№ 3248
гр. София, 16.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД в публично заседание на двадесет и седми
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Даниела Св. Христова
при участието на секретаря Антоанета Н. Стефанова
като разгледа докладваното от Даниела Св. Христова Гражданско дело №
20211100115372 по описа за 2021 година
Производствто е образувано по осъдителен иск с правно основание чл. 557, ал.1, т. 2 б. „а“
от Кодекса на застраховането във връзка с чл. 558, ал. 5 от КЗ вр. чл. 45 от Закона за
задълженията и договорите.
Ищeцът Т. С. М. в исковата молба излага че на 03.12.2018 г. около 15:55 в гр. Бургас, ул.
„Демокрация“, на прав участък с добра видимост, Д. Н., гражданин на Руската федерация,
ЛНЧ ****, управлява лек автомобил марка „Пежо“, модел „Партнер“,с ДК № А **** КТ,
без валидна застраховка „Гражданска отговорност“, под въздействието на алкохол и
несъобразяване на пътната обстановка, отнема предимството му на пешеходец и го блъска
на на пешеходна пътека, разположена срещу блок 164.
Твърди, че след удара по спешност е откаран в УМБАЛ “Бургас” АД, гр. Бургас, където бил
хоспитализиран за периода от 03.12.2018 г., до 21.12.2018 г. В резултат на проведените
изследвания лекарите установили, че ищецът получил следните травми:
- СЧУПВАНЕ НА СВОДА НА ЧЕРЕПА (ЗАКРИТО);
- СЧУПВАНЕ НА ФРОНТАЛНАТА КОСТ ВЛЯВО;
-ФРОНТАЛЕН И МАКСИЛАРЕН СИНУС ВЛЯВО;
- СЧУПВАНЕ НА ЛЯВАТА ФРОНТАЛНА КОСТ – СЧУПВАНЕ НА ЛЯВА
ЗИГОМАТИЧНА КОСТ СЪС СЧУПВАНЕ НА СТРАНИЧНА СТЕНА НА ЛЯВА ОРБИТА;
-ДИФУЗНА ТРАВМА НА ГЛАВНИЯ МОЗЪК, БЕЗ ОТКРИТА ВЪТРЕЧЕРЕПНА ТРАВМА;
- СЧУПВАНЕ НА ОРБИТАЛНОТО ДЪНО,(ЗАКРИТО);
-МОЗЪЧНО СЪТРЕСЕНИЕ СЪС ЗАГУБА НА СЪЗНАНИЕ.
Поради множеството фрактури, ищецът бил подложен на хирургическа операция, при която
1
е поставена пластина на мястото на удара, за да се заместят липсващите парчета черепна
кост, която ще остане до живот. С оглед на тежките счупвания, състоянието на пострадалия
се подобрявало много бавно. Престоят на пострадалия в болничното заведение продължил,
поради живото застрашаващото му състояние. В първите седмици, пострадалият бил
неподвижен, на болнично легло. След изписването му от лечебното заведение, Т. М.
продължил лечението и възстановяването си в домашни условия. Поради тежкото му
състояние за битовите и ежедневните нужди на пострадалия се грижили близките му, които
му помагали да се облича, обува, храни, налагало се почти постоянно да има човек до него.
В първите седмици ищецът прекарал изцяло на легло с ежедневни болки. Към момента на
предявяване на иска твърди, че цялостното здравословно състояние е влошено, че трудно се
придвижва, страда от безсъние, чувства отпадналост, бързо се уморява.
Ищецът излага, че горните обстоятелства са се отразили върху психиката му състояние
станал емционално нестабилен, затворен е в себе си, необщителен. Вследствие на
изживения шок, множеството травматични увреждания и дългият престой в болнично
заведение, състоянието му се характеризирало с обща отпадналост, виене на свят,
нарушения на паметта и невъзможност да се придвижва сам през първите седмици, а
впоследствие и затруднено ходене.
С тези фактически твърдения ищецът обосновава допълнителната си осъдителна претенция
за сумата от 30 000 лева, над доброволно пратените от 50 000 лева, представляващи
обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат от ПТП, ведно със законната
лихва върху главницата от датата, следваща датата на произнасянето на Управителния съвет
на ответника по предявената срещу него претенция (14.08.2021г.), до датата на
окончателното изплащане на обезщетението.
Ответникът „Г.ф.“ с БУЛСТАТ ****, в писмения си отговор излага съображения за
неоснователност на исковете. Счита, че размерът на претендираното от ищеца Т. М..
обезщетение за неимуществени вреди е завишено към датата на ПТП – 3.12.2018г. Оспорва
твърдението на ищеца за продължителността на търпените болки и посттравматично
стресово разстройство. Оспорва и началната дата на претенциите за лихва по иска да
неимуществени вреди.
Ищецът в допълнителна искова молба поддържа спора за начални момент на
задължението за лихва.
Ответникът в допълнителен писмен отговор поддържа направените възражения,
направени в исковата молба.
Третото лице помагач на ответника, а именно Д. Н. присътва в съдебната зала, но не
изразява становище.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства преценени по отделно и в
съвкупност спрямо материалните норми, регламентиращи процесните отношения и след
като като съобрази становищата и възраженията на страните, приема приема за установено
от фактическа и правна страна:
2
Видно от Определение № 130/11.06.2021 г., постановено по НОХД№ 2722/2021 г., по описа
на Районен съд гр. Бургас, влязло в законна сила на 11.06.2021., водачът на л.a. марка
„Пежо”, модел „Партнер”, с рег. № A **** КТ, Д. Н., ЕГН **********, e признат за
виновен в извършване на престъпление по чл. 343, ал.3, пр. 6, б.»а», пр. 2 вр. Чл. 343, ал.1
вр. Чл. 342, ал. 1 пр. 3 от НК вр. Чл. 119, ал.1 от ЗДвП в следствие на което е причинил
средни телесни повреди на ищеца подборбон описани в исковата молба.
От заключението по приетата като доказателство съдебно-медицинска експертиза, което
съдът кредитира като обективно и компетентно дадена, съобразена с доказателствата, се
установява, че резултат от ПТП Т. М. получил следните травматични увреждания:
- СЧУПВАНЕ НА СВОДА НА ЧЕРЕПА (ЗАКРИТО);
- СЧУПВАНЕ НА ФРОНТАЛНАТА КОСТ ВЛЯВО;
-ФРОНТАЛЕН И МАКСИЛАРЕН СИНУС ВЛЯВО;
- СЧУПВАНЕ НА ЛЯВАТА ФРОНТАЛНА КОСТ – СЧУПВАНЕ НА ЛЯВА
ЗИГОМАТИЧНА КОСТ СЪС СЧУПВАНЕ НА СТРАНИЧНА СТЕНА НА ЛЯВА ОРБИТА;
-ДИФУЗНА ТРАВМА НА ГЛАВНИЯ МОЗЪК, БЕЗ ОТКРИТА ВЪТРЕЧЕРЕПНА ТРАВМА;
- СЧУПВАНЕ НА ОРБИТАЛНОТО ДЪНО,(ЗАКРИТО);
-МОЗЪЧНО СЪТРЕСЕНИЕ СЪС ЗАГУБА НА СЪЗНАНИЕ.
Съдът кредитира заключението приетата като доказателство СМЕ в частта, в която вещото
лице е категорично, че е налице пряка причинно-следствена връзка между претърпените
вреди и процесното ПТП. Лечебният период е приключил. Сегашното състояние на ищеца е
стабилизирано. Липсват данни (клинични и документални) да са настъпили усложнения от
процесните вреди. Физическото състояние на ищеца е съответно на неговата възраст.
От събраните по делото гласни доказателства чрез разпит на свидетелката К. Т.ова Й. – на
58 години, се установява, че ищецът е приет по спешност и на близките му са разяснени
видовете травматични увреждания. Престоял е в болничното заведение общо 18 дни за
възстановяване на жизнените показатели. В лявата част на черепа е имплантирана пластина.
В периода от ПТП до изписването му, близките му не са допускани до него. За няколко
седмици е нарушена неговата памет и не е разпознавал близките си. След преместване в
друго отделение е обслужван от двете му деца. Имал е необходимост от чужда помощ за
естествени нужди. Поддържката на елементарна хигиена е тежала върху свидетелката. В
това състояние е останал в перид от два месеца. Продължава да изпитва болки и честа
умора. В следствие на стреса и физическите травми, свидетелката характеризира
състоянието му отпаднал, бавен с ниско кръвно. Съдът кредитира показанията на
свидетелката при условията на чл. 172 от ГПК, като напълно съответстващи на събраните по
делото писмени доказателства, включително и в частта в която споделя, че ищецът все още
изпитва болки в главата, има затруднения при хранене, отпаднал е и лесно се уморява.
Наказателният съд с Определение № 130/11.06.2021 г., постановено по НОХД №
2722/2021 г., по описа на Районен съд гр. Бургас е одобрил споразумение, което има
3
последиците на влязла в законна сила присъда и съответно доказателствената сила, която му
придава нормата на чл. 330 от ГПК. От споразумението се установява, че вина за
травматичните увреждания на ищеца има водачът на л.a. марка „Пежо” и деянието му е
противоправно, тъй като осъществява фактически състав на престъпление.
Ищецът пълно и главно е доказал пасивната материално-правна легитимация на ответника
като отговорен съгласно чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ по предявените искове поради
липсата на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ за виновния водач. В тази
хипотеза, обезщетение за вреди се изплаща от Г.ф..
Съгласно чл. 45 вр. с чл. 51 и чл. 52 от ЗЗД на обезщетение подлежат всички вреди, които са
в пряка и непосредствена последица от увреждането. За установяване на неимуществените
вреди са събрани гласни доказателства и е приета съдебно-медицинска експертиза, от които
се установява, че в резултат от ПТП са получени тежки травматични увреждания при
ищеца. От приетата СМЕ се установява, че в причинно-следствена връзка с ПТП Т. М. е
получил твърдените в исковата молба увреждания. Според вещото лица, към настоящия
момент ищецът се е възстановил напълно, но според данните за неговото здраве и физическа
активност преди ПТП, съдът приема, че при наличие на имплант в черепа, състоянието му
пълно възстановяване има предвид обичайното, а не конкретното за възрастта физическо
състояние. Съгласно приетата по делото СМЕ, претърпените от пострадалия неимуществени
и вреди са в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП. Съдът приема като
доказана връзката между настъпилите увреждания и усложненията наложили провеждането
интензивно лечение. Съгласно вещото лице клиничното състояние е закономерна последица
от масивни множествени фрактури, какъвто е и процесният случай.
Съдът изследвайки събраните доказателства в тяхната взаимовръзка приема като
категорична последица от инцидента състоянието на ищеца като живото застрашаващо за
период от 18 дни, в които е бил поставен в отделение по интензивно лечение. Горното
състояние се потвърждава и епикризата, описваща подробно хода на състоянието на
пострадалия и усложненията породени от тежките фрактури. Тези обстоятелства следва да
бъдат съобразяване при определяне размера на обезщетението за претърпените
неимуществени вреди.
В задължителните за съдилищата указания, дадени в Постановление № 4/23.12.1968 г. на
Пленума на ВС и множество решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК е прието,
че понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на
конкретни обективно съществуващи в действителността обстоятелства. За да се реализира
справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се
отчете действителният размер на моралните вреди, като се съобразят характерът и тежестта
на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията,
дали същите продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в
страната и общественото възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от
развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити по
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
4
При определяне размера на дължимото обезщетение за причинени неимуществени вреди в
конкретния случай, съдът съобразява характерът на уврежданията, последиците от всяко от
тях поотделно и като цяло, продължителността на възстановителния процес и
обстоятелството, че е настъпило пълно възстановяване. В случая травматичните увреждания
и свързаните с тях психични последици, ще имат пряко отражение върху здравето и
самочувствието на ищеца, който е имал активен социален статус и никакви вредни навици,
които да са влияели върху здравословното му състояние преди удара.
Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че справедливото
обезщетение за установените неимуществени вреди е в размер на 80 000 лв., като с оглед на
обстоятелството, че ответникът е заплатил извънсъдебно сумата от 50 000 лв., настоящата
искова претенция следва да се уважи изцяло. Тази сума адекватно обезщетява всички
негативни изживявания /минали, сегашни и бъдещи/ от първоначално интензивните болки и
от трудностите при възстановяването, животозастрашаващото състояние при ищеца. Съдът,
при определяне на размера, съобразява и отчита и негативните последици върху психиката
на ищеца, породени от всички преки последици на процесният пътен инцидент.
Oтносно претенцията на ищеца за дължима лихва върху обезщетението за
неимуществени вреди.
В случая, видно от представената по делото претенция с Вх. № 20210308/30.11.2020 г.,
пострадалият е уведомил ответника за настъпилото вредоносно събитие на 30.11.2020 г.
Претенцията за законна лихва е допустима от датата на завеждане на претенцията пред
ответника, т.е. от 30.11.2020 г., но с оглед диспозитивното начало в гражданския процес и
сезирането на съда с по-късна дата, а именно 14.08.2021 г. съдът следва да присъда лихвата
от тази дата.
Относно претендираните от страните разноски.
С оглед изхода спора пред първоинстанционния съд, на основание чл.78 ал.1 ГПК,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски. Ищецът е претендирал
адвокатско възнаграждение в размер на 1430 лева , размерът на което е под минимално
определения в Наредба № 1 за минималните размери на адв. Възнаграждения. Останалите
разноски са в размер на дължимата държавна такса от 1200 лева и възнаграждение на вещо
лице в размер на 150 лева, следва да се присъдят в тежест на ответника, но в полза на съда,
тъй като ищецът е освободен от заплащане на такси и разноски в производството.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Г.ф.“ с БУЛСТАТ ****, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
«****, представлявато от Изпълнителен директор Б.М. ДА ЗАПЛАТИ на Т. С. М. с ЕГН
********** от гр..Бургас, кв. **** сумата от 30 000 /тридесет хиляди/ лева,
5
представляващи обезщетение за нанасени неимуществени вреди изразяващи се в болки и
страдания в следствие на ПТП, осъществяващо състав на престъпление извършето на
03.12.2018 г. за което с Определение № 130/11.06.2021 г., постановено по НОХД№
2722/2021 г., по описа на Районен съд гр. Бургас, влязло в законна сила на
11.06.2021., водачът на л.a. марка „Пежо”, модел „Партнер”, с рег. № A **** КТ, Д. Н.,
ЕГН **********, e признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343, ал.3, пр. 6,
б."а", пр. 2 вр. Чл. 343, ал.1 вр. Чл. 342, ал. 1 пр. 3 от НК вр. Чл. 119, ал.1 от ЗДвП от ПТП,
на основание чл. 557, ал.1, т. 2, б.“а“ от КЗ, във вр. с чл. 558, ал.5 от КЗ вр. чл. 45 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „Г.ф.“ с БУЛСТАТ ****, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.
«****, представлянато от Изпълнителен директор Б.М. ДА ЗАПЛАТИ на Т. С. М. с ЕГН
********** от гр..Бургас, кв. **** сумата от 1430 /хиляда четиристотин и тредисет/ лева,
представляващи направените по делото разноски, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „Г.ф.“ с БУЛСТАТ ****, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.
«****, представлянато от Изпълнителен директор Б.М. ДА ЗАПЛАТИ по сметка на
Софийски градски съд сумата от 1350 /хиляда триста и петдесет / лева, на основание чл. 78,
ал. 6 от ГПК.
Решението е постановено при участието на Д. Н., ЕГН ********** в качеството на
трето лице помагач на ответника „Г.ф.“ с БУЛСТАТ ****.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
6