Решение по дело №532/2018 на Районен съд - Хасково

  Р Е Ш  Е Н И Е

№ 413                                                            12.07.2017г.                                         гр. Хасково

В ИМЕТО НА НАРОДА

Хасковския районен съд                                                                           гражданска колегия

На шести юли                                                двехиляди и осемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

                                                                           Районен съдия: Васил Панайотов

Секретар: Ваня Кирева

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №  532 по описа за 2018г., и за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 50 във вр. с чл. 45 ал.1 от ЗЗД.

Ищецът посочва, че на 16.12.2017г. е бил нападнат от бездомно куче в гр. Хасково, като бил ухапан. В резултат на падането получил рана на левия крак. Изпитал болки и стрес от случката. Моли да се осъди ответника да му заплати сумата от 3000 лева неимуществени вреди, в едно със законната лихва от 16.12.2016г. Моли за разноски. В съдебно заседание лично и чрез процесуален представител поддържа иска.

Ответникът оспорва иска като посочва, че не ставало ясно дали ищецът бил нападната от безстопанствено куче, в следствие на което получила травмата. Оспорва наличието и вида на травмата. Общината нямала само задължения за изолиране на безстопанствени кучета, но и възможност те да бъдат върнати обратно. Претендираният размер бил завишен. В съдебно заседание чрез процесуален представител поддържа отговора.

            Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

            На 16.12.2017г. ищецът бил нападнат от куче на *************“. Кучето било бездомно. След ухапването бил закаран в болницата от св. Д. Й. Д. и А. А. Г..

            Вещото лице по назначената съдебно – медицинска експертиза посочва, че травмата е причинила разстройство на здравето, което следва да отшуми до 25 дни. Раната била типична за ухапване от средно голямо куче.

             Горната фактическа обстановка съдът възприема въз основа на приетите по делото писмени доказателства – съдебномедицинско удостоверение № 552/2017 г., издадено от д-р Х.Д.Е., допълнителен лист към лист за преглед на пациент в Спешно отделение амб. № 18839/16.12.2017г., лист за преглед на пациент в Спешно отделение амб. № 18839/16.12.2017г., показанията на свидетелите Д. Й. Д. и А. А. Г., както и заключението на ВЛ Е..

При така приетата фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Искът за неимуществени вреди е частично основателен.

Искът е допустим, тъй като е предявен от правоспособно лице за защита на твърдени засегнати права. Ответникът е процесуално легитимирана страна с оглед разпоредбите на глава пета от Закона за защита на животните /ЗЗЖ/, и по – специално чл. 47 ал.3, чл. 49 и 50 от ЗЗЖ.

Разгледан по същество е частично основателен.

За да се иска обезщетение за вреди от деликт следва да са налице 5 предпоставки: деяние, вреда, причинна връзка, вина и противоправност. В настоящия случай са налице изискваните предпоставки. Деянието се изразява в нападение и захапване от едно безстопанствено куче, което се намира под надзора на ответника. Не може да се сподели твърдяното в отговора и писмената защита на ответника, че не е доказано нападение от страна на куче. Двамата преки свидетели Д. Й. Д. и А. А. Г. посочват, че са видели лично как кучето го захапва за прасеца, и след това са го превозили до Бърза помощ. Поради изложеното съдът безспорно приема, че е било налице нападение от страна на куче, което е довело до раната. Вредата в случая се изразява в ухапване и нарушаване целостта на кожата и подкожна тъкан. Кучето от своя страна е било безстопанствено по сведения на посочените преки свидетели. Налице е причинна връзка между деянието и вредата, която се установява от показанията на свидетелите, писмените документи и заключението на ВЛ. Противоправността на ответника се изразява в бездействие на служителите му да осигурят надзор и грижи над безстопанствените кучета, които да гарантират както тяхното нормално развитие, така и това на гражданите на общината. Самата община е осъзнала това си поведение, като към настоящия момент е приела наредба за дейността на приют за овладяване на популацията на безстопанствените кучета на територията на Община Хасково, както и е сключила договор с „Ветеринарни практики ЗД“ ООД  за ограничаване популацията на бездомни кучета, който да действа до завършването на приюта за безстопанствени животни и пускането му в действие. Създадена е организация по улавянето, кастрирането и обезпаразитяването на животните от лекари ветеринари и служители на ОП „ Екопрогрес“, както и специализиран телефон за сигнали за безстопанствени кучета - телефон 038/622020, като след работно време сигналите се записват от телефонен секретар /справка сайта на Община Хасково/. Последният елемент на деликта – вината - се презумира съгласно чл. 45 ал.2 от ЗЗД, като не бе оборена.      

С оглед на изложеното съдът намира, че са налице елементите на деликта. Разпоредбата на чл. 51 ал.1 от ЗЗД посочва, че обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. От своя страна разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД посочва, че обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Интензитета на претърпените от ищеца болки и страдания може да се изведе от показанията на разпитаните свидетели и от заключението на ВЛ. Свидетелят Д. Й. Д. посочва, че пострадалият се е оплаквал два месеца след инцидента, че още има болки. ВЛ Е. посочва, че периодът на отшумяване и срок на възстановяване е двадесет и пет дни. Всички тези доказателства сочат на един период от един – два месеца, през който ищецът е понасял болки и страдания. Следва да се вземе предвид изпитания стрес от самата случка. Поради изложеното съдът намира, че обезщетението за претърпените болки и страдания следва да бъде в размер на 1500 лева. Основателно се явява и искането за присъждане на законната лихва от деня на увреждането – 16.12.2017г.

При този изход на делото и на двете страни се следват разноски. Ответникът прави възражение за прекомерност на заплатено адвокатско възнаграждение на основание чл.78 ал.5 от ГПК. Разпоредбата на чл. 7 ал.2 т.2 от Наредба № 1 за адвокатските възнаграждения посочва, че при интерес от 1000 до 5000 лв. се следва минимално възнаграждение в размер на 300 лв. + 7 % за горницата над 1000 лв., или общо 440 лева. Съдът намира, че с оглед на правната и фактическа сложност на делото следва да уважи направеното възражение. При този изход на делото на ищеца се следват разноски в размер на 380 лева, а на ответника 110 лева, като след компенсация следва да се осъди ответника да заплати на ищеца разноски по делото в размер на 270 лева.

Водим от изложеното, съдът

Р  Е  Ш  И  :

ОСЪЖДА Община Хасково, пл. Общинска № 1, ЕИК *********, да заплати на П.Х.Й. ***, ЕГН **********, съдебен адрес: ***, офис ******, на основание чл. 50 във вр. с чл. 52 от ЗЗД сумата от 1500 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди в следствие на нападение и ухапване от бездомно куче на 16.12.2017г. в гр. Хасково, при което е получил рана в лявата подбедрица, ведно със законната лихва от 16.12.2016г. до окончателното й изплащане, както и на основание чл. 78 ал.1 от ГПК разноски в размер на 270 лева.

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Хасково в двуседмичен срок от получаването му от страните.

 

Районен съдия:/п/ не се чете

 

Вярно с оригинала!

Секретар: В.К.