№ 150
гр. Ямбол, 09.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Яна В. Ангелова
при участието на секретаря П.Г.У.
в присъствието на прокурора Т. Ст. С.
като разгледа докладваното от Яна В. Ангелова Гражданско дело №
20222300100495 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.5 от ЗЛС, във вр. с чл.336 и сл. от ГПК.
Образувано по подадена искова молба от Д. Г. Д. от гр. *, с която против И. Г. Д.
от гр. *, е предявен иск с правно основание чл.5, ал.1 от ЗЛС– за поставяне на ответника под
пълно запрещение.
В исковата молба ищецът поддържа, че ответникът е негов брат, пълнолетен към
момента, който боледува от тежко психично заболяване- шизофрения от 20 години. За пръв
път е бил освидетелстван през 2001 година. Излага, че ответникът живее заедно с него и
родителите си. Заболяването му изисква непрекъснати грижи, същият изпълнява прости
команди по отношение на елементарни житейски дейности, като обличане и хранене, а
всичко по- сложно го обърква. Обикновено отказва да комуникира вербално, въпреки
липсата на говорни проблеми, понякога си служи със знаци и звуци. Грижите за хигиената,
обличането, храненето, приема на предписаните лекарства, пазаруване, чистене и др. са
поети от близките на ответника.
В срока за отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК, ответникът е депозирал
такъв. В същия заявява, че е получил препис от исковата молба и приложените към нея
писмени доказателства, както и от допълнително представените такива. Не оспорва, че
страда от хронично тежко протичащо психично заболяване. По отношение на
допустимостта и основателността на предявения иск сочи, че не може да вземе становище.
В с.з. искът се поддържа от ищеца, който пледира съдът да постави ответникът
под пълно запрещение, тъй като са налице условията на закона за това.
1
Заключение в същия смисъл дава и прокурорът- за поставяне на ответника И. Д.
под пълно запрещение.
При проведения от съда личен разпит по реда на чл.337, ал.1 ГПК, вербален
контакт с ответника не бе осъществен. На зададените от съда въпроси „Как се казва?“, „ Как
се чувства?“, „С кого живее?“, „Кой се грижи за него?", „Може ли да се справя сам, без
близките си?“ ответникът не отговаря.
След съвкупна преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства,
ЯОС прие за установено от фактическа страна следното:
Ответникът е пълнолетно лице, което боледува от психично заболяване-
параноидна шизофрения. Освидетелства е за пръв път през 2001 година. Лицето живее в гр.
* в едно домакинство с родителите си- Г.Д.Д. и Д.И.Д. и своя брат- ищеца по делото.
Последно е преосвидетелстван през 2020г., като от приложеното към исковата молба ЕР
№1209 от 07.04.2020г. на ТЕЛК при МБАЛ „Св. Пантелеймон"- гр. Ямбол е видно, че на И.
Г. Д. е поставена водеща диагноза „Параноидна шизофрения“ и с телковото решение на
същия е определена 95 % трайна неработоспособност без чужда помощ до 01.04.2023г.
Заключението на вещото лице- психиатър д-р Л. Д., извършило назначената по
делото съдебно- психиатрична експертиза, познаваща ответника и протичането на
заболяването му, потвърждава диагнозата на заболяванията, от които страда ответника-
„Параноидна шизофрения. Непрекъснато протичане. Тежка и необратима промяна на
личността с асоциално поведение. Тежки затруднения в социалната адаптация“. Според
експерта, заболяването се квалифицира като душевна болест и може да бъде определено
като хронично психично заболяване, което има необратим ход. Заболяването на ответника
има непрекъснато протичане с постоянно персистираща налудна продукция и прогресиращ
дефицит в емоционално-волевата и интелектуалната сфера, социално оттегляне и
невъзможност за самостоятелно функциониране. Същото е с неблагоприятна прогноза в
смисъл на възможност за клинично оздравяване. Предвид психично заболяване, протичащо
с болестно променено съзнание, с наличие на персистираща психотична продукция и тежка
промяна на личността, социално оттегляне, вещото лице е заключило, че ответникът И. Г. Д.
не е способен да разбира свойството и значението на действията си и да ръководи
постъпките си, не е неспособен сам да се грижи за интересите си и да ги защитава, не е
способен сам да удовлетворява елементарни жизнени потребности, да задоволява текущите
си нужди и разумно да разполага с това което е придобил.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Предявеният иск черпи правното си основание в нормата на чл.5, ал.1 от ЗЛС.
Същият е процесуално допустим, като предявен от брата на ответника, който е негов близък
роднина и има правен интерес от воденото на настоящия процес, тъй като попада в кръга на
лицата по чл.336, ал.1 ГПК.
Разгледан по същество искът е основателен.
2
Предметът на иска по чл.5 от ЗЛС- за поставяне на едно лице под запрещение, е
неговата дееспособност, а основанието на този иск е наличието на слабоумие или душевна
болест и невъзможността на страдащия от такава болест или слабоумие да разбира
свойството и значението на постъпките си да се грижи за себе си и за своите работи. При
кумулативното наличие на двете изисквания- медицински и юридически, се постановява
ограничаване на дееспособността или обявяване на пълната недееспособност на лицето. В
разглеждания случай от изслушаната по делото съдебно- психиатрична експертиза,
заключението по която съдът кредитира изцяло, намирайки го за обективно и компетентно,
от другите медицински документи и от преките лични впечатления на съда се установи, че
ответникът И. Д. страда от душевна болест- „Параноидна шизофрения. Непрекъснато
протичане. Тежка и необратима промяна на личността с асоциално поведение. Тежки
затруднения в социалната адаптация“, което е медицинското основание за обсъждане на
възможността за обявяване пълната недееспособност на лицето. Установи се от експертното
заключение, че заболяването на ответника е хронично и има необратим ход. Към момента
ответникът няма разумни съждения по повод на елементарни жизнени въпроси, за това и не
може да се справи в обикновена обстановка с обичайните неща от ежедневието, а
преценката му на по-сложните ситуации го затруднява и е неправилна, неразумна,
несъобразна на възрастта му и средата в която е израснал и мотивирана от наличната
психотична продукция. Не е неспособен да осмисли обстановката в цялост, да отличи
главното от второстепенното, да съобрази своите решения и действия в съответствие с
нововъзникналото положение, не може да защити своите интереси, не се занимава със
социално-правни проблеми и близките му уреждат нещата. Не се справя с гражданските си
права и задължения и вече не се интересува от тях, не може да ги приложи и да ги използва
в свой интерес.
С оглед тези установени обстоятелства съдът прави извода, че психичното
заболяване на ответника /душевна болест по смисъла на чл.5 от ЗЛС/ е в причинна връзка с
неспособността му да се грижи за себе си и за своите работи и интереси. При доказано
наличие на двете изисквания по чл.5 ЗЛС- медицински и юридически, съдът следва да
постави И. Г. Д. под пълно запрещение.
Водим от изложеното, ЯОС
РЕШИ:
ПОСТАВЯ на основание чл.5, ал.1 от ЗЛС И. Г. Д. от гр. *, обл. *, ул. *****, с
ЕГН **********, под пълно запрещение.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд-Бургас в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, препис от него да се изпрати на Органа по
настойничеството при Община Елхово за учредяване на настойнически съвет.
3
Съдия при Окръжен съд – Ямбол: _______________________
4