№ 231
гр. Враца, 02.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Иван В. Никифорски
при участието на секретаря Нина К. Георгиева
като разгледа докладваното от Иван В. Никифорски Гражданско дело №
20211420102282 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание по чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди.
Ищецът твърди, че с постановление за привличане като обвиняем по ДП № 225 ЗМК
79/2015 г. по описа на 01РУ-СДВР, е привлечен в качеството на обвиняем. Наблюдаващият
прокурор е внесъл срещу ищеца обвинителен акт за извършено престъпление по чл. 346, ал.
2, т. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 195, ал. 1, т.3, пр.2 и т.4, пр.2, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК. Срещу
подсъдимия е образувано НОХД № 9498/2016 г. по описа на СРС като по делото са
проведени множество съдебни заседания, в които И.П. е взел лично участие. На последното
проведено съдебно заседание по делото СРС е постановил присъда, с която е признал
подсъдимия за невиновен за престъплението, за което е бил подсъдим. Присъдата е
протестирана, като с окончателно решение от 30.11.2018 г. по ВНОХД № 4626/2018 г. по
описа на СГС е потвърдена първоинстанционната присъда.
Наказателното производство, от момента на привличането на П. като обвиняем до
постановяване на окончателен съдебен акт продължило почти четири години. През цялото
това време И.П. търпял неимуществени вреди. В началото му се е налагало да крие
качеството си на обвиняем от своите роднини и приятели, за да им спести притеснението и
неудобството. Впоследствие, след като всички негови близки разбрали за повдигнатото му
обвинение, на ищеца му се налагало да обяснява на всеки поотделно в какво престъпление е
обвинен, че не го е извършил и че няма никаква представа по каква причина е възбудено
наказателното преследване срещу него. Наложило му се дори да отговаря на въпроси като
„Ти такъв ли си?“, „Сигурен ли си, че не си извършил това, в което те обвиняват?“ и да чува
реплики като „Не искам да живея под един покрив с престъпник“, „Колкото и да държа на
теб, ще трябва да се разделим“, „Как не те е срам?“
Особено силен дискомфорт му причинявал фактът, че през цялото това време е бил
вътрешно убеден в невинността си, а е третиран като престъпник от полицията и
прокуратурата. След привличането си като обвиняем, ищецът силно ограничил и
социалните си контакти. Загубил желание да се вижда с приятели, затворил се в себе си, а в
1
ежедневието си бил подложен на постоянен силен стрес поради невъзможността да планира
свободно ангажиментите си. За да докаже невинността си, му се наложило да ангажира като
свидетели свои близки, което също му коствало немалка доза притеснение. Самият факт, че
за повдигнатото му обвинение НК предвижда наказание лишаване от свобода бил
неимоверно стресиращ и тревожен за ищеца.
Счита, че справедлив размер за обезщетяване на търпените от него неимуществените
вреди, настъпили от незаконно повдигнатото му обвинение е сумата от 6000 лева.
Поради изложеното и на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, моли съдът да осъди
Прокуратура на Република България, БУЛСТАТ *********, с адрес: град София, бул.
„Витоша“ № 2 да заплати на ИВ. М. П., ЕГН ********** сумата от 6000 лева,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие на воденото
срещу него наказателно преследване, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 30.11.2018 г. - датата на влиза в сила на присъдата по НОХД № 9498/2016 г. по описа на
СРС, 100 с-в, до окончателно погасяване на задължението.
В срочно подаден отговор, ответникът поддържа, че исковата молба е неоснователна
и недоказана по размер.
Сочи, че според законовия критерий, обезщетението следва да е съобразено с вида и
характера на упражнената процесуална принуда, с продължителността и интензитета на
претърпените негативни изживявания и с причиненото здравословно увреждане, ако такова
е настъпило. Като база за определяне паричния еквивалент на неимуществените вреди
следва да служи още икономическия растеж, стандарта на живот и средностатистическите
показатели за доходите и покупателните възможности в страната към датата на
увреждането, както и обстоятелството, че оправдателната присъда сама по себе си също има
ефект на репарация. Размерът на обезщетението не следва да бъде и източник на
обогатяване на пострадалия. В тази връзка се твърди, че от ищеца в обстоятелствената част
на исковата молба и приложените писмени доказателства се налага извод, че наказателното
производство на неговата досъдебна и съдебна фази /на две инстанции/, е протекло в
разумни срокове.Не са ангажирани доказателства за налагана и търпяна мярка за
процесуална принуда, за твърдените негативни последици, както и те да са пряк резултат от
процесното обвинение.
Представителят на Прокуратурата на Република България изяснява, че му е служебно
известно, че по иск на ИВ. М. П. срещу Прокуратура на РБ е образувано гр.дело №1663/21 г.
на PC гр.Враца. 6-ти гр,състав, с претенции за обезщетение на вреди от обвинение за
престъпление по чл. 346, ал. 5 НК по ДП № ЗМ 3294/15 г. на 01 РУ-СДВР, за което ищецът
бил оправдан с влязла в сила на 12.06.2019 г. присъда по НОХД № 14309/16 г. на СРС. НО.
23 състав. Воденето и на друго наказателно производство в процесния период, прави
невъзможно разграничаването на търпените и претендирани по двете дела вреди с едно и
също основание.
Моли съда да вземе предвид и процесулното и извънпроцесуално поведение на
ищеца в наказателния процес, което следва да има значение при определяне размера на
обезщетението съгл. чл.5 от ЗОДОВ. Видно от мотивите на първонстанционния съд,
поведението на ИВ. М. П. е станало причина за започване на наказателното производство,
тъй като е направил признания, които макар и да не са били ценени при постановяване на
присъдата, те все пак са дали възможност на компетентните органи да разкрият
престъплението и неговия предмет /л.а. БМВ/, в гаража, чийто собственик е бил той. Тоест,
поводът да започне разследване в Софийска районна прокуратура все пак е поведението на
ищеца.Затова счита, че трябва да се приеме, че ако е настъпила някаква увреда в
патримониума на ищеца, то тя е по негова изключителна вина, затова и не следва да му се
присъди обезщетение.
Алтернативно – съдът да приеме, че пострадалият с поведението си виновно е
2
допринесъл за увреждането, поради което обезщетението трябва да се намали.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, съобразно
изискванията на чл. 235 ГПК, и прецени доводите на страните, приема за установена
следната фактическа обстановка:
От събраните по делото доказателства се установява, а и между страните не е налице
спор относно обстоятелствата, че с обвинителен акт от 27.05.2016 г. по ДП № ЗМ 79/2015 г.
по описа на 01РУ-СДВР /пр.пр. № 1584/2015 г. по описа на СРП/ е повдигнато обвинение
срещу ищеца ИВ. М. П. за извършено престъпление по чл. 346, ал. 2, т. 3, вр. ал. 1, вр. чл.
195, ал. 1, т.3, пр.2 и т.4, пр.2, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
Видно от приложеното в досъдебното производство постановление за привличане на
обвиняем /л. 100 - 102/, ищецът ИВ. М. П. е привлечен в качеството му на обвиняем за
извършено престъпление по чл. 346, ал. 2, т. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 195, ал. 1, т.3, пр.2 и т.4,
пр.2, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК на 12.01.2015 г., като мярка за неотклонение не му е
взета. С постановление от 16.02.2015 г. на СРП по отношение на ИВ. М. П. е взета мярка за
неотклонение „Гаранция в пари” в размер на 3000,00 лв. /л. 100 – 102 д.п./ На 12.01.2015 г. е
проведен и първият му разпит в това качество /л. 103/.
Обвинителният акт е внесен в Софийски районен съд на 27.05.2016 г., за което е
образувано НОХД № 9498/2016 г.
Пред първоинстанционния съд са проведени общо девет съдебни заседания, като
ищеца е присъствал на всяко едно от тях – на 07.07.2016 г., на 25.10.2016 г., на 11.05.2017 г.,
на 27.06.2017 г., на 17.10.2017 г., на 23.11.2017 г., на 23.01.2018 г., на 08.03.2018 г., и на
03.05.2018 г., като на последната дата е произнесена и присъда, с която П. е признат за
невиновен по повдигнатото му обвинение. Срещу така постановената присъда е подаден
протест. С решение № 1220 от 30.11.2018 г., постановено по ВНОХД № 4626/2018 г. по
описа на СГС е потвърдена първоинстанционната присъда, която е влязла в законна сила на
същата дата.
От приложената към НОХД № 9498/2016 г. справка за съдимост на ищеца ИВ. М. П.
от 22.06.2016 г., се установява, че с Решение № 444/12.12.2012 г. по НАХД № 1387/2012 г. за
престъпление по чл. 354а, ал. 5, във вр. с ал. 3, т. 1 НК, извършено на 04.10.2012 г., ИВ. М.
П. на основание чл. 78а, ал. 1 НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено
административно наказание глоба в размер на 1 000,00 лв.
Видно от приложената в досъдебното производство справка от унифицираната
информационна система на Прокуратурата на Република България срещу ищеца ИВ. М. П. е
водено още едно производство за извършено престъпление – ДП № 3924/2015 по описа на
РПУ 01-София /пр.пр. № 44581/2015 г. по описа на СРП/.
Пред настоящата инстанция е разпитан свидетелят М. А. Д.
Свидетелят посочва, че знае за този случай, за който сега е тук. Наясно е с цялата
история, тъй като впоследствие там, където станал инцидента закупил гаражите. Познава
ищеца от дете и е свидетел на всичко, което се случи с него, познава майка му, баща му,
сестра му, цялото му семейство. Съдили го за кражба на кола и разглобяване на части и
разформирането й, с цел продаване на частите. Оправдали ги, но не си спомня на колко
инстанции ходи. Това на Ивайло се отразило зле, до момента не може да се възстанови от
случая, въпреки че минали няколко години оттогава. Отношението на баща му се променило
към Ивайло, както и на някои от приятелите му. Приятелката му го зарязала, разделили се,
според свидетеля това било основанието. Ивайло бил нещастен от всичко това, което се
случвало, защото според думите му е бил набеден и повтарял непрекъснато, че в годините
ще се докаже, че не е истина. След този случай дълго време не можел да си намери работа.
Никой не искал да комуникира с него. Свидетеля заявява, че е близък с баща му, семейни
приятели са, неговия бащите на ищеца и свидетеля са приятели. Знае, че е добър човек и не
3
е престъпник, работливи хора са. Били ги задържали в следствения арест в гр. София, след
това не знае какво се е случило. По-дълго от 72 часа не е бил задържан. Свидетелят посочва
също, че бащата на ищеца е майстор – зидар, имало едно непрекъснато натякване, че
Ивайло трябва да си намери нормална работа, а и отношението му спрямо Николай, ако ги
съпостави - спрямо него и към сестра му, не е едно, към него се държи, като все едно е
лентяй. Не знае дали е осъждан, мисля, че не е. Имало друг случай, за който го били
оправдали.
При така изложеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да докаже, че по
отношение на него е налице влязла в сила оправдателна присъда по процесното
наказателното производство, както и конкретно настъпилите за него неимуществени вреди,
вследствие действията на ответника, както и пряката им причинно-следствена връзка с тези
действия.
Съгласно чл. 7 ЗОДОВ исковете за обезщетение се предявяват срещу органите по чл.
1, ал. 1 и чл. 2, ал. 1, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени
вреди. Пасивно легитимирани по тези искове са съответните държавни органи – юридически
лица, а не техните териториални поделения или обособени структури без правосубектност.
Доколкото Прокуратурата на Република България е юридическо лице на бюджетна
издръжка със седалище в гр. София /чл. 137 ЗСВ/, по делото е налице пасивна легитимация
на ответника.
В настоящия случай от събраните доказателства безспорно се установява, че срещу
ищеца е било повдигнато обвинение за извършено престъпление от общ характер по чл. 346,
ал. 2, т. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 195, ал. 1, т.3, пр.2 и т.4, пр.2, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, като
по внесения в съда обвинителен акт лицето е било оправдано с влязла в законна сила на
30.11.2018 г. присъда. Оправдаването на обвиняемия е достатъчно, за да се приеме, че
обвинението е било незаконно и че е осъществен фактическият състав на отговорността на
държавата за дейността на правозащитните й органи, поради което следва да бъде
ангажирана отговорността на Държавата, в лицето на неин орган – Прокуратура на
Република България, като тази отговорност има обективен характер и се носи независимо
дали са били налице предпоставките за образуване на наказателно производство (законен
повод и достатъчно данни за извършено престъпление), дали процесуално-следствените
действия са били извършени в съответствие с изискванията на НПК и дали са налице
виновно причинени вреди от съответното длъжностно лице, действало от името на
съответния държавен орган. Отговорността е обективна и не е обвързана от наличието или
липсата на вина у длъжностното лице, пряк причинител на вредата – в този смисъл т. 3 от
ТР № 3 от 22.04.2005 г. по ТД № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС.
Необходимо е да се има предвид, че наличието на едно висящо наказателно
производство винаги води до негативни преживявания, свързани със стрес, притеснения и
неудобства за съответното обвинено лице, които са пряко свързани с повдигнатото спрямо
него обвинение.Поради това претенцията се явява основателна.Трябва да бъде изследван
въпросът до какъв размер същата следва да бъде уважена, на който въпрос може да се
отговори, след като бъде установено конкретно какви са неимуществените вреди,
причинени на ищеца.
От показанията и на разпитания по делото свидетел се установява, че повдигнатото
обвинение се отразило много зле на Ивайло, като и до момента същия не може да се
възстанови от случая, въпреки че минали няколко години оттогава. Свидетелят посочва, че
негативната промяна у ищеца била в резултат на повдигнатото срещу него обвинение,
поради което може да се приеме, че наличието на причинна връзка между действията на
ответника и причинените на П. неимуществени вреди е доказана по делото. Съдът приема за
4
достоверни показанията на свидетеля в частта, в която се изяснява обстоятелство, че за
психичното състояние на ищеца е настъпила промяна в негативен аспект, вследствие на
провежданата срещу него наказателна процедура по незаконно обвинение за извършено
престъпление, тъй като същите кореспондират с всички други събрани по делото
доказателства, вътрешно непротиворечиви са, като субективните възприятия за последиците
върху състоянието на ищеца по време на наказателния процес са непосредствени.
Субективните възприятия на свидетеля, обаче, изнесени пред съда, по отношение на
обстоятелството, че поради незаконното обвинение ищецът е влошил отношенията си с
баща си и е бил напуснат от своята приятелка, не се установяват от останалите събрани по
делото доказателства, поради което настоящата съдебна инстанция не ги приема за
достоверни и въз основа на тях не може да формира вътрешното си убеждение.
Свидетелските показания в частта, в която се изяснява, че причина за влошаване на
отношенията между ищеца и баща му и за раздялата между ищеца и неговата приятелка
представлява процесното незаконно обвинение, обективират изводи на свидетеля, а не
конкретни факти, от които може обосновано да се достигне до заключението, че
единствената причина за развитието на тези отношения е незаконното обвинение.Освен това
в съдебно заседание свидетеля изясни, че не е сигурен дали раздялата на ищеца с
приятелката му е в резултат на воденото срещу последния наказателно производство, но
предполага, че е заради това.Не следва да се пренебрегва и обстоятелството, че по делото се
доказа по несъмнен начин, че през исковия период, за който ищеца претендира обезвреда,
спрямо него е водено и друго наказателно производство. Следователно, не бе установено в
процеса на доказване в настоящото производство – по правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, по
несъмнен начин, че е налице пряка причинно-следствена връзка между тези обстоятелства и
повдигането на процесното незаконно обвинение.
При извършване на преценка за справедливия размер на обезщетение следва да се
вземат предвид продължителността на воденото срещу ищеца наказателно производство,
извършваните процесуално-следствени действия, взетите по отношение на него мерки за
неотклонение и други мерки за процесуална принуда. В случая като начален момент за
продължителността на наказателното производство следва да се вземе предвид датата, на
която П. е привлечен като обвиняем, а не датата на образуването на съответното досъдебно
производство, тъй като от момента на привличането за него е било възможно да има каквито
и да било негативни последици, имащи характер на неимуществени вреди. Установи се, че
първоначалното привличане на ищеца в качеството му на обвиняем е на 12.01.2015 г., на
27.05.2016 г. е внесен обвинителен акт срещу него, като наказателното производство е
приключило с влязъл в сила съдебен акт на 30.11.2018 г., тоест, по отношение на П.
производството е имало продължителност около 3 години и 10 месеца. Ищецът е бил е
обвиняем, респ. подсъдим в един продължителен период от време, като явяването му пред
органите на досъдебното производство и пред съда за осъществяване на
съдопроизводствени действия го е ангажирало физически и емоционално. Следователно,
проведеното наказателно производство – в досъдебната и съдебната фази (около 3 години и
10 месеца), надвишава разумния срок за провеждане на това производство, като се отчете
обстоятелството, че разглеждането на делото се е осъществило пред две съдебни
инстанции.
Следва да се отбележи още, че повдигнатото на ищеца обвинение е било за тежко
умишлено престъпление. Квалификацията по чл. 346, ал. 2, т. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 195, ал. 1,
т.З, чл. 346, ал. 5, вр. ал. 2, т. 3, вр. ал. 1 НК предвижда в санкционната си част възможността
да бъде наложено наказание лишаване от свобода от една до десет години и лишаване от
право да се управлява моторно превозно средство.
Настоящият съдебен състав намира, че всяко образуване на едно наказателно
производство и повдигане на обвинение срещу конкретно лице предизвиква състояние на
5
стрес, притеснения и напрегнаст, както и негативна обществена реакция спрямо обвиняемия.
Безспорно такива отрицателни емоции, които да са резултат от повдигнатото обвинение, се
установи, че е преживял и ищецът, поради което се доказа причиняването на конкретни
неимуществени вреди. Не се доказа обаче тези негативни емоции и отрицателни
преживявания да са с по-висок интензитет и сила от обичайните психически страдания при
повдигане на едно обвинение, за които съдът достигна до извода, че са налице.
За достигане до този извод съдът отчете фактът, че по отношение на ищеца е била
взета втората най-лека мярка за неотклонение „парична гаранция” в един относително нисък
размер – 3000,00 лв., с което не са наложени особени ограничения на личността на ищеца,
като не е препятствана и възможността му да планира свободно ангажиментите си, както се
твърди в исковата молба.Съдът отчете и факта, че ищеца е задържан еднократно с
постановление на Прокуратурата за срок до 72 часа.
При определяне размера на обезщетението не може да не се държи сметка и за
личността на ищеца. Установява се от приложената по наказателното дело справка за
съдимост на ищеца, че с Решение № 444/12.12.2012 г. по НАХД № 1387/2012 г. за
престъпление по чл. 354а, ал. 5, във вр. с ал. 3, т. 1 НК, извършено на 04.10.2012 г. ИВ. М. П.
на основание чл. 78а, ал. 1 НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено
административно наказание глоба в размер на 1 000,00 лв. Видно от приложената в
досъдебното производство справка от унифицираната информационна система на
Прокуратурата на Република България срещу ищеца ИВ. М. П. е водено още едно
производство за извършено престъпление – ДП № 3924/2015 по описа на РПУ 01-София
/пр.пр. № 44581/2015 г. по описа на СРП/ . От тези доказателства се установява, че срещу
ищеца са водени наказателни производства, като макар и освободен от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание, той вече е бил привличан в
качеството на обвиняем за извършено от него престъпление, явявал се е пред органите на
досъдебното производство и е участвал в съдебно такова. Ето защо, съдът намира, че
търпените от ищеца неимуществени вреди от привличането му като обвиняем, негативни
преживявания, свързани със стрес, притеснения и неудобства от воденото срещу него
наказателно производство, са с по-нисък интензитет от обичайните психически страдания
при повдигане на едно обвинение. В сравнение с всяко друго лице, което е привлечено за
първи път в качеството си на обвиняем, ищецът е търпял и преди негативните емоции,
породени от това да бъде посочен като автор на престъпление.
Няма съмнение, че изпитаните и следващите се емоционални страдания и негативни
чувства от факта на обвинението, преживените стрес и притеснения, несигурността от
изхода на делото и страха от евентуално осъждане по повдигнатото обвинение следва да
бъдат овъзмездени. Същото обаче трябва да бъде преценено според общоприетия критерий
за справедливост и на база анализа на събраните доказателства и посочените по-горе
мотиви, касаещи определянето на размера му.
Въз основа на тях, настоящият съдебен състав намира, че обезщетението за
причинените на ищеца неимуществени вреди следва да се определи на 1 500,00 лв., като
искът до пълния предявен размер от 6 000,00 лв. следва да се отхвърли като неоснователен и
недоказан. Доколкото се претендира и законна лихва върху сумата, тя също следва да бъде
присъдена, като началният й момент е от датата на влизане в сила на оправдателната
присъда – 30.11.2018 г. /арг. от т. 4 от ТР № 3 от 22.04.2005 г. по ТД № 3/2004 г. на ОСГК на
ВКС/.
По разноските:
С оглед изхода на делото ответникът носи отговорност за заплащане на следващите
се разноски и държавна такса. Воденото производство не е безплатно, като съгласно чл. 9а
ЗОДОВ за делата по този закон се внася проста държавна такса, в размер, определен по
тарифата, приета от Министерския съвет. Съгласно чл. 2а, т. 1 от Тарифата за държавните
6
такси, които се събират от съдилищата по ГПК, дължимата държавна такса е в размер на 10
лв., която е внесена от ищеца при образуване на делото. На ищеца следва да се присъди
сумата от 2,50 лв. съобразно уважената част от иска.
С оглед изхода от делото на основание чл. 38, ал. 2, във вр. с 38, ал. 1, т. 2 от Закона
за адвокатурата, ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. М.А. А. сумата от
157,50 лв. съобразно уважената част от иска, представляваща адвокатско възнаграждение в
минимален размер съобразно чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски
съвет.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София, бул. „Витоша”
№ 2, да заплати на И.М. Петков, ЕГН: **********, сумата от 1 500,00 лв., ведно със
законната лихва върху нея, считано от 30.11.2018 г. до окончателното погасяване,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконно
повдигнато обвинение за престъпление по чл. 346, ал. 2, т. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 195, ал. 1, т.3,
пр.2 и т.4, пр.2, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, по което е била постановена оправдателна
присъда по НОХД № 9498/2016 г. по описа на Софийски районен съд, влязла в законна сила
на 30.11.2018 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на сумата за разликата над 1 500,00
лв. до пълния предявен размер от 6 000,00 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София, бул. „Витоша”
№ 2, да заплати на И.М. Петков, ЕГН: **********, сумата от 2,50 лв., представляваща
направени в производството разноски за заплатена държавна такса съобразно уважената
част от иска.
ОСЪЖДА на осн. чл. 38, ал. 2, във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата
Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София, бул. „Витоша” № 2 да заплати на
адв. М.А. А. от САК, ЕГН: **********, със служебен адрес: гр. София, ул. „Лавеле” № 19,
ет. 3, сумата от 157,50 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна
правна помощ съобразно уважената част от иска.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните, съобразно нормата на чл.7, ал.2
ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Враца в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
7