№ 2240
гр. Пловдив, 29.09.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно частно
гражданско дело № 20225300502434 по описа за 2022 година
Производство по чл.413, ал.2 във връзка с чл.278, ал.1 ГПК.
Постъпила е частна жалба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД-
гр.София, представлявано от ИД Ю.Ю., чрез юриск. И. Н. против
Разпореждане № 17025 / 21.07.2022г. по ч.гр.д.№ 9462/2022г. по описа на ПРС
– ХІХ гр.с., с което е отказано издаването на заповед за изпълнение и
отхвърлено изцяло заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК против М. В. П. - М. , ЕГН **********,
от гр. Пловдив за сумата 666,26 лв главница, 107,10 лв – договорна лихва,
327,11 лв обезщетение за забава, както и законна лихва върху главницата от
подаване на заявлението до окончателното изплащане и разноски. По
изложени оплаквания в жалбата се иска отмяна на обжалваното разпореждане
и уважаване на искането за издаване на ЗИ по чл.410 ГПК.
Пловдивски окръжен съд, като взе предвид представените доказателства,
намери следното:
Частната жалба изхожда от надлежна страна и е в законния по чл.275, ал.1
ГПК срок, като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.
Мотивът за отхвърляне заявлението на жалбоподателя за издаване на ЗИ по
чл.410 ГПК против физическото лице М. В. П. - М. от гр.Пловдив като
потребител по чл.9 ЗПК в проверка по чл.411, ал.2, т.2 ГПК в заповедното
производство, се основава на направен обосновката, че при констатация на
1
неравноправна клауза, от която произтича претендирано вземане в
заявлението е длъжен да откаже издаване на заповед за същото. Евентуалната
неравноправност произтича от несъответствието на уговорка с изискването за
добросъвестност и последващо значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя. По приложение на разпоредбата на
чл. 22 ЗПК се мотивира, че въведената хипотеза на изначална
недействителност при нарушения на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т.20
и ал.2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, с последици връщане само на чистата стойност
на кредита, без лихва и другите разходи, в настоящото производство е
невъзможно да се извърши преценка относно това дали е налице хипотезата
на чл.22 от ЗПК, защото това предполага събиране на доказателства при
условията на състезателно начало, поради което констатацията на съда за
евентуална неравноправност на дадена клауза е достатъчно основание за отказ
за издаване на заповед за изпълнение и отхвърляне на заявлението, по
аргумент на чл. 411, ал. 1, т. 3 ГПК. Доколкото настоящият случай касае
претендиране издаване на заповед за изпълнение за вземане за главница,
произтичащо от изпълнение на задължение за обезпечаване на задължения по
договор за потребителски заем, е налице предпоставка за проверка на
договора за заем и поръчителство за наличие на неравноправни и нищожни
клаузи. Видно от същия се касае за предоставен заем от 1000 лв. за 13 месеца,
при лихвен процент 41,24 %; ГПР 50 % и обща сума за плащане-1256,71 лв,
при липса на посочване на методика за определяне на ГПР и предвидено
заплащане на възнаграждение на поръчителя от 77,08 лв. платимо чрез
заемодателя. С оглед липсата на данни за извършени плащания и съответния
им размер, заповедният съд е констатирал обоснована вероятност за
наличие на неравноправни и нищожни клаузи в договора, но и пречка да се
определи съществуването на претендираните вземания към момента на
издаване на заповедта.
Въззивният съд констатира от т.12. на Заявлението „ Обстоятелства, от които
произтича вземането“, че последното се основава на сключен договор за
цесия между заявителя и поръчителя по договора за поръчителство от
29.12.2016г. между кредитодателя „Кредисимо“ ЕАД и „АЙ тръст“ ЕООД,
сключен в изпълнение на договора за кредит и по който заявителят се е
суброгирал в правата на удовлетворения кредитор „Кредисимо“ АД.
Безспорно длъжникът е физическо лице и се явява потребител по смисъла на
2
ЗЗП , като се ползва от потребителската закрила по ЗЗП и ЗПК.
С изменението на ГПК и приемането на разпоредбите на чл. 411, ал. 2, т.
2 и т. 3 от ГПК се вмени задължение на заповедния съд да извърши служебна
проверка дали искането на заявителя не е в противоречие със закона или с
добрите нрави (т. 2), а при потребителските договори (т. 3) съдът дължи
проверка и относно това дали искането не се основава на неравноправна
клауза в договора или не е налице обоснована вероятност за това.
В този смисъл районният съд е процедирал законосъобразно и правилно,
извършвайки проверка за наличието на неравноправни и недействителни
клаузи.
Въззивният съд намира за правилна и преценката на заповедния съд за
отхвърляне на искането за присъждане на възнаградителна/договорна/ лихва.
Видно от представения към заявлението договор за потребителски кредит №
1085091 от 28.05.2018 г., в Приложение № 1 към същия, уговорената с него
възнаградителна лихва. Липсват данни по делото относно риска за кредитора
вземането му да остане неудовлетворено, а и такива е недопустимо да се
установяват в заповедното производство, то не са налице условия за преценка
дали размерът на определения с договора 41,24 годишен лихвен процент е
необосновано завишен, респ. че противоречи на добросъвестността и добрите
нрави, предвид съдебната практика, че максималният размер на
възнаградителна лихва следва да е ограничен до трикратния размер на
законната лихва, а за обезпечени кредити – двукратния размер. С оглед
нормата на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, а именно, че всяка клауза уговорена във
вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца
и потребителя, следва да се третира като неравноправна, се налага изводът, че
е налице обоснована вероятност искането на заявителя за присъждане на
възнаградителната лихва да се основава на неравноправна клауза в договора
за кредит.
