Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260548
гр.Русе, 07.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенски районен съд IV граждански
състав
в публично заседание на двадесет и трети
ноември през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Виржиния Караджова
при секретаря Василена Жекова
в присъствието на прокурора
............………...................
като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело
№ 1037 по описа за 2020 г.,за да се произнесе, съобрази следното:
Ищцата Т.Ц.К. твърди, че е преживяла съпруга и единствен
наследник по закон на лицето Х.Б.К., б.ж. на гр.Русе, починал на 10.07.2019 г.Сочи,
че наследодателят работил в ответното дружество по силата на Трудов договор №
05/18.112016 г. на длъжност ”Обслужващ бензиностанция/ газостанция“,
с код по НКПД 52450001, считано от 21.11.2016 г. и до момента на смъртта му, с
място на работа-бензиностанция в с...., общ.Русе, при работна заплата в размер на 420 лв., с допълнително
възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит-0,6 % за трудов
стаж на длъжността.Твърди,че съпругът й е бил единствен служител в този обект,
като през времетраене на трудовото правоотношение същият не е ползвал платен
или неплатен годишен отпуск, нито отпуск поради временна
нетрудоспособност.Сочи, че съгласно контракта, между страните било уговорено пълно
работно време-8 часа дневно при 5-дневна работна седмица.С Постановление № 22
от 26 януари 2017 г. (обн., ДВ, бр.11 от 31.01.2017г.,
в сила от 1.01.2017 г., отм., бр. 58 от 18.07.2017 г., в сила от 1.01.2017 г.)
на МС, считано от 1 януари 2017 г. бил определен нов размер на минималната месечна
работна заплата за страната-460 лв. и на минималната часова работна заплата-2,78
лв. при нормална продължителност на работното време 8 часа и при 5-дневна
работна седмица.Трудовото възнаграждение на наследодателя било увеличено едностранно от работодателя на
основание чл.118 ал.З КТ от 420 лв. на 460 лв., считано от м.януари 2017г.
Ищцата твърди,
че през периода на действие на трудовия договор, съпругът й е положил над 200
часа извънреден труд по смисъла на чл.143 ал.1 от КТ, които не му били заплатени
от работодателя.
Иска насрещната
страна да й заплати, в качеството на наследник на починалия работник, за
положения от него извънреден труд през 2017 г., следните суми:
-500 лв.,
частично предявени от общ размер на 1 258,14 лв. за 208 часа извънреден
труд през дните на официалните празници/увеличение 100 на сто от уговореното
трудово възнаграждение/;
-2 750
лв., частично предявени от общ размер на 6 445,27 лева за 1 313 часа
извънреден труд през почивните дни /увеличение 75 на сто от уговореното трудово
възнаграждение/;
-2 750
лв., частично предявени от 5 216,90 лв. за 1 250 часа извънреден труд
през работните дни /увеличение 50 на сто от уговореното трудово
възнаграждение/, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба.Търсят
се разноски за производството.
Ответникът ”...” ЕООД-Русе оспорват исковете. Правят възражение, че
вземанията са погасени по давност.Претендират отхвърляне на исковете и
присъждане на разноски по делото.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното:
Относно
активната процесуална легитимация на ищцата е представено У-ние за наследници №
ОБА1-120/ 15.07.2019 г., издадено от Община-....От него е видно, че лицето Х.Б.К.
е починал на 10.07.2019 г.Същият е оставил наследници по закон преживяла
съпруга и две деца.Последните са направили откази от наследството на своя баща,
вписани на 16.08.2019 г. в особената книга, водена при РРС.Към настоящия момент
ищцата се явява единствен наследник по закон на Х.Б.К..
По делото
няма спор, че наследодателят е бил в трудово правоотношение с ответника през
процесния период, въз основа на Трудов договор № 05/18.11.2016 г.Същият заемал
длъжността ”Обслужващ бензиностанция /газстанция”, с код по НКПД 52450001, с място
на работа-бензиностанция в с...., общ.Русе, на
пълно работно време-8 часа дневно при 5-дневна работна седмица, с
основна работна заплата, уговорена в размер
на 460 лв., считано от 01.01.2017 г., с допълнително
възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит-0,6 % за трудов
стаж на длъжността, платими до 25-то число на месеца, следващ този, през който
е полаган труд.
Със Заповед
№ 10811.07.2019 г. трудовото правоотношение било прекратено на основание чл.325
ал.1 т.11 от КТ-смърт на работника.
Представена е длъжностна
характеристика, явяваща се неразделна част от трудовия договор, подписана от Х.К.на 18.11.2016 г. (л.191-л.192).В
документа е посочено, че за изпълнение на служебните си задължения лицето
следва да е запознато с ПВТР.
Такъв е представен от
работодателя (л.197-л.205).Вписаната дата на изготвяне на правилника е
01.07.2016 г.В чл.24 от документа е посочено, че работниците са длъжни да
спазват разработения от работодателя трудов
план за съответния месец.Определено е, че работното време в дружеството
е 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица, като се изчислява сумирано за
период от 6 месеца.След изтичане на този срок, при установено надвишаване на
часовете, дружеството следва да заплати положения извънреден труд с увеличение
от 50 %.В чл.24.4 е казано, че максималната продължителност на работната смяна
може да бъде 12 часа, а на работната седмица не може да надвишава 56 часа.На
работника се полага непрекъсната междудневна почивка
не по-малко от 12 часа и междуседмична-36 часа.В чл.24.6 е посочено, че
работният ден в обект с.Иванов е 12 часа, като дневната смяна започва от 8,00
часа и продължава до 20,00 часа.В чл.32 е записано, че новопостъпилите
работници се запознават задължително срещу подпис с правилника.По делото не се
ангажираха доказателства това изискване да е било изпълнено по отношение на
наследодателя на ищцата.
Представена е Заповед №
03/01.11.2016 г. на управителя на “....“ ЕООД /л.125/.В нея е посочено, че
считано от 01.11.2016 г., работното време на служителите на дружеството ще
започва от 07,00 часа и ще свършва в 19,00 часа, с почивка от 12,00 часа до
14,00 часа.
Ищцата е оспорила датата на
съставяне на документа.
Ответникът е приложил Протокол №
9/ 15.08.2019 г. за резултатите от извършеното разследване на злополуката с
наследодателя, станала на 30.06.2019 г.Документът носи подпис на
ищцата.Страната е оспорила отразените в протокола констатации относно работното
време в бензиностанцията.Установеното от разследващите не касае процесния
период, поради което съдът намира за ирелевантно направеното от ищцата
възражение във връзка с този документ.
В писмените си обяснения до ИТ-Русе
от 17.09.2019 г. обаче, управителят на дружеството е посочил, че работното
време на обекта в с.... е от 07,00 часа до 19,00 часа с обедна почивка от 12,00
часа до 14,00 часа и това не е променяно от 2016 г. до 2019 г. Посочено е, че в
ПВТР и графиците /вероятно се има предвид тези от годината на смъртта на
работника/ е била допусната техническа грешка.
Работодателят е представил
ведомости за заплати /л.126-л.149/ и работни графици за 2017 г. /л.150-л.161/.Моментът
на съставяне на последните е оспорен от ищцата.При съпоставяне на отразените часове
планиран и положен труд в двете групи документи, се констатират различия.Във
ведомостта от м.юли 2017 г. е вписано изплащане на обезщетение за ползван
платен годишен отпуск.Ищцовата страна не оспорва получаването на сумата, но
твърди, че в действителност през този период наследодателят е полагал труд.В
представеното от работодателя ЛТД няма молба от лицето за ползване на платен
годишен отпуск през 2017 г.В приложените
графици от нея година, като втори служител в обекта е вписан управителя на дружеството.Това
обстоятелство се оспорва от ищцата.
Ответната страна е деклариала в съдебно заседание на 19.10.2020 г., че в
дружеството не се ползвала форма 76 за отчитане на положения труд, не са имали
книга за инструктаж и касова книга за 2017 г., касаещи процесния обект .
В писмени обяснения от 26.09.2019 г.
управителят на дружеството е заявил пред ИТ-Русе, че дневните финансови отчети на
бензиностанцията се генерират от него.В този смисъл назначеното по делото вещо
лице е пояснило, че при изготвяне на експертизата не е ползвало данните от
приложената справка от НАП /л.56-л.103/ досежно отразените в нея часове на
подадени финансови отчети.
В
обясненията си от 26.09.2019 г. до ИТ-Русе управителят на дружеството е
декларирал, че поради извършени ремонтни дейности книгата за извършен ежедневен
инструктаж не може да бъде намерена от собственика /отново се има предвид книга
от 2019 г., когато е починал наследодателя/.
По делото няма спор, че за 2017 г. на
работника не е било изплащано възнаграждение за извънреден труд.Според
работодателя, наследодателят на ищцата няма положен такъв през процесния
период.
В справката
от НАП е посочено, че през 2017 г. при ответника са работили двама служители на
трудов договор-наследодателят К.и св.Ив.Д.-до 03.01.2017 г.Последният сочи, че от
м.януари до м.април 2017 г. е бил в чужбина.Когато се върнал в страната,
ежеседмично посещавал с...., където притежава магазин в съдружие.Според
свидетеля, на бензиностанцията освен наследодателя на ищцата, през 2017 г. е работил
и управителя на дружеството.На Ив.Д. не известно дали тогава е имало изготвени
графици за работа в обекта.
Според св.М.Х.
и Ал.А., съответно позната и съседка на ищцата, притежаващи имоти в близост до
бензиностанцията, през 2017 г. там е работил само ищеца.Първата от тях сочи, че
сутрин, през прозореца на дома си виждала, че мъжът отива към 6,30-6,40 часа в
нея посока /само един-два пъти-след 9,00 часа/, а вечер се прибирал след 20,00
часа.Това работно време се спазвало от него през почивните дни и през
официалните празници на 2017 г. Свидетелката уточнява, че всяка събота
зареждала гориво от бензиностанцията.Винаги била обслужвана от Х.К..Ал.А.
установява, че семейството й живяло в с.... в периода м.май-м.септември 2017
г.За това време тя не е виждала друг служител в бензиностанцията, освен
съпругът на ищцата.
В съдебно заседание на 16.09.2020
г. представителят на ответната страна е направил изявление, че не оспорват
твърдението на ищцата, че през процесния период съпругът й е работил на
бензиностанцията до 20,00 часа.
Назначеното в производството вещо
лице се е произнесло, че при съобразяване на представените от работодателя
графици и при сумирано отчитане на работното време, то на служителя се дължи
извънреден труд за 8 часа от 2017 г. в размер на 51,24 лв.При възприемане тезата
на ищцата, че наследодателят е полагал труд всеки ден от 01.01.
до 31.12.2017 г. от 7,00 часа до 20,00 часа, то тогава работодателят е останал
задължен към работника със сумата от 1 333,02 лв. за 221 часа извънреден
труд на официални празници, 6 377,51 лв. за 1 300 часа положен
извънреден труд през почивните дни и с 5 176,73 лв. за 1 240 часа за
положен извънреден труд извън установеното работно време.
При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
По делото няма спор относно възникналото между ответника и
наследодателя на ищцата трудово правоотношение.Разногласие има по въпроса дали
през 2017 г. работникът е полагал извънреден труд.Съдът намира, че събраните в
производството доказателства могат да обосноват такъв извод.По делото са
представени различни документи относно начина на организация на работното време
в дружеството.Част от тях са оспорени от Т.К. досежно момента на съставянето
им.Съдът намира, че по делото не се ангажираха надлежни доказателства, които да
опровергават тезата на ищцата.Напротив, в самите документи, изхождащи от
работодателя, се съдържат противоречиви данни какво всъщност е било работното
време в обекта, по колко часа на ден и
колко пъти в месеца е работил наследодателя.Не се установява заповедта от
01.11.2016 г., ПВТР или графиците да са били сведени до знанието на лицето
/макар за последните да няма такова законово изискване към 2017 г. в Наредба за
работното време, почивките и отпуските/.Ответникът е декларирал, че за процесния
период в обекта не била водена книга за инструктажа.При това положение съдът не
може да приложи чл.161 от ГПК във връзка с непредставянето на такъв документ от
дружеството.Твърди се отрицателен факт, а насрещната страна не е ангажирала
доказателства за оборването му.Нормата обаче следва да се приложи по отношение
на другия изискан от ищцата документ-касова книга, водена в бензиностанцията
през 2017 г. Ответникът е бил задължен да представи такава и това не е
изпълнено от страната.При съобразяване на факта, както и с оглед свидетелките
показания на М.Х. и А.А., при отчитане и признанието
на ответника, се налагат извод, че наследодателят на ищцата е положил заявения
по исковата молба извънреден труд през периода 01.01.-31.12.2017
г. в дните на официални празници, в празнични дни и през работни дни.Съдът
намира за нужно да отбележи също, че в отговора на исковата молба никъде не се
съдържа твърдение, че в дружеството работното време се е отчитало сумарно.Не са
били и приложени някакви доказателства в тази насока.В първото по делото
заседание, след запознаване с доклада по делото, ответникът няма допълнителни
уточнения по въпроса.Едва след изискване от страна на ищцата на различни
документи от дружеството във връзка с организацията на работа в обекта, включително
след запознаване с изготвената икономическа експертиза, в хода на производството, пак по инициатива на преживялата
съпруга се е изследвал въпроса за въведено от работодателя сумарно отчитане на
работното време.Ответникът не е въвел в срока по чл.131 от ГПК такова
твърдение, но доколкото е бил задължен да представя различни документи, в които
се съдържат данни, че пред различни институции работодателят обявява, че в
дружеството е било въведено сумирано отчитане на труда, като това е било
съобразено и от икономическата експертиза, приета по делото, то съдът намира,
че следва да изложи изводи и по този въпрос.Настоящият състав счита, че ответникът не е доказал при условията на пълно и главно
доказване да е въвел сумирано изчисляване на работното време и действително в
бензиностанцията да е работено при условията на такова.В представените писмени
документи се съдържат противоречиви данни какво е било работното време в
обекта, колко часа дневно е полагал труд наследодателя и през колко дни от
месеца.Няма доказателства и лицето да е ползвало действително платен годишен
отпуск през м.юли 2017 г.Данните по делото сочат, че ответникът или не е въвел
или не съхранява при себе си документи, които могат да внесат яснота по тези
въпроси.При това положение съдът приема, че трябва да съобрази показанията на ищцовите
свидетели, с отчитане на непредставената касова книга и признанието на
ответника относно края на работното време на служителя, както и липсата на
безспорни доказателства за действително въведено от дружеството сумирано
отчитане на работното време, за което наследодателят да е бил в известност.Исковете
следва да се уважат така, както са предявени при условията на подневно отчитане.Съгласно нормата на чл.262 от КТ в този
случай на работника се е дължало трудово възнаграждение завишено съответно със 100
% , със 75 % и с 50 %.Исковете са предявени като частични, поради което следва
да се уважат в пълния им размер.Съгласно заключението на вещото лице,
наследодателят има положени още три часа извънреден труд по време на
официалните празници.Ищцовата страна не е направила изменение в тази насока,
поради което следва да бъде съобразено твърдението им по исковата молба за 208
часа извънреден труд, равняващи се на 1 258,14 лв.По другите два иска
претенциите досежно часовете се явяват основателни до констатираните от
експертизата стойности.Заявеното работно време не е частична претенция, поради
което в тази част искането трябва да се отхвърли.
Ответникът е направил възражение,
че вземанията са погасени по давност.Съдът намира доводът за неоснователен.Съгласно
чл.358 ал.1 т.3 от КТ, исковете по трудови спорове, извън тези по т.1 и т.2 от
същата разпоредба, измежду които процесният случай не
попада, се погасяват с изтичането на 3-годишен срок.В ал.2 е казано, ме той
започва да тече от деня, когато съответното парично вземане е следвал ода бъде
изплатено по надлежния ред.В процесния случай исковата молба е постъпила на
21.02.2020 г.Това поставя под въпрос претендираните суми за м.януари 2017
г.Съгласно клаузата на трудовия договор обаче, възнагражденията /редовна
заплата и за положен извънреден труд/ е следвало да бъдат изплатени до 25-то
число на следващия месец.Това налага извод, че към момента на подаване на
исковата молба вземанията не са погасени по давност.Процесните
суми се дължат със законната лихва от предявяване на исковете.
Съгласно
чл.78 ал.1 от ГПК отговорността за разноски по делото пада върху ответника.Същият
трябва да заплати по с/ка на РРС сумата от 270
лв., представляваща държавна такса за
производството и 200 лв.-разходи, извършени за сметка на БС, а на ищцовата
страна–600 лв.–разноски за делото.
По изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА "...“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище
и адрес на управление: гр.Русе, ул.”...“ № 91, бл.“...“, вх.Г, ет.4, представлявано от
управителя Н.Д.Н., да
заплати на Т.Ц.К., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, пл.“Отец Паисий“ № 2, ет.7,
чрез адв.П.П. ***, в
качеството й на наследник на Х.Б.К., б.ж. на с...., обл.Русе,
починал на 10.07.2019 г., на основание чл.262 от КТ, сумите от 500 лв., частично
предявени от общ размер на 1 258,14 лв. за 208 часа извънреден труд през
дните на официалните празници на 2017 г., 2 750 лв., частично предявени от общ размер на 6 377,51
лв. за 1 300 часа извънреден труд през почивните дни на 2017 г., и 2 750 лв., частично
предявени от 5 176,73 лв. за 1 240 часа извънреден труд през
работните дни на 2017 г., ведно със законната лихва върху тях, считано от 21.02.2020 г., както и 600
лева-разноски по делото.
ОТХВЪРЛЯ
претенциите на Т.Ц.К. за заплащане на положен извънреден труд от наследодателя
й Х.Б.К. през
почивните дни на 2017 г. при ответното дружество за над 1300 часа до 1 313
часа, и за над 1240 часа до 1 250 часа-извънреден труд през работните дни
на 2017 г., като неоснователни.
ОСЪЖДА "...“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Русе, ул.”...“
№ 91, бл.“...“, вх.Г, ет.4, представлявано от управителя Н.Д.Н., да заплатят по с/ка на РРС сумите от 270 лв. и от 200 лв.,
представляващи съответно държавна такса и разноски за производството, изплатени
от БС.
Решението може да се обжалва пред Русенски окръжен съд в 2 –седмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п/