№ 559
гр. Дупница, 28.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, IІІ-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Светослав Ат. Пиронев
при участието на секретаря МИЛЕНА М. КЬОСЕВА
като разгледа докладваното от Светослав Ат. Пиронев Гражданско дело №
20251510101216 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на А. И. И. срещу Средно езиково училище
„Свети Паисий Хилендарски“.
Ищцата твърди, че по силата на трудов договор № 1969 от 13.09.2022г., сключен с
ответника, заемала длъжността „учител общообразователен предмет в прогимназиален
етап“. Заявява, че със заповед № 1980/30.06.2023г., считано от 03.07.2023г., трудовото й
правоотношение било прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 5 КТ (поради завръщане на
титуляра), като й било изплатено и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в
размер на 2277,93 лв. Твърди, че с т. 1 от анекс № Д01-192 от 10.08.2023г. към КТД за
системата на предучилищното и училищно образование № Д01-269 от 06.12.2022г.,
колективният трудов договор бил изменен с обратна сила, като считано от 01.01.2023г.
индивидуалните работни заплати на педагогическите специалисти, които към момента на
увеличението са в диапазона между старите и новите минимални заплати или по-високи от
тях се увеличават с не по-малко от 15 %. Счита, че приетите изменения се прилагат и по
отношения на нея, тъй като към датата, на която влиза в сила изменението (01.01.2023г.)
ищцата е била лице, което се ползва от действието на КТД като член на синдикалната секция
към КТ „Подкрепа“. Смята, че с оглед приетото изменение ответникът следва да й заплати
увеличеното трудово възнаграждение, както и обезщетение за неизползвания платен
годишен отпуск, изчислен съобразно приетото изменение. Моли да бъде признато за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи следните суми, за които
твърди, че в нейна полза има издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, а именно:
1275 лева – неплатен остатък от дължимо трудово възнаграждение за периода от 01.01.2023г.
до 31.05.2023г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в
1
съда – 12.05.2025 г., до окончателното изплащане на сумата; 285,11 лева – мораторна лихва
за периода от 29.09.2023 г. до 12.05.2025г.; 341,55 лева – неплатен остатък от дължимо
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск и 76,37 лева – мораторна лихва за
периода от 29.09.2023г. до 12.05.2025г.
Ответникът е депозирал в срок отговор по реда на чл. 131 ГПК, с който оспорва предявения
иск като неоснователен. Възразява, че кръгът на правоимащите лица се определя към датата
на приемане на анекса към КТД – 10.08.2023г., към който момент между страните не е имало
действащо трудово правоотношение. Моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:
Предявените установителни искове са с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 128, т. 2 КТ,
чл. 86 ЗЗД, чл. 224 КТ и чл. 86 ЗЗД. За да е основателен иска по чл. 128, т. 2 КТ е в тежест на
ищцата да докаже наличието на трудово правоотношение с ответника, както и че в нейна
полза е възникнало вземане за трудово възнаграждение в претендирания размер (в т.ч. че на
твърдяната от нея дата е изменен твърдения от нея колективен трудов договор (КТД) с
твърдяното от нея съдържание, както и че КТД поражда действие по отношение на ищцата
(т.е. че същата е член на синдикална организация). По иска с правно основание чл. 224, ал. 1
КТ е в тежест на ищцата да докаже прекратяване на трудовото правоотношение, по което в
нейна полза е възникнало правото на платен годишен отпуск, размера на дължимото
обезщетение (в т.ч. че на твърдяната от нея дата е изменен твърдения от нея колективен
трудов договор (КТД) с твърдяното от нея съдържание, както и че КТД поражда действие по
отношение на ищцата (т.е. че същата е член на синдикална организация), а в тежест на
ответника е да докаже ползване от страна на ищцата на платения годишен отпуск или
заплащане на претендираното обезщетение. По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1
ЗЗД е в тежест на ищцата да докаже, че същата има главни вземания срещу ответника, както
и изпадането на последния в забава.
В конкретния случай с изрично определение на съда от 20.08.2025г. са отделени като
безспорни и ненуждаещи се от доказване всички обстоятелства включени във фактическия
състав на предявените вземания.
Единственият спорен въпрос се отнася до това дали изменението в КТД, прието с анекс №
Д01-192 от 10.08.2023г. към КТД за системата на предучилищното и училищно образование
№ Д01-269 от 06.12.2022г., се прилага и по отношение на служители, които към момента на
сключване на анекса са били вече с прекратени трудови правоотношения, сред които е и
ищцата. Според настоящия състав на съда, макар поставеният проблем да се разрешава
противоречиво в съдебната практика, отговорът на обсъждания въпрос следва да е
положителен. Аргументите за този извод са следните:
Съгласно чл. 54, ал. 1 КТ колективният трудов договор влиза в сила от деня на сключването
му, доколкото в него не е уговорено друго. Следователно законът поначало допуска както
действието на КТД да бъде отложено във времето, така и не е изключена възможността на
2
споразумението да бъде придадено обратно действие.
В настоящия случай съгласно чл. 27, ал. 1 от анекс № Д01-192 от 10.08.2023г. към КТД (л. 6-
7 от приложеното заповедно дело) за системата на предучилищното и училищното
образование се определят минимални основни работни заплати, считано от 01.01.2023г..
След като в анекса изрично е предвидено, че изменението се отнася до дължимите заплати
от 01.01.2023г., то няма никакво съмнение, че на уговореното увеличение е придадено
обратно действие, което се явява допустимо с оглед цитирания чл. 54, ал. 1 КТ. В анекса е
предвидено, че обратното действие се отнася единствено до дължимите възнаграждения
след 01.01.2023г., но не е предвидено каквото и да било ограничение по отношение на
лицата, поради което няма основание да се смята, че релевантно е качеството на лицата към
10.08.2023г., при положение, че на увеличението е придадено обратно действие.
Наред с горното, от съдържанието на анекса (вж. напр. чл. 27, ал. 2) става ясно по несъмнен
начин, че финансирането на увеличените размери е осигурено от държавния бюджет на
Република България за 2023г. Същият е приет със Закона за държавния бюджет на Република
България за 2023 г., обнародван едва на 01.08.2023г. (ДВ, бр. 66 от 01.08.2023 г.). В тази
връзка по същото време е приета и Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 4 от
2017 г. за нормиране и заплащане на труда (ДВ бр. 75/01.09.2023 г., в сила от 01.09.2023 г.). В
§ 3 от заключителните разпоредби на същата е предвидено, че Наредбата влиза в сила от
деня на обнародването й в „Държавен вестник“ - 01.09.2023 г., с изключение на § 2 (в сила
от 01.01.2023 г.), който § 2 урежда нови увеличени минимални размери на основните
месечни работни заплати на педагогическите специалисти, чиито стойности са идентични
със заложените в процесния анекс за изменение на КТД. От изложеното става ясно, че целта
на приетите изменения в КТД и Наредба № 4 от 2017 г. е една и съща - индивидуалните
трудови правоотношения на заетите към 01.01.2023 г. лица в системата на образованието да
бъдат изменени в по-благоприятна за тях насока чрез увеличаване на възнагражденията им
със задна дата. Ето защо, в случая не е налице същинско преуреждане на прекратени
трудови правоотношения, а е налице приложение на предвиденото в Закона за държавния
бюджет на Република България за 2023г. и цитираната наредба обратно действие на
увеличените заплати в образователния сектор.