Въззивният съд не споделя доводите на жалбоподателя в частната жалба,
че погрешно първоинстанционниуят съд е приел, че в процесния случай са
нарушени императивни изисквания на чл.1, ал.1,т.9 и т.10 ЗПК, доколкото
„допусканията“, съобразно текста на посочените разпоредби е използван в
смисъл на предвиждания за бъдещето, а не в смисъл на разходи, част от ГПР,
независимо от съществуваща съдебна практика на някои окръжни съдилища в
тази насока, посочена от жалбоподателя.
Извършването на преценка в изрично вменените от процесуалния Закон
правомощия на съда относно наличието на клаузи с неравноправен характер в
конкретния случай е предпоставена от обусловения характер на договора за
поръчителство от договора за кредит и рефлектиращ върху финансовия
резултат от сключването и на двата договора при неизпълнение на някоя от
клаузите по тях. В случая независимо от това , дали дължимите суми по
договора между поръчителя и длъжника са или не са част от кредитното
3
правоотношение, сключено между кредитора и кредитополучателя, то същите
не са включени в общата дължима сума по кредита, и по същество в
допусканията по смисъла на Закона в размера /процента/ на ГПР, за което има
съществено значение обстоятелството, че кредитодателят по ДК и поръчителя
по ДП са свързани лица по смисъла на пар.1 ТЗ, поради което това
обстоятелство рефлектира благоприятно във финансовата сфера на кредитора
по ДК за сметка на потребителя и категорично обосновава извод за скрито
оскъпяване на кредита в нарушение на Закона. Налага се изводът, че
потребителят е бил въведен в заблуждение относно действителния размер на
сумата, която следва да плати по договора, и реалните разходи по кредита,
които ще направи , което съставлява нарушение на чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал.
1, т. 10 от ЗПК. Изложеното се подкрепя от факта, че кредиторът и
поръчителят са свързани лица, предвид това, че „Кредисимо“ АД е едноличен
собственик на капитала на „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД. За това преценката и на
въззивния съд е за наличието на обоснована вероятност за неравноправни
клаузи в договора за кредит, въз основа на който се основава искането на
заявителя за издаване на ЗИ по чл.410 ГП, което искане се основава на
неравноправен договор с потребител, както и договорът за гаранция /
поръчителство е неравноправен в своята цялост по смисъла на чл.143 ЗЗП,
тъй като води до значително неравновесие между договорените права на
страните поради недобросъвестно и нееквивалентно облагодетелстване на
кредитора по ДК. Налице са условия да се приложи нормата на чл. 411, ал. 2,
т. 3 от ГПК и да се откаже издаване на заповед за изпълнение в каквато
насока са и изводите на заповедния съд относно обжалвания отказ по
отношение на акцесорните вземания, предмет на заявлението.
Тези изводи обаче не касаят претендираното със заявлението
присъждане на главницата по процесния договор за кредит, доколкото
независимо от правните изводи за наличие на обоснована вероятност на
клаузи с неравноправен характер, то относно претендираните акцесорни
вземания въз основа на тези клаузи с неравноправен характер, в случая е
приложима правната последица по чл.23 ЗПК за дължимост на сумата,
представляваща чистата стойност по кредита относно сумата в размер на
666,26 лева, заплатена от поръчителя и солидарен длъжник „Ай тръст“ ЕООД.
В тази част следователно обжалваното определение следва да се отмени, като
делото се върне на РС за издаване на ЗИ по чл.410 ГПК за процесната сума от
666,26 лева.
Съгласно т.8 от ТР от 18.06.2014г. по т.д. №4/ 2013г., ВКС ОСГТК
определението на въззивния съд в заповедното производство не подлежи на
обжалване.
По изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
4
ОТМЕНЯ Разпореждане № 17025 / 21.07.2022г. по ч.гр.д.№ 9462/2022г.
по описа на ПРС – ХІХ гр.с., в частта, в която е отказано издаването на
заповед за изпълнение и отхвърлено заявлението на „АСВ“ ЕАД,
ЕИК203670940 за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от
ГПК против М. В. П. - М., ЕГН **********, от гр. Пловдив за главницата,
вземане произтичащо договор за потребителски кредит № 1085091 от
28.05.2018 с "Кредисимо" ЕАД и договор за предоставяне на поръчителство
от същата дата с "Ай Тръст " ЕООД относно сумата 666,26 лева / шестстотин
шестдесет и шест лева и 26 ст./, представляваща претендирана главница по
ДК и
ВРЪЩА на заповедния съд за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК в отменената част на разпореждането относно сумата 666,26 лева,
представляваща претендирана главница в размер на 666,26 лв по заявлението
вх. № 52980/29.06.2022г. на „АСВ“ ЕАД, ЕИК203670940.
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 17025 / 21.07.2022г. по ч.гр.д.№
9462/2022г. по описа на ПРС – ХІХ гр.с., в частта, в която е отказано
издаването на заповед за изпълнение и отхвърлено заявлението на „АСВ“
ЕАД, ЕИК203670940 за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410
от ГПК против М. В. П. - М. , ЕГН **********, от гр. Пловдив за сумите,
произтичащи от договор за потребителски кредит № 1085091 от 28.05.2018г с
"Кредисимо" ЕАД и договор за предоставяне на поръчителство от същата
дата с "Ай Тръст " ЕООД относно претендираните със заявлението вх. №
52980/ 29.06.2022г на „АСВ“ ЕАД, ЕИК203670940 суми - 107,10 лева
договорна лихва, 327,11 лева обезщетение за забава и законната лихва върху
главницата от подаване на заявлението до окончателното изплащане на
вземането.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5