Р Е Ш
Е Н И Е
гр. София, 04.06.2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-г въззивен състав, в публично съдебно заседание
на осми май през 2019 година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА
мл.съдия АНЕТА ИЛЧЕВА
секретар Алина
Тодорова, като разгледа докладваното от съдия НАЙДЕНОВА гражданско дело
номер 12069 по описа
за 2018 година, и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С решение № 36721 от 02.07.2018 г., постановено по гр.д. №
18549/2016 г. на СРС, 58 състав, са отхвърлени искове с правно основание
чл.124, ал.1 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, предявени от „Т.С.” ЕАД против И.Т.С.
и С.А.С., за признаване за установено,
че ответниците дължат поравно/разделно на „Т.С.” ЕАД, сума в размер на 1567,81 лв. за цена за
топлинна енергия за периода м.11.2012-
м.04.2015 г. /с включени 18,36 лв. за услугата дялово разпределение/,
със законната лихва от 12.12.2015 г./ и сума 193,16 лв. морат. лихва за периода
31.12.2012-2.12.2015 г./включваща сумата от 6,07 лв.- лихва върху сумата за
дяловото
разпределение/, затоплоснабден недвижим имот в гр.София, жк.*******, аб.№
250668, за които суми е издадена заповед за изпълнение по заповедно
производство 77255/2015 г. на СРС, 58 състав. С решението първоинстанционният
съд се е произнесъл и относно разноските, като е осъдил „Т.С.” ЕАД да плати на ответниците
разноски за адвокатска защита в размер на 350 лв. Решението е постановено при
участие н атрето лице помагач на ищеца „Т.с. “ ЕООД .
Това решение е обжалвано в срок от ищеца “Т.С.” ЕАД, с доводи за неправилност на
решението поради нарушения на материалния закон и нарушение на съдопроизводствените
правила, отнасящи се до качеството потребител на ТЕ, като счита че факта кое
лице полрзва реално жилището да е без значение за качеството потребител
посмисъла на па.1, т.42 от ДР на ЗЕ. Твръди, че след като ответниците са
запазили пожизнено доживот вещното право на ползване на имота, са и задължени
за сумите, предмет на делото. Претендира и разноски.
Въззиваемата страна - ответниците И.Т.С. и С.А.С., чрез пълномощник адв.Н. тянков, оспорват
жалбата с писмен отговор с доводите, че решението не страда от сочения в
жалбата пороци. Възразяват, че след като собствеността на имота епрехвърлена от
ответниците на сина им, и последният е удевомил ищеца за това и е поискал на
него да се открие партида за ползване на топлинна енергия, то сина на
ответниците е потребител на ТЕ и
задължено лице, а не неговите праводатели. Моли жалбата да се остави без
уважение, претендира разноски за въззивната инстанция по списък по чл.80 от ГПК.
Третото
лице-помагач не е взело становище по жалбата.
Софийски градски съд, действащ като въззивна
инстанция, като съобрази оплакванията в жалбата съгласно чл.269 от ГПК, намира
следното по предмета на въззивното производство:
Първоинстанционното решение,
е валидно, и допустимо, тъй като има съдържанието по чл.236 от ГПК и съдът се е
произнесъл съобразно предявените с исковата молба претенции.
При произнасянето си по
правилността на обжалваното решение, съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до
релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на
процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора факти и приложимите материално правните норми,
както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори
ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване. Оплакването на ищеца
пред въззиния съд относно фактите в предмета на доказване, не са изложени, а
само такива относно приложение на материалния закон.
Първоинстанционният
съд е изложил в обжалваното решение фактически констатации и правни изводи,
основани на приетите по делото доказателства, които въззивният съд споделя и на
основание чл.272 от ГПК, препраща към тях, без да е необходимо да ги повтаря.
В допълнение и по наведените с въззивната жалба довод за
неправилност на решението, въззивният съд намира следното:
Ищецът, който носи доказателствената тежест
да докаже наличието на облигационна връзка между него и ответниците за исковия
период за доставка на ТЕ .
Установено е, че двамата ответници със
сделка, обективирана в н.а. № 142, д.5107/11.10.1989 г., са дарили на сина си Т.И.С.,
процесното жилище, за ползването на ТЕ за което жилище са предявени исковете.
Прехвърлителите са запазили пожизнено за себе си вещното право на ползване
върху жилището.
С писмено заявление-декларация от
29.08.2002 г. до ТР „София-Изток”, собственикът Т.И.С. е поискал за същия имот да
бъде открита партида на негово име по аб.№ 250668 /същия като този посочен в исковата молба и издаваните
от ищеца фактури и разписки за платени суми, приети поделото, като е
декларирал, че ще ползва имота само за жилищни нужди.
Към 2002 г., когато е подадена от сина на ответниците до
ищеца молба за откриване на партида на негово име като собственик, е в сила ЗЕЕЕ от 1999г. (отм.), съгласно който в пар.1, т.13 от
ДР на който е посочено, че „потребител“ по смисъла на закона е физическо или юридическо лице, което
получава електрическа и топлинна енергия или природен газ от енергийно
предприятие и ги използва за собствени нужди. Или облигационната
връзка по продажба на ТЕ за битови нужди е възникнала, по силата на
закона- ЗЕЕЕ /отм./ между ищеца и сина на
ответните като собственик и реален
ползвател на жилището, съгласно декларацията му, най-късно от 29.08.2002 г. При
това положение не ответниците, а техния син Т.И.С., се явява и заварен
потребител на топлинна енергия и съгласно пар.1, т.42 от ДР на ЗЕ до изм. с ДВ,
бр.54/2012 г. След като ищецът, като доставчик на топлинна енергия за
битови нужди, е приел отправеното към него през 2002г. предложение на Т.И.С.,
то е сключен само с нея облигационен договор при Общи условия (ОУ) за ползване на топлинна енергия за жилището.
Така изградената договорна връзка е продължила да съществува и за исковия
период , поради липсата на доказателства, че тази облигационна връзка е била
прекъсната по-рано. Родителите на Т.И.С. –ответници по делото, макар и
носители на вещното право на ползване, не се явява
потребители на ТЕ нито страна в облигационното отношение с „Т.С.“ ЕАД за
исковия период, защото такова отношение ищецът има само със собственика Т.И.С..
Аналогично разрешение е дадено и с Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. по т.д.№
2/2017 г. на ОСГК на ВКС по въпроса за
лицата-потребители на топлинна енрегия.
Поради съвпадане изводите на двете инстанции
относно неоснователност на предявените искове, решението следва да се потвърди в
обжалваните части, вкл. и в частта за разноските дължими на този ответник от
ищеца.
По разноските за въззивната инстанция: Съгласно чл.78, ал.1
от ГПК и изхода на спора, направените от въззивника-ищец разноски за въззивното
производство остават в негова тежест. Въззиваемата
страна-ответниците имат право на разноски в размер на 350лв. платени за
адвокат, които, предвид възражението по чл.78, ал.5 от ГПК на ищеца, следва да
се намалят до минимума от 300лв. поради липсата на фактическа и правна сложност
на спора пред въззивния съд.
Воден от горните
мотиви, СГС
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение
№ 36721 от 02.07.2018 г., постановено по гр.д. № 18549/2016 г. на
СРС, 58 състав.
ОСЪЖДА
„Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, представлявано от Г.Х.Б., с адрес:
гр.София, ул. „ *******, да заплати на И.Т.С.
ЕГН********** и С.А.С., ЕГН
**********, от гр.София, съдебен адрес : чрез адвокат Н.С.Т.,***, на основание
чл. 78, ал. 3 и ал.5 ГПК сумата
300лв. - разноски за въззивната инстанция.
Решението е постановено
при участието на "Техем сървисиз" ЕООД, като трето лице - помагач на
страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО е окончателно
съгласно чл.280, ал.2, т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.