РЕШЕНИЕ
№ / 11.07. Година
2018 гр.
С.З. В
ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На 05.06. 2018година
В публично заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО СИМИТЧИЕВ
И секретаря Стойка
Иванова, като разгледа докладваното от съдията СИМИТЧИЕВ т.д. № 297
по описа за 2017 година, за да се произнесе, съобрази:
Производството
е образувано по искова молба от “Ю.Б.” АД, като правоприемник на дейността на
клона на „А.Б.– клон България” със седалище и адрес на управлиние: гр. С., бул.
“***, ЕИК *** против Е.Я.Т., ЕГН ********** с адрес: *** З. и Т.П.Т., ЕГН ********** с адрес: *** З..
Правна квалификация на предявените искове:
чл.422, вр. чл.415, ал.1 ГПК, вр. чл.430, ал.1 и ал.2 ТЗ, чл.92 ЗЗД и чл.138 ЗЗД.
В исковата молба се
твърди, че исковете се предявяват с
оглед постъпили възражения от страна на длъжниците Е.Я.Т., ЕГН ********** и Т.П.Т.,
ЕГН ********** по ч.гр.д. 4157/2017 г., Гражданска колегия, по описа на Районен
съд - гр. Стара З., ХШ-ти състав, срещу издадените заповед за изпълнение и
изпълнителен лист, като моли след като съдът се запознае с приложените доказателства
и отговора на ответниците по настоящето производство да бъдат призовани в съдебно
заседание с цел установяване на твърдяното в горепосоченото заповедно
производство задължение.
Ищеца твърди, че на 25.04.2007 г., е
подписан Договор за потребителски кредит № 68 - 50/2007г. между „А.Б.“ АД, чрез
„А.Б.- клон България“ КЧТ, като кредитодател и Е.Я.Т. /кредитополучател/, Т.П.Т.
/поръчител/, по силата на който, кредитодателят е предоставил на
кредитополучателя кредит в размер на 13 700,00 евро /тринадесет хиляди и седемстотин
евро/, предназначен за текущи потребителски нужди. Уговорено е кредитът да бъде
издължен за период от 120 /сто и двадесет/ месеца.
В чл. 7.1 на процесния
Договор страните са се уговорили за следния договорен лихвен процент: за
първите 5 от срока на договора - 9 % годишно фиксирана лихва. За останалия
период от срока на договора - 12М /дванадесетмесечен/ ЮРИБОР + /плюс/ надбавка
в размер на 4 % годишно. При начисляването на лихви, лихвената база е 365/360.
В чл.8 от договора е
уговорен и годишния процент на разходите - 9,7909%. Съгласно чл. 13 от Договора
в случай на просрочие при издължаването на която и да е погасителна вноска
съгласно погасителния план, Кредитополучателят се задължава да заплаща лихва за
забава в размер на договорения лихвен процент плюс надбавка в размер на 2,5
%(две цяло и пет процента) годишно, считано от деня на забавата до датата на
окончателното изплащане на просроченото задължение на Банката.
На 28.12.2009г. е
подписан Анекс № 1 към Договор за кредит № 68- 50/2007г. между „А.Б.“ АД чрез „А.Б.-
клон България“ КЧТ като кредитодател и Е.Я.Т. /кредитополучател/ и Т.П.Т.
/поръчител/. Страните са се уговорили в чл.1 от Анекс №1, че вземането на
банката по процесния Договора за кредит, включващо редовна главница, просрочена
главница, лихва върху редовна главница, наказателна лихва върху просрочена
главница, да бъде трансформирано в редовна главница.
В чл.2 на Анекс № 1 е
посочено, че срокът за погасяване на дължимите към Банката суми по Договор за
кредит № 68-50/2007 се удължава до 28.05.2027г., включващ 12 /дванадесет/
месеца гратисен период, през който се заплащат само лихвите. Крайният срок за
издължаване на кредита е 28.05.2027 г. След изтичането на този 12 месечен
гратисен период погасяването на кредита ще бъде извършено на 77 равни месечни
анюитетни вноски /от които една последна изравнителна/, включващи главница и
лихва, съгласно Погасителен план, който се изготвя от Банката и се предоставя
на Кредитополучателя след подписване на Анекс № 1 и представлява неразделна
част от него. Кредитополучателят е подписал погасителния план към Анекс №1,
съгласно който погасителен план крайният срок за погасяване на кредита е
28.05.2027 г., както е уговорено и в самия анекс.
В чл.3 от анекса се
уговаря и нов лихвен процент, а именно - 9%.
В чл.4 на Анекс № 1 е
посочено, в случай на просрочие при издължаването на която и да е погасителна
вноска, дължима съгласно чл. 2 от Анекс № 1, както и при неплащане в срок на
каквито и да е такси, комисионни и разноски, дължими съгласно Договор за кредит
№ 68-50/2007, Кредитополучателят заплаща върху непогасените в срок суми за
времето на забавата обезщетение за забава в размер на договорената в процесния
Договор лихва плюс надбавка от 10% (десет процента).
Всички останали условия
на Договора за кредит № 68-50/2007 и всички останали анекси и допълнителни
споразумения договорени между страните към него запазват действието си
непроменени.
С подписването на Анекс
№ 1, поръчителят Т.П.Т. се задължава да отговарят солидарно и изцяло за всички
задължения на Кредитополучателя при условията на чл. 138 и следващите от Закона
за задълженията и договорите за изплащането на целия размер на кредита и
лихвите, съгласно Анекс № 1. Анекс № 1 от 28.12.2009 г. е неразделна част от
Договор за кредит № 68-50/2007 и всички останали анекси и допълнителни
споразумения договорени между страните.
На 28.05.2017 г. е
настъпил крайния срок за погасяване на кредита. Въпреки, че кредитът е
падежирал, кредитополучателят и поръчителят не са погасили цялото си задължение
по договора за кредит. Поради това обстоятелство (непогасяване на задълженията
по договора за кредит на уговорената крайна дата) банката е подала заявление по
чл. 417 ГПК въз основа на представен документ /извлечение от счетоводни книги/
срещу Е.Я.Т. и Т.П.Т. като въз основа на него е образувано ч.гр.д. 4157/2017,
по описа на Районен съд - гр. С.З.и е последвало издаване на изпълнителен лист
и заповед за изпълнение.
Въз основа на издадените
изпълнителен лист и заповед за изпълнение е образувано изпълнително дело №
20178510403674/2017, при ЧСИ 851 Мариян Николов Петков.
Подадените от страна на
длъжниците възражения обосновават правния интерес на банката от предявяване на
настоящия установителен иск.
Във връзка с горе
посочените обстоятелства и приложените доказателства, ищецът моли да бъдат
призовани на съд и след като докажат твърденията си да установят със силата на
пресъдено нещо, че ответниците дължат в условията на солидарност на „Ю.Б.“ АД,
ЕИК ***, като правоприемник на дейността на клона на „А.Б.- клон България“, ЕИК
*** следните суми:
-просрочена главница: 12
861,65 евро, ведно със законната лихва, считано от 24.07.2017 г.;
-просрочена лихва върху
редовна главница (договорна лихва): 4 693,29 евро за периода от 28.03.2010 г.
до 28.05.2017 г. вкл;
-наказателна лихва върху
просрочена главница: 10 706,92 евро за периода от 28.03.2010 г. до 24.07.2017
г. вкл;
-разноски за нотариални
покани: 162,80 лева.
Съгласно т. 12 от
Тълкувателно решение № 4/2013 на ОСГТК ВКС, в сила от 18.06.2014г., ищецът моли
да бъде осъден длъжникът да заплати и
разноските, който банката — кредитор е направила в заповедното производство и
които са присъдени в общ размер на 2742,64 лева, от които:
-Сума в размер на 1
108,76 лева - държавна такса в заповедното производство
-Сума в размер на 1
633,88 лева - адвокатско възнаграждение в заповедното производство.
Моли да бъдат присъдени
и направените в настоящото исково производство разноски - държавна такса,
заплатен адвокатски хонорар, депозит на вещо лице и всякакви други разноски,
направени от ищеца.
В законоустановения срок
е постъпил отговор на исковата молба,
с който ответникът счита предявените искове по горецитираното търговско дело за
изцяло неоснователни по изложените по-долу съображения.
Считат, че претендираните от ищеца „Ю.Б.” АД, с ЕИК:***,
като правоприемник на дейността на „А.Б.- клон България“, с ЕИК:***, суми за
заплащане от ответниците, от които:
-сумата в размер на 12 861.65 евро -
главница по договор за потребителски кредит №68-50/2007 от 25.04.2007г.;
-сумата в размер на 4693.29 евро -
просрочена лихва върху редовна главница за периода 28.03.2010г. - 28.05.2017г.;
-сумата в размер на 10706.92 евро -
наказателна лихва върху просрочена главница за периода 29.10.2013г. -
24.08.2015г.;
-сумата в размер на 162.80 лева -
разноски за нотариални покани; както и претендираната законна лихва от
24.07.2017г. до окончателното плащане на задължението и направените по делото
разноски, се претендират без правно основание, по изложените по-долу
съображения.
Ответника счита, че предявеният иск следва да се отхвърли и
настоящото производство да се прекрати по отношение на Т.П.Т., като
съображенията му за това са следните.
От процесния договор за потребителски кредит от
25.04.2007г. е видно, че ответника Т.Т. има качеството на поръчител, т.е. задължението му към ищцовата банка е акцесорно на
главното задължение. Съгласно чл. 147, ал. 1 от ЗЗД, поръчителят остава
задължен и след падежа на главното задължение, ако кредиторът е предявил иск
против длъжника в течение на шест месеца. Същевременно, съгл. чл. 10 от
процесния договор, погасяването на кредита се извършва на 120 равни месечни
анюитетни вноски, съгласно изготвен погасителен план, неразделна част от договора
за потребителски кредит.
Когато в договор е уговорено, че обезпечено с поръчителство
задължение към кредитора (главното задължение по смисъла на чл. 147, ал. 1 от ЗЗД) ще се погасява на отделни погасителни вноски с различни, последователни
падежи, то несъмнено погасяването на всяка от тези вноски води до погасяване на
съответната част от главното задължение.
Когато
дадена вноска не бъде погасена (чрез плащане или по друг начин) на съответния
падеж, от този момент тя става изискуема и кредиторът успешно може да проведе
иск срещу главния длъжник за плащането на същата вноска. От това ясно следва и
изводът, че от същата дата - падежа на вноската - започва да тече и
шестмесечният срок по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД, който срок е преклузивен,
прекратява поръчителството и за него съдът следи служебно - т. 46 от ТР №
4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС и РЕШЕНИЕ №81 по т. д. №1705/2013г„
Т.К., I Т.О. НА ВКС:
Поддържа
се, че срокът по чл. 147, ал. 1 ЗЗД е краен и преклузивен. С изтичането му не
се погасява възможността за принудително изпълнение, а се прекратява самото
поръчителство. Ако искането по заявлението е уважено и заповед за незабавно
изпълнение е издадена, позоваването на погасяване на субективното материално
право на кредитора спрямо поръчителите, може да бъде направено и в
производството по чл. 422, ал. 1 ГПК.
В случай, че кредиторът бездейства и не предяви иск срещу
главния длъжник в рамките на този срок, с изтичането му се прекратява
задължението на поръчителя за плащането на същата вноска, т.е. - преклудира се
отговорността му за съответната част от главното задължение. При това положение
е очевидно, че не е необходимо да настъпи падежът и на последната погасителна
вноска, респ. не е необходимо целият дълг да е станал изискуем, за да започне
да тече шестмесечният преклузивен срок по чл, 147, ал. 1 от ЗЗД по отношение на
предходните вноски, чиито падежи вече са настъпили. Т.е. началният момент на
срока по чл. 147 от ЗЗД започва да тече от момента на настъпване на падежа на
всяка вноска, съобразно договореното в договора и съответния погасителен план.
В подкрепа на така изложеното становище е и действащата съдебна практика,
обективирана в Решение
№83 от 26.05.2017г. по т. д. №50394/2016г., IV Г. О.
на ВКС и
Предвид всичко, изложено до тук, ответника счита, че поръчителството на Т.П.Т. е погасено
по отношение на всички погасителни вноски по отпуснатия кредит с настъпил падеж
до 25.01.2017г., която дата предхожда със 6 месеца
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, както и
по отношение на всички начислени лихви, такси, разноски и пр. върху тези
вноски.
Счита за нищожна клаузата на чл.4 от Анекс №1 от
28.12.2009г. към Договора, съгласно която кредитополучателя заплаща върху
непогасените в срок суми за времето на забавата обезщетение за забава в размер
на договорената в процесния договор лихва плюс надбавка от 10% (десет
процента). Счита, че така уговореното обезщетение, което има характера на
неустойка, е уговорено в противоречие с добрите нрави - чл. 9 от ЗЗД, накърняването
на които е основание за нищожността на тази клауза по арг. от чл. 26 от ЗЗД.
Съгласно чл. 92, ал. от ЗЗД неустойката обезпечава
изпълнението и служи за обезщетение на вредите от неизпълнението, без да е
нужно те да се доказват. Освен обезпечителна и обезщетителна функция,
неустойката изпълнява и наказателна функция.
Съгласно чл. 26, ал. 1, предл. 3-то от ЗЗД, нищожни са
договорите, които накърняват добрите нрави. Тази разпоредба намира приложение и
при търговските сделки съгл. препращала норма на чл. 288 ТЗ. Законът не съдържа
дефиниция на понятието „добри нрави“, но тъй като законодателят е придал правно
значение на нарушаването им приравнявайки го по последици с нарушаването на
закона, вложеният смисъл следва да се тълкува, като че в посочената категория
попадат онези наложили се правила и норми, които бранят принципи, прави и
ценности, които са общи за всички правни субекти и са в интерес на обществените
отношения като цяло. Такива са и принципите на справедливостта,
добросъвестността в гражданските и търговските отношение, както и на
предотвратяването на несправедливото облагодетелстване - арг. от чл. 289, чл.
302, чл. 307 от ТЗ, чл. 20 от ЗЗД и редица други. От това следва единственият
възможен правилен извод, че неустойката не може да бъде средство за
неоснователно обогатяване. В подкрепа на изложените доводи е и РЕШЕНИЕ №39 по т.д.
№526/2008г., Т.К., И. Т.О. на ВКС.
В случая, доколкото при сключването на договора, страните
са съзнавали, че действителните вреди от неизпълнение са съизмерими със законната
лихва, уговарянето на неустойка в размер, значително превишаващ нейния размер,
е проява изключително на наказателната функция на неустойката, което съчетано с
изначалната неравнопоставеност на страните (банката е икономически по-силния
субект), невъзможността на неизправния длъжник сам да ограничи размера на
неизпълнението, води до извода, че в конкретния случай е налице валидно
неустоечно съглашение, т.е. уговорките на чл.З от Анекс №1 към договора са
нищожни - така и Решение
№208 по т,д, №637/2012г., Т.К., II, Т.О. на ВКС.
На следващо място, ответникът счита, че нищожни са и клаузите на
чл. 1 от Анекс №1 от 28.12.2009г. към процесния договор за кредит, съгласно
които вземането на банката, включващо редовна главница, просрочена главница,
лихва върху редовна главница, както и наказателна лихва върху просрочена
главница, се преобразува в редовна главница.
Разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от ЗЗД забранява анатоцизма -
олихвяване на изтекли лихви, който по принцип е недопустим, освен в отношенията
между търговци, и то ако е изрично уговорен - арг. от чл. 294, ал. 2 от ТЗ. В
този смисъл е и Решение
№706 от 19.07.2004г. по гр.д, №1922/2003г. на II. Т.О. на ВКС.
В случая, „трансформирани“ като главница, изтеклите
възнаградителни и наказателни лихви отново се олихвяват с нови възнаградителни
и наказателни лихви, начисляват се такси, комисионни, разноски и т.н. От
изложеното е видно, че са нищожни, поради противоречие със закона, както и
поради заобикаляне на закона, клаузите, с които се уговаря прибавянето на изтеклите
лихви към остатъка от главницата и последващото олихвяване на така
преоформената главница.
Възможността
за сключването на подобни споразумения е предвидена в чл.13 от Наредба № 9 на
БНБ от 03.04.2008 г. за оценка и класификация на рисковите експозиции на
банките и за установяване на специфични провизии за кредитен риск (обн., ДВ
бр.38 от 11.04.2008 г., в сила от 11.04.2008 г., отм. бр.40 от 13.05.2014г.),
действала към момента на сключване на споразуменията. Но, нито в тази, нито в
друга някоя от разпоредбите на наредбата е предвидена възможността, при
преструктуриране на експозицията на банката да се прибавят лихви и такси към
главницата на дълга.
Ответника сочи, че в предходни наредби, издадени от БНБ -
Наредба № 9 от 15.07,1997 г. за оценка на рисковите експозиции на банките и за
формиране на провизии за покриване на риска от загуби (отм. ДВ бр.2 от
07.01.2003 г., в сила от 01.01.2003 г.) и в Наредба № 9 от 19.12.2002 г. за
оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и за формиране на провизии
за загуби от обезценка (отм., бр. 38 от 11.04.2008 г., в сила от 11.04.2008 г.)
изрично е
забранено начисляването на лихва върху лихва, но
е предвиден възможността да се извършва капитализиране представляващо
увеличаване на главницата чрез прибавяне към нея на дължими, но непросрочени
лихви, което
следва да е било изрично предвидено в първоначалния договор.
В конкретния случай, независимо от намалената лихва за
определен период, посредством увеличаването на главницата с просрочени лихви и
такси, по същество длъжникът е поставен в по-тежки условия, което е в
противоречие с горепосочените разпоредби на Наредбата на БНБ.
Вън от всичко гореизложено, счита, че претендираните от
ищеца вземания са частично погасени по давност.
По аргумент от чл. 110 от ЗЗД, вземанията за главница по
отношение на процесния договор за кредит, се погасяват с изтичането на
петгодишен давностен срок. При разсрочено плащане на отпуснатия кредит, всяка
погасителна вноска става изискуема с настъпването на съответния договорен
падеж, поради което намирам, че погасени по давност за всички вземания за
главница с настъпил падеж до 25.07.2012г., която дата предхожда със 5 години
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Що се касае до претендираните от ищеца вземания за
възнаградителни и наказателни лихви, ответника счита, че същите се погасяват с
изтичането на тригодишен давностен срок на осн. чл. 111, б. „В“ от ЗЗД, считано
от датата от настъпване на договорения падеж на всяка погасителна вноска, като
твърди, че погасени по давност са всички начислени вземания за лихви с настъпил
падеж до 25.07.2014г., която дата предхожда със 3 години датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
По-нататък, счита, че сумата от 162.80 лева - такси за нотариални
разноски, се претендира от ищеца без правно основание за това. До настоящия
момент, ищецът не е навел никакви доводи в исковата си молба, какво е наложило
извършването на тези разходи, какви са били извършените нотариални действие, от
кой нотариус, защо и на какво основание е начислена тази сума, нито е ангажирал
каквито и да били доказателства за действителното извършване на тези разходи.
Предвид всичко гореизложено, ответника моли да отхвърлите
предявените искове като изцяло неоснователни и недоказани.
Моли да им бъдат присъдени сторените по делото разноски.
На основание чл. 183 от ГПК, ответниците искат съдът да
задължи ищцовото дружество да представи в оригинал по
делото приложени към исковата молба писмени доказателства, а именно: Договор за
потребителски кредит №68-50/2007 от 25.04.2007г., Анекс №1 от 28.12.2009г. към
Договор за потребителски кредит №68- 50/2007 от 25.04.2007г., Погасителен план
от 15.01.2010г. към Анекс №1 от 28.12.2009г.
В
законния срок, от ищеца не е постъпила доп. ИМ. Постъпило е становище след
срока за отговор, с което изразяват съображения по същество.
Старозагорският
окръжен съд, като взе предвид становищата и възраженията на страните, в
съвкупност с доказателствата по делото, прие следното:
С определение на съда, по делото са приети за безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните факти и обстоятелства:
На 25.04.2007 г., е подписан Договор за потребителски кредит
№ 68 - 50/2007г. между „А.Б.“ АД, чрез „А.Б.- клон България“ КЧТ, като
кредитодател и Е.Я.Т. /кредитополучател/, Т.П.Т. /поръчител/, по силата на
който, кредитодателят е предоставил на кредитополучателя кредит в размер на 13
700,00 евро /тринадесет хиляди и седемстотин евро/, предназначен за текущи
потребителски нужди. Уговорено е кредитът да бъде издължен за период от 120
/сто и двадесет/ месеца.
На
28.12.2009г., е подписан Анекс № 1 към Договор за кредит № 68- 50/2007г. между
„А.Б.“ АД чрез „А.Б.- клон България“ КЧТ като кредитодател и Е.Я.Т.
/кредитополучател/ и Т.П.Т. /поръчител/. Страните са се уговорили в чл.1 от
Анекс №1, вземането на банката по процесния Договора за кредит, включващо
редовна главница, просрочена главница, лихва върху редовна главница,
наказателна лихва върху просрочена главница, да бъде трансформирано в редовна
главница.
За вземанията си по горепосочения договор, „Ю.Б.“АД,
правоприемник на „А.Б.- клон България“ КЧТ, е подала заявление по чл. 417 ГПК
въз основа на представен документ /извлечение от счетоводни книги/ срещу Е.Я.Т.
и Т.П.Т., като въз основа на него е образувано ч.гр.д. 4157/2017, по описа на
Районен съд - гр. С.З.и са издадени в нейна полза заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу ответниците, които
са подали възражения срещу заповедта в законния срок.
Гореизложените,
признати за безспорни по делото факти, се потвърждават и от приложените към ч.гр.д.
4157/2017, по описа на Районен съд - гр. С.З.писмени доказателства: заверени
копия на Договор за потребителски кредит № 68 - 50/2007г. между „А.Б.“ АД, чрез
„А.Б.- клон България“ КЧТ, като кредитодател и Е.Я.Т. /кредитополучател/, Т.П.Т.
/поръчител/, Анекс № 1/28.12.2009г към Договор за кредит № 68- 50/2007г. между
„А.Б.“ АД чрез „А.Б.- клон България“ КЧТ като кредитодател и Е.Я.Т.
/кредитополучател/ и Т.П.Т. /поръчител/ и погасителен план към същия.
Видно от
съдържанието на анекс №1/29.12.2009г. към договора, според чл.1 от същия,
страните се споразумяват, че вземането на банката по Договор за потребителски
кредит № 68 - 50/2007г., включващо редовна главница, просрочена главница, лихва
върху редовна главница, наказателна лихва върху просрочена главница, се
трансформира в редовна главница. Видно от приложения погасителен план, общата
сума на трансформираното задължение е 12861,65 евро, като според данните от
извлечението от счетоводството на банката, представено със заявлението,
изплатената до момента на сключване на анекса главница, от общо отпуснатия и
усвоен кредит в размер на 13700 евро, е в размер на 1686,64 евро.
Според чл.2
от анекса, срокът за погасяване на редовната главница от 12861,65 евро се
удължава до 28.05.2017г. и включва гратисен период от 12 месеца, през който
период се изплащат само лихвите, като крайния срок за издължаване на кредита е
до 28.05.2017г.
В чл.2.1 на
анекса е уговорено, че погасяването се извършва на 77 равни месечни вноски,
включващи главница и лихва съгласно погасителен план, които се изготвя от
банката, предоставя се на кредитополучателя след подписване на анекса и
представлява неразделна чест от анекса.
Според
чл.3, от датата на подписването на анекса, договореният лихвен процент се променя,
както следва : за усвоените суми от кредита, кредитополучателят заплаща на
банката годишна лихва в размер на 9%.
Според
чл.4, в случай на просрочие при издължаването на която и да е погасителна
вноска, дължима съгласно чл.2 от анекса, както и при неплащане в срок на
каквито и да е такси, комисионни, комисионни или разноски, дължими съгласно
договор №68-50/2007, кредитополучателят заплаща върху непогасените в срок суми
за времето на забавата обезщетение за забава в размер на договорената в договор
№68-50/2007 лихва плюс надбавка от 10%.
Според
чл.6, с подписването на анекса, поръчителите се задължават да отговарят
солидарно с кредитополучателя при условията на чл.138 и сл. от ЗЗД за
изплащането на целия размер на кредита и лихвите съгласно анекса.
Съгласно
чл.5, всички останали условия на Договор за потребителски кредит № 68 -
50/2007г. и всички останали анекси и допълнителни споразумения към него,
договорени между страните, запазват действието си непроменени.
Съдът не
споделя възражението на ответниците за нищожност на клаузата на чл.1 от анекс
№1/29.12.2009г. към процесния договор за кредит поради противоречие със закона.
В конкретния случай, със същата, от една страна, не е уговорено пряко
начисляване на лихви върху лихви, каквото съставлява анатоцизма. Съгласно чл. 10, ал. 3
от ЗЗД, „олихвяването на изтекли лихви става съобразно наредбите на Българската
народна банка“. До настоящия момент обаче, не е приета наредба на БНБ, която да
регламентира този въпрос. Цитираните в отговора на ИМ наредби на БНБ не
регулират отношенията между банките и кредитополучателите.
Принципно,
в съдебната практика се приема, че уговорка за капитализиране на изтекли лихви
към главницата съставлява анатоцизъм, което виждане се споделя и от настоящия
състав. Съдът намира обаче, че във всеки конкретен случай следва да се преценя
каква е целта на такава клауза и ако несъмнено преценката води до извод, че
единствената й цел е да се начисляват лихви върху лихви, клаузата следва да
бъде признавана за недействителна.
В
конкретния случай, обаче, съдът счита, че чрез съглашението за обединяването на
падежирали, непогасени (просрочени) задължения на кредитополучателя за
главница, лихва върху редовна главница и наказателна лихва върху просрочена
главница (т.е. неустойка), в редовна главница, което страните са постигнали и
обективирали в Анекс №1/29.12.2009г. към договора, страните са постигнали
съгласие длъжниковите, падежирали до момента, задължения за главницата и
възнаградителни лихви, както и за начислените наказателни лихви, да се трансформират
в редовен дълг, с последващи падежи за издължаване съгласно погасителния план, с
оглед излизане на длъжника от състояние на забава относно изпълнението на
задълженията му по договора и даването на възможност да бъде занапред редовен
платец, с която цел е предвиден първоначално и 12 месечен гратисен период, през
който длъжникът ще е финансово облекчен, доколкото следва да внася само вноски
по лихвите. Това съглашение не е съществувало в първоначалния договор като
възможност, което сочи, че е постигнато не с цел евентуално начисляване на
лихви върху лихви при изпадане на длъжника в затруднение относно погасяването
на задълженията, а единствено с оглед намиране на изход от влошеното положение
на кредитополучателя и даването му на възможност да продължи редовното
погасяване на задълженията си до края на срока на договора. На практика, с
постигнатото съглашение, кредитополучателят избягва възможността кредиторът му
да обяви целия кредит за предсрочно изискуем, както и да продължат да се
начисляват наказателни лихви върху просрочената главница. Видно от съдържанието
на чл.1 на анекса, няма съмнение, че към датата на сключването му,
кредитополучателя е бил в забава относно плащанията по договора. Освен това,
според съда, преуреждането на отношенията между кредитора и длъжника по този
начин е по-изгодно икономически за длъжника, отколкото например погасяване на
задълженията чрез друг заем, тъй като, ако длъжникът вземе друг кредит, за да
погаси падежиралите си задължения или пък целия кредит, ако бъде обявен за
предсрочно изискуем, това ще бъде неминуемо съпътствано със сериозни разходи по
отпускането на такъв кредит (банкови такси, такси за учредяване на обезпечения
и др.), а и ако изобщо е възможно да се осъществи рефинансиране, то би отнело
допълнителен период, през който кредитополучателят ще търпи негативите на
изпадането си в забава, вкл. евентуално осъществяване на принудително
изпълнение спрямо имуществото му. От друг страна, не може да се очаква от
кредитора, който е изправна страна в правоотношението и е финансово засегнат от
неизпълнението на кредитополучателя, да не зачита собствените си интереси при
преуреждане на отношенията с неизрядния длъжник като не се откаже от вземанията
си с настъпил падеж. На практика, същият ефект на преуреждане на отношенията
между банката и кредитополучателя би се постигнал и ако банката отпусне нов
кредит на кредитополучателя, с който последният да погаси
задълженията
си по стария кредит, тъй като върху сумата, с която ще се погасят старите
падежирали задължения за главница и лихви отново ще се дължи възнаградителна
лихва.
Въз основа
на гореизложеното, съдът приема, че клаузата на чл.1 от анекс №1/29.12.2009г.
към процесния договор за кредит, с която страните се споразумяват, че вземането
на банката по Договор за потребителски кредит № 68 - 50/2007г., включващо
редовна главница, просрочена главница, лихва върху редовна главница,
наказателна лихва върху просрочена главница, се трансформира в редовна
главница, не е недействителна поради противоречие със закона и обвързва
страните.
Следва да
се сподели обаче възражението на ответниците, че клаузата на чл.4 от анекс
№1/29.12.2009г. към процесния договор за кредит, с която страните се
споразумяват, че в случай на просрочие при издължаването на която и да е
погасителна вноска, дължима съгласно чл.2 от анекса, както и при неплащане в
срок на каквито и да е такси, комисионни, комисионни или разноски, дължими
съгласно договор №68-50/2007, кредитополучателят заплаща върху непогасените в
срок суми за времето на забавата обезщетение за забава в размер на договорената
в договор №68-50/2007 лихва плюс надбавка от 10%, е нищожна поради противоречие
с добрите нрави. Тази клауза има неустоечен характер, тъй като с нея
предварително се предвижда определяема по размер неустойка, дължима от
кредитополучателя при забава на плащанията по договора. Няма съмнение, че
законът позволява, при неизпълнение на парично задължение, кредиторът да
претендира обезщетение за действително претърпените вреди от неизпълнението и в
по-голям от законната лихва размер, като за тази цел може да се уговори
неустойка. В случая обаче, размерът на същата е двойно по-голям не само от
законната лихва за забава, а дори от размера на възнаградителната лихва по
договора, което на практика сочи, че кредиторът би се обогатил неоснователно по
този начин и обосновава извод за противоречие на неустоечната клауза с добрите
нрави. Съответно, начислените на основание тази нищожна клауза суми в общ
размер на 10706,92 евро, претендирани като наказателни лихви върху просрочена
главница за периода 28.03.2010г. – 24.07.2017г. не са дължими от ответниците,
като исковете за същите са неоснователни и ще се отхвърлят.
Съгласно
заключението на ССЕ и доказателствата по делото, размерът на дължимата по
договора непогасена главница е 12861,65 евро. Видно от погасителния план към
анекса, общо дължимата за периода 28.01.2010г. – 28.05.2017г. възнаградителна
лихва е в размер на 5276,61 евро, като предмет на делото е лихвата за периода
28.03.2010г. – 28.05.2010г., претендирана в размер на 4693,29 евро. Според
заключението, извършените плащания след подписването на анекс №1 от
28.12.2009г. са само по лихви в 12 месечния гратисен период и са общо в размер
на 210,36 евро. От страна на ответниците не бяха ангажирани доказателства, нито
дори са наведени твърдения, че посочените задължения за главница и
възнаградителни лихви са погасено изцяло или частично. Релевираните в отговора
на ИМ възражения са, че вземанията за главницата, с настъпил падеж до
25.07.2012г., са погасени поради изтичане на 5г. давност, на основание чл.110 ЗЗД, а тези за лихви, с настъпил падеж до 25.07.2014г., са погасени поради
изтичане на 3г. давност, на основание чл.111, б.“В“ ЗЗД. По отношение на
ответника Т.Т. се поддръжа и че поръчителството му е прекратено, на основание
чл.147 ЗЗД, по отношение на задълженията за всички погасителни вноски с
настъпил падеж до 25.01.2017г., която дата предхожда с 6 месеца датата на
подаване на заявлението.
По
отношение възражението за прекратяване на поръчителството на Т.Т. за всички
погасителни вноски, с настъпил падеж до 25.01.2017г., която дата предхожда с 6
месеца датата на подаване на заявлението, съдът намира същото за основателно.
Няма съмнение, че след като кредиторът е бездействал, въпреки настъпилите
падежи на задълженията по погасителния план до 25.01.2017г. и не е предявил иск
срещу поръчителя за същите, поръчителството за тези задължения е прекратено с
изтичане на преклузивния 6-месечен срок по чл.147 ЗЗД, считано от падежа на
всяко отделно задължение. В този смисъл е ориентирана и преобладаващата съдебна
практика. Не може да се приеме, че срокът по чл.147 ЗЗД тече от падежа на
последната вноска по кредита, тъй като, след като кредиторът сам е приел
разсрочено изпълнение на задължението и наличието на множество отделни падежни
дати съобразно подписания погасителен план. Съответно, след като от всяка
отделна падежна дата настъпва изискуемостта на дължимите на същата дата
главница и лихва, вкл. започва да тече погасителна давност за вземанията за
същите, то кредиторът има право съдебно да претендира тези си вземания при
неизпълнение, поради което и срокът по чл.147 ЗЗД започва също да тече от всяка
падежна дата по отношение на отговорността на поръчителя за съответната част от
задължението.
Ето защо,
следва да се приеме, че поръчителството на Т.Т. за всички погасителни вноски, с
настъпил падеж до 25.01.2017г., е прекратено, на основание чл.147 ЗЗД, поради
което същият дължи на ищцовата страна, солидарно с другия ответник Е.Я.Т., само
сумите по падежиралите задължения в периода след 25.01.2017г. до 28.05.2017г.,
а именно: 1078,26 евро главница и 24,31 евро възнаградителни лихви за периода 25.01.2017г.
– 28.05.2017г., които не са погасени по давност. Съответно, за разликата над
сумата от 1078,26 евро главница до пълния предявен размер от 12861,65 евро
просрочена главница, както и за сумата от 4668,98 евро възнаградителни лихви за
периода 28.01.2010г. – 25.01.2017г., исковете следва да се отхвърлят като
неоснователни поради погасяване на поръчителството на Т.Т. за тези задължения,
на основание чл.147 ЗЗД.
По
отношение възраженията за погасяване задълженията на Е.Я.Т. за главница и
възнаградителни лихви по давност, същите се явяват основателни по отношение на
вземанията за главница, падежирали преди 25.07.2012г., в общ размер на 2380,20
евро, които са погасени поради изтичане на 5г. давност, на основание чл.110 ЗЗД, както и по отношение на вземанията на ищеца за възнаградителни лихви,
падежирали преди 25.07.2014г., т.е. от 28.01.2010 до 25.07.2014г., в общ размер
на 4323,36 евро, които са погасени поради изтичане на 3г. давност, на основание
чл.111, б.“В“ ЗЗД. Дължими остават просрочената главница, падежирала след
25.07.2012г., в размер на 10481,45 евро, както и начислените по договора
възнаградителни лихви за периода от 25.07.2014г. до 28.05.2017г. в размер на
953,25 евро.
Претенцията
за установяване по отношение на ответниците на дължимостта на разноски за
нотариални покани в размер на 162,80 лв е неоснователна, доколкото не е доказана.
По делото няма писмени доказателства, установяващи изпращането на нот. покани и
извършени от банката разноски в тази връзка. Ето защо, исковете за установяване
дължимостта посочената сума ще се отхвърлят.
По
изложените съображения, следва да се признае за установено по отношение на Е.Я.Т.,
ЕГН ********** с адрес: *** З., че дължи на „Ю.Б.“АД, като правоприемник на
дейността на клона на „А.Б.- клон България“, ЕИК ***, по Договор за потребителски
кредит № 68 - 50/2007г. и Анекс №1 от 28.12.2009г. към него, просрочена
главница от 10481,45 евро, от която 1078,26 евро солидарно с поръчителя Т.П.Т.,
ЕГН **********, ведно със законната лихва, считано от 24.07.2017 г. до окончателното
изплащане, както и просрочени лихви върху редовна главница в размер на 953,25
евро за периода от 25.07.2014 г. до 28.05.2017 г., от която сума 24,31 евро
лихви за периода 25.01.2017г. – 28.05.2017г. солидарно с Т.П.Т., ЕГН **********,
като се отхвърлят исковете срещу Е.Я.Т. за разликата над сумата от 10481,45
евро главница до пълния предявен размер от 12861,65 евро и за сумата от 3740,04
евро просрочени лихви върху редовна главница за периода от 28.03.2010 г. до 25.07.2014
г., поради погасяване на тези вземания по давност, както и иска за сумата от 10
706,92 евро наказателна лихва върху просрочена главница за периода от
25.07.2014г. до 28.05.2017г. вкл., начислена по нищожна поради противоречие с
добрите нрави клауза, както и иска за дължимостта на разноски за нотариални
покани от 162,80 лева.
Също така,
следва да се признае за установено по отношение на Т.П.Т., ЕГН ********** с
адрес: *** З., че дължи на „Ю.Б.“АД, като правоприемник на дейността на клона
на „А.Б.- клон България“, ЕИК ***, по Договор за потребителски кредит № 68 -
50/2007г. и Анекс №1 от 28.12.2009г. към него, солидарно с Е.Я.Т., ЕГН **********
с адрес: *** З., 1078,26 евро просрочена главница и 24,31 евро просрочени лихви
върху редовна главница за периода 25.01.2017г. – 28.05.2017г., като се
отхвърлят исковете срещу Т.П.Т. за разликата над сумата от 1078,26 евро
главница до пълния предявен размер от 12861,65 евро просрочена главница, както
и за сумата от 4668,98 евро възнаградителни лихви за периода 28.01.2010г. –
25.01.2017г., като неоснователни поради погасяване на поръчителството на Т.Т.
за тези задължения, на основание чл.147 ЗЗД, както и исковете за сумата от 10
706,92 евро наказателна лихва върху просрочена главница за периода от
25.07.2014г. до 28.05.2017г. вкл., начислена по нищожна поради противоречие с
добрите нрави клауза и за сумата 162,80 лева разноски за нотариални покани.
По
разноските:
Ищецът е
направил разноски по настоящото производство от 1103 лв за държавна такса,
както и 250 лв за възнаграждение на вещо лице, т.е. общо 1353 лв. По
заповедното производство, ищецът е направил разноски от 1108,76 лв за държавна
такса и 1633,88 лв за адвокатско възнаграждение, т.е. общо 2742,64 лв. Предвид
факта, че заявлението по заповедното производство, както и исковете по
настоящото дело са срещу двамата ответници за едно и също вземане, следва да се
приеме, че ищецът е направил по 676,50 лв разноски по исковете си срещу всеки
от тях по настоящото производство, както и по 1371,32 лв разноски по
заповедното производство.
С оглед
изхода на спора по исковете срещу Е.Я.Т., на ищеца ще се присъдят разноски съразмерно
с уважената част, като същата бъде осъдена да му заплати 551,66 лв разноски по
заповедното производство и 272,14 лв разноски по настоящото производство.
С оглед
изхода на спора по исковете срещу Т.П.Т., на ищеца ще се присъдят разноски
съразмерно с уважената част, като същият бъде осъден да му заплати 53,19 лв
разноски по заповедното производство и 26,24 лв разноски по настоящото
производство.
Мотивиран
от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на Е.Я.Т., ЕГН ********** с адрес: *** З., че дължи на
„Ю.Б.“АД, като правоприемник на дейността на клона на „А.Б.- клон България“,
ЕИК ***, по Договор за потребителски кредит № 68 - 50/2007г. и Анекс №1 от
28.12.2009г. към него, просрочена главница от 10481,45 евро, от която 1078,26
евро солидарно с поръчителя Т.П.Т., ЕГН **********, ведно със законната лихва,
считано от 24.07.2017 г. до окончателното изплащане, както и просрочени лихви
върху редовна главница в размер на 953,25 евро за периода от 25.07.2014 г. до
28.05.2017 г., от която сума 24,31 евро лихви за периода 25.01.2017г. –
28.05.2017г. солидарно с Т.П.Т., ЕГН **********, за които суми в полза на „Ю.Б.“АД
са издадени заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д.
4157/2017 г. по описа на Районен съд - гр. Стара З., като ОТХВЪРЛЯ исковете на „Ю.Б.“АД
срещу Е.Я.Т. за съществуването на вземания по Договор за потребителски кредит №
68 - 50/2007г. и Анекс №1 от 28.12.2009г. към него, за разликата над сумата от
10481,45 евро главница, до пълния предявен размер от 12861,65 евро и за сумата
от 3740,04 евро просрочени лихви върху редовна главница за периода от 28.03.2010
г. до 25.07.2014 г., поради погасяване на тези вземания по давност, както и за
сумата от 10 706,92 евро наказателна лихва върху просрочена главница за периода
от 25.07.2014г. до 28.05.2017г. вкл., начислена по нищожна поради противоречие
с добрите нрави клауза за неустойка, както и за дължимостта на разноски за
нотариални покани от 162,80 лева.
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на Т.П.Т., ЕГН ********** с адрес: *** З., че дължи на
„Ю.Б.“АД, като правоприемник на дейността на клона на „А.Б.- клон България“,
ЕИК ***, по Договор за потребителски кредит № 68 - 50/2007г. и Анекс №1 от
28.12.2009г. към него, солидарно с Е.Я.Т., ЕГН ********** с адрес: *** З.,
1078,26 евро просрочена главница и 24,31 евро просрочени лихви върху редовна
главница за периода 25.01.2017г. – 28.05.2017г., за които суми в полза на „Ю.Б.“АД
са издадени заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д.
4157/2017 г. по описа на Районен съд - гр. Стара З., като ОТХВЪРЛЯ исковете на „Ю.Б.“АД
срещу Т.П.Т. за съществуването на
вземания по Договор за потребителски кредит № 68 - 50/2007г. и Анекс №1 от
28.12.2009г. към него, за разликата над сумата от 1078,26 евро просрочена
главница, до пълния предявен размер от 12861,65 евро просрочена главница и за
сумата от 4668,98 евро възнаградителни лихви за периода 28.01.2010г. –
25.01.2017г., като неоснователни поради погасяване на поръчителството на Т.Т.
за тези задължения, на основание чл.147 ЗЗД, както и за сумата от 10 706,92
евро наказателна лихва върху просрочена главница за периода от 25.07.2014г. до
28.05.2017г. вкл., начислена по нищожна поради противоречие с добрите нрави
клауза за неустойка и за сумата 162,80 лева разноски за нотариални покани.
ОСЪЖДА Е.Я.Т.,
ЕГН ********** с адрес: *** З., да заплати на „Ю.Б.“АД, ЕИК *** сумата от 551,66
лв разноски по заповедното производство и сумата от 272,14 лв разноски по
настоящото производство.
ОСЪЖДА Т.П.Т.,
ЕГН ********** с адрес: *** З. да заплати на „Ю.Б.“АД, ЕИК *** сума от 53,19 лв
разноски по заповедното производство и сумата от 26,24 лв разноски по
настоящото производство.
Решението
подлежи на обжалване пред Пловдивския апелативен съд в 2-седмичен срок от
съобщението.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: