Р
Е Ш Е Н И Е
№248 25.06.2020
год. гр. Стара
Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорски административен съд, трети
състав на шестнадесети юни през две хиляди и двадесета година в открито съдебно заседание, в състав
СЪДИЯ:
ИРЕНА ЯНКОВА
Секретар Минка Петкова
като разгледа докладваното от съдия Янкова
административно дело № 137 по описа за
2020 год.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 92, ал. 11 от Закона за данък върху добавената
стойност (ЗДДС), във връзка с чл. 197, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалба на „ВиолаИн“ ЕООД от гр. Стара
Загора, против Акт за прихващане или възстановяване № П-16002419218864-004-001
от 08.01.2020 год., издаден от Р.Б.Т. - Главен инспектор и С.К. – старши
инспектор, потвърден с Решение №51/13.02.2020 год. на Директора на ТД на НАП –
Пловдив, с който на жалбоподателя е отказано възстановяване на ДДС.
В жалбата са изложени доводи за
незаконосъобразност на оспорения акт за прихващане или възстановяване, по
съображения за издаването му в нарушение и при неправилно приложение на
материалния закон. АПВ бил издаден на основание чл. 129 от ДОПК. Той би
следвало да се издаде на основание чл. 92, ал.11 от ЗДДС, каквито били
указанията на съда, дадени по адм. дело №
580/2019 година по описа на Административен съд гр. Стара Загора.
Ревизиращият орган в пълно нарушение на административно производствените правила,
издавайки АПВ на основание чл. 129 от ДОПК бил заобиколил закона, бил променил
реда за обжалване и компетентността на органа, който следвало да се произнесе
по обжалването му. От друга страна въпреки, че в АПВ било посочено, че се било
очаквало да се установят публични задължения на търговеца, липсвало мотиви в
тази насока. Не били посочени доказателства за фактическото движение на стоките.
Ревизиращият екип не бил предоставил на търговеца нито едно доказателство,
приобщено към преписката след 09.07.2019 г., което лишило „ ВиолаИн” ЕООД от
възможността да организира адекватно защитата си. Неправилно било прието от
ревизиращия екип, че липсвали доказателства за реалността на доставките.
По отношение на декларираната ВОД на
стоки с получател: М SAN GRUPA, Хърватска Загреб, а именно доставка на 400 бр. смартфони „ Самсунг”. Според
жалбоподателя от доказателствата, събрани от ревизиращия орган се установявало,
че тези стоки били предадени на превозвач, като превозът бил договорен за сметка на получателя. Били съставени документите по чл.45,т.2 б. ”а“
и „б“ от ППЗДДС, доказващи изпращането на стоките на територията на
друга-държава членка. Бил съставен транспортен документ /ЧМР/ и било налице
писмено потвърждение от получателя, че стоките били получени. Изложените съображения
от ревизиращия орган за несъответствие в транспортните документи било без
значение за доказване извършването на превоза, респективно получаване на
стоката от хърватското дружество.
По отношение на доставките с доставчик
„Унитроникс“ ЕООД на аудио слушалки счита, че неправилно е отказано правото на
възстановяване на ДДС. Този извод ревизиращите са направили въз основа на
факта, че не е установено доставчикът „Пейпър велт“ ЕООД да е декларирал такива
продажби в периода март – април 2019 год. Тази стока е минала през още три
фирми преди да достигне до „Унитроникс“ ЕООД, който е фактическият доставчик на
жалбоподателя. Принципно е недопустимо данъчната администрация да изисква от
данъчнозадълженото лице, което иска да упражни правото на приспадане или
възстановяване на ДДС, да провери, дали издателят на фактурата за стоките и
услугите, във връзка с които се иска упражняване на това право, има качеството
на данъчнозадължено лице, разполагал е със стоките, предмет на доставката, бил
е в състояние да ги достави и е изпълнил задълженията си за деклариране и за
внасяне на ДДС. За да се откаже признаване на правото на приспадане или
възстановяване на данъчен кредит в такива случаи е необходимо от обективните
данни, предоставени от органите по приходите, да се установява, че данъчно
задълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която
обосновава правото на приспадане, е част от измама, извършена от издателите на
фактурите или от друг стопански субект по веригата на доставки, каквито
доказателства за участие на „ВиолаИн“ ЕООД в данъчна измама или към субективна
цел за злоупотреба по преписката не са събрани. За да обоснове липсата на стока
и доставка от „Унитроникс“ ЕООД към „ВиолаИн“ ЕООД ревизиращият екип е обсъдил
и товарителница с получател „Ларк България“ ЕООД, като на това основание е
приел, че има различни документи за една и съща стока, представени от
„Унитроникс“ ЕООД. В издадения АПВ ревизиращите изобщо не са обсъдили факта, че
този документ няма никакви подписи и печати от страните, и други данни да е
извършена доставка на стока, която да е приета в склада на обслужващ „ВиолаИн“
ЕООД, за се породи някакво съмнение за различни доставки. За сметка на това
обаче, няма изложени съображения за това, каква е причината ревизиращите да не
приемат за достоверна единствената подписана и подпечатана товарителница с
получател „ВиолаИн“ ЕООД, приложените към нея фактури, стокови разписки и др.
документи, предоставени както от доставчика – „Унитроникс“ ЕООД, така и от
лицето приело доставката от името на „ВиолаИн“ ЕООД („Транскапитал“ ЕООД на
основание договора за съхранение и обслужване на стока), от които безспорно се
установява, че стоката е получена. Нещо повече, в счетоводните документи и
дневниците за покупки и продажби на „Унитроникс“ ЕООД, не се съдържат данни за
доставки към „Ларк България“ ЕООД в посочения период.
Въз основа на всички тези доводи, е
направено искане да се отмени като незаконосъобразно Решение №51/13.02.2020
год. на Директора на ТД на НАП – Пловдив, с което е потвърден Акт за прихващане
или възстановяване (АПВ) по чл. 92. ал. 11 от ЗДДС № П-16002419218864-004-001
от 08.01.2020 год., издаден от Р.Б.Т. - Главен инспектор и С.К. – старши
инспектор по приходите.
Ответникът - Директор на Териториална
дирекция на НАП гр. Пловдив , чрез процесуалния си представител по делото, в
откритото съдебно заседание по делото оспорва жалбата като недопустима поради
отпаднал правен интерес с издаването на ревизионен акт, респективно, неоснователна
и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че обжалваният АПВ е правилен и
законосъобразен по съображенията, изразява несъгласие и с оплакването, че не е
посочен размера на очакваните публични задължения. Счита, че в АПВ е изрично
посочен размера на очакваните данъчни задължения.
Въз основа на съвкупната преценка на
събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от
фактическа страна по административно-правния спор:
” ВиолаИн” ЕООД е подало справка декларация за ДДС за м.
април 2019 година, с която е поискало възстановяване на данъчен кредит в размер
на 85015,85 лева. Не се спори,/а това се установява от вписванията в ревизионен
доклад и ревизионен акт, че със заповед за възлагане на ревизия № Р-16002419003045-020-001
от 10.05.2019 година е възложено извършване на ревизия на дружеството за
периода от 01.04.2019 г. до 30.04.2019 г.по ЗДДС. Във връзка с искането на
възстановяване на ЗДДС е издаден АПВ № 1616002419003045-171-001 от 12.06.2019
година, с които е отказано възстановяване на ДДС на търговеца. Същият е отменен
с решение № 233 от 01.07.2019 година на директора на ТД на НАП Пловдив и преписката
е върната на органа по приходите за издаване на нов АПВ при спазване на
указанията на по-горестоящия орган.
На 09.07.2019 год. е издаден Акт за
прихващане или възстановяване №Р-16002419003045-171-002, подписан от Р.Б.Т. –
главен инспектор по приходите и С.К. –
старши инспектор по приходите.
Срещу акта за прихващане или възстановяване е
подадена жалба и е постановено решение
№277 от 30.07.2019 год. на Директора на Д“ОДОП“ гр. Пловдив при ЦУ на НАП, с
което акт за прихващане или възстановяване е потвърден. Този акт е отменен с
решение №412 от 26.11.2019г.,
постановено по адм. дело № 580 по описа за 2019 година на Административен съд
гр. Стара Загора и преписката е
върната на компетентния орган по приходите за ново произнасяне.
В изпълнение на указанията на съда е
издаден оспорения в настоящото производство АПВ № 160024192188864-004-001 от
08.01.2020 година от Р.Т. на длъжност Главен инспектор по приходите и С.К. на длъжност старши инспектор по
приходите. Срещу него е постъпила жалба на 22.01.2020 година. Същата е
препратена от директора на „ОДОП” Пловдив до директора на ТД на НАП гр. Пловдив,
който с решение № 51 от 13.02.2020 година е отхвърлил жалбата срещу оспорения административен акт.
С АПВ № 160024192188864-004-001 от 08.01.2020г.
не е признато на дружеството възстановяване на данъчен кредит по една вътрешнообщностна
доставка/ ВОД/ с предмет доставка на 400 смартфона „Самсунг„ с доставчик „ВиолаИн” ЕООД и получател хърватското дружество„ M SAN grupa. Процесните
смартфони са закупени от „ Магнум” ЕООД на 08.04.2019 г-. с фактура от
08.04.2019 г. Те се съхраняват в склад на „ Транскапитал” ЕООД по силата на
сключен договор за влог и логистично обслужване от 01.04.2010 с „ ВиолаИн”.
Стоката е продадена на хърватското дружество M SAN grupa с фактура №**********
от 24.04.2019 г. Стоката е изписана
,като предадена на 24.04.2019 година от „ Транскапитал“ ЕООД, но е предадена на превозвача „Пърсиано” ЕООД
на 25.04.2019 година, нает от спедитор „Естрея транс” ООД, на което дружество е възложена спедицията на
смартфоните от DHL FREIGH от 24.04.2019 година. Мястото на товарене е гр.
София, Околовръстен път, фирма „ Кетен” и място на разтоварване е RUGVICA M SAN. Издадена е международна товарителница ЧМР № **********
от 25.04.2019, където като изпрачащ е посочено « ВиолаИн» ЕООД. На мястото на изпрачащ
е сложен печат на фирма «Траскапитал» ЕООД. Превозвачът е «Пърсиано» ЕООД.
Според обясненията, дадени от управителя на «Пърсиано» първоначално стоката е
натоварена на бус с рег. № ***до Видин, но превозът на смартфоните до Хърватия
е извършен с МПС с рег. № ***от водач М.Т.. Представен е пътен лист за
извършения превоз до Хърватия, командировачна заповед на шофьора и доказателства
за платените командировъчни разходи за извършения превоз. Купувачът, сочената
по-горе хърватска фирма, е изплатил по банков път на « ВиолаИн» стойността на
стоката.
По
отношение на сделката, извършена между «ВиолаИн» и «Унитроникс» ЕООД видно от
фактура №11/30.04.2019 година «ВилаИн» е закулила от «Унитроникс» 960
бр.слушалки «Bose sound true in ear headphones./ слушалки1/. Според фактура № 12 от 30.04.2о19 г. между същите страни е сключен договор за продажба на 560 броя слушалки Bose Quiet Comfort 20i Acostic Noise /слушалки 2/. «Унитроникс»
ЕООД е закупило двата вида слушалки от фирма «Фронтиер Сървисис» на 30.04.2019
година. Според два броя товартелници № АА 30042019 от 30.04.2019 година слушалките
са доставени на «ВиолаИн» на адрес гр. София «Околовърсно шосе» в склада на
«Транскапитал» на 30.04.2019 г., съгласно приходни разписки. От данъчните
органи е проследено движението на стоките. Според първоналачално дадените
обяснения от «Нюескюел сълюшън» слушалките са закупени от «Пепъпр велт» ООД, но
в впоследствие е представено ЧМР от което
е видно, че те са закупени от полската фирма « Bidones services». Извръшени са последователни препродажби
на стоката от « Нюескюел сълюшън на
« Текстар трейд» ЕООД и след това на « Фронтиер Сървисис» ООД. Не е спорно, че
фирми « Унитроникс» ЕООД, « Фронтиер сървисис» ЕООД и фирма «Текстар трейд» ЕООД ползват една
и съща складова база, предоставена им под наем от « Деспред» АД , поради което не
и извършван траспорт на слушалките. В последствие слушалките са продадени на
«ВиолаИн» на унгарската фирма «Инфинити» с място на доставка Полша.
Съдът, като обсъди
събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата
оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка
на законосъобразността и обосноваността на оспорения Акт за прихващане или
възстановяване П-16002419218864-004-001 от 08.01.2020г. на основание чл.92, ал.11 от ЗДДС, намира за
установено следното:
Оспорването на акта за прихващане или възстановяване №
П-16002419218864-004-001 от 08.01.2020 год., издаден от Р.Б.Т. - Главен
инспектор и С.К. – старши инспектор, потвърден с Решение №51/13.02.2020 год. на
Директора на ТД на НАП – Пловдив, като направено в законово установения срок по
чл.156, ал.1 от ДОПК, от легитимирано лице с правен интерес и против акт,
подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално
допустимо. Издаването на ревизионен акт по време на съдебното производство не прави жалбата недопустима поради отпаднал
правен интерес, тъй като към датата на постъпване на жалбата на „ВиолаИн” ЕООД в съда ревизионния акт не е бил издаден.
Разгледана по
същество жалбата е неоснователна.
Въз основа на граматическото и систематичното тълкуване
на правната норма на чл. 197 от ДОПК се
обосновава изводът, че предмет на съдебен контрол на настоящото производство са
както АПВ, така и потвърждаващото го решение на директора на ТД на НАП.
Оспореното
решение представлява валиден административен акт, издаден от компетентен орган,
титуляр на длъжността "Директор на ТД на НАП – Пловдив", в рамките на
правомощията му по чл. 197, ал.
1 от ДОПК и при спазване на определения със същата норма срок за
произнасяне. Решението е издадено в писмена форма и съдържа посочените в чл. 59, ал. 2
от АПК, във вр. с § 2 от ДР на
ДОПК реквизити, включително изложение на фактически и правни
основания за постановяването му.
Актът за
прихващане или възстановяване също е валиден административен акт, като издаден
от компетентен орган, в хода на извършвана ревизия, в писмена форма и съдържа
изложение на фактически и правни основания за постановяването му.
С разпоредбата
на чл. 92, ал.
11 от ЗДДС (в сила от 01.01.2014 г.) е предвидено, че в случаите по
ал. 3 при възложена проверка
данъкът се прихваща или възстановява в 30-дневен срок, а при възложена ревизия данъкът
се прихваща или възстановява изцяло, или отчасти в 30-дневен срок от връчване
на заповедта за ревизия в размер, представляващ разликата между декларирания
данък за възстановяване и размера на данъците и задължителните осигурителни
вноски, които обосновано се очаква да бъдат установени при ревизията. В този
смисъл съдът не споделя релевираните доводи на процесуалния представител на „
ВиолаИн” ЕООД , че производството е протекло по реда на чл. 129 от ДОПК. Вярно,
че в титулната част на АПВ е посочена тази норма, но всички процесуални
действия , извършени от органа по приходите са по реда на чл. 92 от ЗДДС, като
в тази връзка са изпълнени, указанията на съда, дадени с решение № 412/26.11.2019
година, постановено по административно дело № 580 по описа за 2019 година на
Административен съд гр. Стара Загора.
Актът, с който се възстановява
или отказва възстановяването при възложената ревизия, какъвто е и разглежданият
случай, се обжалва по реда на ДОПК, предвиден за обжалване на обезпечителните
мерки.
За невъзстановената част от
декларирания данък за възстановяване се прилага ал. 8. касателно срока за
възстановяване на ДДС съвпадащ със срока за издаване на РА, освен ако е
предоставено обезпечение в пари, държавни ценни книжа или безусловна и
неотменима банкова гаранция, със срок не по-кратък от 6 месеца.
Касае се за специфично
предварително обезпечително производство на публични вземания, като предметът
на проверка при съдебното обжалване е наличието на посочените по-горе
предпоставки за приложението на чл. 92, ал.
11 от ЗДДС - обосноваността на данъците и/или задължителните осигурителни вноски, които се очаква да
бъдат установени при ревизията, и с чийто размер е намален декларираният от
дружеството данък за възстановяване.
В този процесуален акт (АПВ)
следва да се съдържат мотиви относно наличието на обосновани предположения за
данъци, които се очаква да бъдат установени при ревизията с РА, и съответно
какъв е техният очакван размер, който размер на практика ще се обезпечи чрез
прихващането с вземането на проверяваното лице.
Безспорно въпросът относно
реалността на доставките е предмет на ревизионното производство.
Предвидената
обвързана компетентност, произтичаща от нормата на чл. 92, ал.
11 от ЗДДС, дава възможност на приходния орган при обосновано
очаквано установяване на публични вземания, надхвърлящи надвнесен и подлежащ на
възстановяване ДДС, да прихванат изцяло тази подлежаща на възстановяване сума
от очаквания по-голям размер на бъдещите публични вземания или да възстановят
частично надвнесения данък до по-малкия размер на очакваните да бъдат
установени чрез ревизионен акт публични вземания, като във втория случай
техният размер ще е по-малък от дължимата за възстановяване сума.
Логическото
тълкуване на разпоредбата на чл. 92, ал.
11 от ЗДДС налага извод, че този институт е форма на предварително
обезпечаване на бъдещи публични вземания, които предстои да се установят с
ревизионен акт, като самата норма от една страна предполага налично ревизионно
производство, а от друга
страна урежда ред за оспорване, идентичен с този предвиден за института на
останалите предвидени в ДОПК обезпечителни мерки.
Съгласно
нормата на чл. 197, ал.
1 и ал. 2 от ДОПК,
постановлението за налагане на обезпечителни мерки може да бъде обжалвано в
7-дневен срок от връчването му пред директора на компетентната териториална
дирекция, който се произнася с мотивирано решение в 14-дневен срок, а в
случаите на налагане на предварителни обезпечителни мерки по чл. 121 - в
7-дневен срок, от получаването на жалбата. Решението по ал. 1 може да се
обжалва пред административния съд по постоянния адрес или седалището на
жалбоподателя, в 7-дневен срок от връчването му на жалбоподателя и на публичния
взискател.
Разпоредбата
на ал. 3 на чл.
197 от ДОПК урежда изрично предпоставките, при наличието на които
съдът има правомощието да отмени обезпечителната мярка, а именно:
1/. ако
длъжникът представи обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова
гаранция или държавни ценни книжа;
2/. ако не
съществува изпълнително основание или
3/. ако не са
спазени изискванията за налагане на предварителни обезпечителни мерки по чл.
121, ал. 1 и чл. 195, ал. 5.
В случая приходният
орган е направил обосновано предположение за дължимия ДДС, като е изложил
мотиви какъв размер на публичните вземания вероятно ще бъде установен в хода на
образуваното ревизионно производство кредит. Както бе посочено по-горе дали
доставките, които са обсъждани от приходните органи, са реални е предмет на ревизионното производство.
В този смисъл не намират опора релевираните доводи, че ревизиращият екип не е
изложил мотиви в издадения от него АПВ.
Орган по приходите е изследвал
ВОД, с получател хърватската фирма предаването на стоката, проследил е
извършен ли е транспорт и при събрани противоречиви доказателства относно теглото
на стоката, кой е спедитор на превоза и при установени разлики относно
превоза:/ дата на предаване на стоката на превозвача, МПС, с които е извършен
превоза е направил извод, че ДДС по таза ВОД не следва да се възстановява.
По отношение на сделката, извършена между „Унитроникс „ ЕООД и „ ВиолаИн”
ЕООД правилно е прието, че с оглед движението на стоката – слушалки, начина на
съхранението , начина на доставянето й
на „ Траскапитал” ЕООД не може да се направи категоричен извод за извършена доставка
Съобразно изложеното съдът намира, че
доказателствата, които са били събрани и обсъдени при проверката водят до
извод, че са налице „обосновани очаквания“ на задължения по ЗДДС, които ще
бъдат установени, респ. са доказани
основания за обезпечаването на такива задължения.
С оглед на разпоредбата на чл.92,
ал.11 вр. ал.3, т.1 от ЗДДС, правилно е отказано право на възстановяване на
данъчен кредит , поради което издадения АПВ № П-16002419218864-004-001 от 08.01.2020 год.,
издаден от Р.Б.Т. - Главен инспектор и С.К. – старши инспектор, потвърден с
Решение №51/13.02.2020 год. на Директора на ТД на НАП – Пловдив е законосъобразен.
С оглед изхода на делото жалбоподателя следва да заплати на НАП гр. София
сумата от 100/ сто/ лева за юрисконсулско възнаграждение.,
Водим от горните мотиви Старозагорският административен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ВиолаИн“ЕООД от гр. Стара Загора,
представлявано от управителя Й.М.С. против Акт за прихващане или възстановяване№
П-16002419218864-004-001 от 08.01.2020 год., издаден от Р.Б.Т. - Главен
инспектор и С.К. – старши инспектор, потвърден с Решение №51/13.02.2020 год. на
Директора на ТД на НАП – Пловдив.
ОСЪЖДА „ВиолаИн“ ЕООД от гр.
Стара Загора да заплати на Национална агенция по приходите гр. София направените по делото разноски в размер на
100/ сто/ лева.
Решението не подлежи
на обжалване .
на основание разпоредбата на чл. 197, ал.
4 от ДОПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: