№ 121
гр. С., 05.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, V ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Янита Д. Я.
при участието на секретаря Т. Р. Вутева
като разгледа докладваното от Янита Д. Я. Търговско дело №
20231800900145 по описа за 2023 година
ИЩЕЦЪТ - Д. В. А. от гр. Б., бул. „Б.“ № 13, с ЕГН **********, чрез пълномощник
адв. Я. Д. от САК, е предявил срещу Сдружение „Н.Б.Б.А.З.“, ЕИК ********* (НББАЗ)
обективно съединени искове с правно основание чл.511, ал.3 във вр. с ал.1, т.2 от КЗ :
1.за заплащане на обезщетение в размер на 150 000 лева за причинени на ищцата
неимуществени вреди – физически болки и страдания и изживян стрес вследствие нанесено
й телесно увреждане – САХ в дясно темпорално; аерирани околоносни кухини с кръвнисти
материи в двата максиларни синуса и ляв сфеноидален синус и ляв фронтален; фрактура на
фронталната кост в ляво и предна стена на фронтален синус; фрактура на аркус зигоматикус
в ляво и лат. стена на ляв аорбита; вероятни фрактури на лат. стена на двата максиларни
синуса и ляв сфеноидален синус; фрактура на ацетабулум и фрактура на иличната кост с
дислокация; фрактура на 8 и 9 ребро аксиларно в дясно; фрактури на 10 и 11 ребро
паравертебрално в дясно; минимален плеврален излив в дясно; разкъсно-контузна рана на
лява вежда, причинено в резултат на ПТП, настъпило на 14.05.2023 год. около 10.10 часа на
път I – 1 /Е79/, в района на км.181, по вина на Monsen Mohammadreza Gholamal, ирански
гражданин – водач на товарен автомобил марка „Волво“, модел „FH РС24“, с peг. №
29АВ477, със застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключена с
ирански застраховател – Bimeh Iran /Iran Insurance Company/, без кореспондент за
територията на Република България, с полица № IR11/1402/284/284/98, валидна до
25.05.2023 год., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 30.06.2023 год. до
окончателното й заплащане и
2. за заплащане на обезщетение в размер на 201.06 лева за причинени й имуществени
вреди – направени от ищцата разходи за лекарствени средства за лечение на причинените й
1
при горното ПТП телесни увреждания, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
30.06.2023 год. до окончателното й заплащане.
Претендират се и направените по делото разноски.
Исковете подлежат на разглеждане по реда на Глава ХХХІІ от ГПК – с оглед
разпоредбата на чл.365, т.1 от ГПК. Исковата молба след отстраняване на нередовностите й с
молба от 08.08.2023 год. отговаря на изискванията на чл.127-128 от ГПК и предявените с нея
осъдителни искове са допустими – предявени са при спазване на изискванията на чл.511,
ал.3 от КЗ и след постановен на 10.07.2023 год. отказ на НББАЗ да изплати обезщетение по
заведената пред него щета № БГ-23-IR-00338.
С исковата молба се твърди, че на 14.05.2023 год. ищцата пътувала по път I – 1 /Е79/
като пътник в лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с ДК № СО 3354 АР,
управляван от В. Д. М. с ЕГН **********, когато около 10.10 часа в района на км.181
насрещно движещ се товарен автомобил марка „Волво“, модел „FH РС24“, с peг. №
29АВ477, управляван от иранския гражданин Monsen Mohammadreza Gholamal, внезапно
навлязъл в лентата за насрещно движение и реализирал ПТП с автомобила „Фолксваген“,
при което на ищцата били причинени телесни увреждания. В проведеното по делото съдебно
заседание на 26.03.2024г. ищцата уточнява, че е заемала в автомобила мястото зад шофьора
в ляво.
Твърди се, че виновен за инцидента бил водачът на товарния автомобил, който
нарушил разпоредбите на чл.5, ал.1, чл.15, ал.1, чл.16, ал.1, чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП. Във
връзка с причиненото ПТП било образувано досъдебно производство № 154/2023 год. на РУ
– Б., пр.пр. № 780/2023 год. на Районна прокуратура – Б..
Твърди се, че непосредствено след инцидента ищцата била откарана в УМБАЛ „Св.
Анна“ АД – гр. С., където била приета със силни болки в областта на гръдния кош. След
извършени прегледи и консултации й била поставена диагноза: САХ в дясно темпорално;
аерирани околоносни кухини с кръвнисти материи в двата максиларни синуса и ляв
сфеноидален синус и ляв фронтален; фрактура на фронталната кост в ляво и предна стена на
фронтален синус; фрактура на аркус зигоматикус в ляво и лат. стена на ляв аорбита;
вероятни фрактури на лат. стена на двата максиларни синуса и ляв сфеноидален синус;
фрактура на ацетабулум и фрактура на иличната кост с дислокация; фрактура на 8 и 9 ребро
аксиларно в дясно; фрактури на 10 и 11 ребро паравертебрално в дясно; минимален
плеврален излив в дясно; разкъсно-контузна рана на лява вежда. Ищцата била
хоспитализирана от 14.05.2023 год. до 25.05.2023 год., като на 22.05.2023 год. била
извършена оперативна интервенция – закрито наместване на фрактурата без вътрешна
фиксация, състоящо се в безкръвно наместване на тазобедрената става и поставяне на
директна екстензия през tuberositas tibiae. Ищцата била изписан за продължаващо домашно
лечение с препоръки за строг постелен режим за срок от 45 дни, след което било
препоръчано да се вертикализира с рехабилитатор, прием на лекарствени средства, както и
провеждане на рехабилитация и дихателна гимнастика в леглото. На ищцата бил издаден
болничен лист № Е20231625097 за временна нетрудоспособност за периода от 14.05.2023
2
год. до 24.06.2023 год. /общо 42 календарни дни/.
Твърди се, че болките от получените при инцидента травми били особено интензивни
и към настоящия момент, като възстановителният период щял да продължи около 6 месеца.
Твърди се още в исковата молба, че за товарния автомобил марка „Волво“, модел „FH
РС24“, с peг. № 29АВ477, при управлението на който виновно било причинено ПТП, имало
сключена застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите с ирански
застраховател – Bimeh Iran /Iran Insurance Company/, без кореспондент за територията на
Република България, с полица № IR11/1402/284/284/98, валидна до 25.05.2023 год., поради
което ищецът предявил претенцията си за заплащане на застрахователно обезщетение пред
ответника – вх. № 20573/30.06.2023 год. по описа на НББАЗ. Във връзка със същата била
образувана преписка по щета № БГ-23-IR-00338, като с писмо изх. № 1-0780/10.07.2023 год.
НББАЗ уведомил ищцата, че отказва да изплати обезщетение по същата.
Преписи от и.м. и приложенията към нея са връчени на ответника с указанията по
чл.367-370 от ГПК, като в срока по чл.367, ал.1 от ГПК същият е подал писмен отговор, с
който е оспорил исковете по основание и размер, взел е становище по обстоятелствата, на
които се основават и е направил възражения срещу тях.
С отговора се оспорват твърденията по и.м. за отговорността на водача на товарния
автомобил марка „Волво“, модел „FH РС24“, с peг. № 29АВ477 за реализирането на ПТП и
последиците от него, механизма на реализиране, причинната връзка между процесните
вреди и пътния инцидент. Сочи се, че към настоящия момент отговорността за
реализирането на ПТП не е установена по надлежния ред с влязла в законна сила присъда на
наказателния съд.
При условията на евентуалност се навежда възражение за съпричиняване на
вредоносните последици от действията и бездействията на ищцата, като се сочи, че същата
като пътник в автомобила при ПТП е съпричинила вредоносния резултат : 1/ тъй като не е
ползвала обезопасителен колан, с което е способствала причиняването на травмите си и 2/
при условията на евентуалност се твърди, че обезопасителния колан е бил технически
неизправен и/или негоден да изпълнява предназначението си.
Оспорват се и твърденията в исковата молба за претърпените неимуществените вреди
от ищцата, както и претендирания размер на обезщетението, за което се сочи, че не е
съответно на претърпените вреди, като не отговаря на принципа за справедливост, заложен
в чл.52 от ЗЗД и не съответства на трайната съдебна практика при определяне на размер на
обезщетение за неимуществени вреди по сходни случаи.
Ответникът възразява и срещу претендираното обезщетение за имуществени вреди в
размер на 201.06 лева, представляващ разход за ползването на частна линейка, но такъв
разход не се твърди в исковата молба.
Оспорва се изцяло и иска за законна лихва, доколкото същият се явява акцесорен на
главния; оспорва се и началната дата на претенцията за лихва.
Препис от отговора на исковата молба е връчен на ищцата с указанията по чл.372 от
3
ГПК, като в срока по чл.372, ал.1 от ГПК същата, чрез пълномощника си е депозирала
допълнителна искова молба, с която е пояснила и допълнила първоначалната. С ДИМ е
направено ново доказателствено искане – за издаване на съдебно удостоверение, което да
послужи пред УМБАЛ „Св. Анна“ – гр.С. за снабдяване от там с история на заболяването на
ищцата. С ДИМ са представени и четири болнични листа, касаещи ищцата.
Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди
във връзка с доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:
Видно от представения по делото заверен препис от одобрено в о.с.з. на 27.09.2023
год. по НОХД № 629/2023 год. на РС – Б. споразумение, със същото М.М.Г. /Mohsen
Mohammadreza Gholamalian/ – деликвентът, сочен в настоящата искова молба, е бил признат
за виновен в това, че на 14.05.2023 год., около 10.15 часа, на главен път I – 1, в района на
181+800 км, в местността „Копяновец“, землище на община Б., при управление на моторно
превозно средство – товарна композиция, състояща се от влекач марка „Волво“, модел „FH
РС24“, с peг. № 29АВ477 и ремарке марка „Мамут“ с peг. № 29АВ778, с посока на движение
от гр. М. към гр. Б., нарушил правилата за движение по пътищата, регламентирани в чл.21,
ал.2, чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП и чл.63, ал.2, т.1, изр.1-во от ППЗДвП, в резултат на което по
непредпазливост причинил телесна повреда на повече от едно лице, а именно:
- средна телесна повреда на В. Д. М. от гр., Б. ;
- средна телесна повреда на Н. В.ов Д. от гр. Б.;
- средна телесна повреда на Д. В. А. от гр. Б. – настоящ ищец, изразяваща се в
черепно-мозъчна травма - голяма разкъсно контузна рана на челото над лявата вежда,
счупване на предната стена на челния синус в ляво, минимален кръвоизлив под меките
мозъчни обвивки в дясно слепоочно, причинила разстройство на здравето временно опасно
за живота; счупване на челюст - на лявата яблъчна кост /скула/, довело до трайно
затруднение в дъвченето и говоренето за срок по-голям от 30 дни; счупване на осмо и девето
ребра в дясно по мишнична линия, счупване на десето и единадесето ребра вдясно до
гръбначния стълб, причинило трайно затруднение в движението на снагата за срок по-голям
от 30 дни; счупване на лявата главулечна ямка и на лявата хълбочна кост, с изкълчване на
главата на дясната бедрена кост, довели до трайно затруднение в движението на левия долен
крайник за срок по голям от 30 дни,
поради което и на осн. чл.343, ал.3, б.„а“ във вр. с ал.1, б.„б“ във вр. с чл.342, ал.1 и
чл.55 ал.1, т.1 от НК е бил осъден на лишаване от свобода за срок от десет месеца,
изпълнението на което е било отложено на осн. чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от три
години.
От заключението по назначената по делото комплексна съдебно-медицинска и
автотехническа експертиза, неоспорено от страните, се установява, че ищцата е била приета
за лечение в УМБАЛ „Света Анна“ АД – С. в Клиниката по хирургия на 14.05.2023 год. след
като пострадала при ПТП като пасажер в автомобил. Видно от представената с и.м. епикриза
ИЗ № 11083 на УМБАЛ „Света Анна“ АД – С., при извършените прегледи и образни
4
изследвания на ищцата били установени следните травматични увреждания:
- травматичен субарахноидален кръвоизлив /под меките мозъчни обвивки/;
- счупване на челната кост вляво;
- разкъсно-контузна рана челно над фрактурата на челната кост. Раната с
подлежащото счупване на челната кост осъществили пряка комуникация между околната
среда и черепната кухина и представлявали нараняване проникващо в черепната кухина;
- счупване на синусите на горната челюст, на челната кост и сфеноидалния синус;
- счупване на лявата яблъчна кост /зигоматикус/. Зигоматичната кост била
анатомично и функционално свързана с горната челюст и нейната фрактура реализирала
медикобиологичният показател счупване на челюст. Под същия критерий следвало да се
определи и счупването на стените на двата максиларни /на горната челюст/ синуси;
- счупване на лявата главулечна ямка /ацетабулум/ с луксация на главата на бедрената
кост;
- счупване на лявата хълбочна кост. Само по себе си това увреждане довело до трайно
затруднение на движението на левия долен крайник;
- счупване на 8, 9, 10 и 11-то ребра вдясно, което увреждане причинило на
пострадалата трайно затруднение на движението на снагата.
Проведено било лечение, включващо медикаментозна терапия, както и закрито
наместване на фрактурата с поставянето на крайника на директна екстензия.
След подобряване на състоянието на ищцата била изписан на 25.05.2023 год. с
диагноза - фрактура на ацетабулум с дислокация на главата на бедрената кост. Разкъсно-
контузна рана на главата.
Във връзка с поставените на КСМАТЕ задачи от ответника експертизата сочи, че с
оглед механизма на пътнотранспортното произшествие, деформациите на автомобила, вида,
характера и анатомичната локализация на телесните увреждания на ищцата, както и
механизма на тяхното причиняване, ако пострадалата в момента на удара е била без
поставен обезопасителен колан би получила по-тежки травматични увреждания основно по
главата и тялото. Експертизата е категорична, че при конкретния механизъм на
произшествието се налага изводът, че пострадалата в момента на произшествието е била с
поставен обезопасителен колан, което определя и нараняванията й, причинени от
съприкосновението на тялото й с части от автомобила при деформирането му.
От показанията на свидетелката Ц.П. А., дъщеря на ищцата, се установява следното :
Свидетелката посетила на 14.05.2023 год. в болница майка си, която била
транспортирана там след катастрофа същия ден. Майка й била в реанимация. Лекарката, с
която говорила свидетелката й казала, че майка й е в много тежко състояние и предложила
едва ли не да я види за последно. При влизането в стаята свидетелката видяла, че майка й е в
много тежко състояние, с превръзка на лицето, психическото й състояние също било тежко,
защото не я познала. Около две седмици ищцата била в реанимация и никой не бил допускан
5
повече при нея. Ищцата останала в болница около 2 – 3 седмици. При изписването й
трябвало линейка, за да я транспортира, защото не можела да ходи изобщо и не била в
адекватно състояние. Необходимо й било дълго време, за да се възстанови психически.
Свидетелката сочи още, че се грижила тя за майка си в гр.Б. около 20 дни, защото била в
критично състояние. Не можела нищо да прави, не можела да се храни, да ходи до тоалетна,
нито да извършва някакви дейности с ръцете си в началото. След около една седмица се
възстановила малко. Шест месеца или повече били необходими на ищцата, за да се
възстанови психически и да издържи операция за смяна на тазобедрена става, която била
направена месец ноември 2023г. Отделно от това черепно-мозъчната травма също била
пречка и изисквала време за възстановяване. Ищцата приемала лекарства, за да може да се
възстанови и да издържи операцията. Сега ищцата била малко обезверена, още трудно
ходела с бастун, възстановявала се бавно. Всяка седмица казвала на свидетелката, че не й
остава много да живее. Много била отчаяна, емоционално, психически. Трудно общувала с
хората. Притеснявала се, ставало й зле. Преди ПТП ищцата работела в гр.Б.. Сега от
03.06.2024 г. отново се върнала да работи на същата работа, но само първи смени, за да
прецени дали ще се справя.
Видно от представените с исковата молба фактури № 2090/17.05.2023 год. и №
**********/20.05.2023 год., ведно с фискални бонове към същите, както и от касов бон №
309556 от 21.05.2023г. във връзка с причинените й при горното ПТП телесни увреждания
ищцата е направила и разходи в размер на 201.06 лева – заплатени лекарствени средства.
С определението си по чл.374 от ГПК съдът с оглед становището на ответника в
отговора на и.м. е обявил по реда на чл.146, ал.1, т.4 от ГПК за безспорно и ненуждаещо се
от доказване между страните твърдяното от ищцата застрахователно правоотношение,
възникнало по силата на застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност”
на автомобилистите за товарния автомобил марка „Волво“, модел „FH РС24“, с peг. №
29АВ477, със застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключена с
ирански застраховател – Bimeh Iran /Iran Insurance Company/, без кореспондент за
територията на Република България, с полица № IR11/1402/284/284/98, валидна до
25.05.2023 год.
Видно от представените с исковата молба претенция на Д. В. А. за изплащане на
застрахователно обезщетение вх. № 2-0571/30.06.2023 год. по описа на НББАЗ и писмо изх.
№ 1-0780/10.07.2023 год. по описа на НББАЗ, при ответника е била образувана преписка по
щета № БГ-23-IR-00338, като с горното писмо са били изискани допълнителни доказателства
във връзка с установяване на събитието; по делото не се установи до изтичане на срока по
чл.496, ал.1 от КЗ НББАЗ да се е произнесъл по горната претенция, включително с отказ за
изплащане на обезщетение, както се сочи в исковата молба.
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.511, ал.1, т.2 от КЗ в случаите на настъпило
6
застрахователно събитие на територията на Република България с участието на виновен
водач, който управлява моторно превозно средство, което обичайно се намира в държава,
чието национално бюро членува в Съвета на бюрата, претенцията се обработва от
Националното бюро на българските автомобилни застрахователи (НББАЗ) когато няма
кореспондент за територията на Република България на застрахователя на виновния водач.
Съгласно чл.511, ал.3 от КЗ в случаите на ал.1 увреденото лице може да предяви
претенцията си за плащане пред съда само когато бюрото не се е произнесло по подадената
претенция в срока по чл.496, ал.1 от КЗ, отказано е изплащане на обезщетение или ако
увреденото лице не се е съгласило с размера на обезщетението, като съответно се прилага
чл.380 от КЗ.
Съгласно чл.512, ал.1 от КЗ когато към бюрото се предяви претенция за обезщетение,
се прилага чл.496 от КЗ – срокът за окончателно произнасяне по претенцията не може да е
по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл.380 от КЗ, т.е. бюрото изпада в
забава след изтичане на горния срок и от този момент дължи и законната лихва по чл.429,
ал.3 от КЗ за забава върху дължимото застрахователно обезщетение.
За да се ангажира по горния ред отговорността на НББАЗ е необходимо към момента
на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение по договор за
застраховка „Гражданска отговорност” за моторно превозно средство, което обичайно се
намира в държава, чието национално бюро членува в Съвета на бюрата, както и да са налице
всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи
основание за отговорност на прекия причинител – застрахован спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди.
В настоящия случай допустимостта на предявените искове бе установена с
представената с и.м. заведена пред НББАЗ претенция по чл.511, ал.1, т.2 от КЗ на Д. В. А. за
изплащане на застрахователно обезщетение, по която е била образувана преписка по щета №
БГ-23-IR-00338 на НББАЗ и по която не се установи до изтичане на срока по чл.496, ал.1 от
КЗ НББАЗ да се е произнесъл, като определи и заплати обезщетение или откаже заплащане
на такова.
По основателността на исковете съдът намира следното:
В настоящия случай с оглед приложението на чл.300 от ГПК за настоящия съд,
разглеждащ гражданските последици от деянието, е задължително постановеното от
наказателния съд с приложеното по делото одобрено в о.с.з. на 27.09.2023 год. по НОХД №
629/2023 год. на РС – Б. споразумение – относно това дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновност на дееца. От горното следва, че зачитайки горното одобрено
от наказателния съд споразумение, приравнено на влязла в сила присъда, настоящият
съдебен състав следва да приеме за установени: първо, извършеното виновно от М.М.Г.,
ирански гражданин деяние, съставляващо престъпление по чл.343, ал.3, б.„а“ във вр. с ал.1,
б.„б“ във вр. с чл.342, ал.1 от НК; второ, настъпилите като пряк резултат от ПТП телесни
увреждания на ищцата, описани в самото споразумение и потвърдени от заключението на
7
КСМАТЕ.
Установена бе и причинната връзка между горните нанесени на ищцата телесни
увреждания и търпените от нея физически болки и страдания и изживян стрес.
По делото бе установен и последния елемент от фактическия състав за ангажиране на
отговорността на НББАЗ по предявения иск по чл.511, ал.3 във вр. с ал.1, т.1 от КЗ –
обстоятелството, че за товарния автомобил марка „Волво“, модел „FH РС24“, с peг. №
29АВ477, който обичайно се намира в държава, чието национално бюро членува в Съвета на
бюрата, управляван при ПТП от деликвента М.М.Г., е била сключена с ирански
застраховател – Bimeh Iran /Iran Insurance Company/, без кореспондент за територията на
Република България, застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите с полица №
IR11/1402/284/284/98, валидна до 25.05.2023 год. – същото е било обявено по реда на чл.146,
ал.1, т.4 от ГПК за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните с оглед
становището на ответника в отговора на и.м.
Доказани по основание, предявените искове по чл.511, ал.3 във вр. с ал.1, т.2 от КЗ са
доказани отчасти по размер.
Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост, което понятие не е абстрактно, а е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се
отчетат от съда при определяне на размера на обезщетението – възрастта на увредения,
общественото му положение, настъпилите в страната в обществено-икономически план
промени в сравнение с момента на настъпване на вредата /решение № 1599/22.06.2005 год.
по гр.д. № 876/2004 год. на ВКС, IV г.о./ и икономическата конюнктура на даден етап от
развитието на обществото /решение № 749/05.12.2008 год. по т.д. № 387/2008г. на ВКС, II
т.о. и решение № 124/11.11.2010 год. по т.д. № 708/2009 год. на ВКС, II т.о./, стояща в
основата на нарастващите във времето нива на минимално застрахователно покритие за
случаите на причинени на трети лица от застрахования неимуществени вреди /решение №
83/06.07.2009 год. по т.д. № 795/2008 год. на ВКС, II т.о./. При определяне на обезщетението
се съобразяват характера и тежестта на вредите, тяхното проявление във времето и
цялостното неблагоприятното отражение на увреждащото деяние в патримониума на
увредените лица.
В настоящия случай неимуществените вреди са във формата на физически болки и
страдания и изживян стрес, търпени от ищцата, като пряка и непосредствена последица от
получените при ПТП травматични увреждания. Към момента на причиняване на травмите
ищцата е била на 52 години, като с оглед естеството на получените от нея множество
наранявания е бил продължителен периода на възстановяването й. Същевременно съдът
отчита, че физическите болки и страдания от фрактурите са били с по-голям интензитет в
началото и са продължили, намалявайки, няколко месеца, през което време ищцата е имала
нужда от помощ при хранене, обличане и тоалет, съпроводена с болезненост при движение.
Съдът отчита и че в случая травмите е са наложили оперативно лечение и сравнително
продължителен болничен престой. В обобщение съдът приема, че така установените
8
неблагоприятни проявления на причинените на Д. В. увреждания налагат определяне на
обичайния определян в практиката на съдилищата размер на обезщетението за сходни
претърпени неимуществени вреди, което следва да допринесе за репатриране на
неблагоприятните последици от увреждащото събитие в патримониума на ищцата, а именно
– обезщетение в размер на 100 000 лева, която сума ответникът следва да се осъди да
заплати на ищцата на осн. чл.511, ал.3 във вр. с ал.1, т.1 от КЗ. Първият от предявените
искове – за заплащане на обезщетение за причинени на ищцата неимуществени вреди,
следва да се отхвърли като неоснователен за разликата до пълния му предявен размер от 150
000 лева.
Съдът не намира основания по чл.51, ал.2 от ЗЗД за намаляване на така определеното
обезщетение на ищцата във връзка с наведените в отговора на исковата молба от ответника
доводи, че ищцата е пътувала без поставен обезопасителен колан или евентуално, че същият
е бил технически неизправен.
Съдът кредитира заключението на КСМАТЕ, като обосновано и обективно,
включително и в частта му, с която се сочи, че в момента на произшествието ищцата е била с
поставен обезопасителен колан, което определя и липсата на още по-тежки наранявания –
поради което не може да се приеме, че с други свои действия/бездействия ищцата е
допринесла за настъпване на причинените му увреждания.
Върху така определеното обезщетение от 100 000 лева, съдът на осн. чл.429, ал.3 от
КЗ във вр. с чл.512 от КЗ следва да присъди и законната лихва за забава върху дължимото
застрахователно обезщетение, считано от 30.06.2023 год. до окончателното му заплащане –
от датата, на която е бил сезиран ответникът за изплащане на застрахователно обезщетение.
Разпоредбата на чл. 429, ал. 2 във вр. с ал. 3 КЗ включва в обема на застрахователното
покритие отговорността на застрахования за лихви за забава, когато застрахованият отговаря
за тяхното плащане пред увредено лице, които лихви се дължат при условията на чл. 429,
ал. 3 КЗ - т. е. в тази хипотеза застрахователят покрива отговорността на застрахования за
лихви за забава и отговаря за забавата на застрахования в очертаните рамки. Съгласно
разпоредбата на чл. 497 КЗ застрахователят отговаря вече за собствената си забава ако не е
изплатил или определил застрахователното обезщетение.
Следователно отговорността на застрахователя, съответно на НББАЗ по ЗЗГОА за
лихви за забава спрямо увреденото лице включва: както покритата от застраховката
отговорност за забава на застрахования - лихвите за забава, за които той отговаря пред
увреденото лице; така и отговорността на самия застраховател, съответно на НББАЗ за
забавено плащане на застрахователното обезщетение, ако не е определено и изплатено в
срок, както е в случая.
Съобразно приетото в Решение № 103 от 15.07.2024г. на ВКС по к.т.д. № 92/2023г. на
ВКС и Решение № 50001 от 3.02.2023 г. на ВКС по т. д. № 2530/2021 г., I т. о., ТК, спрямо
увреденото лице по отношение на лихвите за забава при плащане на застрахователното
обезщетение по прекия иск, кумулативно, а не в конкуренция и съотношение на обща и
9
специална разпоредба, приложение намират: 1/регламентираната в чл. чл. 493, ал. 1, т. 5 във
вр. с чл. 429, ал. 2, т. 2 във вр. с ал. 3 КЗ отговорност на застрахователя, който покрива
спрямо увреденото лице (с оглед функционалната обусловеност на отговорността на
застрахователя от отговорността на делинквента) отговорността на застрахования
делинквент за дължима лихва за забава от най-ранната измежду датите на уведомяването му
за настъпване на застрахователното събитие било от застрахования, било от увредения, респ.
от последния чрез завеждане на застрахователна претенция (чл. 493, ал. 1, т. 5 във вр. с чл.
429, ал. 2, т. 2 във вр. с ал. 3 КЗ);
2/ правилото, че за собствената си забава след изтичането на срока по чл. 496, ал. 1
КЗ и при липса на определяне или плащане на обезщетението, застрахователят дължи лихви
за собствената си забава по чл. 497 КЗ.
От датата на деликта до уведомяване на застрахователя (независимо дали от
застрахования или от увредения, съотв. от предявяване на претенцията от увредения като
релевантна е най-ранната дата), обезщетението за забава (законната лихва за забава) се
дължи от делинквента на основание чл. 86 ЗЗД и не се покрива от застрахователното
обезщетение, дължимо от застрахователя на основание застрахователния договор;
Отговорността на застрахователя за забавата на застрахования делинквент е
лимитирана ( чл. 429, ал. 3, изр. първо КЗ) - в рамките на лимита на неговата отговорност, а
отговорността на застрахователя за собствената му забава не е включена в размера на
застрахователната сума и дължимите от застрахователя лихви по чл. 497, ал. 1 могат да
надхвърлят застрахователната сума по чл. 492 КЗ. (чл. 497, ал. 2 КЗ).
По делото бе установено, че ищецът е предявил претенцията си до НББАЗ на
30.06.2023 год., като ответникът не се е произнесъл до изтичане на горния срок, приложим
за него съгл. чл.512, ал.1 от КЗ.
Вторият предявен иск – за заплащане на обезщетение за причинени на ищцата
имуществени вреди, е доказан по основание и размер от 201.06 лева, която сума ответникът
следва да се осъди да му заплати, ведно със законната лихва, считано от 30.06.2023 год. до
окончателното й заплащане. Установено бе, че ищцата е направила разходи във връзка с
причинените й увреждания, удостоверени с представените по делото фактури, ведно с
фискални бонове – за заплатени лекарствени средства.
По отношение на държавните такси и разноски :
Тъй като с определение № 318/08.08.2023 год. по делото ищцата е била освободена от
заплащането на държавни такси и внасяне на разноски за водене на съдебното производство
по предявените искове с правно основание чл.511, ал.3 във вр. с ал.1, т.2 от КЗ, то с оглед
изхода на делото и на осн. чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да се осъди да заплати по
сметка на съда дължимата държавна такса върху уважения размер на исковете – ДТ в размер
на 4 008,04 лева и направените разноски в размер на 400 лева от бюджета на съда –
заплатени възнаграждения на в.л. по КСМАТЕ.
Тъй като, видно от представения с исковата молба договор за правна помощ от
10
08.08.2023 год., сключен между ищцата и адв. Я. Д. от САК, същият е за оказване на осн.
чл.38, ал.1, т.2 от ЗА на безплатна адвокатска помощ за процесуално представителство по
делото, то на осн. чл.38, ал.2 от ЗА съдът следва да определи размер на адвокатското
възнаграждение съобр. правилата на чл.36, ал.2 от ЗА и чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №
1/09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – в размер на 8
700 лева /при минимален размер от 8 666,08 лева по чл.7, ал.2, т.4 при интерес от 100 201.06
лева – уваженият размер на исковете/, като осъди ответника да заплати тази сума на
адвоката. Върху горната сума не следва да се присъжда заплащане и на ДДС, доколкото не е
удостоверено, че адвокатът е регистриран по ЗДДС. Определянето на горния размер на
адвокатското възнаграждение бе съобразен с ниската фактическа и правна сложност на
делото, броят на проведените заседания /три/ и извършените процесуални действия в о.с.з.
/разпит на един свидетел и изслушано заключение по една експертиза/.
Така определеното от съда възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗА не подлежи
на редукция съразмерно на отхвърлената част на иска с оглед разпоредбата на чл.78, ал.3 от
ГПК /определение № 7/17.01.2022 год. по т.д. № 339/2021 год. на ВКС, ТК, I т.о./.
В хода на производството по делото ответникът е удостоверил направени разноски в
общ размер на 14 160 лева, както следва: заплатено адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство по делото в размер на 13 560 лева с ДДС и внесен депозит за
възнаграждение на вещи лица по назначените КСМАТЕ в размер на 600 лева. С оглед изхода
на делото и на осн. чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да се осъди да заплати на ответника
сумата от 4 720 лева, съставляваща разноски съразмерно с отхвърлената част на исковете.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на осн. чл.511, ал.3 във вр. с ал.1, т.2 от КЗ Сдружение „Н.Б.Б.А.З.“, ЕИК
********* да заплати на Д. В. А. от гр. Б., бул. „Б.“ № 13, с ЕГН **********, сумата от
100 000 лева /сто хиляди лв./, съставляваща обезщетение за причинени й неимуществени
вреди – физически болки и страдания и изживян стрес вследствие нанесени й телесни
увреждания – - травматичен субарахноидален кръвоизлив /под меките мозъчни обвивки/;
счупване на челната кост вляво; разкъсно-контузна рана челно над фрактурата на челната
кост; счупване на синусите на горната челюст, на челната кост и сфеноидалния синус;
счупване на лявата яблъчна кост /зигоматикус/; счупване на лявата главулечна ямка
/ацетабулум/ с луксация на главата на бедрената кост; счупване на лявата хълбочна кост;
счупване на 8, 9, 10 и 11-то ребра вдясно, причинени в резултат на ПТП, настъпило на
14.05.2023 год. около 10.10 часа на път I – 1 /Е79/, в района на км.181, по вина на М.М.Г.,
ирански гражданин – водач на товарен автомобил марка „Волво“, модел „FH РС24“, с peг. №
29АВ477, със застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключена с
ирански застраховател – Bimeh Iran /Iran Insurance Company/, без кореспондент за
територията на Република България, с полица № IR11/1402/284/284/98, валидна до
11
25.05.2023 год., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 30.06.2023 год. до
окончателното й заплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск В ЧАСТТА МУ за разликата
до пълния му предявен размер от 150 000 лева.
ОСЪЖДА на осн. чл.511, ал.3 във вр. с ал.1, т.2 от КЗ Сдружение „Н.Б.Б.А.З.“, ЕИК
********* да заплати на Д. В. А. от гр. Б., бул. „Б.“ № 13, с ЕГН **********, сумата от
201.06 лева /двеста и един лев и шест ст./, съставляваща обезщетение за причинени й
имуществени вреди – направени от ищцата разходи за лекарства във връзка с причинените й
при горното ПТП телесни увреждания, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
30.06.2023 год. до окончателното й заплащане.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.6 от ГПК Сдружение „Н.Б.Б.А.З.“, ЕИК ********* да
заплати по сметка на Софийски окръжен съд сумата от 4 408,04 лева /четири хиляди
четиристотин и осем лв. и четири ст./, съставляваща дължима за производството по делото
държавна такса и направени разноски от бюджета на съда.
ОСЪЖДА на осн. чл.38, ал.2 от ЗА ЗАД Сдружение „Н.Б.Б.А.З.“, ЕИК ********* да
заплати на адвокат Я. Д. Д. от САК, с ЕГН **********, със служебен адрес гр. С., ул. „А.“ №
36, ет.2, сумата от 8 700 лева /осем хиляди и седемстотин лв./, съставляваща определено от
съда по реда на чл.38, ал.2 от ЗА адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно
процесуално представителство по делото.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 от ГПК Д. В. А. от гр. Б., бул. „Б.“ № 13, с ЕГН
**********, да заплати на Сдружение „Н.Б.Б.А.З.“, ЕИК ********* сумата от 4 720 лева
/четири хиляди седемстотин и двадесет лв./, съставляваща направени по делото разноски
съразмерно с отхвърлената част на исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
12