Решение по дело №467/2024 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 14 от ЗСПЗЗ, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК и е образувано по жалбата на С. Р. Ч., [ЕГН] от гр. Сърница, [улица], против Решение № 41/26.01.2024 г., постановено по гр. дело № 389/2023 г. по описа на Районен съд – Велинград.

С обжалваното решение е оставена без уважение жалбата на С. Р. Ч., с [ЕГН] и адрес: гр. Сърница, [улица]срещу мълчалив отказ на Кмета на Община Сърница за извършване на административна услуга – издаване на удостоверение и скица за имоти подлежащи на възстановяване, находящи се в границите на урбанизирани територии, по заявление с вх. № ТСУ-0697/20.06.2022 г., като неоснователна.

В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционното решение, като постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.

В съдебно заседание касаторът, чрез процесуалния си представител адвокат Д., поддържа подадената жалба. Моли същата да бъде уважена, съответно да бъде отменено решението на районния съд и мълчаливия отказ на Кмета на Община Сърница. Претендира сторените по делото разноски.

Ответникът по касационната жалба – Кмет на Община Сърница, редовно призован, не се представлява.

Заинтересованите страни - Д. Р. Б., Х. Р. П., Ф. Р. Ж., Е. Р. Т., А. И. Б., А. И. Ч., А. А. А., М. К. А. и Ф. К. А. – редовно призовани, не се явяват и не вземат становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пазарджик изразява становище за неоснователност на касационната жалба, поради което моли да бъде отхвърлена, а решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила.

Административен съд – Пазарджик, като взе предвид доводите на страните и посочените касационни основания, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

При проверка на обжалваното решение, настоящата инстанция счита, че същото е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. Събрани са достатъчно доказателства, установяващи фактическата обстановка, при преценката, на които са възприети законосъобразни правни изводи, които напълно се споделят от настоящата инстанция.

Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът правилно е възприел фактическа обстановка по делото, а именно: че пред органа по поземлената собственост е била образувана преписка, въз основа на Заявление с вх. № ТСУ-0697/20.06.2022 г., подадено от С. Р. Ч., в качеството му на наследник на А. А. Ч., за издаването на удостоверение и скица за имот, подлежащ на възстановяване, находящ се в границите на урбанизираните територии, от които скица и удостоверение да е видно, че признатата на наследодателя на заявителя за възстановяване земеделска земя по т. 15 от Решение № 485/15.06.1999 г. на Общинска служба по земеделие и гори – Велинград е идентичен с Проектен имот № 1432 в кв. 39 (бивша местност „Лочките”) в гр. Сърница. Към заявлението са приложени помощен план по реда на чл. 13а от ППЗСПЗЗ за възстановяване на имот в строителните граници (урбанизирана територия) на гр. Сърница за обособяването на проектен имот № 1432 в кв. 39 (бивша местност „Лочките”) – оригинал, както и незаверени копия на писмени доказателства.

Предвид обстоятелството, че със заявлението не са представени данни или документи внесеният към заявлението помощен план за Проектен имот № 1432 в кв. 39 (бивша местност „Лочките“) в гр. Сърница да е бил разглеждан по реда на чл. 13а от ППЗСПЗЗ, както и предвид обстоятелството, че техническа служба при Общинска администрация Сърница не може да определи параметрите и данните, посочени като задължителни в скицата и удостоверение по реда на чл. 13, ал. 5 и ал. 6 от ППСЗПЗЗ без наличието на изработен и приет по съответния ред помощен план, заместващият кмета на общината ресорен Зам.-кмет при Община Сърница със своя Заповед № 3-157/22.06.2022 г. е сформирал комисия по реда на чл. 13а, ал. 5 от ППЗСПЗЗ, която да разгледа представения със Заявление с вх. № ТСУ-0697/20.06.2022 г. помощен план за Проектен имот № 1432. След приключването на работата на комисията в съответствие с разпоредбите на чл. 13а, ал. 5 и ал. 8 от ППЗСПЗЗ, техническа служба при общинска администрация следва да извърши произнасяне по реда на чл. 11, ал. 4 и да се издаде скица и удостоверение по реда на чл. 13, ал. 5 и ал. 6 от ППЗСПЗЗ.

Въз основа на така установеното, след обсъждане на наведените от страните доводи, районният съд е достигнал до правилния извод, че не е налице мълчалив отказ от страна на Кмета на Община Сърница. Същият е спазил напълно изискванията на ЗСПЗЗ и правилника за прилагането му, като вследствие на подаденото заявление от страна на жалбоподателя за издаване на удостоверение и скица по реда на чл. 13 ППЗСПЗЗ е провел процедурата по чл. 11, ал. 3 и ал. 4 ППЗСПЗЗ. Посочил е, че удостоверението и скицата се издават в резултат на процедурата по чл. 11, ал. 3 и ал. 4 ППЗСПЗЗ, а именно след издаване на решение на техническата служба на общината, одобрено със заповед на кмета на общината, в което се определя застроената част, съответно незастроената част от претендирания имот. Така мотивиран, решаващият съд е отхвърлил подадената пред него жалба.

Неоснователни са направените в касационната жалба оплаквания, извеждащи отменителното основание по чл. 209, т. 3 от АПК. При постановяване на обжалваното решение не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Фактическата обстановка по делото е правилно установена от районния съд, след събирането на необходимите писмени доказателства, в това число и приетата по делото съдебно-техническа експертиза. Обратно на поддържаното от касатора, районният съд е формирал изводите си, след като е обсъдил всички обстоятелства от значение за повдигнатия пред него спор, както и наведените от страните относими доводи и възражения. Преценката при която е формирано вътрешното убеждение на съда за съществуване на правно и/или доказателствено релевантните факти е направена на база на събраните в производството по делото доказателства, въз основа на които са изградени правилни правни изводи, които се споделят от настоящия състав.

Касационният съд напълно споделя мотивите на районния относно мълчаливият отказ и мълчаливото съгласие, които са оставени от законодателя извън обсега на чл. 21 от АПК, тъй като те не съставляват акт по същността си, а по силата на фикция (че е налице волеизявление) и необорима презумпция (че е налице отказ или съгласие). Следва да бъде посочено, че те не влизат в предмета на чл. 21 от АПК, а са уредени самостоятелно в чл. 58 от АПК. За разлика от актовете по чл. 21 от АПК, мълчаливият отказ и мълчаливо съгласие не просто се приемат за административни актове, но по силата на законовата фикция и необоримата презумпция се считат за изрични такива и при това издадени при спазване на производството и формата по издаването им. Поради това се преценява само тяхната материална законосъобразност.

Съгласно чл. 11 от ППЗСПЗЗ Общинската служба по земеделие постановява решение за възстановяване правото на собственост върху имоти в границите на урбанизираните територии въз основа на удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4, ал. 5, ал. 6 и чл. 13а.

Съгласно чл. 13, ал. 4 от ППЗСПЗЗ в случаите, когато се иска възстановяване на право на собственост по реда на чл. 11, към молбата се прилагат удостоверение и скица от техническата служба на общината. Общинската служба по земеделие може служебно да изиска издаването на удостоверение и скица от техническата служба на общината независимо от направените постъпки от собствениците. Съобразно чл. 13а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ обаче, когато в одобрената кадастрална карта (кадастрален план) няма данни за границите на имотите, правото на собственост върху които се възстановява по чл. 11, която хипотеза е налице в настоящия казус, за установяването им се изработва помощен план.

Съгласно чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ застроената част се определя служебно от техническата служба на общината при спазване на Наредба № 7 от 2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони и на хигиенните и противопожарните норми. Решенията на техническата служба на общината се одобряват със заповед на кмета на общината и могат да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Тоест със заповедта по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, кметът на общината одобрява решенията на техническата служба на общината за определяне на застроената част, респективно на свободната площ на претендиран за възстановяване по ЗСПЗЗ имот. На базата на влязлата в сила заповед на кмета на общината, се издава удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4, ал. 5, ал. 6 и чл. 13а, въз основа на които пък съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1 от ППЗСПЗЗ общинската служба по земеделие като колективен административен орган по поземлената собственост постановява решение, с което или ще бъдат възстановени в реални граници правата на собствениците върху земеделските земи, включени в границите на урбанизираните територии или ще им се признае правото на собственост, но с обезщетение по чл. 106, ал. 1 от ЗСПЗЗ поради проведени мероприятия, които не позволяват реално възстановяване на собствеността.

В конкретния случай от съдържащите се в делото данни след подаване на заявление от жалбоподателя на 20.06.2022 г. със Заповед № 3-157 от 22.06.2022 г. е сформирана комисия по реда на чл. 13а, ал. 5 от ППЗСПЗЗ, която да разгледа представения със Заявление с вх. № ТСУ-0697/20.06.2022 г. помощен план. Сформираната комисия е провела заседание на 04.07.2022 г., като е разгледала постъпилите със заявлението документи и служебно набавени такива включително Скица № С-137 от 04.07.2022 г. за УПИ 1-281 в кв. 39 по плана на гр. Сърница и Акт за публична общинска собственост № 33 от 12.11.2018 г. за УПИ 1-281 в кв. 39 по плана на гр. Сърница и е взела мотивирано решение, което е обективирано в Протокол № 01/04.07.2022 г. Това решение е връчено на заинтересованите страни, а последно и на жалбоподателя при отказ, което е станало на 28.07.2022 г. След изтичане на 30-дневния срок за искания и възражения и в срока по чл. 57, ал. 5 от АПК е издадена Заповед № З-277/ 16.09.2022 г., с която кметът е сформирал комисия от длъжностни лица от Техническа служба при общинската администрация, която на основание чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ да се произнесе е решение. Така конституираната комисия е излязла е Решение № 12/26.09.2022 г., което е одобрено със Заповед № 3-296/29.09.2022 г., на Кмета на Община Сърница, в която т. 2 от същата, изрично е разпоредено след влизането й в сила да се издадат поисканите от жалбоподателя скица и удостоверение. В тази връзка, видно от Писмо изх. № 328/02.02.2023 г., на РС – Велинград се установи, че Заповед № 3-296/29.09.2022 г., на Кмета на Община Сърница е обжалвана от касатора, поради което обстоятелство не са издадени разпоредените с тази заповед скица и удостоверение.

В този смисъл е и Определение № 26 от 28.04.2015 г., постановено от смесен петчленен състав на ВАС и ВКС по адм. дело № 29/2015 г., издаването на удостоверение и скица по чл. 13, ал. 5 и ал. 6 от ППЗСПЗЗ е законно следствие от проведената процедура по чл. 11 от ППЗСПЗЗ. В същото определение съставът приема, че след промяната на разпоредбата на чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ (в сегашната й редакция), когато се е въвело изискването застроената и незастроената част от имотите да се определя с нарочен административен акт, издаването на документите по чл. 13, ал. 5 и ал. 6 от ППЗСПЗЗ не е отпаднало, поради което е настанало объркване в практиката и впечатление, че съществува самостоятелна административна услуга за издаване на документите. Според смесения състав на ВАС и ВКС в цитираното определение, процедурата по определяне на застроена и незастроена част на бившите земеделски имоти, попаднали в границите на урбанизираните територии е една и не съществува самостоятелна административна процедура по издаване на удостоверение и скица. Исканията за издаване на такива удостоверения и скица трябва да се приемат като искания за определяне на застроена и незастроена част на подлежащия на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ имот, тоест искания за издаване на заповед по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ.

Предвид гореизложеното, обжалваното решение, с което първоинстанционният съд е приел, че не е налице мълчалив отказ от страна на Кмета на Община Сърница, тъй като същият е предприел съответните действия по искането, като се е съобразил напълно с изискванията на ЗСПЗЗ и правилника за прилагането му, като вследствие на подаденото заявление от страна на жалбоподателя за издаване на удостоверение и скица по реда на чл. 13 ППЗСПЗЗ е провел процедурата по чл. 11, ал. 3 и ал. 4 ППЗСПЗЗ, е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на спора и липсата на отправена претенция за присъждане на разноски такива не следва да се присъждат за настоящата съдебна инстанция.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Административен съд – Пазарджик, ХІ-и състав,

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 41/26.01.2024 г., постановено по гр. дело № 389/2023 г. по описа на Районен съд – Велинград.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.