Решение по дело №103/2020 на Административен съд - Стара Загора

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 24 юни 2020 г. (в сила от 14 юли 2020 г.)
Съдия: Райна Димова Тодорова
Дело: 20207240700103
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 13 февруари 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                       Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

               197      24.06.2020г.      град Стара Загора

                          

                     

              В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

           

            Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и осми май през две хиляди и двадесета година, в състав:

                                                                              

                                      

                

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:    БОЙКА ТАБАКОВА

 

                                                                                                                                      ЧЛЕНОВЕ:    ИРЕНА ЯНКОВА  

                                                                                     РАЙНА ТОДОРОВА

       

 

 

при секретар  Зорница Делчева                                                                    и с участието

            на прокурор  Константин Тачев                                                                     като разгледа  докладваното  от   съдия    Р. ТОДОРОВА  административно  дело   № 103  по  описа

за 2020г., за да се произнесе, съобрази следното:     

                             

                                                                         

            Производството е по реда на чл. 185 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

           

Образувано е по протест на прокурор в Окръжна прокуратура – Стара Загора, с който са оспорени разпоредбите на чл. 11, ал.2; чл.40, ал.2; чл.41, ал.2, чл.41, ал.9 и ал.10; чл.45, ал.5, изр. първо; чл.52, ал.1, т.4 и 64, ал.2 от Наредба № 10 за определяне размера на местните данъци на територията на Община Опан, приета с Решение № 19 от 08.02.2008г. на Общински съвет – Опан, последно допълнена и изм. с Решение № 398 по Протокол № 35 от 28.12.2018г. на ОбС – Опан.     

 

В протеста са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорените разпоредби, по съображения за противоречието им с нормативен акт от по-висока степен. Обосновава се, че съдържащата се в протестираните разпоредби регламентация противоречи на норми от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/. Поддържа се, че тъй като подзаконовите нормативни актове, приемани от общинските съвети, следва да се основават на нормативни актове от по-висока степен и могат да уреждат обществени отношения от местно значение само и единствено при условията и в границите, определени от по-високия по степен нормативен акт, като детайлизират неговото приложение, с протестираните разпоредби, като противоречащи на законовата уредба, се нарушава принципа по чл.15 от Закона за нормативните актове. По подробно изложени в протеста съображения е направено искане за отмяна на оспорените разпоредби от Наредба № 10 за определяне размера на местните данъци на територията на Община Опан, като незаконосъобразни.

Представителят на Окръжна прокуратура - Стара Загора в съдебно заседание поддържа внесения протест и обективираното в него оспорване.

 

            Ответникът -  Общински съвет – Опан, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не изпраща представител по делото и не взема становище по основателността на оспорването.

 

            Протестираните в настоящото съдебно производство разпоредби от Наредба № 10 за определяне размера на местните данъци на територията на Община Опан, са както следва:

           Чл. 11, ал.2: На предплатилите данък върху недвижимите имоти от 1 март до 30 април за цялата година се прави отстъпка от 5 на сто;

           Чл.40, ал.2: Собствениците на превозни средства декларират пред общината по постоянния им адрес, съответно седалище, притежаваните от тях превозни средства в двумесечен срок от придобиването им по реда на чл.54 от ЗМДТ. За превозни средства, които не са регистрирани за движение в страната, двумесечният срок започва да тече от датата на регистрацията им за движение. При придобиване на превозно средство по наследство декларацията се подава в срока по чл.32 от ЗМДТ;

           Чл.41, ал.2: Данъкът за ремаркета на леки автомобили е в следните размери: 1. Товарно ремарке – 5лв. и 2. къмпинг ремарке – 10лв.;

           Чл.41, ал.9: Данъкът за специализирани строителни машини /бетоновози, бетон-помпи и други/, автокранове, специализирани ремаркета за превоз на тежки и извънгабаритни товари и други специални автомобили, без тролейбусите, е в размер на 50лв.;

           Чл.41, ал.10: Данъкът за автокранове с товароподемност над 40 тона, специализирани ремаркета за превоз на тежки или извънгабаритни товари с товароподемност над 40 тона е в размер на 100 лева;

           Чл.45, ал.5, изр. първо: Екологичните критерии „Евро 3“, „Евро 4“, „Евро 5“, „Евро 6“ и „ЕЕV“ се удостоверяват чрез предоставяне на документ, от който е видно съответствието на превозното средство с определената от производителя екологична категория;

           Чл. 52, ал.1, т.4: Лицата, които използват работно място за обучение на чираци по смисъла на Закона за занаятите и извършват патентна дейност от посочените т.10, 12 и 13 на Приложение № 4 към Глава втора, раздел VІ от Закона за местните данъци и такси, заплащат 50 на сто от определения патентен данък за съответното работно място; намалението се ползва при условие че към декларацията по чл.53 е приложено копие от удостоверението за вписване в регистъра на чираците, издадено от съответната занаятчийска камара;

           Чл. 64, ал.2: Когато действието на разрешението за извършване на таксиметров превоз на пътници бъде прекратено през течение на годината, от платения годишен данък се възстановява недължимо внесената част, определена по следната формула: НВДТПП = ПГДТПП х БМ/ 12, където НВДТПП е недължимо внесената част от данъка върху таксиметров превоз на пътници за текущата година; ПГДТПП е платеният годишен данък върху таксиметров превоз на пътници за текущата година; БМ е броят на месеците от текущата година, следващи месеца на прекратяване на разрешението за извършване на таксиметров превоз на пътници.

 

            Съгласно чл.186, ал.1 от АПК,  право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения. Нормата на чл.186, ал.2 от АПК овластява прокурора да подаде протест срещу подзаконов нормативен акт, като според чл.187, ал.1 от АПК подзаконовите нормативни актове могат да бъдат оспорени без ограничение във времето.

            С оглед на което оспорването на чл. 11, ал.2; чл.40, ал.2; чл.41, ал.2, чл.41, ал.9 и ал.10; чл.45, ал.5, изр. първо; чл.52, ал.1, т.4 и 64, ал.2 от Наредба № 10 за определяне размера на местните данъци на територията на Община Опан,  обективирано в подадения протест от прокурор в Окръжна прокуратура – Стара Загора, е процесуално допустимо.

 

            Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с изложените в протеста доводи и становищата на страните и като извърши проверка на законосъобразността на протестираните разпоредби от Наредба № 10 за определяне размера на местните данъци на територията на Община Опан, намира за установено следното:

 

При извършената проверка досежно спазването на административно-производствените правила при приемането на Наредба № 10 за определяне размера на местните данъци на територията на Община Опан и нейните изменения и допълнения, съдът не констатира допуснати нарушения на процедурата по внасяне, разглеждане, обсъждане и приемане, вкл. на изискванията за кворум и мнозинство.

 

Обществените отношения, свързани с местното самоуправление и местната администрация, са уредени със ЗМСМА, чиито разпоредби очертават правният статут и компетентността на общинския съвет като орган на местното самоуправление, определящ политиката за изграждане и развитие на общината, във връзка с осъществяването на дейностите от местно значение, както и на други дейности, определени със закон. В изпълнение на правомощията си по чл.21 от ЗМСМА общинският съвет приема правилници, наредби, инструкции, решения, декларации и обръщения.

Наредбата е нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен, като приеманите от Общинския съвет наредби са подзаконови нормативни актове, съдържащи правни норми, които създават общозадължителни правила за уреждане съобразно нормативните актове от по-висока степен неуредени от тях обществени отношения с местно значение на територията на съответната община, засягащи неограничен брой адресати /чл.7, ал.2 и чл.8 от Закона за нормативните актове и чл.75, ал.1 от АПК/. Такива актове общинските съвети са компетентни да издават, когато това е предвидено от Конституцията на РБългария или от закон /чл.2, ал.1 от ЗНА, чл.76, ал.1 от АПК/. Следователно нормотворческите правомощия на общинския съвет произтичат от Конституцията или от закона и се ограничават до обществени отношения с местно значение, които обаче не са регулирани от нормативни актове от по-висока степен. Отделно от това общият принцип, регламентиран в чл.15, ал.1 от ЗНА, предвижда, че всеки нормативен акт трябва да съответства на Конституцията и на другите нормативни актове от по-висока степен. В този смисъл съдебният контрол за материална законосъобразност на протестираните разпоредби от Наредба № 10 за определяне размера на местните данъци на територията на Община Опан, следва да обхване преценката дали в съответствие с нормите на чл.2, ал.1 и чл.8 от ЗНА органът на местно самоуправление е бил овластен с компетентност за уреждане на обществени отношения чрез регулирането им с подзаконов нормативен акт по чл.7, ал.2 от ЗНА и за съответствието на разпоредбите с нормативни актове от по-висока степен.

 

При така извършената преценка съдът приема следното:

 

От нормативната регламентация по чл.141, ал.3 от Конституцията на РБългария и чл.1, ал.2 от ЗМДТ се извежда правомощието на общинския съвет като орган на местното самоуправление да определя размера на местните данъци на територията на общината и тяхното администриране, чрез приемането на съответната наредба. В случая упражнената от Общински съвет – Опан компетентност по приемането на Наредба № 10 за определяне размера на местните данъци на територията на Община Опан /НОРМДТОО/, е при осъществяване на правомощието по чл.21, ал.2 и в изпълнение на законовата делегация по чл.1, ал.2  от ЗМДТ. С оглед на което съдът приема, че протестираните разпоредби от НОРМДТОО са приети от орган, овластен да регламентира с подзаконов нормативен акт отношенията, свързани с определянето размера на местните данъци на територията на общината.  

 

Както беше посочено, подзаконовите нормативни актове, приемани от общинските съвети, могат да уреждат обществени отношения от местно значение само и единствено при условията и в границите, определени от по-високия по степен нормативен акт.

Съгласно разпоредбата на чл.28, ал.1 от ЗМДТ данъкът върху недвижимите имоти се плаща на две равни части в следните срокове: до 30 юни и до 31 октомври на годината, за която е дължим данъка, като в ал.2 на чл.28 от ЗМДТ е предвидено че на предплатилите до 30 април на данъка за цялата година се прави отстъпка 5 на сто. Доколкото ЗМДТ не регламентира начален момент за предплащане на данъка с оглед ползване на отстъпката по чл.28, ал.2 от ЗМДТ, очевидно предвиденото в чл.11, ал.2 от НОРМДТОО има за последица недопустимо ограничаване на законово установено право, тъй като обуславя ползването на отстъпката от 5 на сто от предплащането на ДНИ за цялата година в периода от 1 март до 30 април. По аргумент от разпоредбата на чл.76, ал.3 от АПК, приеманите от общинските съвети нормативни актове /наредби/ имат вторичен и производен характер спрямо законите и не могат да установяват ограничителни изисквания, каквито законът не предвижда, както в случая е направено с протестираната разпоредба се на чл.11, ал.2 от НОРМДТОО с предвиденото ограничение в периода за предплащане на ДНИ за ползване на отстъпката. В този смисъл разпоредбата на чл.11, ал.2 от НОРМДТОО в частта й „от 1 март“, като противоречаща на чл.28, ал.2 от ЗМДТ, при прилагане на общия принцип по чл.15 от ЗНА, се явява незаконосъобразна и следва да бъде отменена.

 

С новата разпоредба на чл. 54, ал.1 от ЗМДТ /ДВ бр.105/ 2014г., в сила от 01.01.2015г./, е отпаднало предходно регламентираното законово изискване собствениците на превозни средства да декларират пред общината по постоянния им адрес, съответно седалище, притежаваните от тях превозни средства в двумесечен срок от придобиването им, съответно от регистрацията им за движение, когато превозните средства не са регистрирани за движение в страната. Действащата, считано от 01.01.2015г., законова регламентация предвижда, че размерът на данъка върху превозните средства се определя от служител на общинската администрация въз основа на данни от регистъра на пътните превозни средства, поддържан от Министерството на вътрешните работи, които данни се предоставят от Министерството на финансите на общините ежедневно – чрез изградена и функционираща автоматизирана връзка между Министерството на финансите и софтуерния продукт за администриране на местните данъци и такси на съответната община за обмен на данните от регистъра на пътните превозни средства, поддържан от Министерството на вътрешните работи, или ежемесечно – на електронен носител. По аргумент от разпоредбите на чл.54, ал.4 във вр. с ал.3 от ЗМДТ хипотезите, при които собствениците на превозни средства, са длъжни да декларират пред общината по постоянния им адрес, съответно седалище, притежаваните от тях превозни средства в двумесечен срок от придобиването им, съотв. от регистрацията на ППС за движение в страната или в срока по чл.32 от ЗМДТ, са когато пътното превозно средство е придобито по наследство; пътното превозно средство е собственост на повече от едно лице;  собственикът/собствениците на пътното превозно средство няма/нямат постоянен адрес, съответно седалище на територията на страната; са налице основания за предявяване право на освобождаване от данък; са налице основания за ползване на данъчни облекчения по чл. 59, ал. 4. Следователно протестираната разпоредба на чл.40, ал.2, изр. първо и изр. второ от НОРМДТОО, въвеждаща задължение за всички собственици на превозни средства да декларират пред общината по постоянния им адрес, съответно седалище, притежаваните от тях превозни средства в двумесечен срок от придобиването им, съотв. от регистрацията им за движение в страната, по реда на чл.54 от ЗМДТ, не съответства на законовата регламентация по чл.54 от ЗМДТ, като недопустимо и в противоречие с предвиденото в нормативен акт от по-висока степен разширява кръга на задължените лица и случаите, в които се следва подаване на декларация във връзка с облагането с данък върху превозните средства.

           След измененията на разпоредбите на чл. 55, ал.8 и ал.9 от ЗМДТ /ДВ бр. 97/ 2017г., в сила от 01.01.2018г./, е регламентирано, че Общинският съвет може да определя с наредбата по чл. 1, ал. 2 данъка за специализирани строителни машини (бетоновози, бетон-помпи и други), автокранове и други специални автомобили, без тролейбусите, в размер от 50 до 250лв., съответно за автокранове с товароподемност над 40 тона в размер от 100 до 300 лв. С протестираните разпоредби на чл.41, ал.9 и ал.10 от НОРМДТОО Общински съвет – Опан е определил не само размера на данъка за специализирани строителни машини /бетоновози, бетон-помпи и други/, автокранове и други специални автомобили, без тролейбусите, съответно за автокранове с товароподемност над 40 тона, но и за специализирани ремаркета за превоз на тежки или извънгабаритни товари. След посочената по-горе законодателна промяна свързана с облагането на специализирани ремаркета за превоз на тежки или извънгабаритни товари само в състав на ППС от категория N, е отпаднало основанието по чл.55, ал.8 и ал.9 от ЗМДТ за определяне размер на данъка върху превозните средства за специализираните ремаркета за превоз на тежки или извънгабаритни товари. Съответно протестираните разпоредби на чл.41, ал.9 и ал.10 от НОРМДТОО в оспорената им част се явяват несъобразени с действащия специален материален закон – ЗМДТ.

 

         Съгласно чл.55, ал.2 от ЗМДТ Общинският съвет определя с наредбата по чл. 1, ал. 2 данъка за ремаркета на леки и товарни автомобили с технически допустима максимална маса не повече от 3,5 т в размер, както следва: 1. товарно ремарке - от 5 до 15 лв. и т.2 къмпинг ремарке - от 10 до 30 лв. В протестираната разпоредба на чл.41, ал.2 от Наредба № 10 за определяне размера на местните данъци на територията на Община Опан, макар размерът на данъка да е определен в рамките на законово регламентирания такъв – за товарно ремарке – 5лв. и за къмпинг ремарке – 10лв., този данък е предвиден да се заплаща за всички ремаркета на леки автомобили независимо от тяхната технически допустима максимална маса, което противоречи на законовата регламентация, възлагаща на общинския съвет да определя с наредбата по чл. 1, ал. 2 единствено размера на данъка за ремаркета на леки и товарни автомобили с технически допустима максимална маса не повече от 3,5 т.

 

След измененията на чл.59, ал.5 от ЗМДТ /ДВ бр. 98/ 2018г., в сила от 01.01.2019г./, законовото изискване екологичните критерии „Евро 3“, „Евро 4“, „Евро 5“, „Евро 6“ и „ЕЕV“ да се удостоверяват чрез предоставяне на документ, от който е видно съответствието на превозното средство с определената от производителя екологична категория на МПС, е отпаднало. Според сега действащата регламентация при липса на данни за екологичната категория на МПС в регистъра по чл.54, ал.1, се приема, че превозното средство е без екологична категория. Следователно разпоредбата на чл.45, ал.5, изр. първо от НОРМДТОО и предвиденото с нея изискване за удостоверяване на екологичните категории чрез предоставяне на документ за съответствие на превозното средство с определената от производителя екологична категория на МПС, противоречи на законовата норма на 59, ал.5 от ЗМДТ.

Съгласно чл.61м, ал.1, т.4, предл. първо от ЗМДТ, лицата, които използват работно място за обучение на чираци по смисъла на Закона за занаятите и извършват патентна дейност от посочените т.10 на Приложение № 4 към Глава втора, раздел шести от Закона за местните данъци и такси, заплащат 50 на сто от определения патентен данък за съответното работно място. В Наредба № 10 за определяне размера на местните данъци на територията на Община Опан /чл.52, ал.1, т.4/, в противоречие с посочената законова регламентация, е предвидено заплащането на определения патентен данък в размер на 50 на сто и за лицата, които използват работно място за обучение на чираци по смисъла на Закона за занаятите и извършват патентна дейност от посочените т.12 и т.13 на Приложение № 4 към Глава втора, раздел шести от ЗМДТ. По този начин с приетата от Общински съвет – Опан Наредба се предвижда данъчно облекчение за лица, които законът не определя като правоимащи. След като специалният закон, уреждащ обществените отношения свързани с местните данъци и такси, изрично и изчерпателно регламентира кои лица заплащат 50 на сто от определения патентен данък, не може с подзаконов нормативен акт органът на местно самоуправление да преурежда обществени отношения, регулирани с разпоредбата на чл.61м, ал.1, т.4, предл. първо от ЗМДТ, като разширява кръга на лицата, които имат право на това данъчно облекчение.

С измененията на чл.61ч, ал.2 от ЗМДТ /изм. ДВ бр. 97/ 2017г., в сила от 01.01.2018г./, недължимо внесената част от данъка върху таксиметров превоз на  пътници /когато действието на разрешението за извършване на таксиметров превоз на пътници бъде прекратено през течение на годината/, се определя по следната формула: НВДТПП = ПДТПП х ОМ/ БМ, където НВДТПП е недължимо внесената част от данъка върху таксиметров превоз на пътници за текущата година; ПДТПП е платеният годишен данък върху таксиметров превоз на пътници за срока, за който е издадено разрешението; БМ е броят на календарните месеци, за които е издадено разрешението и е платен данък върху таксиметров превоз на пътници и ОМ е оставящият брой на календарните месеци от срока на разрешението за извършване на таксиметров превоз на пътници, следващи месеца на прекратяване на разрешението за извършване на таксиметров превоз на пътници.  В противоречие със законовата регламентация, в чл. 64, ал.2 от НОРМДТОО е предвидена различна формула за определяне размера на подлежащата на възстановяване като недължимо внесена част от годишния данък върху таксиметров превоз на пътници, когато действието на разрешението за извършване на таксиметров превоз на пътници бъде прекратено през течение на годината, което обуславя извод за материална незаконосъобразност на протестираната разпоредба.

              Предвид гореизложеното съдът намира, че изпълнение и при упражняване на делегираната компетентност по чл.1, ал.2 от ЗМДТ за определяне с наредба размера на данъците по ал. 1 при условията, по реда и в границите, определени със ЗМДТ, Общински съвет – Опан не е съобразил, респ. не е привел регламентацията, съдържаща се в оспорените разпоредби от Наредба № 10 за определяне размера на местните данъци на територията на Община Опан, в съответствие с правната уредба в специалния закон, уреждащ обществените отношения свързани с местните данъци и такси и направените изменения в ЗМДТ /обн. ДВ бр.105/ 2014г., в сила от 01.01.2015г.; ДВ бр. 97/ 2017г., в сила от 01.01.2018г. и ДВ бр. 98/ 2018г., в сила от 01.01.2019г.     По тези съображения и при прилагането на общия принцип по чл.15, ал.1 от ЗНА, протестираните разпоредби на чл. 11, ал.2 в частта „от 1 март“; чл.40, ал.2, изр. първо и изр. второ; чл.41, ал.2; чл.41, ал.9 и ал.10 в частта „специализирани ремаркета за превоз на тежки или извънгабаритни товари; чл.45, ал.5, изр. първо; чл.52, ал.1, т.4 в частта „т.12 и т.13“ на Приложение № 4 към Глава втора, раздел VІ от Закона за местните данъци и такси и 64, ал.2 от Наредба № 10 за определяне размера на местните данъци на територията на Община Опан, като противоречащи на ЗМДТ, следва да бъдат отменени, като незаконосъобразни.

 

 

 

 

              С оглед изхода на делото следва да бъде уважено искането на Окръжна прокуратура – Стара Загора за присъждане на направените разноски, като Общински съвет – Опан бъде осъден да заплати на ОП – Стара Загора сумата от 20лв., представляваща внесена такса за публикуване в Държавен вестник на обявление за оспорването.

 

              Водим от горните мотиви и на основание чл.193, ал.1 от АПК, Старозагорският административен съд 

 

  Р     Е     Ш     И     :

 

  ОТМЕНЯ по протест на прокурор в Окръжна прокуратура – Стара Загора разпоредбите на чл. 11, ал.2 в частта „от 1 март“; чл.40, ал.2, изр. първо и изр. второ; чл.41, ал.2; чл.41, ал.9 в частта „специализирани ремаркета за превоз на тежки или извънгабаритни товари“; чл.41, ал.10 в частта „специализирани ремаркета за превоз на тежки или извънгабаритни товари с товароподемност над 40 тона; чл.45, ал.5, изр. първо; чл.52, ал.1, т.4 в частта „т.12 и т.13“ на Приложение № 4 към Глава втора, раздел VІ от Закона за местните данъци и такси и чл.64, ал.2 от Наредба № 10 за определяне размера на местните данъци на територията на Община Опан, като незаконосъобразни.

 

  ОСЪЖДА Общински съвет – Опан да заплати на Окръжна прокуратура – Стара Загора сумата от 20 (двадесет) лева, представляваща направените по делото разноски.

 

             Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

 

  След влизане в сила решението да се обнародва по начина, по който е обнародвана Наредба № 10 за определяне размера на местните данъци на територията на Община Опан.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                           

    ЧЛЕНОВЕ:  1.

                              

 

     2.