№ 2020 г., гр.Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД
VІ-ти касационен състав,
в публично заседание на 15.Х. 2020 г.,в състав :
Председател Красимир
Кипров Членове
:
Евелина Попова
Марияна Бахчеван
при секретаря Галина Владимирова
с участието на
прокурора Силвиян Иванов
като разгледа докладваното от съдия Кипров
касационно
дело № 2109 по описа на съда за 2020 г.,
за да се
произнесе взе предвид следното :
Производството
е по реда на чл.63 ал.1 пр.ІІ от ЗАНН във вр. с глава ХІІ от АПК .
Образувано е по касационна жалба на “Ч.М.”
АД гр.Варна, представлявано от изпълнителния директор П.М., против решение № 260024 / 17.08.2020 г. по НАХД № 2203/2020 г. по описа на ВРС, с което е потвърдено издаденото
от директора на дирекция “Инспекция по труда” - Варна НП № 03-010117 /20.12.2018 год. и дружеството е осъдено да заплати
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв. С изложени в жалбата доводи за допуснати от
ВРС нарушения на чл.34,ал.1 от ЗАНН и чл.83 от ЗАНН и за неправилно прилагане на материалния закон
при преценка на постигнатата договореност между работодател и персонал на дружеството,
се иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго такова за отмяна на НП. В съдебно заседание не се явява представител на
касатора.
Ответникът Дирекция “Инспекция по труда” гр.Варна, чрез упълномощения юрисконсулт Н. изразява становище за оставяне в сила на обжалваното
решение и претендира
заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Представителят
на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за оставяне в сила на обжалваното решение.
След преценка
на изложените от страните доводи и извършената по реда на чл.218 от АПК
проверка,съдът намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срок от
надлежна страна,против подлежащ на касационен контрол съдебен акт,а разгледана
по същество тя е неоснователна.
С
обжалваното НП, на основание чл.415, ал.1 от КТ е наложена на касатора имуществена санкция в
размер на 1500 лв.
за следното нарушение:
затова, че на 16.05.2018 год. в гр.Варна, в
качеството си на работодател не е изпълнил задължително предписание
№ 4 на контролен орган, дадено с протокол № ПР1803636/ 27.02.2018 г. на
дирекция „ИТ“- Варна - работодателя да изплати договореното трудово
възнаграждение към 10.12.2018 г. ,в това число за месец септември 2017 г. на
204 работници и служители в размер на 99 315,67
лв. , със срок на изпълнение 15.05.2018 год.
За да потвърди
НП, районният съд е приел, че срокът по чл.34,ал.1 от ЗАНН
е започнал да тече от 13.12.2018 г., а АУАН е бил съставен на 14.12.2018 г. ;
че отговорността на ЮЛ е обективна , а писмото на синдикалната организация за
изплащане най-напред на старите задължения не водело до отпадане на
административно-наказателната отговорност.
Релевираните с касационата жалба
възражения обективират касационното основание по чл.348,ал.1,т.1 от НПК –
нарушение на материалния закон. Касационната инстанция намира, че такова не е
налице. Неправилни са доводите на касатора, че срокът по чл.34,ал.1 от ЗАНН
започвал да тече от датата на изискуемост на неизплатените трудови
възнаграждения ,тъй като деянието от
състава на адм. нарушение, за което е наказан касатора не е за неизплащане на трудови възнаграждения
в нарушение на чл.128,т.2 от КТ, а за неизпълнение на предписание на контролен
орган. Както правилно е посочено в мотивите на въззивния съд, проверката
относно изпълнението на предписанието по протокол № ПР1803636/27.02.2018 г. е
приключила на 13.12.2018 г. / установено с протокол № ПР1840850 от 13.12.2018
г./ , като считано от тази дата АУАН е съставен в тримесечния срок от откриване
на нарушителя, респективно в едногодишния срок от датата на извършване на
нарушението / 16.05.2018 г./ по смисъла на чл.34,ал.1 от ЗАНН. По същата причина не е нарушена и разпоредбата
на чл.83,ал.1 от ЗАНН – неизпълнението на предписанието, което в случая е
дадено от държавен контролен орган, обективира неизпълнение към държавата и
нарушава установения ред на държавно управление по смисъла на чл.6 от ЗАНН. Що
се касае до споразумението със синдикатите, то същото не разсрочва изпълнението
на задължението на работодателя за изплащане на дължимите от него трудови
възнаграждения на работниците и служителите, поради което срокът за изпълнение
даден с предписанието остава непроменен. Относно самото неизпълнение не е имало
спор по фактите, поради което деянието правилно е било квалифицирано като
осъществен състав на адм. нарушение по чл.415, ал.1 от КТ. Така, като е
потвърдил законосъобразното НП, въззивният съд е приложил правилно материалния
закон.
Същевременно, при извършената извън обхвата на
касационната жалба служебна проверка за валидността и допустимостта на
обжалваното решение,такива пороци не се констатираха,поради което същото следва
да бъде оставено в сила.
Съобразно този изход от делото,
основателна е претенцията на ответника за присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение за надлежно
осъщественото процесуално представителство от ст. юрисконсулт Б. Н. – същата намира
своето правно основание в разпоредбата на чл.63,ал.5 от ЗАНН. С оглед
последното, следва да бъдат присъдени разноски в минималния размер по чл.27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ , а именно 80 лв.
Предвид изложеното , съдът
Р Е Ш И
:
ОСТАВЯ в сила решение № 260024/ 17.08.2020 г. по НАХД № 2203/2020 г. по описа на ВРС.
ОСЪЖДА „Ч.М.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление : гр.*** да заплати на Дирекция
„ Инспекция по труда“ – Варна за разноски по дулото сумата от 80 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ :