Решение по дело №599/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е касационна жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“ срещу Решение № 15/13.02.2024г. по АНД № 13/2024г. по описа на РС – Свиленград.

В касационната жалба са изложени подробни съображения за отмяна на решението. Сочи се, че при напълно изяснена фактическа обстановка съдът е достигнал до неправилни правни изводи и е постановил своя акт в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Твърди се, че електронният фиш бил издаден при спазване на всички материалноправни и процесуалноправни изисквания и в съответствие с целта на закона. Моли оспореното решение да бъде отменено, а ЕФ - потвърден. Претендират се разноски в размер на 300 лв. по 150 лв. за всяка съдебна инстанция. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна.

Ответникът Р. Ш. М., редовно призован, не се явява. Чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли решението да бъде оставено в сила. С писмена защита излага подробни съображения за това. Претендират се разноски за настоящата съдебна инстанция в размер на 650 лв.за платено адвокатско възнаграждение, съгласно представения по делото договор за правна защита и съдействие от 15.03.2024г.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково, редовно призована, предлага оспореното решение да бъде оставено в сила.

Административен съд - Хасково, като прецени събраните по делото доказателства и твърденията на страните, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, приема следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е депозирана в законоустановения срок от активно легитимирано лице срещу акт, който подлежи на оспорване, поради което същата е допустима.

Разгледана по същество, тя е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Решението на Районния съд е валидно и допустимо, доколкото същото е постановено по подадена в срок жалба срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му.

С проверяваното решение Районен съд – Свиленград е отменил оспорения пред него Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата № **********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура” към Министерството на регионалното развитие и благоустройството, с който на Р. Ш. М. от [населено място], общ. [област], за установено на 26.05.2021г. в 00:29ч. нарушение на чл.139, ал.7 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл.179, ал.3а, във връзка с чл.187а, ал.5 от ЗДвП, е наложена глоба в размер на 1800 лева.

За да отмени Електронния фиш въззивният съд е установил и описал фактическата обстановка и приложимата нормативна уредба и е изложил подробни съображения за основателността на предявеното пред него оспорване. Настоящата съдебна инстанция намира оспореното решение за постановено при напълно изяснена фактическа обстановка, като относимите факти са възприети от съда въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред, а фактическите изводи са направени след съвкупна преценка и анализ на събраните по делото доказателства. Касационната инстанция споделя крайния извод на съда за отмяна на оспорения ЕФ, предвид даденото с Решение на Съда от 21 ноември 2024 г. по дело C-61/23 тълкуване на член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година и не намира за необходимо да се спира на всички изложени в проверяваното решение доводи за отмяна на същия.

В случая видът на наложеното наказание и неговият размер са установени в чл. 179, ал. 3а ЗДвП, като предвиденият от законодателя размер е фиксиран и не е предвидена възможност за преценка предвид осъществилите се факти, т.е. не се прави разлика дали е налице изцяло или частично неплащане на дължимата по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата такса, нито дали това се дължи на умишлени действия и от кого са извършени те или в резултат на грешка и причините за проявата й, нито се съобразяват изминатото разстояние, какъв точно е размерът на дължимата пътна такса. При преценка осъществен ли е състав на нарушение и при определяне тежестта на наказанието, съответно – при преценка на елементите, които могат да бъдат отчитани при определянето на размера на наказанието, е водещ задължителният за държавите членки, както и за съда, принцип за пропорционалност /Решение на Съда от 22 март 2017 г. по съединени дела C-497/15 и C-498/15/.

Съгласно Решение на Съда от 21 ноември 2024 г. по дело C-61/23 „член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г., трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, вкл. когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса “ с фиксиран размер.

Предвид изложеното, предвиденият в чл. 179, ал. 3а ЗДвП фиксиран размер на административно наказание „глоба“, противоречи на член 9а от Директива 1999/62/ЕО, поради неспазване на принципа за пропорционалност между конкретното нарушение и предвиденото за същото наказание. Посоченото противоречие на самостоятелно правно основание обуславя незаконосъобразността на процесното наказателно постановления и предопределя неговата отмяна.

В т.49 от Решение от 21.11.2024 г. по дело С-61/2023г. е посочено, че ЗДвП не дава право на сезирания съд да изменя налаганите глоби или имуществени санкции, и по-конкретно да намалява фиксирания размер в зависимост от характера или тежестта на извършеното нарушение. Според СЕС, единственото предвидено в тази система адаптиране на размера глобите се отнася до категорията, към която спада съответното превозно средство, която се определя въз основа на броя на осите му, но това адаптиране не отчита характера и тежестта на извършеното нарушение.

В т.50 от Решението, Съдът на Европейския съюз е посочил, че при налагането на наказанието сезираният съд не може да вземе предвид разстоянието, изминато от превозното средство, без водачът да е заплатил дължимата пътна такса, тъй като размерът на глобата, с която се санкционира неизпълнението на задължението за плащане, е фиксиран и не се променя нито в зависимост от изминатите без разрешение километри, нито според това дали нарушителят е заплатил предварително размера на ТОЛ таксата за даден маршрут. Освен това адаптирането е изключено, дори ако разстоянието може да бъде изчислено впоследствие. При тези съображения следва да се посочи, че законодателното предвиждане на една абсолютна по размер имуществена санкция изключва възможността съда да извърши преценка относно съразмерността на наказанието и да наложи размер различен от фиксирания такъв.

По така изложените съображения, касационната инстанция намира обжалваното решение на Районен съд Свиленград за валидно, допустимо и правилно, и като такова следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора правото на разноски принадлежи на ответната страна. С оглед фактическата и правна сложност на делото, съдът намира че следва да се уважи възражението за прекомерност и възнаграждението да се намали до размера на 500 лв.

Така мотивиран, Административен съд – Хасково

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 15/13.02.2024 г. по АНД № 13/2024г. по описа на Районен съд – Свиленград.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, със седалище – гр. София, да заплати на Р. Ш. М. с [ЕГН], сумата в размер на 500 лева, разноски за адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.