Решение по дело №2905/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 295
Дата: 9 декември 2021 г. (в сила от 9 декември 2021 г.)
Съдия: Даниела Талева
Дело: 20211100602905
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 20 юли 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 295
гр. София, 09.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Величка Маринкова
Членове:Даниела Талева

Кристина Гюрова
при участието на секретаря Албена Вл. Арсова
в присъствието на прокурора Николай Иванов Гугушев (СГП-София)
като разгледа докладваното от Даниела Талева Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20211100602905 по описа за 2021 година
С присъда от 31.03.2021г., постановена по НОХД №17272/2019г., СРС,
НО, 13-ти състав, е признал подсъдимия ИВ. Л. К. за НЕВИНОВЕН в това, че
на 19.09.2018 г., в гр. София, ул. ****, в сградата на ОПП- СДВР съзнателно
се е ползвал пред М.Г.Щ. - системен оператор на ОПП-СДВР от неистински
официален документ - нотариално удостоверяване на подписите на страните в
договор от 14.09.2018г. за покупко-продажба на МПС - л.а. „Фолксваген
Туарег“ с ДК № **** на което нотариално удостоверяване е придаден вид, че
е извършено от нотариус К.С. на дата 14.09.2018г. и е вписано под
№7698/14.09.2018г. в регистъра му, като за самото му съставяне не може да се
търси наказателна отговорност от подсъдимия, поради което и на основание
чл. 304 от НПК го е ОПРАВДАЛ по повдигнатото му обвинение в
престъпление по чл. 316, пр. 1, вр. чл. 308, ал.2, вр. ал.1 от НК.
На основание чл.190, ал.1 от НПК, съдът е постановил разноските по
делото да останат за сметка на държавата.
Срещу тази присъда е подаден протест, ведно с допълнение към него, от
прокурор при СРП, в които се излага, че от събраните по делото гласни и
1
писмени доказателства, по безспорен начин седоказва повдигнатото спрямо
подсъдимия обвинение, включително и от субективна страна. Изразява се
несъгласие с оценката на доказателствата, направена от районния съд в
мотивите към оправдателната присъда, прави собствен анализ на
доказателствата. Посочва се, че инкриминирания документ е съставен при
нарушение на процедурата за нотариална заверка на подписите, както и че е
ноторно известно, че нотариалните кантори са съсредоточени в централната
градска част на София, а не в крайните квартали както и че подсъдимият е с
висше образование, което изключва възможността същият да не знае каква е
нотариалната процедура при заверка на подписите. На база изложеното се
прави извод за наличие на субективната страна на деянието, иска се отмяна на
атакуваната присъда и постановяването на нова, с която подсъдимият да бъде
признат за виновен по възведеното му обвинение.
В разпоредително заседание на 04.08.2021г., въззивният съд по реда на
чл.327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не
се налага разпит на подсъдимия, свидетели или експерти, както и
ангажирането на нови писмени или веществени доказателства.
Пред въззивния съд представителят на Софийска градска
прокуратура поддържа депозирания протест и допълнението към него, като в
пледоарията си изразява становище, че обжалваната присъда е неправилна и
незаконосъобразна, доколкото не кореспондира със събраните доказателства.
Посочва, че от наличната по делото доказателствена маса, може да се направи
категоричен извод, че подсъдимият е осъществил състава на престъплението
по чл.316 от НК, поради което моли въззивния съд да отмени
първоинстанционната присъда и да постанови нова, с която да признае
подсъдимия за виновен.
Упълномощеният защитник на подс. И.К. – адв. Р., прави искане да
се постанови съдебен акт, с който да се потвърди първоинстанционната
присъда като правилна, законосъобразна и отговаряща на всички събрани в
хода на съдебното следствие доказателства. Посочва, че както в хода на
досъдебната, така и в съдебната фаза на делото са събрани категорични
доказателства, които са в посока за недоказаност на повдигнатото обвинение,
респективно липсата на какъвто и да е умисъл от страна на подсъдимия за
извършване на престъпление от него.
2
Подсъдимият И.К., редовно уведомен, се явява лично пред
въззивната инстанция и в предоставената му на основание чл.333, ал.2 от
НПК последна дума, моли въззивният съд да потвърди постановената от
Софийски районен съд присъда.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите в протеста и
допълнението към него, както и тези, изложени в съдебно заседание от
страните‚ и след като в съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло
правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са налице основания
за нейната отмяна или изменяване, по следните съображения:
Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена
фактическа обстановка, която по категоричен начин се установява от
събраните пред СРС доказателствени материали, обсъдени в мотивите на
присъдата. Чрез законосъобразно извършени процесуални действия са
събрани и необходими от гледна тока на разпоредбата на чл.102 НПК
писмени доказателства. Аналитично са изследвани фактите и
обстоятелствата, установявани и изведени от събраните по делото
доказателства и доказателствени средства. Въззивният съд, след като
подложи на внимателен анализ доказателствената съвкупност по делото, не
установи възможност въз основа на нея да бъдат направени съществено
различни изводи относно фактите по делото, поради което споделя
фактическите констатации на СРС. Пред вид гореописаното, СГС приема за
установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият ИВ. Л. К. е роден на **** г. в гр. София. Същият е
българин, български гражданин, женен, неосъждан, с висше фармацевтично
образование, работещ като управител на аптека, живущ в гр. София, ж.к. ****
с ЕГН **********.
Съпругата на подсъдимия М. К.а била собственик на л.а. марка
"Фолксваген", модел "Туарег", с № ****. В началото на септември 2018 г. тя
се разбрала с подсъдимия И.К. да прехвърли собствеността на автомобила на
негово име. В разговор със свой клиент - св. И.Т., подсъдимият споделил, че
иска да прехвърли семейния автомобил на свое име и попитал дали познава
нотариус в близост до дома му. Св. И.Т. му препоръчал нотариус в кв.
Орландовци, на ул. "****, където бил правил застраховки на автомобила си и
бил информиран, че има нотариус. Подсъдимият и съпругата му отишли с
3
документите на МПС на адреса, на който се намирало едноетажно
помещение, в което имало офис за сключване на автомобилни застраховки.
Пред помещението имало опашка от хора. Подсъдимият провел разговор с
жената, работеща в офиса и казал, че търси нотариус за прехвърляне на лек
автомобил. Тя му казала, че договорът няма да бъде готов същия ден и
предложила да преснима личните им документи и документите на
автомобила, като на следващата сутрин подс. К. и съпругата му можели да
дойдат и да си вземат готовия договор. Подсъдимият предоставил
документите, които носел със себе си и си тръгнал. На следващия ден дошъл
отново със съпругата си и двамата подписали – св.М.К.а като продавач, а
подс.И.К. като купувач договор от 14.09.2018г. за покупко-продажба на МПС
- л.а. "Фолксваген" модел "Туарег", с № ****. На гърба на договора били
положени печат и щемпел, в които било посочено, че на 14.09.2018г. К.С.,
нотариус в район на CPC, с peг. №111 на нотариалната камара, удостоверява
подписите върху документа, положени от М. Ц. К.а и ИВ. Л. К.. Заверката на
документа била с peг. № 7698, като бил положен и подпис за нотариуса.
Подсъдимият заплатил дължимата сума и взел договора с нотариалното
удостоверяване на подписи.
На 19.09.2018г., подс. К. отишъл в сградата на ОПП-СДВР в гр.
София, ул. „****, като на едно от гишетата представил на св.М.Г.Щ. -
системен оператор в ОПП СДВР, необходимите документи за промяна на
регистрацията на лекия автомобил, включително договора за покупко-
продажба с нотариална заверка на подписите. Св.Щ. се усъмнила в
редовността на документа, тъй като в този период имало поредица от случаи,
в които били представени договори за покупко-продажба на МПС с
нотариални удостоверявания от нотариус К.С., които в действителност не
били изготвени от него.
При направената проверка се установило, че посоченият номер на
заверката - 7698 не фигурирал в регистъра на нотариуса от 14.09.2018г., а
подписът и щемпелът, положени върху документа, се отличавали от подписа
и щемпела на нотариуса.
Подписът за нотариус в документа не бил положен от нотариус К.С.,
И.К. и М.К.а. Отпечатъкът от кръгъл печат, положен върху документа, не бил
положен от печата на нотариус К.С..
4
Междувременно, тъй като бащата на подсъдимия - Л. К., също
търсел нотариус за прехвърляне на автомобила си, подс.И.К. му казал, че има
такъв в кв. Орландовци и му посочил адреса, на който да отиде. Св. Л.К.
посетил офиса на ул. „**** и също получил нотариална заверка на подписите
на договор за покупко-продажба на свой лек автомобил, като впоследствие,
при посещение в ОПП СДВР, бил уведомен, че нотариалното удостоверяване
върху договора е неистинско.
Видно от заключението на назначената и изготвена в хода на
досъдебното производство комплексна графическа експертиза, в
представения договор за покупко-продажба на МПС, л.а. „Фолксваген
Туарег“ с ДК № ****, между М. К.а- продавач и И.К.- купувач, с рег. №
7698/14.09.2018г. на Нотариус № 111 К.С.: подписът в графа „Продавач“ е
положен от М. К.а; подписът в графа „Купувач“ е положен от И.К.; подписът
за „Нотариус“ не е положен от нотариус К.С., а отпечатъкът от кръгъл печат
не е положен с кръглия печат на Нотариус № 111 – К.С..
Изложената фактическа обстановка въззивният съд приема за
установена след анализ на събраните по делото доказателства и
доказателствени средства: обясненията на подсъдимия К., показанията на
свидетелите дадени в рамките на съдебното следствие, както и дадени в
досъдебното производство и прочетени по реда на чл. 281 от НПК - М. Щ.,
К.С., М. К.а, Л. С., И.Т., С.В. и А.М.; заключението на комплексната съдебно-
графическа и техническа експертиза, от писмените доказателства и
доказателствени средства - заявление за промяна на регистрация на МПС,
свидетелство за регистрация на МПС, договор за покупко-продажба на МПС,
регистър на нотариус С., докладна записка, интернет кореспонденция,
диплома за висше образование и справка за съдимост на подсъдимия.
Възприетите от първата инстанция фактически отношения относно
основните факти са правилно установени, като при съвкупната оценка на
събраните по делото доказателства не са допуснати логически грешки. Съдът
прецизно и в съответствие с изискванията на процесуалния закон е
анализирал доказателствените източници, като е обосновал съображенията си,
въз основа на което е дал вяра на едни части от тях и не е кредитирал други.
Липсват основания, които да мотивират въззивният съд да приеме
съществени различни фактически констатации от направените в
5
първоинстанционния съдебен акт, тъй като в мотивите му са обсъдени
събраните по делото доказателствени материали и не е допуснато
превратното им тълкуване. В тази връзка е необходимо да се отчете, че когато
изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната
инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно
доказателствата по делото, а може да анализира само тези, които се оспорват,
за да отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата или протеста / р.
372/01.10.2012г. по н.д. № 1158/2012г., на ВКС, Н.К., III НО/.
Във връзка с горното, въззивният съд намира за необходимо да
отчете, че счита за излишно да преповтаря подробните и коректни
разсъждения на районния съд досежно това, че на 19.09.2018г. подсъдимият е
предоставил на системен оператор в ОПП СДВР договор от 14.09.2018 г. за
покупко-продажба на МПС - л.а. "Фолксваген", модел "Туарег", с № **** с
нотариално удостоверяване на подписите на страните в него, което
обстоятелство не се оспорва от страна на подсъдимия, а не е отричано и от
самия него още от началото на наказателното производство, както и от
показанията на св. М. Щ..
Първоинстанционният съд правилно е кредитирал обясненията на
подс. И.К. и показанията на свидетелите М. Щ., К.С., М. К.а, Л. С., И.Т., С.В.
и А.М., като настоящата инстанция намира за последователно, обективно и
достоверно изнесени, като се подкрепят от останалия, събран по делото
доказателствен материал, ценен поотделно и в съвкупност.
Настоящият съдебен състав споделя изводите на
първоинстанционният съд, че на приетата по делото комплексна- графична
експертиза следва да се даде вяра, като вещото лице е посочило източниците
на информация, които е използвало, използваните методи за изследване и е
посочило резултатите от тях. Заключението е изготвено от експерт,
притежаващ необходимите квалификация и професионални знания и умения.
Относими към предмета на доказване и имащи значение за
изясняване на фактическата обстановка по делото са и приобщените писмени
доказателства, които съответстват изцяло на свидетелските показания и
служат за тяхната доказателствена проверка, като по този начин се
затвърждават изводите на СРС досежно стеклите се събития и неистинността
на договора за покупко- продажба на МПС от 14.09.2018г. Наличната по
6
делото справка за съдимост пък, обосновава констатациите относно
съдебното минало на подсъдимия.
Въз основа на направения доказателствен анализ и установената
чрез него фактическа обстановка, настоящата инстанция споделя и правните
изводи на първоинстанционния съд.
Районният съд от обективна страна правилно е изяснил, че подс.
И.К. на 19.09.2018 г. в гр. София, ул. „**** се е ползвал пред М.Г.Щ. -
системен оператор в ОПП СДВР от неистински официален документ,
представляващ нотариално удостоверяване на подписите на страните в
договор за покупко-продажба на МПС - л.а. "Фолксваген" модел "Туарег", с
№ **** от 14.09.2018 г., на което нотариално удостоверяване е придаден вид,
че е извършено от нотариус К.С. на дата 14.09.2018 г. и е вписано под №
7698/14.09.2018г. в регистъра му.
От обективна страна по делото е установено, че в действителност
подс. К. е представил инкриминирания договор за покупко-продажба на МПС,
с нотариална заверка на подписите. Договорът за покупко-продажба на МПС
представлява частен документ, който съставлява писмено изявление,
направено от И.К. и М. К.а. Същевременно извършеното върху договора
нотариално удостоверяване по смисъла на чл.93, т.5 от НК представлява
официален документ, тъй като за издаването му е предвиден установен ред и
форма от длъжностно лице в кръга на службата му – нотариус. Досежно така
извършеното удостоверяване са налице предпоставките същото да бъде
квалифицирано като неистински документ, доколкото от доказателствената
маса по делото категорично е установено, че не изхожда от св.К.С. –
нотариус. Доказано по делото е и обстоятелството, че именно подсъдимият се
е ползвал от неистинския документ, като го е представил пред св. М. Щ. -
системен оператор в ОПП СДВР.
СРС законосъобразно и обосновано е приел, че не се доказва по
несъмнен начин, съгласно изискванията на чл.303, ал.2 НПК, подсъдимият да
е осъществил от субективна страна състава на престъплението по чл.316, вр.
чл.308, ал.2, вр ал.1 НК. Въззивната инстанция също приема, че не се
установява умишлено поведение от страна на подсъдимия при осъществяване
на конкретните действия. Както в правната доктрина, така и в съдебната
практика, еднозначно се приема, че за формата на вината се съди по
7
действията на подсъдимото лице. Несъмнено подсъдимият е подписал
договора за покупко-продажба на МПС, доверил се е на лице, което се е
представило за нотариус, което обаче не води до ангажиране на наказателна
му отговорност, именно поради факта, че у подсъдимия е липсвала конкретна
и ясна представа, че процедурата по прехвърляне на превозното средство не е
спазена, че нотариалното удостоверяване върху частния документ не е
извършено от нотариус К.С. и действията му по представяне на този
документ пред св. М. Щ. - системен оператор в ОПП СДВР, осъществяват
документно престъпление. Тук следва да се отговори на възраженията,
депозирани в протеста. Въззивният съд не счита, че с оглед висшето
образование на подс. К. – магистър фармацевт, същият е следвало да знае
процедурата по извършване на нотариална заверка на договора за покупко-
проджба на МПС, както и районите на действие на нотариусите в гр. София.
Житейски погледнато, образованието на даден човек не го прави индивид,
който би разбирал от всяка една област, която животът му предоставя и всяка
една ситуация, в която би попаднал, респективно да знае, начина,
процедурата и законите свързани с нея. В тази връзка следва да се отбележи,
че по делото са събрани множество писмени доказателства в подкрепа на
това, че на посочения от подсъдимия адрес / на който е извършена
неистинската нотариална заверка/ са били изготвяни системно и множество
неистински нотариални удостоверявания, което от своя страна е довело и до
неговата заблуда, че там има нотариус, който извършва нотариалните заверки.
В тази връзка са били образувани множество наказателни производства във
връзка с нотариални заверки, на които е придаден вид, че са извършени от
нотариус К.С., това е била и причината свидетелката М. Щ. да се усъмни в
истинността на представения документ и да извърши проверка на същия. И
не на последно място, липсва какъвто и да било правен интерес от страна на
подсъдимия К., да се ползва от неистинска нотариална заверка на договора за
покупко-продажба на процесното МПС, с който договор е прехвърлена
собствеността на автомобила от съпругата му на него, при положение, че
подписите, положени за продавач и купувач са изпълнени от подсъдимия и
съпругата му. Събраната доказателствена маса от първия съд, която включа
всички възможни и относими към предмета на доказване доказателства, не
позволява формиране на извод за умисъл у подсъдимия, поради което
обосновано първият съд е приел, че лисва виновно поведение и е оправдал
8
И.К. по повдигнатото му обвинение.
Предвид изхода от делото, законосъобразно на основание чл.190,
ал.1 НПК, разноските в производството са възложени в тежест на държавата.
По изложените съображения протестът на прокурора при СРП
следва да бъде оставен без уважение, като неоснователен и неподкрепен от
събраните по делото доказателства, а атакуваната присъда – да бъде
потвърдена като законосъобразна и правилна. Същата е постановена при
безспорно и коректно изяснена фактическа обстановка, без да са допуснати
нарушения на процесуалните правила и на материалния закон.
Така мотивиран и на основание чл.334, т.6 вр. чл.338 от НПК
Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от от 31.03.2021г., постановена по
НОХД № 17272/2019г., СРС, НО, 13-ти състав.
Решението не подлежи на обжалване или протест.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9