№ 2370
гр. Пловдив, 30.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Атанаска Ан. Анастасова
при участието на секретаря Мария Ив. Колева
като разгледа докладваното от Атанаска Ан. Анастасова Административно
наказателно дело № 20215330202937 по описа за 2021 година
Производството e по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш /ЕФ/ Серия К № 4363733, издаден от
ОДМВР Пловдив, с който на Г. Д. Г., ЕГН **********, с адрес: ......, на
основание чл.189 ал.4 вр. чл. 182 ал.2 т.4 от Закона за движение по пътищата
/ЗДП/, е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лв. за
нарушение на чл.21 ал.2 вр. ал.1 от ЗДП.
Жалбоподателят Г. по съображения, изложени в жалбата, моли съда да
отмени процесния ЕФ поради нарушение на материалния и процесуaлния
закон. В съдебно заседание не се явява лично, а се представлява от адв. С.П.,
който поддържа жалбата и прави искане за присъждане на разноските по
делото.
Въззиваемата страна ОДМВР Пловдив, редовно призована, не изпраща
представител. По делото е постъпило писмено становище от
представляващия страната ст. юрк. Г.Б., която пледира за потвърждаване на
обжалвания ЕФ като правилен и законосъобразен. Претендират се разноскитe
по делото за осъществена юрисконсултска защита и се прави възражение за
намаляване на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение до
минимално предвидения размер при евентуално уважаване на жалбата.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок за обжалване,
1
изхожда от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което е
допустима. Разгледана по същество същата е основателна.
От фактическа страна съдът установи следното:
Обжалваният ЕФ е издаден за нарушение, извършено на 06.12.2020г. в
16:20ч. на републикански път I-8 km 232+200 посока изток, установено и
заснето с автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта АТСС
ARH CAM S1, а именно превишаване на разрешената скорост извън населено
място с 31 км/ч при управление на л. а. „Ауди А 6“ с рег. № ****, като след
приспаднат толеранс от минус 3 км/ч за установена била приетата скоростта
от 91 км/ч при въведено ограничение с пътен знак В26 от 60 км/ч.
След справка в системата на КАТ за регистрацията на автомобила било
установено, че собственик е Г. Д. Г., ЕГН **********.
За така констатираното нарушение на чл.21 ал.2 вр. ал.1 от ЗДП и на
основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.2 т.4 от ЗДП на Г.Г. било наложено
административно наказание глоба в размер на 300 лв.
Тази фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен
начин от писмените доказателства по делото - фотоснимка от клип,
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 от
07.09.2017г., Приложение към Удостоверение за одобрен тип средство за
измерване № 17.09.5126, свидетелство за регистрация на МПС и справка за
собственици на превозното средство относно л. а. „Ауди А 6“ с рег. № ****,
Протокол от проверка № 65-С-ИСИС от 28.09.2020г. на Български институт
по метрология, Протокол за използване на АТСС рег. № 1030р-38423 от
07.12.2020г., писмо изх. № 11-00-509 от 13.07.2021г. на Директора на ОПУ
Пловдив, Протокол за запознаване на държавните служители от Сектор
„Пътна полиция“ с писмо с рег. № 3286р-3200 от 19.01.2018г., ръководство
със СПУКС от потребителите – оператори относно техническо средство
видеокамера модел ARH CAM S1, които съдът възприема и кредитира като
обективни, непротиворечиви и служещи за установяване на обективната
действителност.
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните
правни изводи:
По делото на база събрания по делото доказателствен материал се
установява извършено от страна на жалбоподателя Г. нарушение на чл.21 ал.2
вр. ал.1 от ЗДП, доколкото се е движил в процесното време и място с
описания по-горе автомобил с 91 км/ч, превишавайки с 31 км/ч
ограничението на скоростта от 60 км/ч за този пътен участък извън населено
място, въведено с пътен знак В26.
Ограничението от 60 км/ч с пътен знак В26 /дясно платно в отсечка
2
232+000 на републикански път I-8 км. 232+200 посока изток/ за движение на
МПС в този участък, се потвърждава от писмо изх. № 11-00-509 от
13.07.2021г. на Директора на ОПУ Пловдив.
Нарушението е заснето от АТСС, което е от одобрен тип, преминало е
метрологична проверка за годност, валидна към датата на нарушението,
видно от приложените по административната преписка съответно
Удостоверение за одобрен тип № 17.09.5126 от 07.09.2017г., валидно до
07.09.2027г., и Приложение към Удостоверение за одобрен тип средство за
измерване № 17.09.5126, както и Протокол от проверка № 65-С-ИСИС от
28.09.2019г. на Български институт по метрология, който е валиден една
година, считано от 28.09.2020г., т.е. до 28.09.2021г.
АТСС ARH CAM S1 представлява преместваемо устройство, което се
разполага от контролния орган на пътното платно върху т. нар. „триножник“,
преносима поставка с три крака, което го определя като мобилно такова. В
тази връзка използването на процесното АТСС е удостоверено с Протокол за
използване на АТСС рег. № 1030р-38423 от 07.12.2020г. по смисъла на чл.10
от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г., който по съдържание съответства на
процесното време и място на извършеното нарушение, както и на
техническото средство, което го е заснело с начало и край на работа, посока
за действие, режим за измерване, първо и последно свалено статично
изображение.
По преписката е приложен и снимков материал на заснетото в
нарушение МПС, от който се установяват точните дата, място и посока на
движение на автомобила, неговият регистрационен номер, който е безспорен
в индивидуализацията на МПС-то и географските координати на
разположение на техническото средство и на регистриране на нарушението,
измерената скорост на нарушителя.
Издаденият ЕФ съдържа всички изискуеми от нормата на чл.189 ал.4 от
ЗДП реквизити.
Правилно е определен субектът на нарушението, видно от приложената
по преписката справка за регистрация на л. а. „Ауди А 6“ с рег. № **** и на
основание чл.188 ал.1 от ЗДП. Всъщност последният не е представил
декларация по смисъла на чл.189 ал.5 от ЗДП, с която да оспори това
обстоятелство.
В този смисъл безспорно, на основа приложения и събран по делото
доказателствен материал, се доказа извършеното нарушение и неговият
извършител.
Относно възражението в жалбата, че нарушението е установено в
присъствието на контролен орган, съдът намира за необходимо да отбележи,
3
че присъствието или отсъствието на контролен орган /оператор на системата/
при мобилни АТСС, временно разположени на участък от пътя, какъвто е
настоящият случай, по никакъв начин не оказва въздействие върху точността
и обективността на установяване и заснемане на нарушението. Контролният
орган няма никаква възможност да променя или да влияе върху измерването,
регистрирането и записа на нарушенията, установени и заснети с мобилно
автоматизирано техническо средство. Така от една страна очевидно е, че
когато законодателят в § 6 т. 65 б.“б“ от ДР на ЗДП посочва, че мобилните
АТСС са такива, установяващи нарушение в присъствието на контролен
орган, който поставя начало и край на работния процес, то той има предвид
именно присъствието на контролен орган във връзка с поставяне начало и
край на работния процес, а не това, че мобилното АТСС може да
функционира в съответствие с изискването на §6 т. 65 б.“б“ от ДР на ЗДП
само в тези моменти, в които на някакво разстояние от него физически стои
контролен орган. Във връзка с направеното възражение, че заснетите и
установени с мобилни системи нарушения не могат да се отнесат към тези, за
които чл.189 ал.4 от ЗДП предвижда издаването на ЕФ, тъй като при тях е
задължително присъствието на контролен орган, следва да се отбележи, че
същото не държи сметка, че с ДВ бр. 54 от 05.07.2017г. посочената
разпоредба е изменена. И за разлика от предходната й редакция, която
предвиждаше издаване на ЕФ в случаи на нарушения, установени и заснети с
АТСС, в отсъствие на контролен орган и на нарушител, действащата,
включително и към датата на извършване на процесното нарушение, не
съдържа такова изискване. Съгласно посочената разпоредба в отсъствие на
контролен орган и на нарушител се издава ЕФ за нарушение, установено и
заснето с АТСС.
Въпреки установеното, съдът констатира съществено процесуално
нарушение по процедурата за заснемане и издаване на обжалвания ЕФ,
представляващо основание за неговата отмяна като незаконосъобразен,
поради следните съображения:
Съгласно чл.10 ал.3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата, протоколът по
чл.10 за използването на АТСС се съпровожда със снимка на разположението
на уреда. Установената съдебна практика е категорична, че такава снимка не
се изисква единствено при АТСС, разположено и монтирано в служебен
автомобил. Доколкото в случая се касае за АТСС ARH CAM S1,
представляващо преместваемо устройство, което се разполага от контролния
орган на пътното платно върху т. нар. „триножник“, представляващ
преносима поставка с три крака, то задължително е следвало приложеният по
4
преписката протокол да бъде съпроводен със снимка. По делото действително
има снимков материал, който обаче, предвид че е с абсолютно черен фон, е
толкова неразбираем, че съдът формира извод за липса на снимка,
удостоверяваща разположението на уреда. С Тълкувателно решение №
1/2014г. на ВАС се потвърди принципното положение, че поставянето на
технически средства, които автоматично да записват административни
нарушения, трябва да се извършва по определена процедура и с оглед
спазването на определени изисквания (арг. чл.32 ал.2 от Конституцията). Във
връзка с използването на мобилни технически средства правилата трябва да
бъдат достатъчно ясни и подробни, за да дадат на гражданите съответно
указание за условията и обстоятелствата, при които контролните органи имат
право да ги използват. Тези правила са законодателно уредени с приемането
на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г., като по конкретно, за да е
законосъобразно използването на мобилно средство за видео контрол,
съобразно редакцията на наредбата към датата на извършване на деянието и
след законодателните изменения от 2018г., следва да са налице следните
условия: използваното техническо средство да е от одобрен тип;
техническото средство да е преминало през последваща метрологична
проверка; да са спазени изискванията на чл.10 ал.1 от Наредба № 8121з-532
от 12.05.2015г. като надлежно е попълнен протокол за използване на АТСС;
техническото средство да е разположено и използвано съгласно изискванията
на производителя и нормативните предписания - чл.6 от наредбата. С оглед
духа на Тълкувателно решение № 1/2014г. на ВАС съдебната практика трайно
приема, че всяко едно от гореизброените изисквания е императивно, като
само при кумулативната им наличност използването на автоматизирано
техническо средство е законно, а липсата на което и да е от изискванията
опорочава процедурата и предпоставя отмяна на ЕФ.
Посоченият порок, изразяващ се в липса на снимка, удостоверяваща
разположението на уреда, е накърнил правото на защита на санкционираното
лице и опорочил обжалвания ЕФ като незаконосъобразен, поради което
същият следва да се отмени.
На основание чл.63 ал.3 от ЗАНН страните в
админстративнонаказателното производство имат право на разноски по
делото. По този повод е направено искане от жалбоподателя, ангажирани са и
доказателства за реално разходени средства за адвокатско възнаграждение по
случая в размер на 300 лв., видно от приложения договор за правна защита и
съдействие. Ето защо, с оглед изхода на делото и изложените по-горе
съображения, съдът намира за основателна до пълния размер от 300 лв.
претенцията на жалбоподателя за разноски, като следва да се осъди ОДМВР
Пловдив за тази сума. Предвид отмяната на обжалвания ЕФ за неоснователно
5
се приема искането на въззиваемата страна за присъждане на разноски за
юрисконсултска защита, както и за намаляване размера на адвокатския
хонорар, доколкото е поискан минималният такъв на основние чл.7 ал.2 т.1 от
Наредбата № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.63 ал.1 вр.ал.3 от ЗАНН
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш Серия К № 4363733, издаден от ОДМВР
Пловдив, с който на Г. Д. Г., ЕГН **********, с адрес: ......, на основание
чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.2 т.4 от Закона за движение по пътищата /ЗДП/, е
наложено административно наказание глоба в размер на 300 лв. за нарушение
на чл.21 ал.2 вр. ал.1 от ЗДП.
ОСЪЖДА ОДМВР Пловдив ДА ЗАПЛАТИ на Г. Д. Г., ЕГН
**********, с адрес: ...... сумата в размер на 300 /триста/ лв., представляваща
разноски в настоящото производство за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението до
страните за постановяването му пред Административен съд - Пловдив по реда
на АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6