РЕШЕНИЕ
No………./………..05.2019г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание на десети април две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН МАРИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА СТОЯНОВА
ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА
при участието на секретаря Христина Атанасова
като разгледа докладваното от съдията Стоянова
въззв. търговско дело № 333 по описа за 2019г.
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано е въззивна жалба вх.
№5411/23.01.2019г. от „Атлант“ ООД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна, „Св. Св. Константин и Елена“, Хотел „Атлант“ срещу
решение №5285/20.12.2018г., постановено по гр.дело №3172/2018г. на Районен съд
– Варна, с което е отхвърлен предявения от въззивника срещу „Зора М.М.С“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Варна, бул. „Цар Освободител“ №26, Магазин Зора иск да
бъде осъден ответника да заплати сумата от 1551.03лв., представляваща заплатена
продажна цена по развален договор за покупко – подажба на телевизор „SONY
KD55-XE-7707”, с фабричен номер S01-601 92 45-D от магазин „Зора“ в гр. Варна,
находящ се на бул. „Цар Освободител“ 263, поради недостатък на продадената вещ,
водещ до нейната непригодност за обикновено употребление.
В жалбата е изложено становище за неправилност и незаконосъобразност на
обжалваното решение. Неправилно съдът е приел, че ответникът не носи отговорност
за недостатъците на продадената вещ. Според събраните доказателства телевизорът
е бил изваден за проба и тест от работник на продавача, и отново поставен в
опаковката от него. Твърди се, че се касае за скрит недостатък, който се е
появил след опаковането на стоката от работник на ответника. Към момента на
опаковане на стоката собствеността е била на купувача.
Въззивникът моли съда да отмени първоинстанционното решение и да се
постанови друго, с което да се уважи предявения иск и да присъдят разноски за двете
инстанции.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от
насрещната страна по въззивната жалбата „Зора М.М.С.“ ООД, в който се изразява
становище за правилност и законосъобразност на обжалваното решение. Посочва се,
че пукнатината в десния ъгъл на екрана на телевизора и напречни черти не са
скрит, а явен недостатък, и в случай, че такъв е бил налице е следвало да бъде
констатиран още при тестването и пробата. Напротив при извършването на теста
телевизорът е работи, бил е настроен и са били демонстрирани неговите функции
от страна на продавач -консултанта. От момента на предаване на купувача на
стоката /родово определена/ на касовата зона е отпаднала отговорността на
продавача по смисъла на чл.186а от ЗЗД досежно нейните недостатъци.
По изложените съображения моли въззивният съд да потвърди
обжалваното решение.
В съдебно
заседание въззивникът редовно призован поддържа подадената жалба чрез писмено
становище. Въззиваемата страна, също редовно призована, оспорва жалба, моли за
присъждане на разноски съобразно изходът от спора.
Съдът намира производството за редовно и допустимо, тъй като подадената
въззивна жалба е депозирана от надлежна страна, в срока за обжалване на
решението и при спазване на останалите изисквания за редовност.
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.195, ал.1,
пр.1, вр.чл.193 от ЗЗД и чл.324 от ТЗ от „Атлант“ ООД срещу „Зора М.М.С“
ООД да бъде осъден ответника да заплати сумата от 1551.03лв., представляваща
заплатена продажна цена по развален договор за покупко – подажба на телевизор
„SONY KD55-XE-7707”, с фабричен номер S01-601 92 45-D от магазин „Зора“ в гр.
Варна, находящ се на бул. „Цар Освободител“ 263, поради недостатък на
продадената вещ, водещ до нейната непригодност за обикновено употребление.
