Р Е Ш Е
Н И Е
гр. София, 25.06.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-9 СЪСТАВ,
в публично заседание на десети април
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЖАКЛИН КОМИТОВА
при секретаря Донка Шулева, като изслуша
докладваното от Председателя търг. дело
№ 2705 по описа за 2017 г., И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ,
ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:
ПРЕДЯВЕН Е ИСК С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 74 ОТ ТЗ.
Ищецът Й.В., ЕГН **********, чрез пълномощника си адвокат А.Т. от
САК, със съдебен адрес:***,
е предявил на 15.09.2017 г. искова молба против
„Х.м.п.“ ООД, ЕИК *******. Ищецът твърди, че решенията, взети от съдружника
в „Х.м.п.“ ООД с ЕИК ******* - Ю.Д., обективирани в Протокол - Решение от
11.09.2017 г. противоречат на повелителните разпоредби на закона, както и на
учредителния договор, поради което той моли същите да бъдат отменени на
основание чл. 74 от ТЗ.
На 10.10.2017 г. ищецът
е подал молба – уточнение чрез процесуалните си представители адв. А.В.М. от САК и адв. П.Л.М. от САК, с която се иска отмяна на всички три решения, взети еднолично от съдружника Ю.Д. и
обективирани в протокол от заседание на Общото събрание на “Х.М.П.” ООД с ЕИК *******
от 11.09.2017 г. Взетите решения от Общото събрание
на „Х.М.П.” ООД /ОС на ООД/, противоречат на императивните норми на закона
и на действащия към онзи момент Дружествен договор от 10.01.2017 г. Нарушена е
била процедурата по провеждане на ОС на
ООД. Общото събрание е било извънредно по своя характер и като такова,
същото е следвало да бъде свикано от управителя или по своя инициатива или по
искане на съдружници, притежаващи повече от 1/10 от капитала. В случай, че
управителят не свика събранието в 2 - седмичен срок от получаването на
искането, направилият изявлението съдружник има това право. С Нотариална покана
от 10.08.2017 г. с рег. № 8364, том II, акт. № 100 на Нотариус С. Д. с рег. №
358 на НК с район на действие СРС, Ю.Д., в качеството си на
съдружник в “Х.М.П.” ООД е отправил покана до Й.В., в качеството му на
управител и съдружник в дружеството да свика извънредно ОС на ООД в двуседмичен
срок от получаването на поканата, като в противен случай, упражнява правото си
да свика събранието на посочен от него адрес на следните две дати: 14:00 часа
на 28.08.2017 г. /основна/ и 14:00 часа на 11.09.2017 г. /допълнителна/. Следователно,
ОС на ООД, решенията на които се иска отмяна, било свикано от съдружника чрез
цитираната Нотариална покана от 10.08.2017 г. Освен редовна от формална гледна
точка, поканата за свикване на ОС на ООД следвало да бъде и надлежно
връчена, което в процесния случай не е налице. Съгласно константната
съдебна практика, връчването на поканата за свикване на събрание на
съдружници следва да се извърши лично на съдружника /физическо лице/. Няма пречка връчването да стане при отказ, но този отказ следва
да бъде направен от съдружника, на когото се връчва поканата за общото
събрание, а не от друго лице, независимо от това в какви отношения се намира то
със съдружника. Видно
от приложената към заявление 2017091411808/18.09.2017 г., вписано с №
20170982121231 в ТР към АВ по партидата на дружеството, въз основа на Решение №
1807 от 28.09.17 г., по т.д. VI - 16, ТО на СГС, Нотариална покана от
10.08.2017 г. с рег. № 8364, на Нотариус С. Д., същата се счита
за връчена на Й.В. по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК на 25.08.2017 г., а именно с изтичане на срока за
получаването му, указан чрез залепване и връчване на О.Т., за която се твърди,
че е баба на съпругата на Й.В.. Разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ТЗ не
регламентира способ за връчване и изборът е предоставен на дружеството, но законът
акцентира върху доказаността на факта на получаване на поканата за общото
събрание лично от съдружника. И в този смисъл, ако
същото не е изрично предвидено в дружествения договор, то връчването по
чл. 47, ал. 5 от ГПК следва да се счита за нередовно. В действащия Дружествен договор от 10.01.2017 г. не е
предвиден изричен ред за свикване на ОС на ООД. Ищецът поддържа,
че целта на писменото предупреждение по чл. 126, ал. 3 от ТЗ е да се уведоми
съдружника за наличие на констатирани нарушения и последният да може да предприеме
активни действия по защита и/или преустановяване на нарушенията. Във връзка с
изложеното в параграф II, т. 2.1 от молбата-уточнение, ОС на ООД, чиито решения
са атакувани, е проведено при нередовно връчване на покана за свикване, поради
което е нарушена и процедурата по провеждане на събранието.
Твърди се и незаконосъобразност
на конкретно взетите решения: Взетото решение № 3 за изключване на съдружника Й.В.:
Ищецът
поддържа, че самостоятелно основание за неправилност на решението за изключване
на съдружник, представлява и нарушението на императивната норма на чл. 126, ал.
3 от ТЗ. В чл. 126 от ТЗ законодателят предвидил изчерпателно основанията за
прилагането на крайната мярка за уреждане на отношенията между съдружниците,
чрез изключване, а именно: неизплащане или внасяне на дела си в допълнително
определен срок; невнасяне на допълнителна парична вноска; неизпълняване
задължения за оказване на съдействие при осъществяване дейността на
дружеството; неизпълнение на решенията на ОС на ООД; действие против интересите
на дружеството. Мотивите, изложени за вземане на решението за изключване на
съдружника са, че в продължение на месеци не е упражнявал контрол върху
дейността на дружеството, както и, че въпреки отправената Нотариална покана
/връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК/, не се е отзовал незабавно. Твърдението,
че съдружникът не е упражнявал контрол върху дейността на дружеството освен
невярно, е и недоказано. Съгласно разпоредбите на ТЗ и Глава пета на
Дружествения договор от 10.07.2017 г. контролът върху дейността на дружеството
не е въздигнат като задължение, а по същество представлява право. Неупражняването
на право не може да бъде скрепено със санкция - “изключване на съдружник”. Освен
това, “неотзоваването незабавно” се дължи единствено и само на факта, че
съдружникът никога не е бил надлежно уведомен за съществуването на Нотариалната
покана, респ. за изложените в нея твърдения. Отговорността на
управителя се отличава от тази на редовия съдружник и може да бъде ангажирана
единствено по реда на чл. 145 от ТЗ, но не съставлява основание по чл. 126 от ТЗ за изключването му като съдружник.
По отношение на
взетите решения № 1 и 2 за изключване, за ангажиране отговорността на
управителя Й.В. и освобождаването му като управител, мотивите за вземане
на решение за ангажиране на отговорност на управителя и освобождаване му като
такъв са „констатирани” от съдружника нарушения, а именно: открити липси на
парични средства по банкови сметки; невнасяне на получени от трети лица суми в
брой; невъзможност за изплащане на заплати; открити липси на
неиндивидуализирани активи; прекратяване на сключени договори по взаимно
съгласие, което водело до пропусната полза - неустойка при едностранно
прекратяване. Също така, през периода юни - август Й. В. /и в двете му
качества/ бил в неизвестност. Ищецът поддържа, че цитираните по - горе
“нарушения” са неверни, необосновани и не са подкрепени с доказателства.
Поради
това ищецът моли на основание чл. 74 от ТЗ да бъдат отменени взетите решения на
Общото събрание на „Х.М.П.” ООД, обективирани в Протокол от 11.09.2017 г., като
противоречащи на императивните норми на закона и действащия към онзи момент
Дружествен договор от 10.01.2017 г.
На 30.11.2017 г. по
делото е постъпил отговор на исковата молба от ответника „Х.М.П.” ЕООД, ЕИК *******, представлявано от управителя Е.В.К., ЕГН **********, чрез адв. И.К.И., член на
САК, съдебен адрес (адрес за
съобщения и призовки): гр. София 1606, ул. *******,
етаж 4, с който се оспорва същата като неоснователна и недоказана. Ответникът
заявява, че прави разграничение между исковата молба и молбата-уточнение с
оглед на това, че молбата-уточнение е била подадена след преклузивния срок по
чл. 74, ал. 2 от ТЗ. Счита, че основанията за отмяна на решенията на ОС на „Х.М.П.“
ООД, които ищецът е навел в уточняващата си молба от 10.10.2017 г., са процесуално
недопустими и не следва да се разглеждат от съда при разрешаването на правния
спор.
Независимо,
че счита за преклудирани релевираните факти, обстоятелства и възражения на
ищеца, изложени в неговата молба-уточнение от 10.10.2017 г., както и направените
чрез нея доказателствени искания, ответникът оспорва изложените от ищеца
твърдения за нарушаване на процедурата по провеждане на Общо събрание на
дружеството. Ищецът Й.В. е бил надлежно уведомен за насрочването и провеждането
на Общо събрание на „Х.М.П.“ ЕООД, чрез представената Нотариална покана с рег.
№8364, том II, акт №100/10.08.2017 г., заверена от Нотариус С. Д. под № 358 на
НК. Видно от същата, съдружникът Ю.Д. надлежно е поканил управителя Й.В. да
свика Общо събрание на дружеството в двуседмичен срок, считано от датата на
връчване на нотариалната покана - 25.08.2017 г. В същата нотариална покана, при
условие, че управителят не свика Общо събрание в указания срок, съдружникът Ю.Д.
е поканил съдружника Й.В. да участва в Общо събрание на съдружниците на
дружеството, което да се проведе от 14.00 ч. на 28.08.2017 г. - основна дата, и съответно по
същото време 14.00 ч. на 11.09.2017 г. - допълнителна дата, на адрес: България, гр. София, ул. *******ет. 4, в
кантората на Адвокатско дружество „Й., И. и П.“ с дневен ред, отразен в
поканата. Нотариалната покана е била редовно връчена на съдружника Й.В. на
25.08.2017 г. чрез залепване на уведомление по реда на чл. 47 от ГПК, видно от
извършеното от нотариуса удостоверително отбелязване. Със същата нотариална
покана съдружникът Й.В. е предупреден за изключването и е бил поканен незабавно
да предприеме действия за отстраняване на нарушенията. Поканата е изпратена на
10.08.2017 г. до адреса на В. ***, който адрес и и адрес на управление на
дружеството. Видно от забележката, която е неразделна част от нотариалната
покана, нотариусът установил, че В. никога не е живял на този адрес. Там
съгласно установеното от нотариус Д. живеела единствено бабата на негова
приятелка/съпруга. Освен това постоянният и настоящият адрес на В. съвпадат с
регистрирания от него адрес на управление на дружеството, където би следвало В.
да е постоянно на разположение за връчване на книжа. Обстоятелството, че ищецът
не се е явил на събранието, не означава, че не е бил валидно и надлежно
поканен. Свикването на ОС чрез нотариална покана е законен и допустим способ.
Приложим е и редът по чл. 47 от ГПК, тъй като в противен случай - ако съдружник
не живее на адреса си, дружеството не би могло да вземе валидно нито едно
решение. Поканата се явява редовно връчена на Й.В. на 25.05.2017 г. с изтичане
на двуседмичния срок от залепване на уведомлението. Без значение за редовното
свикване на събранието е дали същият е узнал фактически за съдържанието на
поканата. С оглед на това се налага изводът, че твърденията на ищеца, според
които връчването на поканата по реда на чл. 47 от ГПК (редакция от 2008 г.), е
недопустимо и незаконосъобразно, са неоснователни.
Оспорва
твърденията на ищеца, че след като в дружествения договор не бил предвиден ред
за връчване по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, то такова връчване е нередовно. Противно
на изложеното от ищеца, решението за изключването му като съдружник в „Х.М.П."
ООД е взето в съответствие с разпоредбата на чл. 126, ал. 3 от ТЗ. Съгласно т.
1 и т. 3 от цитираната норма, съдружник може да бъде изключен по решение на
Общото събрание след писмено предупреждение, когато не изпълнява задълженията
си за оказване на съдействие за осъществяване дейността на дружеството и когато
действа против интересите на дружеството. В случая, Й.В., поради
обстоятелството, че е изпълнявал и функцията „управител на дружеството“, като
съдружник е бил запознат с настъпилите за дружеството вреди, подробно описани
както в нотариалната покана, така и в протокола от Общото събрание на
дружеството от 11.09.2017 г. Следователно, с бездействието си, изразяващо се в
непредприемане на ответни на вредоносните действия на управителя мерки, в
качеството си на съдружник В. на практика е действал против интересите на
дружеството. Констатираните от съдружника Дениз вреди се изразяват в следното:
открити липси на парични средства от банковите сметки на дружеството в размер
на 49 000 лева, довели до големи затруднения в дейността на дружеството; от
тази сума 24 160 лева са били изтеглени в брой и не са отчетени в дружеството;
невнасяне на получени от трети лица парични суми в брой, които В. е следвало да
внесе в касата на дружеството, в размер на 70 000 лева; невъзможност за
изплащане на заплати на служителите (в размер на 15 600 лева), други
възнаграждения, както и изпълнение на сключените с трети лица договори,
вследствие на горепосочените липси на парични суми; открити липси на движимо и
недвижимо имущество, собственост на дружеството - компютри (1 брой), МПС (1
брой), и много други вещи; прекратяване на предходно сключени с трети лица
(изпълнители) договори, сторено във вреда на дружеството, без да е получена
уговорената в тези договори неустойка, (причинените на дружеството загуби от
непотърсена неустойка са в размер на 150 000 лева, която сума представлявала
пряка вреда за дружеството).
Във
връзка с горното, ответникът счита, че изложените в молбата-уточнение
твърдения, съгласно които съдружникът има само право, но не и задължение, да
осъществява контрол върху управлението на дружеството, са неоснователни и
лишени от правна и житейска логика. Позовава се на чл. 124 от ТЗ, съгласно
който едни от основните задължения на съдружник в дружество с ограничена
отговорност са е да участва в управлението на дружеството и да оказва съдействие
за осъществяване на неговата дейност. Участието в управлението се изразява по
различни начини, един от които е именно осъществяването на контрол.
Изпълнението на това задължение кореспондира с и предпоставя изпълнението на
задължението за оказване на съдействие за осъществяване на дружествената
дейност. Ако съдружник, който е запознат с делата на управителя, които нанасят
вреди и са против интересите на дружеството, не предприеме мерки за
преустановяване действията на управителя, той на свой ред действа против
интересите на дружеството и препятства осъществяването на неговата дейност. Бездействието
на съдружника В. се явява неправомерно и подлежи на санкциониране на основание
чл. 126, ал. 3 от ТЗ. Бездействието на съдружника Й.В. по отношение действията
на управителя се изразяват в липсата на каквато и да е реакция по отношение
изпразването на банковите сметки на дружеството. В потвърждение на изложеното в
поканата за свикване на Общо събрание на дружеството и на отразеното в протокола
от самото Общо събрание, ответникът представя и моли да бъдат приети извлечения
от разплащателна сметка на дружеството „Х.М.П.“ ЕООД в „С.Ж.Е.“ АД за следните
периоди - месец декември 2016 г.; месец януари 2017 г.; месец февруари 2017 г.;
месец април 2017 г.; месец май 2017 г.; месец юни 2017 г. От въпросните
извлечения можело да се види, че дружеството е било в добро финансово състояние
и в началото на посочения по-горе период имало постъпления от свои контрагенти,
които заплащали дължими от тях суми по издадени от дружеството фактури. От
април 2017 г. започва учудващото поведение на съдружника и управител Й.В.,
изразяващо се в системното изпразване на сметката на дружеството. От 12.04.2017
г., когато била изтеглена за първи път сума в размер на 4 000 до края на месец
юни 2017 г., общата сума, която без каквото и да е основание била изтеглена от
сметките на дружеството, е в размер на 24 160 лева. Тази сума е изтеглена без
да има каквото и да е основание за това - нито извършено плащане на някаква
фактура с нея, нито закупена вещ на името на дружеството, нито са били
заплатени заплатите на служителите на дружеството, като същите възнаграждения
били забавяни с по няколко месеца и тези задължения са платени впоследствие лично от съдружника г-н
Дениз с негови лични средства. Можело да се направи извод, че въпросната сума е
изтеглена от Й. В. в негова лична полза. В резултат на действията и/или
бездействията на Й.В. като съдружник, при които той не е осъществил контрол и
по никакъв начин не е спрял загуби на дружеството, се стигнало до
притеснителната ситуация, отразена и в последното от приложените банкови
извлечения /извлечението от месец юни 2017 г./, от което е видно, че крайното
салдо на разплащателната сметка на дружеството е -11.31 лева, което рязко контрастира с доброто
състояние на дружеството в началото на посочения период и навежда на мисълта за
неговото „източване“.
Бездействието
на съдружника Й.В., с което се засягат по съществен начин интересите на
дружеството, се изразява и в липсата на реакция/възпиране на действия на
управителя на дружеството по прекратяване на договори между дружеството и
артисти-изпълнители. За въпросното прекратяване не е бил уведомен съдружника Ю.Д.,
не е вземано решение от страна на Общото събрание на съдружниците. Като част от
своята дейност „Х.М.П.“ ЕООД организира участия на артисти-изпълнители
/концерти и др./ не само в България, но и в цяла Европа. За осъществените
дейности по съдействие дружеството има право да получи съответното
възнаграждение, изразяващо се в процент от постъпленията на съответния
артист-изпълнител от събитието. Въпросните артисти- изпълнители са ценен актив
на дружеството, в който са инвестирани немалко средства. За размера на
направените инвестиции във всеки един от артистите-изпълнители говорят и
значителните суми за неустойки във всеки един от договорите. Управителят е подписал
споразумения за прекратяването на такива договори „по взаимно съгласие“, като
изрично е декларирал в тях, че счита всякакви финансови и имуществени въпроси с
въпросните артисти-изпълнители за уредени. По този начин управителят е нанесъл
значителни вреди на дружеството - първо, защото е лишил дружеството от важен
източник на приходи без да е ясно защо, и второ - лишил е дружеството от
всякаква възможност да претендира някоя от уговорените неустойки във вече
прекратените договори.
Дружеството
„Х.М.П.“ ЕООД е осъществявало нормална търговска дейност и е реализирало
приходи от същата до м.април 2017 г. Отговорът на въпроса защо В. е променил
своето поведение и е започнал да действа във вреда на дружеството, където е
съдружник и управител, е намерен случайно при справка в ТР. На 16.08.2017 г., още
докато е съдружник в „Х.М.П." ООД, Й.В. е регистрирал дружеството „Х.М..М"
ООД, в което е управител и съдружник. При сравнение между предмета на дейност
на това ново дружество и предмета на дейност на „Х.М.П.“ ООД се показва пълна
идентичност. Поради това може категорично да се твърди, че действията на
управителя и съдружника В. от периода април-август 2017 г. целят отслабване на
„Х.М.П.“ ООД за сметка на създаденото от самия В. конкурентно дружество.
Освен
това, артистите-изпълнители, на които дружеството „Х.М.П.“ ООД е било
продуцент, са имали многобройни участия в музикални клубове и заведения в
страната и чужбина в процесния период, от които са получавали възнаграждения в
общ размер на претендираните около 70 000 лева. Тези възнаграждения, съгласно
разпоредбите на продуцентските договори, те са били длъжни да внасят в
дружеството. Видно от извлеченията от банковите сметки обаче, такива суми не са
постъпвали по банковите сметки на дружеството. Изпълнителите на фирмата
контактували пряко с управителя Й. В.. Такива суми са били предавани на
управителя В., но той не ги е внасял в дружеството.
Съгласно
чл. 18, ал. 2 от дружествения договор на „Х.М.П.“ ООД управителят е длъжен да
информира съдружниците за хода на дружествените дела. Вместо това управителят
теглил без основание суми от сметката на дружеството, а съдружникът В. по
никакъв начин не се възпротивил срещу това, нито уведомил другия съдружник за
настъпили финансови затруднения на дружеството. Служители на дружеството са имали
проблеми с получаването на своите възнаграждения за различни периоди от време -
някои от тях не ги получавали след май 2017 г., а други - още от началото на
2017 г. или получавали само частични плащания. Осъществените само частични
плащания, а в последствие липсата на такива плащания към служители, се дължи на
изпразването на банковата сметка на дружеството.
По
отношение на изложените твърдения от страна на ищеца, че оставали недоказани
твърденията на съдружника Ю.Д. и неговите констатации за освобождаване на
управителя и ангажиране на неговата отговорност, се твърди, че при
освобождаване на управител Общото събрание на дружеството може да не излага
каквито и да е мотиви в тази насока, т.е. дори и да не били налице откритите
нарушения, които да обусловят търсенето на отговорност от бившия управител Й.В.,
Общото събрание на дружеството пак може да вземе решение за освобождаване на
управителя от длъжност и неговото заместване с лице, което ще изпълнява добросъвестно
възложените му функции - чл. 137, т. 5 от ТЗ. В новата разпоредба на чл. 141,
ал. 4 от ТЗ (приета със ЗИД на ТЗ - ДВ бр. 58 от 2003 г.), е предвидено, че
овластяването на управителя може да бъде оттеглено по всяко време и името му да
бъде заличено от ТР. Свободата на Общото събрание да освободи управителя по
всяко време, съответно да избере нов управител, е императивно уредена от
законодателя и тя произтича от свободната оттегляемост на овластяването (включващо
упълномощаване). Налице е и пълно съответствие между възможността на
волеобразуващия орган на дружеството за оттегляне на овластяването на
управителя (за освобождаване на управителя), което по своята същност съставлява
оттегляне на съгласието за персоналния състав на представителния орган на
дружеството, с действие за в бъдеще, и предвидената в чл. 141, ал. 5 от ТЗ
възможност за едностранно оттегляне на управителя, с писмено уведомление до
дружеството. Дори и в случаите, когато в дружествения договор са предвидени
такива основания, те не биха могли да преодолеят императивно уредената в
чл.141, ал. 4 ТЗ свобода на Общото събрание за оттегляне на упълномощаването,
като такива основания биха имали значение само при търсене отговорност на
управителя. Поради това решението на общото събрание на съдружниците за
освобождаване на управителя, при отсъствие на предвиденото в дружествения
договор основание, не би могло да бъде отменено в рамките на производството по
чл. 74 ТЗ.
По
изложените съображения ответникът моли да бъде отхвърлен предявеният от Й.В.
иск на основание чл.74 ТЗ. Моли да му бъдат присъдени направените в рамките на
производството съдебно-деловодни разноски, включително адвокатски хонорар според
представен договор за правни услуги.
На 01.12.2017 г.
ответникът
„Х.М.П.” ЕООД, ЕИК *******, представлявано от управителя Е.В.К., ЕГН **********, чрез адв. И.К.И., е подал допълнение към отговор на искова молба,
като представя допълнителни доказателства - споразумения за прекратяване на
договор с артист-изпълнител.
На 29.12.2017 г. по
делото е постъпила допълнителна искова молба от
ищеца, чрез адв. А.В.М., САК и
адв. П.М., САК, процесуални представители на Й.В., ЕГН **********, с която се поддържа,
че исковата му молба е депозирана в предвидения в закона срок и същата е
допустима и следва да бъде разгледана от съда. С депозираната допълнителна
молба-уточнение са направени пояснения във връзка с дадени от съда указания, а
не са представени нови твърдения. Излага
съображения, във връзка с
направените от процесуалния представител на ответника твърдения.
На 02.02.2018 г.
ответникът „Х.М.П.” ЕООД, ЕИК *******, представлявано от управителя Е.В.К., ЕГН **********, чрез адв. И.К.И., е подал допълнителен отговор на искова
молба, с който изразява становище
по отношение твърденията на ищеца в ДИМ. Моли съда да бъде отхвърлен предявеният
от Й.В. иск на основание чл. 74 ТЗ, с който се иска отмяна на взети решения на
Общо събрание на дружество „Х.М.П.“ ООД, проведено на 11.09.2017 г. като
неоснователен и недоказан.
Съдът
като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема
за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
С Нотариална покана с
рег. № 8364 от 10.08.2017 г., том II, акт № 100 на
нотариус С. Д.-Й., с
рег. № 358 на НК, с район на действие СРС, Ю.Д., роден на *** г., гражданин на
Турция, в качеството му на съдружник в „Х.М.П.” ООД, с ЕИК *******, чрез адв. К.Т., е уведомил Й.В., ЕГН ********** - съдружник и
управител в „Х.М.П.” ООД,
че на основание чл. 138,
ал.2 от ТЗ, го кани в качеството му на управител да свика Общо събрание на
съдружниците на „Х.М.П.” ООД, в двуседмичен срок, считано oт получаване на настоящата покана.
Събранието следва да бъде свикано в работен ден и в работно време, на адреса на
управление на дружеството. Дневният ред е посочен в поканата. Посочено е, че в
случай че не бъде свикано събранието, с настоящата покана се свиква Общо
събрание на съдружниците на дружеството, което да се проведе от 14.00 ч. на
28.08.2017 г. - основна
дата и съответно по същото време 14.00 ч. на 11.09.2017 г. – допълнителна дата,
на адрес: гр. София, ул. „********, в кантората на Адвокатско дружество „Й., И.
и П.“. Поканата е връчена на Й.В.
на 25.08.2017 г., по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
Видно от Протокол от
заседание на Общото събрание на „Х.М.П.” ООД от 11.09.2017 г., същото е проведено при следния дневен
ред: I. Предприемане на спешни мерки за
опазване имуществото на дружеството и оздравяване на предприятието, във връзка
с извършени серия неправомерни действия от страна на управителя на дружеството В.,
включително, но не само във връзка с: открити до момента редица липси на
парични средства от банковите сметки на дружество в размер на 49 000 лева,
довели до големи затруднения в дейността на
дружеството; от тази сума 24 160 лева са изтеглени в брой и не са отчетени в
дружеството; невнасяне на получени от трети лица парични суми в брой, които В.
е следвало да внесе в касата на дружеството, в размер на 70 000 лева;
невъзможност за изплащане на заплати на служителите в размер на 15 600 лева към
момента, други възнаграждения, както и изпълнение на сключените с трети лица
договори, вследствие на горепосочените липси на парични суми; открити липси на
движимо и недвижимо имущество, собственост на дружеството - компютри /1 брой/,
МПС /1 брой/ и много други вещи; прекратяване на предходно сключени с трети
лица /изпълнители/ договори, сторено във вреда на дружеството, без да е
получена уговорената в тези договори неустойка. Известните към момента
прекратени договори са с изпълнителите А., А.и С., като причинените на
дружеството загуби от непотърсена неустойка са в размер на 150 000 лева.
Тази сума представляват пряка вреда за дружеството; II. Вземеше на решение за предявяване
на иск срещу управителя на дружеството във връзка с причинените вреди, описани
в предходната точка; вземане на решение за незабавно освобождаване на
управителя и назначаване на нов управител; III. Разглеждане на въпроса за
изключването на Й.В. като съдружник в дружеството, поради действия против
интересите на дружеството и отказ да съдейства за дейността на дружеството. Взети са следните решения,
съгласно обявения дневен ред: По т. I.: Да бъдат извършени необходимите консултации със специалисти
/счетоводител, адвокати, служители на дружеството/ за възстановяване на липсите
в дружеството и събиране на дължимите от трети лица на дружеството суми. След
провеждане на консултациите да бъдат обсъдени и предприети конкретни действия
за оздравяване на предприятието; По т.
II.: Предвид причинените вреди на
дружеството, констатирани и описани по-горе, е взето решение да бъде незабавно
освободен сегашният управител Й.В. и да бъде назначен нов управител на
дружеството - Е.В.К., ЕГН **********; да бъде сключен договор за управление на
дружеството с Е.В.К.; да бъде предявен иск срещу освободения управител Й.В., с
който иск да бъде претендирано възстановяването на описаните в точка I от
настоящия протокол вреди; По т. III.
Взето е решение да бъде изключен съдружникът Й.В., предвид
следните обстоятелства: в продължение на месеци Й.В., в качеството му на съдружник, не е упражнявал какъвто и да е контрол върху дейността на дружеството и
с негово знание /предвид че е същевременно и управител на дружеството/ са
причинени редица вреди на дружеството /описани по-горе/; въпреки отправеното му
предупреждение за незабавно преустановяване на нарушенията /с нотариална покана/,
В. не се отзовал незабавно, не се е появявал в офиса на дружеството, не се е
свързал с другия съдружник, не се е явил на свиканото за 28.08.2017 г. общо събрание, не се явява и на
днешното събрание, не е предприел каквито и да е действия за преустановяване на
извършваните от управителя вредоносни действия; не се е отзовал на искането за
освобождаване на досегашния управител и предявяването на иск за вреди срещу
него; отказал е да съдейства за назначаването на нов управител на дружеството,
отказал е предприемането на адекватни мерки за опазване имуществото на
дружеството, издирване и възстановяване на изчезналото имущество. Дяловете на
изключения съдружник се поемат от останалия съдружник Ю.Д..
На проведено на 11.09.2017 г. заседание на едноличния
собственик на капитала на „Х.М.П.” ЕООД, ЕИК ******* - Ю.Д., роден на *** г., гражданин на
Турция, имайки предвид взетото на 11.09.2017 г. решение за изключване на
съдружника Й.В. и освобождаването му от
длъжността „управител на дружеството“, е взел следните решения: 1. Променено е седалището и адресът на
управление на „Х.М.П.” ЕООД, както следва: Седалището на дружеството да бъде в гр.
София п.к. 1680, район „Витоша“, ул. „************. Адресът на управление на
дружеството да бъде в гр. София, п.к. 1680, район „Витоша“, ул. „**** ********;
2. Освободен е досегашният управител
на дружеството Й.В., като е избран и назначен за управител на „Х.М.П.” ЕООД Е.В.К.; 3. Поети са
дяловете на изключения съдружник Й.В., като целият капитал на „Х.М.П.” ЕООД, а
именно 20 000 /двадесет хиляда/ лева, образуван от 200 /двеста/ дяла, с
номинална стойност от 100 /сто/ лева всеки един, става собственост на
едноличния собственик на дружеството Ю.Д.; 4.
Взето е решение протоколите от решенията по чл. 137, ал. 1, т. 2, 4, 5 и 7 от
Търговския закон да се вземат в обикновена писмена форма, без нотариална
заверка на подписа; 5. Приет е нов
Учредителен акт на „Х.М.П.” ЕООД, в който да бъдат отразени
гореспоменатите промени; 6.
Възложено е на управителя на дружеството да извърши всички необходими действия
с оглед вписване на взетите решения и приетите промени в Търговския регистър.
Видно
от Продуцентски и мениджърски договор № 001РМ от 14.12.2015 г., сключен между „Х.М.П.“ ООД, като
продуцент и/или мениджър и Х.Х.Т., като артист-изпълнител; Продуцентски и мениджърски договор №
006РМ от 14.01.2016 г., сключен между „Х.М.П.“ ООД, като продуцент и/или мениджър и Д.А.С., като
артист-изпълнител;
Продуцентски и мениджърски договор № 018 от 13.07.2016 г., сключен между „Х.М.П.“ ЕООД, като
продуцент и/или мениджър и А.Т.А., като артист-изпълнител; Продуцентски и мениджърски договор №
011 от 01.03.2016 г., сключен между „Х.М.П.“ ЕООД, като продуцент и/или мениджър и З.В.М., като
артист-изпълнител;
Продуцентски и мениджърски договор № 012 от 01.03.2016 г., сключен между „Х.М.П.“ ЕООД, като
продуцент и/или мениджър и Ж.В.П., като артист-изпълнител; Продуцентски и мениджърски договор №
013РМ от 17.03.2016 г., сключен между „Х.М.П.“ ЕООД, като продуцент и/или мениджър и В.А.А., като
артист-изпълнител;
Продуцентски и мениджърски договор № 003РМ от 14.12.2015 г., сключен между „Х.М.П.“ ООД, като
продуцент и/или мениджър и А. И.И., като артист-изпълнител, между
изброените лица и ответното дружество е имало сключени договори за периода 2016
г. до м.април –юни 2017 г.
Приети
като доказателство са и Споразумение за прекратяване на
договор с артист-изпълнител от 19.07.2017 г., сключено между „Х.М.П.“ ООД, като
продуцент и/или мениджър иР.И. М., като артист-изпълнител; Споразумение за прекратяване на договор с артист-изпълнител от
19.07.2017 г., сключено между „Х.М.П.“ ООД, като продуцент и/или мениджър и
А. И.И., като артист-изпълнител;
Споразумение за прекратяване на договор с артист-изпълнител от 19.07.2017 г., сключено
между „Х.М.П.“ ООД, като продуцент и/или мениджър и Х.Х.Т., като
артист-изпълнител; Споразумение за
прекратяване на договор с артист-изпълнител от 19.07.2017 г., сключено
между „Х.М.П.“ ООД, като продуцент и/или мениджър и А. И.И., като
артист-изпълнител; Споразумение за
прекратяване на договор от 27.03.2017 г., сключено между „Х.М.П.“ ЕООД,
като продуцент и/или мениджър и В.А.А., като артист-изпълнител.
Към доказателствения материал по делото са
приобщени още: Копие от лична карта на Й.В.;
Дружествен договор за учредяване на „Х.М.П.” ООД от 10.01.2017 г.; Отказ на АВ с рег. №
20170914114808/18.09.2017 г.; Решение № 1807 от 28.09.2017 г. на СГС, ТО, VI-16 състав, по т.д. № 2747/2017 г. по
описа на СГС, с което е отменен Отказ на АВ с рег.
№ 20170914114808/18.09.2017 г.; 7 (седем) броя Извлечения от банкова
сметка *** „Х.М.П.“ ЕООД, открита в „С.Ж.Е.“ АД; Извлечение от Търговския регистър за „Х.М..М“ ООД, с ЕИК *******,
към 29.11.2017 г.;; Фактура №
196702/14.03.2017 г., за сумата от 2135,29 лв. с ДДС, издадена от „С.“
ЕООД, с получател „Х.М.П.“; Фактура №
**********/06.03.2017 г., за сумата от 600,00 лв. с ДДС, издадена от „ТРИДИ“
ООД, с получател „Х.М.П.“ ЕООД; Фактура
№ 1396/06.03.2017 г., за сумата от 464,00 лв. с ДДС, издадена от „О.Т.БГ“
ЕООД, с получател „Х.М.П.“ ЕООД; Фактура
№ 9/28.03.2017 г., за сумата от 876,00 лв. с ДДС, издадена от „М.Р.2009
АДВ“ ЕООД, с получател „Х.М.П.“ ЕООД; Фактура
№ **********/01.05.2017 г., за сумата от 109,92 лв. с ДДС, с получател „Х.М.П.“
ЕООД; Сметка № 425769/11.05.2017 г. за
платена застрахователна премия, издадена от ЗАД „Б.В.И.Г.“, до „Х.М.П.“
ЕООД; Застрахователна полица за
застраховка електронно оборудване № **********R00245 от 11.05.2017 г.; Договор № J16*17К от 18.05.2017
г. за изработка на щори, сключен между
„Г. и Ко“ ООД и „Х.М..М”; Ремонтна карта
№ 3772 от 17.03.2017 г.; Касова бележка № 0793/02.03.2017
г., издадена от „А.М.К.“ ООД, на „Х.М.П.“ ЕООД; Фактура
№ **********/02.03.2017 г., за сумата от 239,00 лв. с ДДС, издадена от „А.М.К.“ ООД, с получател „Х.М.П.“ ЕООД; Фактура от „Техномаркет“ от
19.03.2017 г., за сумата от 1528,90
лв. с ДДС, с получател „Х.М.П.“
ЕООД; Разходен касов ордер № 2007 от
15.03.2017 г., за сумата от 540 лв.; Фактура №
1649/02.07.2017 г., за сумата от
1702,44 лв. с ДДС, издадена от „Рентал 2011“
ЕООД, с получател „Х.М.П.“
ЕООД; Фактура № 392/10.04.2017 г.,
за сумата от 3024 лв. с ДДС, издадена от „Н.П.-М.“ ЕООД, с получател „Х.М.П.“
ЕООД Фактура № 1677/01.08.2017 г.,
за сумата от 1683,76 лв. с ДДС, издадена от „Рентал 2011“ ЕООД, с получател „Х.М.П.“
ЕООД; Решение № 2637 от 18.12.2017 г. на
САС, 6 състав, по т.д. № 5986/2017 г. по описа на САС; Нотариална покана с рег. № 10 391 от 10.11.2017 г., том III-п, акт № 181 на нотариус С.И., с рег. № 016 на НК, с
район на действие РС-Плевен, от „Х.М.П.”
ЕООД, до Ж.В.П.; Нотариална
покана с рег. № 11616 от 07.11.2017 г., том III, акт № 16 на
нотариус С. Д.-Й., с
рег. № 358 на НК, с район на действие СРС, от „Х.М.П.” ЕООД, до А. И.И.; Нотариална покана с рег. № 12089 от 20.11.2017 г., том III, акт № 55 на нотариус С. Д.-Й., с рег. № 358 на НК, с
район на действие СРС, от „Х.М.П.”
ЕООД, до Х.Х.Т.;
Нотариална покана с рег. № 11618 от 07.11.2017 г., том III, акт № 17 на нотариус С. Д.-Й., с рег. № 358 на НК, с
район на действие СРС, от „Х.М.П.”
ЕООД, до Л.П.М.; Уведомление от 07.11.2017 г. от „Х.М.П.” ЕООД, до Д.А.С.,
ведно с разписка за връчване;
На
основание чл.192 от ГПК, третото
неучастващо лице Д.А.С., е депозирало молба от 15.06.2018 г., с която представя Споразумение за прекратяване на договор с артист-изпълнител от
19.07.2017 г., сключено между „Х.М.П.“ ЕООД, като продуцент и/или мениджър
иД.А.С., като
артист-изпълнител.
На
основание чл.192 от ГПК, третото
неучастващо лице Зоя Василева Митева, е депозирало молба от 28.06.2018 г., с която представя Споразумение за прекратяване на договор с артист-изпълнител от
19.07.2017 г., сключено между „Х.М.П.“ ЕООД, като продуцент и/или мениджър
и З.В.М., като
артист-изпълнител.
С молба от 01.06.2018 г., подадена във връзка с дадени от
съда указания, ответникът „Х.М.П.”
ЕООД, е
представил по делото следните писмени доказателства: Протокол за подадени данни с вх.
№ 22000174132950/25.09.2017 г. за
период август месец 2017 г. с приложени документи; Протокол за подадени данни с
вх. № 22000174021443/25.08.2017г. за
период юли 2017г. с приложени документи; Протокол за подадени данни с вх. № 22000173910010/26.07.2017г. за период юни месец 2017г.
с приложени документи; Протокол за подадени данни с вх. № 22000173780105/25.06.2017г. за
период май месец 2017г. с приложени документи; Протокол за подадени данни с вх.
№ 22000173780076/25.09.2017 г. за период април месец 2017г. с приложени
документи; Протокол за подадени данни с вх. № 22000173580561/05.05.2017г. за период март месец 2017г. с
приложени документи; Справка за актуално състояние на трудови договори наР.А.М.към
25.05.2018 г.; Квитанция за получаване на пари от Western
Union от 24.02.2017
г.; Документи, относно
собствеността на МПС.
По делото се
събраха и гласни доказателства, като в съдебно заседание на 24.10.2018 г. е
извършен разпит на свидетели на ответника.
СвидетелятР.А.М.от самото създаване на фирмата 2015 г. е работила като
маркетинг-специалист, като ищецът Й. В. е
осъществявал оперативното ръководство Имало един период от няколко месеца,
когато имало друг съдружник и тогава оперативното ръководство се осъществявало
от В. и от този съдружник, това продължило до месец септември 2017 г. През
първата половина на 2017 г., се появил вторият съдружник г-н Ю.Д.. Свидетелката
знае, че е имало финансови проблеми, чисто като отчетност. През 2017 г. периодично
и регулярно са били забавяни възнагражденията, до няколко месеца, като пикът бил
през лятото на 2017 г., когато се насъбрали няколко заплати. Тогава свидетелката
се свързала с г-н Д.Ю., През този период свидетелката е комуникирала с ищеца В.
постоянно, който е казвал, че няма как да им
изплати заплатите и трябва да
изчакат. Имало е проблем освен с
плащането на заплати, и с техни партньори – печатници и с хора, с които работят.
Голяма част от сумите въобще не били заприходявани и не минавали през
счетоводството. Принципът на работа в музикална компания с парите е особен,
защото има два типа плащания - клубове, които си имат счетоводство и частни
партита и частни лица, които нямат счетоводство. Парите идват с наложен платеж,
много малка част от тях били през банка, поради което трябвало да ги заприходят
като продажби на дребно, което в голяма част не се случвало, т.е. парите идвали
и те не стигали до касата на фирмата. През м.септември 2017 г., ищецът я помолил
да му изготвя списък с договорите, които имат и да се свърже с една адвокатска
фирма, която се занимавала с авторско право, и която им изготвяла бланковите
договори, да занеса договорите, за да ги прекрати със задна дата фирмата и да
бъдат прехвърлени към нова фирма. Уточнява, че фирма „Хит ТВ“ е компания на Й. В.,
в която впоследствие влиза като съдружник Ю.Д.. Те са две фирми „Х.м.п.“ и „Хит
ТВ“. Тези две фирми били създадени едновременно, като едната трябвало да
продуцира изпълнителите, а другата да бъде телевизията, където да се излъчват
тези изпълнители. Първоначално В. я сложил в телевизия „Хит ТВ“, след това
впоследствие разбрала, за да й намали осигуровките, я е прехвърлил на половин
работен ден в другата фирма - без нейно съгласие. Няма разписан никакъв
документ, че е там, нито й е предоставен. В момента работи в „Х.м.п.“ по трудов
договор на половин работен ден. В трудовия договор, който в момента има
длъжността й, доколкото знае е „Маркетинг“ или „Пиар специалист“. Като
ангажименти има трудова характеристика, но в действителност - това е българска
фирма, изпълняваща много по-голям кръг от дейности. Прекратено е трудовото й правоотношение
с „Хит ТВ“ през януари или февруари 2016 г. Уточнява, че не е имала два трудови
договора. Единият е прекратен и тогава преминала на половин работен ден. През
периода 2015 г. - 2017 г. са имали текущи проблеми. Свидетелката е със средно
образование - икономист - счетоводител и висшето й е - икономист счетоводител,
но не изпълнява функцията счетоводител на дружеството. Парите се носят от изпълнителя
във фирмата, през куриер или през „ИЗИПЕЙ“ и така са стигали до г-н В.. Заприходяването
и осчетоводяването е било между него и счетоводството - външна фирма. Свидетелката
винаги е имала достъп до г-н В., който през лятото на 2017 г. я помолил да не казва
на г-н Дениз, че може да се свързва с него, защото ищецът се крие от него и не
иска да се засичат.
Свидетелят Б.Х.Б.твърди,
че от началото на 2017 г. до август
месец 2017 г. работел във фирма „Х.м.п.“, като камерен техник. Снимали клипове
заедно и той се грижел за камерата. Работното място му било на ул. „**** *******,
в кооперация, в която имало студио, където той правел песните и се грижел за камерата
и обективите. Свидетелят Б.заявява, че има забрана в момента да стъпва в цялата
сграда, не само в студиото. Това станало след като един ден през м. август 2017
г. били в офиса и го изнасяли и дошъл собственикът на самата сграда, заедно с Й.
В. и му казали, че договорът, който е сключен с „Х.м.п.“ ЕООД и шефа на
сградата, е прекратен и е сключен нов договор. Към този момент свидетелят 2
месеца не бил получавал заплата, ищецът го нямало, не можели да се свържат с него.
Във фирмата работели трима човека - той, предишният свидетел - Р.М.и Д.Н.. Той
работел на длъжност камерен техник. Към настоящия момент е управител на „Х.м.п.“,
на мястото на Й. В.. В. бил управител през август 2017 г. Знае за какво е
настоящото дело. Били забавяни трудови възнаграждения за 2 или 3 месеца, може
би, като преди това, може би юни месец, е получавал на няколко пъти заплата,
примерно една заплата му е плащана на два пъти. След това тези заплати му били
платени от Ю.Д. - в момента собственик на фирмата. Били му платени по „Уестър
Юнион“. Сумите, които са му платени за трудово възнаграждение са пратени на Р.М.,
след което тя му ги е дала на него. Към тогавашния момент, той не бил управител
и не може да каже дали са осчетоводени тези заплати. Той е управител от 1
месец. Няма представа поради тази причина какво е станало с осчетоводяването и
дали са осчетоводени тези суми.
ОТ
ПРАВНА СТРАНА:
Искът по чл.74 от ТЗ
е конститутивен, като с него се търси промяна на едно съществуващо
правоотношение - промяна на прието от Общо или Учредително събрание решение.
Той е предоставен на всеки съдружник или акционер в търговско дружество, ако
взетите от Общото му събрание решения противоречат на повелителни разпоредби на
закона или на учредителния договор, съответно устава на дружеството. Нормата
предпоставя, че ищецът разполага с качеството съдружник или акционер към
момента на провеждане на събранието – аргументи от буквалното тълкуване на
ал.1, ал.2 във вр. с ал.1 и ал.3 на чл.74 от ТЗ. Конститутивното
действие на съдебното решение по чл.74 от ТЗ се проявява не само по отношение на
страните по иска - ищеца – съдружник или акционер и ответника - дружеството, но
и спрямо всички останали съдружници или акционери, които не са участвали в
производството по делото. Потестативното право за отмяна на незаконосъобразни,
противоуставни, респ. противоречащи на дружествения договор решения на общото
събрание, е предоставено в полза на лице, притежаващо визираното в закона
качество за защита на неговите лични – имуществени или неимуществени членствени
права, но и с оглед интересите на останалите съдружници и акционери, на
дружеството и на обществения интерес. Разпоредбата охранява спазването на закона,
правилата на добросъвестността и на доброволността при сдружаването.
В производството по
чл.74 ТЗ на служебна проверка, като абсолютна положителна процесуална
предпоставка за правото на иск, подлежи не правният интерес, който принципно
съществува при законодателно уредените конститутивни искове, а наличието на
активна легитимация за ищеца, изразяваща се в притежаване на качеството
съдружник или акционер в дружеството, чиито решения на общото събрание се
атакуват с иска за отмяна. Това качеството следва да е налице към момента на
провеждане на заседанието на общото събрание, взело оспорваните решения. Искът
се предявява в 14-дневен срок от деня на събранието, когато ищецът е присъствал
или когато е бил редовно поканен, а в останалите случаи – в 14-дневен срок от
узнаването, но не по-късно от 3 месеца от деня на общото събрание. Спорът се
разглежда по реда на гл. 32 ГПК – производство по търговски спорове.
Законът не поставя ограничение кои решения на ОС могат да бъдат
атакувани пред съда по реда на чл. 74 от ТЗ. В ТР № 1/6.12.2002 г. на ВКС по
т.д.№ 2/2012г. на ОСТК изрично е посочено, че всички решения на общото
събрание, независимо от това дали подлежат на вписване в ТР, могат да бъдат
атакувани по този ред, когато противоречат на повелителни норми на закона или
учредителния акт и искът е предявен в преклузивния срок. Съгласно
утвърдената съдебна практика, съдебният контрол на решенията на общото събрание
на търговско дружество е за законосъобразност и изключва проверка на
целесъобразността – проверява се
само дали решенията на ОС противоречат на повелителни разпоредби на закона, на
учредителния договор или на устава на дружеството – (в този смисъл са
Решение №293 от 10.04.1994 г. по гр.д.
246/94 г., ВС, 5-чл., Решение №123 от
03.04.1992 г. по г.д. №30/92 г. на ВС, V. Г.О., Решение №4 от 30.01.1995 г. по
ф.д. №193/94 г. на ВС, V. Г.О.).
Основание за искане на отмяна на
решение на Общо събрание на дружеството, е противоречието с повелителните разпоредби на закона и/или на устава (учредителния
договор), т.е. атакуваното решение да е противозаконно и/или
противоуставно. Противоречието на решението на Общото събрание със закона и/или
дружествения договор (устава) се преценява както с оглед на материално-правните
правила - нарушаване разпоредбите за разпределение на печалба, решение за
приемане на нов съдружник, определяне на дивиденти, решение за изключване на
съдружник, противоречащо с устава (договора) и/или закона, нарушаване на
визираните в чл.224 от ТЗ право на сведения и правата на акционера да прегледа
и да получи безплатно всички писмени материали, свързани с дневния ред, в
установения срок и други, така и на процесуалните - нарушение на
законовите разпоредби относно свикване на Общото събрание, чл.139, ал.1 и
чл.223 от ТЗ, неизпращане на писмена покана до съдружник или акционер, ако е
предвидена в договора (устава), и т.н., т.е. неспазване процедурата както на
свикване, така и на провеждане на събранието на дружеството е достатъчно
основание да се приеме, че взетото или взетите решения подлежат на отмяна по
иск на основание чл.74 от ТЗ.
Произнасянето на съда
обхваща тези пороци на решението на ОС, които са релевирани с исковата молба, и
то в срока по чл. 74 ал. 2 ТЗ. Обсъждане на нарушения по свикването или
провеждането на ОС, които не са предявени с исковата молба, е в противоречие с
диспозитивното начало на гражданския процес. Ако съдът се произнесе извън
предявеното основание, той излиза извън предмета на спора, с който е сезиран.
Не могат да бъдат разглеждани и допълнително въведени в рамките на съдебното
производство основания, заявени след изтичане на преклузивния срок – напр. новозаявени
възражения на ищеца в ДИМ, в това число - че взетите решения от ОСС на
11.09.2017 г. са незаконосъобразни
поради липса на кворум, които съдът не може да обсъжда, тъй като не е бил
сезиран в исковата молба с това нарушение.
С оглед така изложеното настоящият
съдебен състав, приема, че искът е
допустим. Предявен е в законоустановените срокове по чл.74 ал.2 от ТЗ и при
наличие на активна материално-правна легитимация на ищеца в качеството му на съдружник
в ответното дружество, което е налице към момента на вземане на оспорените
решения.
По основателността на иска с правно основание чл. 74 от ТЗ, съдът намира следното:
Основанието за искане
на отмяна на решение на Общо събрание на ООД е противоречието му с
повелителните разпоредби на закона и/или учредителния договор,т.е. атакуваното
решение да е противозаконно и/или противоуставно. С исковата молба (респ.
молбата-уточнение към нея, депозирана по указания на съда), се излагат
твърдения за законови и уставни нарушения, свързани с нарушения на чл.139, ал.1
от ТЗ, чл. 126, ал.3 и чл. 141, ал.4 от ТЗ.
Твърдението
си за нарушение на процедурата по провеждане на ОС на ООД, ищецът мотивира с
доводи за ненадлежното му уведомяване, тъй като поканата за свикване на събрание на
съдружници е трябвало да се извърши лично на съдружника - физическо лице, а не
при условията на чл. 47, ал.5 от ГПК. Няма пречка връчването да
стане при отказ, но този отказ следва да бъде направен от съдружника, на когото
се връчва поканата за ОС, а не от друго лице, независимо от това в какви
отношения се намира то със съдружника. Освен това се излагат доводи, че е недопустимо
връчване по чл. 47, ал. 5 от ГПК, тъй като същото не е изрично
предвидено в дружествения договор, което обуславя нередовно свикване на ОС.
По
така заявеното, съдът намира следното:
Дружеството с
ограничена отговорност е вид търговско дружество, което разполага със система
от органи, изградена от Общо събрание и управител (управители), чиито функции и
начин на действие са изрично уредени от ТЗ и дружествения договор. Общото събрание включва
всички съдружници. Същото е е върховен орган на дружеството с обща
компетентност. То решава въпросите, които са от съществено значение за съществуването
на дружеството като самостоятелен правен субект, а по-конкретно чл.137, ал.1 –
т.1. изменя и допълва дружествения договор; т.2 приема и изключва съдружници,
дава съгласие за прехвърляне на дружествен дял на нов член; т.3. приема
годишния отчет и баланса, разпределя печалбата и взема решение за нейното
изплащане; т.4. взема решения за
намаляване и увеличаване на капитала; т.5. избира управителя, определя
възнаграждението му и го освобождава от отговорност; т.6. взема решения за
откриване и закриване на клонове и участие в други дружества; т.7. взема
решения за придобиване и отчуждаване на недвижими имоти и вещни права върху
тях; т.8. взема решения за предявяване
искове на дружеството срещу управителя или контрольора и назначава представител
за водене на процеси срещу тях; т.9.
взема решение за допълнителни парични вноски.
Решенията по чл. 137, ал. 1, т. 1, 2 и 9 се вземат с мнозинство повече
от три четвърти от капитала, а решенията по т. 4 - с единодушие от всички
съдружници, като в дружествения договор може да се предвиди по-голямо
мнозинство. Останалите решения се вземат с мнозинство повече от 1/2 от
капитала, доколкото не е предвидено друго в дружествения договор.
Общото
събраниене е постоянно действащ орган, а се свиква на заседания по строго
определен ред, уреден в чл.138 и 139 от ТЗ. По правило то се свиква от
управителя на дружеството, като негово задължение е да направи това, най-малко
веднъж годишно или в хипотезите на чл.138, ал.3 от ТЗ. Управителят е длъжен да свика общото събрание и по писмено искане на
съдружниците с дялове над 1/10 от капитала. Ако управителят не свика събранието
в 2-седмичен срок, съдружниците, поискали свикването, имат това право.
Писмената покана следва да бъде получена от всеки съдружник най-малко 7 дни
преди датата на заседанието, ако не е предвидено друго в дружествения договор,
като в същата се посочва и дневният ред.
Видно от обсъдените
по-горе писмени доказателства, ОСС е свикано на основание чл.138, ал.2, изр.
второ от ТЗ. Същото е било редовно разгласено, като поканата е връчена на ищеца
на 25.08.2017г. при условията на чл. 47, ал.5 ГПК. Съгласно императивната норма
на чл. 139, ал. 1 от ТЗ са предвидени изискванията, на които следва да отговаря
поканата за свикване на общото събрание на съдружниците в дружеството с
ограничена отговорност – да бъде писмена, в нея да е посочен дневният ред и
същата да бъде получена от всеки съдружник най-малко 7 дни преди датата на
заседанието, ако не е предвидено друго в дружествения договор. В разпоредбата
на чл. 139, ал. 1 от ТЗ не е регламентиран способ за връчване на поканата за
общото събрание, поради което в съдебната практика се приема, че връчването
може да се осъществи по различни начини – с нотариална покана, по пощата, чрез
телефакс или други средства. Ако такъв способ не е предвиден в дружествения
договор, то изборът за начина на изпращане на поканата е предоставен на
дружеството, като фактът на получаване на поканата за общото събрание от
съдружника следва да бъде доказан от ответното дружество. В този случай законът
акцентира върху доказаността на факта на получаване на поканата за събранието
от съдружника, като способът, по който това е станало, няма решаващо значение.
Ако в дружествения договор е предвиден конкретен способ за връчване на поканата
за свикване на ОСС, този способ има приоритет пред останалите способи за
връчване и ако не бъде спазен, връчването е нередовно.
Уведомяването чрез
нотариална покана съставлява допустим способ за свикване на ОС на съдружниците
на ООД при приложение на правилото на чл. 50 от ЗННД. По силата на така посочената
разпоредба при връчването от нотариуса, респективно от натоварен от него
служител, на нотариални покани се спазват правилата на чл. 37 – чл. 58 ГПК.
Когато нотариусът, респективно връчителят не намери адресата на посочения адрес
и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, връчителят е
длъжен да залепи уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато има
достъп до пощенската кутия, следва да се пусне уведомление и в нея. Смисълът на
залепване на уведомлението и пускането му в пощенската кутия е адресатът да се
яви на указаното в уведомлението място в двуседмичен срок да получи съответните
книжа. Когато лицето не се яви в срока да получи книжата с неговото изтичане се
счита, че книжата са връчени съгласно чл. 47, ал. 5 от ГПК. Посочената
разпоредба намира приложение и при връчване на нотариална покана съгласно
разпоредбата на чл. 50 от ЗННД, независимо от обстоятелството, че не се
назначава особен представител, тъй като не се касае до исково производство.
Доводи за неприложимост на чл. 47 от ГПК поради това, че разпоредбата на чл.
592 от ГПК изключва общите разпоредби на ГПК за връчване на нотариална покана,
е неоснователен и е в противоречие с чл. 50 от ЗННД, който препраща към
правилата на чл. 37 – чл. 58 от ГПК. Разпоредбата на чл. 47, ал. 1 от ГПК не
поставя изискване ответникът да не е напуснал адреса, а е достатъчно същият да
не може да бъде намерен на адреса. В посочения смисъл е формирана и константна
съдебна практика, обективирана в Решение № 196/22.11.2013 г. по т. дело №
665/2012 г. на ВКС, ТК, ІІ Т. О., Решение № 196/17.12.2009 г. по т. дело №
20/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ Т. О., Решение № 74/14.07.2011 г. по т. дело №
633/2010 г. на ВКС, ТК, І Т. О.., Решение № 104/03.10.2011 г. по т. дело №
876/2010 г. на ВКС, ТК, І Т. О.и мн.други.
Видно от дружествения
договор не е предвиден специален способ за връчване на покани на съдружниците
за свикване на ОС. Следователно при липса на приоритетен начин на връчване
ответното дружество има право да избере по какъв начин да изпрати поканите за
свикване на общо събрание. В настоящия случай ответникът е избрал като способ
на връчване на поканата за ОС чрез нотариус с изпращане на нотариална покана,
по реда установен в чл. 37 - чл. 58 ГПК, към които препраща чл. 50 от ЗННД. Нотариалната
покана е връчена по реда, предвиден в посочените правни норми, тъй като
нотариусът, респективно връчителят е процедирал по чл. 47 от ГПК – залепил е
уведомление на вратата и на пощенската кутия на ап.41, като отделно от това
екземпляр от уведомлението е връчено на лицето О.Т., баба на съпругата на ищеца
(обстоятелство, което не се отрича от страната). Това представлява и
настоящият и постоянен адрес на ищеца, както и регистрираният към този момент
адрес на садалището на ответнито дружество.
Предвид изложеното, съдът
приема, че процесната покана е била надлежна връчена на ищеца, поради което
процедурата по свикване и провеждане ОСС
на ответното търговско дружество не е в противоречие с императивна правна
норма.
С
иска по чл. 74 от ТЗ, освен процесуални нарушения, ищецът е въвел твърдения за
наличие на материални основания, обуславящи отмяна на всички Решения, приети на
ОСС, проведено на 11.09.2017 г. и обективирани в Протокол от същата дата. Приетите
Решения по т. I и II са насочени
единствено към изключване, ангажиране отговорността на управителя Й.В. и
освобождаването му като управител, като заявената незаконосъобразност в тази им
част почива на това, че нарушенията, сочени в протокола от ОС не са извършени и
не са подкрепени с доказателства.
Съдът
намира следното:
Съгласно
действащата правна уредба, управителят на дружеството с ограничена отговорност
се избира и освобождава, респ. освобождава се от отговорност, от ОС на
дружеството (чл.137, т.5 от ТЗ). В резултат на избора на дадено лице за
управител пряко възниква правото да представлява дружеството, като при вписване
в ТР на представителната власт на управителя, следва да е налице изрично
писмено съгласие за изпълнение функциите на управител, дадено в предвидената в
чл.141, ал.3 от ТЗ форма. Изборът на управител може да бъде и за определен
мандат, в случай, че такъв е предвиден в дружествения договор. Оправомощаване
на лицето, или на лицата (при няколко управители), да реализират предвиденото в
закона органно представителство, произтичащо от избора им от ОС на дружеството,
освен възложените представителни функции/ чл.141, ал.2 от ТЗ/, включва и
очертаната в чл.141, ал.1 от ТЗ компетентност на управителя за организиране и
ръководство на дейността на дружеството съобразно закона и решенията на ОС ( в
този смисъл Решение № 247 от 11.01.2013 г. ВКС, ТК, ІІ-ро Т.О. по т.дело №
46/2012 г). Правоотношението, което
се създава между управителя и управляваното от него дружество с ограничена
отговорност, възниква от избора на управителя и това правоотношение има
мандатен характер (Решение № 306 от
25.06.2012 г. по гр.д. № 1387/2011 г., ІV Г.О. на ВКС).
Отношенията между
управителя и дружеството се уреждат с договор за възлагане на управлението,
сключен в писмена форма и има за цел конкретизиране на редица права и
задължения на управителя – например, начин на изплащане на възнаграждението,
вкл. и на допълнителни възнаграждения, ползване на отпуск, регламентиране на
различни видове обезщетения и др. В разпоредбата на чл.141 ал.4 от ТЗ е
предвидено, че овластяването на управителя може да бъде оттеглено по всяко
време и името му да бъде заличено от ТР. Свободата на ОС да освободи управителя
по всяко време, съответно да избере нов управител, е императивно уредена от
законодателя и тя произтича от свободната оттегляемост на овластяването
(включващо упълномощаване). Налице е и пълно съответствие между възможността на
волеобразуващия орган на дружеството за оттегляне овластяването на управителя (за
освобождаване на управителя), което по своята същност съставлява оттегляне на
съгласието за персоналния състав на представителния орган на дружеството, с
действие за в бъдеще, и предвидената в чл.141, ал.5 от ТЗ възможност за
едностранно оттегляне на управителя, с писмено уведомление до
дружеството. Предвид тази свободна оттегляемост на овластяването на
управителя, законодателят не е въвел основания за освобождаване на управителя.
Дори и в случаите, когато в дружествения договор са предвидени такива
основания, те не биха могли да преодолеят императивно уредената в чл.141 ал.4 от ТЗ свобода на ОС за оттегляне на упълномощаването, а биха имали значение при
търсене отговорност на управителя - обусловена не само от мандатното, но и от органното
правоотношение.
Предвид изложеното настоящият състав приема за
неоснователни наведените от ищеца твърдения за незаконосъобразност на взетите
по време на проведеното на 11.09.2017 г. решения по т. I и II от дневния ред,
обективирани в Протокол от ОСС от същата дата, което обуславя постановяване на
решение за отхвърляне на конститутивния иск по чл.74 ТЗ в тази му част. Атакуваните две
решения на върховния орган на дружеството не са материално незаконосъобразни
поради липса на констатации и/или доказатества за посочените нарушения. Те са взети
съобразно императивно предвидената от законодателя свобода на ОС да освободи
управителя си по всяко време, съответно да избере нов управител. Тази свободна
оттегляемост на овластяването не би могла да бъде ограничавана или поставяна в
зависимост от виновно неизпълнение на вменени на управителя задължения, или
нарушаване на забрани, нито пък е налице законодателно изискване за мотивиране
на решението на ОСС за освобождаване на управителя.
За незаконосъобрано обаче
съдът намира Решението по т.ІІІ от дневния ред на проведеното на 11.09.2017 г. ОСС, като мотивите в тази насока са следните:
Изключването на съдружник е най-тежката
санкция, приложима при неизпълнение на законови и договорни задължения, поради
което законът въвежда строго формална процедура, предхождаща решението на
върховния орган за изключването. Съгласно чл.126 ал.3 от ТЗ, съдружникът може да бъде изключен от общото събрание след писмено предупреждение при
наличието на предпоставките, визирани в чл.126 ал.3 т.1 – 4 от ТЗ, сред
които:неизпълнение на задълженията
си за оказване съдействие за осъществяване дейността на дружеството( по т.1), съответно - действия против
интересите на дружеството (по т.3.). Разпоредбата на чл.126 ал.3 от ТЗ е
изрична, като въведеното от законодателя строго формално изискване цели осъществяването
на определени цели – дружеството да функционира нормално и търговската дейност
да е в негов интерес. Законът не регламентира изрично изискванията за
съдържанието на писменото предупреждение, но за да се постигнат целените
материалноправни последици, същото следва да е конкретно и недвусмислено – в
какво се състои неправомерното поведение на съдружника, кога е извършено, кои
разпоредби от дружествения договор или закона са нарушени. Предупреждението има
едновременно две характеристики – то е акт за преустановяване на твърдените
неправомерни действия, но също така съдържа и предупреждение и изискване за
поправяне/преустановяване на неправомерното поведение в разумен срок, като евентуално – в случай, че се касае за
предприемане на действия (а не се изисква бездействие от съдружника), следва да
се укажат действията, които, според дружеството, са необходими за нормалното
развитие на дружествената дейност. Т.е.,
за да изпълни предназначението си,
предупреждението следва да съдържа, освен ясно и недвусмислено посочване на
нарушенията, да предоставя подходящ срок за поправяне/преустановяване на
неправомерното поведение от страна съдружника, и да съдържа предупреждение, че
в противен случай ще бъде изключен на основание чл.126 ал.3 от ТЗ.
Връчването на писмено
предупреждение по чл.126, ал.3 от ТЗ поставя началото на процедурата по
изключване. Предупреждението, като изявление на дружеството за констатирани
нарушения, би могло да е материализирано в самостоятелен писмен документ или да
се съдържа в поканата по чл.139, ал.1 от ТЗ за насрочване на събранието. За
законосъобразността на решението на ОС за изключване и съответствието му с правилата
по свикване и провеждане е от значение получаването на предупреждението като
документ, докато за наличието на материалните основания за изключване по
чл.126, ал.3 от ТЗ значение имат фактите, относими към описаните в
предупреждението действия или бездействия на съдружника, съставляващи основания
за изключване.
Предупреждението за
изключване по чл. 126 ал. 3 от ТЗ, може да бъде отправено както от всеки
съдружник, така и от управителя, и не следва да материализирано в решение на ОС на дружеството, каквото
правомощие ОС, съгласно чл. 137 от ТЗ няма. А и подобно изискване би блокирало
правото на ОС да изключи съдружник, притежаващ повече от 50% от капитала – в
този смисъл е Решение № 56 от 8.ІХ.2010
г. по т.д. № 472/2009 г. на ВКС, ІІ Т.О.
Органът, вземащ
решение за изключване формира волята си след запознаване с констатациите за
нарушения и изслушване на съдружника, ако последният се е явил и изразил
становище, като Общото събрание би могло, както да постанови прекратяване на
участието на съдружника, така и да предостави допълнителен срок за корекции в
поведението му или да отхвърли предложението за изключване.
В настоящия случай
предупреждението за изключване е обективирано в Нотариалната покана, връчена на
ищеца на 25.08.2017 г. при условията на чл. 47, ал.5 от ГПК. Видно от същата
обаче в нея се съдържа информация за констатирани нарушения, както и за
действия предприети от другия съдружник. Не се сочат нарушените разпоредби на
закона и/или дружествения договор, както липсва и конкретно изискване за
преустановяване на действията, липсва изобщо даване на срок за поправяне на
вмененото неправомерно поведение, или за даване на обяснения от страна на
съдружника. За изключително тежко нарушение лицето, отправило поканата, е
посочило откази на ищеца да съдейства за незабавно назначване на нов управител
и предприемането на адекватни мерки за опазване на имуществото на дружеството и
възстановявяне на изчезнало имуществото – без обаче да е налице конкретизация
на вида съдействие или адекватните марки, изискуеми и дължими по закон и/или
договор във връзка с поведението на ищеца-съдружник или изброяване конкретно на
липсващото имущество.
Следва да се посочи
също така, че посочените в нотариалната покана, нарушения, по същество са
относими към задълженията на управителя на дружеството, а не на съдружника.
Освен това същите са декларативни и формални. Заявените липси на парични
средства от банковите сметки, теглени в брой и неотчетени в дружеството,
невнасянето на каса на получени суми в брой от трети лица, представляват
канстатации, направени при липса на индивидуализация относно третите лица, от
които те са получени, основанието за получаването им и внасянето им на каса. Същевременно, по отношение приетата за
установена невъзможност за изплащане на заплати на служителите липсва яснота по
кои договори, от кога и за кои служители е относима тя. Заявената невъзможност за изплащане други
възнаграждения е при непосочено конкретно основание за дължимостта им. Липсва конкретизация по кои договори, в какъв размер,
за какъв период е относима посочената невъзможност за изпълнение на сключени с
трети лица договори, вследствие липси на парични средства. Няма
индивидуализация на имуществото (в това число движимо и недвижимо), чиито липси
се твърди, че са установени. Липсва и конкретизация във връзка с основанието за
получаване на обезщението, както и периода на неговата дължимост по отношение и
на заявеното прекратяване на предходно сключени с трети лица/изпълнители/
договори, сторено във вреда на дружеството, без да е получена уговорената в
тези договори нейстойка.
Формулирано
по посочения по-горе начин, предупреждението се явява напълно формално и
непозволяващо на съдружника да даде отговор на твърденията за извършени от него
нарушения и да организира защитата си срещу намерението за изключването му,
респ. да предприеме необходимите действия за корегиране на поведението си,
какъвто именно е смисълът на предвиденото в закона изискване за отправяне на
писмено предупреждение. Това се явява пречка да се прецени какъв би бил
достатъчният срок за преустановяване на нарушението – ако изобщо е извършено
такова. Пороците на формално отправеното предложение не могат да бъдат отстранени при провеждане
на самото събрание, тъй като в този случай срокът не е достатъчен нито за
организиране на защитата на ищеца срещу твърдените нарушения, нито е подходящ
за преустановяване на нарушенията. Същевременно, доколкото законосъобразността
на решението се преценява към момента на вземането му няма как да бъде санирана
от последващи уточнения на поведението, за което е изключен съдружника, е
недопустимо пороците на взетото решение да бъдат поправени в хода на инициираното
съдебно производство, чрез конкретизиране на поведението и събиране на доказателства
за осъществяването му – такива доказателства са събрани в хода на съдебното
дирене и подробно са обсъдени по-горе.
Изложеното
обосновава извод за незаконосъобразност на решението по т. III, взето по време на проведеното на 11.09.2017 г. на ОСС,
от което следва, че предявеният иск с правно основание чл.74 от ТЗ в тази му
част е основателен и като такъв същият следва да бъде уважен.
ПО РАЗНОСКИТЕ ПО ДЕЛОТО:
С оглед изхода на делото, всяка от страните има право на сторените в производството разноски.
В конкретния случая, искане за присъждане на
разноски, доказателства относно размера и основание им, както и списък по реда
на чл. 80 от ГПК, не се заявяват, съответно не се представят от ищеца, поради което
присъждането на такива не се дължи.
Искане за присъждане на разноски за процесуално представителство е заявено
своевременно от ответната страна, като в тази връзка за извършването им по
делото се представят доказателства
и Списък по реда на чл. 80 от ГПК , В тази връзка, на основание чл.
78, ал.3 от ГПК, съобразно отхвърлената
част на исковете, Съдът намира, че на ответника „Х.М.П.”
ЕООД, ЕИК *******, следва да се присъдят разноски, възлизащи размер общо на 2 000,00 (две хиляди) лева с ДДС.
Водим от горното, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
по
предявения от Й.В., ЕГН **********, чрез адв. А.В.М. от САК и адв. П.Л.М. от
САК, със
съдебен адрес:*** против „Х.М.П.”***, представлявано от
управителя Е.В.К., ЕГН **********, чрез
адв. И.К.И., член на САК, съдебен адрес (адрес за съобщения
и призовки): гр. София 1606, ул. *******,
етаж 4, иск с правно основание чл.74 от ТЗ следното решение, взето на проведеното на 11.09.2017г.
Общо събрание на “Х.М.П.” ООД,ЕИК ******* и обективирано в Протокол от
11.09.2017 г., а ИМЕННО РЕШЕНИЕ № 3: “ Да бъде изключен
съдружникът Й. Валикоски, предвид следните обстоятелства: - в продължение
на месеци Й.В., в качеството му на съдружник не е упражнявал какъвто и да е
контрол върху дейността на дружеството и с негово знание /предвид че е
същевременно и управител на дружеството/ са причинен редица вреди на
дружеството /описа по - горе/; - въпреки отправеното
му предложение за незабавно преустановяване на нарушенията /с нотариална
покана/, В. не се отзовал незабавно, не се е появявал в офиса на дружеството,
не се е свързал с другия съдружник, не се е явил на свиканото за 28.08.2017 г.
общо събрание, не се явява и на днешното събрание, не е предприел каквито и да
е действия за преустановяване на извършените от управителя вредоносни действия;
не се е отзовал на искането за освобождаване на настоящия управител и
предявяването на иск за вреди срещу него; отказал е да съдейства за
назначаването на нов управител на дружеството, отказал е предприемането на
адекватни мерки за опазване имуществото на дружеството и издирване на
изчезналото имущество; Дяловете на
изключения съдружник се поемат от останалия съдружник Ю.Д..”
ОТХВЪРЛЯ КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН предявения
от Й.В., ЕГН **********, чрез адв. А.В.М. от САК и адв. П.Л.М. от
САК, със
съдебен адрес:*** против „Х.М.П.”***, представлявано от
управителя Е.В.К., ЕГН **********, чрез
адв. И.К.И., член на САК, съдебен адрес (адрес за съобщения
и призовки): гр.
София 1606, ул. *******, етаж 4, иск с
правно основание чл.74 от ТЗ за отмяна на следните решенията, взети на проведеното на 11.09.2017 г. Общо
събрание на “Х.М.П.” ООД, ЕИК *******, обективирани в Протокол от 11.09.2017
г., А ИМЕННО: РЕШЕНИЕ № 1: “Да бъдат извършени необходимите консултации със специалисти
/счетоводител, адвокати, служители на дружеството/ за възстановяване на липсите в дружеството и събиране на
дължимите от трети лица на дружеството суми. След провеждане на консултациите
да бъдат обсъдени и предприети конкретни действия за оздравяване на
предприятието.”; РЕШЕНИЕ № 2: “Предвид причинени вреди на дружеството, констатирани и
описани по - горе, бе взето решение да бъде незабавно освободен сегашният
управител Й.В. и да бъде назначен нов управител на дружеството - Е.В.К., ЕГН **********; Да бъде сключен договор за
управление на дружеството с Е.В.К., ЕГН **********; Да бъде предявен иск срещу
освободения управител Й.В., с който иск да бъде претендирано възстановяване на
описаните в т. 1 от настоящия протокол вреди.
ОСЪЖДА Й.В., ЕГН **********, чрез адв. А.В.М. от САК и адв. П.Л.М. от
САК, със
съдебен адрес:***, да заплати на „Х.М.П.”***, представлявано от
управителя Е.В.К., ЕГН **********, чрез
адв. И.К.И., член на САК, съдебен адрес (адрес за съобщения
и призовки): гр. София 1606, ул. *******,
етаж 4, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК
разноски в размер на 2 000 (три
хиляди)лева с ДДС.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва
пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: