Р Е Ш Е Н И Е №
198
гр. Сливен, 12.10.2022 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
СЛИВЕН,
в публично заседание на двадесет и седми септември две хиляди двадесет
и втора година, в състав:
Административен съдия: Иглика Жекова
При участието на секретаря Николинка Йорданова,
като разгледа докладваното от административния съдия Жекова административно дело № 255 по описа на съда
за 2022 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 268 и сл. от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалба от Община Сливен,
представлявана от К.на общината срещу Решение № 50/02.06.2022 г. на директора на ТД на НАП – Бургас, с
което е оставена без разглеждане жалба вх. № 5917/19.05.2022 г. по описа на ТД
на НАП – Бургас, подадена от Община Сливен, представлявана от К.С. Р., срещу
действия на публичен изпълнител, обективирани в
разпределение на постъпили суми от извършена публична продажба на недвижим
имот, собственост на „Гардън” ЕООД с ЕИК *********,
длъжник по изпълнително дело № 20150001844 от 2015 г.
Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно, неправилно
и необосновано. Твърди се, че решаващият орган е пренебрегнал императивните
разпоредби на ДОПК и ЗМДТ, като не е установил нарушение на чл. 50, ал. 1 от ЗМДТ и чл. 28, ал. 3 от ЗМДТ. Посочва, че към жалбата до директора на ТД на НАП
била приложена справка за неплатени задължения за данък недвижими имоти и такса
битови отпадъци по партидата на „Гардън“ ЕООД, ЕИК
*********, касаещи имота предмет на публична продажба, която решаващият орган
не е обсъдил в акта си. Твърди, че Община
Сливен е присъединен по право взискател и
административният орган неправилно е приел, че не попада в кръга на правоимащите да обжалват действията на публичния изпълнител лица. Моли съда да отмени атакуваното решение. На основание чл. 78, ал. 5 от ГПК прави възражение за прекомерност на юрисконсултското
/адвокатското/ възнаграждение.
В съдебно заседание оспорващият - Община Сливен, представлявана
от К.на общината С. Н. Р., редовно и своевременно призована, се представлява от
г. е.с ю. о. – А. О., която поддържа жалбата и моли съда да отмени атакуваното решение. Претендира разноски
за юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по жалбата – Директорът на ТД на НАП -
Бургас, редовно призован, не се явява в съдебно заседание. Представлява се
от упълномощен процесуален представител – гл. юриск. Ж.
Д., която оспорва жалбата, счита обжалваното решение за законосъобразно. Редът,
по който се присъединяват взискателите бил уреден в
чл. 217 от ДОПК. Взискателите, които претендират
вземанията им да се събират по този ред от публичните изпълнители в НАП следвало
да подадат заявление, да качат своите титули и да поискат присъединяването през
електронната система. Такова заявление за образуване или предявяване чрез
електронната система за присъединяване и към настоящия момент общината не била
извършила, с оглед на което тя не се считала за присъединен взискател.
Задължението на публичния изпълнител било само да се увери, че данъка по ЗМДТ
за придобиването на имуществото е бил внесен, като такъв действително имало
внесен и платежното за тази сума било по делото, но публичният изпълнител нямал
задължение да следи дали общината има неплатени данъци от длъжника. Моли съда
да потвърди решението като законосъобразно. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Административен съд - Сливен, след като обсъди и прецени наведените в
жалбата доводи, становищата на страните и събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
В ТД на НАП Бургас е било образувано изпълнително дело № 20150001844/2015
г. за събиране на публични вземания с длъжник „Гардън“
ЕООД, ЕИК *********.
На 15.07.2016 г., на основание чл. 212 ДОПК, публичният изпълнител е
изискал от Община Сливен информация относно данъчна оценка на недвижим имот с
идентификатор 12414.4.397, находящ се в с. Въглен, общ.
Сливен, собственост на „Гардън“ ЕООД, ЕИК *********.
На 24.08.2016 г. от Дирекция „Местни данъци и такси, Община Сливен е издадено
удостоверение за данъчната оценка с изх. №ДО007655, със срок на валидност до
31.12.2016 г., при условие, че няма промени в характеристиката на имота. С
искане по чл. 212 ДОПК от 16.01.2017 г. е изискана повторно информация за
данъчната оценка на недвижимия имот, като на 16.01.2017 г. е издадено второ
удостоверение с изх. № **********.
С разпореждане от 17.01.2017 г. публичният изпълнител определил
окончателна оценка на имота. Извършена е публична продан на поземления имот,
като на 19.04.2022 г. е издадено постановление за възлагане от публичния
изпълнител при ТД на НАП - Бургас, офис Сливен. Издадени са две разпореждания
за разпределение на сумите от 27.04.2022 г. с изх. №С220020-125-0123253/
27.04.2022 г. и изх. №С220020-125-0123257/ 27.04.2022 г.
С жалба вх. № 5917/19.05.2022 г. Община Сливен е обжалвала пред директора
на ТД на НАП гр. Бургас действията на публичния изпълнител по разпределение на
постъпили от публична продан на недвижим имот суми, като е поискала да бъде
указано на публичния изпълнител да отмени действията по разпределение и да
извърши ново разпределение на постъпилите суми, като на Община Сливен бъдат
разпределени дължимите и към 16.05.2022 г. суми за
данък недвижими имоти и такса битови отпадъци за продадения имот. Твърди, че
Община Сливен не е била уведомена за предстоящата публична продан, въпреки че
има качеството на присъединен взискател. Публичният
изпълнител не е изискал удостоверение за актуална данъчна оценка на имота, в
която се отразяват наличието на непогасени данъчни задължения. Към жалбата е
приложила копие от подадена декларация от дружеството придобило правото на
собственост върху имота, копие от постановлението за възлагане, разписка за
доставка на документи и справка за неплатени задължения, съгласно която общата сума, дължима за ДНИ и ТБО е в размер на 358.02
лева към 16.05.2022 г.
С Решение № 50/02.06.2022 г.
директорът на ТД на НАП – Бургас е оставил без разглеждане жалбата, на
основание чл. 266, ал.1 от ДОПК във вр. с чл. 267, ал.2, т.6 от ДОПК, като е приел че Община
Сливен не се явява страна в производството за принудително изпълнение по
смисъла на чл. 210, ал. 1, т.1 от ДОПК и не е в кръга субекти, легитимирани да
оспорят действията на публичния изпълнител по реда на чл. 266 от ДОПК. Изложени са мотиви относно неприложимостта на чл. 268 от ДОПК, тъй като
Община Сливен няма качеството на присъединен взискател.
Горната фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на събраните в хода на съдебното дирене годни, относими и допустими доказателствени
средства, включително приложените към административната преписка писмени
доказателства, които не бяха оспорени от страните по предвидения в закона ред.
Въз основа на така изградената фактическа
обстановка, съдът формира следните изводи от правно естество:
Оспорването е направено в рамките на
регламентирания от закона срок, от лице, което има правен интерес от това
производство и срещу административен акт, който подлежи на съдебен контрол,
поради което то е допустимо.
Разгледана по същество, жалбата се преценява от
настоящата съдебна инстанция като основателна и като такава следва да бъде
уважена.
Съображенията на съда в тази насока са следните:
След като е сезиран с оспорване, при служебния и
цялостен контрол върху законосъобразността на обжалвания административен акт,
съгласно нормата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът провери изначално неговата
валидност. Това се налага поради принципа на служебното начало в
административния процес, въведен с нормата на чл. 9 от АПК.
Обжалваният административен акт е издаден от
компетентен административен орган, в кръга на неговите правомощия, в
съответната писмена и предметна форма и съдържа изискуемите реквизити, което го
прави валиден. Оспореното решение е издадено от директора на ТД на НАП - Бургас, действащ при
спазване на териториалните предели на правомощията си и в рамките на
предоставената му с нормативен акт материална компетентност, съгласно чл. 266,
ал.1 от ДОПК. Като издадено от компетентен орган и в предписаната от закона
писмена форма, съдът приема атакуваното административно решение като валиден
акт.
Макар валидно, при преценка на събраните по делото
доказателства и анализ на относимите и приложени от
административния орган правни норми, атакуваното решение се преценява от
настоящата съдебна инстанция като издадено в противоречие с материалния закон,
при следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 217, ал. 1 от ДОПК, в
производствата по дял четвърти „Събиране
на публичните вземания“ могат да се присъединяват публични взискатели,
както и кредитори, чието вземане е обезпечено с ипотека, залог или особен
залог, както и тези, които са упражнили право на задържане. Присъединяването се
допуска с разпореждане на публичния изпълнител до изготвянето на
разпределението на събраните суми. Община Сливен аргументира качеството си на
публичен взискател, представяйки справка на неплатени
задължения от страна на дружеството, срещу което е образувано изпълнителното
дело. В справката са включени задължения за данък недвижими имоти и такса
битови отпадъци за имота, предмет на проведената от публичен изпълнител при ТД
на НАП гр. Бургас публична продажба.
Според чл. 162, ал. 2 от ДОПК публични са държавните и общинските вземания: т.
1 - за данъци, включително акцизи, както и мита, задължителни осигурителни
вноски и други вноски за бюджета; т. 3 - за държавни и общински такси, установени по
основание със закон; т. 9 - лихвите за тези вземанията.
В разпоредбата на чл. 28, ал. 3 от ЗМДТ е предвидено, че при прехвърляне
на недвижим имот или при учредяване на вещни права върху недвижим имот
дължимият до прехвърлянето/учредяването данък, включително за месеца на
прехвърлянето/учредяването, се заплаща от прехвърлителя/учредителя
преди прехвърлянето/учредяването. В Раздел III на Глава втора от ЗМДТ са уредени въпросите относно данъка
при придобиване на имущества по дарение и по възмезден начин. Съгласно чл. 44 и
сл. от ЗМДТ, обект на облагане с данък са имуществата, придобити по дарение,
както и недвижимите имоти, ограничените вещни права върху тях и моторните
превозни средства, придобити по възмезден начин. Данъкът се
заплаща от приобретателя на имуществото по чл. 44, а
при замяна - от лицето, което придобива имуществото с по-висока стойност, освен
ако е уговорено друго. Данъкът се заплаща в общината по местонахождението на
недвижимия имот. Разпоредбата на чл. 50 от ЗМДТ въвежда задължение за съдиите,
нотариусите, областните управители, кметовете на общините и други длъжностни
лица, да извършат сделката или действието, с което се придобиват, учредяват,
изменят или прекратяват вещни права, след като установят, че са платени
данъците по тази глава за имуществото, което е предмет на сделката или
действието. Публичният изпълнител е сред
длъжностните лица по чл. 50 от ЗМДТ, които извършват сделката или действието, с
което се придобиват, учредяват, изменят или прекратяват вещни права и за него е
налице задължение за спазване на посочената норма.
Според чл. 264, ал. 1 от ДОПК, прехвърлянето или учредяването на вещни
права върху недвижими имоти или наследствени права, включващи недвижими имоти,
включването на недвижими имоти или вещни права върху недвижими имоти като
непарични вноски в капитала на търговски дружества, вписването на ипотека или
особен залог се допуска след представяне на писмена декларация от прехвърлителя или учредителя, съответно ипотекарния
длъжник или залогодателя, че няма непогасени
подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни
осигурителни вноски. Наличието или липсата на непогасени данъчни задължения за
имота се удостоверява в данъчната оценка.
Разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от ДОПК гарантира равни процесуални
възможности на всички лица, които са заинтересовани от изхода на производствата
по този кодекс, за да участват в тях за защита на своите права и законни
интереси.
С оглед цитираните разпоредби, съдът счита, че с процесното
решение административният орган се е произнесъл при непълнота на
доказателствата. Законосъобразното провеждане на принудителното изпълнение е
задължение на публичния изпълнител, който като орган на принудителното
изпълнение осъществява всички действия по обезпечаване и принудително
изпълнение на публичните вземания по реда на ДОПК, съгласно разпоредбата на чл.
167, ал. 1 от ДОПК. Една от гаранциите за законосъобразното
провеждане на принудителното изпълнение е спазването на изискванията на ДОПК,
на ЗМДТ както и на други нормативни актове, относими
към действията и актовете на публичния изпълнител, които обезпечават тяхната
законосъобразност.
Видно от справката за неплатени публични задължения, представена с
жалбата до директора на ТД на НАП, дружеството длъжник по изпълнителното дело
има задължения за ДНИ и ТБО, които са неплатени към 16.05.2022 г. и са в общ
размер на 358.02 лева. Застъпеният в решението извод, че единственото задължение на публичния изпълнител е преди връчване на
постановлението за възлагане на недвижим имот да се увери, че данъкът по ЗМДТ
за придобиване на имущество по възмезден начин е платен би бил верен, ако
публичният изпълнител установи плащане на дължимия данък в пълния му размер, спазвайки нормата на чл. 50 от ЗМДТ. Този правен
извод се подкрепя и от текста на чл. 253 от ДОПК, според който публичният
изпълнител издава постановление за възлагане на вещта на купувача в тридневен
срок от постъпването на сумата по указаната сметка и представяне на документ,
удостоверяващ плащането на данък за придобиване на имущество по възмезден
начин, когато се дължи такъв. Видно от постановлението за възлагане, в същото е
посочено, че данъкът за придобиване на право на собственост върху недвижим имот
е внесен от купувача с вносна бележка от 08.04.2022 г. по сметка на Община
Сливен, като не се отрича, че е извършена проверка единствено за наличие на
такава бележка, не и на размера на платената с нея сума.
Съблюдавайки нормата на чл. 264, ал. 1 от ДОПК, наличието или липсата на
непогасени данъчни задължения за имота се удостоверява в данъчната оценка. По делото са представени искания по чл. 212 от ДОПК и съответно издадени
в отговор на тях удостоверения за данъчна оценка на имота от 2016 г. и от 2017
г. Публичната продажба на имота е осъществена през 2022 г., като от страна на
публичния изпълнител не е направено искане за актуална данъчна оценка, в която
да бъдат посочени непогасените данъчни задължения за имота, като това не се
отрича от решаващия орган.
Разпоредбата на чл. 217, ал. 2 от ДОПК регламентира присъединяването
на публичен взискател към вече образувано
изпълнително дело, което се допуска с разпореждане на публичния изпълнител до
изготвянето на разпределението на събраните суми. По силата на чл. 458 от ГПК вр. § 2 ДР на ДОПК, държавата се смята винаги за
присъединен взискател за дължимите й от длъжника
публични и други вземания, чийто размер е бил съобщен на съдебния изпълнител до
извършване на разпределението.
От събраните по преписката доказателства не става ясно
какъв е размерът на дължимия данък; въз основа на каква данъчна оценка същият е
определен; каква е действителната данъчна оценка на имота; на каква база е
определена окончателната оценка на имота от публичния изпълнител (л.91); не е спазено изискването на чл. 50
от ЗМДТ във връзка с чл. 28, ал. 3 от ЗМДТ
дължимият до прехвърлянето/ учредяването данък, включително за месеца на прехвърлянето/учредяването,
да се заплаща от прехвърлителя/учредителя преди
прехвърлянето/учредяването, което да е установено от публичния изпълнител. Вписването
на номера и датата на вносната бележка само по себе си не води до извод, че са спазени изискванията на чл. 28,
ал. 3 от ЗМДТ и чл. 50 от ЗМДТ.
От представените по делото доказателства се установява по безспорен
начин, че Община Сливен има качеството на публичен взискател,
поради наличието на неплатени публични вземания за данък недвижими имоти (ДНИ)
и такса битови отпадъци (ТБО) към длъжника в процесното
изпълнително производство - „Гардън“ ЕООД. Публичният
изпълнител не е поискал информация за актуалната данъчна оценка на недвижимия
имот и не е изпълнил задължението по чл. 50, ал. 1 от ЗМДТ да извърши сделката
или действието, с което се придобиват, учредяват, изменят или прекратяват вещни
права, след като установи, че са платени данъците по глава втора „Местни
данъци“ за имуществото, което е предмет на сделката или действието.
Следователно, неизпълнението на посочените разпоредби нарушава и принципа на
чл. 6, ал. 2 от ДОПК, като възпрепятства възможността на Община Сливен да
участва като страна в образуваното изпълнително дело.
Така също следва да се направи преценка дали жалбата на Община Сливен с
вх. № 5917/19.05.2022 г., може да се третира като искане за присъединяване и
съответно за издаване на разпореждане по чл. 217, ал. 2 ДОПК за присъединяването
ѝ в качеството й на публичен взискател за дължимите
публични вземания от „Гардън“ ЕООД, след което да се
извършат действията по принудително изпълнение, в т. ч. по разпределение на
суми съобразно нормите, регламентиращи конкуренцията на публични вземания.
Така констатираните нарушения обуславят незаконосъобразност на
действията на публичния изпълнител по разпределение на суми, постъпили в
резултат на принудителното изпълнение, съответно обуславят незаконосъобразност
и на обжалваното решение, поради което следва да бъдат отменени и преписката да
бъде върната на публичен изпълнител при ТД
на НАП – Бургас, за предприемане на действия, съобразно
дадените по-горе указания.
С оглед изхода на спора, претенцията на жалбоподателя за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателна, поради
което ТД на НАП – Бургас следва да бъде осъдена да заплати на Община Сливен разноски
в размер на 100,00 (сто) лева, определен на основание чл. 144 от АПК във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр.
с чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ
във вр. с чл.24 от Наредба за заплащането на
правната помощ.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2
от АПК, Административен съд –
Сливен
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 50/02.06.2022 г. на директора на ТД на НАП – Бургас, с
което е оставена без разглеждане жалба вх. № 5917/19.05.2022 г. по описа на ТД
на НАП – Бургас, подадена от Община Сливен, представлявана от К.С. Р., срещу действия на публичен изпълнител, обективирани в разпределение на постъпили суми от извършена
публична продажба на недвижим имот, собственост на „Гардън”
ЕООД с ЕИК *********, длъжник по изпълнително дело № 20150001844 от 2015 г.
ОТМЕНЯ
Разпореждане
за разпределение изх. №С220020-125-0123253/ 27.04.2022 г. и Разпореждане за
разпределение изх. №С220020-125-0123257/ 27.04.2022 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП – Бургас, офис
Сливен.
ИЗПРАЩА преписката на публичен изпълнител при ТД на НАП – Бургас, офис Сливен за
продължаване на действията по принудително изпълнение по изп.
дело № 20150001844/2015 г., при спазване на указанията по прилагането на
закона, дадени в настоящия съдебен акт, като определя за това 14-дневен срок, считано от
връчването му на органа.
ОСЪЖДА Териториална
дирекция на Национална агенция за приходите – Бургас да заплати на Община
Сливен сумата от 100,00 (сто) лева, представляваща разноски по делото.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане
на препис от същото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: