Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.София, 23.08.2022г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО 7-ми състав
На
двадесет и осми юни година 2022
В
открито съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана
Христова - Коюмджиева
секретар:
Й. П.
като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 13398
по описа за 2019 год., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на глава XXXII от ГПК с предмет
три субективно съединени иска с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и три акцесорни иска
по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
По изложените в исковата молба
обстоятелства Д.Д.К. ЕГН: **********, Р.Р.С. ЕГН: ********** и Ц.Р.С. ЕГН: **********, представлявана от
своята майка и законен представител Р.С., и тримата чрез пълномощника адв. Н.Д.,
са предявили срещу З. „А.“ АД, при условията
на субективно активно съединявяне искове
с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ
вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответното
дружество да заплати сумите, както
следва:
- на
Д.Д.К. сумата от 320 000 лева, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди – болки и страдания вследствие на ПТП настъпило на
13.05.2019г., в резултат на което е
починала дъщеря муН.Р.С., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от
20.06.2019 г. до окончателното изплащане на вземането;
- на
Р.Р.С. сумата от 320 000 лева, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди – болки и страдания вследствие на ПТП настъпило на
13.05.2019г., в резултат на което е
починала дъщеря иН.Р.С., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от
20.06.2019 г. до окончателното изплащане на вземането;
- на
Ц.Р.С., чрез своята майка Р.С. сумата от 140 000 лева, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди– болки и страдания вследствие на
ПТП настъпило на 13.05.2019г., в
резултат на което е починала сестра иН.Р.С., ведно със законната лихва върху
тези суми, считано от 20.06.2019 г. до окончателното изплащане на вземането.
Твърди се, че на 13.05.2019г.
около 19:15ч. в гр. София на бул. „Възкресение“ в района на кръстовището с ул.
„Хъшове“ настъпило ПТП, при което А.Р.М., като водач на МПС лек автомобил „Фолксваген
Тигуан“ с ДК№ ********, в нарушение на правилата за движение по пътищата
реализира пътно-транспортно произшествие, като блъснала пресичащата на
пешеходна пътекаН.Р.С., причинявайки контузия на мозъка и телесни повреди несъвестими
с живота, вследствие на което на 26.05.2019г. пострадалата е починала. За
произшествието е съставен Констативен протокол за ПТП № К 272 от 13.05.2019г.
по описа на СДВР, Отдел „Пътна полиция“.
Сочи се, че по случая е образувано досъдебно производство ЗМ
11161/2019г. по описа на Сектор РТП - отдел „Разследване“ - СДВР и пр.пр.№10983/2019г.
по описа на СГП.
Наведен е довод, че към датата на настъпилото
произшествие увреждащия лек автомобил „Фолксваген Тигуан“ с ДК № ********е имал
застраховка "Гражданска отговорност" в ответноно З. „А.“ АД с полица
№ ********, с покритие от 18.08.2018г. до 17.08.2019г.
Ищците сочат, че на 29.05.2019г., сезирали З. „А.“ АД с претенция за
изплащане на обезщетения, но от ответното застрахователното дружество отказали
изплащане.
Твърди се, че двамата родители, живеещи на семейни начала, понесли изключително
тежко загубата на дъщеря сиН., която са отглеждали заедно от самото й раждане.
Сочи се, че ищците възприемали са се като семейство и са изградили силни
емоционални връзки помежду си. Първите
двама ищци, като родителите страдали от факта, че така внезапно и завинаги са
лишени от любовта на детето си. Майката и бащата страдали от факта на
надживяване на детето си, което са отгледали, с надежда да порасне и да се
превърне в в тяхна опора, подкрепа - морална и физическа. Вредите от внезапната
загуба били непоправими, материално неизмерима и непреодолима във времето.
Ищците търпели изключително тежко загубата на своята дъщеряН., страдали от
факта, че завинаги са лишени от любовта, грижата и помощта на детето си.
Твърди се, че ищцата Ц.С. -
сестра на починалатаН., към настоящия момент все още не е напълно наясно със
смъртта на своята по-голяма сестра, същата се намира в крехка възраст и за
известен период от време не следва да бъде информирана в подробности относно
смъртта и обстоятелствата около смъртта й.
Наведен е довод, че Ц. всеки ден търси своята сестра, трудно преодолява
отсъствието й, плаче неудържимо, често и постоянно задава въпроси къде е и защо
не си идва. Твръди се в исковата молба, че и тримата ищци страдат от
посттравматичен стрес, изразяващ се в нарушение на съня, отчужденост,
тревожност, тежки депресивни състояния, агресивни състояния, натрупване на
отрицателни емоции към обкръжаващата ги среда. Преди настъпилото събитие,
ищците са били изключително жизнени и контактни хора, радвали се на
спокоен, пълноценен живот и постоянни срещи с близки, приятели, живели са
живота на едно нормално българско семейство. След трагичната загуба на голямата
си дъщеря ищците станали затворени и неконтактни, избягвали срещи с
други лица, дори и с роднини.
В срока по чл. 367 от ГПК е
постъпил отговор на исковата молба от ответното З. „А.“ АД, чрез юрк. Л.Л., в
който предявените искове са оспорени по основание и размер. Ответникът не
оспорва наличието на застрахователно правоотношение, породено от договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за лек
автомобил марка „Фолксваген“, модел „Тигуан“ с per. № ********към датата на
процесното събитие. Оспорва отговорността на застрахования по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите при ответното
застрахователно дружество водач А.Р.М. за настъпване на процесното пътнотранспортно
произшествие. Ответникът подържа, че застрахованата М. не е реализирала виновно
и противоправно поведение, в резултат на което да е причинено процесното
пътнотранспортно произшествие и да е настъпил вредоносния резултат. Оспорва
твърденията, изложени в исковата молба, във връзка с механизма на осъществяване
на твърдяното пътнотранспортно произшествие. Оспорва представения с исковата
молба Констативен протокол № К-272 от 13.05.2019 г. издаден от СДВР, Отдел „ПП“
в описателната му част - за посочените в него обстоятелства и причини за
настъпване на ПТП, тъй като съставилото го длъжностно лице не е очевидец на ПТП
и обстоятелствата, обективирани в тази част на протокола, не са възприети
непосредствено от него. Оспорено е твърдението в исковата молба, че
произшествието е настъпило на пешеходна пътека, по която се е движела
пострадалатаН.С.. Оспорва пряката и непрекъсната причинно-следствена връзка
между процесното ПТП и настъпилите вреди за ищците. Оспорва материалната
легитимация на ищеца Д.К. да получи обезщетение за неимуществени вреди от
смъртта наН.Р.С., тъй като счита, че Д.К. не попада в кръга на лицата, имащи
право на обезщетение за неимуществени вреди от процесното непозволено
увреждане, изразяващи се в преживявани болки и страдания от загубата наН.С..
Ответникът оспорва, че заявената в исковата молба връзка между ищеца Д.К. и
пострадалатаН.С. има житейския смисъл на фактическо отглеждане на дете при
фактическо съжителство на семейни начала с майката, без извършено припознаване,
както и твърдението за сложилите се между ищеца и пострадалата близки отношения.
Оспорено е твърдението, че Д.К. е отглеждалН.С. трайно и поради това между тях
се е създала връзка и чувства като между биологичен родител и дете, както и че
тази връзка изпълва по съдържание родителството по произход или по силата на
осиновяване. Оспорено е съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка
на ищеца Д.К. сН.С.. Твърди се, че ищецът не е живял с починалата в общо
домакинство, не са поддържали лични контакти, не са били в изключително близка
емоционална връзка. Оспорено е твърдението, че за ищеца К. са настъпили
сериозни като интензитет и продължителност морални болки и страдания в резултат
на смъртта наН.С.. Твърди се, че е налице липса на проявени неимуществени вреди
за ищеца К., подлежащи на обезщетяване съобразно принципа на справедливост по
чл. 52 от ЗЗД. Оспорена е материалната
легитимация на ищцата Ц.С. да получи обезщетение за неимуществени вреди от
смъртта наН.Р.С.. Оспорени са твърденията в исковата молба, че на ищцата са
причинени изключителни емоционални страдания от смъртта на сестра иН.С., довели
до дълбока и отрицателна промяна в живота й. При условията на евентуалност,
твърди, че търпените от ищцата болки и страдания от смъртта на едноутробната й
сестра не надхвърлят по интензитет и времетраене нормално присъщите за
съответната родствена връзка. Ответникът оспорва твърденията в исковата молба,
че ищците страдат от посттравматичен стрес, изразяващ се в нарушение на съня,
отчужденост, тревожност, тежки депресивни състояния, агресивни състояния,
натрупване на отрицателни емоции към обкръжаващата среда. Навежда възражение за
прекомерност на исковата претенция. Наведено е възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалатаН.С., като се твърди, че е
нарушена разпоредбата на на чл. 113, ал.
1, т. 1 и чл. 114, ал. 1 от ЗДвП - „при пресичане на платното за движение
пешеходците са длъжни да преминават по пешеходните пътеки при спазване на
следните правила: 1. преди да навлязат на платното за движение, да се съобразят
с разстоянията до приближаващите се пътни превозни средства и с тяхната скорост
на движение“, като е нарушила и забраната да не нализа внезапно на платното за
движение. Ответникът поддържа, чеН.С. е предприела
пресичане на пътното платно на необозначено място, тъй като на мястото на
произшествието липсва пешеходна пътека, не е съобразила разстоянието до
приближаващия се лек автомобил и неговата скорост, както и че е навлязла
внезапно на пътното платно - оживен булевард. Оспорва акцесорната претенция.
В срока по чл.372 ГПК ищците са
депозирали допълнителна искова молба, в която оспорват възраженията на
ответника, като неоснователни. Поддържат, че изложения в исковата молба
механизъм на ПТП се подкрепя от представените с исковата молба писмени
доказателства и конкретно от Констативен протокол за ПТП № К 272 от
13.05.2019г. по описа на СДВР, който представлява официален свидетелстващ
документ.
В открито
съдебно заседание ищците чрез
пълномощника си адв. Н. Д. поддържат
предявените искове. Представят списък на разноски по чл.80 ГПК, като претендира
адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА.
В
съдебно заседание ответното дружество чрез пълномощника си юрк. юрк.Крилашка
оспорва предявените
искове, като поддържа доводите за съпричиняване. Представят списък на разноски
по чл.80 ГПК.
Софийски
градски съд, ГО, І -7 състав, като прецени становищата на страните и
представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по
реда на чл.235, ал.2 и ал.3 ГПК, намира
за установено от фактическа
страна следното:
От приетите Удостоверение
за раждане № 619171/17.03.2005г. на
Община Столична и Удостоверение за
наследници изх.№778 /03.06.2019г. издадено Столична община, р-н Връбница, се
установява, че ищцата Р.Р.С. ЕГН: ********** е майка и наследник по закон наН.Р.С. ЕГН **********,
починала на 26.05.2019г./л.19-л.20 от делото/ Видно от удостоверение за родствени връзки ищцата
Ц.Р.С. ЕГН: ********** е сестра наН.Р.С. ЕГН **********./л.21 от
делото/
От съвкупната
преценка на представените по делото Констативен протокол за ПТП №К -272 от
13.05.2019г., съставен при посещение на място от мл. автоконтрольор при Отдел „ПП” на СДВР и протокол за оглед на
местопроизшествие от 13.05.2019г., съставен от инспектор при Отдел „ПП“ - СДВР, се установява,
че на 13.05.2019г. около 19:15ч., при сухо време, в светлата част на деня, лек
автомобил „Фолксваген Тигуан“ с рег.№*-*****управляван от водача А.Р.М. *** от
бул. "Константин Величков" към бул. "Вардар" и в района на
кръстовището с ул. "Хъшове" участвал в ПТП с пресичащата от ляво на
дясно спрямо посоката му на движение и в района на пешеходна пътека с маркировка
М-8.2 от ЗДвП пешеходкаН.Р.С. ЕГН:**********. При ПТП пострадала пешеходкатаН.Р.С. ЕГН:**********, прегледана и настанена в
МБАЛ ”Пирогов” с опасност за живота и работна диагноза контузия на мозъка. Отразено е, че по случая е образувано
досъдебно производство./л.28 - л.32 от делото/
От приетия препис – извлечение от Акт за
смърт №198 /29.05.2019г. издаден от Столична община, се установява, че на
26.05.2019г. /13 дни след процесното ПТП/Н.Р.С.
ЕГН ********* е починала./л.19 от делото/
При извършената в ОСМ на УМБАЛСМ „Пирогов“
аутопсия на трупа наН.Р.С. ЕГН ********* било установено, че причина за смъртта
е тежка черепно мозъчна травма и настъпилите от нея усложнения. /л.44 от делото/
По случая било образувано досъдебно
производство № 11161/2019год. по описа на СРТП-ОДП-СДВР, пр. преписка № 10983/ 2019г. по описа на СГП./приложено копие пр.пр. № 10983/ 2019г. на СГП –л.193-л.294 от делото/
С постановление за привличане на обвиняем
от 12.08.2021г. на разследващ полицай при СРТП-ОДП-СДВР, А.Р.М. ЕГН ********** е привлечена в качеството на обвиняем, за това, че на
13.05.2019г. в гр.София при управление на МПС - лек автомобил „Фолксваген
Тигуан“ с рег.№ *-*****, двежейки се по бул. "Възкресение" с посока на движение от бул. "Константин
Величков" към бул. "Вардар", в района на кръстовището с ул.
"Хъшове", нарушила правилата регламентирани в ЗДвП, както следва:
чл. 20. (1) Водачите са
длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.
(2)
Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението
да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със
състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера
и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат
в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да
спрат, когато възникне опасност за движението.
чл. 116. „Водачът на пътно превозно средство е длъжен
да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата..“
чл. 117. При приближаване
към място, където на пътя или в близост до него се намират деца, водачът на
пътно превозно средство е длъжен да намали скоростта, а при необходимост - и да
спре…“, като водачката на лек
автомобил „Фолксваген Тигуан“ с рег.№*-*****А.М. не намалила скоростта и не
спряла при възникване опасност за движението /пресичащи деца пред автомобила/ в
следствие на което реализирала пътно – транспортно произшествие с пресичащата
пътно платно на бул. "Възкресение" от ляво на дясно пешеходкаН.Р.С. и
по непредпазливост причинила следните травматични увреждания на пешеходката С.: тежка контузия на мозъка, дифузен травматичен
кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, оток на мозъка, линейно счупване на
слепоочна и теменна кост в дясно на черепа, остра дихателна недостатъчност,
остра сърдечна недостатъчност, като пострадалата починала на 26.05.2019г. и между насените увреждания и натъпилата
смърт има пряка и непрекъсната причинно следствена връзка – престъпление
по чл.343, ал.1, б.“в“, вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК. /л.395-л.396
от делото/
С постановление на прокурор от СГП от 01.12.2021г. на наказателното
производство срещу А.Р.М. било прекратено. Постановлението за прекратяване на наказателното
производство е обжалвано пред СГС.
Видно от съдебно удостоверение издадено
по НЧД №255/ 2022г. по описа на СГС, НО, 19 състав и писмо от 02.06.2022г. на
СГС, НО, 19 състав, с определение №
1153 от 31.05.2022г. постановено по
посоченото наказателно частно дело, съдът е отменил постановление на СГП от
01.12.2021г. за прекратяване на наказателното производство./л.459, л.467 от делото/
По отношение на механизма на ПТП в първоинстанционното
производство са допуснати САТЕ, допълнителна АТЕ, изслушани са показанията на
водача А.М., както и на двама свидетели очевидци на ПТП.
В приетото неоспорно заключение на
САТЕ /вх.№284980 от 09.11.2020г./, с вещо лице доц.инж. А.П.А. е описан следния
механизъм на ПТП:
На 13.05.2019 г. около 19:15 ч. в гр. София по
бул. "Възкресение" от бул."Константин Величков" към бул.
"Вардар" към кръстовището с ул. „Хъшове“ се е движил лек автомобил „Фолксваген
Тигуан“ с рег.№*-*****управляван от А.Р.М. с неустановена скорост. Пояснено е,
че платното за движение в посока към бул. „Вардар“ е с 3 пътни ленти, със суха
асфалтова настилка и широчина по 3 метра. Движението през кръстовището Зеленият
сигнал за пешеходците се включва чрез бутон, поставен на стълба пред
пешеходната пътека. В същото време по пешеходната пътека, намираща се
непосредствено след ул. „Хъшове“ пешеходкатаН.Р.С., дете на 14 години, е
пресичала платното за движение на бул. „Възкресение“ в посока от ляво на дясно
спрямо движението на автомобила. Вещото лице сочи, че този етап в делото няма
данни кой участник в произшествието на какъв светофар се е движил. Сочи се, че
поради това, че водачът на автомобила
не е реагирал своевременно на опасността, виждайки пресичащата пред него
пешеходка, а и пешеходката не се е спряла преди да навлезе в лентата, в която
се е движил автомобила е настъпил удар, при който л.а. „Фолксваген Тигуан“ е
ударил с предната си крайна лява част, в областта на предния си ляв ъгъл, дясната
страна на пешеходката. Ударът е челно страничен с приплъзване по предния ляв
калник на автомобила, след което главата на пешеходката е ударена с долната
дясна част на челното стъкло. След това пешеходката е била отблъсната и
отхвърлена напред и наляво, по посоката на движение на автомобила, паднала е в
ляво от автомобила без да е прегазена, но е получила тежки телесни увреждания. Водачът
на автомобила при опит да предотврати удара е завил рязко надясно, при което
автомобилът се е ударил с предната си дясна гума в десния бордюр, която от този
удар се е разхерметизирала и спаднала. След това автомобилът, отблъснат от
бордюра, е спрян в мястото, където е намерен и както е показано на фиг.3 от
САТЕ. Обоснован е извод, че причината за
настъпване н произшествието е в действията на водача на л.а. „Фолксваген
Тигуан“, който независимо на какъв сигнал на светофара си, виждайки пресичащата
по пешеходната пътека, пешеходка, не е реагирал своевременно с аварийно
спиране, както и че водачът е имал възможност да предотврати удара при бавен
ход, при спокоен ход, при бърз ход и при
спокойно тичане на пешеходеца./Таблица 1/ В констативната част на АТЕ вещото
лице доц.А. отбелязва, че е работил при оскъдни данни, преди да са събранни
показанията на свидетели очевидци и при липса на данни кой участник на какъв
сигнал се е движил.
В обясненията си в о.с.з. на 13.04.2021г. вещото лице доц. инж. А.П.А.
сочи, че се налагат нови изчисления с оглед постъпилата по делото циклограма и
свидетелските показания на очевидците.
Свидетелката очевидец А.М. /44г., без
родство/
сочи в показанията си в о.с.з. на 21.09.2021г., че си спомня настъпилото ПТП в
гр.София през май 2019г. Свид. М. сочи, че се прибирала от работа с трамвай,
който хванала от бул.“Константин Величков“, а инцидентът се случил на спирката
на бул.“Възкресение“ около 18,30 – 19,30ч.
Свидетелката М. пътувала в трамвая с
група момичета от ромски произход /тинейджърска възраст/ до спирката на бул.
“Възкресение“, които забелязала, т.к. били малко шумни. Момичетата били много
нетърпеливи да слязат от трамвая и свидетелката предположила, че гонят автобус,
защото зад тази спирка и пътното платно се намирала автобусна спирка. Свид. М.
ги последвала, но се движила по-бавно и когато стигнала до светофара, където се
намирала пешеходната пътека, видяла, че с момичетата били тръгнали да пресичат
в колона, на известно разстояние една от друга. Едно от тях вече било стигнало отсреща, след него имало второ, което се
намирало в крайната лента, а зад тях се движело трето момиче. В момента, в
който стигнала до пешеходната пътека спряла, защото светофара за пешеходци бил
червен, свидетелката М. видяла как последното момиче, което се намирало в
средната лента било блъснато с предната част на автомобил движещ се в средната
лента. Свидетелката видяла как колата отнесла момичето, а тялото му прелетяло няколко метра напред докато спре. Момичето
останало свито на земята и не мърдало, а колата спряла в уличка след светофара.
Около блъснатото момиче се струпали приятелките му, които били много разстроени
и плачели.
В показанията си свидетелят Й.В.
/34г., без родство/, сочи че се спомня
ПТП настъпило в гр.София през 2019г. Свид. В. посочва, че управлявал л.а. „Ауди“
на около 15 м. след лекия автомобил участник в ПТП. Спомня си, че отдалеч
забелязал група от 3 - 4 момичета на тротоара, които видимо развеселени, заедно
се насочили към светофара на бул. “Възкресение“ за пресичане, светещ в червено
за пешеходци. Когато доближил самия светофар си помислил, че са спрели, за да
изчакат съответния сигнал, но въпреки всичко бил с крака на педала. Тогава
групата още били на тротоарния банкет /острова/, но не видял тръгването им.
Момичетата се показали изведнъж пред автомобила, който бил спрял и в този
момент свидетелят си помислил, че ще забележат движещия се преди него
„Фолксваген“ и ще спрат. Според свидетеля В. две или три от момичетата успели
да преминат преди автомобила. Те не вървели бавно, а по- скоро се движили
устремно по време на пресичането. Едно от
момичетата останало отзад, то директно се спряло, защото явно не е могло да
реагира, автомобилът бил прекалено близко. Според свидетеля В. при удара с
л.а. “Фолксваген“, детето полетяло най-малко 2 м., изхвръкнало и паднало на
пътя, но не е било прегазено. Лекият автомобил, който блъснал момичето леко
отклонил надясно, а метри по-натам спрял и отбил.
Показанията на свидетелите Й.В. и А.М. са подробни, житейски логични, взаимно
допълващи се, почиват на непосредствени възприятия на незаитерсовани от изхода
на делото лица, поради което съдът ги кредитира.
По делото е разпитана като свидетел А.М.
водачк на л.а. “Фолксваген“, модел „Тигуан“. Според показанията свид.М.
инцидентът с пострадалата настъпил в средата на двете пешеходни пътеки, които
се намирали на 15-20 м. една от друга след светофара на бул. “Възкресение“. Свид.
М. била спряла на червен сигнал и след превключването му на зелен бавно
започнала да се изтегля. По пътното платно нямало други пешеходци, за които
светел червен сигнал на светофарната уредба. Преминала през първата пешеходна
пътека и преди да стигне втората пътека се случило събитието. Свидетелката
усетила, че нещо се случва, но по-скоро видяла нещо на страничното ляво стъкло,
което е за шофьора. Просто детето е тичало, дошло някъде откъм вратата й.
Според свидетелката ударът дошъл от лявата страна.
Показанията на свидетелката А.М., съдът преценява по реда на чл.172 ГПК,
като взема предвид нейната заинтересованост
предвид че е участник в процесното ПТП и не им дава вяра, доколкото са
изолирани, в несъответствие с показанията на разпитаните по делото свидетели очевидци,
както и с писмените доказателства относно място на удара.
Приетото
заключение на допълнителната САТЕ с вещото лице доц. инж.А.П.А. е изготвено при
анализ на показанията на свидетелите очевидци, както и видеозапис на камера
заснела част от произшествието. При изготвения анализ вещото лице доц.А. А. е
определил, че мястото на удара на пострадалото
дете - пешеходец е по дължина на
пътя върху първата пешеходна пътека , а по широчина на 4,4 – 4,6 м. вляво от
десния бордюр, като е онагледил графично ситуацията на фиг.1.3./л.475 от делото/ Предвид наличните данни за щетите по л.а. „ Фолксваген Тигуан“ , вещото лице обосновава
извод, че ударът на детето е челен с предната лява част при инициален контакт
на десния крак на детето и бронята на автомобила. Пояснено, че няма деформация,
нито забърсване на предна лява врата на автомобила, поради което показанията на
водача А.М. не съответстват на обективния механизъм на ПТП. Въз основа на анализа на допълнителните данни в заключението
на АТЕ вещото лице, доц. инж.А.А. е приел, че пострадалото детеН.С. е било
блъснато с предната лява част на л.а. “Фолксваген Тигуан“, при което тялото му
било изхвърлено на 13.5 м. Прието е, че скоростта на л.а.“ Фолксваген“, модел
„Тигуан“ при удара на пешеходеца е била в диапазона 43 - 50 км/ч или средно 46
км/ч, а опасната зона за спиране - 33.5 км/ч. При така установените величини вещото
лице сочи, че при ограничена видимост за водача, който е могъл да възприеме
пешеходката като опасност едва след като тя се е появила пред десния габарит на
спрелия в лявата лента автомобил и движение на пострадалата, без да спира до
мястото на удара, водачът на л.а. “Фолксваген Тигуан“ не е могъл да предотврати
произшествието. Според експерта, ако детето се е спряло за 1 сек. преди да е
ударено, както е посочил свид. В., водачът му е имал възможност да спре преди
мястото на удара и е могъл да предотврати ПТП.
В заключението на ДАТЕ е
разгледан и втори вариант, в който е прието, че СПРЯМО появата на първото дете пред десния габарит на спрелия в лявата
пътна лента автомобил водачът на л.а. “Фолксваген Тигуан“ е имал възможност на
предотврати удара с пострадалото дете, изхождайки
от възможността още с появата на първото дете водачът да възприеме настъпването
на опасност по пътя.
По отношение на причината за
създаване на опасността, вещото лице обосновава извод, че същата е в действията
на групата деца, включително и пострадалото дете, предприели пресичане на
платното за движение по време на червен сигнал на пешеходния светофар, както и
в действията на водача на л.а. Фолксваген Тигуан, който при приближаване на
пешеходна пътека, наличие на спрял трамвай и наличие на спрян автомобил в
най-лявата пътна лента, ограничаващ видимостта му спрямо пешеходците, слезли от
трамвая, не е предприел своевременно мерки, за да намали скоростта си до
безопасната в случай, че пешеходец предприеме пресичане. Най -вероятно не е
внимавал достатъчно, защото не е реагирал на появата на първото дете, появило
се във видимото му пространство. В заключението е обосновано, че действията на
водача на л.а. “Фолксваген Тигуан“ са в пряка причинна връзка с настъпване на
произшествието.
Заключението на приетата САТЕ и
заключението на приета
допълнителна САТЕ, съдът възприема, като обективни и
компетентно дадени, кореспондиращи на документите приети по делото и
показанията на свидетелите очевидци.
От приетото заключение на СМЕ, с вещо лице доц. д-р М.М.Г.,
се установява, че в резултат на ПТП на
13.05.2019 г. приН.Р.С. /настанена в детска реанимация на 13.05.2019г.,
починала на 26.05.2019г./, клинично и
аутопсионно са установени следните увреждания: тежка контузия на мозъка,
дифузен травматичен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, оток на мозъка,
линейно счупване на слепоочна и теменна кост в дясно на черепа, контузия и
хематом в областта на счупването, разместване на ставата между челепната основа
и първия шиен прешлен, остра дихателна недостатъчност, бъбречна недостатъчност,
остра сърдечна недостатъчност.
Според заключението на СМЕ така установените травматични увреди, добре
отговарят да са резултат от процесното ПТП, при движение на пешеходката спрямо
посоката на движение на лекия автомобил е от ляво на дясно. Първоначалният
контакт /първата фаза на ПТП с л.а./ е бил в дясната странична повърхност на
дясната подбедрица, дясната поясна област. Последвало е възкачване на
пострадалата до панорамното стъкло /втора фаза на това ПТП/, като панорамното
стъкло е счупено характерно от удар на дясната странична половина на главата в
него. При този контакт в панорамното стъкло е последвало и разместването на
ставата между основата на черепа и първия шиен прешлен. Настъпила е третата
фаза на ПТП-то с изпадане на пострадалата върху терена, при което е
полученвтори удар в тилната област на главата и в областта на лявото коляно.
При първият контактен удар на главата в дясната странична повърхност върху
твърда, широка плоскост, каквато е тази на предното стъкло се е получило
счупването по директен механизъм на слепоочната и теменната кости с посока от
дясно на ляво. Настъпила е и директна контузия в дясно на мозъка и по
индиректен механизъм от сътресението на мозъка контузия в лявата слепоочна
обаст, както и кръвоизливът под меките мозъчни обвивки.
В приетото заключение на СМЕ е обоснован извод, че доказаната тежка ЧМТ е
резултат на процесното ПТП и е основна причина за смъртта наН.Р.С., ЕГН **********,
тъй като е довела до тежък оток на мозъка и подтискане на центровете на
дишането и сърдечно съдовата дейност. Като медикобиологичен характер на телесна
повреда ЧЕРЕПНОМОЗЪЧНАТА ТРАВМА наН.С. е причинила постоянно общо разстройство
на здравето, опасно за живота. Несъмнена роля в смъртния изход и генезата на
смъртта е играла получената контузия на
белия дроб, както и острата бъбречна също причинила разстройство на здравето,
временно опасно за живота. Според
заключението на СМЕ смъртта наН.Р.С., ЕГН ********** е била неизбежна, въпреки
проведените реанимационни действия и е в пряка и непосредствена причинна връзка
с процесното ПТП.
По
делото са събрани гласни доказателства във връзка с твърдените от ищците претърпени
неимуществени вреди.
Свидетелите
Е.Д.Й.и Т.В.Й.- леля и чичо на ищцата Р.Р.С., сочат в показанията си, че познават Д. и Р.
като семейство от седемнайсет години. Преди да се съберат, повече от една
година дружали.Н.била първо дете на Д. и
Р.. Според свидетелитеЙ.причината то да не бъде припознато от ищеца Д.К. е, че
тогава родителите били много млади и бащата
Д. е влязъл в казармата 3 месеца след раждането наН., което объркало плановете
им. Според свид. Й. ищецът Д.К. сериозно се е интересувал от процедурата по
припознаване. И двамата разпитани свидетели установяват, че ищецът К. се е
грижил за отглеждането и възпитанието наН.от момента на нейното раждане,
отнасял се еднакво към двете деца, грижил се и за двете, защото те били
неговите момичета. Отнасял се къмН.бащински, тя
го наричала „тати“, той я водил и
на детската градина, а по –късно и на училище, помагал й при приготвяне на
домашните. Според свид. Й.дъщерята споделяла повече с баща си, като определено
се чувствала с него по-добре, тъй като той бил с по-спокоен характер и по-тих
човек, с койтоН.се чувствала по-близка. Свидетелят Й.си спомня, чеН.била
възпитано, усмихнато и лъчезарно дете. Семейството на Д., Р. и децата им, като
цяло било много сплотено. След инцидента от май 2019г., при който детето им
било ударено от кола Д. и Р. били в шок. Имали надежда, че детето ще оцелее и
се молели за това. Когато разбрали, чеН.е починала в болницата, реакциите на
родителите били ужасяващи. И двамата припаднали, били в критично състояние.
Наложило се да им дадат успокоителни. СвидетелитеЙ.поясняват, че живеят на един
адрес с ищците. Сочат, че след
внезапната смърт на дъщеря имН.родителите Д. и Р. посещавали психолог,
започнали да вярват в Бог, обърнали се към църквата. Започнали да четат
Библията за успокоение. От скоро Д. и Р. имали бебе – дъщеря Й..
От приетото
заключение на съдебно психологическата експертиза с в.л. Б. К. –психолог се установи,
че ищецът Д.Д.К. е бил много близък с
починалата си дъщеряН./вещото лице се позовава на събраните свидетелски
показания/. Външен израз на промяна в психичното му състояние е обръщането към
църквата /преди инцидента не е бил религиозен/ и посещенията при психолог,
които са помогнали за частично преодоляване на преживяната психическа травма.
Дотолкова,
доколкото към периода на провеждане на нужното за настоящата експертиза
психологическо изследване при Д.К. не се наблюдава психопатологична симптоматика,
която би могла да бъде приравнена на болест, не се обсъжда предстоящо лечение.
Вещото лице психолог обосновава, че при продължаване на провежданите до момента
психологически консултации и терапевтични сесии изгледите за пълното
преодоляване на преживяната психическа травма са много добри без това да
означава, че биха изчезнали проявите на скръб по загубеното дете, които са
нормална психологична реакция на подобно събитие. Според заключението на СПсихЕ,
следва да се отчита, че и към момента ищецът Д.К. успява да се мобилизира да се
грижи за семейството и децата си, търси и намира помощ и подкрепа както от
психолог, така и от църквата и нейните членове.
По
отношение на Р.Р.С., вещото лице отбелязва, че при психологическо изследване
при нея не се наблюдават - психопатологични отклонения. При ищцата Р. обаче се
наблюдава се повишена тревожност и понижен жизнен тонус паралелно с опити за
справяне с ежедневната рутинна грижа за бебето. Според заключението към момента
на настъпване на процесното ПТП при нея е била наблюдаема остра стресова
реакция. Като по-късна проява на травматичното преживяване може да бъде
обсъждано повишеното артериално налягане при нея, преценено от лекарите като
психогенно, поради което е имало и благоприятно повлияване от провежданата
консултативна и психотерапевтична работа с психолог В.. Сочи се, че за в бъдеще
ако продължи да получава адекватна професионална помощ и подкрепа от близките
си, както и от църквата, Р. би се справила с тежките преживявания на скръб по
починалото си дете като това не означава да изчезнат нормалните психологични
прояви на тъгуване.
По
отношение на Ц.Р.С. вещото лице обосновава извод, че при нея не се наблюдават
данни за непреработена психическа травма свързана със смъртта на по-голямата и
сестра.
По
делото е прието за
безспорно обстоятелството, че към датата на ПТП - 13.05.2019 г. между
ответното дружество З. „А.“ АД и А.Р.М. - водач на МПС л.а. марка „Фолксваген“,
модел „Тигуан“, с ДК № ********е сключен валиден договор за застраховка
"Гражданска отговорност", със застрахователна полица № ********, с
покритие от 18.08.2018г. до 17.08.2019г.
Така установената фактическа обстановка, сочи
на следните правни изводи:
От правна
страна предявените искове за заплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, съдът квалифицира по чл. 432, ал.1 от КЗ, в сила от
01.01.2016 г., във връзка с чл. 45, ал.1 от ЗЗД.
На първо
място така предявените искове са
процесуално допустими.
На 29.05.2019г.
ищците са предявили извънсъдебно претенцията си пред ответното дружество, като
в законоустановения тримесечен срок по чл. 496, ал.1 от КЗ, изтекъл на 29.08.2019
г. ответникът не е заплатил застрахователно обезщетение. Преките искове са
предявени в СГС на 15.10.2019 г. и в този смисъл се явява
процесуално допустими.
По същество на предявените субективно съединени
искове:
Отговорността
на застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с
отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя
по чл. 432, ал. 1 от КЗ е необходимо към момента на увреждането да съществува
валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
"Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и
застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за
отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване
на причинените вреди.
Безспорно
делото се установява наличието на валидно застрахователно правоотношение към 13.05.2019
г. между прекия причинител и ответника и по отношение на увреждащото МПС.
Увреденият
от деликт, причинен от застрахован по застраховка "Гражданска
отговорност", има право да иска обезщетение за претърпените вреди пряко от
застрахователя /чл. 432, ал. 1 от КЗ/. За да възникне субектиното пряко
право на увреденото лице е необходимо
кумулативното осъществяване на елементите от сложен фактически състав, включващ
валидно застрахователно правоотношение по застраховка "Гражданска
отговорност" между деликвента и застрахователя и деликт с всичките
кумулативно дадени елементи от неговия фактически състав: деяние /действие или
бездействие/, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка между
деянието и вредата и вина на причинителя.
Безспорно се
установи по делото настъпването на пътнотранспортно произшествие на 13.05.2019г. Съвкупния анализ на приетите неоспорени
доказателства ,
сочи че е налице противоправно деяние от страна на деликвента М., изразяващо се
в нарушаване на правилата на ЗДвП - извършено виновно; процесните неимуществени
вреди и причинно – следствена връзка
между деянието и вредите. Съдът от настоящата
инстанция, приема, че водачът А.М. при
управляване на моторно превозно средство – „Фолсваген Тигуан“ е нарушила
основни правила за движение, а именно:
чл. 20. (1)
Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които
управляват.
(2) Водачите на пътни превозни средства са длъжни при
избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с
релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност
за движението.
чл. 116. „Водачът на пътно превозно средство е длъжен
да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата..“
Чл. 117. При приближаване към място, където на пътя
или в близост до него се намират деца, водачът на пътно превозно средство е
длъжен да намали скоростта, а при необходимост - и да спре.“, като не е намалила скоростта и не е спряла
при възникване опасност за движението /пресичащи деца пред автомобила/, в
следствие на което реализирала пътно – транспортно произшествие с пресичащата
пътно платноН.С. на 14г.
Деянието
и е извършено виновно при съзнавана непредпазливост.
Не е спорно по
делото съществуването на валидно правоотношение по договор за застраховка
"гражданска отговорност" между „А.“ АД и А.Р.М. - водач на МПС л.а.
марка „Фолксваген“, модел „Тигуан“, с ДК № *******.
Един от спорните въпроси е свързан с това
дали настъпването на процесното ПТП се дължи на случайно деяние по смисъла на
чл. 15 от НК или на виновното поведение на водача М..
В тази
връзка, на първо място, трябва да се
отбележи, че постановлението за прекратяване на наказателното производство, не
е задължително за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от
извършеното деяние и не съставлява доказателство по делото. Гражданският съд не
е обвързан от констатациите на прокурора и с оглед доказателства в гражданския
процес може да приеме друга фактическа обстановка.
Съгласно легалната дефиниция, установена в §6, т.54 от ДР на ЗДвП пешеходна
пътека е част от платното за движение, очертана или не с пътна маркировка и
сигнализирана с пътни значи, предназначена за преминаване на пешеходци, като на
кръстовищата пешеходни пътеки са продълженията на тротоарите и банкетите върху
платното за движение. Появата на
пешеходец на пешеходна пътека, в близост до спирка на трамвай, в пиков час на трафика категорично не е
случайно събитие. В този смисъл възражението на ответното дружество, че се
касае за случайно събитие е недоказано в процеса.
Въз основа на
събраните в хода на съдебното дирене доказателства и съобразявайки
доказателствената тежест във връзка с оборване на презумпцията за вина /чл. 45,
ал.2 от ЗЗД/ и неблагоприятните последици от правилата за разпределение на
доказателствената тежест /чл.154 ГПК/, решаващият съдебен състав счита, че опасността за водача А. М. е възникнала с
появата на първото пресичащо момиче от
групата момичета, слезли от трамвая, от момента на слизане от левия тротоар
на бул.“Възкресение“.
Доказа се, че водачът на
лекия автомобил „Фолксваген Тигуан“, е имал обективна възможност за възприеме
пострадалото дете пешеходка, преди първото от групата момичета да се появи пред
габарита на автомобила спрян в най–лявата пътна лента, доколкото безспорно се
установи, че пострадалатаН.Р. е последна от груга от 3-4 деца, които са
предприели пресичне движейки се в колона. Установи се, че към момента, когато пострадалата е била
средната от трите пътни платна две от момичетата са успели да пресекат пътеката.
Свидетелят В., който се е управлявал л.а. „Ауди“ в средното платно след л.а. „Фолксваген
Тигуан“ установи в показанията си, че отдалеч забелязал 3-4 момичета на тротоара, които групово се насочили към светофара на бул.
“Възкресение“ за пресичане, което сочи на
извод, че водача А.М. също е могла да види групата пресичащи деца, при
дължимото внимание. В този смисъл следва да се приеме, че
действията на М. - водач на лекия автомобил „Фолксваген Тигуан“ съставляват
деликт. Тя е извършил нарушение на правилата за движение по
пътищата, а именно нарушил е основно правило на чл. 116 ЗДвП: „Водачът на пътно превозно средство е длъжен
да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата..“,
както и на чл.20, ал.2, изр.второ ЗДвП: „Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.“
Предвид на
горното, съдът приема за безспорно установени в производството елементите от
фактическия състав за пораждане на деликтната отговорност по смисъла на чл. 45
от ЗЗД на прекия причинител на вредата.
С
оглед горните изводи и приетото за безспорно
валидно
правоотношение по договор за застраховка "гражданска отговорност"
между „А.“ АД и А.Р.М. - водач на МПС л.а. марка „Фолксваген“, модел „Тигуан“,
с ДК № *******, то преките искове на Р.Р. С.и Д.Д.К. се явяват доказани по
основание.
По размера:
Относно обезщетението за неимуществени вреди
на Р.Р.С.:
Предмет
на исковите претенции са единствено неимуществените вреди, които ищцата е претърпяла
вследствие смъртта на дъщеря и Р.. Според исковата молба, неимуществените вреди
са се проявили във формата на морални болки, страдания и психически шок и скръб
от преждевременната и невъзвратима загуба на починалото дете, с което ищцата се е намирала в отношения на взаимна
обич и привързаност.
С
Постановление № 4/1968 г. Пленумът на Върховния съд е дал указания относно
критериите, които следва да бъдат съблюдавани от съдилищата при определяне на
обезщетенията за неимуществени вреди от причинена в резултат на деликт смърт. В
т. II на постановлението е разяснено, че понятието "справедливост" не
е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на редица обективно проявили се
обстоятелства, които имат значение за размера на обезщетението. Релевантните за
размера на обезщетението обстоятелства са специфични за всяко дело, но във
всички случаи правилното прилагане на чл. 52 ЗЗД е обусловено от съобразяване
на указаните от Пленума на ВС общи критерии - момент на настъпване на смъртта,
възраст и обществено положение на пострадалия, степен на родствена близост
между пострадалия и лицето, което претендира обезщетение, действително
съдържание на съществувалите между пострадалия и претендиращия обезщетение
житейски отношения. Посочените критерии са възприети и в създадената при
действието на чл. 290 ГПК задължителна практика на ВКС, която се придържа към
разбирането, че задълбоченото изследване на общите и на специфичните за
отделния спор правнорелевантни факти, които формират съдържанието на понятието
"справедливост", е гаранция за постигане на целта на чл. 52 ЗЗД -
справедливо възмездяване на произлезлите от деликта неимуществени вреди. Във
формираната по реда на чл. 290 ГПК
утвърдена практика по приложението на чл. 52 ЗЗД - решение №
749/05.12.2008 г. по т. д. № 387/2008 г. на II т. о, решение № 66/03.07.2012 г.
по т. д. № 611/2011 г. на II т. о., решение № 83/06.07.2009 г. по т. д. №
795/2008 г. на II т. о., решение № 1/26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г. на II
т. о., решение № 95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на I т. о. и др., е
възприето и становището, че удовлетворяването на изискването за справедливост
по чл. 52 ЗЗД налага при определяне на размера на обезщетенията за
неимуществени вреди да се отчита и обществено - икономическата конюнктура в
страната към момента на увреждането, чиито промени намират отражение в
нарастващите нива на застрахователно покритие по задължителната застраховка "Гражданска
отговорност на автомобилистите".
За реалното проявление на вредите са събрани
свидетелски показания, от които се установява, че ищцата Р.С. /32г./ – майка на
починалатаН./на 14-годишна възраст/ живеели заедно, в едно жилище и домакинство,
при топли и сплотени отношения. Следва
да бъде отчетено, че стресовата реакция на майката от внезапната
смърт на детето преминала в депресивна реакция, което е
свидетелство за изключително високия интензитет на болките и страданията, причинени
от ранната преждевременна смърт на детето и. При определяне на размера на обезщетението
следва да се отчете и обстоятелството, че при ищцата Р.С. в резултат на
загубата на първото и дете се наблюдава повишена тревожност и понижен жизнен тонус,
както и депресивна окраска, които влошават качеството на живота и./в този см.
Заключение на СПсихЕ/
Следва
да бъде съобразена и съществуващата към
момента на увреждането - 2019г. обществено икономическа обстановка в страната,
чиято динамика намира отражение в нарастващите лимити на застрахователно
покритие по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите./чл. 492, т.1 КЗ - 10 420 000 лв. за всяко събитие, независимо
от броя на пострадалите лица/. С оглед изложеното, настоящият състав на СГС
намира, че изискването за справедливо обезщетяване на ищцата Р.С. за неимуществените вреди,
причинени от смъртта на дъщеря иН.Р., при установените релевантни обстоятелства ще бъде постигнато с обезщетение в размер на 180 000 лева.
Относно размера на обезщетението за
неимуществени вреди на ищеца Д.К.:
Съгласно задължителните указания в
Постановление № 4 от 25.05.1961 г. на Пленум на ВС правилното прилагане
на закона изисква за неимуществени вреди да бъдат обезщетявани само най-
близките на пострадалия в случай на неговата смърт, а това са неговите
низходящи, съпруг и възходящи, и то след като се установи, че действително са
претърпели такива вреди. С Постановление № 5 от 24.11.1969 г., Пленума
на ВС е разширен кръгът на лицата, имащи право на обезщетения, като е прието, че имат право на обезщетение на
неимуществени вреди и отглежданото, но неосиновено дете, съответно отглеждащият
го, ако единият от тях почине
вследствие непозволено увреждане. Следователно ищецът Д.К. като отглеждащ
родител на починалото отглеждано дете е легитимиран да претендира обезщетение и
направо от застрахователя, който е застраховал гражданската отговорност на
деликвента.
Твърдението в исковата молба, че ищецът Д.Д.К. е
биологичен баща на починалатаН.Р.С., родена от съжителстването му с ищцата Р.Р.С.
не може бъде установявано в настоящото
производство поради специалния ред за
установяване на произход предвиден в чл.61 – чл.65 от Семейния кодекс и чл.69
от СК.
Доказано е
обаче обстоятелството, че ищецът Д.К. е
отглеждалН.Р. като свое дете още от раждането и. Безспорно се установи, че
ищците Д. К.. и Р.С. живеят в едно домакинство, като фактическо семейство от 17
години, от което съжителство имат общи
деца. СвидетелитеЙ.установяват в показанията си, че между ищеца Д.Д.К. иН.Р.С. са установени отношения
действително такива като между биологичен родител и дете. Свидетели са
единодушни, че малолетнатаН.е наричала ищеца Д.К. „татко“, както и че по между
им е имало особено близка връзка. Ищецът се грижил за дъщерите си и осигурявал
нуждите на семейството, водил ги на море през ваканциите.
Свидетелите Е.Й. иТ.Й.установяват в
показанията си, че ищецът Д.К. се е грижил за отглеждането и възпитанието наН.,
отнасял се еднакво към двете деца, грижил се и за двете, защото те били неговите
момичета. Отнасял се къмН.бащински, водил и на детската градина и на училище,
помагал й при приготвяне на домашните. Според свид. Й.малолетнатаН.споделяла
повече с баща си - К., определено се чувствала с него по- добре, тъй като той бил
с по-спокоен характер и по-тих човек, с койтоН.се чувствала по-близка.
С Постановление № 4/1968 г. Пленумът на Върховния съд е дал указания
относно критериите, които следва да бъдат съблюдавани от съдилищата при определяне
на обезщетенията за неимуществени вреди от причинена в резултат на деликт
смърт. В т. II на постановлението е разяснено, че понятието
"справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на
редица обективно проявили се обстоятелства, които имат значение за размера на обезщетението.
Релевантните за размера на обезщетението обстоятелства са специфични за всяко
дело, но във всички случаи правилното прилагане на чл. 52 ЗЗД е обусловено от
съобразяване на указаните от Пленума на ВС общи критерии - момент на настъпване
на смъртта, възраст и обществено
положение на пострадалия, степен на родствена близост между пострадалия и
лицето, което претендира обезщетение, действително съдържание на
съществувалите между пострадалия и претендиращия обезщетение житейски
отношения.
За реалното проявление на вредите са събрани
както свидетелски показания, така и заключение на СПсихЕ, от които се
установява, че ищецът Д.К., като фактически баща на починалатаН./на 14-годишна
възраст/ е изживял шок в момента на узнаването за настъпилото ПТП, последвал
момент на мобилизация докато очаквал подобрение в състоянието наН.и последващ
срив при научаване на факта за смъртта и. /заключението на СПсихЕ/ Следва да се
вземе предвид и негативното отражение на деликта върху психоемоционалното
състояние на ищцата, която се затворила в себе си, преживяла загуба и значителен
стрес. В случая
събраните гласни доказателства сочат, че между пострадалатаН.и отглеждащия
К. е съществувала силна емоционална връзка.
Поради
това и като съобрази, релевантните обстоятелства, включително и
възрастта на починалата - 14г., степента на близост между двамата /особена привързаност между
дъщеря и отглеждащ родител/, съществуващата към момента
на увреждането – 2019 г. обществено икономическа обстановка в страната, чиято
динамика намира отражение в нарастващите лимити на застрахователно покритие по
задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите. С оглед изложеното, настоящият състав на СГС намира, че изискването
за справедливо обезщетяване на ищцата за
неимуществените вреди, причинени от смъртта на майка и, при установените релевантни обстоятелства ще бъде
постигнато с обезщетение в размер на 150 000 лева, като иска за разликата от присъдения до първоначално
предявения размер, следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По
възражението за съпричиняване по см. на
чл.51, ал.2 ЗЗД.
Основателно е възражението на ответника за съпричиняване. По делото от
показанията на всички разпитани свидетели се установява, че към момента, в
който пострадалата е предприела пресичане, светофарната уредба е сочела червен
сигнал за пешеходката и зелен сигнал за водача на лекия автомобил. При това
положение пострадалата не е съобразила поведението си с правилото на чл. 113,
ал. 1, т. 3 ЗДвП - при пресичане на платното за движение да премине по
пешеходната пътека при спазване на светлинните сигнали. Съдът приема, че
пострадалата в значителна степен е допринесла за настъпване на вредите, като
приносът на водачът на лекия автомобил е преобладаващ. Пострадалата пешеходка
се е движила с група пресичащи деца по пешеходна пътека с бърз ход, а не с
тичане, спряла е за секунда пред автомобила и ударът е бил предотвратим. Поради
това застрахователното обезщетение следва да се редуцира съобразно с приноса
възлизащ на 40 % .
Така размерът на дължимото обезщетението на Р.С. след намаляването му
поради съпричиняване възлиза на 108 000 лв.
Размерът на дължимото обезщетението на Д.К. след намаляването му поради съпричиняване възлиза на 90 000 лв.
За разликата от присъдените размери
до пълните претендирани размери от по 320 000лв. исковете на ищците С. и К. за обезщетение за неимуществени вреди следва
да бъдат отхвърлени като неоснователни.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД:
Съгласно чл. 497, ал. 1 КЗ
застрахователят дължи лихва за забава върху застрахователното обезщетение,
считано от по-ранната от двете дати: т. 1 - изтичането на 15 работни дни от представянето
на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 КЗ или т. 2 - изтичането на срока по
чл. 496, ал. 1 КЗ / тримесечен от предявяване на претенцията пред застрахователя/,
освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства,
поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3 КЗ, изискващ изрично
уведомление от застрахователя.
Съгласно чл. 497, ал. 1, т. 1 КЗ законната лихва върху присъденото обезщетение
следва да се присъди с изтичането на 15 работни дни от предявяване на
претенцията, доколкото няма спор, че със същата са представени всички
доказателства, освен влязла в сила наказателна присъда срещу делинквента. КЗ не
изчерпва вида на необходимите доказателства, освен като такива по основанието и
размера на претенцията / чл. 106, ал. 3 КЗ/. В случая ищците са внесли
претенция пред ответното дружество на 29.05.2019г., като 15- дневния срок е
изтекъл 19.06.2019г., поради което законната лихва върху присъдените
обезщетения е дължима от 20.06.2019г.
По прекия иск на Ц. Р.С.:
С Тълкувателно решение №1/2016 от
21.06.2018г. на ОСНГТК на ВКС се прие, че материално легитимирани да получат
обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са
лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от
24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице,
което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от
неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е
справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено
близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. С
посоченото тълкувателно решение се прие, за изгубило сила Постановление № 2 от
30. ХІ. 1984 г. на Пленума на Върховния съд, което приемаше, че кръгът на
лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди в случай на смърт, е
посочен изчерпателно в Постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. и няма основания за
разширението му, включително по отношение на други възходящи и низходящи на
починалия и на неговите братя и сестри. В цитираното по горе тълкувателно
решение на ВКС се посочва, че когато поради конкретни житейски обстоятелства
привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единият от родствениците
/в случая – на по- голяма сестра/ е причинила на другия /в случая по- малка сестра/
морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално
присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на
обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. Неколкократно в
посоченото решение е подчертано, че това право възниква по изключение, като в
тежест на претендиращият е да докаже, че е изградил с починалия особена близка
и трайна житейска връзка и търпи значителни морални болки и страдания от
неговата загуба с продължително проявление във времето.
Следователно когато е предявена
претенция от лица, които не са наследниците по закон на починалото лице, трябва
да бъдат разгледани както съществувалите преди процесното ПТП отношения между
тях, така и въздействието на загубата на лицето върху ищеца.
От анализа на събраните
доказателства, съдът намира, че от тях не се установява, връзка различаваща се
извън обичайната и традиционна за българското семейство връзка на обич и взаимна привързаност между сестри. В
конкретния случай от събраните свидетелски показания се установява, че помежду
им /ищцата Ц. и нейната загинала по – голяма сестра/ са изградени добри
отношения и привързаност. От събраните по делото доказателства, съдът намира, че не се
установява връзка между ищцата Ц. и починалата и сестра, различаваща се и извън
обичайната и традиционна за българското семейство на обич и взаимна
привързаност. В случая остана недоказано, че е била налице много по-силна, извън
обичайната трайна, емоционална връзка на ищцата Ц.С. с починалото лице – нейна
сестра, чиято загуба да е била понесена много тежко от ищцата, засягайки
сериозно нейния душевен мир, които надминават обичайното страдание, нормално
присъщите за съответната родствена връзка.
Напротив от заключението на СПсихЕ се установи, че при детето Ц. Р. не се установяват данни за непреработена
психологическа травма от смъртта на по-голямата сестра. Настоящият съдебен
състав, намира че ищеца не доказва, при условията на пълно и главно доказване,
че претърпените от него болки и страдания при загубата на брат си надминават
обичайното страдание, свързано със смъртта на близък човек. За това съдът прави
извод, за недоказаност на твърденията за претърпени неимуществени вреди
изразяващи се в изключителни морални болки и страдания.
Предвид изложеното, съдът намира, че
предявения пряк иск на Ц.С., чрез нейната майка и законен представител е
неоснователен, поради което следва да се отхвърли.
По разноските:
На основание чл.78, ал.1 ГПК, на ищеца Д.К. се дължат
разноски от 485, 44 лв., съразмерно на уважената част от иска, като общо
сторените разноски са 1726лв. – депозит СПсихЕ - 546лв и 1280лева д.т., след частично освобождаване по реда на
чл.83, ал.2 от ГПК.
При този изход на спора на основание чл.38, ал.2 от ЗА
вр. с чл.7, ал.2, от Наредба № 1 за
минималните размера на адвокатските възнаграждения ответникът следва да бъде
осъден да заплати на процесуалния представител на ищеца адв.Н.Д. сумата от 4 350
лв., съразмерно на уважената част от исковете.
На основание чл.
78, ал. 3 от ГПК, на ответната страна се следват разноски съобразно
отхвърлената част от иска – 234 лв. разноски за САТЕ, депозити за свидетели,
както и 150лв. юрисконсултско възнаграждение.
/списък на л.482 от делото/
При този изход на делото застрахователното
дружество следва да заплати по сметката на СГС държавна такса в размер на 6640
лв., на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, както и 200 лв.
разноски за експертизи платени от бюджета на съда.
Водим от горното, Софийски градски съд, ГО, I- 7 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА З. „А.“ АД, ЕИК******, със
седалище и адрес на управление *** да заплати на Р.Р.С. ЕГН: **********,
с адрес ***, на основание чл. 432, ал.1 КЗ
във вр. чл.45, ал.1 ЗЗД, сумата
от 108
000 (сто и осем хиляди) лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди вследствие смъртта на дъщеря иН.Р.С., настъпила
в резултат на ПТП от 13.05.2019г., ведно
със законната лихва върху обезщетението, считано от 20.06.2019г. до
окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от
присъдения размер до 180 000лв., поради съпричиняване, а до предявения размер от 320 000лв., като
неоснователен.
ОСЪЖДА З. „А.“ АД, ЕИК******, със седалище и
адрес на управление *** да заплати на Д.Д.К.
ЕГН: ********** с
адрес ***, на
основание чл. 432, ал.1 КЗ във вр. чл.45, ал.1 ЗЗД, сумата от 90 000
(деветдесет хиляди) лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди вследствие смъртта на отглежданото детеН.Р.С., настъпила в
резултат на ПТП от 13.05.2019г., ведно
със законната лихва върху обезщетението, считано от 20.06.2019г. до
окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска
за разликата от присъдения размер до 150 000лв., поради съпричиняване, а
до предявения размер от 320 000лв.,
като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ц.Р.С. ЕГН: **********, представлявана
от своята майка и законен представител Р.С. против З. „А.“ АД, ЕИК******,
със седалище и адрес на управление ***,
иск с правно основание чл.432 КЗ
за заплащане на сумата 140 000 лв.
– обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания претърпени от смъртта
на сестра иН.Р.С. в резултат
на ПТП от 13.09.2019год., ведно с лихва за забава считано от 20.06.2019г. до
окончателното изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА З. „А.“ АД, ЕИК******, със седалище и адрес на
управление ***, да заплати на Д.Д.К. ЕГН: ********** разноски пред СГС в размер на 485,44 лв., на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА З. „А.“ АД, ЕИК******, със
седалище и адрес на управление ***, да
заплати на адв.Н.Н.Д. сумата от 4
350 лв., на
основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА Д.Д.К. ЕГН: **********,
Р.Р.С. ЕГН: ********** и Ц.Р.С. ЕГН: **********, представлявана от зоконния
представител Р.Р.С., да
заплатят
на З.
„А.“ АД, ЕИК****** разноски
по делото в размер на 234 лв. съразмерно на отхвърлената част от иска, на основание чл.78, ал.3 ГПК, както и 150 лв. юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА З. „А.“ АД, ЕИК******, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на Софийски
градски съд, държавна такса в размер на 6640
лв., на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, както и 200 лв.
разноски за експертиза платени от бюджета на съда.
Присъдените на ищците суми могат да
се преведат по банкови сметки посочени на л.62 и л.63 от делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: