Р Е Ш Е Н И Е
№V-26
02.03.2020г.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
БУРГАСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, II-ро Гражданско отделение, пети въззивен състав, в публично
съдебно заседание, на трети февруари две хиляди и двадесета година, в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Вяра Камбурова
ЧЛЕНОВЕ: 1.Галя Белева
2.Мл.с. Ваня Ванева
при
секретаря Таня Михова, разгледа докладваното от младши съдия Ваня Ванева
в.гр.д. №2123 по описа за 2019г. на Бургаски окръжен съд, II-ро
Гражданско отделение, пети въззивен състав и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл.258 и следващите от ГПК и е образувано по
въззивна жалба,
подадена от „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД гр. Пловдив, ЕИК: *********, чрез пълномощника Кристиян Николаев Николов – юрисконсулт, гр. Пловдив,
ул. „Христо Данов“ №37, с която се обжалва Решение № 3189 от 25.11.2019г., постановено по гр.д.4235/2019г. по описа на Районен съд Бургас.
С обжалваното решение, районният съд е осъдил "ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.
Пловдив, ул. “Христо Г. Данов” №37, на основание чл.55, ал.1 от ЗЗД, да заплати на С.А.Д., ЕГН: **********,***, със съдебен адрес:*** – адв. Златина Биланова, сумата 397.10лева /триста деветдесет и седем лева и десет стотинки/, недължимо платена по фактура
№**********/12.12.2017г., начислена на основание чл.48, ал.1 и чл.51, ал.1 от ПИКЕЕ, за
клиентски номер №**********, ИТН: 2615414, за отчетен период 19.01.2017г. до
20.03.2017г., заплатена при липса на правно основание за плащането ѝ като стойност на недоставена и потребена
електроенергия, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата
молба – 30.05.2019г. до окончателното изплащане на сумата.
Осъдено е "ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.
Пловдив, ул. "Христо Г. Данов" №37, на основание чл.78, ал.1 от ГПК,
да заплати на С.А.Д., ЕГН: **********,*** със съдебен адрес:*** – адв. З.Б. съдебни разноски в размер на
400.00/четиристотин/ лева - внесена държавна такса от 50.00лева/ петдесет лева/
и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 350.00лева/ триста и петдесет
лева/.
Твърди се, че решението на БРС е неправилно, необосновано, постановено
при непълнота на доказателствата и в нарушение на материалния закон.
Твърди се, че по делото е безспорно
установено извършването на нерегламентирана външна намеса, вследствие, на която
електромерът отчита по-малко от реално консумираната електрическа енергия.
На следващо място се посочва, че не е
необходимо наличието на изричен ред за уведомяване на клиента в ОУ на крайния
снабдител, при извършване на корекция, за да може доставчика на електрическа
енергия да претендира дължимостта на допълнително начислената сума. Цитирана е
практика на ВКС.
Претендира се отмяна на решението на БРС и постановяване на решение, с което искът да се отхвърли като неоснователен и недоказан. Претендират се направените съдебно-деловодни разноски в първата и въззивната инстанция. Прави се възражение за прекомерност на
претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение, в случай, че
същото надвишава минималния размер, предвиден в чл.36, ал.2 от ЗА, вр. чл.7,
ал.2, т.1 от Наредба №1 от 09.07.2004г.
и редуцирането му до минималния размер, ако съдът намери, че обжалваното решение
е правилно.
В законоустановения срок е подаден отговор на въззивната жалба от С.Д.,
чрез адв. Златина Билянова, с който депозираната жалба се оспорва като
неоснователна. Твърди се, че ответното дружество не е изпълнило изискванията на
закона – чл. 98а, ал.2,т.6 от ЗЕ, в ОУ да оповести ред за уведомяване на
клиента при извършване на корекция на сметка по реда на ПИКЕЕ. Излагат се
съображения за липса на законово основание за извършване на корекцията и за
основателност на предявения иск. Твърди се, че манипулацията на електромера не
е извършена от ищеца, както и че СТИ е собственост на ответното дружество и
негово е задължението да го поддържа в изправност. Сочи се, че е неравноправна
клауза от договора или общите условия, която регламентира едностранно от
доставчика на електрическа енергия коригиране на сметките за предходен период,
без определяне на периода и без отчитане на реално консумираната енергия.
Претендира се потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на направените съдебно-деловодни
разноски за производството във въззивната инстанция.
Бургаският окръжен съд намира въззивната
жалба за редовна и допустима. Подадена е в срок, от легитимирано лице, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт.
В съдебно заседание, страните не се
явяват, редовно и своевременно уведомени.
При служебната проверка по чл. 269 ГПК БОС
намери атакуваното решение за валидно и допустимо.
По основателността на въззивната жалба и
съществото на спора БОС намира следното:
Районният съд е квалифицирал иска като
такъв с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД.
Производството пред първата инстанция е
започнало по искова молба, подадена от С.А.Д., чрез адв. Златина Билянова, с
която се претендира осъждане на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, да ѝ
заплати сумата от 397,10 лева, платена неоснователно от ищеца по фактура №**********/12.12.2017г.,
с която сума ответникът неоснователно се е обогатил, ведно със законната лихва
върху дължимата сума от датата на извършеното плащае – 20.12.2017г. до окончателното
изплащане на сумата. Претендират се направените съдебно-деловодни разноски.
Ангажирани са доказателства. В съдебно заседание, проведено пред първата инстанция
на 10.10.2019г., процесуалният представител на ищцата е уточнил, че претенцията
за лихва е от датата на предявяване на иска – 30.05.2019г., като не се
претендира лихва за друг период.
Твърди се в исковата молба, че ищецът е
собственик на апартамент, находящ се в гр. Бургас, ж.к. „Братя Миладинови“,
бл.93, вх.4, ап.66 и е клиент на ответното дружество с клиентски номер
**********. Твърди се, че през месец декември ищцата получила писмо от
ответното дружество, с която я уведомили, че на 20.03.2017г., от служители на
„Електроразпределение Юг“ ЕАД е демонтиран и предаден за експертизна проверка в
БИМ електромер с фабричен номер ********* от измервателна точка /ИТН?2615414.
Ищцата била уведомена, че служителите на БИМ са констатирали, че електромерът е
манипулиран и отчита с грешка минус 74,56%, за което е издаден констативен
протокол №321/19.07.2017г. на БИМ. Ищцата била уведомена, че ще ѝ бъде
коригирана сметката за ел. енергия за периода 19.01.2017г. - 20.03.2017г. – за
60 дни, а допълнително начислената сума, вследствие на установено неизмерване,
непълно или неточно измерване на количеството ел. енергия е на стойност 397,10
лв., за която сума била издадена процесната фактура. Сумата била заплатена от
ищцата. Твърди се, че е недължима, както и че това количество електроенергия не
е изразходвано от ищцата. Посочва се, че Д. не е присъствала на проверката и не
е била уведомявана за нея. Сочи, че ако действително електромерът е бил
манипулиран, това не е извършено от нея, тъй като до таблото, в което се
намира, достъп имат само служителите на ответното дружество. Твърди се, че
сумата е неправилно изчислена. Твърди се, че в действащото законодателство не е
предвидена възможност за едностранна промяна от доставчика на доставеното
количество електрическа енергия и сметките за минал период.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК
е депозиран писмен отговор на исковата молба, с който предявеният иск се
оспорва като неоснователен. Твърди се, че съществува законово основание за
начисляване на процесната сума, както и че ЕВН ЕС няма задължение да доказва
виновно поведение от страна на ищеца. Изложени са съображения, че в ОУ на ЕВН
ЕС е предвиден изричен ред за уведомяване на клиентите при извършена корекция.
Претендира се отхвърляне на предявения иск и присъждане на направените
съдебно-деловодни разноски. Ангажирани са доказателства.
Безспорно е по делото, че ищецът е абонат
на ответното дружество за обект, находящ се в гр. Бургас, ж.к. „Братя
Миладинови“, с клиентски номер **********.
На 20.03.2017г., процесният електромер е
бил демонтиран и изпратен за експертизна проверка в БИМ, за което е съставен
констативен протокол за проверка и подмяна на СТИ №355080, подписан от двамата
служители на „ЕВН България Електроразпределение“ ЕАД, извършили проверката, и
от свидетелите Ц.К.и Г.Д..
С констативен протокол от метрологична
експертиза на СТИ №321/19.07.2017г., е констатирано, че е осъществен достъп до
вътрешността на процесния електромер. Залепена е пластинката за регистрация за
отворен капак на клемен блок, няма индикация за отоворен капак на клемен блок.
Залепени са предния и задния капак на електромера един към друг /под левия винт
на лицевия панел/. Залепена е пластинката на ключе SB1
за регистрация на отворен основен капак. В токовата верига допълнително е
присъединен дебел меден проводник, напластен с тинол. Изменени са техническите
и метрологични характеристики на електромера, а преминаващата през него
електрическа енергия се измерва с отклонение, извън границите на допустимото,
посочено в точки: т.4.4 и т.4.6.
На 17.11.2017г. е изготвена справка за
коригиране на сметката за електроенергия на ищцата за неотчетена и
нефактурирана ел. енергия, общо 2746 кВт/ч, на стойност 397,11 лева.
На 12.12.2017г., ответното дружество е
издало на ищеца фактура № **********/12.12.2017г., за сумата от 397,10 лева.
С писмо с изх. №6569056-1/12.12.2017г.,
ответното дружество е уведомило ищеца за извършената корекция за период от 60
дни.
На 20.12.2017г. е заплатена на ответника процесната
сума.
По делото е прието неоспорено заключение
на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза, което съдът
кредитира като обосновано и компетентно изготвено. От него се установява, че констативния
протокол от експертиза на СТИ на БИМ, отразява техническо състояние на
процесното СТИ, което е резултат на външно въздействие върху електромера. Установените
в този констативен протокол нерегламентирани технически промени водят до
частично измерване/неизмерване на електрическата енергия. Методиката за изчисляване
на неотчетеното количество електроенергия е приложена в съответствие с чл.48,
ал.1, т.1, б. „а“ от ПИКЕЕ. При изчисляване на неотчетената/неизмерена
електроенергия са спазени изискванията на чл.51, ал.1 от ПИКЕЕ. Спазени са
сроковете за последваща проверка на процесния електромер по Заповед № А-616 на
председателя на ДАМНТ от 11.09.2018г.
По делото е изготвено и допълнително
заключение към съдебно-техническата експертиза, от което се установява, че
началният момент на неизмерване на електрическата енергия е 18.01.2017г., между
18 и 24 часа, а началната дата на коригиране на сметката за електроенергия е
19.01.2017г., т.е. датата следваща датата на нерегламентираната промяна в
конструкцията на електромера. В съдебно заседание, проведено пред първата инстанция
вещото лице е дало уточнения.
Пред първата инстанция е разпитан
свидетелят С. А., един от служителите, извършили проверката. От показанията му
се установява, че електромерите са дистанционни и се наблюдават от специален
отдел в Пловдив, където се намира централата на ответното дружество и когато се
забележи нередност, т.е. манипулация се дава за проверка електромерът. В
процесния случай не бил открит титулярът на партидата, затова проверката била
извършена в присъствие на свидетели. Заявява, че той лично е измерил
електромера, с уред, който отчита грешката, която в случая била доста над
допустимата, демонтирал електромера и го сложил в безшевна торба, пломбирал я и
монтирал нов електромер. Пломбата на клемния блок била скъсана и не се четяла.
Въз основа на така установената фактическа
обстановка и на основание чл.235, ал.2 от ГПК, съдът намира от правна страна
следното:
На основание чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната
му част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Съдът намира, че обжалваното решение е
валидно и допустимо, а по наведените с
въззивната жалба оплаквания за неправилност приема следното:
За уважаването на иска с правно основание чл.55,
ал.1, пр.1 ЗЗД е необходимо да се установи, че ищецът е дал нещо на ответника,
който го е получил без основание. Ищецът носи доказателствената тежест да
установи, че е дал нещо на ответника. Ответникът, от своя страна, следва да
установи при условията на пълно и главно доказване твърдяното от него основание
за настъпилото имуществено разместване.
Спорно по делото е обстоятелството дали е
налице посоченото в отговора на исковата молба основание ответникът да получи
от ищеца процесната сума.
Съгласно чл. 98а, ал.1 вр. ал.3 и ал.4 от
Закона за енергетиката (ЗЕ) крайният снабдител продава електрическа енергия при
публично известни общи условия, които се публикуват най-малко в един централен
и един местен всекидневник и влизат в сила за клиентите на крайния снабдител,
без изрично писмено приемане. Общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на „ЕВН България Електроснабдяване” EАД (ОУ на ЕВН ЕС),
одобрени с решение на ДКЕВР №ОУ-013 от 10.05.2008 г., и Общите условия на
договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната
мрежа на „ЕВН България Електроразпределение” АД (ОУ на ЕВН ЕР), одобрени с
решение на ДКЕВР №ОУ-014 от 10.05.2008 г., са влезли в сила и уреждат
отношенията между енергийните предприятия и абонатите им при продажбата и
доставката на електрическа енергия. Съгласно чл.11, т.1 от ОУ на ЕВН ЕС
клиентът се задължава да заплаща стойността на използваната в обекта електрическа
енергия в сроковете и по начина, определени в тези ОУ. Чл.18, ал.1 от ОУ на ЕВН
ЕС гласи, че потребителят заплаща на продавача стойността на консумираната
електрическа енергия и дължимата сума за извършения пренос на тази енергия по
разпределителната мрежа веднъж месечно, по утвърдените от ДКЕВР цена за
снабдяване и цена за разпределение. Клаузата на чл.42 от ОУ на ЕВН ЕР
предвижда, че клиентът заплаща изчислената сума за пренос по
електроразпределителната мрежа и мрежови услуги на „ЕВН България
Електроснабдяване” АД.
Посочените клаузи от ОУ на ЕВН ЕС и ОУ на
ЕВН ЕР, издадени въз основа на законовата делегация на чл.98а от ЗЕ, почиват на
общите правила на чл.183, ал.1 и чл.200, ал.1 от ЗЗД, които прогласяват
задължението на купувача по договор за продажба да заплати цената на вещта.
Правоотношенията между енергийните дружества и крайните потребители на
електрическа енергия възникват именно по силата на договори за продажба,
сключени при публично известни общи условия. Обстоятелствата, че абонатът има
качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а енергийното дружество
е по-силната страна в правоотношението, не изключват основното задължение на
купувача да заплати цената на доставената електроенергия. Специфичният предмет
на договора (доставка на електроенергия) също не променя основните
характеристики на продажбеното правоотношение. В Закона за енергетиката не се
съдържат специални разпоредби, които да изключат приложението на общите норми
на ЗЗД относно задължението на купувача да плати цената на продадената енергия.
От това следва, че когато е било доставено определено количество електрическа
енергия, но поради допусната грешка е отчетена доставка в по-малък размер и
съответно е заплатена по-ниска цена от реално дължимата, купувачът следва да
доплати дължимата сума. Дори да липсва
специална правна уредба (преди изменението през 2012г. в чл.83, т.6 и чл.98а,
ал.2, т.6 на ЗЕ и преди приемането на ПИКЕЕ от 2013г., както и след отмяната на
ПИКЕЕ с решения на ВАС, постановени по адм. дела с №2385/2016г., в сила от
14.02.1017г., и №3879/2017г., в сила от 23.11.2018г.), този извод следва от
общото правило, че купувачът по договор за продажба дължи заплащане на цената
на доставената стока, както и от общия правен принцип за недопускане на
неоснователно обогатяване. В този смисъл е актуалната практика на ВКС (Решение
№ 124 от 18.06.2019 г. по гр. д. № 2991/2018 г., III г. о. на ВКС, Решение №
150 от 26.06.2019 г. по гр. д. № 4160/2018 г., III г. о. на ВКС), чиито изводи
се споделят от въззивната инстанция.
По настоящото дело е безспорно установено,
че за периода от 19.01.2017г. до 20.03.2017г. в имота на ищцата са били реално
доставени и потребени 2746 кВт/ч електроенергия на стойност 397,10 лева, които
не са били своевременно фактурирани и заплатени. Ето защо процесната сума от 397,10
лева не е получена от ответника без основание, а е дължима по силата на чл.11,
т.1, чл.18, ал.1 от ОУ на ЕВН ЕС и чл.42 от ОУ на ЕВН ЕР. В случая не се касае
за договорна отговорност, обусловена от виновно поведение на купувача, а за
изпълнение на договорното му задължение за заплащане на цената на доставената
електрическа енергия, което произтича от договорите за продажба и пренос на
електрическа енергия, сключени при общи условия. Ищецът дължи заплащане на
сумата от 397,10 лева, представляваща разлика между фактурираната цена и
действително дължимата съобразно реално потребеното количество електроенергия
за процесния период.
Неоснователни са изложените в отговора на
въззивната жалба доводи относно незаконосъобразността на извършването на
едностранна корекция на сметката на потребителя за минал период на основание
ПИКЕЕ. Настоящият състав споделя гореизложеното становище (обективирано в
Решение № 124 от 18.06.2019 г. по гр. д. № 2991/2018 г., III г. о. на ВКС,
Решение № 150 от 26.06.2019 г. по гр. д. № 4160/2018 г., III г. о. на ВКС,
Решение № 21 от 01.03.2017 г. по т. д. № 50417/2016 г., I г. о. на ВКС), че
купувачът дължи заплащане на реалното количество доставена електроенергия
независимо от наличието на действащи ПИКЕЕ. Това обстоятелство изключва
относимостта на доводите относно законосъобразното извършването на едностранна
корекция на сметката на потребителя за минал период на основание ПИКЕЕ.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че
предявеният иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД се явява
неоснователен. Поради несъвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции
обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено
друго, с което предявеният иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД да бъде
отхвърлен.
Предвид изхода на делото и на основание
чл.78, ал.3 вр. чл.273 от ГПК, въззивното дружество има право да му бъдат
присъдени сторените пред двете инстанции разноски съобразно представените по
делото доказателства за извършването им, както следва: 320 лева – за внесен
депозит за СТЕ; 25 лева – за държавна такса за въззивна жалба. На въззивника
следва да бъде присъдено и юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в
размер на 200 лева за двете инстанции съобразно разпоредбите на чл.78, ал.8 вр.
чл.37 ЗПП вр. чл.25 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Ето защо
въззиваемият следва да бъде осъден да заплати на въззивника сумата от 545 лева,
представляваща сторени по делото разноски пред двете инстанции.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №3189 от 25.11.2019г.,
постановено по гр. д. 4235/2019г., по описа на Районен съд – Бургас, като
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.А.Д., ЕГН: **********,
с адрес: ***, срещу „ЕВН България Електроснабдяване” EАД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Данов” №37, иск с
правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД за присъждане на сумата от 397,10 /триста
деветдесет и седем лева и десет стотинки/ лева, ведно със законната лихва от
датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата, недължимо
платена от ищеца по фактура №**********/12.12.2017г., с която сума ответникът
неправомерно и без правно основание се е обогатил.
ОСЪЖДА С.А.Д., ЕГН: **********, с адрес: ***,
да заплати на „ЕВН България Електроснабдяване” EАД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Данов” №37, сумата от 545
/петстотин четиридесет и пет/ лева, представляваща направените
съдебно-деловодни разноски за производството пред двете съдебни инстанции.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ. 1. 2.