№ 4898
гр. С., 17.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
при участието на секретаря СВЕТОСЛАВА В. ОГНЯНОВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА
Гражданско дело № 20211110132231 по описа за 2021 година
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация по чл. 410, ал.1, т. 2 от КЗ вр. с чл. 49 вр.
чл. 45 ЗЗД от [ФИРМА] срещу С.О. за заплащане на сумата от 182,01 лева, представляваща
регресно вземане за изплатено по застраховка „Каско+” обезщетение за застрахователно
събитие, настъпило на 24.08.2020г., с включени ликвидационни разноски в размер на 15,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 08.06.2021 г. до
окончателното изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за имуществена
застраховка „Каско+” е настъпило застрахователно събитие – пътно-транспортно
произшествие, което се намирало в причинна връзка, с нанесените щети по лек автомобил
марка „Тойота“, модел „C-HR”, с рег. № [РЕГ. №], които били остойностени в размер на
167,01 лева. Поддържа, че в изпълнение на застрахователния договор, ищецът е заплатил на
увреденото лице сума в общ размер на 182,01 лв., включваща застрахователното
обезщетение в размер на 167,01 лв. и ликвидационните разноски в размер на 15 лв.
Поддържа, че причина за настъпване на застрахователното събитие е попадането на лекия
автомобил в необозначена и необезопасена дупка на пътното платно. Счита, че отговорност
за вредите носи ответникът, тъй като в качеството му на възложител на работа следва да
предприеме необходимите действия по натоварване на служители на общината или трети
лица да предприемат необходимите действия по обезпечаване безопасността на движението,
включително да сигнализират и обезопасяват неравностите по пътищата. Навежда доводи,
че с плащане на застрахователното обезщетение на увреденото лице в негова полза е
възникнало регресно вземане в размер на процесната сума, поради което моли съда да осъди
ответника да му я заплати, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
1
молба до окончателното изплащане на задължението. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, с който оспорва
иска като недопустим и неоснователен. Релевира възражение, че към момента на настъпване
на застрахователното събитие между застрахователя и водача на учредения лек автомобил
не е имало валидно сключено застрахователно правоотношение, тъй като ищецът не е
ангажирал доказателства за плащане на застрахователната премия. Излага съображения, че
при настъпване на застрахователното събитие, както и при причинени щети от ПТП,
застрахованият е длъжен да уведоми органите на КАТ да посетят мястото на
местопроизшествието и да съдейства за удостоверяване на събитието чрез протокол за ПТП
или Констативен протокол. Сочи, че в настоящия случай подобни действия не са предприети
от увреденото лице, поради което не може да се приеме, че е налице причинно-следствена
връзка между щетите по лекия автомобил и твърдяната неравност на пътното платно.
Поддържа, че пътната обстановка към момента на настъпване на застрахователното събитие
предполага възможност за реакция на водача, в случай, че последният се движи със
съобразена скорост, подходящи автомобилни гуми и при отдаване на необходимото
внимание спрямо пътната обстановка. Оспорва представеното по делото уведомление за
щета, считайки го за частен документ, в който увреденият е обективирал само факти, от
които да последват благорпиятни за него последици. Моли за отхвърляне на предявеният
осъдителен иск. Претендира и разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. с чл. 49, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД:
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по
повод на която са възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД. За възникване на правото на
застрахователя да получи от деликвента застрахователното обезщетение, в настоящия
случай е необходимо да се установи, че са налице следните обстоятелства: да е сключен
договор за имуществено застраховане между ищеца [ФИРМА] и водача на увредения
автомобил М. ПЛ. Г.; в срока на застрахователното покритие на договора и в следствие на
виновно и противоправно поведение на ответника С.О., изразяващо се в бездействието на
негов служител във връзка със стопанисването, поддържането и ремонтирането на
общински пътища, да е настъпило застрахователното събитие, което представлява покрит
риск; в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования
водач застрахователно обезщетение на действителните вреди в размер на 182,01 лв.,
включващи и ликвидационни разноски.
Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК ищецът следва да установи горепосочените
обстоятелства, а в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане.
От представената застрахователна полица № 440219213021093 се установява, че лек
2
автомобил марка „Тойота“, модел „CH-R”, с рег. № [РЕГ. №] е бил валидно застрахован при
ищцовото дружество [ФИРМА] ЕАД с автомобилна застраховка „Каско+”, чийто срок на
действие, обхваща датата на настъпване на пътно – транспортното произшествие, а именно
24.08.2020 г.
С оглед твърденията на страните с доклада по делото са обявени за безспорни и ненуждаещи
се от доказване обстоятелствата, че ищецът е заплатил на застрахования водач сума в размер
на 167,01 лв., представляваща обезщетение за причинените щети по лек автомобил марка
„Тойота“, модел „CH-R”, с рег. № [РЕГ. №] настъпили при движение на процесното МПС
по [АДРЕС], попадайки в необезопасна и несигнализирана дупка. Не подлежи на доказване
поради обявяването му за безспорно от съда и обстоятелството, че ответникът С.О. е
натоварен със задължението да поддържа и да стопаниства пътното платно, където е
осъществено процесното пътно-транспортно произшествие.
Изложеното по-горе се потвърждава и от приетите по делото писмени доказателства
(уведомление-декларация за щета № 44012132022758 по застрахователна полица №
440219213021093, експертиза по претенция, опис-заключение по щета, възлагателно писмо,
калкулция по претенция, ликвидационен акт, фактура, преводно нареждане).
Преценени поотделно и в тяхната съвкупност, доказателствените материали по делото
безспорно установяват, че на 24.08.2020 г. е реализирано ПТП в гр. С., като застрахованият
при ищеца лек автомобил марка „Тойота“, модел „CH-R”, с рег. № [РЕГ. №] се е движил в
по ул. „[улица] като попадайки в необезопасена и несигнализирана дупка са причинени
щети по процесното МПС, изразяващи се в увредена задна лява гума. Описаният механизъм
на ПТП се установява безпротиворечиво от събраните по делото гласни доказателства и
изслушаното експертно заключение.
От свидетелските показания на разпитания свидетел М. ПЛ. Г., която е управлявала
увредения лек автомобил, се потвърждават изложените в документите обстоятелства, като
същите се кредитират с висока доказателствена стойност от съда, поради тяхната детайлност
в описанието на фактическата обстановка, както и поради факта, че свидетелят е имал
възможността непосредствено и лично да изгради възприятията си за механизма и
причината за настъпилото застрахователно събитие. Разпитаният свидетел конкретно
изложи, че си спомня за дупката, през която е преминала с процесния автомобил, и сочи, че
същата със сигурност не е била обозначена и не е могла да бъде избегната, въпреки, че е
шофирала със съобразена скорост. Съдът приема показанията на свидетеля Г. за достоверни,
тъй като, преценени по правилата на чл. 172 ГПК, са последователни, житейски и правно
логични, като не се доказа свидетелят да е заинтересован от изхода на правния спор,
предмет на делото. Логично е с оглед изминалия период от време свидетелят да си спомня
случая по-общо, тъй като поради особеностите на човешката памет детайлите избледняват с
времето. Същественото е, че субективните му възприятия по отношение на
правнорелевантните факти са формирани непосредствено и не са взаимоизключващи се,
нещо повече – предвид факта, че отношенията въз основа на сключения между свидетеля,
като увредено лице, и застрахователят – ищец в настоящото производство, застрахователен
3
договор са уредени, тоест ищецът е възстановил дължимото на увредения М. ПЛ. Г.
обезщетение и същата няма интерес да лъжесвидетелства, а напротив – свидетелят
потвърждава фактите, под страх от наказателна отговорност.
Ето защо, при съвкупна преценка на събрания доказателствен материал, следва да се
приеме, че процесните вреди са настъпили именно при описания в исковата молба
механизъм на пътно-транспортното произшествие.
С оглед на изложеното, по делото се доказва пълно и главно, че ПТП е настъпило при
описания в исковата молба механизъм. Съдът намира възражението на ответника за липсата
на съставен протокол от Службите за контрол на Министерството на вътрешните работи за
неоснователно, тъй като ответникът не доказа, че процесното пътно-транспортно
произшествие попада сред някои от изброените в чл. 125 ЗДвП хипотези, което да
квалифицира посещението им на мястото на инцидента като задължително.
Съгласно разпоредбата на чл. 31 от Закона за пътищата изграждането, ремонтът и
поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините. Лицата, които
стопанисват пътя, следва да го поддържат в изправно състояние, да сигнализират незабавно
препятствията по него и да ги отстраняват във възможно най-кратък срок, като в рамките на
населените места служби за контрол, определени от кметовете на общините, контролират
изправността и състоянието на пътната настилка, пътните съоръжения и пътната
маркировка – арг. чл. 167, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗДвП. В настоящия случай с оглед установената
фактическа обстановка несъмнено е, че ПТП е настъпило поради наличието на
необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, съществуването на която се
дължи на противоправното и виновно (съобразно презумпцията, регламентирана в
разпоредбата на чл. 45, ал. 1 ЗЗД) бездействие на служител на ответника, който в нарушение
на горепосочените законови разпоредби не е изпълнил възложеното му задължение да
стопанисва надлежно пътното платно и да го поддържа в изправно състояние, а при наличие
на препятствие на него – да го обозначи и отстрани своевременно.
Същевременно, по делото не се доказа бланкетното възражение на ответника за
съпричиняване от страна на водача на застрахованото МПС – от показанията му се
установява, че същият се е движил с позволена за пътния участък и съобразена скорост и
действията му са били съобразени с пътната обстановка, която не е създавала възможност за
избягване на ПТП, поради което поведението му не е било противоправно. Следователно,
ответникът носи отговорност за обезщетяване на причинените щети в пълен размер.
От представените по делото писмени и гласни доказателства (уведомление-декларация за
щета № 44012132022758 по застрахователна полица № 440219213021093, експертиза по
претенция, опис-заключение по щета, възлагателно писмо, калкулция по претенция,
ликвидационен акт, фактура, преводно нареждане, както и показанията на свидетеля Г.) се
установява, че при описаното застрахователно събитие са настъпили вреди на застрахования
при ищеца автомобил – увредена задна лява гума, която съгласно експертните изводи е в
пряка причинно-следствена връзка с настъпилото застрахователно събитие на 24.08.2020 г.
4
Вещото лице по изслушаната и кредитирана от съда съдебно-автотехническа експертиза
установява, че към момента на настъпване на процесното ПТП стойността на щетата,
определена по средни пазарни цени, съгласно описа на застрахователя, възлиза на 227,64 лв.
с ДДС, а обичайният разход за ликвидация на щета като процесната е в размер на 15 лв.,
като извършеното от ищеца застрахователно плащане е в по-нисък размер – 182,01 лв.
Съдът, при преценка на заключението на САТЕ, съобразно правилото на чл. 202 ГПК
намира, че следва да го кредитира, тъй като е извършено обективно, компетентно и
добросъвестно. Вещото лице е отговорило изчерпателно на поставените задачи, като по
делото липсват доказателства, че експертът е заинтересован от изхода на правния спор или
недобросъвестен.
Неоснователно е възражението на ответника, че процесното събитие не е било покрит
застрахователен риск по застрахователния договор. От приложените общи условия по тази
застраховка на ищеца е видно, че покрит застрахователен риск са всички частични
увреждания по автомобила в резултат от пътнотранспортно произшествие, в частност
попадане в дупка на пътното платно.
На ищеца се следват и обичайните ликвидационни разноски за определяне на щетата в
размер на 15 лв.
Ето защо съдът приема, че искът чл. 410, ал.1, т. 2 от КЗ вр. с чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД се явява
основателен за пълния предявен размер.
По разноските:
Ищецът претендира разноски съгласно представен списък по чл. 80 ГПК /на л. 62 от
делото/ в общ размер на 568 лв. – 168 лв. за възнаграждение за процесуален представител,
50 лв. за държавна такса, 300 лв. за депозит по допуснатата експертиза и 50 лв. депозит за
свидетел. С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца се следват
така претендираните разноски. Възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение е направено своевременно от насрещната страна, но е неоснователно по
арг. от чл. 78, ал. 1, във вр. ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С.О., със седалище и адрес на управление: [адрес] да заплати на
[ФИРМА], ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: [АДРЕС], на основание чл.
410, ал.1, т. 2 от КЗ вр. с чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД, сумата от 182,01 лева, в това число 15 лв. за
ликвидационни разноски, представляващи регресно вземане по застрахователна преписка
(именувана „щета“) № 44012132022758 за ПТП, настъпило на 24.08.2020г., при което лек
автомобил с марка „Тойота“, модел „CH-R”, с рег. № [РЕГ. №] собственост на [ФИРМА] и
управлявано от лизингополучателя М. ПЛ. Г., попада в необозначена и необезопасена дупка
5
на пътното платно на територията на гр. С., при движение по ул. „[улица] в причинна връзка
с което са причинени щети на застрахования автомобил, ведно със законната лихва от
08.06.2021г. (датата на подаване на исковата молба) до окончателното плащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, във вр. ал. 8 ГПК С.О., със седалище и адрес на
управление: [адрес] да заплати на [ФИРМА], ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: [АДРЕС] сумата от 568 лева, представляваща деловодни разноски и адвокатско
възнаграждение за първоинстанционното производство.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6