Решение по дело №505/2023 на Административен съд - Кърджали

Номер на акта: 358
Дата: 11 март 2024 г.
Съдия: Мария Кирилова Божкова
Дело: 20237120700505
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 29 декември 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е 

В името на народа

гр. Кърджали, 11.03.2024 г.

Административен съд - Кърджали, в  публично съдебно заседание на деветнадесети февруари две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БОЖКОВА

при секретаря Мелиха Халил

и в присъствието на Бонка Василева – прокурор в ОП – Кърджали,

като разгледа докладваното от съдия Божкова

административно дело 505/2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от АПК, във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Образувано е по искова молба на С.А.Г.-М. с постоянен адрес:***, чрез пълномощник, срещу Национален осигурителен институт, град София. Претендират се имуществени вреди в размер на 500 лв., представляващи равностойността на заплатеното от лицето адвокатско възнаграждение по ДПЗС № **/*** г., за обжалване на Разпореждане №О-08-000-00-01666296/ 13.10.2023 г. на „За“ ръководител по изплащане на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ – Кърджали пред директора на ТП на НОИ – Кърджали.

В ИМ се посочва, че с решение № 2153-08-251/ 23.11.2023 г. директорът на ТП на НОИ – Кърджали е отменил посоченото разпореждане и върнал преписката на ръководител по изплащане на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ – Кърджали за ново произнасяне.

На основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ се претендира присъждане на разноски в настоящото производство.

В съдебно заседание ищецът не се представлява. Представена е молба, в която е изложено становище за основателност на ИМ.

Ответникът – Национален осигурителен институт, град София, чрез упълномощен от управителя процесуален представител, изразява становище за неоснователност на исковата молба. Представя и отговор по чл.131 от ГПК, в който оспорва ИМ като неоснователна.

Представителят на Окръжна прокуратура – Кърджали дава мотивирано заключение, че предявеният иск с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ е основателен, тъй като е осъществен фактическия състав на отговорността на държавата по чл. 1 от ЗОДОВ. С оглед на изложеното иска да се постанови решение, с което да се уважи предявения иск.

След обсъждане на събраните доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

С Разпореждане №О-08-000-00-01666296/ 13.10.2023 г. „За“ ръководител по изплащане на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ – Кърджали отказ да отпусне парично обезщетение за временна неработоспособност на С.Г.-М.. По жалба на С.Г.-М. срещу това разпореждане е постановено Решение № № 2153-08-251/ 23.11.2023 г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отменено посоченото разпореждане и преписката е върната на ръководител по изплащане на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ – Кърджали за ново произнасяне при съобразяване с указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в решението. За да постанови този резултат директорът на ТП на НОИ – Кърджали приел, че ръководителят по изплащане на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ – Кърджали е нарушил разпоредбата на чл.35 от АПК.

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав приема, че исковата молба е допустима поради твърденията, че ищецът неблагоприятно е засегнат от действието на Разпореждане №О-08-000-00-01666296/ 13.10.2023 г. „За“ ръководител по изплащане на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ – Кърджали, отменен при осъществен административен контрол. Искът е допустим за разглеждане в производството пред АС - Кърджали, по реда на глава ХІ от АПК (чл. 203 и сл.), като предявен пред съда по седалището на ищеца. Правилно е посочен и ответникът - НОИ, София, който, съгласно чл. 2, ал.1 от Правилник за организацията и дейността на Националния осигурителен институт, е  юридическо лице със седалище гр. София.

В законодателството липсва специален ред, по който страната в оспорване на административен акт по административен ред може да търси направените разходи по повод на оспорването, така както е налице специален ред за разпределяне и присъждане на разноските при съдебното обжалване на акта по чл. 117, ал.3 от КСО.

При липсата на друг специален ред за обезщетяване за страната, направила разноски в производство по оспорване по административен ред, остава единствено възможността да се претендира възстановяване на направените разноски по реда на чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ. 

При преценка основателността на иска съдът взе предвид следното: За да се ангажира отговорност по реда на чл. 1 от ЗОДОВ, трябва да е налице отменен като незаконен административен акт и причинени вреди - щети или пропуснати ползи, които следва да се намират в причинно-следствена връзка с отменения незаконосъобразен акт. Доказателствената тежест за установяване на предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника лежи изцяло върху ищеца.

Както се установи в случая е отменено разпореждането на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ – Кърджали, като преписката е върната на този орган за продължаване на административното производство. Макар и формално да е налице отменен административен акт, висящността на административното производство е останала, поради което не може да се приеме, че посочения от ищеца като основание за претендиране на обезщетението по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ административен акт се намира в причинно- следствена връзка с претендираните вреди. Горестоящият административен орган – директор на ТП на НОИ – Кърджали не е решил по същество правния спор. В случая не е налице отменен по съответния ред административен акт, с който по същество да са засегнати или застрашени субективни права на ищеца, негови свободи и законни интереси или са породени спрямо него задължения по смисъла на чл. 15 АПК. Т. е. административното производство е останало висящо и не е налице окончателно разрешаване на въпроса по отношение законосъобразността с акт на по-горестоящия административен орган или със съдебно решение.

От изложеното следва, че исковата молба е неоснователна и следва да се отхвърли.

На основание чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ, вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК вр. с чл. 37 ЗПП вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ в полза на НОИ-София следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 203 и сл. от АПК, във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, Съдът:

 

Р Е Ш И:

 

Отхвърля исковата молба на С.А.Г.-М. с искане да се осъди НОИ – София да заплати 500 лв. имуществени вреди, представляващи равностойността на заплатеното от лицето адвокатско възнаграждение по ДПЗС № **/*** г., за обжалване на Разпореждане №О-08-000-00-01666296/ 13.10.2023 г. на „За“ ръководител по изплащане на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ – Кърджали пред директора на ТП на НОИ – Кърджали.

Осъжда С.А.Г.-М. с ЕГН ********** и адрес: *** да заплати на Национален осигурителен институт, град София юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. (сто лева).

Решението може да се обжалва, с касационна жалба, пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Препис от решението да се изпрати на страните на основание чл.138, ал.3 от АПК.

            

 

                                                                               Съдия: