гр. София, 01.07.2020 г.
Софийски
градски съд, Гражданско отделение, ІІ-Г въззивен състав, в публично заседание
на пети юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ НАЙДЕНОВА
АНЕТА ИЛЧЕВА
при участието на секретаря Поля Георгиева,
разгледа докладваното от съдия Илчева в. гр. д. № 12366 по описа за 2014 г. по
описа на СГС и взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение от 08.11.2013 г., постановено по
гр. д. № 24321/2011 г. на СРС, 73 състав, „Б.В.И.Г.“ АД е осъдено да заплати на
И.С.В. на основание чл. 208, ал. 1 КЗ (отм.) сумата от 486,62 лева,
представляваща основателната част от частично заявена претенция за плащане на
сумата от 1000 лева, чието заплащане се иска като част от застрахователно
обезщетение по договор за застраховка „Бонус
Каско“ от 04.03.2010 г. от общ размер 5433 лева за претърпени на 30.03.2010 г.
имуществени вреди от противозаконно отнемане на л. а. с рег. № ********, като
искът е отхвърлен до пълния предявен размер от 1000 лева.
С решение № 376804 от 02.04.2018 г. постановено
по гр. д. № 24321/2011 г. на СРС, 73 състав при условията на чл. 250 ГПК, „Б.В.И.Г.“
АД е осъдено да заплати на И.С.В. на основание чл. 208, ал. 1 КЗ (отм.) сумата
от 2642 лева, представляваща застрахователно
обезщетение по договор за застраховка “Бонус
Каско” от 04.03.2010 г. за претърпените на
30.03.2010 г. имуществени вреди от противозаконно отнемане на л. а. с рег. № ********, като
искът е отхвърлен до пълния предявен размер от 5433 лева.
Подадена е въззивна жалба от ищеца срещу
основното решение в частта, в която предявеният иск е отхвърлен над 486,62 лева
до пълния предявен размер от 1000 лева, като същото се счита за недопустимо и
неправилно, тъй като съдът е приел, че действителната стойност на процесния
автомобил към датата на застрахователното събитие е 13209 лева и е намалил
пропорционално частичния иск.
Подадена е въззивна жалба и от ответника
срещу основното решение, което се обжалва изцяло със съображения за неговата
неоснователност. Излага се, че не е обсъден събраният по делото доказателствен
материал. Сочи се, че в експертизата, която е възприел районният съд, не става ясно
въз основа на какви изчисления вещото лице е достигнало до крайния резултат.
Счита, че именно първата експертиза по делото дава коректната стойност на
автомобила, тъй като е изготвена като са съобразени техническите параметри на
вещта.
Подадена е въззивна жалба от ответника и
срещу допълнителното решение, в която същото се счита за недопустимо,
неправилно и немотивирано, тъй като не било постановено в изпълнение на
указанията на въззивния съд, а постановявайки го практически
първоинстанционният съд е пререшил делото, а не се е произнесъл по въпроса за
увеличената част от иска, която е следвало да остави без уважение.
Съдът, като съобрази доводите на страните и
събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и
правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения
съдебен акт и възраженията на ответника:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което е допустима, но разгледана по същество се явява
неоснователна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни
основания в жалбата. Процесното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни материалноправни норми.
СРС, 73 състав, е бил сезиран с иск с правно
основание чл. 208, ал. 1 КЗ (отм.). Към процесния спор е приложим отмененият
КЗ, тъй като съгласно § 22 от действащия КЗ за застрахователните договори,
сключени преди влизането в сила на КЗ (01.01.2016 г.), се прилага отмененият КЗ.
Процесният застрахователен договор е сключен на 04.03.2010 г.
С оглед обстоятелството, че въззивният съд се
произнася само по релевираните във въззивната жалба доводи за неправилност на
първоинстанционното решение – арг. чл. 269, ал. 2 ГПК, при липса на конкретни
оплаквания за несъществуване на действително материално правоотношение по
договор за имуществено застраховане между страните към момента на настъпване на
твърдяното застрахователно събитие, както и по отношение на настъпилия
застрахователен риск – кражба в периода на покритие на застраховката,
въззивният съд следва да приеме за доказани тези правопораждащи предявеното
парично притезание юридически факти. Тези правнорелевантни факти се установяват
от събраните по делото доказателства –застрахователна полица, в която е
обективиран сключен между страните в настоящото съдебно производство договор за
имуществена застраховка „Каско” с период на застрахователно покритие от 04.03.2010
г. до 04.03.2011 г.; удостоверение от 02.11.2010 г., издадено от 09 РУ - СДВР; постановление
от 23.11.2010 г. по ДП 3289/2010 г. по описа на 09 РУ – СДВР, пр. пр. 59472/2010
г. по описа на СРП.
Не се спори по делото, че „Б.В.И.Г.“ АД е
заплатило на И.С.В. обезщетение за откраднатия му автомобил в размер на 10567
лева.
Установява се също така, че застрахователната
сума за пълна загуба е определена на 15643 лева към момента на сключване на
договора.
Следователно основаният правен спор по делото
се съсредоточава върху правнорелевантното обстоятелство дали застрахователното
обезщетение е определено в размера на вредата към деня на настъпване на
събитието, както постановява чл. 208, ал. 3 КЗ (отм.).
Ответникът счита, че действителната стойност
на откраднатото МПС е определено правилно към деня на застрахователното събитие
на база изготвена авто-оценъчна експертиза на стойност 10567 лева, която е
изплатена на увреденото лице.
За определяне на стойността на процесното МПС
към датата на застрахователното събитие в първата инстанция са приети четири
съдебно-автотехнически експертизи. В първата САТЕ, изготвена на 08.10.2011 г. е
прието, е средната пазарна цена на л. а. „Шкода Фабия“, произведен през 2006 г.,
към датата на застраховане (04.03.2010 г.), е 10200 лева, а към датата на
застрахователното събитие (15.10.2010 г.) – 7720 лева.
Втората САТЕ, представена на 28.11.2011 г., приела, че средната пазарна
цена на л. а. „Шкода Фабия“, произведен през 2006 г., към датата на
застрахователното събитие (15.10.2010 г.) е 16675 лева, което кореспондира с
действителната стойност, определена от застрахователя към датата на
застраховане – 15643 лева. Действителната стойност на л. а. „Шкода Фабия“,
произведен през 2006 г., с двигател 1,9 литра към датата на застрахователното
събитие (15.10.2010 г.) е определена на 15215 лева – по данни от „мобиле.бг“ и
на 14183 лева от „Б.В.И.Г.“ АД.
Третата САТЕ, представена на 02.03.2012 г., е
посочила, че по данни от „мобиле.бг“ средната пазарна цена на „Шкода Фабия 1,9 RS“, произведен през 2006 г., към датата на
застрахователното събитие (15.10.2010 г.), е 14405 лева.
Изготвената на 04.10.2012 г. четвърта САТЕ,
която подробно е описала техническите характеристики на процесния автомобил, е
определила действителната стойност към датата на застрахователното събитие
(15.10.2010 г.), на 13209 лева.
Първоначално искът е бил предявен в размер на
1000 лева като частичен от 5433 лева. Допуснато е увеличение на предявения иск,
като същият следва да се счита за предявен в пълен размер от 5433 лева.
С решение от 08.11.2013 г. съдът е уважил
частично (за сумата 486,62 лева) предявената частична претенция от 1000 лева,
като не е съобразил допуснатото увеличение на иска до сумата от 5433 лева. С
решение № 376804 от 02.04.2018 г., постановено при условията на чл. 250 ГПК,
съдът е посочил, че диспозитивът на основаното решение следва да се чете по
начин, че претенцията се уважава за сумата от 2642 лева и се отхвърля над този
размер до пълния предявен размер от 5433 лева. Постановявайки допълнителното
решение съдът всъщност е изменил първоначалната си воля, а именно за уважаване
на предявената претенция за сумата от 486,62 лева, като допълвайки решението си
е уважил претенцията за още 2155,38 лева, което не е оправомощен да прави, тъй
като по ар. чл. 253 ГПК съдът не може да изменя актовете си, които слагат край
на делото. Делото е било върнато от въззивния съд за допълване на постановеното
решение в насока първоинстанционният съд да съобрази допуснатото увеличение на
иска, но не и да променя волята си, уважавайки предявения иск за допълнителна
сума.
Поради изложеното решение от 08.11.2013 г. се явява недопустимо и подлежи на обезсилване.
Делото следва да се върне отново на СРС за ново произнасяне по искането за
допълване, при съобразяване с вече постановеното основно решение от 08.11.2013
г. и правомощията на съда по чл. 250 ГПК. Обстоятелството, че
първоинстанционният съд следва най-напред да се произнесе по искането по чл.
250 ГПК, има значение за определянето на обхвата на въззивната проверка, която
следва да бъде осъществена от въззивната инстанция. Въззивният съд не може
предварително да разгледа въззивните жалби срещу основното решение от 08.11.2013
г. и по тях производството следва да се прекрати като преждевременно
образувано. След постановяване на ново решение от СРС по чл. 250 ГПК делото
следва да се изпрати отново на въззивния съд за разглеждане по същество на
въззивните жалби срещу основното решение от 08.11.2013 г., евентуално и на нови
жалби срещу новото решение по чл. 250 ГПК.
Поради обезсилване на решението по чл. 250 ГПК и връщане на делото на СРС разноски не следва да се присъждат на този етап
от производството.
С оглед цената на иска на основание чл. 280,
ал. 3, т. 1 ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, Софийски градски съд, ІІ-Г
въззивен състав
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА
решение № 376804 от 02.04.2018 г. по чл. 250 ГПК, постановено по гр. д.
№ 24321/2011 г. на СРС, 73 състав и ВРЪЩА
делото на СРС, 73 състав, за ново произнасяне по искането по чл. 250 ГПК.
ПРЕКРАТЯВА
производството по в. гр. д.
№ 12366/2014 г. по описа на СГС, ІІ-Г въззивен състав, по въззивните жалби
срещу решение от 08.11.2013 г.,
постановено по гр. д. № 24321/2011 г. на СРС, 73 състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
2.