ОПРЕДЕЛЕНИЕ
27.04.2021
г.
№ 630 гр.
Пловдив
Пловдивски
административен съд, II отделение, ХХIХ състав,
На
двадесет и седми април, две хиляди двадесет
и първата година,
В закрито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАРИНА МАТЕЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА,
след като разгледа докладваното от съдия Методиева
АД № 844/2021 г. по описа на Административен съд - Пловдив, ХХIХ състав, намира
за установено следното:
Производството по делото е образувано по
жалба от Фондация „Върховенство на закона“ гр.София с ЕИК ********* с правно
основание по чл.185 от АПК, с която се оспорва разпоредбата на чл.5, ал.1 от
Наредбата за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество на
Общински съвет Първомай.
Съдът, след като се запозна с
жалбата, както и изпратената от страна на ОС Първомай административна преписка
по приемане на Наредбата, разпоредба
от която се оспорва, намери, че жалбата е процесуално недопустима.
Жалбата е насочена срещу разпоредба от
подзаконов нормативен акт, поради което са приложими разпоредбите на Раздел III на
глава Х от АПК. Съгласно нормата на
чл.186, ал.1 от АПК право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите,
организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са
засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда
задължения. Следователно и с оглед и на визираното в разпоредбата на чл.120,
ал.2 от КРБ, е нужно, за да е допустимо оспорването, да е налице обосноваване
засягането на личен, пряк и непосредствен интерес на жалбоподателя. Пряк
интерес означава със самата отмяна на оспорения акт да бъде отстранена щета,
или да се предотврати настъпване на конкретна такава от изпълнение на
административния акт. Да е личен означава, че интересът е свързан с това
защитата да е на лични субективни права, свободи и законни интереси. Правният
интерес трябва и да е непосредствен - оспорваният акт трябва да засяга
неблагоприятно и непосредствено правната сфера на оспорващия, като отнема,
изменя или ограничава конкретни негови права или противозаконно създава
задължения за него, или създава права по отношение на трети лица, с което се
уврежда жалбоподателят.
В
конкретния случай, жалбоподателят, като юридическо лице с нестопанска цел, обосновава
наличието на правен интерес от обжалване с описаните в жалбата цели на
фондацията „Върховенство на закона“, съставляващи развитие на правната култура
и правното съзнание като ценности на гражданското общество; недопускането
съществуването и действието на незаконосъобразни подзаконови нормативни актове
и/или отделни техни разпоредби, приемани от общинските съвети и органи на
изпълнителната власт в Република България; осъществяване на граждански контрол върху
подзаконови нормативни актове, приети от държавни органи и общински съвети,
когато противоречат на законите на Република България, както и на такива, които
пряко, непосредствено и лично засягат законните интереси на фондацията,
породени от предмета ѝ на дейност и целите, за постигането на които е
учредена. Посочено е също така в жалбата с оглед обосноваване интереса от
оспорване, че в устава на фондацията е посочено, че част от средствата, с които
ще бъдат постигнати целите ѝ са осъществяване на постоянен контрол върху
законосъобразността на приетите от общинските съвети и органи на изпълнителната
власт подзаконови нормативни актове; оспорване на незаконосъобразните
нормативни актове по законоустановения ред; участие в обществени обсъждания на
проектите на нормативни актове и стратегически документи.
По приложението на разпоредбата на чл.186,
ал.1 от АПК е налице произнасяне с ТР №2/2010 г. на ВАС по т.д. №4/2009 г., с
което действително е прието, че съсловните /браншовите/ организации и другите
юридически лица с нестопанска цел могат да оспорват подзаконови нормативни
актове при наличието на правен интерес, обоснован с предмета на дейност и целите,
за които са създадени. В мотивите към посоченото тълкувателно решение обаче е
изрично посочено, че съсловните организации и други сдружения с нестопанска цел
могат да оспорват издаден подзаконов нормативен акт в случаите, когато с него
се засягат или могат да бъдат засегнати общи права, свободи или законни
интереси или се пораждат задължения за членуващите в сдружението лица, като
правният интерес е обусловен от засягането на техни лични права и законни
интереси, непосредствено породени от предмета на дейност и целите на
учредяването им.
Настоящият
съдебен състав намира, че в конкретния случай, независимо от очертания в
жалбата и виден и от вписването по партидата на фондацията в регистъра на ЮЛНЦ
предмет на дейност и цели на юридическото лице - жалбоподател, не може, само
поради това, да се счете, че е налице правен интерес по смисъла на чл.186, ал.1
от АПК за оспорване на разпоредбата на чл.5, ал.1 от Наредбата за придобиване,
управление и разпореждане с общинско имущество на Общински съвет Първомай. И
това е така, доколкото с оглед съдържанието на самата оспорена разпоредба не би
могъл да се направи извод за налично засягане, по посочения от ВАС в мотивите
към цитираното ТР начин, на права, свободи и законни интереси на юридическото
лице с нестопанска цел, респективно членуващите в него лица. В тази насока и
следва да се има предвид, че атакуваната разпоредба от Наредбата възпроизвежда
дословно текста на чл.8, ал.8 от ЗОбС и се отнася до правомощието на Общинския
съвет да приема стратегия за управление на общинската собственост, както и
какво да е нейното съдържание. В жалбата се твърди, че посочената норма от
Наредбата противоречи на забраната да се уреждат с наредба обществени
отношения, уредени вече с нормативен акт от по-висока степен. Не се твърди
обаче и това не е видно и от текста на оспорената разпоредба, да е налице
преуреждане по различен начин от Наредбата на вече уредени от закона обществени
отношения. В тази връзка и не може да се обуслови наличието на правен интерес и
то само с посочената цел на фондацията – отмяна на подзаконови нормативни
актове, приети от общински съвети, дори и те да са незаконосъобразни, доколкото
на практика не е налице засягане и то непосредствено от оспорената разпоредба
на правната сфера на оспорващия, съответно членуващите във фондацията, като по
никакъв начин тази разпоредба от наредбата не отнема, не изменя или не
ограничава правата на фондацията, произтичащи от целите, за постигането на
които е създадена, защото не влияе пряко върху възможността за изпълнението на
тези цели и реализирането на описания предмет на дейност на фондацията, нито
създава някакви задължения при упражняване на тези права. Не следва в тази
насока фактът, че фондацията е създадена, за да работи за недопускане
съществуването на незаконосъобразни подзаконови нормативни актове, да се
разглежда като формално основание, от което да се презумира наличието на правен
интерес от оспорване, доколкото това би било в противоречие с нормата на
чл.120, ал.2 от Конституцията и принципната
позиция, възприета в Решение № 5/2007 г. на КСРБ по к.д. № 11/2006 г. относно
това, че конституционната разпоредба на чл.120, ал.2 от КРБ не въвежда
възможност за всеки и всякога да атакува актове на изпълнителната власт, дори
когато ничии права не са нарушени или потенциално застрашени, или възможност да
се атакува подзаконов акт „по принцип“. И това е така, както е посочил и Конституционният
съд, доколкото правото на защита на съответния правен субект не е тъждествено с
публичната функция за контрол на законността и правозащитната дейност на
държавните органи, в случая, съгласно чл.186, ал.2 от АПК, възложена на
прокурора, тъй като гражданите и съответно организациите са носители на права,
а не на правомощия.
Ето
защо и съдът намира, че включването в предмета на дейност на
фондацията-жалбоподател на дейности по оспорване на подзаконови нормативни
актове, само по себе си не обуславя наличието на правен интерес от оспорване на
конкретно посочената норма от Наредбата на ОС Първомай, защото последната не се
отразява пряко и непосредствено върху възможността фондацията да реализира
целите и предмета си на дейност по граждански контрол върху спазването на
закона, което същата би могла да стори например като сезира прокурора с искане
за подаване на протест срещу незаконосъобразен подзаконов нормативен акт.
Отделно от това, с евентуалната отмяна на оспорената разпоредба като
незаконосъобразна действително биха се постигнали част от заложените цели на
фондацията, но това все още не е правен интерес. За да е налице такъв правен
интерес, както се посочи, би следвало самата отмяна на оспорената разпоредба да
доведе до отстраняване на щета или предотвратяване настъпването на конкретна
такава от изпълнението ѝ. В случая, с оглед характера и съдържанието на
оспорената разпоредба и нейният адресат – Общинският съвет, не може изобщо да
се направи такъв извод за наличие на нужния за допустимостта на оспорването
пряк интерес. И това е така, защото изпълнението на норма от подзаконов
нормативен акт, която е с напълно идентично съдържание с нормата на закона, не
би довело до настъпване на щета, още повече такава за фондацията-жалбоподател,
респективно, членовете на същата.
Доколкото
правният интерес от оспорване е абсолютна процесуална предпоставка относно допустимостта
на оспорването, то съдът намира, че в случая е налице основание по чл.159, ат.4
от АПК за оставяне на жалбата без разглеждане и прекратяване на производството
Водим
от изложеното и Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ
жалбата на Фондация „Върховенство на закона“ гр.София с ЕИК ********* против
разпоредбата на чл.5, ал.1 от Наредбата за придобиване, управление и
разпореждане с общинско имущество на Общински съвет Първомай.
ПРЕКРАТЯВА
производството по административно дело №844/2021г. по описа на ХХІХ състав на
Административен съд Пловдив.
Определението не е окончателно и
подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в
7-дневен срок от съобщението до жалбоподателя чрез изпращане препис от
настоящия акт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: