№ 146
гр. Благоевград, 17.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Надя Узунова
Членове:Вера Коева
Гюлфие Яхова
при участието на секретаря Анастасия Фотева
като разгледа докладваното от Надя Узунова Въззивно гражданско дело №
20221200501088 по описа за 2022 година
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от
„П.К.Б.“, ЕООД против решение № 207/04.10.2022 г., постановено по гр.д. №
28/2022 г. по описа на РС-Гоце Делчев, в частта в която предявените искове
са уважени.
В жалбата се навеждат съображения за несъстоятелност на
изводите на РС за нарушение на чл. 10, ал. 1 и чл.11, ал. 1, т. 10 от ЗПКр. и
несъобразяване на чл. 19, ал. 4 и ал. 6 от същия закон. Иска решението да се
отмени и се постанови отхвърляне на предявените искове.
Въззиваемият оспорва жалбата като неоснователна, считайки
решението на РС за правилно и законособразно.
БлОС счита жалбата за допустима. Подадена е от надлежна
страна, срещу подлежащ на атакуване съдебен акт, в предвидения в закона
срок. С решението в атакуваните части РС е прогласил за нищожен договора
за потребителски кредит сключен между П.К.Б. АД и С. Х. И. и е постановил
връщане на С. И. на сумата над изтеглената главница възлизаща на 299,08 лв.
Атакуваното решение е валидно и допустимо.
1
За да се произнесе по доводите в жалбата, в съответствие с
правомощията си по чл. 269 ГПК, въз основа на тезите на страните, закона и
събраните доказателства, БлОС счита за установено следното от фактическа и
правна страна:
Страните пред въззивната инстанция не оспорват, приетото от
РС, че между тях на 11.06.2019 г. е сключен договор за потребителски кредит
Профи кредит Стандарт № 30037411543, при следните параметри: сума по
кредита 1 800 лв.; размер на вноската по кредита: 84,31 лв.; годишен процент
на разходите 46,29 % ; годишен лихвен процент – 39,10 % ; лихвен процент
на ден 0.11%; дължима сума по кредита 3 03,79 лв.; възнаграждение по
избран и закупен пакет от допълнителни услуги - 1797 лв., размер на вноската
по този пакет 49,93 лв.; общо задължение по кредита и по закупения пакет -
4 832 лв. съответния общ размер на вноската - 134,24 лв., ден на погасяване -
1-ви ден от месеца.
Видно от погасителния план в него е посочен размера на всяка
погасителна вноска, вкл. размера на компонентите, от които се формира –
главница, лихва, възнаграждение по закупения пакет от допълнителни услуги
- като вноската е дължима на 1 число от месеца. Според погасителния план
падежът на първата вноска е 1.7.2019 г., а на последната - 01.06.2022 г.
Подписани са и Общи условия към договора за потребителски
кредит, както и споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни
услуги.
С преводно нареждане от 11.6.2019 г. сумата от 1800 лв. е
преведена на кредитополучателката.
Към договора са сключени три анекса. С първия анекс
сключен на 08.11.2019 г. и с третия, сключен на 30.10.2020 г. , страните са се
споразумяли за отлагане плащане на вноски; а с втория, сключен на 06.2.2020
г. са се споразумяли за намаляване на вноски. Към всеки анекс е подписван и
съответен корегиращ погасителен план, отразяващ споразуменията.
От заключението на вещото лице, изслушано от РС се
установява, че годишния процент на разходите изчислени по формулата в чл.
19, ал. 1 от ЗПКр. е 46,90 % вместо посочения в договора 46,29 %, а при
включване и на възнаграждението за закупения допълнителен пакет услуги
ГПР се увеличана на 121,10 %.
2
От заключението на вещото лице се установява, че общо
платената сума от С. Х. И. е в размер на 2 099 лв., от която П.К.Б. е отнесла за
погасяване на главницата до размера на 645,32 лв., на договорната лихва до
размера на 653,85 лв. и за възнаграждението за допълнителни услуги до -
799,91 лв.
РС е уважил предявения иск като на основание чл. 22 от ЗПКр.
е прогласил процесния договор за потребителски кредит за нищожен като в
жалбата се оспорва приетото от РС нарушение на чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1,
т. 10 от ЗПКр.
Според чл. 22 от ЗПКр., когато не се спазени изискванията на
чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и чл. 20, ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9 договорът
за потребителски кредит е недействителен.
Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК разписва договорът за
потребителски кредит да се сключва в писмена форма, на хартиен или друг
траен носител по ясен и разбираем нчин, като всички елементи на договора се
представят с еднакъв по вид формат и размер шрифт – не по-малък от 12 в
два екземпляра – по един за всяка от сраните по договора.
Аргумента на жалбоподателя, че нормата чл. 10, ал. 1 от ЗПК
не е в съответствие с Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредит и за
отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета (ОВ, L 133/66 от 22 май 2008 г.),
БлОС не споделя.
С § 2 от ДР на ЗПКр. е постановено, че този закон /има се
предвид ЗПКр./ въвежда разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г.
Според чл. 10, § 1 от Директива 2008/48/ЕО договорът за
кредит се изготвя на хартиен или друг траен носител като всяка от страните
по договора получава екземпляр от договора за кредит; изрично е разписано,
че настоящият член не засяга националните правила, отнасящи се до
действителността на сключването на договорите за кредит, които са в
съответствие с правото на Общността. Според следващия § 2 на чл. 10
договорът за кредит посочва по ясен и кратък начин, съответната изрично
визирана в цитираната норма информация, която той следва да съдържа,
като в нея не се съдържа изискване по отношение на шрифта. В чл. 22, § 1
3
от същата Директива е разписано, че доколкото Директивата съдържа
хармонизирани разпоредби, държавите-членки могат да не запазят или
въвеждат разпоредби, различни от предвидените в настоящата директива.
Дали поставеното със ЗПКр. изискване по отношение на
големината на шрифта се допуска от цитираните разпоредби от Директивата
се е произнесъл изрично СЕС с определение на Съда от 14.4.21 г. по дело С-
535/20 г. /“БНП Париба Пърсънъл Файненс“, С.А Париж срещу Т.Г.М./ като
е прието, че чл. 10, § 2 и чл. 22, § 1 от Директивата допускат националната
правна уредба да налага всички елементи на договор за потребителски кредит
да бъдат представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт- не по-малък
от 12.
Посочено е, че изискването гарантира информацията да се
представя прозрачно и четливо, както и че възпрепятства използването на
дребен шрифт, който би могъл да породи опасността важна информация към
момента на сключване на договора и по време на изпълнението му да бъде
пропусната от потребителя.
Предвид произнасянето на СЕС несъстоятелно се поддържа от
„Профи кедит България“, ЕООД, че поради несъответствие на поставеното с
чл. 10, ал. 1 от ЗПК изискване за шрифта с Директива 2008/48/ЕО, то той е
неприложим при преценка действителността на потребителския договор за
кредит, какъвто е процесния.
По настоящото дело обаче ищецът в чиято тежест е
установяване на нарушението на разпоредбата не ангажира никакви
доказателства, които да установяват размера на шрифта на елементите на
договора, въпреки че с доклада по чл. 146 ГПК на РС му е разпределена
доказателствената тежест за съответния факт. Твърдението му, че това е
видно с просто око, БлОС счита за несъстоятелно, тъй като извода
предполага специални знания, каквито съдът няма. Затова БлОС счита, че той
не доказва нарушаване на раздпоредбата.
Доводите в жалбата, срещу приетото от РС нарушение на чл.
11, ал. 1, т.10 от ЗПКр., което влече след себе си по изричната разпоредбата
на чл. 22 от ЗПКр. недействителност на договора, БлОС не споделя.
Според чл. 11, ал. 1, т.10 от ЗПКр. договорът се изготвя на
разбираем език и съдържа годишния процент на разходите /ГПР/по кредита и
4
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване
на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в приложение № 1 начин.
Размерът на посочения в договора ГПР не съответства на
действителния такъв съобразно поетите от потребителя задължения.
Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПКр. годишният
процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПКр.
"общ разход по кредита за потребителя "са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани
с договора за кредит и по- специално застрахователните премии в случаите,
когато скл. на договора за услуга е задължително условие за полумане на
кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредит е в резултат на
прилаженате на търговски клаузи и условия. Общият разход не включва
нотариалните такси.
Видно от представения по делото договор за кредит,
кредитополучателят се е задължил със сключването на договора да заплати и
възнаграждение за пакет допълнителни услуги /приоритетно разглеждане и
изплащане на кредита, възможност за отлагане или намаляване на определен
брой погасителни вноски и за смяна на дата на падеж, улеснена процедура за
получаване на допълнителни парични средства/, което е начислено за
заплащане заедно с месечните вноски по кредита. Очевидно е, че
възнаграждението е начислено за изплащане, поради възможност да се
ползват съответните услуги, а не заради реалното им ползване. От
съдържанието на договора се установява, а и по това няма спор между
страните, че размерът на посоченото възнаграждение не е включен в
посочения в договора ГПР. Според съда става въпрос за прикрит разход на
5
кредита, тъй като уговорените допълнителни услуги по същността си
представляват действия по неговото обслужване и управление. След като е
налице разход, който е пряко свързан с договора за кредит, известен е на
кредитора и потребителят трябва да го плати, то съобразно цитираните
императивни разпоредби - чл. 19, ал. 1 от ЗПКр. и § 1, т. 1 от ДР на ЗПКр. - е
следвало да бъде включен при изчисляването на ГПР. Затова БлОС счита, че
с неточно посочения в процесния договор размер ГПР потребителят е въведен
в заблуждение за действителната цена на договора, което следва да се оцени
като нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 6, § 1 от
Директива 2005/29/ЕО. Затова е налице нарушение на чл. 11, ал. 1, т.10 от
ЗПКр., което съгласно чл. 22 ЗПКр. води до недействителност на договора.
Не могат да бъдат споделени съображенията в жалбата, според
които неправилното посочване на размера на ГПР в договора не води до
неговата цялостна недействителност предвид разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от
ЗПКр., която предвижда, че годишният процент на разходите по кредита не
може да бъде по- висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения, а съгласно ал. 5 от същата разпоредба клаузи в
договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни.
Според БлОС посочените разпоредби не могат да бъдат
тълкувани по посочения от жалбоподателя начин, тъй като подобно
тълкуване противоречи на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент
и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредит
и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета (ОВ, L 133/66 от 22 май 2008
г.) относно договорите за потребителски кредити, която е транспонирана в
българското право посредством ЗПКр. Съгласно съображение 19 от същата
"За да се даде възможност на потребителите да взимат своите решения при
пълно знание за фактите, те следва да получават адекватна информация
относно условията и стойността на кредита и относно техните задължения,
преди да бъде сключен договорът за кредит, която те могат да вземат със себе
си и да обмислят. С оглед осигуряване на възможно най-пълна прозрачност и
сравнимост на предложенията за сключване на договор, тази информация
следва да включва по-специално годишния процент на разходите, приложим
за кредита и определян по еднакъв начин навсякъде в Общността. ". От
изложеното е видно, че целта на директивата е посредством посочване на
ГПР на потребителите да бъде предоставена ясна и точна информация за
6
цената на кредита, за да могат да сравнят отделните предложения и да
направят информиран избор.
Посочената цел очевидно не може да бъде постигната в случаите, в които в
договора за кредит е посочен ГПР, по- малък от действителния такъв, с което
потребителят е въведен в заблуждение относно реалната цена на кредита. В
тази ситуация и доколкото ГПР е част от същественото съдържание на
договора неправилното му посочване съставлява основание за
недействителност на целия договор съгласно чл. 22 във връзка с чл. 11, ал. 1,
т. 10 от ЗПКр. , тъй като на практика на потребителя не е била предоставена
необходимата му информация. Разпоредбите на чл. 19, ал. 5 и ал. 6 от ЗПКр.,
регламентират правните последици на клаузи от договори за кредит, в които
е налице коректно посочен годишен процент на разходите, който надвишава
петкратния размер на законната лихва, предвиден като максимален размер на
ГПР в чл. 19, ал. 4 от ЗПКр. като предвиждат нищожност на посочените
клаузи. Настоящият случай обаче не е такъв, тъй като посоченият в договора
ГПР не съответства на действителния, което следва да води до
недействителност на целия договор.
По изложените мотиви съдът счита ,че решението с което на
основание чл. 23 ЗПКр. е прогласен процесния договор за недействителен е
правилно и законосъобразно, поради което следва да се потвърди.
Правилно и законосъобразно РС при осъждане на П.К.Б.
ЕООД да върне на С. И. сумата от 299.08 лв. е отчел, че при
недействителност на договора съгл. чл. 23 от ЗПК, се дължи връщане на
чистата стойност на кредита. Видно от заключението на експерта
кредитополучателят е внесъл 2 099 лв., при отпуснат кредит от 1800 лв. или
разликата помежду им от 299.08 лв. подлежи на връщане. Затова и в тази част
решението следва да се потвърди.
С оглед изхода на делото жалбоподателят дължи на
въззиваемия разноски в размер на 750 лв. за адвокатсто възнаграждение.
Възражението за прекомерност е несъстоятелно, предвид предявяването на
два иска и предвидените за тях минимални размери в Наредба № 1/9.7.2004
г.
Водим от изложеното и на основание чл. 271 ,ал. 1 от ГПК,
БлОС
7
РЕШИ:
Потвърждава решение № 207/04.10.2022 г., постановено по гр.д. № 28/2022 г.
по описа на РС-Гоце Делчев, в частта, в която предявените искове са уважени.
Осъжда П.К.Б. ЕООД, с ЕИК **** да заплати на С. Х. И. сумата от 750
лв., представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение пред
настоящата инстанция.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от
връчването на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8