженията му по договора за кредит. Този извод се налага при съобразяване първо на данните, отразени в обявения в търговския регистър счетоводен баланс на „Н.Б.А.“ ООД към 31.12.2013 г. От записванията в този счетоводен документ е видно, че това дружество притежава активи, които са както дълготрайни, така и краткотрайни. Притежаваните от „Н.Б.А.“ ООД дълготрайни активи представляват основно дялове и акции от капитала на други търговски дружества, които са на стойност от 916 000 лв. Фактът, че кредитополучателят е титуляр на права върху акции от капитала на други търговски дружества се установява и от други събрани в производството писмени доказателства. От списък на акционерите на „П.п.и.“ АД, намиращ се на л. 946 от делото на СГС, и от справка за оповестяване на счетоводната политика, представляваща част от Годишния финансов отчет на „П.п.и.“ АД към 31.12.2012 г., намираща се на от л. 952 гръб до л. 957 от делото на СГС, е видно, че „Н.Б.А.“ ООД притежава 325 000 броя акции от капитала на „П.п.и.“ АД. От извършена от съда проверка в търговския регистър по партидата на дружеството „С.п.“ АД се установява, че към подадено през 2014 г. заявление за вписване на промяна във вписаните обстоятелства е приложен списък на акционерите, присъствали на заседание на общото събрание на „С.п.“ АД, проведено на 05.09.2014 г., в който като акционер, който притежава 6 000 броя акции от капитала на това дружество е вписан кредитополучателят „Н.Б.А.“ ООД. С оглед на изложеното съдът счита за доказано по делото, че „Н.Б.А.“ ООД е титуляр на правото на собственост върху 325 000 броя акции от капитала на „П.п.и.“ АД и върху 6 000 броя акции от капитала на „С.п.“ АД. От счетоводния баланс на „Н.Б.А.“ ООД към 31.12.2013 г. се установява, че към посочената дата това дружество е титуляр и на вземания към трети лица, които са на обща стойност от 156 000 лв. В счетоводния баланс са включени притежавани от дружеството краткосрочни вземания, които по дефиниция представляват вземания, чийто падеж е настъпил преди или настъпва в рамките на отчетната 2013 г., които са в размер на 122 000 лв. В баланса са включени и дългосрочни вземания в размер на 34 000 лв., на които „Н.Б.А.“ ООД е титуляр, които по дефиниция представляват вземания, които са възникнали към 31.12.2013 г., но техният падеж не е настъпил към тази дата, а ще настъпи в следващ отчетен период. В производството не са представени доказателства, от които да може да се установи кога е настъпил падежа на всяко от притежаваните от кредитополучателя вземания, нито каквито и да е други факти, свързани с тяхното изпълнение, поради което и няма как да се направи извод, че към момента те не могат да бъдат събрани. По делото не се твърди и не се представят доказателства, че дружеството „Н.Б.А.“ ООД се е разпоредило с притежаваните от него акции от капитала на други търговски дружества, както и със своите вземания, като ги е прехвърлило на трети лица, поради което трябва да се приеме, че тези активи са в неговия патримониум и към момента и могат да бъдат осребрени в хода на производството по несъстоятелност, което е открито по отношение на „Н.Б.А.“ ООД с решение на съда от 08.07.2020 г., в което производство също не се доказва да е направена констатация за несъбираемостта на вземанията на търговеца към трети лица или за непродаваемост на притежаваните от него акции от капитала на трети търговски дружества. От извършена от съда справка на вписванията в книгата по чл. 634в ТЗ се установява, че в хода на това производство по несъстоятелност е започнало осребряването на притежаваните от кредитополучателя акции, тъй като с акт, постановен на 16.08.2022 г., съдът е разрешил на синдика да извърши тяхната продажба чрез търг с тайно наддаване по реда на чл. 717в ТЗ. Към момента обаче по отношение на тези имуществени права е проведен само един търг, като не са изчерпани всички възможности за продажба, регламентирани в ТЗ, които са продажба чрез търг с явно наддаване и чрез преки преговори, поради което не може да се заключи, че притежаваните от „Н.Б.А.“ ООД акции не могат да бъдат продадени и по този начин обърнати в парични средства, чрез които да се удовлетворят кредиторите на несъстоятелното дружество, един от които е именно „КТБ“ АД /н/ за вземанията, възникнали по договор за кредит от 30.01.2008 г.

Обстоятелството по откриването на производство по несъстоятелност по отношение на длъжника само по себе си не означава, че вземанията, които са възникнали за кредиторите към него са несъбираеми. Те биха могли да се квалифицират като такива само тогава, когато се установи, че несъстоятелното дружество няма никакво имущество, което да може да бъде осребрено в хода на образуваното производство по несъстоятелност, което по своя характер е такова по универсално принудително изпълнение. От извършена от съда справка за хода на образуваното по отношение на „Н.Б.А.“ ООД производство по несъстоятелност съгласно обявените в търговския регистър актове е видно, че към момента то е все още висящо, като по него е постановено решение по чл. 711 ТЗ, с което съдът е постановил започване на осребряване на имуществото, включено в масата на несъстоятелността, и разпределение на осребреното имущество. След като съдът по несъстоятелността е постановил да започне осребряването и разпределянето на имуществото, представляващо част от масата на несъстоятелността на „Н.Б.А.“ ООД, то това означава, че от синдика е установено, че длъжникът притежава имущество, което следва да бъде осребрено и от осребряването на което да бъдат удовлетворени кредиторите на несъстоятелността, един от които, видно от публикуваните списъци на приети вземания, е именно ищецът „КТБ“ АД /н/. От обявените в търговския регистър актове на съда по несъстоятелността се установява и това, че към момента не е свикано заключително събрание на кредиторите и не е постановено решение по чл. 735, ал. 1 ТЗ за прекратяване на производството по несъстоятелност, което означава, че масата на несъстоятелността все още не е изчерпана, а в нея има продаваемо имущество, което може да бъде превърнато в парични средства и с тях да бъдат удовлетворени вземанията на кредитора „КТБ“ АД /н/, включително тези, възникнали по договора за кредит, сключен на 30.01.2008 г. Такова имущество представляват притежаваните от длъжника 325 000 броя акции от капитала на „П.п.и.“ АД и 6 000 броя акции от капитала на „С.п.“ АД, които са предмет на започналото осребряване, което обаче все още не е довършено докрай. От одобрените от съда списъци на приети вземания на кредиторите на „Н.Б.А.“ ООД е видно, че длъжникът има само двама кредитори, които са НАП и ищецът, което означава, че възможността за удовлетворяване на последния в хода на образуваното производство по несъстоятелност при проявена активност от синдика и от самия ищец, е реална, особено предвид наличните данни за притежавано от длъжника имущество, което може да бъде продадено, каквито са акциите от капитала на други дружества, които са на значителна стойност от 925 000 лв., на която сума възлиза началната цена, от която съдът е разрешил те да бъдат продадени в това производство по универсално принудително изпълнение. С оглед на това съдът не може да направи извод, че вземанията на „КТБ“ АД /н/, възникнали от договора за кредит, сключен на 30.01.2008 г. с „Н.Б.А.“ ООД, са несъбираеми поради липса на каквото и да е имущество на длъжника по тях.

След като от събраните доказателства е видно, че вземанията на ищеца за получаване от „Н.Б.А.“ ООД АД на сума в размер на 953 950 лв. са събираеми, то следва да се заключи, че не е налице имуществена вреда, изразяваща се в претърпяна загуба, което е основание да се приеме, че в полза на „КТБ” АД не са възникнали вземания срещу седемте ответника за получаване на обезщетение за вреди и предявените в процеса искове като неоснователни следва да се отхвърлят.

Дори и по делото да беше доказано, че твърдените от ищеца вреди са настъпили, това не променя извода, че предявените искове по чл. 240, ал. 1 ТЗ, чл. 79, ал. 1, предл. 2 ЗЗД и по чл. 203, ал. 1 КТ са неоснователни, защото в производството не се установява да е налице причинна връзка между противоправното поведение на ответниците и вредите, представляващи несъбрани вземания по договор за кредит в размер на 953 950 лв.

Неизпълнението от ответниците Л.В., Ю.П., Г.Х., И.З. и А.П., което се доказа, че е допуснато и е основание за ангажиране на тяхната отговорност за вреди, представлява допуснато бездействие да констатират при произнасяне по искането за отпускане на кредит от банката на „Н.Б.А.“ ООД и подписване на договoр за кредит с това дружество и анекси към него, че от служители на банката не е изготвена оценка и анализ на предлаганото по кредитната сделка обезпечение, което е пречка да се направи категоричен извод дали това обезпечение отговаря на прилаганите от банката критерии за ликвидност и достатъчност. Неизпълнението на трудовите задължения от ответниците Г.З. и В.С., което е основание за ангажиране на отговорността им за причинени на банката вреди, също е свързано с анализа на учреденото от „Н.Б.А.“ ООД обезпечение, като то се изразява в неосъществяване на контрол над дейността на подчинените им служители по извършване на анализ и оценка на това обезпечение при даване на становище за сключване на анекси към договора за кредит, както и в неизвършване на този анализ от тях самите. За да съществува пряка причинна връзка между описаните поведения на ответниците, които са сходни, и твърдените в исковата молба вреди, следва да бъде доказано, че единствената причина, поради която кредиторът „КТБ” АД /н/ не е получил дължимите по договора за кредит от 30.01.2008 г. парични суми от „Н.Б.А.“ ООД, е липсата в процедурата по проучване и разглеждане на исканията за отпускане и за предоговаряне на кредита на анализ и оценка на обезпечението, което дружеството-кредитополучател предлага да учреди за обезпечаване изпълненията на своите задължения по кредитната сделка. Такава причинна връзка би била налице при кумулативно наличие на две предпоставки, които трябва да са осъществени към момента, в който длъжникът е допуснал неизпълнение на задълженията си по договора за кредит да върне предоставената за ползване парична сума и да заплати възнаградителна лихва и те са следните: 1) да се установи, че вземанията, които са предмет на учредения в полза на банката по силата на задължение, поето с процесния договор за кредит, особен залог за обезпечаване на задълженията на кредитополучателя „Н.Б.А.“ ООД по тази сделка, не съществуват изобщо или въпреки че съществуват, те са на стойност, която е много по-ниска от обезпечените задължения по кредитната сделка; 2) да се установи, че липсва друго имущество, което кредитополучателят притежава, от което банката да може да се удовлетвори при принудително изпълнение срещу него. Ако кредитополучателят притежава наред с вземанията, върху които е постигнато съгласие да бъде учреден особен залог, и друго имущество, при осребряване на което банката да може да удовлетвори своето вземане, допуснатото от ответниците неизпълнение на задълженията им като членове на управителните ѝ органи и като работещи по трудов договор не би било единствена причина за кредитора да получи дължимите по договора за кредит от 30.06.2008 г. парични суми, защото банката може да се удовлетвори чрез насочване на изпълнението към друго имущество на длъжника в образувано срещу него универсално или индивидуално производство по принудително изпълнение.

Съдът счита, че от събраните в производството доказателства е видно, че втората от посочените предпоставки, при чието кумулативно съществуване, може да се направи извод за пряка причинна връзка между поведението на ответниците и твърдените вреди, не е налице.

Съдът приема, че кредитополучателят „Н.Б.А.“ ООД е допуснал забава в изпълнение на задълженията по процесния договор за кредит, на 25.10.2014 г., когато е настъпил падежа на първата неплатена изцяло вноска от главницата, който факт е установен в мотивите на влязло в сила съдебно решение, постановено по иск по чл. 422 ГПК между „КТБ“ АД /н/ и „Н.Б.А.“ ООД с предмет дължимостта на вземания за главница, възнаградителна лихва и неустойки, възникнали по договора за кредит от 30.01.2008 г. Както беше посочено, от събраните по делото доказателства и извършени справки в търговския регистър се установява, че към 2014 г. дружеството-кредитополучател е притежавало имущество, което е различно от това, което е предмет на учредения за обезпечаване на задълженията по договора за кредит особен залог, от което банката е можела да се удовлетвори. То представлява акции от капитала на две дружества „П.п.и.“ АД и „С.п.“ АД, които въпреки липсата на данни за пазарната им оценка към 2014 г., а и към момента, следва да се приеме, че са на значителна стойност, тъй като в производството по несъстоятелност, открито по отношение на „Н.Б.А.“ ООД през 2022 г., е разрешено от съда да бъдат продадени при обща начална цена от 925 000 лв., която по правило при разрешаване извършването на първи търг е равна на пазарната оценка на продаваемото имущество. Към този момент кредитополучателят е притежавал и парични вземания в общ размер от 156 000 лв. – вземания към трети лица с вече настъпил падеж в размер на 122 000 лв. и дългосрочни вземания в размер на 34 000 лв. Тези имуществени права на дружеството са на обща стойност, която е по-голяма от стойността на неговото задължение за главница по сключения на 30.01.2008 г. договор за кредит, което е в размер на 953 950 лв. Следователно ищцовата банка е имала възможност да се удовлетвори от тези имуществени права на своя длъжник, особено ако действия за принудително събиране на просрочените задължения са били предприети веднага след като кредитополучателят е допуснал забава в тяхното изпълнение, т.е. още през 2014 г. Към 25.10.2014 г. описаните имуществени права безспорно са съществували, като по отношение на част от тях, които са част от притежаваните вземания, които са осчетоводени като дългосрочни към 31.12.2013 г., няма съмнение, че са били събираеми, защото падежите им не са настъпили до края на 2013 г., поради което и не съществуват никакви факти, които да дават основание да се приеме, че те не могат да бъдат събрани /такъв факт би могъл да бъде изтеклата обща погасителна давност, но за да е осъществен трябва да е минал период от пет години от падежа на съответното вземане, което няма как да е налице за вземанията, чийто падеж е настъпил след 31.12.2013 г./.

След като към момента на допуснато неизпълнение по договора за кредит длъжникът „Н.Б.А.“ ООД е притежавал имущество, различно от това, върху което е учреден особен залог, което е на значителна стойност, това означава, че доказаното по делото неизпълнение на задълженията на ответниците, като членове на управителните органи на банката и като лица, с които банката е сключила трудови договори, не може да представлява единствената причината за това, че вземанията на „КТБ” АД по договора за кредит от 30.01.2008 г. не са събрани.

Трябва да се посочи, че от приетите по делото доказателства и извършените от съда служебни справки за хода на образуваното срещу длъжника производство по несъстоятелност се установява, че причината вземания на банката към „Н.Б.А.“ ООД по договора за кредит от 30.01.2008 г. да не са събрани до 2022 г., е непредприемане от представляващите банката на надлежните действия за осребряване на притежаваното от длъжника имущество своевременно след констатиране на забавено изпълнение на задълженията от кредитополучателя, което е налице от 25.10.2014 г. Тези надлежни действия, с които би се реализирало най-бързо принудителното изпълнение срещу кредитополучателя са такива по подаване до съда на заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, с които да бъде разпоредено кредитополучателят да заплати на банката дължимите по договора за кредит суми, както и започване на индивидуално принудително изпълнение срещу длъжника въз основа на издадения изпълнителен лист, при което изпълнението веднага да бъде насочено към притежаваните от „Н.Б.А.“ ООД активи, представляващи акции и вземания към трети лица. Въпреки че от „КТБ“ АД са поискали издаване на заповед за изпълнение за сумите, дължими по договора за кредит, такава е издадена и през 2015 г. са подали молба за образуване на изпълнително производство за събиране на тези суми, по делото не се установява в хода на това индивидуално принудително изпълнение да са извършени действия по издирване на имущество на длъжника и насочване изпълнението към него, включително не се доказва то да е насочено върху съществуващите към 2015 г. имуществени права на длъжника, каквито са акциите от капитала на „П.п.и.“ АД и „С.п.“ АД, които са били известни на банката, защото тяхното придобиване е финансирано с отпуснати от нея кредити. Не се твърди и не се доказва взискателят „КТБ“ АД да е направил изрично искане съдебният изпълнител да насочи изпълнението към притежаваните от длъжника акции. Именно това бездействие на „КТБ“ АД да предприеме адекватни действия за събиране на своите вземания към „Т.“ АД по договора за кредит от 30.01.2008 г. е причина банката да не получи удовлетворение до 2022 г., а не действията на който и да е от ответниците, извършени към момента на сключване на този договор и на анексите към него. Към датата, на която е допуснато неизпълнение от кредитополучателя на задълженията му по кредитната сделка ответниците В., П., Х., З. и П. не са имали качеството на представляващи банката, защото това качество по отношение на първия е отпаднало от м. 12.2008 г., по отношение на втория е отпаднало от м. 11.2011 г., а по отношение на останалите трима е отпаднало считано от 20.06.2014 г., когато „КТБ” АД /н/ е поставена под специален надзор с решение на Управителния съвет на БНБ и те са отстранени от длъжност като членове на управителния съвет. Ето защо и предприемането на надлежните действия за удовлетворяване на неизпълнените вземания на „КТБ” АД /н/ по договора за кредит от 30.01.2008 г. не е било тяхно задължение, а на назначените квестори на банката и след откриване на производство по несъстоятелност по отношение на нея – на назначените синдици.

Следователно в обобщение трябва да се посочи, че допуснатото от ответниците неизпълнение на техни задължения по сключени с банката договори за управление и трудови договори, свързани с осигуряване на ликвидно и достатъчно обезпечение на всяка една кредитна сделка, не е единствената причина, поради която до момента банката не е получила удовлетворение на вземанията си по договора за кредит, сключен на 30.01.2008 г. с „Н.Б.А.“ ООД. Причина за това е, че не са предприети своевременно надлежни действия за удовлетворяване на тези вземания чрез насочване на принудително изпълнение върху имущество на кредитополучателя на значителна стойност, което той е притежавал към 25.10.2014 г., към който момент той вече е бил в забава изпълнението на задълженията си да върне предоставената в заем сума и да заплати възнаградителна лихва, като предприемането на такива действия не е задължение на нито един от ответниците по делото, а на квесторите на банката и след това на назначените синдици. Това означава, че по делото не се доказва наличието на причинна връзка между противоправното поведение на ответниците и описаните в исковата молба вреди, които се твърди, че банката е претърпяла, което също е основание за крайния извод, че в полза на „КТБ” АД не са възникнали вземания срещу ответниците за получаване на обезщетение за причинените на банката вреди.

По присъждане на направените по делото разноски:

С оглед крайния изход на делото и това, че от страна на ответниците е заявено своевременно искане за присъждане на направените по делото разноски, такива им се следват.

Доказаха се реално заплатени разноски от ответника Г.К.З. в размер на 400 лв. – платен депозит за възнаграждение на вещо лице, които следва да му се присъдят.

Доказаха се реално заплатени разноски от ответника Л.И.В. в размер на 20 000 лв. – адвокатско възнаграждение, за което в договора за правна защита и съдействие е изрично записано, че е платено. Ищецът обаче е направил своевременно възражение за прекомерност на заплатеното в полза на процесуалния представител на ответника В. адвокатско възнаграждение, по което съдът дължи произнасяне.

Настоящият съдебен състав намира, че възнаграждението, което Л.И.В. е заплатил на упълномощения да го представлява в производството адвокат, е прекомерно с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото, поради което и на основание чл. 78, ал. 5 ГПК в полза на тази страна следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение за защита в настоящото производство в размер по - нисък от заплатения. Той не може да бъде намален под минимално определения размер съгласно чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, а именно под размера за съответния вид работа, предвиден в Наредба № 1 от 09.07.2004 г., издадена от Висшия адвокатски съвет /Наредбата/, който в случая възлиза на 12 069, 50 лв. съгласно чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредбата, в редакцията на тази норма към датата на сключване на договора за правна защита и съдействие между ищеца и упълномощения от него адвокат, която е 11.10.2020 г. При съобразяване на това ограничение, както и на вида на извършената в производството от адвоката защита, съдът счита, че в полза на ответника В. следва да се присъдят разноски за възнаграждение на адвокат в размер от 15 000 лв.

В производството от останалите ответници не са представени доказателства за реално заплащане на каквито и да е разходи по водене на делото, поради което не са налице предпоставките за възлагане на направени от тях разноски в тежест на ищеца.

Предвид изхода на делото ищецът „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС дължимата държавна такса за разглеждане на предявените искове, от предварителното заплащане на която е освободен съгласно чл. 57, ал. 6 ЗБН. Тя възлиза на сумата от 38 158 лв.

Така мотивиран Софийски градски съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявените от „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност, с ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление:***, срещу Л.И.В., с ЕГН: **********, Ю.Т.П., с ЕГН: **********, Г.П.Х., с ЕГН: **********, А.М.П., с ЕГН: **********, И.А.З., с ЕГН: **********, Г.К.З., с ЕГН: ********** и В.Б.С., с ЕГН: **********, искове с правно основание чл. 57, ал. 3 ЗБН вр. чл. 240, ал. 2 ТЗ, чл. 57, ал. 3 от ЗБН вр. чл. 79, ал. 1, предл. 2 ЗЗД и чл. 57, ал. 3 ЗБН вр. чл. 203, ал. 1 КТ за осъждане на Л.И.В., Ю.Т.П., Г.П.Х., А.М.П., И.А.З., Г.К.З. и В.Б.С. да заплатят солидарно на „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност сума в размер на 953 950 лв. /деветстотин петдесет и три хиляди деветстотин и петдесет лева/, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в претърпени загуби от несъбрани вземания, възникнали по договор за кредит, сключен на 30.01.2008 г., между „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност и „Н.Б.А.“ ООД, изменен с десет анекса за предоставяне на кредит в размер на 1 000 000 лв., които вреди са причинени в резултат от неизпълнение от Л.И.В. и Ю.Т.П. на задълженията им по осъществяване на управление на „КТБ” АД, които са възникнали за Л.И.В. в качеството му на член на управителния съвет, а за Ю.Т.П. в качеството му на прокурист, което неизпълнение се изразява в следните деяния на тези лица: 1) извършване на действия по сключване на договора за банков кредит от 30.01.2008 г. с „Н.Б.А.“ ООД, без да е спазена процедурата, предвидена в Правилника за кредитна дейност, за проучване на имущественото състояние на лицето, подало искане за кредит и за извършване на анализ на способността му да изпълнява задълженията си към банката, ако исканият кредит бъде отпуснат, както и за извършване на анализ и оценка на обезпечението, което кредитополучателят предлага да учреди, 2) извършване на действия по подписване на 30.01.2008 г. на договора за банков кредит с „Н.Б.А.“ ООД, без в неговото съдържание да са включени клаузи, които да предвиждат, че сумите по кредита се усвояват след учредяване от кредитополучателя на надлежно обезпечение; в резултат от неизпълнение от Г.П.Х., А.М.П. и И.А.З. на задълженията им по осъществяване на управление на „КТБ” АД, които са възникнали за тях в качеството им на членове на управителния съвет, а за А.М.П. и в качеството му на прокурист, което неизпълнение се изразява в извършване на действия по сключване с „Н.Б.А.“ ООД на десет анекса към договор за кредит от 30.01.2008 г., с които са предоговорени условията по кредита, без да е извършено надлежно и задълбочено проучване на финансовото състояние и кредитоспособността на кредитополучателя съгласно предвидената във вътрешните актове процедура за това, без да е извършена проверка дали уговорените в договора обезпечения са надлежно учредени, без да е извършена оцнка на тези обезпечения, както и без да са включени в съдържанието на анексите клаузи, предвиждащи, че новият размер на отпуснатия кредит може да бъде усвоен само след учредяване на надлежно обезпечение; в резултат от неизпълнение от Г.К.З. на задълженията му, възникнали по сключен с „КТБ” АД трудов договор за заемане на длъжността Началник управление в Управление „Кредитиране“, което неизпълнение се изразява в това, че той е дал становище за отпускане на кредит на „Н.Б.А.“ ООД, без да изпълни своите задължения по длъжностна характеристика и без да бъде спазена процедурата за това, установена в Правилника за кредитна дейност относно извършване на анализ на способността на „Н.Б.А.“ ООД да изпълнява задълженията си към банката, ако исканият кредит бъде отпуснат, както и относно извършване на анализ и оценка на обезпечението, което се предлага да бъде учредено за обезпечаване изпълнението на задълженията по договора за кредит, както и в това, че при подписване на анекси от 18.12.2013 г. и от 17.06.2014 г. към сключения с „Н.Б.А.“ ООД договор за кредит от 30.01.2008 г., с които е уговорено увеличаване на предоставената в заем сума и удължаване на срока за нейното връщане, той не е изготвил становище за способността на това дружество да изпълнява задълженията си към банката, както и не е направил анализ и оценка на обезпечението, което това дружество е учредило за обезпечаване изпълнението на задълженията по договора за кредит, които действия той е бил длъжен да предприеме по длъжностна характеристика и съгласно процедурата за това, установена в Правилника за кредитна дейност; в резултат от неизпълнение от В.Б.С. на задълженията му, възникнали по сключен с „КТБ” АД трудов договор за заемане на длъжността Директор в Дирекция „Кредитен риск“, което неизпълнение се изразява в това, че той не е дал становище за подписване на анексите от 18.12.2013 г. и от 17.06.2014 г. към сключения с „Н.Б.А.“ ООД договор за кредит от 30.01.2008 г. и не е извършил анализ на нивата на риска при отпускане на допълнителен кредит на „Н.Б.А.“ ООД, както и анализ и оценка на обезпечението, което това дружество е учредило за обезпечаване изпълнението на задълженията по договора за кредит, които действия той е бил длъжен да предприеме по длъжностна характеристика и съгласно процедурата за това, установена в Правилника за кредитна дейност.

ОСЪЖДА „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност да заплати по сметка на Софийски градски съд сума в размер на 38 158 лв. /тридесет и осем хиляди сто петдесет и осем лева/, представляваща дължима държавна такса за разглеждане на предявените искове, от предварителното заплащане на която ищецът е освободен.

ОСЪЖДА „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност да заплати на Г.К.З. сума в размер на 400 лв. /четиристотин лева/, представляваща направени в производството разноски, както и на Л.И.В. сума в размер на 15 000 лв. /петнадесет хиляди лева/, представляваща направени в производството разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СЪДИЯ:

Номер на акта:	260067
Дата:	1 февруари 2023 г.
Съдия:	Диляна Господинова Господинова

Дело:	20171100901188
Тип на делото:	Търговско дело
Дата на образуване:	27 март 2017 г.

Решение по дело №1188/2017 на Софийски градски съд

Съдържание на акта