Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 2022г.,
гр.Варна
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Дванадесети състав, в публично заседание
на четиринадесети септември две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ : ДАНИЕЛА НЕДЕВА
при секретаря Румела Михайлова, като разгледа докладваното от
съдия Д.Недева адм.дело № 1133 по описа
на съда за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 145 и сл. от
Администрартивно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 54, ал. 6 от
Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР).
Образувано е по жалба
на ТП „Държавно горско стопанство“ – Цонево при СИДП ДП Шумен, против Заповед №
18-3198 от 25.03.2022 г. на началника на СГКК – Варна, с която е одобрено изменението
на кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Аспарухово, общ.
Дългопол, одобрена със Заповед № 300-5-73 от 22.12.2004 г. на изпълнителния
директор на АГКК, съгласно скица-проект № 15-242021-08.03.2022 г., състоящо се
в нанасяне на съществуваща на място сграда в имот с идентификатор 00789.25.526,
сграда с идентификатор 00789.25.526.1, с площ 70 кв.м, предназначение – друг
вид обществена сграда.
В жалбата се
релевират доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, поради
съществено нарушение на производствените правила, неспазване на установената
форма и противоречие с материалния закон, с оглед на което се отправя искане за
нейната отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява,
не се представлява и не изразява становище по жалбата и по съществото на спора.
Ответната страна редовно призована не се явява, не се
представлява. С писмено становище оспорва жалбата и отправя искане за
отхвърлянето й като неоснователна. Прави възражение за прекомерност на
адвокатски хонорар в случай, че се претендира такъв над минималния размер по
Наредба №1/2004г.
Заинтересованата страна, чрез процесуалния си представител
оспорва жалбата. Отправя искане за отхвърлянето й като неоснователна. Счита, че органът издал
заповедта е спазил формата, изискана от закона – чл. 54 от ЗКИР. В нея е
посочено изрично, че се касае за нанасяне на съществуваща сграда на място и
съответно се касае за непълнота и грешка в кадастралната карта. Релевира
доводи, че отразяването на съществуваща сграда попада в хипотезата на двете
предпоставки и основания за издаването на оспорената заповед. Със заявлението
от заинтересованото лице са били представени всички необходими документи.
Поддържа, че община Дългопол е собственик на процесната сграда, с представено
удостоверение за търпимост. Счита, че в случая не е налице спор за собственост
и посочените в жалбата основания за незаконосъобразност и нарушения на
материалния закон не са налице, с оглед на което отправя искане жалбата да бъде
оставена без уважение с присъждане на
сторените по делото разноски съобразно представен списък.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства и доводите на страните, приема за изяснено от фактическа страна
следното:
Началото на
административното производство е поставено със заявление вх.№01-42671/26.01.2022г.
от община Дългопол с приложено удостоверение за приемане на проект за изменение
на кадастралната карта и кадастралните регистри №25-18949/24.01.2022г. за
сграда в ПИ с идентификатор №00789.25.526. От обяснителна записка на внесеното изменение
се установява, че сградата е изградена през 1990г. без необходимите строителни
книжа и отговаря на разпоредбите на §16 ал.1 от ПР на ЗУТ, за което е издадено
удостоверение за търпимост на строеж с изх.№0800-567/1/ от 05.01.2022г. на
главен архитект на община Дългопол. От същото е видно, че е издадено на община
Дългопол за строеж „Сграда за обществено обслужване“ на два етажа със застроена
площ 70 кв. м. и РЗП-118 кв. м. находяща се в ПИ с идентификатор №00789.25.526
по КККР на с. Аспарухово, община Дългопол. Обстоятелствата са декларирани от
бивш зам. кмет на община Дългопол за периода 1985-2000г. и декларацията била приложена към внесения проект. От същата се
установява, че сградата находяща се в ПИ с
идентификатор №00789.25.526 със стар номер по КВС 000286, представляваща
сграда за обществено обслужване на два етажа, със застроена площ 70 кв. м. и
РЗП 118 кв. м. е изградена от община Дългопол през 1990г. без необходимите строителни
книжа. Приложени били геодезическо заснемане и конструктивно становище на
сграда. На основание чл.26 ал.1 от АПК било уведомено заинтересованото лице за
започналата административна процедура по изменение на КК и КР на с. Аспарухово,
община Дългопол. Постъпило е възражение от Североизточно държавно предприятие
ТП ДГС Цонево, в което се изразило несъгласие с искането на община Дългопол за
изменение на КККР относно попълването на сградата, тъй като не се представят
документи обуславящи исканото изменение. Административният орган приел
възражението за неоснователно и с оспорения в настоящото производство
административен акт, на основание чл. 54, ал. 4, във връзка с чл. 54, ал. 1 и
чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР, е одобрено изменение на КККР на гр. Варна, одобрени
със Заповед № 300-5-73 от 22.12.2004 г. на изпълнителния директор на АГКК
последно изменение на КККР, състоящо се в нанасяне на съществуваща на място
сграда в имот с идентификатор №00789.25.526 в съответствие с проект за
изменение, изработен от правоспособно лице по ЗКИР и геодезически измервания,
без данни за собственост- нанасяне на сграда с идентификатор 00789.25.526.1, с
площ 70 кв. м., предназначение – друг вид обществена сграда.
Предвид горепосочените
доказателства съдът приема за установено от фактическа страна, че постройката,
по отношение на която е одобрено изменението на КК е съществувала преди
одобряването на КК през 2004 г., като размерите и конфигурацията й са били
такива, както е показано на скицата-предложение за оспорваното изменение.
От приложените по
делото доказателства се установява, че поземлен имот с идентификатор № 00789.25.526
по горскостопански план на ТП Държавно горско стопанство Цонево от 2018г. е
горска територия-държавна собственост – отдел/подотдел 281“я3“ с площ 0,2 ха,
представляващ широколистна гора, а по КККР ПИ 00789.25.526 с. Аспарухово, м.
Широки трап, вид собственост: няма данни, вид територия: горска, НТП:
широколистна гора, площ 372 кв. м. стар номер 000268.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че
жалбата разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:
Жалбата е подадена в законоустановения
срок, като видно от материалите по делото същата е депозирана чрез
административния орган съгласно фискален бон, издаден от „Български пощи“ ЕАД
пратка № ИД PS 9261 000LLE J е изпратена на 12.04.2022 г. в 09.31 часа, а процесната заповед е съобщена на
жалбоподателя на 29.03.2022г., от който момент е започнал да тече и
преклузивният четиринадесет дневен срок за реализиране на правото на оспорване,
от легитимирано лице, съобразно приложението на ЗГ, с вписана в КР досежно имот
00789.25.526 собственост. Предвид горното, съдът намира, че жалбата е подадена
в законоустановения срок, пред надлежен съд, от легитимирано лице като е налице
и правен интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима за
разглеждане.
При преценка на законосъобразността на
атакувания административен акт на основание чл. 168 от АПК съдът е длъжен да
осъществи проверка издаден ли е същият от компетентен орган и в съответната
форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните предпоставки за
издаването му и съобразен ли е с целта на закона. Анализът на оспорения
административен акт в контекста и на приложената административна преписка
обуславя извода на съда, че същият е издаден от компетентен орган в
законоустановената форма и при спазване на процесуалноправните разпоредби за
издаването му.
Процесната Заповед № 18-3198 от 25.03.2022 г. е издадена от началника на
СГКК – Варна, т.е. е постановена от материално и териториално компетентен
орган, предвид нормата на чл. 54, ал. 4 ЗКИР.
Спазена е установената форма на акта – заповедта е писмена, а от посочените
в оспорения акт фактически и правни основания стават безспорно ясни
юридическите факти, от които административният орган черпи упражненото от него
публично субективно право.
Съдът не констатира съществено нарушение на административно производствените
правила, което да обосновава отмяна на оспорената заповед. Безспорно се
установява, че оспорващият е получил уведомление за започване на административното
производство, като е подал и писмено възражение, което ответникът е приел, за
неоснователно по отношение на процесната постройка. Административният орган е
осигурил участието на жалбоподателя в производството, събрани са относимите
доказателства, проверени и преценени са от административния орган, като
обжалваният индивидуален административен акт е издаден след изясняване на
фактите и обстоятелствата от значение за случая. Правилно ответникът е
преценил, че възражението на оспорващия не съдържа факти и обстоятелства, които
да са относими и да препятстват одобряването на поисканото изменение на КК.
Оспорваният акт е постановен в съответствие и с материалноправните норми. Доколкото посочените в оспорваната заповед
правни основания за одобряване на процесното изменение (чл. 54, ал. 1 и чл. 51,
ал. 1, т. 2 ЗКИР) сочат на наличие на непълнота или грешка в КК по отношение на
отразените в КК контур и площ на постройка с идентификатор 00789.25.526.1, съдът
съобрази следното:
Непълнотите или
грешките по смисъла на § 1, т. 16 ДР ЗКИР са несъответствия в границите и
очертанията на недвижимите имоти в кадастралната карта за урбанизирана
територия спрямо действителното им състояние.
Когато непълнотата
или грешката е свързана със спор за материално право тя се отстранява след
решаване на спора по съдебен ред - чл. 54, ал. 2 ЗКИР, като влязлото в сила съдебно
решение, придружено от проект за изменение, изготвен от правоспособно лице по
кадастър, е основание за изменение на кадастралната карта по реда на чл.53а т.1 ЗКИР.
Според § 1, т. 16 ДР
на Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и
поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри "спор за
материално право" по смисъла на чл.70 и чл.71 е налице, когато в проекта за изменение на
кадастралната карта местоположението и границите на имотите не съответстват на
правата на собственост на всички заинтересовани лица съгласно представените и
събрани писмени доказателства в административното производство.
Разпоредбата на чл.
2, ал. 1 ЗКИР определя кадастъра като съвкупност от основни данни за
местоположението, границите и размерите на недвижимите имоти, както и за
правото на собственост и другите вещни права върху недвижимите имоти и техните
носители. Обекти на кадастъра съгласно чл. 23 ЗКИР са поземлените имоти,
сградите и съоръженията и самостоятелни обекти в сгради или технически
съоръжения, като данните за тези обекти се документират в кадастралната карта и
кадастрални регистри съобразно съществуващото положение, като се отчитат
материализирани на място граници и се заснемат съществуващи сгради и технически
съоръжения, както и самостоятелни обекти в тях, съобразно техните очертания
(арг. чл. 29 ЗКИР, чл. 38 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за
съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните
регистри). Кадастралните карти и регистри се поддържат в актуално състояние
като се изменят при наличие на някое от основанията, посочени в чл. 51, ал. 1 ЗКИР, след информация, получена по реда на чл. 52 и чл. 86, ал. 1 ЗКИР и чрез
геодезически измервания.
В случая, както се
посочи, предвид визираните в оспорваната заповед фактически и правни основания
следва да се установи дали е налице грешка или непълнота в КККР (чл. 51, ал. 1,
т. 2 ЗКИР) и дали е налице спор за материално право, последният представляващ
отрицателна предпоставка за одобряване на изменението на КК – чл. 54, ал. 2 ЗКИР.
С оглед приобщените
по делото доказателства, че постройката, по отношение на която е одобрено
изменението на КК е съществувала преди одобряването на КК, като размерите и
конфигурацията й са били такива, както е показано на скицата-предложение за
оспорваното изменение, то в случая се установява наличието на грешка в КК,
одобрена през 2004 г. по смисъла на § 1, т. 16 ДР ЗКИР, т. к. се установява, че
е налице несъответствие в границите и очертанията на недвижимите имоти в
кадастралната карта за урбанизирана територия спрямо действителното им
състояние.
В случая не е налице
изменение на КР по отношение вписванията за собствеността на процесната
постройка и жалбоподателя не оспорва собствеността на постройката. Не ангажира
доказателства за собственост досежно същата. Наличието или липсата на промяна
на предназначението на терена не е предмет на настоящия спор, доколкото
кадастърът отразява съществуващите на място обекти. Не е налице и
несъответствие на местоположението и границите на имотите с правата на
собственост на оспорващия и заинтересованата страна. Тоест в случая не е налице
спор за материално право по смисъла на § 1, т. 16 от ДР на Наредба №
РД-02-20-5/15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на КККР.
Изложеното обосновава и извод, че в случая не се установява наличието на
материалноправен спор, който да е отрицателна предпоставка за одобряване на
процесното изменение на КК.
Оспорваната заповед, с която е одобрено процесното изменение на КК по отношение на очертанията и площта на постройката с идентификатор 00789.25.526.1 се явява постановена при правилно приложение на материалноправните норми и в съответствие с целта на ЗКИР – да се актуализират кадастралните данни по реда и на основанията, регламентирани в закона, така че да се осигури съответствието им с действителните данни за обектите на кадастъра.
Възраженията свързани
с липсата на годината на построяване на сградата са неоснователни доколкото по
делото е приобщена приложената и пред административния орган декларация от зам. кмет на община Дългопол за периода 1985-2000г., от
която се установява, че сградата находяща се в ПИ с идентификатор №00789.25.526 със стар номер по
КВС 000286, представляваща сграда за обществено обслужване на два етажа, със
застроена площ 70 кв.м. и РЗП 118 кв.м. е изградена от община Дългопол през
1990г. без необходимите строителни книжа. Жалбоподателят не ангажира
доказателства в обратната насока и с изявление в молба с.д.№8756/03.06.2022г.
изрично сочи, че не желае допускане на СТЕ. В настоящото производство
релевантните факти, които следва да се изследват са дали е налице непълнота или
грешка в КК и налице ли е спор за материално право във връзка с конкретната
непълнота или грешка, като е без значение дали въпросната постройка е незаконна
или не, тъй като Кадастърът следва да отразява данни за действителното
фактическо положение. От друга страна, оспорващият не
ангажира доказателства и не се установява несъмнено по делото, че постройката
преди одобряване на КК през 2004 г. е била с размери и конфигурация, различни
от обективираните в проекта за изменение, послужил за издаване на оспорваната
заповед.
Доказателствената
сила на Удостоверението за търпимост е ограничена от закона и в производството
по чл. 54 ЗКИР това удостоверение не се ползва с обвързваща административния
орган доказателствена сила и е непротивопоставимо на останалите собственици в
имота. Заинтересованата страна обаче, като ползващо се от удостоверението лице,
установява посредством декларация отразените в него факти по отношение на
обстоятелството, че постройката е изградена преди 31.03.2001 г. Наличието на удостоверението
за търпимост на въпросната постройка е и само по себе си индиция за
съществуването на непълнота в КК от 2004 г. с действителните такива на място
към 2004 г.
Предвид изложеното,
съдът приема, че процесната постройка е била с конфигурацията й с размерите,
обективирани в скицата-проект за изменението на КК и преди одобряване на КККР
през 2004 г.
Не се установява по делото да са налице
основанията по чл. 146 АПК за отмяна на оспорваната заповед като
незаконосъобразна. Жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.
Предвид изходът на
спора съдът намира, че е основателно искането на заинтересованата страна за
присъждане на основание чл. 143, ал. 4 АПК на разноски по делото. Претендираните
такива, за които са налице доказателства за реалното им плащане са за
възнаграждение на адвокат и възлизат на 600 лева.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал.
2 АПК, Административен съд - Варна,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на ТП
„Държавно горско стопанство“ – Цонево при СИДП ДП Шумен, против Заповед №
18-3198 от 25.03.2022 г. на началника на СГКК – Варна.
ОСЪЖДА Североизточно държавно предприятие да заплати на община Дългопол,
сумата в размер на 600 (шестстотин) лева, представляваща адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в
14-дневен срок от съобщението до страните пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ: