№ 15609
гр. София, 28.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 158 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Д. ЕВТ. п.р.
при участието на секретаря в.к.
като разгледа докладваното от Д. ЕВТ. п.р. Гражданско дело №
20231110113768 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 8 и сл. ЗЗДН.
Производството е образувано по молба по чл. 8, т. 1 ЗЗДН, подадена от Д. Б. а.[1]о., ЕГН
**********, срещу В. Х. О., ЕГН **********, съпруг на молителката, с искане за налагане
на мерки за защита на молителката, при твърдения за извършени от ответника спрямо
същата актове на домашно насилие на 17.02.2023 г. и на 19.02.2023 г., изразяващи се в
следното:
- В писмо, изпратено на 18.02.2023г. /предвид уточнение, направено в открито съдебно
заседание на 11.05.2023 г./, в 15:18 ч., от ответника, от имейл адрес - ..., до ползвания от
молителката имейл адрес - ..., същият написал съобщение с текст: “Не Уважаема г-жо „Д.А“,
„честита“ годишнина от смъртта на бившата ВИ свекърва!...Никой и нищо не е
ЗАБРАВЕНО-поне докато съм жив!....С което впрочем сте напълно НАЯСНО!....“;
- В писмо, изпратено на 19.02.2023 г., в 13:26 ч., от ответника, от имейл адрес - ..., до
ползвания от молителката имейл адрес - ..., същият написал съобщение с текст: „...НеДрага
г-жо „ДА, не честитя „дати рождени” с туй веч, сме не обременени!.. Не правя го вече за
души нечестиви! За души нечисти за души изгубени, диви!...Поне така на ДЯКОНА
бесилото не ще опетня! С петна и помисли сиви!..”.
В съдебно заседание молителката поддържа молбата за защита.
Ответникът оспорва молбата за защита, като признава, че всичко е написано от него, че за
него истината е една и не спори за това.
1
Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и доказателствата,
въз основа на вътрешното си убеждение /чл. 12 ГПК/ и закона /чл. 5 ГПК/, прави следните
правни и фактически изводи:
Относно молбата с правно основание чл. 8 ЗЗДН
Съгласно чл. 2 ЗЗДН „Домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо,
емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното
ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица,
които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във
фактическо съпружеско съжителство”. В случая молбата е подадена от лице, което твърди
лично да е пострадало от домашно насилие, поради което и на основание чл. 8, т. 1 ЗЗДН,
т.е. от процесуално легитимирано да търси защита лице. Ответникът е съпруг на
молителката към момента на подаване на молбата, предвид което попада сред лицата, срещу
които може да се търси защита – чл. 3, т. 1 ЗЗДН. Описаните в молбата актове представляват
домашно насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН, тъй като е налице твърдение за
осъществено психическо насилие. Молбата е депозирана в едномесечния преклузивен срок.
Предвид изложеното съдът намира същата за допустима.
По делото е отделено от съда като безспорно обстоятелството, че на 18.02.2023 година, в
15,18 часа ответникът В. Х. О., ЕГН **********, от електронна поща с адрес: ..., до
електронна поща на молителката с адрес: ..., е написал съобщение с текст „Неуважаема
госпожо Д.А., честита годишнина от смъртта на бившата ви свекърва. Никой и нищо не е
забравено, поне докато съм жив, впрочем сте напълно наясно; че на 19.02.2023 година, в
13,26 часа, ответникът В. Х. О., ЕГН **********, от същата електронна поща, написал до
молителката на същата електронна поща съобщение с текст: „Недрага госпожо Д.А., не
честитя дати рождени, с туй веч сме необременени, не правя го вече за души нечестиви, за
души нечисти, за души изгубени диви. Поне така на дякона бесилото неще опетня с петна и
помисли сиви“.
По делото е разпитана доведената от молителката свидетелка п.и.н., чиито показания
съдът кредитира, като обективни и последователни. От показанията на тази свидетелка се
установява, че веднъж през месец февруари 2023 г. молителката отишла при свидетелката
във фризьорския й салон, за да я почерпи за рождения си ден и била много притеснена
заради получен имейл от съпруга й, с когото са били разделени от пандемията. Още с
пристигането в салона молителката била разстроена и като прочела на свидетелката
съдържанието на имейла започнала да плаче и се разстроила още повече, като предвид
състоянието й свидетелката я изпратила до метрото.
Предвид установените по делото обстоятелства съдът намира, че в случая са налице
актове на домашно насилие, предвид обстоятелството, че съдържанието на електронните
писма, макар да не съдържат преки заплахи, сочи на неуважително отношение и надхвърля
рамките на общоприетите норми за комуникация. Обръщенията „неуважаема“ и „недрага“, с
които започват и двете писма, индикират за липса на желание за нормална комуникация.
Действително, писмата наподобяват художествено творение и нямат конкретно еднопосочно
послание, но предвид използваните и в двете писма думи и изразни средства, съдът намира,
че те представляват форма на психическо насилие.
Ето защо съдът намира молбата за защита за доказана, поради което същата следва да
2
бъде уважена и да бъде издадена заповед за защита.
Относно вида на мярката за защита
Мерките за защита по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН представляват не наказание за извършителя, а
налагани от съда принудителни административни мерки по смисъла на чл. 22 ЗАНН, които
имат за цел защита на пострадалото лице чрез отнемане възможността на извършителя да
извърши друг акт на насилие срещу пострадалия /чл. 5, ал. 1, т. 2-4 ЗЗДН/ и мотивирането на
самия извършител към неагресивно поведение към пострадалото лице и ограничаване на
последиците за последното от акта на насилие /чл. 5, ал. 1, т. 1, 5 и 6 ЗЗДН/. При налагане на
мерките по чл. 5 ЗЗДН съдът не е обвързан от искането на молителя или становището на
ответника, а следва да наложи по своя преценка една или повече защитни мерки /чл. 16, ал. 1
ЗЗДН/.
В настоящия случай, с оглед характера на акта на акта на домашно насилие, съдът
намира, че следва да бъдат наложени спрямо ответника мерките за защита, предвидени в чл.
5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН, а именно: задължаване ответника да се въздържа от домашно насилие
спрямо молителката. За посочените мерки не следва да се определя срок, доколкото
задължаването за въздържане от домашно насилие е постоянно законово задължение на
ответника.
Относно размера на наложената глоба
Съгласно чл. 5, ал. 4 ЗЗДН при уважаване на молбата за защита съдът е длъжен да наложи
на извършителя на домашното насилие глоба в размер от 200 до 1 000 лв. Съдът, като
съобрази извършеното от ответника домашно насилие, счита, че на ответника следва да бъде
наложена глоба в минимален размер от 200,00 лв.
Относно разноските за делото
При този изход на делото молителката има право на разноски, които се установяват в
размер на общо 600,00 лв. /за възнаграждение за един адвокат/. При този изход на делото
ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийския районен съд държавна
такса за производството в размер на 25,00 лв. на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН, във връзка с
уважената молба за защита.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗДАВА ЗАПОВЕД на основание чл. 15, ал. 1 ЗЗДН срещу В. Х. О., ЕГН **********,
като:
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН В. Х. О., ЕГН **********, да се
въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на Д. Б. а. о., ЕГН **********.
ПРЕДУПРЕЖДАВА на основание чл. 21, ал. 3 ЗЗДН В. Х. О., ЕГН **********, че при
неизпълнение на настоящата заповед полицейският орган е длъжен да го задържи и
незабавно да уведоми органите на прокуратурата.
3
НАЛАГА на основание чл. 5, ал. 3 ЗЗДН на В. Х. О., ЕГН **********, глоба в размер на
200,00 лв., платима в полза на държавния бюджет.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2, предл. първо ЗЗДН В. Х. О., ЕГН **********, да
заплати на Д. Б. а. о., ЕГН **********, разноски в размер на 600,00 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2, предл. първо ЗЗДН В. Х. О., ЕГН **********, да
заплати по сметка на Софийския районен съд държавна такса за производството в размер
на 25,00 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в седемдневен срок от
връчването му на страните /чл. 17, ал. 1 ЗЗДН/, като издадената заповед подлежи на
незабавно изпълнение /чл. 20 ЗЗДН/.
Препис от настоящото решение да се изпрати на РУ – СДВР по местоживеене на страните
за сведение и изпълнение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4