Присъда по дело №736/2013 на Специализиран наказателен съд

                                               П Р И С Ъ Д А

 

                                                         №……

 

                                     град С., 16.07 .2013 г.

 

                            В    И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

 

 

СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, ІV-ти състав, шестнадесети юли  две хиляди и тринадесета година,  в открито съдебно заседание, в следния състав:

 

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИСЛАВА А.

 

                                      Съд заседатели:1. Г.Г.

                                                                 

                                     2. Д.Р.

 

                                                                                             

 

При участието на секретаря:         С.М. и

 ПРОКУРОРА: Д. Ганчева

 

         Сложи за разглеждане докладваното от Председателя на състава НОХ дело № 736 по описа за 2013  година, като въз основа на закона и доказателствата по делото:

 

                                      П Р И С Ъ Д И :

 

ПРИЗНАВА подсъдимия С.Д.Д. – роден на ***г.в гр.С., с постоянен адрес:***, българин, българско гражданство, женен, средно специално образование, безработен, неосъждан, ЕГН:**********

ЗА  ВИНОВЕН В ТОВА,  ЧЕ:  

На 26.07.2012 г., около обяд, в гр. В., на ул. „Д.Х." № 9, в хранителен магазин, стопанисван от ЕТ „********", е отнел чужда движима вещ - сумата от 460,00 (четиристотин и шестдесет) лева, от владението на К.Ц.М., без негово съгласие, с намерение противозаконно да я присвои, като кражбата е извършена от длъжностно лице, което е и лице по чл. 142, ал. 2, т. 6 и 8 НК - Д. е имал качеството старши полицай (ВПА) в „Охрана на обществения ред", сектор „Охранителна полиция" към РУП - В. при ОД на МВР - гр. В., което се е възползвало от служебното си положение - в кръга на службата си е упражнявал правомощието да установи съдържимото в чантичката, оставена от М. в магазина

 престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 6 и т. 9 вр. с чл. 194, ал. 1 НК.

Поради което и на основание чл. 195, ал. 1, т. 6 и т. 9 вр. с чл. 194, ал. 1 вр. чл.54  ал.1 НК  го ОСЪЖДА  на  „Лишаване от свобода“ за срок от ТРИ ГОДИНИ.

 

На основание чл. 66, ал. 1 НК отлага наложеното наказание  „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от ПЕТ ГОДИНИ.

 

ОСЪЖДА подсъдимия С.Д.Д.  да  заплати на гражданския ищец и частен обвинител К.Ц.М. сумата 460 лева за причинените му в резултат на извършеното престъпление имуществени вреди, заедно със законната лихва, считано от 26.07.2013 година до  окончателното й изплащане.

 

На основание чл.189, ал.ІІІ от НПК, ОСЪЖДА подсъдимия С.Д.Д. да заплати по сметка на  Специализиран наказателен съд направените по делото разноски в размер на  200 лева.

На основание чл.189, ал.ІІІ от НПК, ОСЪЖДА подсъдимия С.Д.Д.  да заплати по сметката на ОСлО гр. В., гр. В. направените по време на досъдебното производство разноски по делото в размер на  170,72 лева.

 

Веществените доказателства по делото- 2 бр СД и 1 бр флаш- памет да останат  приложени по делото .

        

        

Присъдата подлежи на обжалване или протестиране в 15 дневен срок от днес пред АСпНС.

 

                                                                    СЪДИЯ:

 

                                             СЪД. ЗАСЕДАТЕЛИ:

1.

                                                                                     2.

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА №     /2013г.

ПО НОХД № 736/2013г. по описа на СНС

 

В СНС е внесен обвинителен акт от  Специализираната прокуратура гр. С.  с повдигнато  обвинение срещу С.Д.Д. – роден на ***г. в гр.С., с постоянен адрес: гр.В., ул. **** българин, българско гражданство, женен, средно специално образование, безработен, неосъждан, ЕГН:********** и същият е  предаден  на съд, както следва:

 

- за престъпление по чл. 195, ал.1, т.6 и т.9 вр.с чл.194,ал.1 НК за това , че:

На 26.07.2012г.,около обяд, в гр. В., на ул.„Д.Х." № 9, в хранителн магазин, стопанисван от ЕТ ****, е отнел чужда движима вещ - сумата от 460,00 (четиристотин и шестдесет) лева от владението на К.Ц.М. без негово съгласие с намерение противозаконно да я присвои, като кражбата е извършена от длъжностно лице, което е и лице по чл. 142, ал. 2, т. 6 и 8 НК - Д. е имал качеството старши полицай (ВПА) в „Охрана на обществения ред", сектор „Охранителна полиция" към РУП - В. при ОД на МВР - гр. В., което се е възползвало от служебното си положение - в кръга на службата си е упражнявал правомощието да установи съдържимото в чантичката, оставена от М. в магазина .

Представителят на СП поддържа изцяло така повдигнатите обвинения, счита същите за изцяло обосновани и доказани и предлага на съда подсъдимият да бъде признат за виновен изцяло по повдигнатото му обвинение. Заявява ,че фактите, установени в рамките на провежданото съдебно следствие, от които се извеждат правните квалификации са идентични с възприетите от Прокуратурата при обосноваване на обвинителните тези, които са развити в обвинителния акт. Прокурорът заявява, че обвинителната теза се основава на сигурна доказателствена основа, а именно показанията  на свидетелите К.М., А.З., И.З., В.В., П.Г., Г.И., М.К., С.К., А.А., П.К., В.И., както и на приобщената към делото СТЕ и веществени доказателства. Представителят на СП заявява, че деянието, извършено от подсъдимия покрива всички обективни и субективни признаци на престъплението, което му е  вменено във вина. При индивидуализация на наказанието по вид и размер  представителят на СП пледира да се имат предвид както обстоятелствата, които определят характера и степента на обществена опасност на деянието, така и събраните доказателства за личността на подсъдимия, характеристични данни, както и съдебното минало, ниската стойност на предмета на престъпление. Представителят на СП предлага по отношение на подсъдимия  да бъде наложено наказание 2 години ЛОС, чието изпълнение да бъде отложено за срок от 4 години.

Частният обвинител и граждански ищец К.Ц.М. претендира възстановяване на сумата по предявения  граждански иск срещу подсъдимия С.Д. в лазмер от 460 /четиристотин и шестдесет/ лева обезщетение за имуществени вреди.

 

Защитата на подсъдимия сл. защитник-адв. Ж. моли съдът да постанови оправдателна присъда на подсъдимия Д. с аргумент, че в хода на съдебното следствие не са събрани категорични доказателства, които да установяват авторството на деянието.Твърди, че по безспорен начин е установено забравянето на чантата на свидетелят М. ***, след което са били сигнализирани органите на полицията да вземат отношение по забравената вещ в магазина. Твърди, че подсъдимият заедно с колегата си и свидетел по делото И. са отишли на адреса,  където е забравена чантичката, за установяване на нейния собственик. Твърди, че не е безспорно установено дали инкриминираната сума се е намирала в чантичката като въпросното обстоятелство не е категорично доказано. Твъди, че от предявения в съдебно заседание видеофайл не може категорично да се установи естеството на вещта, която Д. взима от тефтерчето с документи.

Твърди, че обвинението се изгражда на предположения, които не са доказани по категоричен начин.  В пледоарията си адв. Ж.  моли да се вземе предвид чистото съдебно минало, семейното положение, добрите характеристични данни на подсъдимия, както и , че свидетелите разпитани по делото не са преки свидетели на фгактите. Защитата заявява, че са налице ВД, които не обхващат целия период от забраването на инкриминираната вещ до предаването и на нейния собственик. Моли за оправдателна присъда.

Подсъдимият С.Д. : поддържа доводите, изложени от защитника му и моли за оправдателна присъда.

 

Относно страните-участници в съдебното производство , техните искания и реда на водене на настоящото производство.

Конституиране като страна в настоящето производство на частен обвинител и граждански ищец.

На първото съдебно заседание, на което е даден ход на делото- на 3.06.2013г  съдебният състав е запознал пострадалия  К.Ц.М. с правата му по чл. 75, чл.76 и чл. 84 от НПК. Пострадалият е заявил с устна молба в съдебното заседание, че желае да бъде конституиран в производството като граждански ищец и частен обвинител. Посочва размера на претенцията по гражданския иск. Съдът, след като е изслушал  становището на страните е констатирал следното:  направеното искане от пострадалия К.Ц.  М. за конституиране като граждански ищец и частен обвинител е допустимо. Същото е направено своевременно, т.е. към момента на започване на съдебното следствие пред първонстанционния съд, поради което е спазен срокът, предвиден в чл.77,ал.3 и чл.85,ал.3 от НПК. По отношение на процесуалната легитимация - искането е от лице, посочено в обвинителния акт като пострадало от деянието, за което се твърди, че е извършено от подсъдимия; претенцията е за настъпили вреди - пряка и непосредствена последица от деянието; искането за конституиране като граждански ищец и частен обвинител отговаря на формалните изисквания, посочени в разпоредбите на НПК и съдържа посочените в разпоредбите на чл.77 и чл.85 от НПК реквизити. Съдът не е установил обстоятелства, обуславящи извода, че приемането за съвместно разглеждане на гражданския иск ще затрудни хода на наказателното производство, поради което и на основание чл.271, ал.6 от НПК се е произнесъл с определение, с което е допуснал конституирането на К.Ц.М., ЕГН: ********** като частен обвинител и граждански ищец в съдебното производство и е приел за съвместно разглеждане в наказателното производство  предявения от К.Ц.М. граждански иск срещу подсъдимия С.Д. за сумата от 460 /четиристотин и шестдесет/ лева обезщетение за имуществени вреди.

 

ОТНОСНО ФАКТИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА:

 

 

Подсъдимият С.Д.Д. е роден на *** г. в гр. С., българин, български гражданин, със средно образование, женен, неосъждан, безработен, с ЕГН **********,***.

 

 

От фактическа страна бе установено следното:

 

Подсъдимият С.Д.Д. работел в системата на МВР /съгласно Заповед на министъра на вътрешните работи с рег. № К-2262/ 19.09.2007 г./. В периода от 07.03.2012г. до прекратяването на трудовото му правоотношение , считано от 22.10.2012г. подсъдимият заемал длъжността „старши полицай -водач на патрулен автомобил" в група „Охрана на обществения ред" от сектор „Охранителна полиция" към РУ „Полиция" - град В. при ОД на МВР - град В..

 

Съгласно утвърдения на 19.07.2012г. седмичен график на служителите от РУП В. при ОД на МВР гр. В., осъществяващи ППД (патрулно-постова дейност) за периода 23.07.2012 г. - 29.07.2012г  и ежедневна ведомост за личния състав от ППД при РУП В. за 26.07.2012г. подсъдимият  С.Д.Д. и полицай Г.Л.И. били определени за екип -дневна смяна -за времето  от 07,00 ч. до 19,00 ч.

 

На 26.07.2012г. сутринта  около 9.30 ч. пострадалият К.Ц.М. влязъл в  магазин за  хранителни стоки , находящ се в гр. В.,  ул. „Д.Х."№ 9, където търговската дейност осъществявала фирма ЕТ****. В магазина имало още двама- трима купувачи. Когато застанал пред щанда М. оставил кожената си чантичка пред себе си на – плот, намиращ се пред щанда с касата.   М.  заплатил на  продавач – консултанта- свидетелката С.К. две бутилки минерална вода, след което взел двете шишета и напуснал магазина като забравил да вземе чантичката си от плота. Чантичката била мъжка,  черна,  кожена , с размери 20 на 25 см с шест деления вътре. В чантата имало следните вещи: тефтерче за документи с лични вещи, тефтерче-по- малко- съдържащо само лична карта на пострадалия;  джобно ножче, ключове, пликчета с монети, 2 чифта златни обици.Тефтерчето с документи било черно на цвят с размери около – 8см. на 10см. -по- голямо от това , в което стояла личната карта като в него пострадалият държал следните вещи: карта за кръвна група, книжка, лична карта, различни снимки, полица „Гражданска отговорност“   и пари  – сумата от 460 лева. Парите били сложени в две от деленията на тефтерчето като били сгънати на две.В едно от деленията на тефтерчето се намирали прегънати на две четири банкноти по 50 лева, а в друго деление се намирали 13 банкноти по двадесет лева , прегънати на две.  М. отишъл в местоработата си- антикварен магазин, намиращ се наблизо до магазина за хранителни стоки.

След като М. напуснал магазина на работа като междинна смяна пристигнала свидетелката В.А.И.. Забравената от свидетеля М. чантичка била забелязана от възрастна клиентка – с неустановена по делото самоличност, която  заставайки пред щанда я видяла и посочила на продавачката- С.К.К. и тъй като предишните няколко дни усилено се разпространявала информация във връзка с кървавия атентат на летище Бургас - клиентката изказала гласно предположение, че в чантата може да има бомба. Свидетелката С.К.  взела чантата от плота пред касата и  я оставила на видно място на рафт за алкохол зад себе си, където клиентите нямали достъп, без да я отваря, като сметнала, че клиента, който я е забравил, ще се върне да си я потърси.

Около 11.00 часа в магазина за хранителни стоки пристигнала свидетелката З., която застъпила на смяна. При застъпването на смяната З. била уведомена от свидетелката К. за забравената чантичка. Свидетелката З. не променила местонахождението на чантичката, нито я отворила. След като до около 11,55 ч. чантичката останала непотърсена, свидетелката З. позвънила на управителя на магазина И.З. за да пита какво да прави с чантичката и по указания на З. свидетелката позвънила на телефон 112 и съобщила за забравена мъжка чанта с неясно съдържание.

 

Сигналът на свидетелката З. бил приет от полицейския служител П.Г.Г. - дежурен служител в оперативната дежурна част на РУП - гр. В. при ОД на МВР В. и предаден от него на екип № 211 в състав подсъдимия С.Д.Д. (старши на наряда) и полицай Г.Л.И..

Около 12,05 ч., след подаден сигнал от ОДЧ, екип № 211 в състав  Д. и И. пристигнали в хранителния магазин със служебен автомобил.  В магазина при пристигането на полицаите били свидетелката З. и свидетелката В.А.И.. Свидетелката А.З.  предала забравената  чантичка на полицейските служители като взела същата от рафта за алкохол, намиращ се зад гърба и, където вещта била оставена от К. и клиентите нямали достъп. З. била зад щанда, където първоначално била забравена чантата при предаването на вещта на полицаите тя поставила чантата на самия щанд. От другата страна на щанда срещу нея един до друг били подсъдимият Д. и свидетелят И.. Подсъдимият Д. в присъствието на И. и З.  отворил чантата, проверил съдържанието и като търсел документ за самоличност с оглед установяване собственика на вещта.

 

Подсъдимият извадил с лявата си ръка тефтерче за документи от традиционните / по- малко/и още едно по-голямо тефтерче.  Д. изпратил свидетеля И. до патрулния автомобил за да донесе папката , съдържаща  бланки на необходимите документи, които се съставят при посещение на местопроизшествие. Подсъдимият Д. взел черната чантичка с лявата си ръка, където се намирали и двата тефтера, обърнал се  с гръб към рафта, след което се обрнал  с лице към рафта, оставил чантата на рафта като в лявата му ръка останали двата тефтера. Д. разгърнал малкото тефтерче , в което имало лична карта и З. попитала дали може да погледне личната карта. Д. показал  личната карта на З., но не отворил другото тефтерче, което било по-голям формат. Същевременно З. заявила, че дори да не види личната карта – ще установи кой е собственикът на чантата, тъй като в магазина има камери. След като Д. показал личната карта на З., тя  разпознала пострадалия М. и заявила, че собственикът на чантата  работи в съседен магазин.

Подсъдимият Д. се отдръпнал от щанда за продажба, но останал в обхвата на една от камерите в магазина като в лявата си ръка държал черната чантичка и отделно черните тефтерчета.

Д. продължил да стои пред щандовете , но по –встрани, вляво до стелажите със стоки. След като И. донесъл папката с бланките, намиращи се в чанта с цип- подсъдимият Д.  отворил чантата, започнал да рови в съдържащите се в нея документи, взел прозрачно джобче с документи от чантата с бланките. Около 12.10мин И. по нареждане на Д.  излязъл от магазина и оставил чантата със служебните бланки в патрулния автомобил, след което свидетелят И.  се върнал в магазина без да носи никакви документи, отишъл пред щанда за продажба и си закупил артикул от магазина, който платил на З. и сам взел от стоящ вляво от него щанд със стоки. След това И. отново излязъл от магазина по нареждане на Д., който му дал личната карта на пострадалия и казал на колегата си да повика собственика на забравената чанта, който се намирал в съседния антикварен магазин.

И. излязъл от магазина за хранителни стоки  , носейки личната карта на М. . Подсъдимият попитал свидетелката З. къде може да седне за да попълва документи и в 12.11.26ч свидетелката го отвела в малък офис- стаичка, намираща се зад щандовете. З. разчистила бюрото и подсъдимият Д.  седнал като в ръка носел черната кожена чанта, джобчето с документи и тефтерът с документи на М.. На влизане в стаичката подсъдимият попитал З.  „Само в магазина ли има камери?“ и З. потвърдила, че само в магазина има камери. От малката стаичка се виждало пространството зад витрината на магазина, но продавачката не можела да види какво става в стаичката.  При влизането в офисчето подсъдимият седнал на стола пред бюрото и преместил намиращия се калкулатор и лежащите там документи вдясно. З. с дясната си ръка се протегнала  през бюрото и взела някаква вещ от бюрото, вероятно чаша. Подсъдимият държал  в лявата си ръка черна чанта и джобчето с документи, а в дясната тефтера с документи. Д. оставил с лявата си ръка чантата на бюрото като в нея останало джобчето с документи, а в дясната му ръка останал тефтера с документи. Д. оставил джобчето с  документите на бюрото без изобщо да ги вади от плика им, въпреки че именно с цел да пише /попълва/ документи влязъл в офисчето, нито пък извадил химикалка. Вниманието на подсъдимия се насочило към тефтера с документи като Д.  взел тефтера първо с лявата после с дясната ръка, отворил с две ръце тефтера, където в дясното деление се виждала снимка, а в лявото- документ – наподобяващ лична карта или шофьорска книжка. С лявата ръка подсъдимият бръкнал зад снимката в тефтерчето за документи и извадил оттам сгънати на две банкноти – 4 броя по петдесет лева като ги взел в лявата си ръка. След това Д. бръкнал отново с лявата ръка в друго деление на тефтера, откъдето извадил сгънати на две 13 броя банкноти по двадесет лева. Банкнотите се разредили и подсъдимият ги подравнил като ги тръснал по бюрото. Д. държал банкнотите  между палеца и показалеца на лявата ръка, а между средния и безименния пръсти на същата ръка  държал тефтера. Д. прибрал тефтера в чантата, а банкнотите, намиращи се между палеца и показалеца пъхнал в джоб, намиращ се в лявата  долна част на тялото му.  След като ръката на Д. се върнала обратно  от лявата част на тялото му  тя била празна и в нея нямало никакви вещи. Действията на Д. докато седял пред бюрото в офисчето били записани от намираща се над бюрото видеокамера като записите са приобщени като ВД по делото. След като прибрал в себе си банкнотите подсъдимият Д. взел с лявата ръка джобчето с документи, с дясната ръка- черната чанта , станал и напуснал помещението, което станало преди да настъпи 12.15ч. Общо подсъдимият останал в помещението- офисчето около две- три минути, след което напуснал същото. Докато бил в офисчето единственото целенасочен действие на подсъдимия, записано и на охранителните камери било изваждането на банкнотите от тефтерчето и прибирането им в ляв джоб на долна дреха на Д..

Между 12.10 ч. и 12.15ч. в антикварния магазин на адрес гр. В.,  ул**** , където работел М. влязъл полицай  Г.Л.И. , който попитал М.  за името му и му казал, че си е забравил чантичката в магазина за хранителни стоки и че трябва да го придружи.

Заедно със свидетеля  Г.Л.  И. пострадалият М. се върнал в  магазина за хранителни стоки около 12.15ч като  М. първо отишъл на щанда , където си бил забравил чантата. На щанда била свидетелката А.З. , а в близост до нея св. В.А.. При влизането на М. в магазина подсъдимият Д. се намирал в близост до  първия щанд на магазина вляво като разположение. М. видял чантата си, която се намирала на другия/ втория/ щанд, намиращ се срещу входната врата и тръгнал натам. На втория щанд била оставена черната кожена чанта на М. като вещите били извадени от нея и струпани една върху друга. М. започнал да прибира вещите в чантата. Полицейските служители предложили на свидетеля М. да провери съдържанието на чантичката си, при което пострадалият проверил набързо дали документите му и златните накити са там и виждайки ги, казал, че всичко си е на място. Д. попитал М. защо си е забравил чантичката, М. отговорил, че се случва. Подсъдимият Д. казал на пострадалия, че е излишно да пишат приемателно- предавателен протокол, тъй като ще отнеме време и е излишно като М. се съгласил с това. М.  благодарил,  взел чантата си, казал, че няма липси и напуснал магазина.

Всички действия на полицейските служители от влизането им в магазина, както и престоя на подсъдимия Д. в офисчето, били записани от намиращи се в магазина охранителни камери, които били разположени  така, че да обхващат всички възможни обекти в мегезина, независимо от местоположението им. Охранителните камери записвали действията на всички лица, които се намирали във вътрешните пространства на магазина като записвали непрекъснато.

Подсъдимият позвънил на дежурния в РУП да докладва за случилото се и заедно с И. напуснал магазина около 12.15часа.

Във връзка със забравената чанта  полицейските служители не съставили никакви документи -съответно приемателно- предавателни протоколи, разписки  като  по никакъв начин не било документирано връщането на чантата на пострадалия и на съдържащите се в нея вещи.

 

След като се върнал в антикварния магазин М.  извадил вещите от чантата  и започнал да ги подрежда. При отварянето на черното тефтерче за документи  пострадалият  установил, че липсват оборотните средства на антикварния магазин, намиращи се в две от деленията на тефтера, а именно в едното деление 4 по 50 лева,  а в друго деление - 13 банкноти по 20 лева.  М. веднага се върнал в магазина за хранителни стоки , където се намирали  продавачката  А.Й.З.- сестра на собственика на магазина  и свидетелката В.А.И.. М. се обърнал към А.Й.З., показал тефтерчето и и казал, че в него  е имало пари , които след като подробно проверил  съдържанието му установил, че не са на мястото си. З. се засегнала, тъй като помислила, че М. я  обвинява. З. казала на М., че в магазина има камери и  че ще провери по камерите какво е станало. З. споделила с М., че ще говори с брат си и след като и свърши смяната ще прегледа камерите. З. позвънила на брат си  И.З. разказала му какво се е случило и че се съмнява в действията на единия полицейски служител. Свидетелят З. влязъл в интернет , след което със специален код пуснал и изгледал записа от малкото офисче в магазина като върнал записите 30-40 минути назад преди влизането на полицая в стаичката. След разкодирането на записа свидетелката З. също изгледала записа от охранителната камера. Около 15,00 часа на 26.07.2012г. М. и З. заедно прегледали записите от охранителните камери в магазина и видели, че подсъдимият Д.  влиза в малката стаичка в магазина, отваря тефтерчето, изважда нещо от него и го прибира в джоба си. М. се прибрал в магазина си, обадил се в дежурната на полицията и поискал имената на полицаите, които са посетили магазина във връзка със сигнала за забравената му чанта.

Дежурният полицай отказал да даде сведения на М. за името или телефонен номер на подсъдимия. М. се обадил на зет си-Л.К. за съдействие. Свидетелят К. се обадил на свой познат от полицията Г.Х.М. – служител в сектор „Криминална полиция“ към ОДМВР-В.. М. бил в отпуска , но подал сигнала на  свой колега М.К., който замествал началник-сектор „Криминална полиция“  РУП В. през инкриминирания период. К. поел случая, срещнал се с пострадалия К.М. , запознал се с фактите . К. и М. заедно отишли в магазина за хранителни стоки, прегледали записа от охранителните камери като свидетелят К. разпознал подсъдимия С.Д. в т.нар. „складово помещение“ или офисче на магазина. При влизането си в „складовото помещение“- офисче на магазина свидетелят К. установил местонахождението на охранителната камера в горен ъгъл на помещението. За случая К. изготвил докладна записка и изискал от свидетелката З. записа от камерите да бъде предоставен на органите на РУП след свалянето му на преносимо устройство.  На 27.07.2012г свидетелят И.З. ***, изгледал записите от всички охранителни камери за инкриминираната дата и установил, че освен на камерата от офиса, записи на полицейските служители и на техни действия с черната кожена чанта има и на охранителна камера, обхващата периметъ от входа навътре след влизането в магазина, като диапазонът на камерата обхващала касата/ първата каса/, клиентите пред щанда, както и пространството пред щанда и вдясно от него. Записът от действията на подсъдимия Д. в малкия офис бил свален на диск от свидетеля З. и предаден на К., който го предал на началника на „Охранителна полиция“ П.К. . Свидетелите П.Д.К. и М.К. уведомили за случая началника на управлението –В.В., който наредил да бъде извършена проверка . Въз основа на постъпилата докладна свидетелят А.Ц.А.  служител в отдел „Човешки ресурси“ РУП В. изготвил Заповед за извършване на проверка дали е допуснато   дисциплинарно нарушение от служителя С.Д.. В комисията, извършваща проверка за дисциплинарно нарушение  участвали началника на РУП-В.- В.П.В., А.Ц.А.  и началника на отдел в „Охранителна полиция“ във В.- В.С. П. , който бил  председател на комисията.  Дисциплинарната проверка установила  несъставяне от Д. на документи – приемо-предавателни протоколи за вещите, които е получил и предал, за което му било наложено дисциплинарно наказание по ЗМВР. Поради съмнения относно липсата на паричната сума била сезирана прокуратурата.

Впоследствие  в хода на съдебното следствие от З. били изискани и  записите от другите камери в магазина, на които имало записани действия на полицейските служители Д. и И., поради което свидетелят З. отново свалил всички записи на СД и на флаш- устойство и предал въпросните записи с приемателно- предавателен протокол на водещия разследването.

 

 

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

 

Съдът констатира, че доказателствата по делото са събрани по съответния предвиден в НПК ред като не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което съдът приема, че фактическата обстановка по делото е такава, каквато е изложена от прокурора в обвинителния акт.

Така изложената фактическа обстановка се доказва от събраните в хода на съдебното следствие гласни , писмени и веществени доказателствени средства, технико- идентификационна експертиза; приложените по делото и приобщени към съдебното следствие ВД;

В хода на съдебното следствие са разпитани свидетелите: К.Ц.М. , както и приобщените на основание чл.281 ал.1 т.1 и т.2 от НПК показания  на свидетеля ,дадени по реда на чл.223, ал. 1 НПК/ т.1, лист 135-138 от ДП - лист 135, ред 1-4, на лист 137, ред 3-17 /; В.А.И. както и приобщените на основание чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.1 и т.2 от НПК показания на свидетелката /том 4, лист 94-95 от ДП от 23.10.2012г. /; С.К.К.; В.П.В. и приобщените  на основание чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.2 от НПК/ том 3, лист 57-58 от ДП протокол за разпит от 10.01.2013г;  том 4, лист 25-26 протокол за разпит от 16.10.2012г. /; П.Г.Г. и приобщените на основание чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.2 от НПК/том 4, лист 31 от ДП от началото на 5-ти абзац до 6-ти абзац/; Г.Л.И. ; П.Д.К.; В.С. П.; Г.Х.М. ; А.Ц.А.; М.Д.К.; В.С. П., К.Б.К., Л.Д.К., И.Й.З., А.Й.З..

 

СЪДЪТ кредитира показанията  на пострадалия- граждански ищец и частен обвинител- К.Ц.М., дадени непосредствено в хода на съдебното следствие, както и прочетените на  основание чл.281 ал.1 т.1 и т.2 от НПК показания, находящи се в том 1, лист 135-138 от ДП в частта им на лист 135, ред 1-4, относно времето на инкриминираното деяние, както и на лист 137, ред 3-17 относно видяното на записите от охранителните камери. Същият описва подробно, последователно фактическата обстановка от момента на забравяне на инкриминираната вещ в магазина до момента на установяване на извършителя на престъпното деяние чрез преглед на записите от видеокамерите в магазина. Съдът кредитира показанието на М., че е забравил мъжка кожена чантичка на плот- рафт пред касата в магазин за хранителни стоки , находящ се гр.В., ул.“Хаджитошев“ №9 около 9.30 ч. Кредитира се описанието на забравената вещ -черна, мъжка, кожена чанта, с размери  около 20 на 25 см. , с шест деления вътре;  както и съдържанието на чантата:  черно тефтерче с размери  около 10см.  на 8 см , съдържащо лични документи / карта за кръвна група, книжка, лична карта, различни снимки, полица „Гражданска отговорност“  /, като в него се  намирала инкриминираната сума от 460 лева; две пликчета с монети , друго по- малко тефтерче- с лична карта на пострадалия, джобно ножче, ключове,  2 чифта златни обици. Съдът приема за достоверно показанието на свидетеля, че в тефтерчето за документи в чантата му се е намирала инкриминираната сума- оборотни пари на магазина, в който работел. Кредитира се твърдението на пострадалия, че след като взел покупките си  същият отишъл в антикварния магазин, където работел и не забелязал липсата на чантата си до момента, когато около 12.00ч в магазина пристигнал полицейски служител Г.И., установил самоличността му и го помолил да го придружи във връзка със забравената вещ в магазина за хранителни стоки. Кредитира се  твърдението на свидетеля, че при влизането му в магазина около 12.00ч на 26.07.2012г  е видял, че съдържанието на чантичката му е извадено и наредено в близост до нея на другия щанд в магазина. Това обстоятелство се потвърждава и от показанията на св. В.А.И., която заявява, че е видяла вещите, извадени от чантичката, не знае кой е извадил вещите, както и че не са извадени от лице от персонала. Пострадалият М. заявява в хода на съдебното следствие, че подсъдимият се е намирал в магазина , бил с полицейска униформа и предложил да не се пише протокол, защото ще отнеме много време и е излишно. Това обстоятелство е безспорно по делото и се съдържа и в обясненията на подсъдимия Д. и на св. З.. М. се съгласил да не се съставя протокол. Обстоятелството , че при пристигането на М. в магазина за хранителни стоки там са се намирали З., А., Д. и И. се установява по безспорен начин и от записа на една от охранителните камери, на която се вижда пристигането на М. в магазина, заставането му пред щанда, където първоначално е забравил чантата си . Свидетелят заявява, че благодарил  на полицаите, без да преглежда подробно съдържанието на чантата и  се върнал в антикварния магазин , където  започнал да подрежда вещите от чантата. Кредитира се , че едва тогава свидетелят отворил тефтерчето за документи и установил липсата на банкнотите, наредени както следва  в едно от деленията четири банкноти по  50 лева и  в друго деление- тринадесет  по 20 лева.

 

Кредитира се и показанието на свидетеля, че незабавно след като установил липсата на паричнта сумя се е върнал отново в хранителния магазин и е съобщил за това на св. З. както и  че М. заедно със свидетелката А.Й.З. прегледали съдържанието на охранителните камери и установили извършителя на деянието. Кредитират се показанията на М., в които той разказва , че на записите от охранителната камера в малката стаичка, намираща се вляво от тезгяха е видял как подсъдимият Д.  „видях как отвори тефтерчето, бръкна, извади парите и ги прибра. Вижда се как отваря тефтера, бърка в две от отделенията с една и съща ръка, взима нещо и го прибира…… Банкнотите личат като форма. Това, което полицаят извади, приличаше по размер на сгънати на две банкноти“ . Макар, че показанията на свидетеля относно видяното в записите на охранителните камери да не е непосредствено наблюдение и възпроизвеждане на факти от реалната действителност съдът цени това коствено доказателство, поради следните обстоятелства:  кожената мъжка чанта и тефтерчето  с документи са лични вещи на пострадалия, които той носи със себе си всеки ден. М. знае много добре разположението на вещите и парите в тефтерчето, тъй като самият той ги е поставил вътре. Още повече , че видно от показанията му предишната вечер М. е проверил местоположението на служебните пари и е констатирал наличието им в тефтерчето. Поради горното М. е лицето, което  дори само от движенията на Д. е бил наясно какво точно вади подсъдимия иззад снимката  - като номинал и брой книжни банкноти.

 

Кредитират се показанията на М., че се е опитал да открие името и телефона на подсъдимия Д., не е успял и е потърсил съдействие от зет си свидетеля Л.К..

 

Кредитират се прочетените и потвърдени впоследствие в хода на съдебното следствие изявления на пострадалия относно наименованието на фирмата- собственик на антикварния магазин-  „****“ ООД. Във връзка с обстоятелството, че в хода на съдебното следствие пострадалият изрази несигурност за датата на инкриминираното събитие- след прочитане на показанията му, дадени в хода на ДП  в тази насока- гражданският ищец и частен обвинител потвържди че датата е 26.07.2012г  .

 

Показанията на свидетеля М. са логични, последователни, детайлни, житейски правдиви, поради което съдът ги цени изцяло.

 

СЪДЪТ кредитира показанията на свидетелката С.К.К.- продавач-консултант в магазин в гр.В. – ЕТ“И.З.“ . Кредитират се показанията на свидетелката, че е била първа смяна от 07.00 до 11.00ч като не е забелязала кой е забравил чантата си. Кредитира се твърдението, че възрастна клиентка е влязла в магазина малко след 9.00 часа и е посочила забравената  чанта. Кредитира се твърдението на свидетелката, че е взела чантата и я оставила на рафта зад себе, срещу една от камерите в магазина както и че  уведомила свидетелката З. за забравената чанта след пристигането на З. в магазина.  Показанията на свидетелката са последователни, не противоречат на останалата доказателствена маса и съдът ги кредитирла изцяло.

 

 

СЪДЪТ кредитира показанията на свидетелката В.А.И., дадени в хода на съдебното следствие, както и приобщените на основание чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.1 и т.2 от НПК гласни доказателствени средства /том 4, лист 94-95 от ДП от 23.10.2012г/. И. заявява , че е пристигнала в магазина след клиента, който си е забравил чантата като в магазина продавачка е била С.К..  Кредитират се показанията на свидетелката, че възрастна клиентка е посочила забравената чанта като казала, че може в нея да има бомба и чантата била поставена от К. на рафтче отзад вдясно от касата, на което персоналът си оставя лични вещи и  там клиентите нямат достъп. Кредитират се показанията на свидетелката, че З. и К. са си предали смяната и са коментирали въпросната чанта, след което З. е подала сигнал на телефон 112. Кредитират се показанията на И. , че 10-15 мин след позвъняването на З.  в магазина са  пристигнали двама униформени полицаи като заявява, че единият от тях е подсъдимият. Свидетелката заявява, че „имаше извадени вещи от чантата, но не са вадени от персонала. Не видях кой ги вади, бяха на втората каса. Собственикът на чантата си прибра вещите в чантата, когато дойде.“

Твърдението , че вещите са били извадени от чантичката и са се намирали до нея е съобщено и от пострадалия М.. Останалите свидетели заявяват, че вещи от чантичката не са вадени. Съдът кредитира  показанията на М. и И., тъй  като М. е собственик на вещите , лично той е прибрал вещите в чантичката и твърденията му са по- достоверни от тези на свидетели, които не са имали непосредствен досег с вещите. Същевременно показанията на М. се отличават с точност, детайлност на описанията, подробност и хронологична последователност. Същевременно това твърдение не е изолирано, а е отразено и в показанията на свидетелката И..  Съдът цени изцяло показанията на свидетелката, които са логични , последователни и се подкрепятот останалите доказателства по делото.

 

СЪДЪТ кредитира показанията на свидетелката А.Й.З. относно факта, че е застъпила на смяна около 11.00часа на инкриминираната дата. Кредитира се, че свидетелката С.К. уведомила З. за забравена мъжка чанта, която била оставила на рафт с алкохол зад касата. Кредитира се , че без да пипа чантата З. позвънила на телефон 112 и съобщила за забравената вещ. Кредитират се твърденията на З., че след пристигането на Д. и И.,  тя взела чантата от рафта зад себе си и я поставила на щанда, където Д. я отворил и извадил две тефтерчета- едното по- малкото , в което имало лична карта. По- голямото тефтерче съдържало документи, но подсъдимият не го е отварял пред З.. Кредитират се показанията на свидетелката , че поискала да види снимката на личната карта като същевременно заявила, че и сама може да установи кое е лицето, тъй като в магазина има видеокамери. Кредитира се , че подсъдимият Д. показал личната карта на З. и тя разпознала свидетеля М., при което заявила че собственикът на чантата работи в съседен магазин.  В подкрепа на твърденията на свидетелката са записите от видеофайловете, приложени като ВД по делото и изгледани от състава на съда  като тяхното съдържание, както и съдържанието на изготвената и приета по делото видео-техническа екпертиза напълно съотвестват с описанията , дадени от З..

Кредитират се описаните от свидетелката З. факти относно действията на подсъдимия Д.:

-Подсъдимият изпратил свидетеля Г.И. до патрулката, за да донесе бланките с документи. И. донесъл документите .

-Подсъдимият Д. попитал свидетелката З. дали има място, където да пише. З. го завела в малката стаичка зад щандовете и му разчистила масата да пише. На влизане в стаичката подсъдимият попитал З.  „Само в магазина ли има камери?“ и З. потвърдила, че само в магазина има камери. Подсъдимият излязъл от помещението след минута- две .

- След като излязъл от стаичката подсъдимият  изпратил колегата си да доведе М. като заявил, че ако човекът е наблизо няма смисъл да се попълват документи“.

 

Показанията на свидетелката относно действията на подсъдимия Д. и на колегата му И. съответстват на съдържанието на записите от видеофайловете, приложени като ВД по делото, предявени и приети от страните  като съдържанието на същите беше изгледано от състава на съда на голям и на малък екран, както и на описанието на видео- техническата експертиза. Съдът констатире , че поредността на действията  относно влизането на подсъдимия Д. в малкото офисче и изпращането на И. да търси пострадалия М. е в обратен ред, т. е  Д. изпраща И. до съседния магазин да търси М. и влиза в офисчето заедно със З.. З. напуска офисчето. Д. стои в офисчето сам около 2 минути и се връща в пред щанда. И. се връща , придружаван от М.. В подкрепа на таз последователност на събитията са следните обстоятелства: И. в показанията си твърди, че не е свидетел на влизането на Д. в офисчето това се потвърждава и от обясненията на Д.; Видно от записите на видеофайловете от охранителните камери и на часовете , изписани върху съответните кадри се установява, че Д. е влязъл в офисчето в 12ч.11 мин/ трети видеоклип от папка 5/като първоначално с него е влязла и З. като  свидетелката е помогнала да бъде разчистено бюрото, което е отнело 30-40 секунди до около минута, т. е до около 12ч и 12 мин. Д. е стоял в офиса сам около две – но не повече от три минути,  и преди 12.15 ч  вероятно около 12ч.13мин-12.ч.14мин е напуснал офисчето и се е върнал пред щанда -/тъй като на записа в 12ч. 15 мин. офисчето вече е празно/, а на снимките от камерите в магазина се установява, че в третия видеоклип в папка 6, обхващащ периода 12:10:21ч до 12.15ч: И. пазарува от щанда, отива до подсъдимия Д. и излиза от магазина, при което в края на клипа се завръща с подсъдимия М./ като това става до 12.15ч/. От това следва, че И. е имал около три-четири минути да напусне магазина и да се върне с пострадалия М., поради което няма как да е присъствал на действията на подсъдимия в офисчето, тъй като те са се осъществили именно докато И. е напуснал магазина, за да извика пострадалия.  

Кредитират се показанията на З., че Д. е останал да чака в магазина/ не повече от минута след напускане на офисчето/ докато И. довел М.. Свидетелката заявява, че вещи от чантата не са изваждани, само документи- това съдът не кредитира. Същото не кореспондира с показанията на М. и И.. Същевременно видно от показанията на свидетелите, както и от записите на видеофайловете- чантата с извадените вещи се е намирала на съседната каса, а З. е имала много работа, тъй като в магазина са влизали много клиенти, образували са опашка и видно от кадрите свидетелката не е имала време  и физическа възможност да гледа към съседния щанд. При преценка достоверността на показанията на свидетелката в тази им част следва да се има в предвид, че тя не е пряк участник и не е влизала в допир с инкриминираните вещи в този момент. С оглед на това следва да се ценят и счетат за по- достоверни показанията на М., тъй като се касае за вещи- негови лични и служебни, за които носи имуществена отговорност ; М. е лицето, което отива до втора каса и саморъчно прибира вещите, поради което неговите впечатления са по- детайлни и по достоверни. Кредитира се твърдението на свидетелката З., че след пристигането на М.  той започнал да разглежда съдържанието на чантата и установил, че златото му е в чантата, прибрал документите и си тръгнал.

 

Кредитират се показанията на З., че М. се е върнал след около 15 минути в магазина и е заявил, че му липсват парите. Кредитира се изявлението на свидетелката, че изгледала записа от видеокамерата  сама, а след това заедно с М., при което установила, че подсъдимият бърка в тефтера с документите, вади оттам нещо и го прибира . Кредитира се и звучи логично заявеното от свидетелката, че от непосредствените и наблюдения , както и от факта, че тя не е взимала парите, а и от поведението и разговорите с подсъдимия Д., който преди влизането в офисчето я попитал дали само в магазина има охранителни камери- тя е достигнала до извода, че кражбата на паричната сума е извършена от  подсъдимия като предположението и се е потвърдило след преглеждането на записа. Свидетелката твърди, че от записа е установила следното: „

Полицаят се настани на бюрото в малката стаичка, разтвори голямото тефтерче, доколкото видях и от него много ясно се вижда как взима нещо и го слага в долния си ляв джоб. Отваря се тефтерчето, издърпва се нещо, взима го, слага го в джоба си и поглежда към камерата. После става и излиза. Лицето беше в седнало положение. Камерата е отгоре. Предполагам, че това което вади, са въпросните пари, които търси клиента – първо, изхождам от думите на потърпевшия, второ, за мен няма обяснение да вземе нещо друго, а не пари. Чантичката беше забравена на рафта, където се извършва покупко-продажба“. Макар въпросните изявления на свидетелката да съдържат не преки възприятия на факти от реалната действителност, а възприятия от записа на охранителните камери- тези възприятия на З. се кредитират от съда  като косвено доказателство, тъй като същите са потвърждение и логически завършек на цялостното и възприятие относно действията на подсъдимия които и без този запис насочват вниманието на свидетелката  към действията на Д. , а при възпроизвеждането на записа съмненията и подозренията на з. просто се  потвърждават.

 

СЪДЪТ кредитира показанията на свидетеля Г.Л.И.,че на инкриминираната дата е бил дежурен заедно с подсъдимия С.Д.; че са получили сигнал от дежурния ОДЧ –за  забравена вещ в хранителен магазин в гр. В.; че със служебен автомобил са отишли на посочения адрес 5- 10 минути след получаването на сигнала. Кредитират се показанията на И., че в магазина при пристигането им имало две продавачки . Едната продавачка взела чанта от рафт зад нея и я поставила на тезгяха пред полицаите като  подсъдимият  Д.  отворил чантата и извадил лична карта, намираща се в тефтерче. Свидетелят заявява, че във въпросното тефтерче е имало единствено личн карта. Свидетелят заявява, че при отваряне на чантата в нея се виждали накити и монети. Кредитира се показанието , че първоначално продавачките не се сещали на кой е чантата, но пет минути след пристигането на полицаите се сетили, че чантата е собственост на продавач от съседен антикварен магазин. Кредитира се показанието на И., че е отишъл до служебния автомобил за да донесе папката с бланки на подсъдимия Д., а след това бил изпратен от Д. да извика пострадалия М. като последното му отнело около пет минути. Свидетелят заявява, че при връщането си в магазина заедно с М.  чантата се намирала на тезгяха и че не е сигурен дали М. си е прибирал вещи в чантата. Кредитира се твърдението на И. , че М.  благодарил и  казал, че няма липси. Кредитират се показанията на свидетеля, че са докладвали на дежурния, че чантата е върната. Свидетелят заявява, че не са съставяни никакви документи във връзка с приемането  на чантата от продавачките в магазина и впоследствие при предаването на инкриминираната вещ на М.. В показанията си И. казва:“ В конкретния случай не сме съставили никакви документи, но не знам каква е причината. ……. Не беше документирано, че му е върната чантата. Знам, че по принцип трябва да се документира, но може би поради липса да опит тогава не съм го направил. От служебната кола носих папката с документите на колегата – протоколи и други такива. Знам, че не е съставен протокол за доброволно предаване.“ Кредитира се показанието на свидетеля, че още с влизането им в магазина са разбрали от продавачките, че има камери. Свидетелят заявява, че в негово присъствие не е изсипвано съдържанието на чантата , а когато се е върнал заедно с М. в магазина подсъдимият се намирал пред продавачките. Кредитира се изявлението на свидетеля, че не е бил свидетел на отиването на Д. в офисчето. Показанията на свидетеля И. са логични, последователни, непротиворечиви и съотвестват на съдържанието на приобщените като ВД видеофалове и на съдържанието на приетата в хода на съдебното следствие видео- техническа експертиза.

 

Кредитират се показанията на свидетеля И.Й.З., че на инкриминираната дата не е бил във В., но сестра му  свидетелката З. му звъняла два пъти;  В  първия разговор З. съобщила на брат си за забравената мъжка чанта в магазина като той я посъветвал да се обади в полицията, а вторият път З. казала на брат си, че полицаите са върнали чантата на клиента, но клиентът се е върнал обратно в магазина и твърдял, че му липсват пари от чантата. В разговора с брат си З.  изказала предположения за кражба относно подсъдимия Д. като съобщила на брат си, че полицаят я попитал дали камерите са само в магазина. Кредитира се , че  З.  през интернет влязъл в компютъра на магазина и пуснал записа от камерите и изгледал записа от офиса. Кредитира се , че след завръщането си във В. свидетелят  З. изгледал записите от  всички  охранителни камери в магазина като констатирал, че на другите записи не се съдържат кадри , в които друго лице да е имало достъп до чантата или да е отваряло същата. Свидетелят споделя непосредствените си впечатления при гледането на записа от стаичката, според който подсъдимият бърка в голямо портмоне с документи, вади нещо и го прибира в джоба си. З. в хода на съдебното следствие дава подробно описание на магазина : „Магазинът е правоъгълен, около 50 кв.м, в единия край има заградена част около 2.5 кв.м, но не до тавана. Витрините са на буква Г, има две каси. Стаичката е в левия ъгъл.“ Относно намиращите се в магазина камери свидетелят заявява, че в деня на инкриминираното събитие са работели 5-6 камери. Кредитират се показанията на З. за  местоположението на камерите в магазина : в магазина има две камери, обхващащи касите, една камера, насочена в диапазона от входната врата навътре –на която се виждат касите и клиентите в магазина; една камера вляво в дъното на магазина, която обхваща стелажите от средата на магазина; една камера до витрината,  обхващаща продавачите отстрани и съдържанието на витрината; една камера в малкия офис- камерата се намира в горния десен ъгъл и обхваща бюрото, стола до бюрото и се вижда половината изход. След като прегледал записите свидетелят възпроизвежда следната фактическа обстановка: „Доколкото си спомням, полицаите влязоха, чантата я взеха от сестра ми от втората каса. Подсъдимият влезе в малкото помещение, колегата му стоеше пред касите. След това подсъдимият излезе и колегата му отиде да викне човека от другия магазин. Като дойдоха, нещо гледаха в чантата и му я предадоха. „ Съдът отчасти не кредитира факта, че свидетелят И. се е намирал в магазина в момента, когато Д. е влязъл в офиса, тъй като Д. е влязъл в офисчето заедно със З. около 12.11ч, а в диапазона 12.10-12.15 И. си е купил хранителен артикул от касата, взел е от Д. личната карта на М., излязъл е от магазина и до 12.15 часа се е върнал отново в магазина заедно с М.. Съдът констатира, че И. гледайки записите от двете охрланителни камери не си е поставял за задача да провери как във времето са настъпили фактите. Същевременно се касае за времеви интервал от около 5 минути  като свидетелят е констатирал съдържанието на отделните записи от охранителните камери, но без съпоставянето им в този времеви период не би могла да се определи последователността от действията на лицата, заснети на видеоклиповете. Съдът отчита, че З. не е непосредствен свидетел на инкриминираното деяние, но показанията му относно обстановката в магазина, разположението на видеокамерите е от съществено значение за изясняване на обективната истина по делото като счита показанията на свидетеля за обективни, логични, последователни.

 СЪДЪТ кредитира показанията на свидетеля В.П.В.  дадени в хода на съдебното следствие , както и приобщените на основание чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.2 от НПК, съдържащия се в том 3, лист 57-58 от ДП протокол за разпит от 10.01.2013г. и съдържащия се в том 4, лист 25-26 протокол за разпит от 16.10.2012г. . Свидетелят заявява, че е изпълнявал длъжността началник на РУП-В. към момента на инкриминираното събитие. В. заявява, че след като му е докладвано за възникнал проблем с претенции на гражданин относно извършена кражба – разпоредил да бъде извършена проверка по случая.  Кредитират се показанията на свидетеля относно  обстоятелството, че е участвал в комисия във връзка с водено дисциплинарно производство за извършено нарушение от С.Д. и наложено му наказание по ЗМВР.

 

Показанията на групата свидетели , които в една или в друга степен са участвали в събитията на инкриминираната дата- М., К., Иваова, З., З., И., В. се допълват, не си противоречат, създават една детайлна картина на фактическата обстановка. Същите съдът цени като достоверни, обективни и правдиви.

 

Другата група свидетели- това са полицейските служители, които са осъществили началния етап на разследването по отношение на подсъдимия Д., както и ръководителите от системата на МВР, които са провели собствено разследване във връзка с установяване допускането на дисциплинарно нарушение от страна на подсъдимия. Съдът кредитира показанията им като логични, свързани, последователни.

 

СЪДЪТ кредитира показанията на свидетеля П.Г.Г.-  младши оперативен дежурен РУП-В., дадени в хода на съдебното следствие , както и приобщените на основание чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.2 от НПК, съдържащи се част от разпит в том 4, лист 31 от ДП от началото на 5-ти абзац до 6-ти абзац. Свидетелят Г. заявява за получен сигнал чрез система 112 в ОДЧ МВР за  забравена мъжка чантичка с документи  в хранителен магазин. Свидетелят заявява, че след получаването на сигнала в рамките на 1-2 минути е изпратил екип на място в състав  С.Д. и Г.И. като впоследствие екипът е заявил, че  чантичката с вещите е върната на собственика. Свидетелят заявява, че няма правомощия да разрешава да не се съставя констативен протокол.

 

СЪДЪТ кредитира показанията на  свидетеля П.Д.К.- Началник „Охранителна полиция“ в РУП-В.. Свидетелят заявява, че на 27.07.2012г  бил уведомен от заместника на „Криминален сектор“ М.К. за получен сигнал от гражданин, забравил  чанта  в хранителен магазин , върната от служители на РУП с липси. Свидетелят заявява, че установил полицейските служители,посетили местопроизшест вието - Г.Л. и С.Д., като му било докладвано съдържанието на записа от охранителна камера , находяща се в магазина, на която били записани действията на подсъдимия С.Д.. Кредитират се показанията на К., че заедно с К.  отишли при  при началника на управлението –В.В., уведомили го за случая и В. разпоредил да бъде изготвена докладна записка съгласно ЗМВР, да се изискат и съхранят записите от камерите. Кредитират се възприятията на св. К. относно записът от охранителната камера „„Видях извършване на полицейска проверка от С.Д. на чантичка. Той беше сам и седеше на един стол. Вижда се, че прибира и вади някакви неща от един калъф за документи. Отваря тефтерчето, вади неща и ги връща. Извади нещо, което не върна в тефтерчето, а отиде към тялото му. „ Кредитират се показанията на свидетеля относно установената от него проверка, а именно, че подсъдимият не е изготвил задължителните документи, с които е следвало да предаде чантичката  с вещи на пострадалия, както и че се е установила липса на парична сума.

 

СЪДЪТ кредитира показанията на свидетеля В.С. П. -началник на отдел в „Охранителна полиция“ във В.. Свидетелят заявява, че в края на месец юли 2012г  началникът на РУП му докладвал за случая. Със заповед на Директора на ОДМВР била  сформирана комисия относно извършено дисциплинарно нарушение с председател на комисията свидетеля П..  Дисциплинарната проверка установила  несъставяне от Д. на документи – приемо-предавателни протоколи за вещите, които е получил и предал, за което му било наложено дисциплинарно наказание по ЗМВР. Поради съмнения относно извършено от Д. престъпление , свързано с липсата на паричната сума била сезирана прокуратурата.

 

СЪДЪТкредитира показанията на свидетеля Г.Х.М. – служител в сектор „Криминална полиция“ към ОДМВР-В.. Свидетелят заявява, че не е бил пряк свидетел на инкриминираното деяние, но след позвъняване на негов приятел Л.К.- свързал същия със свой колега М.К., който бил на работа и поел случая.

 

СЪДЪТ кредитира показанията на свидетеля А.Ц.А. - служител в отдел „Човешки ресурси“ РУП В.. Свидетелят заявява, че въз основа на постъпил доклад от служител на РУП-В. изготвил  Заповед за извършване на проверка относно установяване на извършено дисциплинарно нарушение от служителя С.Д.. А. участвал в назначената проверка,в хода на която се  констатирало неизпълнение на служебни задължения при извършване на проверка на документи и вещи от подсъдимия Д..

 

СЪДЪТ кредитира показанията на свидетеля М.Д.К., който замествал началник сектор „Криминална полиция“  РУП В. през инкриминирания период. Свидетелят заявява, че бил уведомен  от колега- инспектор Г.М.,*** магазина за хранителни стоки на 26.07.2012г.  К. заявява, че се срещнал с пострадалия К.М. , който го запознал с фактите относно установяването на липсата на оборотните средства на антикварния магазин, намиращи се в тефтерче за документи в забравена от него чанта в магазин за хранителни стоки; относно получаването на чантата от полицейски служител без оформяне на никакви документи  и относно установяване на лицето взело паричната сума след преглеждане на записите от камерите в магазина заедно с продавачката З.. Свидетелят в показанията си заявява, че е гледал записа от камерите в магазина, който му бил пуснат от свидетелката З., след което докладвал за установеното на началник сектор „Охранителна полиция“ във В..  Свидетелят споделя, че на записа от т.нар. складово помещение е разпознал подсъдимия С.Д..  За случая К. изготвил докладна записка и изискал от св. З. записът от камерите да бъде предоставен след свалянето му на преносимо устройство. Записът бил свален на СД и предаден на К., който го предал на Началника на „Охранителна полиция“ П.К. .В показанията си в хода на съдебното следствие К. заявява, че в т. нар складово помещение в горен ъгъл имало камера.

Относно свидетелят К.Б.К., посочен в обвинителния акт- след непосредствен разпит съдът установи, че лицето не е бил на смяна на инкриминираната дта и не е станало свидетел на никакви факти и обстоятелства, относими към настоящето производство.

 

СЪДЪТ кредитира показанията на свидетеля Л.Д.К.-/ управител на антикварния магазин, където М. работел  / относно факта, че след като  пострадалия М. му е разказал какво му се е случило и е помолил за съдействие  К. позвънил на свой познат- Г. и поискал съдействие. Свидетелят заявява, че е управител на антикварния магазин и потвърждава изложеното от М., че оборотните пари М. носи със себе си и не ги оставя вечер в магазина.

 

 

В хода на съдебното следствие подсъдимият  С.Д. дава подробни обяснения. Кредитират се показанията на подсъдимия, че на инкриминираната дата по сигнал от ОДЧ заедно с колегата си И. са посетили магазин за хранителни стоки гр. В., ул. „Хаджитошев“  във връзка със забравена  мъжка чанта. Кредитира се, че при пристигане в магазина Д. се е отправил към свидетелката З. /“до първата жена, която беше до щанда отдясно“/ която извадила чантата иззад нея и я поставила на щанда. Кредитира се , че З. съобщила на полицейските служители, че в магазина има камери. Кредитира се показанието на подсъдимия, че  в присъствието на З. и И.Д. извадил две тефтерчета от чантата. Чантата стояла на щанда, И. стоял от дясната страна на Д., а З.  от другата страна на щанда срещу полицаите. Кредитира се описаното от Д. съдържание на чантата , където в едната преграда на чантата имало няколко пликчета като в едно от пликчетата имало много монети и накити от жълт метал, а в другата преграда на чантата се намирали  двете тефтерчета. Кредитира се , че в по-голямото тефтерче имало документи, а в малкото тефтерче имало лична карта. Кредитира се, че Д. изпратил И. до служебния автомобил, за да вземе папката с баланките. Кредитира се изявлениято на Д., че продавачката е разпознала по личната карта собственика на чантата . Кредитира се, че  подсъдимият заедно със свидетелката З. влезли в офисчето, тъй като Д. заявил, че трябва да седне и да пише някъде, за да състави протокол. Д. заявява, че извадил тефтерчето и  личната карта, за да може да попълни  данните. Подсъдимият заявява „ Тогава извадих документа за самоличност и сигурно няколко секунди се колебах дали да съставя протокола. Имал съм и други случаи, когато ми предават вещ, след като не сме излизали от обекта, т.е. не съм приел чантата с протокол и след като разбрахме, че собственикът ще дойде на място, прецених че не е нужно да съставям протокол. Тогава станах, отидох до съседния щанд, където беше една от продавачките и изчаках колегата да дойде със собственика на чантата.“Това изявление на подсъдимия не може да се приеме, тъй като видно от приобщения като ВДС запис от охранителната камера на офисчето- Д. изобщо не е отварял и не е вадил лична карта или друг документ за самоличност на пострадалия. Въпросното изявление на д. е защитна версия, която противоречи на безспорно установени факти и обстоятелства.

 Кредитира се обяснението на подсъдимия, че вещите от чантата са били извадени и поставени на втория щанд/ условно наречен така- -има се предвид другия щанд- не този на който чантата е забравена/ като пострадалия си ги е подредил в чантата. Не се кредитира изявлението на подсъдимия, че вещите са били извадени от чантата от собственика, тъй като то е в противоречие с показанията на свидетелите М. и И.. Съдът счита  изявленията на М. и И. за по- достоверни, тъй като пострадалият  описва личните си вещи, както и служебни вещи, за които носи материална отговорност. Не се кредитира твърдението на подсъдимия Д., че в голямото тефтерче е имало само документи и не е имало пари, както и че в докато е седял в офисчето е извадил само личната карта на пострадалия, която се намирала в черно тефтерче. Подсъдимият заявява : „ Когато пратих колегата за протоколите, тогава всичко беше в мен, жената каза, че познава лицето и тогава реших да не съставям протокол и излязох от стаичката.“- това твърдение е нелогично, тъй като след като подсъдимият е решил да не съставя протокол няма никаква причина за влизането му в стаичката.Още повече , че от записите на видеоклиповете безспорно се вижда, че подсъдимият не отваря тефтерче с лична карта, а тефтерче, съдържащо множество документи като изобщо не обръща внимание на намиращия се в тефтера документ за самоличност- шофьорска книжка/ най –вероятно, тъй като личната карта на Марнов е била в другото тефтерче/, като от тефтерчето вади от две от деленията прегънати на две хартиени обекти и ги прибира в джоб в долна лява част на дреха. Нито служебните задължения на подсъдимия Д. , нито неговите обяснения са в състояние да оборят  факта, нито да дадат логично обяснение на обстоятелството,  че взима вещи от тефтера на М. и ги прибира в джоба си. От записите на видеокамерата се вижда, че подсъдмият изобщо не се е чудел дали да съставя протокол, тъй като от джобчето с  бланките Д. изобщо не вади какъвто и да е документ или празен лист, нито пък химикалка , което би било логично при намерение да се пише върху някакъв документ. Напротив след като подсъдимият остава сам той оставя настрани джоба с документи и действа изключително бързо, ловко и целенасочено- бързо разлиства тефтера, вади от него парите от двете деления, изравнява ги, тъй като втората пачка от 13 банкноти се разпръсва , бързо пъхва тефтерчето в чантата , а парите в джоба си и излиза от помещението. От записите на видеокамерите се установява, че подсъдимият изобщо не се е чудел какво да прави, а е влязъл в офисчето единствено с целта да се скрие от охранителните камери, за да може да вземе съдържащите се в тефтерчето банкноти. Съдът не кредитира и показанието на подсъдимия, че е знаел, че в офисчето има камери- въпреки че при проведените разпити на останалите свидетели в хода на съдебното следствие беше уточнено мястото на камерата в офисчето, подсъдимият не можа да посочи мястото на камерата въпреки изявлението му че е знаел, че в помещението има такава. „ Малкото помещение е ниско, а камерата се намираше отстрани по средата, на нивото на очите ми.“

Подсъдимият заявява „В периода, в който колегата отиде да вземе документите ние вече се бяхме преместили на другия щанд. Тогава попитах едно от момичетата къде мога да седна, влязохме, тя премести някакви листа, аз седнах с намерението да съставя протокола. Излизайки, колегата вече беше донесъл документите, тогава той взе личната карта и отиде да извика собственика. Докато аз описвах вещите той отиде да вземе документите от колата.“ Това твърдение е нелогично- Д. отива да описва вещите без да има бланка или лист. Същевременно твърдението на подсъдимия противоречи на записа от видеокамерите както и на простата логика, че за да започне да попълва каквато и да е бланка първо трябва същата да се намира в него. От приобщените като ВД  записи от охранителните камери се вижда, че Д. влиза в офисчето с бланките , чантата и тефтерчето в ръка.

Относно обясненията на подсъдимия за действията му в офисчето „Когато бях в стаичката седнах, извадих от чантичката едно тефтерче, извадих документа  за самоличност и го тръснах няколко пъти, просто съм се чудил дали да съставя протокол. Извадих от тефтера документ за самоличност, инстинктивно съм си играл с личната карта, тръскал съм я в бюрото, не съм прибирал нищо.“ „Личната карта я извадих вътре в помещението, извадих я от тефтера с другите документи. Когато извадих личната карта и я държах в ръка, след това я пъхнах в тефтерчето. Излизайки държах тефтерчето и личната карта и чантата в дясната си ръка, когато излязох навън ги дадох на колегата. „ Твърденията на подсъдимия представляват защитна версия, но изложените от него факти не кореспондират с видеофайловете, съдържащи се в папка 5, където ясно се вижда, че подсъдмият не изважда лична карта и не тръска нея по бюрото, че не мисли изобщо, а действа, че вади сгънати банкноти, прибира ги в джоба си и става. От видеофайловете изобщо не се установи подсъдимият да е прибирал какъвто и да е документ в тефтерчето- налице е само вадене на сгънати банкноти , които напускат съдържанието на тефтерчето и остават в патримониума на Д. като единствено тефтерчето с намалено съдържание Д. отново връща в чантата, държейки го между средния и безименния си пръст , а взетите вещи- банкнотите, намиращи се между палеца и показалеца се прибират на място, в долната лява част на тялото на подсъдимия като след направеното движение към лявата част на тялото му при връщането на ръката на Д. в обсега на камерата във видимия диапазон- сгънатите банкноти липсват. Твърдението, че при излизането от офиса Д. е държал тефтерчето в ръка противоречи на кадрите от видеозаписа, където ясно се вижда че подсъдимият прибира същото в чантата. Поради горното съдът не кредитира обясненията на подсъдимия относно изложените факти за действията му в офисчето като счита същите за защитна версия, която не кореспондира с останалите доказателства , събрани в хода на съдебното следствие- чрез гласни , писмени и веществени доказателствени средства. В подкрепа на обвинителната теза е и фактът, че макар и дългогодишен служител в системата на МВР не съставя необходимите за случая документи като мотивът му е, че не е счел това за нужно. В тази насока са и изводите относно поведението на подсъдимия, който е дългогодишен служител в МВР, запознат е с инструкциите за работа в системата, запознат е с правата и задълженията си  и именно във връзка с тези си задължения същият изпраща колегата си да вземе папката с небоходимите бланки , взима джобчето с празни бланки със себе си, но  впоследствие се отказва да съставя какъвто и да е документ, удостоверяващ присъствието на полицейски служители на местопроизшествието с мотива, че описът на вещите би отнел време. В подкрепа на обвинителната теза е действието на Д. в офисчето- той изобщо не мисли, не взима химикалка в ръка, не вади документи за самоличност от тефтерчето,нито вади бланките от джобчето им, а вади други вещи, които няма право да вади- вади банкноти иззад снимката. После вади още банкноти- подравнява всичките с потупване по бюрото и ги прибира в себе си. Безспорно е, че са отнети вещи от владението на М., които Д. е прибрал в долна лява част на своя дреха. Фактът, че банкнотите не се виждат ясно на видеозаписа като номинал не игнорира отнемането им, тъй като от записа се вижда, че става дума за прегънати на две хартиени обекти, които се разместват и с присъщо за парични средства движение същият подравнява и прегъва отново. Не могат да се игнорират действията на подсъдимия Д. по отнемането на чужди движими вещи- тъй като това безспорно се установява както от записа, така и от многобройните взаимно свързани , взаимно допълващи се и подкрепящи се събрани в хода на съдебното следствие, както и приобщени към него доказателства. Записът от видеокамерата, отразяващ мястото на деянието и времевия интервал с точност до час, минута и секунда е едно полезно допълнение, разкриващо точният механизъм на извършване на престъпното деяние като същевременно той не е единствения, за да може да бъде подложена на съмнение неговата обективност. На доводите на защитата, че приложените ВД отразяват само действията на полицейските служители , а не и съприкосновението на други лица с въпросната чанта- се противопоставят показанията на свидетеля З., който заявява, че е прегледал всички записи от въпросния ден като е предал първоначално тези, отнасящи се до действията на подсъдимия в офисчето, а впоследствие по искане на разследващия орган- и записите отнасящи се до действията на полицейските служители и във видимата част на магазина, т.е  на разположение на разследващите са били предоставени всички записи, които следователят е преценил, че са необходими за установяване на обективната истина. Свидетелят З. заявява, че не са се съдържали  други записи от инкриминираната дата, отразяващи съприкосновението на други лица с чантата, след забравянето и на рафта пред щанда и след поставянето и от свидетелката К. на щанда за алкохол, където чантата е била във видимия диапазон на камера. На доводите на защитата, че не се знае дали изобщо е имало пари в чантата се противопоставят действията на подсъдимия, който отива на място, където според информацията му няма камери и където същият незабавно изважда сгънати на две хартиени вещи наподобяващи банкноти, като видно от заключението на видеотехническата експертиза ги разгъва, а видно от непосредственото възприемане на записите в хода на съдебното заседание и ги потупва на бюрото за да ги изравни и ги прибира в долен ляв джоб. Подсъдимият не се бави във въпросното офисче като престоят му вътре е не повече от две- три минути и единствената причина за влизането му в помещението е за да бръкне в тефтера, да извади оттам банконтите и да ги прибере в джоба си. След това действие подсъдимият незабавно напуска помещението и се връща при продавачката .

 

Показанията на свидетелите по делото К.Ц.М. ; В.А.И. ; С.К.К.; В.П.В.; П.Г.Г.; Г.Л.И. ; П.Д.К.; В.С. П.; Г.Х.М. ; А.Ц.А.; М.Д.К.; В.С. П., К.Б.К., Л.Д.К., И.Й.З., А.Й.З. взаимно се подкрепят, допълват и изграждат цялостна , детайлна картина на извършеното от подсъдимия престъпно деяние и са в синхрон с останалите събрани по делото и кредитирани от съда доказателства и доказателствени средства. Досежно конкретно възприетите от тези свидетели факти, които са от значение за изясняването на всички елементи от фактическия състав на повдигнатото обвинение, съдът не констатира никакво съществено вътрешно противоречие в показанията на всеки един от посочените свидетели, като не констатира такова противоречие и между показанията на отделните свидетели. В хода на съдебното следствие разпитаните свидетели възпроизвеждат обстоятелства, възприети от тях лично и непосредствено и касаещи именно факта на извършване на деянието, време и място на осъществяването му, авторството, механизма на деянието и конкретното своеобразие на обстоятелствата, при които е било извършено то. Единственото обстоятелство, което свидетелите не са възприели пряко и непосредствено са действията на подсъдимия в офисчето, където същият изважда парите от тефтерчето и ги прибира. Същевременно макар и това обстоятелство да не е възприето пряко и непосредствено от свидетелите, които описват действията на подсъдимия в малкият офис – същите дават подробни и пълни, непротиворечащи си показания- а именно, че подсъдимият вади нещо от тефтера и го прибира в себе си. Липсва категоричност относно описанието на вещите, които Д. прибира в джоба си, но същите заявяват, че става въпрос за претендираната от М. парична сума. Пострадалият М. е категоричен, че подсъдимият вади именно сгънати на две банкноти от две деления на тефтера като същият заявява, че е поставил именно в този тефтер банкнотите и то в две отделни деления . Свидетелката З. заявява, че от поведението на Д., от непосредствения му въпрос преди влизането в офисчето, както и от опита и при работа с пари като продавачка  несъмнено още преди да изгледа съдържанието на записа от видеокамерите е била убедена, че именно Д. е извършител на кражбата. Свидетелят З. заявява, че е изгледал записите от всички видеокамери от въпросния ден и не е установил съприкосновение на други лица със съдържанието на чантата, което да води до евентуалн друг извършител на кражбата. Свидетелката С.К. заявява, че е поставила чантата на рафт зад себе си в обсега на охранителната камера, така че твърдението на свидетеля З., че е проследил досега на всички евентуални извършители на деянието с чантата се потвърждава.

Съдът кредитира изцяло събраните по делото писмени доказателства, като счита, че същите кореспондират, както по между си, така и с гласните доказателства по делото.

Съдът кредитира приобщените към съдебното следствие писмени доказателствени средства  както следва:

·        писмо  от ОДМВР –В./ рег. **** до управителя на ЕТ „****“ за изискване на записите от охранителните камери в хранителен магазин на ЕТ „****“, находящ се в гр. В., ул. „Д.Х.“ №9 за периода  от 11.30ч до 13.00ч на 26.07.2012г/т.1, л. 35/;

·        Приемателно- предавателен протокол рег № ****2 / между А. З. и  П. К. /, с който А. З. предава на началник сектор ОП при РУП В. 1 бр СД със запис от охранителна камера на обекта/ т.1, л. 36/;

·        Протокол за доброволно предаване от 12.10.12  от И.З. на следовател Л.Л. на 1 бр флаш памет и 1 брой СД диск, съдържащи записи от всички охранителни камери по отношения действия на полицейските служители/ т.4, л.8/;

Описаните писмени доказателствени средства са свързани с предаването на записите от охранителните камери  на магазина за хранителни стоки, находящ се в гр. В., ул. „Д.Х.“ №9, които  записи по своята същност представляват веществените доказателства по делото. Съдът констатира, че въпросните веществени доказателства са изискани и събрани съгласно предвидения в НПК ред чрез протоколи за доброволно предаване от лицата, в които се намират.

 

Съдът кредитира изцяло събраните по делото писмени доказателства, като счита, че същите кореспондират, както помежду си, така и с гласните доказателства по делото.

Съдът кредитира приобщените към съдебното следствие писмени доказателствени средства  както следва:

·        писмо  от ОДМВР –В./ рег. **** до управителя на ЕТ „****“ за изискване на записите от охранителните камери в хранителен магазин на ЕТ „****“, находящ се в гр. В., ул. „Д.Х.“ №9 за периода  от 11.30ч до 13.00ч на 26.07.2012г/т.1, л. 35/;

·        Приемателно- предавателен протокол рег № ****2 / между А. З. и  П. К. /, с който А. З. предава на началник сектор ОП при РУП В. 1 бр СД със запис от охранителна камера на обекта/ т.1, л. 36/;

·        Протокол за доброволно предаване от 12.10.12  от И.З. на следовател Л.Л. на 1 бр флаш памет и 1 брой СД диск, съдържащи записи от всички охранителни камери по отношения действия на полицейските служители/ т.4, л.8/;

Описаните писмени доказателствени средства са свързани с предаването на записите от охранителните камери  на магазина за хранителни стоки, находящ се в гр. В., ул. „Д.Х.“ №9, които  записи по своята същност представляват веществените доказателства по делото. Съдът констатира, че въпросните веществени доказателства са изискани и събрани съгласно предвидения в НПК ред чрез протоколи за доброволно предаване от лицата, в които се намират.

 

Съдът кредитира и приобщените към съдебното следствие писмени доказателства, както следва:

 

·        седмичен график на служителите от РУП В. при ОД на МВР гр. В., осъществяващи ППД от 23.07.2012 до 29.07.2012г/ т.1 л. 37/;

·         ежедневна ведомост за личния състав от ППД при РУП В. за 26.07.2012г/ т.1, л. 38, 39/

Видно от гореописаните документи подсъдимият Д. е бил дежурен ППД на 26.07.2012г за времето от 07.00 до 19.00ч;

 

·        Наряден дневник на ППД, 1-ва смяна, 4- то отделение за 26.07.2012г /т.1, л.40-42/, в който е отбелязано посещението на адрес гр. В., ул. „Д.Х.“ №9 в 12.05 като е записано- „документи- върнати“;

От съдържанието на това писмено доказателство се установява, че полицаите са заявили, че са посетили адреса в 12.05ч. като е отбелязан и резултатът от посещението „документи- върнати“.

 

Следващите писмени доказателства са свързани с установяване на качеството на подсъдимия С.Д. като длъжностно лице, това са както следва:

 

·        Длъжностна характеристика  на длъжността полицай- „старши полицай“ / водач на патрулен автомобил в звено ООР, сектор ОП в ОДМВР  / т.1, л.43-45/ ;

·        Писмо от ОДМВР В., рег №****  за прекратяване на служебното правоотношение на С.Д. със заповед рег. № ****, считано от 22.10.2012г /т.3, л.32/

·        Кадрова справка на С.Д.Д. /т.4, л.104/

·        Заповед за назначаване рег№ ****.МВР ОД на МВР –В.-  на полицай С.Д.Д.  старши полицай в група „Охрана на обществения ред“ сектор „Охранителна полиция“ РУП В. при ОД на МВР гр. В./т. 4, л. 106/.

 

Съдът кредитира изцяло заключението на приетата по делото видеотехническа експертиза лицево- идентификационна експертиза- Протокол 12/ДОК-574, изготвена от вещи лица към ЦЕКИИ-НИКК МВР както и приетото уточнение- допълнение към експертизата. Предмет на експертизата са веществените доказателства- записите от охранителните видеокамери в магазин за хранителни стоки гр. В., ул. „Д.Х.“ №9 от датата на инкриминираното деяние -26.07.2012г. Записите са записани  на два броя информационни носители-2 броя СД и флаш памет.

Видно от изготвената експертиза се установява съдържанието на флаш- памет, съдържаща две папки с номера 5 и 6.

 

Папка 6 съдържа шест броя видеофайлове във времевия интервал 12.00.21ч до 12.26.20 на 26.07.2012г. В папка шест са описани действията на полицаите при пристигането им в магазина, трите излизания на свидетеля И. от магазина като при последното около 12.15ч същият се  завръща  с пострадалия М..

Относими към настоящето производство са втория видеоклип - 12:05:01 часа, когато полицейските служители Д. и И. пристигат в магазина. Съдът констатира съдържанието на файла в съдебно заседание в присъствитето на страните, което кореспондира с описаното във видео техническата експертизата, а именно: в кадър се появява подсъдимият  Д. и полицай И., същите застават пред щанда, а от другата страна е продавачката З., която взима от рафта черна чанта, подава им я. Подсъдимият отваря чантата и в присъствието на И. и З. проверяват съдържанието й, тримата гледат вътре в чантата. Чантата седи на плота, а подсъдимият в лявата ръка държи тефтер за документи. Подсъдимият изпраща И. да вземе нещо. Подсъдимият взима чантата, като в лявата му ръка са чантата и тефтера, обръща се с гръб към рафта, след това се обръща с лице към рафта. Застава плътно пред рафта на продавачката. Оставя чантата на рафта в лявата му ръка остава само тефтера, показва тефтера на продавачката, продължава да държи тефтера в ръка, протяга се отваря с дясна ръка чантата, в това време идва колегата му И.. Полицаите се изместват встрани вляво от щанда и застават с лице към камерата. И. излиза от магазина и се връща с папка с документи. Д. отваря чантата с документи, изважда от вътре джобче пълно с документи след това прибира джобчето в чантата с документи, рови се отново в чантата с документи, търси нещо.

Относим към настоящето производство е и  третия видеоклип - 12:10:21 часа. Вижда се само ръката с папка на И.. Същият закопчава папката и напуска магазина. И. отново се връща и отива до Д., след което отива на рафта и си купува нещо от продавачката, заплаща и си взима от рафта някаква храна, отива отново явно до Д. и напуска магазина. И. се връща отново със собственика на чантата, М. взима чантата от задния щанд. Зад него е Д., М. тупа Д. по рамото, след което Д. се обажда по телефона. М. напуска магазина. Следващият четвърти видеоклип  започва в 12:15 часа като в него не се съдържат факти, относими към делото. Този клип е относим към настоящето производство доколкото установява, че преди 12.15ч полицаите са напуснали магазина като малко преди 12ч.15мин. полицай И. е пристигнал в магазина заедно със собственика на чантата пострадалия М..

 

 

Папка 5 съдържа шест броя видеофайлове във времевия интервал 12.06.12ч до 12.25.00 на 26.07.2012г и касае действията на подсъдимия в складовото помещение- офисче. Съдът констатира в съдебна зала в присъствие на страните  съдържанието на  третия видеоклип от 26.07.2012 г. -12:11:26, който беше изгледан на голям и малк екран в заседателната зала.  Беше установено следното: в офисчето влизат двама души, мъж който сяда на бюрото и жена. Мъжът премества от бюрото калкулатор и някакви документи в дясната част. Жената с дясната си ръка се протяга през бюрото и взима някаква вещ от бюрото, вероятно чаша. Мъжът държи в лявата си ръка черна чанта и  лист/ джобче с документи/, а в дясната тефтер. Мъжът оставя с лявата си ръка чантата на бюрото, в  лявата му ръка остава документа, а в дясната тефтера. Оставя документите на бюрото,  хваща тефтера първо в лявата после с дясната ръка, отваря с две ръце тефтера, където се вижда отдясно в деление на тефтера- снимка, а отляво документ – розов, или лична карта, или шофьорска книжка/ но не се вижда снимката, а гърба на документа/. С лявата ръка  мъжът бърка зад снимка и изважда оттам сгънати на две банкноти, които държи в лявата ръка. След като бърка в отделението със снимката, бърка и в друго отделение от където също вади хартиени обекти, прегънати на две, които се разреждат , поради което Д. подравнява всички банкноти, тупайки с тях по бюрото. Държи в лява ръка между палец и показалец прегънатите банкноти, а между среден и безименен пръст черното тефтерче. Протяга лявата си ръка към чантата -прибира тефтера в чантата, а между палец и показалец на ръката му  остават банкнотите, след което ръката му се отправя към лявата долна част на дрехата му.   След като ръката се връща откъм долна лява част на тялото във видимата част на камерата между пръстите му няма никакви хартиени вещи- банкноти. Взима с лявата ръка джоб с документи, а с дясната чантата, след което става и напуска помещението.

В заключението на видео – техническата експертиза е описано и движението на ръката на подсъдимия „назад и надолу като ръката се скрива от видимия обсег на камерите…. Като при следващо появявявяне в лявата му ръка предмета липсва, което е видно от разтворените пръсти на ръката“.

Видно от заключението на лицево- идентификационната експертиза снимковите кадри, извлечени от видеофайловете и представения сравнителния снимков материал на лицето С.Д.Д. са на едно и също лице.

 

Видно от заключението на видео- техническата и лицево- идентификационна експертиза видеофайловете са цифров презапис на оргиналните файлове като не са установени  следи от манипулация върху записаната информация.

Съдебният състав в присъствието на страните установи, че в изготвената и представена по делото видео техническа експертиза  фактите и действията на лицата заснети от охранителните камери са описани последователно, правдиво  и е налице пълно съответствие на съдържанието на експертизата с констатираното от съда при непосредственото гледане на видеофайловете.

 

Приложената и приобщена към делото видеотехническа експертиза  е изготвена с необходимите професионални знания, умения и обективност, поради което съдът я кредитира изцяло.

 

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

 

От фактическа страна е налице единство и безпротиворечивост на събраните гласни, писмени, веществени доказателствени средства и приобщените ВД . В своята съвкупност събраната в хода на съдебното следствие доказателствена маса изгражда цялостна, детайлна картина на извършеното от подсъдимия С.Д.Д. престъпление.

Предвид на изложеното  по- горе от фактическа страна , съдът намира, че подсъдимият С.Д.Д. е извършил престъплението- предмет на обвинението  по чл. 195, ал. 1, т. 6 и т. 9 вр. с чл. 194, ал. 1 НК .

 

Фактът, че подсъдимият е автор на деянието, така, както е описано по-горе, безспорно се установява от кредитираните гласни, писмени, веществени доказателствени средства.

 

Подсъдимият е годен субект на престъплението, в което е обвинен, тъй като го е извършил като пълнолетен и в състояние на вменяемост, както и няма фактическа власт върху предмета на престъплението и същевременно не е собственик на вещта.

 

Изпълнителното деяние се изразява в отнемане на чуждата движима вещ/ паричната сума/ от владението на другиго / пострадалия М./без неговото съгласие.  С отнемането се прекратява фактическата власт на досегашния владелец и  се установява фактическа власт от страна на извършителя. От обективна страна е налице отсъствие на  съгласие от страна на досегашния владелец относно действието на отнемане.

 

Обективно подсъдимият като извършител е отнел от владението на пострадалия К.Ц.М. чужди движими вещи, а именно: парична сума в размер на 460 / четиристотин и шестдесет/ лева.  Налице е прекъсване на фактическата власт на досегашния владелец без негово съгласие и установяване от дееца на собствена фактическа власт върху вещите. Подсъдимият е отнел инкриминираните вещи и ги е изнесъл извън магазина за хранителни стоки, където е забравена чантата, в която са се намирали банкнотите  като впоследствие се е разпоредил с вещите като по този начин е установил трайно своя фактическа власт върху тях, с което е настъпил и визирания от закона общественоопасен резултат. Предвид това съдът прие, че в случая е налице довършено престъпление.

Подсъдимият не е придобил владението на правно основание, което го прави или е годно да ги направи собственик на процесните вещи и е установил своята фактическа власт върху тях непосредствено и директно, а не чрез друго лице.

 

Налице са и предпоставките за ангажиране отговорността на подсъдимия по отношение на квалифициращия признак по чл. 195, ал. 1, т. 6 от НКс оглед на субекта на престъплението, тъй като от доказателствата по делото се установява, че подсъдимият С.Д.Д. има качеството  „длъжностно лице“ и в това си качество се е възползвало от служебното си положение. Субект на престъплението е „длъжностно лице“ по смисъла на чл. 93, т.1 НК - същият работи в „ държавно учреждение“ . Съгласно типовата длъжностна характеристика на длъжността полицай- старши полицай/ водач на патрулен автомобил/ в група/ звено „Охрана на обществения ред“, сектор „Охранителна полиция“ в ОДМВР т.I подсъдимият е „държавен служител“ и се назначава на длъжността със заповед на директора на ОДМВР, издадена на основание чл.186, ал.1 ЗМВР- Заповед за назначаване на държавен служител в МВР, рег № ****  МВР ОД на МВР –В..

 Същевременно  макар и да има характеристиките на чл. 93, ал. 1 НК , вещите, предмет на посегателство не са връчени на Д. в това му качество, т.е подсъдимият макар и длъжностно лице няма фактическа власт върху вещите. Подсъмият се е възползал от служебното си положение, т. е използвал е служебните си функции, за да получи достъп до инкриминираните вещи.

Налице са и предпоставките за ангажиране отговорността на подсъдимия С.Д. по отношение на квалифициращия признак по чл. 195, ал. 1, т. 9 от НК, т. к. от доказателствата по делото по безспорен начин се установява, че подсъдимият не само има качество на длъжностно лице, но е и от категорията лица, визирани в разпоредбата на чл. 142, ал.2, т.6, а именно-подсъдимият е лице от състава на Министерство на вътрешните работи /Кадрова справка на С.Д.Д.;

Заповед за назначаване- рег № ****  МВР ОД на МВР –В./.

Относно квалифициращият признак по чл. 195, ал. 1, т. 9 от НК същият не се съдържа в постановлението за привличане на подсъдимия като обвиняем, но е посочено подробно както в обстоятелствената част на обвинителния акт, така и в диспозитива му.  В случая е внесено обвинение за същото по степен наказуемо престъпление, поради което не е допуснато процесуално нарушение, тъй като подсъдимият е имал възможност да се защитава по обвинението и допълването на квалифициращо обстоятелство не води до по- тежко наказуемо престъпление и не накърнява правата му. Още повече , че  функцията и ролята на обвинителният акт са очертани ясно в правната доктрина  и съгласно ТР №2 на ВКС от 2002г  „рамката на обвинението се задава с обвинителния акт“.

 

От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал обществено - опасния характер на деянието си, предвиждал е и е целял настъпването на общественоопасните последици от него. Той е съзнавал, че прекъсва чужда фактическа власт върху процесното движимо имущество и установява своя такава върху него. Подсъдимият Д. е съзнавал, че със своите действия лишава от фактическа власт владелеца на движимите вещи пострадалия М.. Освен това подсъдимият е предвиждал преминаването на вещите в своята фактическа власт и пряко е целял да установи тази власт върху предмета на престъпно посегателство. Подсъдимият е осъществил кражбата с намерение противозаконно да присвои процесните вещи. Това присвоително намерение се явява обективирано в действията на подсъдимия Д., който, изважда инкриминираните вещи от тефтерчето за документи на М. и ги прибира в джоба си, след което напуска магазина за хранителни стоки.

 

 

Умисълът на подсъдимия е обхващал и квалифициращите признаци на деянието, а именно , налице е съзнанието, че е длъжностно лице и в това си качество се е възползвало от служебното си положение, както и че е лице от състава на МВР , т.е квалифициращите признаци по чл. 195, ал. 1, т.6 и 9 от НК.

 

Налице е било и изискуемото се от закона за този вид престъпление намерение - да се присвои противозаконно вещта предмет на престъплението, който извод се подкрепя и от обстоятелството, че в последствие подсъдимият се е разпоредил с инкриминираните вещи.

 

Предвид изложените съображения съдът призна подсъдимия С.Д.Д. за виновен в извършване на престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 6 и т. 9 вр. с чл. 194, ал. 1 НК за това , че:

На 26.07.2012 г., около обяд, в гр. В., на ул. „Д.Х." № 9, в хранителн магазин, стопанисван от ЕТ ****, е отнел чужда движима вещ - сумата от 460,00 (четиристотин и шестдесет) лева, от владението на К.Ц.М., без негово съгласие, с намерение противозаконно да я присвои, като кражбата е извършена от длъжностно лице, което е и лице по чл. 142, ал. 2, т. 6 и 8 НК - Д. е имал качеството старши полицай (ВПА) в „Охрана на обществения ред", сектор „Охранителна полиция" към РУП - В. при ОД на МВР - гр. В., което се е възползвало от служебното си положение - в кръга на службата си е упражнявал правомощието да установи съдържимото в чантичката, оставена от М. в магазина .

Подсъдимият С.Д.Д. е осъществил обективните и субективни признаци на престъплението, в което е  обвинен.

 

 

ОТНОСНО ФОРМАТА НА ВИНАТА:

 

При така изяснената фактическа и правна обстановка съдът намира, че подсъдимият С.Д.Д. е съзнавал обществено опасния характер на деянието, което е извършил, предвиждал е  настъпването на обществено опасните последици, като е искал и  целял настъпването на тези последици, поради което при извършването  на деянието е действал умишлено /при наличие на пряк умисъл/ по смисъла на чл. 11, ал.2 пр.1 от НК.

С оглед на което съдът намира, че подсъдимият С.Д.Д. е осъществил състава на престъплението, за което съдът го призна за виновен, както от обективна, така и от субективна страна при наличието на  пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 пр.1 във връзка с  чл. 195, ал. 1, т. 6 и т. 9 вр. с чл. 194, ал. 1 НК .

 

 

 

 

 

 

ОТНОСНО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО И НАЧИНА НА ИЗТЪРПЯВАНЕ НА НАКАЗАНИЕТО:

 

С оглед индивидуализацията на наказанието на подсъдимият  съдът взе предвид разпоредбата на чл. 36 НК, която дефинира целите на наказанието, както и разпоредбите на чл. 54 и 55 НК с оглед пределите  при определяне- то на наказанията и след преценка на наличието на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, степента на обществена опасност на деянието и на дееца и подбудите за извършване на деянието настоящият състав споделя становището , визирано в Решение № 49 от 10.03.2009 г. на ВКС по н. д. № 582/2008 г., I н. о., НК  съгласно което „степента на обществена опасност на дееца може да се определи и чрез проявлението на личността му при осъществяването на престъпната деятелност“.

На подсъдимия С.Д.Д. е повдигнато обвинение по  чл. 195, ал. 1, т. 6 и т. 9 вр. с чл. 194, ал. 1 НК.

 

Разпоредбата на чл. 195, ал. 1, т. 6 и т. 9 вр. с чл. 194, ал. 1 НК предвижда налагането на наказание „Лишаване от свобода” от една до десет години.

При определяне на обществената опасност на подсъдимия се взеха предвид следните данни, характеризиращи личността на С.Д.Д. - подсъдимият е неосъждан, семеен. С оглед личностната характеристика на подсъдимия се взеха предвид данните за трудовата заетост на лицето, както следва: подсъдимият Д. бил назначен на работа в системата на МВР със заповед рег № ****  като стажант в ОД на МВР в гр. В.. С МЗ рег. № **** му е присъдена категория „Е“ полицай III степен и със заповед с рег. № **** е назначен на длъжност полицай в група „Охрана на обществения ред и превенция“ в сектор „Охранителна полиция“ към РУП гр. В.. Със заповед №**** подсъдимият е назначен като старши полицай „водач патрулен автомобил“ в „Охрана на обществения ред“ от сектор ОП към РУП –Врца при ОД на МВР ,гр. В., която длъжност е заемал към момента на инкриминираното деяние и до момента на прекратяване на трудовото му правоотношение. Съгласно типовата длъжностна характеристика на длъжността“полицай“ВПА в група „Охрана на обществения ред“ в сектор „Охранителна полиция“ основните задължения на служителя са работа по осигуряване на обществения ред, предодвратяване и оказване на съдействие при разкриване на престъпления и нарушения на обслужваната територия, изпълняване на конкретни задачи по издирване на лица, вещи, МПС, обявени за издирване, спазване на принципите  нормите на поведение, залегнали в Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР.

Видно от приложената служебна характеристика на подсъдимия С.Д. , както и според кадровата справка – същият не е награждаван, като са му били налагани следните дисциплинарни наказания: порицание за срок от 8 месецапрез 2010г/ заличено поради изтичане на давностния срок/; писмено предупреждение за срок от 6 месеца през 2012г; недопускане до конкурс за израстване в категория или степен за срок от 1 година през 2012г; порицание за срок от 12 месеца през 2012г. Всички тези характеристични данни в служебната характеристика и кадровата справка на подсъдимия го характеризират като лице, което многократно нарушава правилата , установени със закон и подзаконови нормативни актове, регламентиращи дейността , правата и задълженията на полицейските служители. Многократните дисциплинарни нарушения на подсъдимия го характеризират като лице, което не спазва задължителните инструкции за работа на полицейските служители. От длъжностно лице, което следва да следи и опазва обществения ред, той се проявява с характеристиките на лице, което възползвайки се от служебното си положение грубо нарушава обществения ред, обществените порядки, до момента, когато поради щадящите „дисциплинарни наказания“ на ръководителите си се превръща в извършител на престъпления именно от категорията на тези, които съгласно трудовите си задължения би трябвало да предодвратява. Съдебният състав счита, че подсъдимият С.Д.Д. е лице по отношение на което в пълна степен съответства определението лице , характеризиращо се с висока обществена опасност поради следните обстоятелства: подсъдимият е лице от състава на МВР  като в качеството на длъжностно лице има служебното задължение да пази обществения ред,  да защитава правата на гражданите от всякакви незаконни посегателства включително и кражби. Вместо това  възползвайки се от служебното си положение Д. нарушава всички инструкции и нормативно определени правила за поведение и необходими действия от полицейските служители и сам извършва престъпно деяние, което във връзка със служебните си задължения би трябвало да предодврати. С оглед на това обстоятелство подсъдимият се явява лице с изключително висока степен на обществена опасност, тъй като разполага с неограничен кредит на доверие от обществото, разполага със опитност и специални знания във връзка с професионалната си дейност, които го улесняват да изобрети механизъм, при който не само да извърши престъпление, но и умело да заличи следите от  извършеното престъпно деяние- именно затова подсъдимият не съставя необходимите приемателно- предавателни протоколи, именно затова Д. влиза в стаичката, за която се е осведомил от продавачката З., че там няма охранителна камера. Д. се отличава пак именно във връзка с изградените професионални навици и умения с изключително хладнокръвие, съобразителност и бързина. Подсъдимият много мотивирано  и логично обяснява на продавачката, че му е необходимо а седне и да пише като демонстративно размахва джобче с празни бланки, които въобще и не поглежда , влизайки в офисчето. С ловки движения Д. вади банкнотите от тефтерчето, като не губи време, държи банкнотите и тефтера в лявата ръка, пуска тефтера в чантата , а парите прибира в долен ляв джоб на дрехата си, след което става и бързо напуска офисчето. Изпълнителното деяние по отнемане на чужда движима вещ е осъществено виртуозно бързо, без каквито и да е колебания, в непосредствената близост на колегата на Д.- И., както и на свидетелките З. и И.. Поради всичко изложено съдът счита подсъдимия за лице с висока степен на обществена опасност, което е преминало от страната на защитниците на закона на страната на нарушителите му.

Относно обществената опасност на деянието-налице е висока степен на обществена опасност, което се обуславя от множеството квалифициращи признаци на извършената кражба при условията на  квалифициращия признак по чл. 195, ал. 1, т. 6 от НК, тъй като подсъдимият  С.Д.Д. има качеството  „длъжностно лице“ и в това си качество се е възползвал от служебното си положение както и квалифициращия признак по чл. 195, ал. 1, т. 9 от НК, т. к подсъдимият е и от категорията лица, визирани в разпоредбата на чл. 142, ал.2, т.6, а именно-подсъдимият е лице от състава на Министерство на вътрешните работи .

 

При преценка на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства във връзка с извършеното от С.Д.Д. престъпление- съдът констатира следното: не се установяват смегчаващи обстоятелства; по отношение на отегчаващите обстоятелства- като такива могат да се преценят обстоятелството, че подсъдимият е длъжностно лице; служител в системата на МВР и то именно в сектор „Охрана на обществения ред“ в сектор „Охранителна полиция“  като същият вместо да охранява използва служебното си положение, за да върши престъпления;

 

Посочените обстоятелства дават основание на съда да определи  на подсъдимия Д. наказание над определения от закона минимум, поради което на  основание чл. 195, ал. 1, т. 6 и т. 9 вр. с чл. 194, ал. 1 вр. чл.54  ал.1 НК определя наказание на С.Д.Д.   в размер на   ТРИ ГОДИНИ „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ .

 

По отношение на подсъдимия С.Д.Д. са налице  условията на чл.66, ал.1 НК за отлагане на наказанието лишаване от свобода за срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила, тъй като Д.  не е осъждан за престъпление, за което му е наложено наказание ЛОС към момента на деянието. Съставът на съда счита, че по отношение на подсъдимия е целесъобразно отлагането на наказанието, тъй като  целите на наказателната превенция биха могли да бъдат постигнати и без ефективно изтърпяване на наказанието, поради което и на основание чл. 66, ал. 1 НК изтърпяването на наложеното наказание  „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ се отлага за срок от ПЕТ ГОДИНИ.

 

Относно приетия от съда за съвместно разглеждане граждански иск от гражданския ищец К.Ц.М.- съдът счита, че същият е доказан по основание и размер; претенцията в размер на 460 лева  е за настъпили имуществени вреди - пряка и непосредствена последица от деянието, което съдът установи, че е извършено виновно от подсъдимия С.Д.Д.; размерът на претендираната сума 460 лева кореспондира с равностойността на паричната сума, отнета от подсъдимия и е включена  в повдигнатото по отношение на Д. обвинение за извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 6 и т. 9 вр. с чл. 194, ал. 1 НК. Поради горното съдът уважава изцяло предявения от гражданския ищец  гражданския иск за настъпили имуществени вреди  в размер на 460 лева . Водим от горното съдът ОСЪЖДА подсъдимия С.Д.Д. да  заплати на гражданския ищец и частен обвинител К.Ц.М. сумата 460 лева за причинените му в резултат на извършеното престъпление имуществени вреди, заедно със законната лихва, считано от 26.07.2013 година до  окончателното й изплащане.

 

 

ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ  И ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО:

 

На основание чл.189, ал.ІІІ от НПК, ОСЪЖДА подсъдимия С.Д.Д. да заплати по сметка на  Специализиран наказателен съд направените по делото в хода на съдебното следствие  разноски в размер на  200 лева.

На основание чл.189, ал.ІІІ от НПК, ОСЪЖДА подсъдимия С.Д.Д.  да заплати по сметката на ОСлО гр. В., гр. В. направените по време на досъдебното производство разноски по делото в размер на  170,72 лева.

 

Веществените доказателства по делото- 2 бр СД и 1 бр флаш- памет да останат  приложени по делото .

         

 

ОТНОСНО ПРИЧИНИТЕ И УСЛОВИЯТА ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО:

 

Като такива следва да се посочат  по отношение на С.Д.Д.-  незачитане нравствените устои и законите на обществото, неприкосновенността на личността и частната собственост, стремеж към противоправно облагодетелстване;

Мотивиран от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.

Присъдата подлежи на обжалване или протестиране в 15 дневен срок от днес пред АСпНС.

 

 

 

22.072013г                                                                СЪДИЯ:

                                                                       /В.А./