В исковата молба са изложени твърдения, че между страните
бил сключен договор за продажба от 23.12.2017г., по силата, на който ищецът
загубил от ответника телевизор „SONY KD55-XE-7707”, с
фабричен номер S01-601 92 45-D от магазин „Зора“ в гр. Варна, находящ се на
бул. „Цар Освободител“ 263. Към момента на закупуването, телевизорът бил
изваден от опаковката, тестван, след което върнат в опаковката от служител,
докато представител на ищеца отивал на касата на магазина. Управителят на ищеца
отнесъл закупената вещ в дома си и при включване констатирал, че се появява
картина с две вертикални черти и бяло петно в десния долен ъгъл. Преди
разопаковането било установено, че захранващия кабел бил сложен пред екрана на
телевизора. Ищецът твърди, че е налице недостатък на телевизора, който го прави
неизползваем. Излага се, че повредата е причинена или от служител на магазина
или стоката е била подменена с друга, на която не е правен оглед.
По изложените съображения е формулиран петитум за
осъждане на ответника да заплати сумата 1551.03 лева, съставляваща платената
продажна цена.
По делото е постъпил отговор на исковата молба в срока по
чл.131 от ГПК от „Зора М.М.С“ ООД, в който оспорва предявения иск по основание и размер. Твърди, че ответникът е изпълнил точно
задълженията си, като е предал стоката и е прехвърлил собствеността върху
купувача. Осигурил е възможност на купувача за преглеждане на стоката, преди
нейното приемане, което не се оспорва от ищеца. Купувачът е приел веща,
прегледал я е и не е констатирал недостатъци, като по този начин е одобрил
веща. Посочва се, че срокът за предявяване на претенции е изтекъл към момента
на одобряване на стоката от страна на ищеца.
Ответникът твърди, че не носи отговорност, тъй като
счупения панел на телевизора в следствие на удар или натиск, които са настъпили
след предаването на стоката на купувача. Стоката не е била подменяна, тъй като
към 23.12.2017г. в магазина е била налична само една единствена бройка от този
модел.
По изложените съображения моли съдът да отхвърли
предявения иск.
При така очертаните предмет на предявения иск, въззивният съд при
проверката си по реда на чл.269 от ГПК констатира, че обжалваното решение е
валидно и допустимо.
Настоящата инстанция намира, че предявеният
иск намира своето правно основание в чл.195, ал.1, пр.1, вр.чл.193 от ЗЗД и чл.324 от ТЗ.
Първоинстационното решение е допустимо, макар и в
него да е посочена погрешна правна квалификация, тази на чл.327 от ТЗ.
Първоинстанционният съд се е произнесъл по всички факти, обуславящи фактическия
състав на търсене на отговорност на продавача за недостатъци по първото
предложение на чл.195, ал.1 от ЗЗД. Тежестта на доказване по чл.146, ал.1, т.5
от ГПК е разпределена правилно, поради което и не се е наложило даване на нови
указания в тази връзка.
Въззивната жалба разгледана по същество се явява неоснователна, при прието за
установено следното от фактическа и правна страна:
По предявения иск с правно основание чл.195, ал.1, пр.1, вр.чл.193 от ЗЗД и чл.324 от ТЗ.
Нормата на чл.193 от ЗЗД регламентира, че продавачът носи
отговорност, ако продадената вещ има недостатъци, които съществено намаляват
нейната цена или нейната годност за обикновеното или за предвиденото в договора
употребление.
При продажбата на вещ с
недостатъци съгласно чл. 195, ал. 1 от ЗЗД купувачът може да върне вещта и да иска
обратно цената заедно с разноските за продажбата, да задържи вещта и да иска
намаляване на цената или да отстрани недостатъците за сметка на продавача.
От представените фактура
№**********/23.12.2017г., фискален бон от същата дата, гаранционна карта серия
№0408141351161 се установява, че е
сключен договор за покупко – продажба между „Атлант“ ООД, в качеството му на
купувач и „Зора М.М.С“ ООД, като продавач с предмет телевизор „SONY
KD55-XE-7707”, с фабричен номер S01-601 92 45-D при цена 1551.03 лева с ДДС, която е заплатена.
От доказателствата се установява
също, че на 24.12.2017г. е отправена рекламация №42 до продавача, поради това,
че телевизорът не работи и същият има вертикални линии в дясно.
Съгласно заключението на вещото
лице по допусната съдебно техническа експертиза е налице неизправност по
продадения телевизор, изразяваща се в пукнатина в долния десен ъгъл, цветни
линии и петна по LCD панела. Този дефект е отразен и в становището от
централния сервиз на ответника, протокол от 29.12.2017г. от упълномощен
сервизен център на „SONY“, който води до негодност за неговата обичайна употреба.
Във всички коментирани доказателства е посочено, че причината за неизправността
е механичен удар или силно притискане.
При така установените факти и
липсата на други оплаквания във въззивната жалба съдът пристъпва към разглеждане
на спорния въпрос досежно отпаднала ли е отговорността за констатираната
неизправност и към кой момент се е прехвърлил риска от продавача към купувача.
За да се ангажира отговорността
на продавача в хипотезата на чл.195, ал.1, пр.1 от ЗЗД е необходимо според
правилото на чл.194 от ЗЗД купувачът след като приеме веща да я прегледа в
течение на времето, което е обикновено необходимо за това в подобни случаи, и
незабавно да уведоми продавача за забелязаните недостатъци. Ако не направи
това, вещта се смята одобрена, освен ако по-късно се открият недостатъци, които
не са могли да бъдат забелязани при обикновен преглед. В последния случай
правата на купувача се запазват, ако той незабавно уведоми продавача за
открития недостатък. Уведомяване на продавача не е необходимо, ако той е знаел
недостатъка.
Същественото в разпоредбата на чл. 194, ал.
1 ЗЗД е задължението за незабавно уведомяване, тъй като ако не е
незабавно, тогава правата на купувача се преклудират. В същия смисъл е и чл. 324 ТЗ
за преглед на стоката при търговска продажба.
Съдът като съобрази изложената
правна рамка намира, че са преклудирани правата на ищеца досежно отговорността
на продавача.
Коментираният по горе дефект по
телевизора е явен и могъл да бъде констатиран при неговото тестване, каквато е
и обичайната практика при закупуването на подобен род вещи.
Не е спорно между страните, а и
от доказателствата се установява, че телевизорът е бил пробван и тестван в
магазина след неговия избор, пред управителя на ищцовото дружество и св. Х..
Показанията на св. Х. и св. В. са непротиворечиви относно обстоятелството, че
телевизорът е бил изваден от кашона от последният и поставен на маса за
изпробване. И двамата свидетели потвърждават, че след като е включен сигнал към
телевизора се появила картина, като са му били направени настройките.
Следователно към момента на преглеждането на стоката и към момента на нейното
тестване коментирания по горе дефект е липсвал, а същият би се проявил при
неговото включване. Именно за това съдът определя, че недостатъкът е явен, а не
скрит, както твърди въззивникът.
От изложеното следва, че
качеството на стоката е било такова, че я е правило годна за обичайната й
употреба, и поради тази причина управителят на ищцовото дружество е изразил
воля за закупуването на телевизора, като се оправил към касата за заплащане на
продажната цена.
Именно от този момент следва да
се приеме, че същият е одобрил стоката. От същият този момент след като не са
отправени възражения за наличие на явни недостатъци е отпаднала отговорността
на продавача/ответник и са били преклудирани правата на купувача по чл.195,
ал.1, пр.1 от ЗЗД.
Горното обуславя крайният извод, че предявения иск е
неоснователен следва да бъдат отхвърлен като такъв, като първоинстанционното
решение постановило същият резултат следва да бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед изходът от спора на въззиваемата страна се следват разноски в
размер на 350.00лв., адвокатско възнаграждение на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
Воден от
горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №5285/20.12.2018г., постановено по гр.дело №3172/2018г. на Районен
съд – Варна.
ОСЪЖДА „Атлант“ ООД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна,
„Св. Св. Константин и Елена“, Хотел „Атлант“ ДА
ЗАПЛАТИ НА „Зора М.М.С“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Варна, бул. „Цар Освободител“ №26, Магазин зора сумата от 350.00лв. /триста
и петдесет лева/, представляваща адвокатско възнаграждение за въззивна
инстанция на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на
основание чл.280, ал.2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.