Решение по дело №3622/2020 на Районен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 260438

 

гр.Пловдив, 05.04.2021г.

 

В  И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

    ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, Втори наказателен състав в публично заседание на десети март, през две хиляди двадасет и първа година в състав:

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР КАЦАРЕВ

 

и секретар: ВЕЛИЧКА ИЛИЕВА,  

като разгледа докладваното от съдията АНД № 5074 по описа за 2020 година на ПРС и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по чл.59 и следващи от ЗАНН.

 

            Обжалвано е наказателно постановление № 19-0432-000292 от 30.10.2019г. на П.И.Т., на длъжност Началник РУ към ОДМВР Пловдив, 01 Пловдив с което на М.С. ***, ЕГН ********** на основание чл.53 от ЗАНН и чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание Глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца за нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.

            В издаденото НП е посочено и че на основание Наредба N Iз-2539 на МВР се отнемат общо 10 точки.

            С жалбата се прави искане за отмяна на издаденото НП като неправилно и незаконосъобразно, поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Представят се доводи по същество на искането в насока неизвършителство на нарушението и допуснати нарушения по Закона за българските лични документи. С жалбата се правят доказателствени искания.

            Жалбоподателят редовно призован, в съдебно заседание се явявя лечна и представлява от адв.М.Т., която поддържа жалбата и ангажира събирането на нови писмени и гласни доказателства. В пледоарията си представи доводи за неизвършителство от жалбоподателят  на посоченото в НП нарушение и направи искане за отмяна на НП. Претендира разноски.

           Въззиваемата страна редовно призована, не се представлява. Не представя становище по отношене жалбата на М.С.С..

           Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

 

           Жалбоподателят М.С.С. е правоспособен водач на МПС и притежава надлежно издадено СУМПС. Води се на отчет в ОДМВР гр.Пловдив.

 

           Атакуваното НП е издадено въз основа на съставен на 15.10.2019г.  акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия АА бланков № 170602 от свидетел К.К.К. – полицейски служител, на длъжност *** „ТП“ при Първо РУ ОДМВР Пловдив  против жалбоподателят М.С.С. за това, че на 15.10.2019г. около 00:05 часа в с.Първенец, общ.Родопи на ул.“Съединение“ до № 39 управлява л.а.„Опел Астра“ с рег. № ****, собственост на В.В.Н.ЕГН **********  като извършва следното нарушение: Управлява МПС след употреба на алкохол, фиксирано с техническо средство Алкотест Дрегер 7410+ с фабр. № ARSM 0099, проба № 46, измерена в 00,10 часа като отчете 1,05 ‰  алкохол в изд.въздух. На лицето е издаден талон за мед.изследване № 0062769 с което виновно е нарушил чл.5, ал.3, т.1 от Закона за движение по пътищата. Актът е  подписан от посочените в него лица, с вписване на „не“ в графата за обяснения и/или възражения от посоченото като нарушител лице. На датата на съставянето на акта е връчен препис на лицето посочено в акта като нарушител, надлежно удостоверено с разписка, неразделна част от акта. В законоустановения три дневен срок пред АНО не са представени писмени възражения или обяснения от посоченото в акта лице като нарушител.

           На основание констатациите в съставения АУАН е издадено и атакуваното НП, с което е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Издаденоно НП е връчено на жалбоподателя на 27.05.2020г. След връчване на НП, в срок от жалбоподателя е обжалвано пред РС гр.Пловдив издаденото НП.

          Разпитан като свидетел в съдебно заседание актосъставителят К.К. посочи че е полицейски служител, с месторабота Първо РУ МВР гр.Пловдив и потвърди авторството на съставения АУАН. Свидетелят посочи че самоличността на водачът на МПС по време на проверка се установява след като се изискат документите на водача и документи за автомобила който управлява. Свидетелят посочи, че ако водачът не носи СУМПС се извършва справка чрез дежурния по управление, което задължително се отразява при съставянето на АУАН. В показанията си свидетел К. посочи, че когато водачът посочи само три имена и ЕГН се извършва проверка по база данни и идентификация на лицето. Свидетелят посочи, че ако не може да се идентифицира лицето то задължително се води в полицейското управление за извършването на такава. Свидетелят след предевяване на приложените по делото акт за установяване на административно нарушение и талон за изследване потвърди съставянето им от него, както и отразяването в съставения акт на обстоятелсвото за налично СУМПС на водачът обект на проверка, както и установеност на това обстоятелство чрез проверка в ОДЧ. Свидетелят изрично посочи, че при не наличието на документи за самоличност на проверяваното лице се изготвя справка БДС от дежурната част.

         По искане на процесуалния представител на жалбоподателя се допусна и разпита като свидетел Х. С.С., брат на жалбоподателя, който заяви че е управлявал на посочената в НП дата и място МПС след употреба на алкохол. Свидетелят посочи че при проверката не е представил СУМПС и лична карта, както и че е бил закаран в Първо полицейско управление Пловдив където му е била извършена проба за алкохол, която отчеле 1,05 промила.  Свидетелят посочи, че в управлението е посочил имената на брат си и ЕГН и му е бил съставен акт, който подписал и след това са го пуснали да си ходи. Свидетелят посочи че МПС което е управлявал, след проверката е останал с.Първенец, както и че не са били снемани регистрационните табели и същия бил прибран от свидетел Н.Н..

           По искане на процесуалния представител на жалбоподателя се допусна и разпита като свидетел Н.З.Н., съпруг на собственичката на МПС посочено в атакуваното НП. Свидетелят посочи, че е оставил въпросното МПС на свидетел Х. С. за ремонт, както и за ползване при нужда. Свидетелят посочи, че му е било казано от Х. С. че той е управлявал колата и бил спрян за проверка, както и го извикал да прибере колата. Свидетелят посочи, че Х. С. му казал че са го хванали за алкохол, и че е дал имената на брат си.

            До датата на извършване на прието от актосъставителя за осъществено административно нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП  от М.С., видно от приетата по делото справка за нарушител/водач М.С. е санкциониран на пет пъти с наказателни постановления и пет пъти с фиш за други нарушения на правилата за движение по пътищата.

           При така установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

           Жалбата е с правно основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал.2 от този текст, от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд / по местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

           Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

           По същество на спора:  За да се произнесе по съществото на правния спор /по основателността на жалбата/, съдът съобрази, че настоящото производство е от административно - наказателен характер и същественото при него е да се установи има ли извършено административно нарушение от лицето посочено в АУАН и НП. Тук следва да се отбележи, че актовете за установяване на административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е. посоченото в акта не се счита за доказано. Това означава, че в тежест на административно - наказващия орган, тъй като именно той е субекта на административно - наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител. Разбира се при налагане на имуществена санкция на Еднолични търговци или Юридически лица се касае за обективна невиновна отговорност и съответно в тези случаи е достатъчно доказването на извършване на нарушението от обективна страна, като не се изследва въпрос за вина. Същата се определя като психично отношение на дееца към деянието и резултата от него и по тази причина подобно психично отношение не може да бъде формирано от ЕТ или ЮЛ. Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на Наказателното постановление, както и сроковете за реализиране на административно наказателното преследване.

             В тази насока е налице различие в понятията „неправилно” и „незаконосъобразно” наказателно постановление. Когато АУАН или НП не са издадени от надлежен орган или не са издадени в установените законови срокове или не съдържат изискуемите от закона реквизити или са нарушени съществени процесуални правила при съставянето на акта и издаването на НП, то последното ще следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Тук следва да се посочи, че критерият за определяне на съществените нарушения на процесуалните правила е този, че нарушението е съществено, когато ако не е било допуснато, би могло да се стигне и до друго решение по въпроса, или когато е довело до ограничаване на правата на страните в която и да е фаза на процеса. Когато, обаче, са спазени всички процесуални правила и срокове, то НП е законосъобразно издадено и именно тогава съдът следва да провери дали то е правилно, т. е. дали има извършено административно нарушение. Именно административно наказващия орган е този, който следва да установи пред съда, че има извършено административно нарушение /такова, каквото е описано в акта/ и че същото е извършено от лицето, посочено като нарушител. Ако това не бъде доказано пред съда, то НП следва да бъде отменено като неправилно, тъй като не е доказано извършването на нарушението. Едва когато НП е законосъобразно и се докаже извършването на съответното нарушение може да бъде разгледан и въпроса за съответствието на наложената санкция с тежестта на нарушението /само когато размерът на административното наказание или имуществената санкция може да бъде определен в някакви граници, а не е фиксиран в закона /.

          С оглед на изложеното и във връзка с това, че настоящия състав се явява въззивна инстанция, то като такава по същество и по задължение следва служебно да следи както за материалната, така и за процесуалната законосъобразност на обжалваното НП.

          Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН  настоящият състав на Пловдивския районен съд,  достигна до следните правни изводи:           

          Съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. При съставяне на акта за извършено административно нарушение и при издаване на НП, съдът не констатира допуснати съществени процесуални нарушения, които да са основание за отмяна на НП, включително твърдените от жалбоподателя в жалбата. Обжалваното наказателно постановление е издадено в срок и от компетентен орган като същото съдържа всички задължителните реквизити, предвидени в чл.57 от ЗАНН.

         Така изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на показанията на свидетел К.К.К., свидетел Н.З.Н., частично от показанията на свидетел Х. С.С., АУАН серия АА № 170602 от 15.10.2019г.,  талон за изследване № 0062769, справка за нарушител/водач, оправомощителна Заповед № 8121з-515/14.05.2018г.

         Съдът ползва като обективни показанията на свидетелите К. и Н. доколкото същите са последователни, логични, кореспондират помежду си и съответстват и се допълват с писмените доказателства по делото. Частично се кредитират и показанията на свидетел Х. С. – брат на жалбоподателя, като допълващи останалите доказателства, с изключение на частта в която се твърди, че той е управлявал посоченото в НП МПС а не неговия брат. Показанията им в тази част не кореспондират с посоченото от свидетел К., който като съставител на акта и на талона за изследване не е ползвал справка БДС за установеност на самоличността на лицето спрямо което са били съставени.  По делото липсват данни да е имало нужда да се прави справка по БДС относно личните документи, както и че лицето обект на проверка, не е представило лична карта. От приетите по делото доказателства а именно справка за нарушител/водач е удостоверено че по отношение на М.С.С. е било взето отношение за неносенето на  СУМПС и контролен талон към него, но не и за не носене на лична карта.

          По отношение на съставения от свидетел К.К. АУАН против жалбоподателя М.С. съдът счита същият за годно писмено доказателство – като редовно съставен АУАН, ползващ се с доказателствената си сила съобразно чл.189, ал.2 от ЗДВП, чиито констатации не са били оспорени нито при предявяване на акта, нито чрез възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН, нито пък в съдебната фаза пред настоящата инстанция се ангажираха от страната жалбоподателя М.С. доказателства, опровергаващи вписаните в АУАН обстоятелства.

          С оглед на така изложената въз основа на събраните доказателства фактическа обстановка съдът прие, че от страна на санкционираното лице М.С.С. е осъществен състав на административно нарушение по смисъла на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП тъй като на 15.10.2019г. около 00:05 часа в с.Първенец, общ.Родопи на ул.“Съединение“ до № 39 е управлявал л.а.„Опел Астра“ с рег. № ****, чужда собственост след употреба на алкохол, фиксирано с техническо средство Алкотест Дрегер 7410+ с фабр. № ARSM 0099, проба № 46 която е отчела 1,05 ‰  алкохол в издишания въздух. На лицето е издаден талон за мед.изследване № 0062769. Употребата на алкохол е установена по надлежниья ред  а именно съгласно разпоредбите на чл.1, ал.3, пр.І от Наредба № 1/19.07.2017г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози /Загл. изменено с ДВ бр.81/2018 г. – на Наредба № 1/19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техните аналози/, с техническо средство – с  Дрегер „Алкотест 7410+” с фабричен № ARSM 0099. По време на проверката не е било оспорено нито употребата на алкохол, преди проверката, нито установената концентрация на алкохол. Посочените обстоятелства не са били оспорени и при съставяне на АУАН нито при издаване на талона за изследване.  Управлението пък на МПС от страна на жалбоподателя също се приема от Съда въз основа на доказателствената съвкупност по делото за категорично доказана.      

         Нарушението според настоящата инстанция е подведено правилно и от актосъставителя в АУАН, и от административно – наказващият орган в НП към уреждащата състава му правна норма, изложени са всички обстоятелства на това нарушение в описателната част на НП, така че наказаното лице нарушител да е наясно в всички елементи от състава на вмененото му за извършено административно нарушение.

            Автомобилът е пътно превозно средство по смисъла на §.6 т.10 от ДР на ЗДвП, а и моторно превозно средство по смисъла на на §.6 т.11 от ДР на ЗДвП, и за жалбоподателят М.С. като водач на такова ППС важи въведената в чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП забрана да го управлява след употреба на алкохол. Лице водач на моторно превозно средство се намира под въздействие на алкохол, така че да бъде административно отговорен, когато тази концентрация на алкохол е в диапазона от 0.5 до 1.2 промила. В случая техническото средство е отмело 1,05  ‰  (промила) алкохол. Правилно според съда административно – наказващият орган е приложил и съответната на нарушението санкционна разпоредба – на чл.174, ал.1, т.2 от ЗДВП, действаща към момента на извършване на нарушението и към момента на издаване на наказателното постановление, предвиждаща налагане на административни наказания в конкретно определени размери – глоба в размер на 1000 /хиляда/ лв. и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок от 12 /дванадесет/ месеца, за управляващия МПС с концентрация на алкохол над 0.8 промила до 1.2 промила включително. Административно – наказващият орган няма в случая възможност да редуцира размера на предвидените наказания в насока евентуално намаляването им, доколкото същите са предвидени от законодателя в конкретно определени размери.         

           Настоящия съдебен състав не счита че следва да се квалифицира настоящия случай като маловажен такъв по смисъла на чл.28 от ЗАНН и  за отпадане на административната отговорност спрямо жалбоподателя С. за извършеното от него административно нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, доколкото нито са налице многобройни, нито пък все смекчаващи административната отговорност обстоятелства.

           Съдът констатира че в съответствие с изискванията на Наредба № Із – 2539/17.12.2012 г. за определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение, е било постановено от административно – наказващият орган в наказателното постановление отнемането на 10 контролни точки за нарушението по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, което отмемане се извършва след влизане на НП в сила.

           В хода на административното производство съдът не констатира допуснати нарушения от категорията на съществените, които да опорочават наказателното постановление и да налагат неговата отмяна като незаконосъобразно.

         По изложените съображения съдът прие да потвърди атакуваното наказателно постановление.

           Водим от изложеното и на основание чл.63,  ал.1 от ЗАНН съдът

 

Р Е Ш И :

 

            ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-0432-000292 от 30.10.2019г. на П.И.Т., на длъжност Началник РУ към ОДМВР Пловдив, 01 Пловдив с което на М.С. ***, ЕГН ********** на основание чл.53 от ЗАНН и чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание Глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца за нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.

 

             Решението не е окончателно и подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административния съд на гр.Пловдив по реда на  глава ХІІ от АПК.

 

 

                                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

 

Вярно с оригинала!

В.И.