Решение по дело №206/2025 на Административен съд - Монтана

Производството по делото е по реда на чл. 106а от ЗАвП, вр. чл. 144 от АПК.

Образувано е по жалба на адв. Е. А., пълномощник на М. М. М., [населено място] против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № GРАМ 1359379 / 22.05.2025 г. на мл. автоконтрольор при РУ Костинброд, ОДМВР София, с която временно му е отнето свидетелството за управление на МПС с № ********* до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца.

В жалбата се твърди, че заповедта е нищожна, тъй като е издадена oт лице, което не притежава законова компетентност за налагаме на ПАМ. Заповед N 517з-2035/14.04.2022 г. на Директора па ОДМВР София, не е ясно с какво съдържание е и какви правомощия предоставя на този служител и дали изобщо съществува и оспорва със същата да са делегирани правомощия за налагане на ПАМ. Правната норма, на чието основание е издадена оспорената Заповед е чл.171, т.1, буква б от ЗДВП, която предвижда три отделни хипотези на неправомерно поведение, които са основание за налагане на процесната ПАМ на водачи на MПC, а именно: 1. управление с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 па хиляда; 2. управление след употреба на наркотични вещества или техни аналози и 3. водач, който откаже да бъде проверен. Административният орган, съгласно чл. 59, т. 4 от АПК е длъжен да посочи ясно и изчерпателно както правните, така и фактическите основания за издаването на акта, като фактическите основания следва да кореспондират с правните, включително при изброени различни законови хипотези в една правна норма, административния орган е длъжен да посочи конкретно на коя точно от изброените хипотези се позовава. Видно от съдържанието на заповедта, от фактическа страна са изложени твърдения за нарушение, изразяващо се в управление па МПС с концентрация па алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда, а ПAM е наложена за управление на МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози, като именно тази хипотеза е посочена от административния орган от правна страна. Очевидно е, че фактическите основания и правните основания не кореспондират едно с друго, тъй като като контролният орган е установил концентрация на алкохол в кръвта, но е приел, че е налице употреба на наркотични вещества. Твърди още, че в заповедта няма посочени дата и час на нарушението, нарушено гарантираното право на участие в производството, да изразява становище, съгласно чл. 34, ал. 4 от АПК. Позовава се на чл. 22 и 23 от ЗАНН, като счита, че за издаване на ПАМ следва да бъде съставен АУАН, който да установява въпросното неправомерно повеление, какъвто акт в Заповедта няма посочен. В допълнение излага факти и съображения, че при посещение във ФСМП Костинброд дежурният лекар не е спял да вземе кръвна проба, поради което лицето е насочено към Пирогов, където му е отказано вземането на кръвна проба, без да му е издаден документ. Моли за решение, с което се обяви за нищожна издадената Заповед, респ. да се отмени изцяло, както и да му се присъдят направените по делото разноски. В писмена молба заявява, че поддържа жалбата.

Ответната страна - мл. автоконтрольор към РУ Костинброд при ОД на МВР София, В. У., не взема становище по жалбата.

Административен съд Монтана след като обсъди сочените в жалбата основания във връзка със събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С Определение от 25 06 2025 г. настоящият състав е разпределил доказателствената тежест между страните.

С оспорената Заповед за прилагане на ПАМ № GРАМ 1359379 / 22.05.2025 г. на мл. автоконтрольор при РУ Костинброд, ОДМВР София на оспорващия временно е отнето СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца. Заповедта е издадена на основание чл. 171, т. 1, б. „б” от ЗДвП, въз основа на съставен АУАН № 4080303 от 22 05 2025 г. за това, че управлява МПС след употреба на алкохол, изпробван с техническо средство. На водача е издаден талон за изследване с номер 081970, в който изрично е записано датата и часа на връчването му на водача, а именно 22 05 2025 в 00:55 мин., а съгласно уведомлението в него, същият следва да се яви във ФСМП Костинброд до 45 минути.

Със Заповед № 8121з-1632 от 02 12 2021 г. на Министъра на МВР, Областните дирекции на МВР и Столична дирекция на вътрешните работи, в рамките на обслужващата територия, са определени да осъществяват контрол по ЗДвП.

Съгласно Заповед № 517з-2035 от 14.04.2022 г. на ВПД Директор на Областните дирекции на МВР София, мл. автоконтрольори II – I степен към РУ при ОД на МВР София са оправомощени длъжностни лица да издават заповеди за налагане на ПАМ по ЗДвП.

По делото са представени още справка картон на водача, АУАН № 4080303 от 22 05 2025 г., Талон за изследване № 081970, издадено Наказателно постановление за наложена на административно наказания, за същото нарушение.

При така изложената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Заповедта представлява индивидуален административен акт, връчен на 22.05.2025 г. /л. 5 на делото на София област/, а жалбата против него е подадена на 04 06 2025 г. /л. 2 на същото дело/ от адресата на акта, поради което същата се явява допустима разглеждане по същество.

Сьгласно чл. 171, т. 1, б. „б”, изр. първо, предл. първо от ЗДвП - За осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки:: временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи.

Сьгласно чл. 172, ал. 2, т. 3 от ЗДвП - Налагането на принудителните административни мерки от ръководителите на службите за контрол се извършва чрез отнемане на документите по чл. 165, ал. 2, т. 1 и чл. 166, ал. 2, т. 1, както и отнемане на табели с регистрационен номер по чл. 165, ал. 2, т. 2.

Оспорената Заповед е издадена от компетентен орган, при спазване обхвата на неговата компетентност, което е видно от представените Заповед № 8121з-1524 от 09.12.2016 г. на Министъра на МВР, с която Областните дирекции на МВР и Столична дирекция на вътрешните работи са определени да осъществяват контрол по ЗДвП, а съгласно Заповед № 513з-1618 от 26.02.2018 г. на Директор на СДВР, полицейските органи по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР от отдел „Пътна полиция” при СДВР са оправомощени длъжностни лица да издават заповеди за налагане на ПАМ по ЗДвП, на каквото основание е издадена оспорената заповед.

Наложената принудителна административна мярка, изразяваща се във временно отнемане на свидетелството за управление на МПС, по своето същество не представлява и не е санкция за извършено нарушение и няма характера и предназначението на административнонаказателния институт. Същата има превантивна цел по смисъла, както на чл. 22 от ЗАНН, така и на специалния текст на чл. 171 от ЗДвП, а именно да осигурява безопасността на движението по пътищата, като предотвратява и преустановява административни нарушения.

В случая оспорващият не сочи никакви доказателства, обратни на констатираното с приложения по делото АУАН нарушение, а именно: че като водач на МПС на дата 22 05 2025 г. е спрян за проверка, при която е изпробван за алкохол, с отчетен резултат от техническото средство 0.63 % промила алкохол в издишания от водача въздух. Не представя и доказателства, че след издаването и връчването на талон за изследване, в указаното време, се е явил в указаното заведение за даване на кръвна проба. Номерът на акта за установяване на административно нарушение е надлежно посочен в оспорената Заповед, поради което възраженията в жалбата в тази посока се явяват несъстоятелни, както и същият е подписан без възражения, няма подадени и в законоустановения срок.

Фактическата обстановка описана в акта, съответства на описаната в издадената Заповед за ПАМ, както и отговаря на посоченото в същата тази заповед нарушение – по описание и правна квалификация, в който смисъл е чл. 59, т. 4 от АПК, а именно – управление на МПС след употреба на алкохол, нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.

Правилно е посочено и правното основание (правната квалификация) за налагане на съответната ПАМ, с оглед установеното нарушение тъй като същото съответства на описаната фактическа обстановка. В тази връзка цитирането на част от съдържанието на правна норма в диспозитива на Заповедта, не променя установената и описана фактическа обстановка, както и правна квалификация на извършеното нарушение, поради което възраженията в тази посока се явяват неоснователни.

Не се установява нарушаване правото на защита, в тази връзка не се сочат никакви конкретни обстоятелства, които да бъдат обсъдени от съда. При извършване на проверката, на водача му е съставен и връчен АУАН, издаден му е талон за изследване, надлежно подписан от него, т.е. същият е бил наясно с образуваното производство и е разполагал с процесуална възможност да прави възражения и представя доказателства.

Неоснователно е възражението, че след посещение в указаното медицинско заведение, дежурният лекар не е успял да вземе кръвна проба и поради това е насочен към Пирогов. От една страна видно от Амбулаторния лист представен по делото, същият е с дата 26 05 2025 г., а явяването във ФСМП Костинброд за вземане на кръвна проба е следвало да бъде 45 мин, считано от 00:55 мин на дата 22 05 2025 г., поради което каквото и да се е случило на дата 26 05 2025 г., то е ирелевантно за процесния случай, тъй като не е в указания в предоставения талон срок. От друга страна, невъзможността за вземане на кръвна проба (което е от значение в случаите, при които лицето е отишло навреме, какъвто не е настоящият), не дерогира показателите отчетени от техническото средство, поради което последните са тези, които остават меродавни при решаване на въпросите за отговорността. По какви причини дежурният лекар не е успял да вземе кръвна проба е въпрос, който не е релевантен за установяване към повдигнатия спор, още повече, че такава пречка не би съществувала при други обстоятелства.

Налагането на съответната принудителна административна мярка, при наличие на предвидените в закона предпоставки, е въпрос уреден императивно от законодателя, а в случая надлежно е установено количество алкохол в крьвта над 0.5 на хиляда измерено с годно техническо средство. Наложената мярка е в съответствие, както с материалния закон, така и с неговата цел – да осигури по един адекватен и сигурен начин безопасността на движението по пътищата.

Оспорваната Заповед предвижда два алтернативно посочени срока, а именно: до решаване на вьпроса за отговорността и за не повече от 18 месеца, каквито крайни срокове са предвидени и в закона, а именно: чл. 171, т. 1, б. „б” от ЗДвП, последната разпоредба е и основание за издаване на настоящата ПАМ. Административният орган не може да предполага кога ще бьде решен вьпросьт за отговорността, поради което не може да посочи конкретна дата за действие на наложената от него ПАМ, затова обвьрзва действието й сьс сбьдването на обстоятелството по решаване на вьпроса за отговорността, което определя и нейният краен срок. Вторият срок е алтернативен, в случай че вьпросът за отговорността не се реши в период от 18 месеца или след изтичането на който и да е от тези два срока, наложената ПАМ прекратява своето действие по силата на закона. В конкретния случай, това е или датата на влизане в сила на издаденото НП, за което няма данни дали е обжалвано, респ. след изтичане на 18 месеца от деня на издаване на оспорената Заповед. На практика административният орган е постановил мярка в рамките на закона, който закон не предвижда минимален или максимален срок, а точно определен такъв.

Заповедта е в съответствие с целта на закона, тъй като нарушенията по ЗДвП всякога застрашават движението по пътищата и то по един изключително тежък начин. В случая самият факт на отчетено количество алкохол от водача, само по себе си предполага застрашаване на това движение, в резултат на което и за осигуряване безопасността на останалите водачи и пътници, които използват пътищата по съответното им предназначение, се следва предприемане, както на административнонаказателна отговорност по реда на ЗАНН, така и превантивно налагане на принудителна мярка, за да не се допусне извършването на същото или друго нарушение. Мотивиран от горните съображения и предвид изричната разпоредба на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът намира оспореният административен акт за издаден от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, в съответната форма и при спазване на процесуалния и материалния закон.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 1 и ал. 2 от АПК съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на М. М. М., [населено място] против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № GРАМ 1359379 / 22.05.2025 г. на мл. автоконтрольор при РУ Костинброд, ОДМВР София.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.