Определение по дело №573/2020 на Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№                  /          .02.2020год.,

гр. Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II-ри състав, в разпоредително съдебно заседание, проведено на 25.02.2020 година в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:         Ирена ПЕТКОВА

ЧЛЕНОВЕ: Наталия НЕДЕЛЧЕВА

  Насуф ИСМАЛ – мл.с.

като разгледа докладваното от съдията Н. Неделчева

въззивно гражданско дело №573 по описа за 2020 година,

произнесе, съобрази следното:

            Производството е по реда на чл. 258 ГПК, образувано е по въззивна жалба на

П.М.Х. ЕГН ********** срещу решение №5943/23.12.2019г. по гр. дело №7032/2019г. по описа на ВРС, с което е отхвърлен предявения от него срещу Прокуратурата на РБ иск с правно основание чл. 2, ал.1, т. 6 от ЗОДОВ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 3000,00лв., претендирани като неимуществени вреди, изразяващи се в претърпяване на негативни преживявания, изпадане в социална изолация и дискомфорт от нормалното състояние и емоционален стрес, в едно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на изтърпяване на срока на наложеното наказание „Лишаване от право да управлява МПС“, а именно 04.12.2018г. до окончателното им изплащане, вследствие на неупражнения контрол от страна на прокуратурата, която като не е взела мерки е допуснала досъдебното производство да продължи от 04.06.2018г. до 19.04.2019г., което е довело до неразумен срок на протичане на наказателното производство за извършено престъпление от този вид, като по този начин ищецът изтърпял наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ с 5 месеца над определения срок, постановен със сключено и влязло в сила споразумение. Според изложеното в жалбата, решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Жалбоподателят оспорва извода на съда, че ако срокът му се е струвал твърде дълъг, не е следвало да подписва споразумението. Не е съгласен и с интерпретацията му, че не е обжалвал заповедта, с която му е отнето СУМПС. Счита, че не е могъл да обжалва нещо при положение, че е признавал извършеното от него и е очаквал адекватно правораздаване с готовност да поеме всички произтичащи от това последици. Твърди, че от момента, в който е образувано досъдебното производство, административнонаказващият орган не може да се произнесе по издадената ПЛАМ относно срока на лишаването на СУМПС тъй като законът му забранява. Не споделя доводите на съда, че не може да се установи реално настъпване на вредоносния резултат, както и че социалната изолация да е в причинно-следствена връзка с отнемането на СУМПС. По изложените съображения моли обжалваното решение да бъде отменено, а на негово място да бъде постановено друго, с което предявеният от него иск бъде уважен като основателен и доказан. Във въззивната жалба не са направени доказателствени искания.

Въззиваемата страна –Прокуратурата на РБ не е депозирала писмен отговор в предоставения ѝ за това срок.

Съдът, като взе предвид, че постъпилата въззивна жалба е допустима с оглед съответното прилагане на чл.262 ГПК, и като съобрази, че не съдържа доказателствени искания, намира, че производството по делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

 

Водим от гореизложеното и на осн. чл.267, ал. 1 ГПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

ВНАСЯ ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ в открито с.з. въззивна жалба вх.№1641/09.01.2020 на П.М.Х. ЕГН ********** срещу решение №5943/23.12.2019г. по гр. дело №7032/2019г. по описа на ВРС.

НАСРОЧВА производството по делото в о.с.з. на 08.04.2020г. от 9.30            часа, за която дата и час да се уведомят страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ: 1.                      2.