Р Е
Ш Е Н
И Е
№……………………… 2019г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд, ХХVІІІ-ми
състав, в публичното заседание на втори октомври две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. СТАНЕВА
при секретаря Оля Й.,
като разгледа докладваното от съдия Д.
Станева адм.дело № 1141/2019г. по описа на Административен съд-Варна, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145
и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с на
чл.215 ал.1 и чл.225а ал.1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).
Образувано е по жалба на А.М.М.,
ЕГН ********** *** против Заповед № 109/05.04.2019г. на Кмета на район
„Младост“ при Община Варна, с която е наредено да бъде премахнат незаконен
строеж: „едноетажна жилищна сграда със ЗП=57.15кв.м. и тоалет със ЗП=2.80кв.м.,
находяща се в ПИ с идентификатор 10135.3517.34 по КК на гр.Варна“. Жалбоподателката счита заповедта за
неправилна и незаконосъобразна, издадена в противоречие с материалния закон и
при неспазване на процесуалните правила; твърди, че тъй като заповедта се отнася до
строеж, представляващ единствено
жилище за нея и членовете на семейството й, с изпълнението на производството по
чл.225а ал.1 от ЗУТ ще се нарушат техни основни човешки права, защитени от
ЕКПЧОС, тъй като това ще доведе до бездомност обитателите на строежа; твърди, че семейството на
жалбоподателката е свързано с това жилище, тъй като го обитава от 20 години и
същото е декларирано по реда на ЗМДТ, респ. за имота е заплащан ежегоден данък; сочи и допуснати съществени процесуални
нарушения в административното производство и пропуски от страна на органа,
изразяващи се в неуведомяване на жалбоподателката за намерението на
административния орган да премахне сградата. Поради изложените съображения моли съда ва
томени обжалваната заповед. В съдебно заседание и по съществото на спора, чрез
пълномощника си поддържа жалбата. Не претендира присъждане на разноски.
Ответната страна, чрез процесуалния си представител
оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на
ю.к.възнаграждение.
Административен съд гр. Варна,
след като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните, приема за установено следното от фактическа страна:
Производството е започнало по
инициатива на административния орган с връчване на жалбоподателката на
писмо-покана, с което й е дадена възможност да представи всички притежавани от
нея документи, изясняващи законността на строежа. Писмото е получено лично на
28.01.2019г., но такива не са представени.
При извършена проверка,
резултатите от която са обективирани в Констативен
акт № 15/22.02.2019г. на длъжностни лица при район „Младост“ – Община Варна, е
установено, че в част от ПИ с ид.№ 10135.3517.34 по КК на гр. Варна, с
административен адрес гр.Варна, ул. „Г." № 9, са извършени незаконни
строежи (обекти): „Едноетажна жилищна сграда със ЗП=57.15кв.м. и тоалет със ЗП=2.80кв.м.“, собственост на А.М.М.,
като проверката е извършена в присъствие на лицето. Установено е също, че
теренът е общинска частна собственост, съгласно АЧОС № 9219/19.10.2016г.
Строежите са завършени окончателно, като са изпълнени от М. и за тях няма
одобрен проект, разрешение за стоеж и необходимите строителни книжа и
документи. При проверката и по данни от А.М. е установено, че строителството е
извършено през 1994г., като не е установено каква е конструктивната обвързаност
на сградите. По ОУП на Община Варна имотът попада в зона ЗМФ, съгласно КК на гр.
Варна - е предназначен за друг вид застрояване, а съгласно ЗРП за 15м.р. на гр.
Варна УПИ е отредено „за жилищно строителство“. Строежите са V-та категория,
съгласно чл.137 ал.1 т.5 от ЗУТ.
При тези данни е установено, че са
нарушени разпоредбите на чл.148 ал.1 от ЗУТ, като е прието, че са налице
основания за започване на административно производство за премахване на
незаконното строителство.
В законоустановения срок срещу
съставения констативен акт, връчен
на жалбоподателката в деня на съставянето му – 22.02.2019г. е постъпило писмено възражение
рег.№ РД19004243МЛ/06.03.2019г.,
което е разгледано от кмета на район „Младост“ при Община Варна, но е прието за
неоснователно.
Във връзка извършената проверка, в административната
преписка е приложено становище на Главния архитект на район „Младост" при
Община Варна, в което е посочено, че незаконните строежи „едноетажна жилищна
сграда със ЗП=57.15кв.м. и тоалет
със ЗП=2.80кв.м.", находящи се в ПИ
10135.3517.34 по КК на гр.Варна, с административен адрес: гр. Варна, ул. „Г."
№ 9, не са били
допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени,
или по действащите разпоредби съгласно ЗУТ, не са търпими строежи по смисъла на
пар.127 ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ и
подлежат на премахване или забрана за ползване.
С оспорената в настоящото
производство Заповед № 109/05.04.2019г. Кметът на район „Младост“ е възприел
констатациите в протокола от извършената проверка и становището на Главния
архитект на район „Младост". Приел е, че строителството е
извършено през 1994г. от А.М.М., че строежите са V-та категория, завършени са
окончателно и без разрешение за строеж и необходимите строителни книжа и
документи, удостоверяващи законността, при липса на подадени заявления за
узаконяване по пар.183 и пар.184 от ПЗР на ЗИДЗУТ, и е наредил
да бъде премахнат незаконен строеж: „едноетажна жилищна сграда със ЗП=57.15кв.м. и тоалет със ЗП=2.80кв.м.“, находящ се в ПИ ид.№
10135.3517.34 по КК на гр.Варна.
По делото е приобщена
административната преписка по издаване на оспорения административен акт в
цялост. Тя съдържа доказателства за компетентността на административния орган,
за имотното и финансово положение на жалбоподателката и членовете на
семейството й, декларация по чл.14, чл.27 и §2 от ПЗР на ЗМДТ за процесния имот
и вносни бележки за платен данък по реда на ЗМДТ.
Горната фактическа обстановка, по
същество безспорна между страните, съдът приема за установена въз основа на
писмените доказателства по административната преписка, чийто съвкупен анализ не
налага различни изводи.
При така установената фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Жалбата е подадена пред надлежен
съд, в предвидения от закона срок, при наличие у жалбоподателката на правен
интерес от оспорването, поради което производството е допустимо. Разгледана по
същество, същата се явява неоснователна по следните съображения:
Оспорената заповед е издадена от
компетентен орган, съгласно разпоредбата на чл.225а ал.1 от ЗУТ, вр. чл.225
ал.2 от ЗУТ, при спазване на установената писмена форма. Същата съдържа всички
изискуеми реквизити по чл.59 ал.2 от АПК. Посочено е правното основание за
издаването й, както и релевантните за наличието на хипотезата на чл.225а ал.1,
вр. чл.225 ал.2 т.2 от ЗУТ факти, а именно: извършен строеж от V-та категория,
изпълнен без изискуемите се строителни книжа.
Съгласно чл.225а ал.2 от ЗУТ, при
констатиране на строеж от четвърта до шеста категория или на част от него,
незаконен по смисъла на чл.225 ал.2 от ЗУТ, от служителите по чл.223 ал.2 от ЗУТ, се съставя констативен акт, който се връчва на заинтересуваните лица,
които могат да подадат възражения в 7-дневен срок. Заповедта за премахване на
незаконния строеж се издава от кмета на общината или от упълномощено от него
длъжностно лице след изтичането на срока за възражения. В тази връзка към
административната преписка са приложени Заповед № 4794/25.11.2015г. на Кмета на община Варна и
възражение на А.М. срещу съставения констативен акт.
За да бъде издадена заповед по
този ред, е необходимо да са налице следните материално-правни предпоставки: да
е налице обект, който да отговаря на изискванията за "строеж" по
смисъла на пар.5 т.38 от ДР
на ЗУТ, който да е незаконен по смисъла на чл.225 ал.2 от ЗУТ, и този строеж да
е извършен от констатирания като негов автор правен субект.
По делото е безспорно установено,
че процесният строеж е незаконен, тъй като не са представени документи за
учредено право на строеж в чужд имот – частна общинска собственост, одобрени
проекти, разрешение за строеж, заповедна книга и документ за въвеждане в
експлоатация на обекта т.е.,
строежът отговаря на квалификацията за незаконен строеж по смисъла на чл.225
ал.2 т.2 от ЗУТ – извършен е без одобрени инвестиционни проекти и без
разрешение за строеж. По настоящото дело липсва и спор относно авторството на
строежа.
Разпоредбите на ЗУТ позволяват
запазването на незаконен строеж в случай, че същият е търпим, като се проверява
допустимостта му или към нормативите по време на извършването му, или към
настоящия момент. По делото не се установи процесният строеж да е търпим. За да
бъде определен един строеж като търпим, той следва да отговаря на изискванията
на пар.16 от ПЗР на ЗУТ, пар.184 от ПР на ЗИД на ЗУТ (ДВ, бр.65
от 22.07.2003г.) или пар.127 от ПЗР на
ЗИД на ЗУТ (ДВ, бр.82 от 26.10.2012г.). В настоящия случай тези изисквания не
са спазени. Видно от представеното и приобщено по делото становище на Главен
архитект на район „Младост“ при Община Варна, процесната сграда е недопустима
по разпоредбите, които са действали по времето, когато е извършено
строителството – 1994г., както и по действащите разпоредби на ЗУТ, тъй като се
касае за строеж, осъществен върху имот – частна общинска собственост без
предварително да е било учредено право на строеж от собственика на имота, както
и че строежите не са заявени в законоустановените срокове с искане за издаване
на акт за узаконяване по пар.183
и пар.184 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ и пар.127 от ПЗР на ЗУТ. Не представлява
индиция за търпимост или допустимост на процесния строеж обстоятелството, че
жалбоподателката е декларирала имота с декларация по реда на чл.14, чл.27 и пар.2 от ПЗР на ЗМДТ и е заплащала
данък за него. Това са правно ирелевантни факти, които не следва да бъдат
коментирани. При доказателствена тежест за жалбоподателката в хода на съдебното
производство не бяха представени никакви писмени доказателства, които да имат
правно значение за квалификацията на строежа като търпим.
На следващо място съдът намира за
неоснователно възражението на жалбоподателката за противоречие на оспорената
заповед с чл.8 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните
свободи. Вярно е, че конвенцията е подписана, ратифицирана и обнародвана от
Република България, поради което по силата на чл.5 ал.4 от Конституцията на
Република България е част от вътрешното право и има примат при противоречие с
норма от националното право. Член 8 от КЗПЧОС защитава и гарантира правото на
личен и семеен живот, на жилище и тайната на кореспонденция. Видно от самата
норма, регламентираните права не са абсолютни и могат да бъдат ограничавани при
наличие на предпоставките, визирани в ал.2, а именно – намесата на държавните
власти да е предвидена в закона и необходима в едно демократично общество в
интерес на националната и обществената сигурност или на икономическото
благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или престъпления,
за защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите.
С обжалваната заповед е
осъществена намеса в правото на жалбоподателката на зачитане на нейното жилище,
но тази намеса на държавата в случая е допустима, законосъобразна и
пропорционална според съда, защото обстоятелството, че М. и семейството й
живеят повече от 20 години в процесната жилищна сграда не я прави законен
строеж. От друга страна се цели защита на живота и здравето на самата
жалбоподателка и всички живеещи в процесната сграда, както и защита на живота и
здравето на всички останали граждани. След като в ЗУТ се допуска хипотеза, при
която отпада възможността за узаконяването на незаконни строежи, то очевидно е
налице засилен обществен интерес от предварителен контрол върху сигурността,
хигиената и естетиката на строителството, което прави нареденото премахване на
спорния строеж, изграден без предварително разрешение за строеж, съответстващо
както на чл.6 от АПК, така и на чл.1 от Протокола към ЕКЗПЧОС. Изискването за
извършване на строеж едва след одобряване на инвестиционни проекти и издаване
на разрешение за строеж е създадено с оглед защита на живота и здравето на
гражданите, включително и на
извършващите строежа, доколкото именно само при спазване на строителните
правила и норми, гаранция за което е издаването на разрешение за строеж, може
да се осигурят спазване на безопасно изграден строеж, при съобразяване с всички
съществуващи правила за стабилност, здравина и устойчивост на същия. И тук е
балансът между интересът на държавата и индивида.
На следващо място
административният орган е събрал и разгледал достатъчно доказателства за факти
и обстоятелства, относно личния статут на жалбоподателката и членовете на
нейното семейство. Установил е, че семейството на жалбоподателката се състои от
четирима пълнолетни и работоспособни български граждани, всеки от които е
декларирал доходи значително по-високи от определената с Постановление на МС линия
на бедност за страната за 2019г. Установено е, че в семейството на
жалбоподателката няма непълнолетни и малолетни лица, същите не са ползватели на
социална услуга, не са социално подпомагани, няма данни за издаден ТЕЛК на
някой от тях и не са лица със специални нужди.
Оспорената заповед не е в
противоречие и с цитираното в жалбата решение от 24.04.2012г. на ЕСПЧ по делото
Й. и други против България, доколкото казусите не са идентични, а също и поради
пропорционалността на намесата на държавата в настоящия случай, както това вече
беше казано. От друга страна, съдът намира, че доколкото жалбоподателката сама
с поведението си е причина за създалото се положение – наличие на незаконен
строеж, подлежащ на премахване, тя не може да черпи права от своето
неправомерно поведение. В противен случай би се стигнало до нарушаване на
основен правен принцип.
По отношение възражението за
допуснати съществени процесуални нарушения в административното производство и в
частност на нормата на чл.34 ал.3 от АПК, следва да се отбележи следното:
Производството е започнало по
инициатива на административния орган с връчване на писмо-покана, с което на
жалбоподателката е дадена възможност да представи всички притежавани от нея
документи, изясняващи законността на строежа. Писмото е получено от нея лично
на 28.01.2019г., но такива не са били представени. На 22.02.2019г. е съставен
Констативен акт от длъжностни лица при район „Младост“, в присъствие на
жалбоподателката, която е депозирала писмени възражения в законоустановения
14-дневен срок - на 06.03.2019г. В посочените възражения, жалбоподателката е
посочила, че „с този констативен акт се поставя началото на производство по
реда на чл.225а ал.1 от ЗУТ, който ще доведе до издаване на заповед за
премахване на строежа“ т.е.
жалбоподателката е била уведомявана на всеки етап от процедурата и същата е
била запозната със законовата уредба и с това как ще се развие тя. Предвид
изложеното, съдът намира, че при издаване на оспорената заповед не са допуснати
процесуални нарушения, толкова съществени, че да влекат порок на издадения
административен акт.
С оглед изложеното настоящият
състав приема, че е налице незаконен строеж по смисъла на чл.225 ал.2 т.2 от ЗУТ, подлежащ на премахване по реда на чл.223 ал.1 т.8 от ЗУТ, на каквото
правно основание е издадена оспорената заповед, поради което жалбата следва да
бъде отхвърлена като неоснователна.
Ответникът е претендирал
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. От юрисконсулт е извършено
процесуално представителство, редовно упълномощен в съответствие с чл. 32, т. 3
от ГПК, вр. чл. 144 от АПК. На основание чл. 78, ал. 8, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП,
вр. чл. 144 от АПК, поради това, че делото не е с фактическа и правна сложност,
следва на район "Младост" при
Община Варна /с оглед нормата на чл. 46,
ал. 1, т. 1 от ЗМСМА/, да се присъди възнаграждение за юрисконсулт в минималния
предвиден размер съгласно чл. 24 от НЗПП, а именно 100лв. На основание чл. 143, ал. 4 от АПК, жалбоподателката следва да
бъде осъдена за плати в
полза на район "Младост" при
Община Варна сумата от 100лв.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.М.М., ЕГН: **********,***
против Заповед № 109/05.04.2019 г. на Кмета на район „Младост“ при Община
Варна, с която е наредено да бъде премахнат като незаконен строеж: „едноетажна
жилищна сграда със ЗП=57.15кв. м и тоалет със ЗП = 2.80кв. м., находяща се в ПИ
с идентификатор 10135.3517.34 по КК на гр. Варна“.
ОСЪЖДА А.М.М., ЕГН **********,*** да
заплати в полза на район „Младост“ при Община Варна сумата от 100лв./сто/, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалване пред Върховния административен съд на РБ в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Административен съдия: