О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
20
гр.
Перник, 15.07.2021 г.
Административен съд – Перник,
касационен състав, в закрито съдебно заседание на петнадесети юли през две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАЙЛО ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ:
СЛАВА Г.
ЛОРА
С.
като разгледа докладваното от
съдия Г. чКАД № 315 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК) във вр. с § 19, ал. 1 от ПРЗ на ЗИД на АПК (ДВ бр. 39/2011 г.).
Образувано е по частна жалба на Г.И.Г.,***,
чрез пълномощника й адвокат Е.Г. ***, против определение № 260003 от
16.04.2021г., постановено по административно дело № 1/2021 г. по описа на
Районен съд – Перник.
С обжалвания съдебен акт е
оставена без разглеждане жалба на Г.И.Г. срещу заповеди на кмета на Община
Перник с №№ 186/01.02.2021 г.; 187/01.02.2021 г. и 188/01.02.2021 г., издадени
на основание чл. 11, ал. 4 от Правилника за прилагане на Закона за
собствеността и ползването на земеделските земи (ППЗСПЗЗ) и производството по
делото е прекратено.
В частната жалбата е обосновано
оплакване за незаконосъобразност на обжалваното определение. Посочено е, че районният
съд неправилно се е позовал и превратно е тълкувал Тълкувателно решение № 5 от
18.10.2011г. на Върховния административен съд (ВАС) по тълкувателно дело №
8/2010г., като в разрез със същото решаващият първоинстанционен съд е приел, че
Г.И.Г. няма правен интерес, като трето лице, да обжалва процесните заповеди.
Излагат доводи, че в конкретния случай жалбоподателят е лице, притежаващо
качеството заинтересована страна, тъй като същата е лице от кръга на субектите
на реституция – законен наследник на В.П.К.***, чиито имоти са предмет на
възстановяване в реституционното производство, и като такова разполага с правен
интерес да обжалва всички актове, засягащи нейните права. Пледира, че
обстоятелството кой от наследниците на В.П.К.*** е инициирал реституционното
производство, респективно е подал заявлението за изготвяне на помощен план, е
ирелевантно. Искането към касационния
състав е да отмени определението на Районен съд–Перник и да върне делото за
разглеждане на жалбата по същество.
Административен съд – Перник, в
настоящия състав, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе
предвид изложеното в жалбата, обсъди събраните по делото доказателства и при
съобразяване обхвата на съдебен контрол, намери следното:
Частната касационна жалба е
процесуално допустима, като подадена в срок, от страна в производството по
делото пред първа съдебна инстанция, за която определението е неблагоприятно,
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
В пределите на служебната касационната
проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК съдът намира определението на районния съд за
валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд, в предвидената от
закона форма.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Съображенията за това са следните:
С обжалваното определение №
260003 от 16.04.202 г., постановено по административно дело № 1/2021г., Районен
съд – П. е оставил без разглеждане жалба на Г.И.Г. срещу заповеди на кмета на
Община П.*** с №№ 186/01.02.2021г.; 187/01.02.2021г. и 188/01.02.2021г. и е
прекратил производството по делото. Заповедите са издадени на основание чл. 11,
ал. 4 от ППЗСПЗЗ.
За да постанови обжалваното
определение съдът е приел, че Г.И.Г. не разполага с правен интерес да обжалва
тези заповеди, тъй като въз основа на представените по делото преписки по
издаването им е установил, че всяко от трите производства е образувано по
заявления на Б.А.В.***. Счел е, че оспорените заповеди, издадени на основание
чл. 11, ал. 4 от ПП на ЗСПЗЗ, засягат единствено и само правата на заявителя в
производството, в което не могат да участват трети лица, извън тези, заявили
искане за реституция. Счел е, че жалбоподателят се явява трето за това
производство лице. В тази връзка е прието, че с оспорените заповеди не се
засягат или застрашават права на трети лица, които при наличие на спор за
материално право – при реализиране право на строеж или за приобретателите на
обект в реституирания имот, могат да го защитят в исков процес по общия ред,
като мотивите си районният съд е основал в Тълкувателно решение № 5 от
18.10.2011г. на ВАС по ТД № 8/2010г. и в практика на ВАС.
Обжалваното определение е постановено
от компетентен съд, в рамките на правомощията му, поради което е валидно и допустимо.
Същото е правилно като краен резултат, като доводите за това са следните:
Редът и условията за
възстановяване правата на собственост върху земеделските земи, включени в ТКЗС
и сродните му организации, са регламентирани в ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ.
Когато поради настъпили промени в
статута на земята, същата се намира към момента на провеждане на
реституционното производство в границите на урбанизираните територии, съгласно
чл. 11, ал. 1 от ПП на ЗСПЗЗ,
решение за възстановяване правото на собственост върху такива имоти се
постановява въз основа на удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4, 5 и 6
и чл. 13а от ПП на ЗСПЗЗ.
Във връзка с изискванията към
съдържанието на удостоверението и скицата по чл. 13, ал. 4 от ПП на ЗСПЗЗ,
заложени в чл. 13, ал. 5 и ал. 6 от ПП на ЗСПЗЗ, е предвидена и процедурата по
чл. 11, ал. 4 от ПП на ЗСПЗЗ.
Така за да се постанови решение
за възстановяване на земята в стари реални граници се налага да се проведе
производство по чл. 11, ал. 4 от ПП на ЗСПЗЗ – за служебно определяне от техническата
служба на общината на застроената част на имота, предмет на искане за
реституция. В това производство техническата служба на общината се произнася с решение, което се одобрява със заповед на кмета на общината.
Както е възприето и в ТР № 5 от
18.10.2011г. на ВАС по ТД № 8/2010 г., и каквато е трайната съдебна практика,
производството по чл. 11, ал. 4 от ПП на ЗСПЗЗ е обслужващо производството за
реституция и като несамостоятелно следва
да се подчини на режима на реституционното производство.
Подчинено на режима на
реституционното производство, производството по чл. 11, ал. 4 от ПП на ЗСПЗЗ,
следва да се развива между същите страни и по отношение на същите имоти, като
следва да се държи сметка за разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от ПП на ЗСПЗЗ, съгласно
която подаденото заявление от един наследник ползва всички наследници.
Така, в случай на обжалване на
заповед, издадена на основание чл. 11, ал. 4 от ПП на ЗСПЗЗ, съдът, за нуждите
на проверката за допустимост на обжалването, следва да провери жалбоподателката
какво качество има.
От данните по делото се установява, че Г.И.Г.
и Б.А.В.*** са наследници с общ наследодател В. П. К.***. С уведомление до Б.А.В.*** Общинската служба по земеделие - гр. П. е
указала, че за да се възстанови собствеността върху имоти-нива с площ от
4.200дка, находяща се в строителните граници на с. ***, в местността „***“, ливада с площ от 4.700дка, находяща се в
строителните граници на с. ***, в местността „***“ и други с площ от 4.500дка,
находящи се в строителните граници на с. ***, в местността „***“ е необходимо да се представи скица и
удостоверение по чл. 13, ал. 4 от ПП на ЗСПЗЗ.
Б.А.В.*** и поискал от кмета на общината приемане
на помощен план за имоти с пл. № 854, с обща графична площ от 4.200дка, за пл.
№ 853, с обща графична площ от 4.700дка и за пл. № 852, с обща графична
площ-4.500дка. по реда на чл. 13а на ПП
на ЗСПЗЗ. В хода на процедурата назначената комисия по чл. 13а на ПП на ЗСПЗЗ с протоколи с № ПП 3-3
от 21.05.2020г., № ПП 3-1 от 21.05.2020г. и № ПП 3-2 от 21.05.2020г. е приела
помощния план за процесните имоти и го е обявила на заинтересованите лица. След
изтичане сроковете за възражения, комисията във връзка с чл. 11, ал. 4 на ПП на ЗСПЗЗ е издала протоколи
с № ЗП 1-7 от 12.01.2021г., ЗП 1-8 от 12.01.2021г. и ЗП 1-9 от 12.01.2021г.,
послужили като фактическо основание на кмета на общината да издаде заповедите по
чл. 11, ал. 4 на ПП на ЗСПЗЗ, за трите
имота. Съответно кметът на общината със
заповеди с №№ 186/01.02.2021г.; 187/01.02.2021г. и 188/01.02.2021г. е утвърдил
решенията на комисията, с които е определена застроената площ и е посочил, че
ПИ 852 площ-4.500дка, 853 площ от 4.700дка и 854 площ от 4.200дка попадат в ПИ
с идентификатор ***по КККР на неурбанизираните територии, в урбанизирана
територия на мах. *** и същите са незастроени.
Тези заповеди с №№ 186/01.02.2021г.;
187/01.02.2021г. и 188/01.02.2021г. са съобщени
на наследниците на Видин Панчев Калеин, единият от които е и Г.И.Г.. Според
копията на обратните разписки, на нея заповедите са съобщени лично на 04.02.2021г.
и същата е депозирала жалбата си срещу
тях по реда на АПК-в общината с вх. № 21/ЮР-221 от 18.02.2021г., т.е. жалбата е
депозирана и в срока но чл. 149, ал. 1 от АПК.
Г.Г. е наследник на В.П.К.***и не само тя, но
всеки един от наследниците на общия наследодател има правен интерес да обжалва
заповедта на кмета на общината, а не само този наследник, по чиято инициатива е
започнала административната процедура. Нормата на чл. 14 на ПП на ЗСПЗЗ не изключва
възможността всеки наследник да бъде страна в правоотношението с органа по
поземлената реформа или кмета на общината, стига жалбата му срещу съответния
индивидуален административен акт да е подадена в законния срок и същият да е
участник в реституционното производство.
Районен съд-П. като е приел, че жалбата е
подадена от неправосубектна страна, а не от легитимна страна, е постановил определение в нарушение на съществени
процесуални правила. Г.Г. не се явява трето лице, по смисълът вложен в
Тълкувателно решение № 5 от 18.10.2011г. на ВАС по ТД № 8/2010г., поради което не
е налице визираната хипотеза за оставяне на жалбата без разглеждане на това
основание. Както се посочи, всеки от наследниците в реституционното
производство /каквато е и жалбоподателката/, който е бил уведомен за заповедта
има правото да я оспори, защото със заповедта на кмета се засяга признатото
право на собственост на наследниците на общия наследодател, един от които е и
оспорващата, и всеки наследник има правен интерес от оспорването й, стига
жалбата да е подадена в срок, независимо, че той не е започнал
административното производство пред кмета на общината.
Независимо от горното, обаче обжалваното
определение е правилно като краен резултат, тъй като са налице други
предпоставки за недопустимост на прекратеното съдебно производство изразяващи
се в следното:
Административното производство е започнало по
внесено искане на н-ци на В.П.К.***за
приемане на помощен план за имоти с пл. № 854, с обща графична площ от
4.200дка, за пл. № 853, с обща графична площ от 4.700дка и за пл. № 852, с обща
графична площ-4.500дка. Съответно със заповеди с №№ 186/01.02.2021г.;
187/01.02.2021г. и 188/01.02.2021г. кмета на община Перник е утвърдил решенията
на помощния орган, с които е прието, че ПИ 852 площ-4.500дка, 853 площ от
4.700дка и 854 площ от 4.200дка попадат в ПИ с идентификатор ***по КККР на
неурбанизираните територии, в урбанизирана територия на мах. *** и същите са
незастроени, т.е. заявените площи са изцяло свободни и не са застроени.
На базата на заповедите на кмета на общината,
се следва издаване удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4,
5
и 6
и чл. 13а,
въз основа на които пък съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1
от ПП на ЗСПЗЗ общинската служба по земеделие като колективен административен орган по
поземлената собственост постановява решение за възстановяване правото на
собственост върху имоти, намиращи се в строителните граници на населените места
(в границите на урбанизираните територии). В административното производство с
правно основание чл. 11, ал. 4
от ПП на ЗСПЗЗ се определя застроената част от имота, която не се
възстановява на собствениците. В случая в процесните три ПИ, с площите им
заявени за реституция не е налице застроена
площ, т.е. площите подлежащи на реституция на
трите ПИ са свободни, не са застроени
и не е налице процесуална пречка за продължаване на производство по възстановяване
на собствеността в заявените в реституционното производство параметри, в
производство по чл. 11, ал. 1 от ПП на ЗСПЗЗ. След като в случая с оспорваните
заповеди не са констатирани и определени застроени части, за които не се следва
възстановяване на собственост се приема, че оспорваните от жалбоподателката актове са благоприятни
за нея и за същата липсва правен интерес
от обжалването им. Искането, с което е сезиран
административният орган, а именно да приеме помощен план и въз основа на
това да определи застроената площ по чл.
11, ал. 4 от ПП на ЗСПЗЗ е уважено изцяло. Заповедите са в интерес на
наследниците в реституционното производство, тъй като с тях не се определя застроена част от имот,
която да не може да им се възстанови.
Въз основа на изложеното настоящия състав
приема, че оспорваните от жалбоподателката индивидуални административни актове по никакъв начин не засягат
неблагоприятно нейната правна сфера, нито нарушават или застрашават нейни права
и законни интереси. Тя няма интерес от
оспорване на одобрените от кмета на общината решения
на техническата служба на общината, с които е прието, че имотите са незастроени,
т.е. площта им е свободна. С оглед на изложеното, липсата
на правен интерес
от оспорването обуславя и прекратяване на съдебното производство поради
недопустимост.
Въз основа на изложеното,
настоящия касационен състав намира, че обжалваното определение като краен
резултат е правилно и следва да се остави в сила.
Водим от изложеното и на
основание чл. 235 от АПК, Административен съд-Перник
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ В СИЛА определение 260003
от 16.04.2021г., постановено по АД № 1/2021г. по описа на районен съд-Перник.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/
ЧЛЕНОВЕ:/П/ /П/