О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№152
гр. Велико
Търново, 09.05.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Великотърновският
административен съд, десети
състав, в закрито заседание на девети май две хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател: Ивелина Янева
като
разгледа докладваното от съдията И. Янева адм.дело N 187 по описа на Административен съд Велико Търново за 2022 год., за да се произнесе, взе
предвид:
Производството е по чл.147, ал.3 от ДОПК.
Образувано е по жалба на М.Ц.Н. с
постоянен адрес *** против Решение № 8 / 30.03.2022г. на Директора на
Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Велико Търново, с което жалбата на
лицето против Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК с № 550-1
/ 11.07.2019 г. е оставена без разглеждане поради просрочие.
В жалбата се твърди, че решението е
незаконосъобразно, като решаващият орган неправилно приема просрочие на жалбата
– актът за установяване на задължение не е надлежно връчен на лицето, нито на
член от семейството му, поради което и срок за обжалване не е започнал да тече.
В условията на алтернативност твърди нищожност на АУЗ предвид позоваването от
страна на административния орган на разпоредбата на чл.54, ал.4 от ЗМДТ, която
разпоредба не е съществувала към момента на съставяне на акта. Моли се за
отмяна на решението. Претендира се присъждане на разноски.
Ответната страна Дирекция „Местни данъци
и такси“ при Община В. Търново не заема становище по спора, изпраща
административната преписка по издаване на обжалваното решение.
Жалбата е подадена от надлежна
страна, имаща право и интерес от обжалването. Същата е подадена извън
предвидения в чл.147, ал.3 от ДОПК 7-дневен срок. Видно обаче от обжалваното в
настоящото производство решение е, че в същото неточно е посочен срокът за
обжалването му като „14-дневен“ от датата на връчването му. Според настоящия съдебен състав
конкретният случай не може да бъде подведен под някоя от хипотезите на чл.140,
ал.1 или ал.2 от АПК, приложими на основание § 2 от ДР на ДОПК, тъй като
в административния акт (решението) е указан срок на обжалване, но той е
неправилно определен от административния орган. Такава хипотеза не е нормативно
предвидена като основание за удължаване на сроковете за обжалване, поради което
на основание чл.144 от АПК субсидиарно приложение намира ГПК. В чл.62, ал.3 от ГПК е регламентирано, че когато съдът определи по-дълъг от установения в закон
срок, извършеното действие след законния, но преди изтичане на определения от
съда срок, не се смята за просрочено. В случая жалбата срещу Решението е
подадена на 19.04.2022 г., т.е. при неспазване на законния 7-дневен срок, който
изтича на 13.04.2022 г. (присъствен ден), но преди изтичане на 14-дневния срок,
определен в самото Решение, поради което същата не се смята за просрочена.
Предвид горното, жалбата се явява процесуално допустима.
Предмет на настоящото съдебно
производство е Решение № 8 / 30.03.2022 г. на Директора на Дирекция „Местни
данъци и такси“ при Община Велико Търново, с което жалбата на М.Ц.Н. срещу Акт
за установяване на задължения по чл. 107, ал.3 от ДОПК с № 550-1 / 11.07.2019г.
е оставена без разглеждането поради просрочие.
След като разгледа оплакванията,
изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в
рамките на задължителната проверка по чл.168 от АПК, административният съд
приема за установено от фактическа страна следното:
На М.Ц.Н. е издаден Акт за установяване
на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК с № 550-1 / 11.07.2019г., с който са установени
публични задължения, представляващи данък превозни средства за притежаван и
деклариран с декларация по чл.54 от ЗМДТ лек автомобил за периода от
01.01.2014г. до 31.12.2018г. Актът е изпратен на декларирания от лицето
постоянен адрес с два броя писма с обратни разписки, които са се върнали като
непотърсени. С оглед на това, органът по приходите е предприел посещения на
декларирания от жалбоподателя постоянен адрес, където същият не е намерен. За
това обстоятелство са съставени протоколи от 15.10.2020 г. и от 10.11.2020г.
Последвало е изготвяне на съобщение по чл.32 от ДОПК, публикувано на 13.05.2021
г. на интернет страницата на Община В. Търново. С Протокол от 13.05.2021г. е
поставено на информационното табло на ответника уведомление за съставения АУЗД,
а на 27.05.2021г. е съставен протокол за
сваляне на посоченото съобщение. На 18.02.2022г. срещу АУЗ е подадена жалба от М.Ц.Н.
до Директора на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Велико Търново,
който с оспореното решение я оставя без разглеждане поради просрочие.
Настоящият състав намира постановеното
от ответника решение за съответно на доказателствата по делото и приложимия
закон. Съгласно
разпоредбата на чл.29, ал.1 от ДОПК, връчването на съобщенията в
административното производство се извършва на адреса за кореспонденция на
субекта, а според чл.28, ал.1, т.1 от ДОПК, за физическите лица – това е
постоянният им адрес, ако не е посочен писмено друг адрес. Връчването се
извършва от органа по приходите или от друг служител /връчител/ - чл.29, ал.2 от ДОПК. Съобщенията могат да се връчват чрез изпращане на писмо с обратна разписка
чрез лицензиран пощенски оператор, в която се вписва извършеното действие - чл.29,
ал.3 от ДОПК. Разпоредбата на чл.29, ал.6 от ДОПК гласи, че съобщенията се
връчват на лицето, негов представител или пълномощник, член на орган на
управление или на негов служител, определен да получава книжа или съобщения,
като освен на лицата по ал. 6, съобщение на физическо лице, включително
едноличен търговец, може да се връчи и на пълнолетен член на домакинството му,
както и на пълнолетно лице, което има същия постоянен адрес, ако се съгласи да
го приеме със задължението да го предаде - чл. 29, ал. 7 от ДОПК.
В случая, видно от доказателствата по
преписката, административният орган е изпълнил изискванията на чл.28 и чл.29 от ДОПК, тъй като първо се е опитал да връчи подлежащия на обжалване АУЗ на
жалбоподателя на адреса му за кореспонденция, т.е. на постоянния му адрес
съгласно разпоредбата на чл.28, ал.1, т.1 от ДОПК. Този постоянен адрес е посочен от него в подадената декларация по
чл.54, ал.1 от ЗМДТ от 26.11.2013г. и в договора за покупко-продажба на МПС от
29.07.2013г. На този адрес жалбоподателят е бил търсен 2 пъти в разстояние от
повече от 7 дни, в съответствие с изискването на чл.32, ал.1 от ДОПК, и видно
от оформените в тази връзка констативни протоколи по чл.32, ал.2 от ДОПК,
съставени от длъжностни лица по чл.29, ал.2 от ДОПК на длъжност „главен
специалист“ и „старши експерт“ при Община В. Търново. Както се посочи по-горе
след изпращане на АУЗ на посочения от лицето постоянен адрес, с известие за
доставяне с обратна разписка, 2 броя са върнати като непотърсени, видно от
направеното отбелязване от „Български пощи“ ЕАД. При това положение, правилно
органът е пристъпил към прилагане на разпоредбата на чл. 32 от ДОПК, която
предвижда връчване чрез прилагане към досието. В съответствие с чл.32, ал.4 от ДОПК
е било поставено съобщение за връчването на определеното за това място в
дирекцията, както и е било публикувано съобщение за издадения акт на интернет страницата
на Община В. Търново. Видно от приложеното по делото съобщение е, че под № 30 в
списъка фигурира името на жалбоподателя и издадения срещу него акт за
установяване на задължение. Същевременно с това, заедно с поставянето на
съобщението на таблото, органът по приходите е изпратил до лицето и писмо с
обратна разписка, както изисква чл.32, ал.5 от ДОПК, но същото отново се е
върнало непотърсено. Ето защо, административният орган е изпълнил правилно
процедурата по връчването и е положил всички усилия да открие жалбоподателя на
адреса за кореспонденция, но не е успял, поради което и правилно е процедирал
съгласно чл.32 от ДОПК, като е връчил съобщението чрез прилагане към досието.
Поради това, срокът за подаване на жалба срещу АУЗ е изтекъл за жалбоподателя
още през 2021г., а жалбата му от 18.02.2022г. е просрочена и правилно е била
оставена без разглеждане с оспореното решение.
Едва с жалбата до съда от Н. са развити доводи
за нищожност на административния акт. Те не са разглеждани от горестоящия орган.
Възражението за нищожност не е обвързано със срок, поради което и ответникът
дължи произнасяне по него с оглед обстоятелството, че произнасянето на
решаващия орган е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на
съдебното обжалване. Поради което решението следва да бъде отменено и
преписката върната за произнасяне относно валидността на акта за установяване
на задължение и по срочността на подадената жалба съобразно мотивите на
настоящото определение.
Предвид изхода на спора основателно е
искането на жалбоподателя за присъждане на разноски съобразно представените
доказателства за действителното им извършване.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ
Решение
№ 8 / 30.03.2022 г. на Директора на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община
Велико Търново.
ВРЪЩА преписката на
Директора на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Велико Търново за ново
произнасяне съобразно дадените от съда указания.
ОСЪЖДА
Община
Велико Търново да заплати на М.Ц.Н. с постоянен адрес *** сумата от 400лв. /четиристотин
лева/.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия: