Р Е Ш Е Н И Е
Номер
258 Година 09.03.2023 Град
Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Бургас,
ХVІ-ти състав, на девети февруари две хиляди двадесет и трета година, в
публично заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Даниела ДРАГНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.Марина НИКОЛОВА
2.Димитър ГАЛЬОВ
Секретаря
Сийка Хардалова
Прокурор
Андрей Червеняков
Като
разгледа докладваното от съдия Драгнева касационно наказателно административен
характер дело номер 64 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по
делото е образувано по касационна жалба подадена от
Началник група към ОД на МВР гр.Бургас, сектор “Пътна полиция” против решение
№ 1144/12.12.2022г., постановено по н.а.х.д. № 3950/2022г. по описа на Районен
съд Бургас, в частта в която е отменено издаденото от него наказателно
постановление № 22-0769-001838/01.09.2022г. Счита решението, в обжалваната
част, за незаконосъобразно, необосновано и противоречащо на закона и прави
искане за неговата отмяна. Прави възражение за прекомерност на заплатеното
адвокатство възнаграждение от ответната страна.
Ответникът – Д.И.Г. с ЕГН: **********,***,
чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба и прави искане да
бъде оставена без уважение и да му се присъдят направените по делото разноски,
съобразно представен списък.
Прокурорът от Окръжна прокуратура
Бургас дава становище за неоснователност на жалбата.
Административен съд Бургас намира,
че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.211
от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по
същество е неоснователна.
С постановеното от Районен съд Бургас решение е
отменено наказателно постановление № 22-0769-001838/01.09.2022г. издадено от
началник група към ОД на МВР гр.Бургас, сектор “Пътна полиция”, в частта в
която на Д.Г. за нарушение на чл.105, ал.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на
20 лева и за нарушение на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер
на 200 лева. Наказателното постановление е потвърденото в частта в която на
лицето за нарушение на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на
10,00 лева, като в тази част съдебното решение не е обжалвано и е влязло в
законна сила.
За да постанови решението, в обжалваната му
част, съдът е приел, че към момента на извършване на проверката предните
странични и обзорно стъкло на управлявания от жалбоподателя автомобил са
затъмнени, с което се намалява видимостта им. С това се нарушава забраната
предвидена в чл.105, ал.1 от ЗДвП, но тази забрана не е абсолютна, тъй като
ал.3 предвижда възможността да се намали прозрачността на стъклата в границите
на стойностите, определени в Правило № 43 на Икономическата комисия за Европа
на Организацията на обединените нации. Според правилото, независимо от вида на
стъклата, общата светлопропускливост на предните стъкла и разположените на
място, необходимо за видимостта на водача, не може да е по[1]малка от 70 %. В случая актосъставителя е
установил визуално, че предните странични стъкла на МПС-то са затъмнени, без да
са извършени измервания за степента на това затъмнение, за да се приеме, че е
налице ограничаване на видимостта на водача до степен над допустимата по закон,
поради което е прието, че нарушението не е доказано.
По отношение на второто нарушение, за което е
санкционирано лицето, съдът е приел, че съгласно чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП,
движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат технически
изправни, тоест нормално да функционират всички системи на МПС. Разпоредбата на
чл. 10 от ППЗДвП урежда изчерпателно
повредите и неизправностите, при наличието на които МПС следва да се считат за
технически неизправни. Посочено е, че неизправностите биват незначителни,
значителни или опасни, които понятия са дефинирани в § 6, т. 71, 72 и 73 от ДР
на ЗДвП. Попадането на всеки един елемент в някоя от групите и нивото на
сериозността на неизправността му се определя съобразно списъка в Методиката за
извършване на периодичен преглед за проверка на техническата изправност на
пътните превозни средства – Приложение № 5 към чл. 31, ал. 1 от Наредба № Н-32
от 16.12.2011г. Нито в АУАН нито в НП е посочено коя точка от Приложението към
методиката е нарушено, за да се направи преценка дали същото може да се
съотнесе към значителна неизправност. Също така, е прието, че след като
нарушението по пункт първи е недоказано, то същото следва да се приеме и за
това нарушение по изложените вече съображения, поради което наказателното
постановление е отменено и в тази му част.
Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния
съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в
НПК по реда на глава ХІІ от АПК.
Съгласно чл.218 от АПК съдът
обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи
служебно.
Възраженията на касатора са неоснователни.
Съдебното
решение е съобразено с материалния закон и процесуалните правила. При
постановяването му, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата
обстановка, като изложените мотиви относно неправомерното ангажиране на
административнонаказателната отговорност на лицето се споделят и от настоящия
съдебен състав.
Съгласно
чл.105, ал.1 от ЗДвП, забранява се ограничаване на
видимостта през челното, задното и през страничните стъкла на автомобила,
осигуряващи видимостта на водача към пътя, както и намаляване на прозрачността
им, като в ал.3 е предвидено, че
намаляване прозрачността на стъклата по ал. 1 се допуска само в
границите на стойностите, определени в Правило № 43 на Икономическата комисия
за Европа на Организацията на обединените нации.
В т.4.2.1
„Безопасни стъкла, необходими за предното поле на видимост на водача“ на
Приложение № 21 към Правило № 43 на Икономическата комисия за Европа на ООН,
подточка 4.2.1.1, е предвидено, че безопасните стъкла, през които се получава
предното поле на видимост на водача, определено в точка 2.18.1 от настоящото
правило, трябва да имат нормална светлопропускливост, равна на поне 70 %.
В
случая, от извършеното описание на нарушението в издаденото наказателно
постановление, не може да бъде установено по какъв начин е констатирано и
преценено от контролните органи на МВР, че намалената пропускливост е под
допустимите 70 %, въпреки принципно съществуващите технически възможности
такова измерване да бъде извършено в хода на административнонаказателното
производство. Това измерване безспорно е необходимо, с оглед на
обстоятелството, че забраната предвидена в чл.105, ал.1 от ЗДвП не е абсолютна,
след като в чл.105, ал.3 от ЗДвП е предвидена възможност за отклонение от нея.
Ето защо, липсата на констатации в съставения АУАН и издаденото НП относно
степента на светлопропускливост на стъклата препятства съда да осъществи
контрол за наличието или липсата на конкретното материалноправно основание за
ангажиране на административнонаказателната отговорност на лицето. Това не може
да бъде установено посредством твърденията на наказващия орган и ангажираните
пред първоинстанционния съд свидетелски показания на актосъставителя, тъй като
те отразяват субективната представа на лицата за степента, в която стъклата са
били затъмнени. Ето защо, правилно е прието от първоинстанционния съд, че от
събраните в хода на производството доказателства не се установява съставомерността
на така вмененото на лицето нарушение на нормата на чл.105, ал.1 от ЗДвП и
наказателното постановление е отменено в тази му част.
Със
съдебното решение правилно е отменено наказателното постановление и по
отношение на вменено на Д.Г. административно нарушение на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП, съгласно която норма, движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат
технически изправни.
В случая, наказващият орган е приел, че след като предното обзорно
и страничните стъкла на автомобила са затъмнени, то същият е технически
неизправен. Както беше посочено вече, предвидената забрана в нормата на чл.105,
ал.1 от ЗДвП за ограничаване на видимостта на стъклата на автомобила не е
абсолютна, поради което автоматичния извод, че след като те са затъмнени, то и
автомобила е технически неизправен, е неправилен. След като в случая не е
надлежно установена, че степента на пропускливост на стъклата е била намалена
под 70 %, то не се установява и че МПС е било неизправно.
Действително, както сочи и касатора, нормата на чл.10, ал.1, т.6,
б.“в“ от ППЗДвП, предвижда, че МПС е технически неизправно, ако има стъкла,
които не отговарят на съответните изисквания на стандартизационните документи,
но в случая при издаване на наказателното постановление не е изследвано и не е
установено дали стъклата на управлявания от лицето автомобил са отговаряли на изисквания
на тези документи или не. Напротив, прието е автоматично, че след като стъклата
са видимо затъмнени, то е налице техническа неизправност, като не са посочени
на кои точно изисквания на стандартизационните документи не отговорят. Такива
твърдения не са направени и в хода на първоинстанционното съдебно производство,
като е недопустимо за първи път пред касационната инстанция да се навеждат нови
факти и основания за ангажиране на административнонаказателната отговорност на
лицето.
С оглед
изложеното, правилно с обжалваното решение първоинстанционният
съд е отменил обжалваното наказателно постановление, в частта по т.1 и т.2,
като е приел, че не е доказано, че Д.Г. е извършил вменените му две
административни нарушения. Ето защо и на основание чл.221, ал.2,
предл.първо от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН, първоинстанционното решение, в
обжалваната му част, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в
сила.
При този
изход на делото и съобразно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, във връзка с
чл.143, ал.1 от АПК, в полза на ответника по касация следва да се присъдят
направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400,00
лева, който размер се явява минималния предвиден с оглед нормите на чл.7, ал.2,
т.1, във връзка с чл.18, ал.1 от Наредба № 1/09.07.2004г. и направеното
възражение за неговата прекомерност е неоснователно.
Мотивиран от горното, Административен съд
гр.Бургас, ХVІ-ти състав
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА решение № 1144/12.12.2022г.,
постановено по н.а.х.д. № 3950/2022г. по описа на Районен съд Бургас, в частта
в която е отменено наказателно постановление № 22-0769-001838/01.09.2022г. издадено
от началник група към ОД на МВР гр.Бургас, сектор “Пътна полиция”.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр.Бургас да
заплати в полза на Д.И.Г. с ЕГН: **********,***,
разноски за настоящата съдебна инстанция в размер на 400,00 лева (четиристотин лева).
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.