№ 12347
гр. С, 22.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
при участието на секретаря ДИАНА Й. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20231110115825 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по предявени искове с правно основание чл. 26, ал.1, предл.1, 2 и 3
ЗЗД от Б. Г. Б. срещу „БЕДК“ ООД с искане за прогласяване нищожността на чл. 9, ал. 1 от
сключения между страните Договор за кредит № *********/13.05.2022 г., предвиждащ
заплащането на такса за бързо разглеждане в размер на 350,11 лв., както и на чл. 9, ал. 2 от
сключения между страните Договор за кредит № *********/13.05.2022 г., предвиждащ
възнаграждение за услугата динамично плащане в размер на 500 лв., поради противоречието
им със закона, заобикаляне на закона и поради накърняване на добрите нрави.
В исковата молба се твърди, че ищцата сключила с ответника Договор за кредит №
*********/13.05.2022 г., по силата на който дружеството кредитодател предоставило на
ищцата като кредитополучател сумата от 1000 лв., която последната се задължила да върне
на 11 равни месечни погасителни вноски при размер на ГПР от 37,13% и ГЛП от 32,55%.
Сочи, че в договора било посочено, че искането за кредит ще бъде разгледано бързо, за което
се дължала сума в размер на 350,11 лв., както и че клиентът ще се възползва от услугата
„динамично плащане на кредита“, за което се дължало възнаграждение в размер на 500 лв.
Посочва, че цената на описаните допълнителни услуги била включена към размера на
месечните погасителни вноски. Твърди, че е погасила изцяло чрез плащане произтичащите
от процесния договор задължения. Счита, че процесните клаузи за заплащане стойността на
допълнителните услуги за бързо разглеждане и за динамично плащане са неравноправни,
тъй като представляват над 80% от стойността на предоставената на ищцата сума по
кредита, като услугите реално не са били предоставени на потребителя, поддържа, че
същите са нищожни и доколкото не са били индивидуално уговорени между ответното
1
дружество и потребителя. Сочи, че клаузите за заплащане на стойността на допълнителните
услуги са нищожни и поради противоречие с добрите нрави, като водели до обективно
необосновано оскъпяване на кредита с цел допълнителна печалба за кредитора. Поддържа,
че установеното с чл. 9, ал. 1 от процесния договор задължение за заплащане на стойността
на услугата бързо разглеждане противоречи на правната норма на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Счита,
че със заплащане на предвидената в договора стойност на допълнителните услуги се достига
до заобикаляне на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като последната представлява допълнителна
печалба за кредитора, която неоснователно не е била включена в размера на приложимия
към договора ГПР. Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва твърдението, че процесните
клаузи от Договор за кредит № *********/13.05.2022 г. накърняват добрите нрави, както и
че чрез последните се заобикаля законът. Сочи, че в договора е посочен правилно
приложимият към него ГПР, както и че същият е изчислен спрямо посочената в закона
методика. Поддържа, че стойността на допълнителните услуги не следва да се включва в
размера на ГПР. Сочи, че клаузите за предоставяне на допълнителни услуги са
индивидуално уговорени, като последните не са условие за отпускане на кредита. Моли за
отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, приема от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 26, ал.1, предл.1, 2 и 3 ЗЗД за прогласяване
нищожност на отделни договорни клаузи.
В доказателствена тежест на ищеца по исковете с правно основание чл. 26, ал.1,
предл.1, 2 и 3 ЗЗД е да докаже, че е налице твърдяното противоречие на клаузи от договора
за потребителски кредит с императивни законови разпоредби и/или с добрите нрави, че е
налице заобикаляне на закона, респективно че клаузите са неравноправни. В тежест на
ответника е да докаже, че оспорените клаузи са действителни, включително са договорени
индивидуално.
Не се спори между страните, а и от представените по делото писмени доказателства се
установява, че между тях е сключен Договор за потребителски кредит №
*********/13.05.2022 г., по силата на който ищцовото дружество като кредитодател
предоставило на ищцата като кредитополучател сумата от 1000 лв., която последната се
задължила да върне на 11 равни месечни погасителни вноски при посочен в договора ГПР -
37,13% и ГЛП - 32,55%. В чл. 9, ал. 1 от договора е посочено, че при кандидатстването си за
кредит кредитоискателят изрично е заявил желание за Бързо разглеждане на искането му
съгласно т. 7.3 от Общите условия, като паричната сума за Бързото разглеждане на искането
за кредит е в размер на 350,11 лева и е дължима на равни части през периода на кредита,
съразмерно добавени във всяка погасителна вноска от погасителния план по Кредита,
заложен в договора.
2
В чл. 9, ал. 2 е посочено, че при кандидатстването си за кредит кредитоискателят
изрично е заявил желание да ползва Динамично плащане по своя кредит при условията на т.
7.4 от раздел V от Общите условия, като паричната сума за динамичното плащане по
кредита е в размер на 500 лева и е дължима на равни части през периода на Кредита,
съразмерно добавени във всяка една погасителна вноска от погасителния план по кредита,
заложен в договора.
На първо място не се установява изобщо ищецът да е изразил желание и съгласие за
ползване на посочените възможности за Бързо разглеждане и за Динамично плащане,
доколкото като доказателство по делото е ангажиран само договора за кредит с посоченото
съдържание. Поради това и начисляването на такси за подобни услуги се явява без
конкретно договорно основание.
На следващо място самото предвиждане на заплащане на описаните като услуги
възможности е в явно противоречие с императивната норма на чл. 10а ЗПК. Разпоредбата на
чл.10а от ЗПК предвижда, че кредиторът не може да изисква заплащане на такси и
комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита (ал.2) и не може да
събира повече от веднъж такса и/или комисиона за едно и също действие (ал.3).
Следователно законът не допуска в полза на кредитора заплащане на допълнителните такси
за разглеждане на искането за кредит и за управлението му каквито на практика съставляват
изискваните от ответника „парични вноски“ за Бързо разглеждане и Динамично плащане.
От друга страна, когато е налице явна нееквивалентност между предоставената услуга
и уговорената за това цена, се нарушава принципът на добросъвестност при участие в
облигационните отношения. Съдът намира, че предвиждането дължимост на сума в размер
350,11 6 лева за „Бързо разглеждане“ и в размер на 500 лева за „Динамично плащане“ при
отпуснат кредит 1000 лева, дори и да се приеме за допустимо съгласно ЗПК, води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя.
Възнагражденията се явяват нееквивалентни на насрещната престация на заемодателя /която
дори не се установява реално да е предоставена/, поради което посочените клаузи за
дължимост на възнаграждение за допълнителни услуги драстично нарушават принципа на
справедливост и създават условия за неоснователно обогатяване на заемодателя. Поради
изложеното, съдът счита, че уговорката за всяко от коментираните възнаграждения, освен че
противоречи на чл. 10а ЗПК, е в противоречие и с добрите нрави, поради което е нищожна и
на това основание.
На следващо място клаузите се явяват и пряко насочени към заобикаляне на
императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като добавянето на разходите за
посочените услуги би формирало краен размер на ГПР, по-висок от петкратния размер на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България. При тези съображения и на
това самостоятелно основание нищожна е уговорката за всяка от посочените
допълнителните услуги.
Общата преценката на процесните клаузи и изложените съображения налагат извод и
3
че същите са неравноправни по смисъла на чл. 143, ал. 1 ЗЗП, тъй като съставляват по
същество уговорка във вреда на потребителя, не отговарят на изискването за
добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и задълженията на
кредитора и потребителя. Предвидено е също така цената да се дължи независимо от това
дали са предоставени услуги. Това поставя заемополучателя в неравноправното положение
да дължи цена за услуги, които не ползва, на което съответства и право на кредитора да
събира цена за непредоставени услуги. Следователно е клаузите като неравноправни са
нищожност и на основание чл. 146 ЗЗП, доколкото не се установява клаузите да са
индивидуално уговорени
По изложените съображения съдът намира, че клаузите, предвиждащи дължимост на
суми за Бързо разглеждане и Динамично плащане са нищожни на основание чл. 26, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД вр. чл. 10а , ал. 2 и ал. 3 ЗПК поради противоречие със закона, на основание чл. 26,
ал. 1, пр. 2 ЗЗД вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК поради заобикаляне на закона, на основание чл. 26, ал. 1,
пр. 3 ЗЗД поради противоречие с добрите нрави, както и на основание чл.146, ал.1 вр. чл.
143, ал. 1 и ал. 2, т.3 ЗЗП като неравноправни, което налага уважаване на предявените
искове.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на спора, ищецът, на основание чл. 78, ал.1 ГПК има право на
сторените разноски в размер 100 лева – държавна такса.
Ищцата е представлявана от адвокат, оказал й безплатна адвокатска защита по силата
на договор за правна защита и съдействие, сключен с адвокатско дружество, поради което в
полза на последното следва да се присъди на основание чл. 38, ал. 2 ГПК сумата 400 лева –
адвокатското възнаграждение за производството, определено в съответствие с положения от
адвоката труд /депозиране на искова молба и молба за разглеждане делото в негово
отсъствие бе представителство в о.с.з./ и фактическата и правна сложност на
производството.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по исковете на Б. Г. Б. с ЕГН ********** и адрес: гр. С, кв. Ф, ул. Д
№33А срещу „БЕДК“ ООД с ЕИК ****** и адрес: гр. С, ул. Н №25, ет. 5 ЗА НИЩОЖНИ
клаузите на сключения между страните Договор за кредит № *********/13.05.2022 г. по чл.
9, ал. 1 за заплащането на такса за бързо разглеждане в размер на 350,11 лв и по чл. 9, ал. 2
от за възнаграждение за услугата динамично плащане в размер на 500 лв., на основание чл.
26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 10а , ал. 2 и ал. 3 ЗПК поради противоречие със закона, на
основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК поради заобикаляне на закона, на
основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД поради противоречие с добрите нрави, както и на
основание чл.146, ал.1 вр. чл. 143, ал. 1 и ал. 2, т.3 ЗЗП като неравноправни.
4
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „БЕДК“ ООД с ЕИК ****** и адрес: гр. С,
ул. Н №25, ет. 5 да заплати на Б. Г. Б. с ЕГН ********** и адрес: гр. С, кв. Ф, ул. Д №33А
сума в размер на 100 лв, представляваща сторени по делото разноски.
ОСЪЖДА на основание на основание чл. 38, ал.2 Закон за адвокатурата „БЕДК“ ООД
с ЕИК ****** и адрес: гр. С, ул. Н №25, ет. 5 да заплати на ЕАД „ДМ“, Булстат №
*********, ф. .д № 24/2021 г. по описа на СГС, 24 с-в сумата 400 лева – адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна адвокатска защита на Б. Г. Б. с ЕГН ********** в
производството по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5