РЕШЕНИЕ
№ …
Гр. С., 21.04.2017г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, I- 20- ти състав, в публичното заседание на двадесет и трети януари две хиляди и седемнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
Илиана Станкова
при секретаря А. Л., като разгледа гр.д. № 17042/2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 109 от ЗС.
Ищецът „М.2.“ АД твърди, че е собственик на поземлен имот 811- бивша нива от кв. 4, по плана на гр. С., м. СПЗ С.- юг, с площ от 2238 кв.м., при граници съгласно Решение № 478- А/ 20.10.1997г. на ПК С., С.: от изток- Б., от запад- имот пл. № 5168 на наследниците на Л.П., от север- имот № 5206 на наследниците на С.М. от юг- имот пл. № 5202 на наследниците на Ц..М., при граници по скица от 05.11.2012г.- УПИ ХІІІ, отреден за администрация, производство, автосервиз и складове, ПИ 1310, УПИ І отреден за тържище и производство на замразени храни. Твърди да е собственик на имота по силата на договор за покупко- продажба обективиран в нотариален 198/ 17.09.2009г., сключен с „Р.“ АД. Поддържа, че още когато придобил имота, той бил във владение на ответника „С.Б.“ ООД, който заедно с други имоти бил ограден от ответника с оградна мрежа, платна и стоманени колове с масивна бетонна основа. Оградата била поставена по цялото протежение на бул. Ц. Л. и ж.п. линия, бул. ******* и ж.п. линия и ограждала имота от всички страни. Ответникът препятствал и достъпа на имота на ищеца, като бил поставил на входа бариера и пропускателен пункт на входа към вътрешния път, намиращ се в оградения имот и осигурявал достъп до вътрешността срещу такса и в работно време от 09.00ч. до 17,00ч., като достъпът на представители на ищеца с оглед упражняване правото на собственост на неговия имот изцяло бил препятстван. Ответникът използвал собствения на ищеца имот като част от тържище, организирал паркинг и пазар за плодове и зеленчуци с железни навеси и сергии. През имота ежедневно минавали лекотоварни и тежкотоварни превозни средства и хора с оглед ползването му като чат от зеленчукова борса и пазар. Иска от съда да му учреди право на достъп до процесния имот през имота на ответника по съществуващия в него вътрешен път, започващ от бул. Професор Ц. Л. /уточнителна молба от 11.02.2016г./, както и да осъди ответника да премахне бариерите за достъп, пропускателния пункт, ограда и други съоръжения, препятстващи достъпа до имота откъм бул. проф. Ц. Л., с които пречи на упражняване правото му на собственост, както и да премахне находящите се в имота му сергии, навеси и други съоръжения и прекрати преминаването през имота на лекотоварни и тежкотоварни превозни средства и хора.
Ответникът „С.Б.“ ООД оспорва исковете. Твърди, че решението, с което ПК „С.“ е възстановила процесния имот на праводателите на ищеца по реда на ЗСПЗЗ е незаконосъобразно, тъй като не са били налице материално- правните предпоставки за възстановяване на собствеността, поради което ищецът не е станал собственик на имота. Твърди да е станал собственик на процесния имот при преобразуване на държавно дружество с РМС № 84/ 13.08.1997г., който бил включен в капитала на „С.Б.“ ЕАД, чийто правоприемник по реда на чл. 264 от ТЗ. Твърди, че процесният имот е част от двора на ДСО „Б.“, а сега тържище за плодове и зеленчуци „С.- Б.“. При условията на евентуалност твърди да е станал собственик на порцесния имот въз основа на давностно владение- добросъвестно, от 1998г. или недобросъвестно, от 1997г.. Прави възражение за недопустимост на иска за осъждане за осигуряване достъп до процесния имот през имота на ответника по съществуващия в него вътрешен път.
По допустимостта на
иска за учредяване право на достъп.
С уточнителна молба от 11.02.2016г. ищецът е уточнил исковата молба, като е посочил, че не твърди да има право на преминаване през имота на ответника, а иска от съда да му учреди такова. С това уточнение ищецът е уточнил искането си, което по същността си представлява искане за учредяване на ограничено вещно право на преминаване- сервитут, в полза на ищеца в имота на ответника. Сервитутите представляват вещни права, които възникват чрез правна сделка, по давност или по силата на закона. Не е предвидена законова възможност за учредяване на сервитутни права от съда чрез предявяване на конститутивен иск, каквото изрично предвиждане е необходимо за допустимостта на конститутивния иск, като способ за съдебно упражняване на потестативните права. Предвид изложеното така предявеният иск е недопустим и исковата молба в тази част следва да бъде върната.
Съдът, като съобрази
събраните доказателства, достигна до следните правни и фактически изводи:
С решение № 478- А от 20.10.1997г. на ПК С., С. е възстановено правото на собственост на земеделска земя в стари реални граници на наследниците на С., Е. и Е. М.М. по отношение на следния недвижим имот- нива с площ от 2,100дка, четвърта категория, находящ се в землището на с. С., м. Чешмата, имот пл. № 5203, к.л. № 14 от кадастралния план изработен 1939г., при граници от изток Б., от запад- имот пл. № 5168 на наследниците на Л.П., от север- пл. № 5206 на наследниците на С.М. и от юг- пл. № 5202 на наследниците на Ц..М..
Не е спорно между страните, а и се установява от събраните по делото писмени доказателства- нотариален акт № 198/ 17.09.2009г., нотариален акт № 36/ 13.12.2004г. и нотариален акт № 123/ 1998г., че ищецът е придобил имота чрез покупко- продажба от „Р. ФМ“ АД, което дружество е универсален правоприемник на „Р.“ ЕООД, което дружество от своя страна е закупило процесния имот от лицата легитимиращи се като собственици на имота с решение № 478- А от 20.10.1997г. на ПК С., С.. С констативен нотариален акт № 71/23.11.2012г., издаден по реда на чл. 587, ал.1 от ГПК, ищецът „М.2.“ АД е признат за собственик на следния недвижим имот поземлен имот 811- бивша нива от кв. 4, по плана на гр. С., м. СПЗ С.- юг, с площ от 2238 кв.м. при граници съгласно Решение № 478- А/ 20.10.1997г. на ПК С., С.: от изток- Б., от запад- имот пл. № 5168 на наследниците на Л.П., от север- имот № 5206 на наследниците на С.М. от юг- имот пл. № 5202 на наследниците на Ц..М., при граници по скица от 05.11.2012г.- УПИ ХІІІ, отреден за администрация, производство, автосервиз и складове, ПИ 1310, УПИ І отреден за тържище и производство на замразени храни. Нотариалният акт е съставен въз основна на представен нотариален акт № 198/ 17.09.2009г..
С решение № 281/ 19.09.1970г. на Комитета за стопанска координация на МС на НРБ е взето решение за строителството на З.Б. в гр. С., за която да бъдат отредени 395 дк. поливна земя в кв. С., С.. Със заповед № 368/24.08.1971г. на основание чл. 60, т.1 от ППЗПИНМ във връзка с § 58, т.1, б. „б“ и § 61, ал. ІІІ от ППЗПИНМ е одобрено отреждането на терена за изграждане на З.Б. ДСО „Б.“, м. С., извън регулация, заключен между ж.п. линия С., гара Искър от север, шосе С.- летище С. от изток, м. Подстанция изток от юг и терена на Средното практическо транспортно училище от запад. С решение № 98 от 04.06.1976г. е утвърден общия генерален план и технико- икономически доклад за първи подетап на „Търговска база за плодове и зеленчуци и предприятие за готови храни“- С., местност С.. Със заповед за отчуждаване на недвижим имот № РД 34-649/ 03.03.1981г. на основание чл. 95 от ЗТСУ по полза на държавата е отчужден недвижим имот вън от регулация /без планоснимачен номер/, м. С., гр. С., собственост на АПК „Средец“. В същата е посочено, че имотът се отчуждава за предвидено по застроителния и регулационния план мероприятие проект ДСО „Б.“. С акт за държавна собственост № 13 765 от 27.08.1987г. на СНС имот, находящ се на ул. ********* с обща площ от 376 286 кв.м. и складова площ от 67 663кв.м. и административна сграда с площ от 486 кв.. са предоставени за оперативно управление на държавна организация Предприятие „Б.“ за търговия на едро с пресни и преработени плодове и зеленчуци. Със заповед № 42 от 18.07.1988г. на Министъра на икономиката и планирането е образувано предприятие „Б.“ С.- град, което поема активите и пасивите на всички бивши районни такива предприятия на територията на гр. С.. С разпореждане 135 от 21.12.1993г. на МС предприятие „Б.“ С.- град е преобразувано в еднолично акционерно дружество с държавно имущество „Б.“ ЕАД, като решението за правоприемството е вписано в СГС, по ф.д. № 1396/ 1994г.. С разпореждане на МС № 84/ 13.08.1997г. собствеността върху недвижим имот- основна база на „Б.“ ЕАД, представляваща терен от 376 286 кв.м., покрита складова площ от 67 663кв.м. и административна сграда с площ от 486 кв. са прехвърлени безвъзмездно на Столична община. С решение № 6, по протокол № 36/ 24.11.1997г. на СОС е взето решение за увеличаване на капитала на Общинска фирма „Яйца и птица“ с непарична вноска- терена и имуществено, предмет на разпореждане на МС 84/ 1997г. и фирмата е преобразувана в еднолично акционерно дружество с общинско имущество „С.- Б. “ ЕАД. С договор за безвъзмездно прехвърляне на недвижим имот частна държавна собственост от 16.05.2001г. Държавата, прехвърля безвъзмездно на Столична община неурегулиран поземлен имот с площ от 376 286 кв.м., находящ се в гр. С., ул. *********, заедно с намиращите се в него сгради и имущество.
Искът по чл. 109 от ЗС като процесуално средство за защита на собствеността, може да бъде успешно проведен само от собственика на имота - обект на неоснователните, ограничаващи правото на собственост, въздействия. Ето защо за основателността на иска е необходимо на първо място ищецът да докаже активната си материалноправна легитимация като собственик на процесния недвижим имот. В настоящия случай ищецът се легитимира като собственик по силата на правна сделка от лице, което се легитимира като собственик, придобил собствеността по сделка, сключена с лица легитимиращи се като собственици по силата на решение на поземлена комисия за възстановяване на собственост на земеделска земя в стари реални граници- по чл. 18ж от ЗСПЗЗ. Ответникът твърди да е предприятие, правоприемник на държавно предприятие, на което е предоставен за управление имот държавна собственост, в който е отредено да се реализира благоустройствено мероприятие. При така заявената легитимация на страните и направеното в отговора на исковата молба искане от страна на ответника за извършване на косвен съдебен контрол върху решение № 478- А от 20.10.1997г. на ПК С., С., на основание чл. 17, ал.2, пр.2 от ГПК такъв следва да бъде извършен в настоящия процес. Решенията на поземлените комисии имат конститутивно действие относно факта на възникване на правото на собственост в полза на посочените в тях лица, същите представляват индивидуални административни актове и по отношение на тях, при спор за собственост, косвеният съдебен контрол се разпростира както по отношение валидността на административния акт, така и по отношение на неговата материална законосъобразност. В настоящия случай намира приложение специалното изключение на § 6, ал. 6 от ЗППДОП /отм./, в която разпоредба са предвидени две хипотези, при които въобще е изключена възможността за възстановяване на собственост на бивши земеделски земи, а бившите собственици се обезщетяват по реда на §6, ал. 6 § 6, ал. 6 от ЗППДОП /отм./ или § 11 от ДП на ЗПСК- чрез компенсационни записи или дялове или акции. Това са случаите, когато земеделските земи са включени в капитала на дружество, за което е обявена процедура за приватизация или са включени в капитала на държавни и общински предприятия преобразувани по реда на закона, какъвто именно е настоящият случай. Разпоредбата на чл. 17а от ЗППДОП /отм./ урежда специален придобивен способ, при който при преобразуване на държавните предприятия в еднолични търговски дружества с държавно имущество това имущество, което е било предоставено за стопанисване и управление на тези предприятия става собственост на новообразуваното търговско дружество, ако не е предвидено друго. В този смисъл в мотивите на т. 2г. на ТР 4/ 14.03.2016г. по г.д. № 4/ 2014г. на ОСГК на ВКС е посочено, че фактическият състав на този придобивен способ включва: държавата да е била собственик на конкретно имущество; това държавно имущество да е било предоставено за стопанисване и управление на държавно предприятие и с акта на държавния орган за преобразуване на държавното предприятие в търговско дружество това имуществото да не е изрично изключено от имуществото, което се включва в капитала на търговското дружество. При наличието на тези предпоставки вещно-транслативният ефект настъпва по силата на самия акт за преобразуване на държавното предприятие в търговско дружество и от момента на възникване на това търговско дружество, без да е необходимо да се установява дали имуществото е било включено в баланса на преобразуваното дружество.
В настоящия случай се установява от заключението на съдебно-техническата експертиза, че имот пл. № 811, възстановен с решение № 478А/ 23.11.1997г. на ПК С. е идентичен с част от имот пл. № 5203- бивша нива по плана от 1939г. в размер на 2238кв.м, който имот по сега действащия план представлява част и попада в УПИ І за тържище и производство на замразени храни, кв.4, по плана на СПЗ „С.- юг“. На 27.08.1987г. е съставен акт за държавна собственост за имота на ул. ********* с площ от 376 286кв.м., складова площ- 67 663кв.м. и административна сграда с площ от 486кв.м., като в акта е посочено, че имотът е предоставен за управление на предприятие „Б.“ за търговия на едро с пресни и преработени плодове и зеленчуци. С разпореждане 135 от 21.12.1993г. на МС предприятие „Б.“ С.- град е преобразувано в Еднолично акционерно дружество с държавно имущество „Б.“ ЕАД, като решението за правоприемството е вписано в СГС, по ф.д. № 1396/ 1994г.. С така извършеното вписване е осъществен фактическият състав на придобиване на процесния имот, като част от друг по- голям, от държавно акционерно дружество по реда на чл. 17а от ЗППДОП /отм./. Ето защо по отношение на процесния имот съдът намира, че е била налице законовата пречка на §6, ал.6 от ЗППДОП /отм./ за възстановяване правото на собственост в лицето на наследниците на С., Е. и Е. М.М. в съществуващи, стари, реални граници. Решението на ПК „С.“, постановено в тяхна полза е материално незаконосъобразно и не е произвело конститувно си действие. При липса на възникване на вещни права в полза на праводателите на праводателя на ищеца, то сключените сделки с имота, предмет на незоконосъобразното решение на поземлената комисия, не са породили вещно- прехвърлителното си действие и ищецът не е станал собственик на процесния недвижим имот пл. № 811.
Предвид
обстоятелството, че ищецът не се легитимира като собственик на процесния
недвижим имот, предявените от него негаторни искове следва да бъдат отхвърлени.
По разноските.
При този изход от делото ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сторените от него разноски.
По възражението на ищеца за прекомерност на уговореното между
ответника и процесуалния му представител адвокатско възнаграждение съдът намира
следното.
Страните са уговорили адвокатско възнаграждение в размер на 1200лева. Съдът намира, че минималният размер на адвокатското възнаграждение в случая следва да се определи по правилата на чл. 7, ал.2 от Наредба № 4 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съобразно данъчната оценка на имота, чиято защита се търси, която възлиза в размер на 81029,00лева, спрямо която минималният размер на възнаграждението възлиза в размер на 2960,87лева. Уговореното между страните възнаграждение е в по- нисък размер и не подлежи на намаляване.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски по делото в общ размер на 1550,00лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И
ВРЪЩА като недопустима исковата молба на М.2.“ АД, ЕИК: ********* срещу „С.Б.“ ООД, ЕИК: *********, в частта по предявения иск за учредяване в полза на ищеца на право на преминаване през УПИ І отреден за тържище и производство на замразени храни, собственост на ответника, за обслужване на собствения на ищеца поземлен имот 811- бивша нива от кв. 4, по плана на гр. С., м. СПЗ С.- юг, с площ от 2238 кв.м., при граници по скица УПИ ХІІІ, отреден за администрация, производство, автосервиз и складове, ПИ 1310, УПИ І отреден за тържище и производство на замразени храни.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „М.2.“ АД, ЕИК: ********* срещу „С.Б.“ ООД, ЕИК: *********, искове по чл. 109 от ЗС за осъждане на ответника: да премахне бариерите за достъп, пропускателния пункт, ограда и други съоръжения, препятстващи достъпа откъм бул. проф. Ц. Л. до собствения му поземлен имот 811- бивша нива от кв. 4, по плана на гр. С., м. СПЗ С.- юг, с площ от 2238 кв.м. при граници по скица УПИ ХІІІ, отреден за администрация, производство, автосервиз и складове, ПИ 1310, УПИ І отреден за тържище и производство на замразени храни; да премахне находящите се в същия имот сергии, навеси и други съоръжения и прекрати преминаването през имота на лекотоварни и тежкотоварни превозни средства и хора.
ОСЪЖДА „М.2.“ АД, ЕИК: ********* да заплати на „С.Б.“ ООД, ЕИК: *********, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК сумата в размер на 1550,00лева разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
СЪДИЯ: