ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 193
гр. Търговище, 08.10.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, II СЪСТАВ в закрито заседание на
осми октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ТИХОМИР П. ПЕТКОВ
Членове:МАРИАНА Н. ИВАНОВА
БИСЕРА Б. МАКСИМОВА
като разгледа докладваното от МАРИАНА Н. ИВАНОВА Въззивно частно
гражданско дело № 20213500500240 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, с ЕИК
*********, представлявано от Александър Александров – изп. директор, чрез процесуален
представител юриск. А.Т. (по представено към жалбата пълномощно), адрес: гр. София, ул.
„Ястребец” № 23 Б, срещу определение № 160/27.07.21 г.по гр.д.№559/2021г., по описа на
PC- гр .П., ГО, VI състав, с което е обезсилена Заповед за изпълнение на парично
задължение № 207/23.07.21 г. по ч.гр.д. № 599/21 г., В ЧАСТТА, с която е разпоредено
длъжникът АЛ. М. Й. от гр. П., да заплати сумите на кредитора.
С оплаквания, че определението е неправилно и незаконосъобразно, частният
жалбопозател моли същото да бъде отменено и делото да бъде върнато но РС-Попово за
продължаване на съдопроизводствените дейности. Основните доводи се свеждат до
следното: На 19.05.2021 г. жалбоподателят е депозирал заявление за издаване на заповед за
изпълнение с вх. № 4692 срещу С. АЛ. Й. и АЛ. М. Й./режим на СИО/ за суми за
консумирана и незаплатена топлинна енергия. След направена справка на 27.07.2021 г. се
установява, че длъжникът АЛ. М. Й. с ЕГН ********** е починал на 21.05. 2012 г. Изводът
на първоинстанционния съд, че след като длъжникът е починал преди издаването на
заповедта за изпълнение, налага частичното обезсилване на същата спрямо АЛ. М. Й., е
незаконосъобразен, тъй като в настоящия случай има висящ процес, продължаващ от
подаването на Заповедта за изпълнение на парично задължение до решаването на спора със
сила на присъдено нещо, при което е приложима разпоредбата на чл. 230, ал. 2 от ГПК –
първоинстанционният съд е следвало да спре производството за 6 м., като предостави
възможност на заявителя да посочи правоприемниците на починалия длъжник .
1
При извършената служебна проверка по допустимостта на частната жалба,
въззивният съд констатира, че жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, имаща правен
интерес от обжалването, при редовни пълномощия на депозиралото жалбата лице, внесена е
дължимата държавна такса по обжалването - 15.00 лв., поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
По фактите:
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, с ЕИК *********, представлявано от
Александър Александров – изп. директор, чрез процесуален представител юриск. А.Т., е
подало пред РС-София заявление вх. № 4692/19.05.2021 г., за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу С. АЛ. Й. с ЕГН ********** и АЛ. М. Й. с ЕГН
********** за солидарно заплащане на посочените в заявлението суми.
С определение № 497/01.06.21г. на осн. чл. 411, ал. 1 от ГПК, предвид
установените настоящи адреси на длъжниците, производството по ч.гр.д. № 28033/2021 г. е
прекратено и делото е изпратено по подсъдност на РС-Попово.
В образуваното пред РСП ч.гр.д. № 594/2021 г. е издадена заповед № 207 за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 23.07.2021 г., с която е
разпоредено длъжниците С. АЛ. Й., с ЕГН ********** и АЛ. М. Й., с ЕГН **********,
СОЛИДАРНО да заплатят на кредитора „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ подробно описаните
в заповедта суми.
Заповедта е връчена на С. АЛ. Й. на 17.08.21 г.
Данни за връчване/предприети действия по връчване на АЛ. М. Й. – няма.
На л. 8 от делото е приложена Справка за физическо лице, съгласно която
длъжникът с ЕГН ********** е починал на 21.05.2021 г.
С обжалваното определение заповедния съд е обезсилил издадената от него
заповед по чл. 410 ГПК В ЧАСТТА спрямо длъжника АЛ. М. Й., с лаконичните мотиви, че
при служебна справка е установил, че този длъжник е починал на 21.05.2021 г. /след
образуване на делото пред СРС, но преди издаване на заповедта за изпълнение/, което
налагало частичното обезсилване. Очевидно е, че в мотивите на това определение е
допусната техническа грешка относно заявителя, длъжника и присъдените със заповедта по
чл. 410 ГПК суми (т.е. първия абзац от мотивите, като абсолютно неотговарящ на данните
по делото и в цитираната заповед), както и в номера на делото, а в диспозитива- в номера на
делото.
По делото е постъпило възражение вх. № 1537/23.08.21 г. от длъжника С. АЛ. Й.,
на осн.чл. 414 от ГПК.
Така постановеното определение е незаконосъобразно.
По аргумент от разпоредбата на чл. 227 от ГПК, задължителните постановки на т.
10 б от ТР № 4/18.06.2014 год. на ВКС по тълк. дело № 4/2013 год., ОСГТК и т. 2 от ТР №
2
1/2017 от 09.07.2019 год. на ВКС по тълк. дело № 1/ 2017 год., ОСГТК, както и предвид
разпоредбата на чл. 422, ал. 1 от ГПК, съгласно която „ Искът за съществуване на
вземането се смята предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, когато е спазен срокът по чл. 415, ал. 4.“, настоящото заповедно
производство, инициирано със заявление вх. № 4692/19.05.2021 г., депозирано от кредитора
„Топлофикация София“ ЕАД по чл. 410 от ГПК, следва да продължи по отношение на
длъжника АЛ. М. Й., поч.на 21.05.2021 г. (т.е. два дни след образуване на производството)
по реда на чл. 227 ОТ ГПК - в лицето на правоприемниците на това лице, тъй като
процесуалното правоприемство предполага страната да е починала в хода на процеса, при
наличието на вече учредено с нея валидно процесуално правоотношение, какъвто е
настоящия случай.
Противното разрешение – обезсилване и прекратяване на производството би било
законосъобразно само в случай, че длъжникът Й. е починал преди 19.05.2021 г. (датата на
депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК). „Предявяването на иск срещу физическо лице,
което към момента на постъпване на исковата молба в съда е починало, или срещу
юридическо лице, което към същия момент е неправосубектно, респ. не съществува в
правния мир, изключва валидното възникване на процесуално правоотношение и настъпване
на целените от ищеца правни последици. Такова лице няма качеството на надлежна
страна по смисъла на чл. 26 ГПК, защото то не може да е субект на процесуално
правоотношение и срещу него не могат да се предприемат процесуални действия.
Процесуалната правоспособност на лицата е от категорията на абсолютните
положителни процесуални предпоставки за възникване и надлежно упражняване правото
на иск, за които съдът следи служебно. Липсата на процесуално правосубектна ответна
страна към момента на завеждане на делото води до недопустимост на процеса, а не е
нередовност на исковата молба, която подлежи на отстраняване по реда на чл.129 ГПК “
(част от мотивите към т. 2 от ТР № 1/2017 от 09.07.2019 год. на ВКС по тълк. дело № 1/ 2017
год., ОСГТК).
Предвид изложеното обжалваното определение, като незаконосъобразно следва да
бъде отменено, делото- върнато на заповедния съд за продължаване на
съдопроизводствените действия, съобразно разпоредбите на чл. 229, ал. 1, т. 2 и чл. 230 ал. 2
от ГПК, поради което съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно определение № 160/27.07.2021 г.по гр.д. №
559/2021 г., по описа на PC- гр. Попово, ГО, VI състав, с което е ОБЕЗСИЛЕНА Заповед за
изпълнение на парично задължение № 207/23.07.21 г. по ч.гр.д. № 599/21 г. по описа на
съда, В ЧАСТТА, с която е разпоредено длъжникът АЛ. М. Й. от гр. П., да заплати
посочените в заповедта суми на кредитора „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, с ЕИК
*********, като
3
ВРЪЩА делото на същия състав на заповедния съд – РС-Попово - за
продължаване на съдопроизводствените действия, съобразно разпоредбите на чл. 229, ал. 1,
т. 2 и чл. 230 ал. 2 от ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4