Нито обсъжданият анекс № Д01-192 от 10.08.2023г., нито цитираната наредба съдържат
изключение по отношение на лицата, чието трудово правоотношение е прекратено към
момента на сключване на Анекса, респ. на приемане на нормативната разпоредба. В такъв
случай, няма основание да се смята, че с изменението се цели да се ограничи кръга на
правоимащите лица, а не да се ограничи времевия обхват, по отношение на който се
прилагат в обратна сила по-благоприятните последици за педагогическите специалисти. Ако
законодателят, респ. страните, подписали анекса към КТД, имаха предвид, че изменението
има обратно действие, само по отношение на заетите в системата на образованието към
момента на сключване на анекса, не е имало пречка същото да бъде посочено изрично, което
в случая очевидно не е сторено. В такъв случай няма основание да се приеме, че с
изменението е търсено подобно неравноправно третиране на двете категории лица, основано
3
на критерий, какъвто не е предвиден нито в КТД, нито в наредбата. В същото време,
изключването от кръга на правоимащите лица на част от служителите, полагали труд през
същия период несъмнено води до неравнопрваното им третиране, каквото не може да се
поддържа само на база стеснителното тълкуване на придаденото от страните и законодателя
обратно действие. Възприемането на подобно тълкуване би противоречало и на описаната
по-горе причина за ретроактивното действие на изменението, а именно закъснялото
приемане на Закона за държавния бюджет за 2023г.. Последното не следва да се третира в
ущърб на лицата, упражнявали трудова дейност при същите условия и в същия период,
както тези, за които би се прилагало едно евентуално стеснително тълкуване на КТД.
Крайният резултат от възприетото от настоящия състав тълкуване не противоречи и на
възприетото разбиране, че обратното действие преурежда по нов начин приключилите и
уредени от стария закон правоотношения (Решение № 116 от 25.10.2018 г. на ВКС по гр. д.
№ 4760/2017 г., III г.о.), т.е. прекратени трудови правоотношения могат да бъдат преуредени
по нов начин, когато не се засяга неблагоприятно положението на работниците или
служителите. Недопустимо е единствено с изменения в законодателството да се въвеждат с
обратно действие неблагоприятни последици за работниците и служителите (Решение № 12
от 11.11.2010 на КС по конст. д. № 15/2010 г.).
Възприетото от настоящия състав на съда становище намира опора, както в правната теория
(И., Р. Действие на колективнодоговорни клаузи. Някои проблеми на съдебната практика,
Годишник на БСУ. Том L, 2024, с. 169-172), така и в преобладаващата съдебна практика
(Решение № 170 от 11.12.2024 г. на ОС - Ямбол по в. гр. д. № 263/2024 г., Решение № 242 от
14.10.2024 г. на ОС - Монтана по в. гр. д. № 361/2024 г., Решение № 260 от 13.12.2024 г. на
ОС - Ловеч по в. гр. д. № 634/2024 г., Решение № 285 от 07.10.2024 г. на ОС - Сливен по в. гр.
д. № 419/2024 г.; Решение № 283 от 07.10.2024 г. на ОС - Сливен по в. гр. д. № 416/2024 г.,
Решение № 36 от 30.01.2025 г. на ОС - Стара Загора по в. гр. д. № 614/2024 г., Решение №
160 от 26.03.2025 г. на ОС - София по в. гр. д. № 131/2025 г.; Решение № 444 от 11.09.2025
г. на ОС - София по в. гр. д. № 471/2025 г., Решение № 172 от 24.07.2025 г. на ОС - Враца по
в. гр. д. № 156/2025 г., Решение № 115 от 14.05.2025 г. на ОС - Враца по в. гр. д. № 144/2025
г., Решение № 119 от 04.03.2025 г. на ОС - Велико Търново по в. гр. д. № 110/2025 г.; Решение
№ 640 от 02.12.2024 г. на ОС - Велико Търново по в. гр. д. № 896/2024 г., Решение № 212 от
08.08.2025 г. на ОС - Перник по в. гр. д. № 378/2025 г.; Решение № 38 от 07.02.2025 г. на ОС
- Перник по в. гр. д. № 680/2024 г.; Решение № 80 от 04.04.2025 г. на ОС - Перник по в. гр. д.
№ 53/2025 г., Решение № 113 от 07.05.2025 г. на ОС - Смолян по в. гр. д. № 96/2025 г.;
Решение № 40 от 13.02.2025 г. на ОС - Смолян по в. гр. д. № 8/2025 г.; Решение № 161 от
24.06.2025 г. на ОС - Смолян по в. гр. д. № 195/2025 г.; Решение № 160 от 23.06.2025 г. на
ОС - Смолян по в. гр. д. № 194/2025 г.; Решение № 136 от 30.05.2025 г. на ОС - Смолян по в.
гр. д. № 149/2025 г., Решение № 127 от 21.10.2024 г. на ОС - Кърджали по в. гр. д. №
165/2024 г.; Решение № 137 от 11.11.2024 г. на ОС - Кърджали по в. гр. д. № 149/2024 г.;
Решение № 117 от 29.07.2025 г. на ОС - Кърджали по в. гр. д. № 137/2025 г.; Решение № 103
от 13.07.2025 г. на ОС - Кърджали по в. гр. д. № 136/2025 г.; Решение № 102 от 13.07.2025
4
г. на ОС - Кърджали по в. гр. д. № 99/2025 г.; Решение № 82 от 28.05.2025 г. на ОС -
Кърджали по в. гр. д. № 98/2025 г.; Решение № 156 от 13.12.2024 г. на ОС - Кърджали по в.
гр. д. № 250/2024 г., Решение № 166 от 30.12.2024 г. на ОС - Кърджали по в. гр. д. №
251/2024 г., Решение № 1502 от 13.03.2025 г. на СГС по в. гр. д. № 1511/2025 г., Решение №
2143 от 08.04.2025 г. на СГС по в. гр. д. № 12774/2024 г., Решение № 4322 от 04.07.2025 г.
на СГС по в. гр. д. № 5066/2024 г., Решение № 87 от 05.08.2025 г. на ОС - Търговище по в. гр.
д. № 256/2025 г. и мн. др.).
По изложените съображения предявените искове се явяват основателни и като такива следва
да се уважат изцяло.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски има ищцата.
Съгласно т. 12 от ТР № 6/2013г. на ОСГТК на ВКС с решението по чл. 422 ГПК съдът се
произнася и по дължимостта на разноските в заповедното производство. Частично
основателно е възражението на ответника за прекомерност на претендираното от ищцата
адвокатско възнаграждение за заповедното производство, което съдът намира, че с оглед
фактическата и правна сложност на заповедното дело следва да бъде намалено до 400 лв.
Следователно в полза на ищцата следва да бъдат присъдени следните разноски: 400 лв. –
адвокатско възнаграждение в заповедното производство и 800 лв. – адвокатско
възнаграждение в исковото производство.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд - Дупница, следните суми: 39,56 лв. –
държавна такса в заповедното производство и 39,56 лв. - държавна такса в исковото
производство.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Средно езиково
училище „Свети Паисий Хилендарски“, БУЛСТАТ: *********, с адрес: гр. Дупница, ул.
„Страхил войвода“ № 5 дължИ на А. И. И., ЕГН: **********, с адрес: *** следните суми:
1275 лева – неплатен остатък от дължимо трудово възнаграждение за периода от
01.01.2023г. до 31.05.2023г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 12.05.2025 г., до окончателното изплащане на сумата, 285,11 лева –
мораторна лихва за периода от 29.09.2023 г. до 12.05.2025г., 341,55 лева – неплатен остатък
от дължимо обезщетение за неизползван платен годишен отпуск и 76,37 лева – мораторна
лихва за периода от 29.09.2023г. до 12.05.2025г., за които суми има издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 808/2025г. по описа на Районен съд – Дупница.
ОСЪЖДА Средно езиково училище „Свети Паисий Хилендарски“, БУЛСТАТ:
*********, с адрес: гр. Дупница, ул. „Страхил войвода“ № 5 да заплатИ на А. И. И., ЕГН:
5
**********, с адрес: *** сторените по делото разноски, както следва: 400 ЛЕВА –
адвокатско възнаграждение в заповедното производство и 800 ЛЕВА – адвокатско
възнаграждение в исковото производство.
ОСЪЖДА Средно езиково училище „Свети Паисий Хилендарски“, БУЛСТАТ:
*********, с адрес: гр. Дупница, ул. „Страхил войвода“ № 5 да заплатИ в полза на бюджета
на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Дупница следните суми: 39,56 ЛЕВА -
държавна такса в заповедното производство и 39,56 ЛЕВА - държавна такса в исковото
производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Кюстендил, в двуседмичен
срок от датата на получаване на съобщение за изготвянето му.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
6