Р Е Ш Е Н И Е
Номер 22.12.2022 година град С.З.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорският
окръжен съд Търговско отделение
На 12.10.
2022 година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА ТАНЕВА
СЕКРЕТАР: А. НИКОЛОВА
изслуша докладваното от съдията ТАНЕВА
т.дело № 57 по описа за 2021 година,
за да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск с правно
основание по чл. 558, ал. 5 и ал. 1, във
вр. с чл.557, ал.1, т.2, б. „а“ от КЗ и акцесорно
искане за присъждане на законната лихва върху главницата на основание чл.86 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че на 23.05.2020 г., в с. Н.м.,
обл. С.З., на улица без име, водачът Ж.И.М. на лек автомобил „БМВ“, с peг. № ***,
губи контрол над управлявания от него автомобил, излиза вдясно от пътното
платно по посоката си на движение, преобръща се и се удря в железобетонен
стълб, с което реализира ПТП. При злополуката е пострадал Я.Н.И. - пътник в
лекия автомобил.
За произшествието е съставен Констативен протокол за
ПТП с пострадали лица № 284р-13423/2020 г. Образувано е и досъдебно
производство № 284 ЗМ 599/2020 г., по описа на РУ - К..
След инцидента Я.И. е транспортиран до УМБАЛ „***“ АД
- С.З.. Приет е в Клиниката по неврохирургия с оплаквания за силни болки в
областта на главата, врата, болезненост в гръдния кош и гърба, разпростираща се
по хода на ребрените дъги, съпроводена с изтръпване, световъртеж и други.
Назначени са му различни прегледи и изследвания, от които са установени: паравертебрална и супраспинозична
болезненост в торакалния отдел на гръбначния стълб, линеарна фрактура в предната колона на тялото на Тх12;
Фрактура на десния процесус транзверзус
на Л1 и други. Поставена му е диагноза: Контузио капитис, коли, торацис, абдоминис; Комоцио Церебри; Фрактура Тх12; Фрактура процесус
трансверзи Л1 декстри.
Назначена му е медикаментозна терапия, която провежда в клинични условия.
Поставена му е и външна имобилизация в шиен отдел с
мека яка и тораколумбален брайс.
Изписан е на 26.05.2020 г., като му е предписана лекарствена терапия за дома.
Дадени са му указания да носи корсет за 3 месеца и шийна
яка за 20 дни.
На 10.06.2020 г. ищецът посещава психотерапевт, който
след обстоен медицински преглед и изследване установява, че в резултат на
процесното ПТП и преживения психически стрес същият преживява посттравматичен
стресов синдром със силно изразена психосоматика, изразяваща се в - нервност,
притеснителност, остра стресова реакция. Съгласно експертното заключение,
ищецът получава некотролирани епизоди на тревога и
депресивност, получава силна тревожност при опит за качване в автомобил или за
шофиране, виене на свят, силно притеснение, като и към настоящия момент не може
да преодолее травматичните епизоди от настъпилото ПТП.
За проведеното лечение Я.Н.И. извършил разходи в общ
размер на 556, 48 лева, от които като следва:
- 260 /двеста и шестдесет/ лева - дорзофикс
- имобилизация;
- 113 /сто и тринадесет/ лева - матрак;
- 51,61 лева /петдесет и един лева и шестдесет и една
стотинки/ - медикаменти;
- 30,83 лева /тридесет лева и осемдесет и три
стотинки/ - медикаменти;
- 9,69 лева /девет лева и шестдесет и девет стотинки/
- медикаменти;
- 31,35 лева /тридесет и един лева и тридесет и пет
стотинки/ - медикаменти;
- 60,00 лева /шестдесет лева/ - психологически
преглед.
Пътният инцидент причинил на Я.И. внезапно и
неочаквано увреждане на здравето и множество болки и страдания. Твърди се, че с
големи усилия се справя в ежедневието си самостоятелно. Силно ограничил
социалните си контакти, поради болката, дискомфорта и страданията, които
изпитва от фрактурите на прешлени. Изпитва трудности и болки при придвижване,
нуждае се от чужда помощ. Заема принудителна лежаща поза, защото се оплаква от
болезненост в изправено положение на тялото. При заемането на определено
положение на тялото усеща болки и бързо умаляване. Трудно се придвижва поради
продължаващите болезнени усещания на мястото на уврежданията. Не може да движи
свободно тялото си. Не може да стои продължително време изправен. Затруднява се
при ходене, при изкачване или слизане по стълби, като се оплаква от
нестабилност. Не може сам да се обува, преоблича и да задоволява хигиенните си
нужди заради ограничената подвижност и поставената имобилизация
- корсет и шийна яка. Затруднява се при извършването
и на други елементарни битови дейности. Усеща замайване, лесно се задъхва и се
оплаква от болки и бодежи в областта на гърдите и гърба при физическо
натоварване. Допълнителен доскомфорт му създава
необходимостта, която има, някой да е ангажиран с полагането на по-големи от
обичайните грижи за него. Болничният престой и необходимостта от грижите на
друг човек, както и и болките го правят затворен и тревожен. Чувства се
изолиран и по-рядко излиза навън, защото трудно се придвижва и бързо чувства
умора. Все още изпитва силни болки в областта на травмите.
Изживеният стрес от произшествието рефлектирал върху
общото му емоционално състояние. Пътният инцидент променил живота му завинаги,
като повлиял отрицателно и върху психиката му. В резултат на ПТП станал
раздразнителен, с честа смяна на настроенията, изпитва чести приливи на чувство
на безпокойство и притеснение, особено когато остава сам. Тези емоции били
породени от усещането, че поради травмите перманентно ще изпитва болки и
трудности при физическа активност и ще се нуждае от грижите на своите близки.
Страхува се, че никога няма да успее да се възстанови напълно. Твърди се, че
ищецът е променен след преживяното ПТП, изпитва неувереност и страх от МПС.
Продължава да сънува кошмари, свързани с преживяното. Непрекъснато мисли за
случилото му се. Станал тревожен и по-чувствителен от преди. Оплаква се от
разсеяност и постоянна напрегнатост, които чувства. Апатичен е към заобикалящия
го свят и се е затворил в себе си.
Към настоящия момент страданията продължавали, като
възстановяването му все още не е приключило.
Видно от представения Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица и справката, извършена на страницата на Информационен център
към Гаранционния фонд, към момента на събитието, виновният водач, управлявал
лек автомобил „БМВ“, с peг. № ***, който нямал валидна задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите.
Съгласно чл. 558, ал. 5 от КЗ и прилагайки
изискванията на чл. 380 от КЗ, според който лицето, което желае да получи
застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя писмена
застрахователна претенция, ищецът депозирал пред Г. молба с вх. № 24-01-286/
30.06.2020 г., в резултат на което е образувана щета № 20210156/30.06.2020 г.,
по която ищецът получил отказ за изплащане на обезщетение за неимуществени
вреди, видно от писмо с изх. № 24-01-286/ 30.09.2020 г. от ГФ.
Счита, че отказът на Г. да изплати обезщетение на
ищеца за претърпените неимуществени вреди, вследствие на процесното ПТП, при
което са причинени тежки увреждания на Я.Н.И., е напълно неоснователен и
незаконосъобразен, поради което за ищеца е налице несъмнен правен интерес от
предявяването на настоящия съдебен иск.
Предвид изложеното моли Г., да бъде осъден да заплати
обезщетение на ищеца Я.Н.И., с ЕГН: **********, а именно:
- обезщетение
в размер на 100 000 лева /сто хиляди лева/ за претърпените неимуществени вреди
- болки, страдания и психически стрес, причинени на доверителят ми от
получените телесни увреждания в резултат на настъпилия пътен инцидент,
реализиран на 23.05.2020 г., ведно със законна лихва от датата на изпадането в
забава на ответника - 01Л0.2020 г. до окончателното изплащане на обезщетението.
- обезщетение
в размер на 556, 48 лева /петстотин петдесет и шест лева и четиридесет и осем
стотинки/ за претърпените имуществени вреди, изразяващи се в разходи, заплатени
във връзка с назначеното лечение, в резултат на получените телесни увреждания
при настъпилия пътен инцидент, реализиран на 23.05.2020 г., ведно със законна
лихва от датата на изпадането в забава на ответника - 01.10.2020 г. до
окончателното изплащане на обезщетението.
Претендира направените по делото съдебни и деловодни
разноски, включително възнаграждение за осъщественото процесуално
представителство.
На основание чл. 127, ал. 4 ГПК посочва следната
банкова сметка ***:
- IBAN: ***, при „**“
АД, с титуляр на сметката; Н.И.К..
В законния
срок, от ответника е подаден отговор
на исковата молба,
Оспорва изцяло по основание и размер предявения иск.
Посочва, че Г., към настоящия момент вече е бил
сезиран във връзка с процесното ПТП и по образуваната щета №
20210157-30.06.2020 г. уведомили ищеца, че следва да представи доказателства,
от които да е видно по безспорен начин, че е налице хипотезата на чл. 557,
ал.1, т. 2, б. “а“ от Кодекса за застраховането, които и до ден днешен не били
представени в ГФ по щетата, а и по настоящото дело.
Твърди се, че липсват доказателства, установяващи
механизма, причините и обстоятелствата, при които е настъпило събитието, както
и за поведението на участниците в него.
Оспорва изцяло твърдения от ищеца механизъм. Посочва,
че въпреки, че е официален документ, констативния протокол, в частта относно
механизма, обстоятелствата и причините за ПТП няма качеството на свидетелстващ
официален документ, а на диспозитивен такъв, тъй като не материализира
удостоверително изявление на своя издател, а изявленията на самия пострадал
пред длъжностното лице-издател. Поради това същия няма и материална доказателствена
сила за настоящия съд.
Счита, че задължителната извънсъдебна административна
процедура пред Г. не се изчерпва с бланкетното
подаване на молби от пострадалите липа, с която се цели бърз отказ от страна на
Фонда, поради обективна невъзможност да се произнесе, съответно предявяване на
искова молба пред ОС С.З..
Предвид факта, че Фондът не е бил страна в досъдебното
производство, а ищците и адв. М. не са представили никакви доказателства в тази
насока, правим възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
Я.И., който вероятно е:
• пътувал
в увреденото МПС, без да постави задължителния предпазен колан, което е в пряка
причинно-следствена връзка с тежестта на настъпилата травматична увреда - нарушение на чл.137а от ЗДвП.
• се е
съгласил да пътува при алкохолно/наркотично повлиян водач, който познавал и
който е употребил алкохол/наркотични вещества.
• е
употребил алкохол/наркотични вещества заедно с водача Ж.М. преди процесното
ПТП.
Счита, че не следва да бъде игнориран приносът на
ищеца за настъпване на вредите, противното би означавало неоснователно
толериране на недобросъвестното му поведение, несъобраявайки
своите действия, съгласявайки се да се вози при пиян водач, което е недопустимо
в обстановка на нарастваш брой такива пътнотранспортни произшествия.
Досежно размерите на предявените претенции от по 100 000 лв.
обезщетение за неимуществени вреди, фондът счита същите за изключително
завишени, тъй като не кореспондират нито с трайната съдебна практика на
съдилищата в Р България, нито с принципа на справедливостта, икономическите
условия в страната и стандарта на живот, както и наличието на допринасяне в
значителна степен на вредоносния резултат от страна на пострадалия.
Предвид процесуалната преклузия е направено искане на
основание чл. 219, ал.1 от ГПК съдът да конституира в качеството на трети лица
- помагачи на страната на Г. по настоящото дело посочения за виновен за
процесното ПТП водач: Ж.И.М., ЕГН: *********, с адрес ***.
Посочва се, че Г. има интерес от привличането на
прекия и непосредствен причинител на вредите от процесното ПТП като подпомагаща
страна, предвид обвързване от доказателствената сила на мотивите при евентуално
осъдително решение срещу Фонда, ако такова бъде постановено. Съгласно чл. 558,
ал.7 от Кодекса за застраховането след изплащане на обезщетение, Фондът встъпва
в правата на увреденото лице до размера на платеното обезщетение и лихви, както
и разходите за определянето и изплащането му и има право на регресен иск срещу
виновния за ПТП за възстановяване на изплатеното вместо него обезщетение за
нанесените вреди.
С
допълнителната искова молба, ищецът поддържа изцяло подадената искова молба.
Счита възраженията на ответника относно механизма на
настъпване на процесното ПТП за неоснователни, цитира съдебна практика,
съгласно която когато ПТП не е реализирано в присъствието на длъжностното лице,
съставило протокола, последният се ползва с доказателствена сила за констатираното
положение на участвалите в инцидента моторни превозни средства, пострадалите
липа и водача.
Посочва, че по образуваното ДП № 284 ЗМ 599/2020 г.,
по описа на РУ - К. е образувано производство по НОХД № 300 по описа за 2021 г.
на PC - К., което е приключило с влязло в законна сила на 24.03.2021 г.
Споразумение между подсъдимия Ж.И.М., неговия защитник и представителя на РП - К.,
с което е прието за установено, че водача М. при управление на МПС марка „БМВ“
и модел „330 D SPORT AUTO“, с peг. № ***, нарушил правилата за движение по
пътищата, визирани в чл. 5, ал. 1, чл. 20, ал. 1 и ал. 2, чл. 150а, ал. 1 и ал.
2, т. 6 от ЗДвП, като по непредпазливост причинил телесна повреда на повече от
едно лице: на И. Г.А.- средна телесна повреда, изразяваща се в открито счупване
с разместване на лявата скулна кост, което е осъществило медико-биологичния
признак счупване на челюст; на С.А.К. - средна телесна повреда, изразяваща се в
гръдна травма, изразяваща се в контузия на гръдния кош, която е причинила
разстройство на здравето, временно опасно за живота, счупване на
3,4,5,6,7,8,9,10,11 - то ребро в дясно и на 3,4,5,7 и 8-мо ребро в ляво с
набиране на въздух в лявата плеврална кухина,
счупване на страничните израстъци на втори гръден прешлен в ляво и на трети до
десети в дясно, което е причинило трайно затруднение на движението на снагата;
на Я.Н.И. - средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на XII - ти гръден
прешлен и десния страничен израстък на 1-ви поясен
прешлен, което е причинило трайно затруднение на движенията на снагата, като на
основание чл. 343, ал. 3, предложение IV - то и VII - мо,
б. „а“, предложение II - ро, във вр.
с чл. 343, ал. 1, б. „б“, във вр. с чл. 342, ал. 1, във вр. с чл. 63, ал. 1, т.
3 и чл. 54 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода за срок от 10
месеца“, чието изтърпяване на основание чл. 69, ал. 1, във вр. с чл. 66, ал. 1
от НК е отложено за срок от три години.
С оглед обстоятелството, че споразумението на
наказателния съд има последиците на влязла в сила присъда, моли съда на
основание чл. 300 от ГПК да приеме за безспорни следните обстоятелства по
делото, а именно: извършеното деяние от водача Ж.И.М., неговата противоправност и вината на дееца, както и че в резултат на
същото са причинени телесни увреждания на пострадалия Я.Н.И..
Поддържа подадената искова молба в предявения й
размер.
Категорично оспорва твърдението на ответника, че
произшествието е настъпило при условията на съпричиняване от страна на
пострадалия - Я.Н.И., като се твърди, че същият е допринесъл за причиняване на
вредоносния резултат, тъй като според ответника е пътувал „ без да постави
задължителния предпазен колан; съгласил се е да пътува при алкохолно/наркотично
повлиян водач, който е познавал; е употребил алкохол/ наркотични вещества
заедно с водача Ж.М. преди процесното ПТП". Оспорва тези възражения, тъй
като същите не съдържат конкретни твърдения за факти, а почиват изцяло на
твърдения, за които не се ангажират доказателства.
С отговора
на допълнителната искова молба се
поддържат всички възражения и доказателствени искания, така както са направени
с отговора на исковата молба.
Съдът
като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и като взе предвид становищата и доводите на страните намира за установено
следното:
Страните не спорят, че на 23.05.2020
г., в с. Н.м., обл. С.З., на улица без име, е реализирано ПТП с лек автомобил
„БМВ“, с peг. № ***, управлявано от водача Ж.И.М., при което е пострадал Я.Н.И.
- пътник в лекия автомобил.
За произшествието е съставен
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 284р-13423/2020 г. Образувано е
досъдебно производство № 284 ЗМ 599/2020 г., по описа на РУ – К., по което е
образувано производство по НОХД № 300/2021 г. на PC - К., което е приключило с
влязло в законна сила на 24.03.2021 г. Споразумение между подсъдимия Ж.И.М.,
неговия защитник и представителя на РП - К., с което е прието за установено, че
водачът М. при управление на МПС марка „БМВ“ и модел „330 D SPORT AUTO“, с peг.
№ ***, нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл. 5, ал. 1, чл.
20, ал. 1 и ал. 2, чл. 150а, ал. 1 и ал. 2, т. 6 от ЗДвП, като по
непредпазливост причинил телесна повреда на повече от едно лице: на И. Г.А.-
средна телесна повреда, изразяваща се в открито счупване с разместване на
лявата скулна кост, което е осъществило медико-биологичния признак счупване на
челюст; на С.А.К. - средна телесна повреда, изразяваща се в гръдна травма,
изразяваща се в контузия на гръдния кош, която е причинила разстройство на
здравето, временно опасно за живота, счупване на 3,4,5,6,7,8,9,10,11 - то ребро
в дясно и на 3,4,5,7 и 8-мо ребро в ляво с набиране на въздух в лявата плеврална кухина, счупване на страничните израстци на втори гръден прешлен в ляво и на трети до
десети в дясно, което е причинило трайно затруднение на движението на снагата;
на Я.Н.И. - средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на XII - ти гръден
прешлен и десния страничен израстък на 1-ви поясен
прешлен, което е причинило трайно затруднение на движенията на снагата, като на
основание чл. 343, ал. 3, предложение IV - то и VII - мо,
б. „а“, предложение II - ро, във вр.
с чл. 343, ал. 1, б. „б“, във вр. с чл. 342, ал. 1, във вр. с чл. 63, ал. 1, т.
3 и чл. 54 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода за срок от 10
месеца“, чието изтърпяване на основание чл. 69, ал. 1, във вр. с чл. 66, ал. 1
от НК е отложено за срок от три години.
Безспорно е установено, че по
отношение на л.а. „БМВ“, с peг. № ***, управляван от водача Ж.И.М., няма
сключена валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите.
От писмо рег. № 103000-9312/10.05.2022г. от
Областна дирекция на МВР – Пловдив, сектор „Пътна полиция“ се установява, че
след извършване на проверка в АИС-Регистрация няма данни за регистрация в
сектор „Пътна полиция“ на процесния автомобил BMW
330 D SPORT Auto,
с рег. № MM52JWW.
Съгласно чл. 558, ал. 5 от КЗ и прилагайки
изискванията на чл. 380 от КЗ, според който лицето, което желае да получи
застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя писмена
застрахователна претенция, ищецът депозирал пред Г. молба с вх. № 24-01-286/30.06.2020
г., в резултат на което е образувана щета № 20210156/30.06.2020 г., по която
ищецът получил отказ за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди, видно
от писмо с изх. № 24-01-286/ 30.09.2020 г. от ГФ.
От заключението на съдебно – психологичната експертиза
се установява следното:
Настъпилото на 23.05.2020 г. пътнотранспортно
произшествие се е отразило върху психиката на пострадалия Я.Н.И., като е довел
до негативни емоционални преживявания в рамките на разстройство на адаптацията.
Към настоящия момент - момента на изследването,
30.09.2021 г., все още се констатират непреработени емоционални преживявания,
свързани с инцидента, изразяващи се в невротизация на личността, повишена
раздразнителност и емоционална лабилност.
Последиците за ищеца Я.Н.И. към настоящия момент и за
в бъдеще от инцидента с ПТП, се изразяват в наличието на тези признаци в
емоционалното състояние, в поведението, в отношението към себе си и към
социалната среда.
Налице е частична редукция на болестната симптоматика,
като персистират епизодични проблеми със съня,
повишена тревожност и раздразнителност, чувство на напрежение и несигурност,
повишена емоционална лабилност, промяна на интересите и навиците.
Препоръчителна е консултация с психиатър и по негова
преценка медикаментозна терапия.
От заключението на автотехническата
експертиза се установява следното:
Местопроизшествието се намира на северния вход на
с. Н.м., общ. Николаево. Пътното платно е ориентирано посока север-юг, покрито
е с едрозърнест асфалт и има много неравности. Пътното платно се състои от две
ленти за движение, без налична хоризонтална пътна маркировка. От източната и
западната страна на пътя има обособени банкети с широчина 3 м (затревени).
Участъкът от пътя е хоризонтален, без наклон. Платното за движение е с широчина
8 м. Местопроизшествието се намира непосредствено след ляв завой по посоката на
движение на МПС (север-юг) с дължина на измерената хорда 50 м и височина 3,10
м.
Платното за движение е двупосочно, с две пътни
ленти. Платното за движение е с ширина 8 м, по 4м за всяка лента.
Посоката на движение на л.а. БМВ непосредствено
преди удара е била от север на юг - към с. Н.м..
Скоростта на движение на лек автомобил лек
автомобил БМВ с per. № *** непосредствено преди да напусне платното за движение
е била около 130 км/ч, а към момента на удара в железобетонният стълб е била
около 44 км/ч.
След анализ на следите, оставени от движението на
МПС, деформациите по автомобила и позицията в която са е установил след удара и
нанасяне на данните в мащабната скица, може да се определи, че първоначалният
удар е бил между МПС и земен насип с височина 0,25 м и се намира:
по дължина на пътното платно - на около 56,70 м
южно от т.О.
по ширина на пътното платно - на около 0,10 м
западно от западната граница на платното за движение.
След този удар автомобилът се е завъртял около
вертикалната си ос и е продължил движението в посока на югоизток връщайки се на
платното за движение и е последвало обръщане на МПС на лявата му страница. В
това си положение автомобилът е продължил да се движи в посока на югоизток и е
последвал втори удар със задната си част в железобетонен стълб. Мястото
на този удар се намира:
по дължина на пътното платно - на около 95,20 м
източно от т.О.
по ширина на пътното платно - на около 8,80 м
източно от западната граница на платното за движение.
Първоначалният удар е настъпил в задна дясна
врата на л.а. БМВ.
При вторият удар в железобетонния стълб, л.а. БМВ
е контактувал със задните си състави, по цялата ширина.
След удара л.а. БМВ се е установил върху платното
за движение, обърнат на лявата си страница, с предна част насочена на северозапад,
а задна част в непосредствена близост до железобетонния стълб.
Най-вероятният механизъм ПТП от техническа гледна
точка е следният:
На 23.05.2020 г. около 00:20 ч., лек автомобил
БМВ с per. № ***, управляван Ж.И.М. се е движил със скорост около 130 км/ч към
с. Н.м. в посока от север на юг. Било е тъмната част на денонощието, участък от
пътя с ляв завой, сухо асфалтово покритие с неравности. Водачът на автомобила е
напуснал своята пътна лента, надясно по посока на движението си и е навлязъл в
затревения крайпътен банкет. На около 56,70 м южно от т.О и на около 0,10 м
западно от западната граница на платното за движение е настъпил удар в земен
насип с височина 0,25 м. Първоначалният удар за МПС е бил задна дясна врата. В
резултат на този удар автомобилът се е завъртял около вертикалната си ос и е
продължил движението в посока на югоизток връщайки се на платното за движение.
Последвало обръщане на МПС на лявата му страница. В това си положение
автомобилът е продължил да се движи в посока на югоизток. На около 95,20 м
източно от т.О и на около 8,80 м източно от западната граница на платното за
движение е последвал втори удар със задната част на МПС в железобетонен
стълб. Установил се е на лявата си страница с предна част насочена на
северозапад, така както е описан в протокола за оглед на ПТП и е нанесен в
мащабната скица.
Вследствие на ПТП са причинени травматични
увреждания на Я.Н.И.. Нанесени са значителни материални щети на автомобила.
Техническите причини за настъпване на ПТП са
субективните действия на водача, който при избора си на скорост на движение не
се е съобразил с атмосферните условия, със състоянието на пътя, с конкретните
условия на видимост и се е движил със скорост, по-висока от критичната скорост
на странично плъзгане за безопасно преминаване през участъка с радиус на дъгата
102 м. В резултат на тези си действия, водачът е загубил контрол над
управлявания от него автомобил и е напуснал платното за движение.
По данните от протокола за оглед на ПТП е изготвена
мащабна скица, която е приложена е към заключението.
Лек автомобил БМВ с per. № *** е оборудван с
триточкови инерционни обезопасителни колани за всички места на пътниците и за
водача.
По време на произшествието Я.И. е заемал задна
дясна седалка.
Първоначалният удар за МПС в земен насип с
височина 0,25 м е бил задна дясна врата, при което тялото на ищеца се е
придвижило надясно, в резултат на инерционните сили. В резултат на този удар
автомобилът се е завъртял около вертикалната си ос и е последвало обръщане на
МПС на лявата му страница, при което тялото на ищеца се е придвижило наляво. В
това си положение автомобилът е продължил да се движи в посока на югоизток и е
последвал втори удар със задната си част в железобетонен стълб при което тялото
на ищеца се е придвижило назад.
Деформациите по процесния лек автомобил БМВ са
описани в протокола за оглед на ПТП:
Деформирана лява странична част; таван с
протривания в предна лява част; задна дясна врата; задна част на лекия
автомобил и задно окачване; предно панорамно стъкло - спукано, липсва задното
стъкло.
В резултат на първоначалният удар на МПС в земен
насип с височина 0,25 м, автомобилът се е завъртял около вертикалната си ос и е
продължил движението в посока на югоизток връщайки се на платното за движение.
Последвало обръщане на МПС на лявата му страница. В това си положение
автомобилът е продължил да се движи в посока на югоизток. На около 95,20 м
източно от т.О и на около 8,80 м източно от западната граница на платното за
движение е последвал втори удар със задната си част в железобетонен
стълб. Установил се е на лявата си страница с предна част насочена на
северозапад, а задната част в непосредствена близост до стълба.
От заключението на
съдебно – психиатричната експертиза се установява следното:
След преживения инцидент, при който осв. претърпял травматични увреждания, ищецът е изживял
негативни емоции. При осв. са регистрирани преживявания от
негативния регистър /тревога, безпокойство, емоционална лабилност, понижено
самочувствие и себеоценка, неувереност, отчужденост, избягващо
поведение, дистресово припомняне на инцидента и
страхови изживявания/, кореспондиращи с процесната ситуация, като същите са
довели до субективен дисстрес и значимо са
затруднявали личностовото и социално функциониране.
В резултат на инцидента от 23.05.2020 г. у осв. е настъпило Остра стресова реакция. Острата стресова
реакция е възникнала като непосредствен отговор на стресогенно събитие/ в
конкретния случай преживяното ПТП/. Острото стресово разстройство е тревожно
разстройство, при което страхът и свързаните с него симптоми се появяват малко
след травматично събитие и продължават по-малко от месец. Налице са данни,
които сочат за появата на ПОСТТРАВМАТИЧНО СТРЕСОВО РАЗСТРОЙСТВО . /Код по
МКБ-10: F 43.1/.
Провежданото лечение с психотропни медикаменти/ Деанксит и Атаракс/, добрата
подкрепа от семейството е спомогнало за постепенна редукция на симптомите и за
възстановяването на пълноценно социално функциониране. Към момента осв. е добре адаптиран в собствената възрастова, учебна и
социална среда.
Към момента е настъпила значима редукция на
симптомите. Към момента на освидетелстването не се установяват клинични маркери
за наличието на значими психически промени. Не се установяват диагностични
критерии за наличието на психично разстройство.
Към момента на освидетелстването се регистрира
леко повишена емоционална лабилност, леко повишена ситуативна
тревожност и нестабилен емоционален контрол при възпроизвеждането на факти и
обстоятелства свързани с процесната ситуация. Налице са анамнезни
данни за епизодично припомняне на травматичната ситуация и единични прояви на
избягващо и ограничително поведение. Същите не нарушават цялостното личностово
и социално функциониране и възможността за ефективна социална адаптация.
Към момента осв. е
добре адаптиран в собствената възрастова, учебна и социална среда.
В резултат на преживяното ПТП у ищеца е настъпила
Остра стресова реакция, последвана от Постравматично
стресово разстройство. Същите представляват болестни промени, които са възникнали
вследствие на преживения инцидент на 23.05.2020г. Към настоящия момент не се
установяват отрицателни емоции в рамките на депресивния синдром - понижено
настроение, намалена енергичност, неспособност за изживяване на радост, чувство
за безполезност, равнодушно възприемане на бъдещето, тревога, безпокойство. Не
се установява диагностични критерии за наличието на Тревожно- депресивно
разстройство, Посттравматично стресово разстройство или друго психично
разстройство.
Към
момента на освидетелстването се регистрира леко повишена емоционална лабилност,
епизод и на леко повишена ситуативна тревожност и
нестабилен емоционален контрол при възпроизвеждането на факти и обстоятелства
свързани с процесната ситуация. Налице са анамнезни
данни за епизодично припомняне на травматичната ситуация и единични прояви на
избягващо и ограничително поведение. Същите не нарушават значимо цялостното
личностово и социално функциониране и възможността за ефективна социална
адаптация. Реакцията на стреса, социалната реадаптация
зависят от личностовите ресурси и стратегии за
справяне.
Същите са предпоставка за лек субективен
дискомфорт за в бъдеще, без да нарушават значимо личностовото
и социално функциониране и възможността за ефективна социална адаптация.
Съгласно
Наредба №24 от 07.07.2004 г. за утвърждаване на медицински
стандарт “Психиатрия”, издадена от министъра на здравеопазването Специалността психиатрия обхваща знания,
нагласи и умения за: разпознаване, неоперативно лечение, профилактика,
рехабилитация и експертиза на мозъчноорганични,
ендогенни, личностово обусловени, невротични и ситуативно- реактивни заболявания или разстройства,
зависимости към психоактивни вещества и техните социални и психосоматични
аспекти, с използването на соматотерапевтични, социоперапевтични и психотерапевтични методи. Специалността
психиатрия е условие за квалифицирането на специалиста в другите профилни
специалности. Специалистът по психиатрия работи по следните
направления:диагностициране с клинично изследване и други видове оценка на
случая, с формулировка на случая и индивидуален план за лечение и грижи,
лекуване на лицата с показания за психиатрично обслужване с осъществяване на
следните дейности: - водене на случая; - противорецидивно
и поддържащо лечение; - психосоциална рехабилитация;
- експертна оценка; осъществяване на диагностика, лечение и рехабилитация на
болните с остри и хронични психични заболявания и такива с тежка психосоциална дисфункция,
осъществяване на задължителна диспансеризация на пациенти с рисково поведение
със съответно решение на съда; за тези пациенти се изгражда специален регистър
към районните центрове по здравеопазване (РЦЗ) и определените от M3
диспансеризиращи лечебни заведения; провеждане на здравнопросветна
дейност сред населението по въпросите
Разстройството в адаптацията и Посттравматичното
стресово разстройство са психични разстройства.
.
Разстройството в
адаптацията и Посттравматичното стресово разстройство са включени в списъка на
МКБ-10 / Международен класификатор на болестите/, съответно РАЗСТРОЙСТВО В
АДАПТАЦИЯТА. /Код по МКБ-10: F 43.2/. Посттровматично
стресово разстройство / Код по МКБ-10: F 43.1/.
От заключението на съдебномедицинската експертиза
се установява следното:
Пострадалото лице Я.Н.И. е получил следните
увреждания: контузия на главата; мозъчно сътресение без коматозно
състояние;контузия на шията; контузия на гръдният кош; контузия на корема;счупване
тялото на 12 гръден прешлен; счупване на десният страничен израстък на първия поясен прешлен.
Медико-биологичният признак на всяка една от
увредите е следният:
Контузия на главата е временно разстройство на
здравето,неопасно за живота,
Мозъчно сътресение без коматозно
състояние е временно разстройство на здравето,неопасно за живота.
Контузия на шията е временно разстройство на
здравето,неопасно за живота.
Контузия на гръдният кош е временно разстройство
на здравето,неопасно за живота.
Контузия на корема е временно разстройство на
здравето, неопасно за живота.
Счупване тялото на 12 гръден прешлен трайно
затруднение на движението на снагата.
Счупване на десният страничен израстък на първия поясен прешлен трайно затруднение на движението на снагата.
Контузия на главата е лека травма с интензивност
на оплакванията до 1 седмица
Мозъчно сътресение без коматозно
състояние е лека травма с интензивност на оплакванията до 3 седмици
Контузия на шията е лека травма с интензивност на
оплакванията до 2 седмици
Контузия на гръдният кош е лека травма с
интензивност на оплакванията до 2 седмици
Контузия на корема е лека травма с интензивност на
оплакванията до 1 седмица
Счупване тялото на 12 гръден прешлен е увреждане
с предизвикване на затруднено движение в кръста с нарушено самообслужване-по
сериозно до 3 месеца и с постепенно намаляване до търпимост до 6 месеца от
получаването.
Счупване на десният страничен израстък на първия поясен прешлен е увреждане с предизвикване на затруднено
движение в кръста с нарушено самообслужване – по - сериозно до края на 3 месеца
и с постепенно намаляване до търпимост в следващите месеци до края на 6 месец
от травмата.
В началото
с покой и медикаменти върху твърд ортопедичен креват в Неврохирургична
клиника УМБАЛ Стар Загора :
Терапия – Манитол - 2х250,
Натриев хлорат-2х500, Вит. С- 2х1амр, Аналгин - 2х1амр, Наклофен
2х1, Квамател 2 х 1 за 4 дни Поставена имобилизационна яка и лумбосъкрален
корсет.
В дома имобилизацията продължава със
задължителност до 3 месец-периода на осификация на счупванията, след което раздвижване и аналгетична терапия
при нужда до 6 месец. Пролежаването на времето задължително върху твърдо легло.
След 6 месец пострадалият е за физиотерапия и рехабилитация.
Интензивността на оплакванията е различна за
травмите: А/ Контузия на главата до първата седмица е сериозна след което
утихва и се повлиява от аналгетичната терапия.
Мозъчно сътресение без коматозно
състояние до втората седмица е сериозна след което утихва и се повлиява от
аналгетичната терапия.
Контузия на шията до първата седмица е сериозна
след което утихва и се повлиява от аналгетичната терапия и шийната
имобилизация с яка..
Контузия на гръдният кош до края първата седмица
е сериозна след което утихва и се повлиява от аналгетичната терапия.
Контузия на корема до 4-5 ден е сериозна след
което утихва и се повлиява от аналгетичната терапия.
Счупване тялото на 12 гръден прешлен до края на 3
месец е сериозна, след което утихва и се повлиява от аналгетичната терапия и лумбосакралният корсет.
Счупване на десният страничен израстък на първия поясен прешлен до края на 3 месец е сериозна, след което
утихва и се повлиява от аналгетичната терапия и лумбосакралният
корсет.
Проследявайки описанията на
увредите,обстоятелствата, време,място и поведение в полицейските и медицински
документи в делото и приложените разпити е видно безусловно придчинно
- следствената връзка между претърпените от ищеца увреждания и процесното ПТП.
При ищеца след запознаване с документите в делото
и след проведеният преглед в НХАмб. от вещото лице се
установи-пълна осификация на счупванията.
Самостоятелно придвижване без придружител, помощни средства и имобилизиращи средства. Нормален неврологичен статус. Има
субективни оплаквания от болки и дискомфорт по травмираните места-гърди, корем
и гръбнак при промяна в климата, влага и натоварване. Клинично здрав. Подлежи
на физиотерапия и балнеолечение, които до момента не са осъществени.
Ж.М. е изследван и е установено на дрегер - 0.86 промила и на кръвна проба - 0.48 промила.
Я.И. няма информация или документи за извършване
на проба за алкохол в кръвта.
Лицата не са изследвани от полицията за наркотици
и техни аналози.
От преценката на травмите допълнени със
становището на САТЕ се създава мнението за липса на поставен обезопасителен
колан. Ето защо: При пострадалото лице имаме увреди на 5 равнини-глава, шия, гръден
кош, корем и гръбначен стълб. Коланът има това свойство и се поставя основно да
намали броя на травмите. Тялото в колата е в седнала позиция и главовата, коремна, гръбначна травма в ниските му гръдни и
поясни отдери биха били избегнати защото колана притиска тялото към седалката. Изключена
е и локалната травма от сгънати детайли проникващи навътре към вътрешното
пространство на купето/данните са от техническият оглед/на автомобила/.
Такива травматични увреждания са така наречената
„коланна травма. Тя се установява в първите часове и
дни след травмата. Най-често е обрисувана и измерена в обективният статус от
приемащият медик. Тя представлява визуализиране на травмата на поставеният
колан по кожа, подкожие и мускулатурата на
пострадалия и се изразява с подкожни хематоми /насинявания и охлузвания/ от
технически правилно сложеният колан. Травмите са повърхностни и не водят до
тежки увреди. В този случай няма никакви описания при хоспитализацията и
прегледите в НХНклиника от консултантите-хирурзи, гръдни
хирурзи, педиатри и лекуваш лекар.
Според вещото лице, коланът в голямата си час би
намалил ефекта от травмата, тъй като механизма на удара е с липсата на тежък
удар в дясно, липсата на преминаване през таван, липсата на сериозно огъване на
елементи от купето към вътрешността му. От получените травми само шийната би била обяснима при поставен колан с ефекта на „камшичният удар". Най необяснима е травмата в гръдният
и поясен отдел на гръбнака. Такъв вид травма се
получава при силно флектиране на тялото напред и на
дясно, с което се уврежда предната част на телата на прешлените и десният
страничен израстък/какъвто е конкретният случай/.
По делото са събрани гласни доказателства.
Свидетелят Илко Демирев Ф., който е баща на Я.
посочва, че на 25.05.2020 г. станала катастрофата с неговия син. Видял го в
болницата, бил легнал, боляло го главата, гърдите и крака долу. В болницата бил
четири дни и майка му била с него да му помага. Когато Я., се прибрал два
месеца бил зле. Помагали му да ходи до тоалетната. След болницата, Я.
носел два месеца и половина шийна яка и три месеца корсет на гърдите, защото имал
счупване. Сега продължавал да използва корсет понякога, защото имал болки. Според
свидетеля и към момента, Я. продължавал да пие хапчета, защото бил много
нервен, крещял, имал болки, забравял. Преди инцидента нямал проблеми, бил спокоен.
След катастрофата три месеца не ходил на училище. Не можел да извършва физически труд, като за
всичко му помагали свидетеля и майка му. Не можел да се облича, обува, нито да
се движи спокойно, за всичко му помагали три месеца.
Свидетелят
И. Г.А., който е приятел на Я.,
посочва, че на 23.05.2020 г. станало ПТП - то. Към 9 ч. отишли на дискотека в
с. Ветрен. Ж. карал, в дискотеката консумирали Фанта
и Кола. Според свидетелят, Я. който бил на задната седалка бил с поставен колан
и знаел, че Ж. няма книжка.
Свидетелят С.А.К. посочва, че с Я. са приятели и
комшии с Я.. Участвал в катастрофа на 23.05.2020г., която настъпила в с. Н.м.,
при прибиране от дискотека в с. Ветрен. В дискотеката всички пили само кола.
Според свидетеля Ж., имал книжка, защото всеки ден карал автомобила в Н.м..
При така установеното от
фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
В
случая няма спор, че произшествието е причинено на 23.05.2020 г. от л.а. „БМВ“, с peг. №
*** .
По делото е безспорно установено, че процесният автомобил няма постоянна или
временна регистрация по надлежния ред в масива на „АИС“ КАТ – Регистрация. Поради
това следва да се приеме, че в настоящия случай приложение намира общата
хипотеза на чл. 557, ал. 1, т. 2, б. А от КЗ, според която Г. изплаща на
увредените лица от Фонда за незастраховани МПС обезщетения за имуществени и
неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания и за вреди на чуждо
имущество, причинени на територията на Република България, на територията на
друга държава членка или на територията на трета държава, чието национално бюро
на застрахователите е страна по Многостранното споразумение, от моторно превозно средство, което
обичайно се намира на територията на Република България и за което няма
сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите.
По
делото не е спорно, че за л.а. „БМВ“, с peг. № *** не е сключена застраховка
„гражданска отговорност“ и че същия формално не е регистриран в Република
България.
Следователно,
необходимо е да се установи дали автомобилът се е намирал обичайно на
територията на страната, като съгласно разпоредбата на чл. 482, ал. 1 от КЗ,
територия, на която обичайно се намира моторното превозно средство, е
територията на държавата: 1. където е издаден регистрационният номер на
моторното превозно средство, независимо дали е постоянен, или временен; 2.
където е издаден застрахователният или друг отличителен знак на моторното
превозно средство, който е аналогичен на регистрационен номер по т. 1 – в
случаите, в които не се изисква регистрация за определени видове моторни
превозни средства и 3. в която държателят на моторното превозно средство има
постоянно пребиваване – в случаите, в които за определени видове моторни
превозни средства не се изисква нито регистрационен номер, нито застрахователен
или друг отличителен знак. Съгласно ал. 2 на същата разпоредба и това, според
съда е приложимата в настоящия случай разпоредба за целите на предявяване на
претенцията пред Г. или национално застрахователно бюро в случаите, в които
моторното превозно средство няма регистрационен номер, както и когато има
регистрационен номер, който не съответства или вече не съответства на това
моторно превозно средство, и настъпи пътнотранспортно произшествие с негово
участие, територия, на която обичайно се намира моторното превозно средство, е
територията на държавата, където е настъпило пътнотранспортното произшествие.
В
случая л.а.
„БМВ“, с peг. № ***“,
при управлението, на който е настъпило ПТП – то, има чужд, а не български
регистрационен номер и поради това попада в хипотезата на регистрационен номер,
който не съответства на обичайно пребиваващо в страната МПС и следователно
приложение намира хипотезата на ал. 2 на чл. 482 от КЗ.
На
следващо място следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от
фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи
основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди.
По делото е безспорно установено, че телесните
увреждания на Я.Н.И. се намира в пряка и
непосредствена причинна връзка с виновното и противоправно поведение на водача
на л.а.
„БМВ“, с peг. № ***, Ж.И.М., което е установено със
Споразумение от 24.03.2020 г. по НОХД № 300/2021 г. на PC – К.. Съгласно
нормата на чл. 383, ал. 1 НПК одобреното споразумение има
последиците на влязла в сила присъда, която според чл. 300 от ГПК е
задължителна за гражданския съд.
Поради
това съдът приема, че деянието на водача на лекия автомобил осъществява всички
признаци /обективни и субективни/ на деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД. Следователно отговорността
на Гаранционния фонд, на основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ, следва да бъде ангажирана.
Относно
размера на иска за неимуществени вреди, съдът намира следното:
Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Справедливостта
изисква претърпените болки и страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно
обезщетени. Понятието “справедливост” не е абстрактно. Според ПП на ВС на РБ №
4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са
характера на увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата при които е
станало, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания и др.
Видно от заключението на съдебномедицинската
експертиза се установява, че вследствие на процесното ПТП, ищецът е получил
следните травми: контузия
на главата; мозъчно сътресение без коматозно
състояние; контузия на шията; контузия на гръдния кош; контузия на корема;
счупване тялото на 12 гръден прешлен; счупване на десния страничен израстък на
първия поясен прешлен. Болката от счупването на 12
гръден прешлен и счупването на десният страничен израстък на първия поясен прешлен е сериозна до края на 3 месец. От свидетелските показания, които съдът изцяло кредитира като убедителни, последователни и
непротиворечиви се установява, лечебният и възстановителен период на ищеца е
бил продължителен, нуждаел се от чужди грижи непосредствено след
произшествието, не е можел да се обслужва сам. Неминуемо вследствие на ПТП –
то, ищецът е преживял и силен емоционален стрес, който се установява от съдебно
– психологичната експертиза, но който към настоящия момент е преодолян, видно
от заключението на съдебно – психиатричната експертиза. Ето защо съдът като взе предвид, тежестта на травмите, възрастта на ищеца към момента на ПТП – 16
години, неудобства и ограничения от личен, битов и социален характер, които е
претърпял ищеца, но и факта, че към настоящия момент е напълно възстановен,
както физически, така и психически приема, че справедливо обезщетение за претърпените от Я.Н.И. неимуществени вреди би била
сумата от 90 000 лв.
По иска за
имуществени вреди.
От
представените по делото доказателства и заключението на съдебномедицинската
експертиза се установява, че Я.Н.И. е направил разходи в размер на 556, 48 лв., за което са представени
фактури с прикрепени към тях фискални бонове и които се намират в причинно-следствена връзка с получените вследствие на ПТП - то
травматични увреждания. Поради това съдът намира, че предявеният иск за
имуществени вреди следва да бъде уважен в предявения размер от 556, 48 лв.
От
страна на ответното дружество е направено възражение за съпричиняване от страна
на пострадалия, че не е използвал предпазен колан, че е знаел, че към момента
на настъпване на ПТП виновният водач е употребил алкохол/наркотични вещества и
че пострадалият е употребил алкохол/наркотични вещества заедно с водача Ж.И.М. преди
процесното ПТП.
В
разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е
предвидена възможност за намаляване на обезщетението за вреди от деликт, но
намаляването на обезщетението е обусловено от наличие на причинна връзка между
поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване
по смисъла на закона, пострадалият трябва обективно да е допринесъл за
вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си
неговото настъпване, независимо дали е действал виновно. Приложението на
посоченото правило е обусловено от наличието на причинна връзка между
поведението на пострадалия, с което обективно е създал предпоставки или
възможности за настъпване на увреждането, т. е. в хипотеза, когато е налице
причинна връзка между действията или бездействията на пострадалия и вредоносния
резултат. В този смисъл е и задължителната съдебна практика - т. 7 на ППВС № 17/63 г.
По
възражението за съпричиняване от страна на пострадалия, тъй като се е съгласил
да пътува при алкохолно/наркотично повлиян водач, който познавал и който е
употребил алкохол/наркотични вещества, както и самият той е употребил
алкохол/наркотични вещества заедно с водача Ж.И.М. преди процесното ПТП, съдът намира
следното:
Съгласно
т. 7 от Тълкувателно решение № 1 от 23.12.2015 г. на ВКС по тълк.
дело № 1/2014 г., ОСТК, налице е съпричиняване на вредата, когато пострадалото
лице е пътувало в автомобил, управляван от водач, употребил алкохол над
законоустановения минимум, ако този факт му е бил известен.
Съгласно
разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, на водача на пътно превозно
средство е забранено: да управлява пътно превозно средство с концентрация на
алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества
или техни аналози.
Следователно,
забранена е употребата не на каквото и да било количество алкохол, а само на
такова, което води до повишаване на концентрацията в кръвта до ниво, оказващо
въздействие върху психиката, физиологията и моториката
на водача. Това ниво е определено в ЗДвП на 0, 5 промила, като едва при
достигането на тази степен на насищане се проявява ефектът на алкохола и се
компрометира способността на водача да управлява правилно и безопасно
автомобила, дори да няма външни признаци на опиване.
От
заключението на съдебно – медицинската експертиза се установява, че в кръвта на
водача на л.а.
„БМВ“, с peг. № ***,
Ж.И.М. е установена
концентрация на етилов алкохол в размер на 0,48 %о, което в границите на
субклинична степен алкохолно опиване. Признаците се установяват само със
специални психо-моторни тестове и лицето е практически трезво. За наличието на наркотични вещества, виновният водач Ж.И.М. не е
изследван.
С
оглед изложеното доколкото установената концентрация на алкохол в кръвта на Ж.И.М. не е над
законоустановения минимум, то и знанието на пострадалия Я.Н.И., че водачът е
употребил алкохол в случая е правноирелевантно, тъй
като с ТР № 1/2014 г. на ОСТК на ВКС е възприето като предпоставка за наличието
на съпричиняване, знание на пострадалия, че водачът е употребил алкохол над
законоустановения минимум, какъвто не е процесният случай. Следователно не е
налице основание за намаляване на обезщетението за причинените вреди, на
основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
На
следващо място, обстоятелството, дали пострадалият Я.Н.И. е употребил алкохол
или наркотични вещества не е противоправно, доколкото липсва законово
ограничение пътниците /не водачите/ в МПС да не употребяват алкохол.
Поради
това горепосочените възражения за съпричиняване са неоснователни.
По
възражението за неизползване на обезопасителен колан.
Видно от заключението на съдебномедицинската
експертиза се установява, че при настъпване на проценото
ПТП, ищецът е бил без поставен обезопасителен колан, предвид травмата в гръдния и поясен отдел на гръбнака. Този извод се подкрепя и от
заключението на автотехническата експертиза, според която механизмът, по който е
възникнало ПТП - то и травмите, описани в съдебномедицинската експертиза,
говорят за свободно движение на телата на возещите се на задна седалка, където
се е намирал ищеца, т. е не е бил с обезопасителен колан.
С оглед
изложеното съдът намира, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от
ищеца Я.Н.И.
/неизползване на обезопасителен колан/ и обезщетението за неимуществени вреди
следва да бъде намалено с 30 % или до
размера от 63 000 лв., а обезщетението за имуществени вреди до размера от 389, 54 лв.
По иска за законна лихва.
Съгласно чл. 558, ал. 1, изр. 2 от КЗ лихвите за забава от страна
на Гаранционния фонд се изчисляват и изплащат при спазване на чл. 497 от КЗ. Според чл. 497, ал. 1, т. 2 от КЗ изпадането в забава е след
изтичане на срока по чл. 496, ал. 1 от КЗ. Според последната разпоредба
срокът, в който следва да се изплати дължимото обезщетение е до три месеца от
предявяване на претенцията. Следователно ответникът дължи обезщетение след
изтичане на този тримесечен срок.
От представеното с исковата молба писмо е видно, че искането за
изплащане на обезщетение е постъпило при ответника с вх. № 24-01-286/30.06.2020
г., в резултат на което е образувана щета № 20210156/30.06.2020 г. По така
образуваната щета, Г. е отказал изплащане на обезщетение за неимуществени
вреди, видно от писмо с изх. № 24-01-286/30.09.2020 г. от ГФ. При това
положение ответникът дължи лихва върху обезщетението от 01.10.2020 г., когато е
изтекъл тримесечния срок по чл. 496, ал. 1 от КЗ.
Предвид гореизложеното съдът
намира, че следва Г. да заплати на Я.Н.И. обезщетение в
размер на 63 000 лв. за
претърпените неимуществени вреди - болки, страдания и психически стрес,
причинени на доверителят ми от получените телесни увреждания в резултат на
настъпилия пътен инцидент, реализиран на 23.05.2020 г., ведно със законна лихва
от датата на изпадането в забава на ответника – 01.10.2020 г. до окончателното
изплащане на обезщетението, като
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск над размера над 63 000 лв. до предявения размер на
100 000 лв. като неоснователен.
Предвид гореизложеното съдът
намира, че следва Г. да заплати на Я.Н.И. обезщетение в
размер на 389, 54 лв. за
претърпените имуществени вреди, изразяващи се в разходи, заплатени във връзка с
назначеното лечение, в резултат на получените телесни увреждания при настъпилия
пътен инцидент, реализиран на 23.05.2020 г., ведно със законна лихва от датата
на изпадането в забава на ответника - 01.10.2020 г. до окончателното изплащане
на обезщетението, като ОТХВЪРЛЯ
предявеният иск над размера над 389, 54 лв. до предявения размер на 556, 48 лв.
като неоснователен.
Съдът следва
да посочи, че към момента на подаване на исковата молба Я.Н.И. е бил непълнолетен, поради което исковете
за неимуществени и имуществени вреди са
предявени от Я.Н.И., действащ лично и със съгласието на майка
си Н.И.К.. Към настоящия момент,
Я.Н.И. е навършил пълнолетие, поради което процесните суми следва да бъдат
присъдени на Я.Н.И., а не на Я.Н.И., действащ лично и със съгласието на майка
си Н.И.К..
По отговорността за разноски:
От
представените по делото доказателства се установява, че ищецът е материално затруднено лице, поради което
адвокатската защита ще бъде осъществявана безплатно.
Съгласно
нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатът, оказващ безплатно
адвокатска помощ, има право на адвокатско възнаграждение, ако се касае за
случай по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА и ако в съответното
производство насрещната страна е осъдена за разноски. Съдът определя
възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по Закона за
адвокатурата и осъжда другата страна да го заплати. Изявленията за наличие на
конкретно основание за оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 от ЗА обвързват съда и той не дължи
проверка за съществуването на конкретната хипотеза.
По силата
на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и
съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и
броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно.
В
настоящото производство са предявени иск за неимуществени вреди и иск за
имуществени вреди.
По иска за неимуществени вреди в размер на 100 000
лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредбата № 1, за
процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес,
възнагражденията са следните: при интерес от 100 000 до 1 000 000 – 3 530 лв. +2 % за горницата над 100 000 лв. При спазване на посочените правила в настоящия
случай адвокатското възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ на
ищеца е в размер на 3 530 лв.
Съгласно разпоредбата на § 2а от ДР на
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения
на ВАС, за регистрираните адвокати по ЗДДС,
дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията
по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента
адвокатско възнаграждение, което се дължи съобразно разпоредбите на Закона за данъка върху добавената
стойност. В настоящия случай адвокат Р.М. е
регистриран по ЗДДС и адвокатското възнаграждение се претендира с ДДС.
Следователно при спазване на посочените правила дължимото адвокатско
възнаграждение на адвокат Р.М. за осъществена безплатна адвокатска помощ на
ищцата е в размер на 4 236 лв. с ДДС
/ 3 530 х 20% = 4 236 лв./.
С оглед изхода на делото Г. следва да заплати на адв. Р.М.
адвокатско възнаграждение в размер на 2 668,
68 лв. съразмерно с уважената част от иска.
По иска за
имуществени вреди в размер на 556, 48 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата № 1, за
процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес,
възнагражденията са следните: при интерес до 1 000 лв. – 300 лв.. При
спазване на посочените правила в настоящия случай адвокатското възнаграждение
за оказаната безплатна адвокатска помощ на ищцата е в размер на 300 лв.
Съгласно разпоредбата на §2а от ДР на
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения
на ВАС, за регистрираните адвокати по ЗДДС,
дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията
по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента
адвокатско възнаграждение, което се дължи съобразно разпоредбите на Закона за данъка върху добавената
стойност. В настоящия случай адвокат Р.М. е
регистриран по ЗДДС и адвокатското възнаграждение се претендира с ДДС.
Следователно при спазване на посочените правила дължимото адвокатско
възнаграждение на адвокат Р.М. за осъществена безплатна адвокатска помощ на
ищцата е в размер на 360 лв. с ДДС
/300 х 20% = 360 лв./.
С оглед изхода на делото Г. следва да заплати на адв. Р.М.
адвокатско възнаграждение в размер на 252
лв. съразмерно с уважената част от иска.
Или с оглед изхода на делото Г. следва да заплати на адв. Р.М.
адвокатско възнаграждение в общ размер
на 2 920, 68 лв. /2 668, 68 +252/ за осъществената безплатна адвокатска
помощ на Я.Н.И. съразмерно с
уважената част от исковете.
Ответното
дружество е направило разноски в настоящото производство, както следва:
възнаграждение за автотехническа експертиза, в размер на 700 лв.,
възнаграждение за изготвяне на съдебномедицинската експертиза в размер на 400
лв., възнаграждение за съдебно – психологичната експертиза в размер на 300 лв.,
възнаграждение съдебно – психиатричната експертиза в размер на 300 лв., такса
за издаване на съдебни удостоверения в размер на 10 лв. Така общият размер на
направените разноски е 1 710 лв.
С
оглед изхода на делото Я.Н.И. следва да заплати на Г. направените по делото разноски в размер на 632, 03 лв. съразмерно с
отхвърлената част от исковете.
Видно от данните по
делото от бюджета на съда са изплатени следните възнаграждения за изготвяне на
експертизи: възнаграждение за изготвяне на
съдебномедицинската експертиза в размер на 14, 50 лв., възнаграждение за
съдебно – психологичната експертиза в размер на 109, 50 лв., възнаграждение
съдебно – психиатричната експертиза в размер на 200 лв. или в общ размер на 324
лв.
На основание чл. 78,
ал. 6 от ГПК ответникът Г. следва да бъде осъдена да заплати
в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, държавна такса в размер на 2 535, 58 лв. и сумата от 204, 24 лв., представляваща
възнаграждения за изготвяне на експертизи, изплатени от бюджета на съдебната
власт съразмерно с уважената част от исковете.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Г. със седалище и адрес на
управление: гр. С.** да заплати на Я.Н.И., с ЕГН **********, с адрес: *** ** обезщетение в размер на 63 000 лв. за претърпените
неимуществени вреди - болки, страдания и психически стрес, причинени от
получените телесни увреждания в резултат на настъпилия пътен инцидент,
реализиран на 23.05.2020 г., ведно със законна лихва от датата на изпадането в
забава на ответника – 01.10.2020 г. до окончателното изплащане на
обезщетението, като ОТХВЪРЛЯ предявеният
иск над размера над 63 000 лв. до предявения размер на 100 000 лв.
като неоснователен.
ОСЪЖДА Г. със седалище и адрес на
управление: гр. С.** да заплати на Я.Н.И., с ЕГН **********, с адрес: *** ** обезщетение
в размер на 389, 54 лв. за
претърпените имуществени вреди, изразяващи се в разходи, заплатени във връзка с
назначеното лечение, в резултат на получените телесни увреждания при настъпилия
пътен инцидент, реализиран на 23.05.2020 г., ведно със законна лихва от датата
на изпадането в забава 01.10.2020 г. до окончателното изплащане на
обезщетението, като ОТХВЪРЛЯ предявеният
иск над размера над 389, 54 лв. до предявения размер на 556, 48 лв. като
неоснователен.
Горепосочените суми могат да бъдат платени по следната банкова сметка ***: ***, при „**“ АД, с титуляр на сметката; Н.И.К..
ОСЪЖДА Г. със
седалище и адрес на управление: гр. С.** да
заплати на адв. Р.М. ***, с адрес: гр. С.** адвокатско възнаграждение за
осъществената безплатна адвокатска помощ в размер на 2 920, 68
лв. на
Я.Н.И. съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Я.Н.И., с ЕГН **********, с адрес: ***
** да заплати на Г. със
седалище и адрес на управление: гр. С.** направените по делото разноски в размер на 632, 03 лв. съразмерно с отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА Г. със седалище и адрес на
управление: гр. С.** да заплати в полза на държавата, по бюджета
на съдебната власт, държавна такса в
размер на 2 535, 58 лв. и сумата
от 204, 24 лв., представляваща възнаграждения за изготвяне на експертизи,
изплатени от бюджета на съдебната власт съразмерно с уважената част от
исковете.
Решението е постановено при
участието на Ж.И.М., ЕГН **********,
с адрес *** като трето лице - помагач на страната на ответника Г..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред П. апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :