Решение по дело №88/2022 на Административен съд - Видин

Производството е по реда на чл.145 от АПК, във връзка с чл.40, ал.1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ).

Образувано е по жалба на Б.М.И. ***, против отказ за предоставяне на обществена информация по заявление вх.№ 1109/11.03.2022 г., материализиран в решение № 6/24.03.2022 г. на кмет на община Белоградчик. В жалбата се сочи, че с посоченото заявление е поискано предоставяне на обществена информация за всички договори и анекси, сключени между община Белоградчик и дружество „Логгер Форест” ООД, ЕИК *********, в периода от 2016 г. до 2018 г., както и информация за вида и асортимента на дървесината и цената, която е трябвало да бъде заплатена от фирмата за кубически метър по договорите; документите за получени суми от общината по всеки договор; издадените от фирмата позволителни за сеч и превозни билети; размерът на добитата от фирмата дървесина в кубически метри, като е посочен имейл, на който да бъде предоставена тази информация и документи.

Твърди, че с атакувания акт ответникът постановил отказ за предоставяне на достъп до обществена информация, като се мотивирал, че поисканата информация не се съхранява в деловодството и счетоводството на общината и няма обобщена налична информация за поисканата информация. Посочва още, че исканата информация попада в приложното поле на чл.2 от ЗДОИ, като не съществуват юридически пречки да бъде предоставена, а посоченото основание по чл.3 от ЗДОИ не е релевантно и представлява юридически нонсенс, като отказът е постановен в противоречие на чл.38 от ЗДОИ и е немотивиран. Сочи, че исканата информация се съхранява в счетоводната и финансова документация на общината по силата на нормативноустановени задължения, в т.ч. Закона за счетоводството, същата е обществена по своя характер и е извън хипотезата на чл.37 от ЗДОИ. Твърди, че полученият отказ е напълно идентичен с решение № 5/10.03.2022 г. на ответника, който акт също е атакуван пред Административен съд Видин. Сочи, че при постановяване на процесното решение е нарушен принципът за забрана за дискриминация, тъй като по идентично искане на друг гражданин е бил предоставен достъп до информация, за което прилага писмени доказателства.

Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени отказа на кмета на община Белоградчик, материализиран в процесното решение, като незаконосъобразен, да се признае правото на жалбоподателя на пълен достъп до поисканата информация и да се задължи ответника да я предостави в поискания обем и форма на достъп. Претендира присъждане на направените разноски по делото, като представя списък с разноските.

Ответникът по жалбата кмет на община Белоградчик, чрез процесуалния си представител и с писмено становище оспорва жалбата като недопустима, неоснователна и недоказана и моли да бъде отхвърлена. Посочва се, че със заявлението се иска предоставяне на огромна по обем информация, която така или иначе е достъпна на оспорващия в качеството му на председател на Общински съвет Белоградчик, както и че в договорите и анексите с дружество „Логгер Форест” ООД се съдържа лична информация, която защитена по ЗЗЛД и не може да бъде предоставена без съгласието на засегнатите лица. Иска се от съда жалбата да бъде отхвърлена, като се присъдят и направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение, за което представя списък.

След като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съдът намира за установена следната фактическа обстановка: със заявление вх.№ 1109/11.03.2022 г. жалбоподателят поискал от кмета на община Белоградчик да му бъде предоставена информация за всички договори и анекси, сключени между община Белоградчик и търговско дружество „Логгер Форест” ООД, ЕИК *********, в периода от 2016 г. до 2018 г., както и информация за вида и асортимента на дървесината и цената, която е трябвало да бъде заплатена от фирмата за кубически метър по договорите; документите за получени суми от общината по всеки договор; издадените от фирмата позволителни за сеч и превозни билети; размерът на добитата от фирмата дървесина в кубически метри. В заявлението е посочен електронен адрес, на който да бъде изпратена исканата информация.

С процесното решение № 6/24.03.2022 г., на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА, във връзка с чл.37, ал.1, т.1 и чл.13, ал.2, т.1 от ЗДОИ, кметът на община Белоградчик постановил отказ да предостави достъп до обществена информация на заявителя, с мотиви, че поисканата информация не се съхранява в деловодството и счетоводството на община Белоградчик, че няма обобщена налична информация за поисканата информация. Посочва се още, че съгласно чл.3 от ЗДОИ задълженият субект (общината) не е задължен да систематизира и обработва допълнително наличната при нея информация, единствено за да удовлетвори искането на заявителя.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното: жалбата е редовна и допустима за разглеждане. Съдържанието й съответства на изискванията по чл.159, ал.1, т.5, т.6 и т.7 от АПК, като е посочен атакувания акт, изложени са съображения в какво се състои неговата незаконосъобразност и се иска от съда да отмени отказа на кмета на община Белоградчик, обективиран в посоченото решение, като незаконосъобразен, да се признае правото на жалбоподателя на пълен достъп до поисканата информация и да се задължи ответника да я предостави в поискания обем и форма на достъп. Действително в административната преписка не се съдържат доказателства кога оспореното решение е връчено на жалбоподателя, но видно от датата на издаване на решението: 24.03.2022 г. и поставения щемпел на жалбата, удостоверяващ входяването й в Община Белоградчик на 06.04.2022 г., се налага извод, че жалбата е подадена в рамките на преклузивния срок, установен в чл.149, ал.1 от АПК, срещу акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, съгласно изричната разпоредба на чл.40, ал.1 от ЗДОИ и от активно легитимирано лице с правен интерес от обжалване.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Оспореният акт е издаден от компетентен орган. Кметът на община Белоградчик е орган на изпълнителната власт в общината, следователно е държавен орган по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗДОИ.

Решението е постановено в писмена форма, но не отговаря напълно на всички изисквания по чл.59, ал.2 от АПК.

Оспореният акт е издаден при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, в нарушение на материалния закон и при несъответствие с целта на закона.

Правото на всеки гражданин да търси, получава и разпространява информация е конституционно гарантирано с разпоредбата на чл.41, ал.1 от Конституцията на Република България, а отношенията, свързани с правото на достъп до обществена информация, се уреждат със ЗДОИ, който с чл.2, ал.1 дава следната легална дефиниция на това понятие: всяка информация, свързана с обществения живот в Република България, която дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. В обхвата й попадат всички данни относно обществения живот, съдържащи се в документи и други материални носители на данни, създавани или съхранявани от задължените по ЗДОИ субекти. Чл.4, ал.1 от ЗДОИ признава правото на всеки гражданин да бъде субект на правото на достъп до обществена информация. На това право съответства задължението на държавните органи, техните териториални звена и на органите на местно самоуправление да предоставят такава информация, съгласно разпоредбата на чл.3, ал.1 от ЗДОИ. Според чл.28, ал.2 от ЗДОИ заявленията за предоставяне достъп до обществена информация се разглеждат от органите по чл.3 или от изрично определени от тях лица, които вземат решение за предоставяне или отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация.

Съгласно разпоредбата на чл.38 от ЗДОИ административният орган е задължен в решението си за отказ за предоставяне на обществена информация да посочи правното и фактическото основание за отказ по този закон, а неспазването на изискванията за форма и съдържание представлява нарушение на чл.146, т.2 от АПК.

ЗДОИ въвежда принцип за свободен достъп до обществена информация, като изключенията от това правило са уредени в чл.13, ал.2 от ЗДОИ, който предвижда възможност за ограничаване на достъпа до такава информация, когато тя е свързана с оперативната подготовка на актовете на органите и няма самостоятелно значение (мнения и препоръки, изготвени от или за органа, становища и консултации), когато съдържа мнения и позиции във връзка с настоящи или предстоящи преговори, водени от органа или от негово име, както и сведения, свързани с тях, и е подготвена от администрациите на съответните органи. Тази възможност обаче е изключение и ограничаването на достъпа до обществена информация във всеки отделен случай трябва да бъде обосновано и мотивирано, което не е направено от ответника в оспореното решение.

Като формално основание за отказа за предоставяне на достъп до обществена информация е посочена разпоредбата на чл.13, ал.2, т.1 от ЗДОИ, отнасящ се до информация свързана с оперативната подготовка на актовете на органите, без самостоятелно значение (мнения и препоръки, изготвени от или за органа, становища и консултации), като това правно основание не кореспондира с изложените мотиви, че поисканата информация не се съхранява в деловодството и счетоводството на общината и няма обобщена налична информация за поисканата информация. Всъщност дори заявената информация да попадаше в хипотезата на чл.13, ал.2, т.1 от ЗДОИ, органът не е направил задължителната преценка по чл.13, ал.4 от ЗДОИ за наличие на надделяващ обществен интерес, който изключва ограничението на закона.

В настоящия казус съдът намира, че заявената от оспорващия информация представлява обществена такава по смисъла на чл.2, ал.1 от ЗДОИ, тъй като е свързана с обществения живот в страната, а предоставянето й дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по ЗДОИ субекти. Според чл.10 от ЗДОИ информацията, която се съдържа в актовете на държавните органи и на органите на местното самоуправление при осъществяване на техните правомощия е официална. Служебна е информацията, която се събира, създава и съхранява във връзка с официалната информация, както и по повод дейността на държавните и общинските органи и техните администрации. Респективно и предвид изключението, предвидено в чл.13, ал.2 от ЗДОИ, достъпът до нея не може да бъде ограничаван.

Заявената информация е служебна, доколкото е свързана с имущество, което представлява общинска собственост. Предоставянето на тази информация ще даде възможност на жалбоподателя да изгради представа относно количеството добита дървесина от дружеството, с което са сключени описаните в заявлението договори и анекси, заплатените суми за нея в полза на общината, което касае голям кръг въпроси от областта на икономиката и екологията, и безспорно представлява обществен интерес.

Напълно несъстоятелни са изложените в решението мотиви, за това, че поисканата информация не се съхранява в деловодството и счетоводството на общината. При положение, че сключените договори и анекси към тях имат за предмет добив на дървесина от имоти – общинска собственост, се касае за въпроси, които засягат общинско имущество и следва да бъдат осчетоводявани, а съответните документи следва да бъдат съхранявани в счетоводството на общината в съответствие с установените императивни правила в Закона за счетоводството и останалите нормативни актове, уреждащи тази материя, например чл.12, ал.1, т.2 от Закона за счетоводството, чл.38, ал.1, т.2 от ДОПК и редица други.

Ирелевантно в производството се явява обстоятелството в какво точно качество жалбоподателят е поискал обществената информацията от ответника. Дори тя да му е станала известна в качеството му на общински съветник и председател на Общински съвет Белоградчик, това не може да преклудира правото му да я получи в качеството си на гражданин на РБ, предвид разпоредбата на чл.4 от ЗДОИ.

Съобразявайки изложеното настоящият съдебен състав счита, че обжалвания отказ е незаконосъобразен, издаден при противоречие с материалноправни и процесуални разпоредби, както и в противоречие с целта на закона, поради което подадената жалба е основателна и следва да бъде уважена. Атакуваното решение следва да бъде отменено, а преписката върната за произнасяне с нарочен акт в срока по чл.28 от ЗДОИ.

Предвид изхода на правния спор и на основание чл.143, ал.1 от АПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя направените по делото разноски в размер общо на 510.00 лева, от които 10.00 лева внесена държавна такса за образуване на настоящето дело и 500.00 лева за заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно представените писмени доказателства за това.

Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд Видин

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ отказ за предоставяне на обществена информация, поискана със заявление вх.№ 1109/11.03.2022 г., подадено от Б.М.И. ***, материализиран в решение № 6/24.03.2022 г. на кмет на община Белоградчик.

ВРЪЩА делото като преписка на кмета на община Белоградчик за ново произнасяне по заявление вх.№ 1109/11.03.2022 г., подадено от Б.М.И. ***, в четиринадесет дневен срок, считано от датата на получаване на преписката, при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите към настоящото решение.

Настоящето решение е окончателно и не подлежи на оспорване, на основание чл.40, ал.3 от ЗДОИ.

 

Съдия: