Р
Е Ш Е
Н И Е № 260189
гр.Сливен, 14.06.2021 г.
В
И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Сливенският районен съд, наказателно
отделение, шести състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети април през
две хиляди двадесет и първа година в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СВИЛЕНА ДАВЧЕВА
при
секретаря Марияна Семкова, като разгледа докладваното от съдията АНД № 232 по описа за
Производството е образувано по повод
жалба от „МИГ 650“ ЕООД против НП № 22-0000056 от 01.02.2021 год., издадено от и.д.
Директор на РД „АА“ Бургас, с което за нарушение на чл. 7б, ал.1, изр.1,
предл.2 от ЗАвтП на дружеството жалбоподател е наложено административно
наказание – „имуществена санкция“ в размер на 3000.00 лева на основание чл. 96г,ал.1,
предл.2 от ЗАвтП.
В съдебно заседание, дружеството жалбоподателят
редовно призовано, се представлява от представител по пълномощие, който
поддържа жалбата и моли наказателното постановление да бъде отменено.
Въззиваемата
страна, редовно призована не изпраща представител. Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в
своята съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на
делото, съдът намира за установено следното от фактическа страна:
На 26.01.2021 г. в гр. Сливен, служители на РД „АА“ Бургас – свидетелите
И. Стойков и С.А. приключили извършвана комплексна проверка на дружеството –
жалбоподател. Те установили, че за периода 25.09.2020 год.- 29.11.2020 год. дружеството
– жалбоподател, в качеството си на превозвач е допуснало извършването на
специализиран превоз на пътници – 46 броя превози по маршрут Бяла Паланка –
Жълт бряг – Сливен от водача Салим Алиосман Кула без последният да притежава
карта за квалификация на водач. Проверяващите установили, че Кула притежавал
карта за квалификация на водач на МПС, но тя била валидна до 24.09.2020 год. За
констатираното нарушение св. Стойков съставил АУАН на дружеството-жалбоподател,
където отразил, че е нарушена разпоредбата на чл. 7б, ал.1, изр.1, предл.2 от
ЗАвтП. Въз основа на съставения акт, било издадено обжалваното наказателно
постановление.
Въз основа на събрания в хода на делото
доказателствен материал, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима –
подадена в законния срок от лице, имащо правен интерес от обжалване, но
разгледана по същество се явява неоснователна, като съображенията на съда за
това са следните:
Съгласно разпоредбата на чл. 7б, ал.1 от ЗАвтП лицензираните превозвачи,
лицата по чл. 24е и лицата, извършващи превози за собствена сметка,
осъществяват превози на пътници и товари с моторни превозни средства от
категории M2, M3, N2, N3 и с водачи, които отговарят на изискването за
квалификация на водача и притежават карта за квалификация на водача за
съответната категория или сертификат за водач на моторно превозно средство за
обществен превоз на товари по шосе. За съответствие с изискването за
квалификация на водача министърът на транспорта, информационните технологии и
съобщенията или упълномощени от него длъжностни лица издават карта за
квалификация на водача със срок на валидност 5 години.
Съгласно
разпоредбата на чл. 96г, а.1 от ЗАвтП който назначи на работа или допусне
водач, който не отговаря на някое от изискванията, определени с този закон и с
подзаконовите нормативни актове по прилагането му, да управлява превозно
средство за обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или
товари, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер 3000 лв.
Безспорно
се установи по делото, а и не се оспорва от страните, че макар им към момента
на назначаването му на работа – 20.05.2019 год. Салим Кула да е притежавал
карта за квалификация на водача, изискуема по чл. 7б, ал.1, изр.1, предл.2 от
ЗАвтП, то към периода на извършване на нарушението – 25.09.2020 год.-
29.11.2020 год. същата вече не е била валидна и в този смисъл Кула не е
притежавал такава. Не се оспорва от страните също, че в процесния период
25.09.2020 -29.11.2020 год. водачът Кула е бил допуснат от дружеството
жалбоподател да изпълнява спелиализиран превоз на пътници– 46 броя, без да
притежава изискуемата карта за квалификация на водача. В този смисъл съдът
намира, че правилно дружеството – жалбоподател е било санкционирано на
основание чл. 96г, ал.1, предл.2 от ЗАвтП. Правилно е определен и размера на
наложената имуществена санкция предвид факта, че се касае за фиксиран в закона
размер – 3000 лева, който не подлежи на преценка от администивнонаказващия
орган.
Съдът
не споделя изтъкнатите съображения на процесуалния представител за приложение
на чл. 28 от ЗАНН, доколкото след като дружеството –жалбоподател е с предмет на
дейност извършване именно на транспортни услуги, то част от основните му
задължения е да следи както за техническата изправност на стопанисваните от
него превозни средства, така и работниците му – водачи на превозни средства да
отговарят на законовите изисквания и да притежават необходимите документи и
квалификации, както и да не допуска упражняване на трудова дейност от тяхна страна,
ако не отговарят на някое от законовите изисквания или съответно тези на
подзаконовите нормативни актове. Ето защо, съдът не споделя като основателни за
приложението на чл. 28 от ЗАНН доводите за физическа невъзможност за контрол и
непознаването в достатъчна степен на нормативната уредба /посочената Заповед на
Министъра на здравеопазването/ доколкото като дейност извършвана по занятие,
като основна дейност, то дружеството –жалбоподател би следвало в детайли да я познава,
да я организира и да следи за всички относими към нея законови и подзаконови
изисквания.
Съдът
намира, че в случая е неприложима разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като
периода на нарушение не е кратък – повече от два месеца, през този период са
извършени 46 курса, превозвани са хора, поставени са в риск техните живот и
здраве, доколкото картата за квалификация на водача удостоверява притежавани от
водача познания, придобити чрез посещение в курсове за обучение, успешно положен
изпит или преминато периодично обучение за усъвършенстване на познанията, а и
видно от представената валидна към настоящия момент карта за квалификация, то
последната е издадена едва на 18 февруари 2021 год, тоест близо пет месеца след
датата на изтичане срока на валидност на предходната такава.
Предвид гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
НП № 22-0000056 от 01.02.2021 год., издадено от и.д. Директор на РД „АА“
Бургас, с което за нарушение на чл. 7б, ал.1, изр.1, предл.2 от ЗАвтП на „МИГ
650“ЕООД, Булстат ********* е наложено административно наказание – „имуществена
санкция“ в размер на 3000.00 лева на основание чл. 96г,ал.1, предл.2 от ЗАвтП,
като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд Сливен в 14 – дневен срок от съобщаването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: