О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 260034
гр.******, 13.11.2020 г.
******ският районен съд, в закрито съдебно заседание на 13.11.2020 год. в
състав:
Председател: ПЕНКА ЙОРДАНОВА
като разгледа материалите по ЧНД № 350 по
описа на съда за 2020 година, за да се произнесе взема предвид:
Процедура по
прекратяване на наказателното производство по реда на чл.243 от НПК.
Постъпила е жалба от М.Й.М., чрез пълномощника адв. П.Д.
от ВТАК против Постановление от 23.09.2020г. на прокурор Калинка Тодорова от Р.п.С.
с което на основание чл. 243 ал. 1 т. 2 и ал. 2 от НПК е прекратено досъдебно
производство № 60/2016г. по описа на РУ Полиция ******в частта относно обвинението
по чл. 131 ал. 1 т. 12 от НК по отношение на всички обвиняеми лица и е прекратено изцяло ДП № 60/2016г. по описа на РУ МВР ******по отношение на
обвиняемите Р.С.Д., Б.Р.Д., В.И. Д. и И.Ю.Д. и е постановено наказателното
производство да продължи да се води срещу обв. Ф.Ш.Д.за престъпление по чл. 129
от НК, както и е постановено веществените доказателства да се върне на
правоимащото лице И.Ю. Д., да останат приложени поделото. Счита, че постановлението е неправилно, като
противоречащо на закона, необосновано и издадено при съществени процесуални
нарушения. Посочва, че наказателното производство било образувано на
18.02.2016г. против неизвестен извършител, който на същата дата в гр. ******причинил
на М. М. и П.Т.телесни повреди по хулигански подбуди – престъпление по чл. 131
ал. 1 т. 12 от НК. Посочва, че в хода на разследването всички разпитани
свидетели, които са възприели инцидента в целостта му оценяват поведението на
обвиняемите като възмутително и скандално. Заявява, че на пострадалия М. били
причинени средна телесна повреда, изразяваща се в обезобразяване на лявата част
на лицето и лека телесна повреда по чл. 130 ал. 1 от НК – временно разстройство
на здравето, неопасно за живота с интензивни и продължителни болки и страдания,
със срок за лечение и възстановяване 30 дни. На пострадалия Т. била причинена
лека телесна повреда чрез временно разстройство на здравето, неопасно за живота
,със срок за лечение 20 дни. Счита, че относно авторството на деянието ,в
резултат на които е обезобразено лицето на М. М., категорично било установено,че
порезните рани по главата, лява ушна мида и по лицето на М. са причинени от
обв. Ф.Д.чрез удар с бутилка в главата на този пострадал. Посочва, че относно
останалите наранявания на М., причинени чрез удари с юмруци и крака в главата
му, РП ******не била формирала извод за авторството на тези увреждания, както и
от фактическа страна РП ******не била достигнала до извод за авторството на
деянията, от които бил увреден П. Т.. Посочва, че с обжалванато постановление
се приемало необосновано.поради противоречие с коментираната в него част от
доказателствата и в резултат на съществено процесуално нарушение – поради
елиминиране на преобладаващата част от доказателствата, че причина за инцидента
в смисъл на поредица от деяния, довели до нараняванията на М. и Т., е поведение
на М.. Посочва ,че прокурора е приел единствено от обясненията на обвиняемите,
че М. е провокирал конфликта , като е досаждал на св. А.Ч.. Счита, че неправилно бил приложен
материалния закон, като престъплението следвало да бъде квалифицирано по чл.
131 ал. 1 т. 4 предл. 3 от НК, тъй като безспорно били причинени телесни
повреди на повече от едно лице. Сочи, че по делото безспорно било установено
,че всички обвиняеми са нанасяли удари върху пострадалите, като са знаели и
осъзнавали тези обстоятелства, подсъдимите са се съгласили с настъпването на
общественоопасния резултат, в това число и причинената на М. средна телесна
повреда. Счита, че като не е било квалифицирано деянието на обвиняемите по чл.
131 ал. 1 т. 4 предл. 3 вр. чл. 129 ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 от НК,
прокурора бил издал неправилно постановление за частично прекратяване на делото
и същото следвало да бъде отменено на това основание. Неправилно било
постановлението и в частта му, с която се прекратява производството поради
липса на хулигански подбуди за физическо увреждане на пострадалите. Счита, че
са налице множество непристойни действия на обвиняемите, които грубо нарушават
обществения ред и изразяват явно неуважение към обществото. Необосновано било
становището на прокурора, че дори поведението на обвиняемите да е скандално и
морално укоримо, почти две години след деянието не можели да се повдигнат
обвинения по чл. 325 ал. 1 от НК при положение, че към момента на деянието не
били събирани доказателства в тази насока. Счита, че доказателства за
хулиганските подбуди били събрани чрез разпитите на свидетелите М.М., Е.Б., С.Ж., М.Н., Г.Н., С.Н.и др. , според които
обвиняемите трайно демонстрирали поведение, което следвало да бъде оценено като
хулиганско. Неправилен бил извода на прокурора за липса на хулигански мотиви ,
с твърдението за краткотрайност на сбиването, активно участие на двете страни в
боя. Счита, че продължителността на времето, през което двамата пострадали са
травмирани от обвиняемите, било правно ирелевантно обстоятелство. От значение
били публичната му демонстрация, възприемането му от околните и тяхната оценка
за поведението на обвиняемите. Позовава се, че в случая липсвал личен мотив,
който да е движещ за поведението на обвиняемито, то следвало да се посочи и
това, че дори при наличието на евентуален личен мотив, не можело автоматично да
се изключат хулиганските подбуди на обвиняемите. На първо място посочва, че
твърденията ма поведението на М. , каквато му се вменявало с постановлението,
били спорни в доказателствен план, дори да се опитвал да флиртува с Ч./която не
навеждала такива твърдения/, това не било повод да бъде увреждан физически от
обвиняемите, а на следващо място, дори да са имали личен мотив срещу М. ,
начинът , по който са демонстрирали насилието си спрямо него и Т. – на публично
място, чрез жесток побой срещу двамата, повалени на земята и в безпомощно
състояние, а следвало да се отчете, че срещу Т. нямало никакъв мотив, да го
увреждат физически, което изобщо не било коментирано в постановлението. Счита,
че при извършването на деянието, обвиняемите са действали при пряк умисъл, в
съучастие, като съизвършители помежду си. Позовава се, че никой от компанията
на пострадалите М. и Т. не бил ходил при компанията на обвиняемите, нито имали
дразнещо и предизвикателно отношение към тях, напротив, част от обвиняемите
ходили при компанията на пострадалия М., при което умишлено се блъскали в него.
Счита, че фаворизиране обясненията на обвиняемите било една от причините за
неправилните фактически и правни изводи в обжалваното постановление. Не били
коментирани доказателствата, събрани чрез разпити, оглед и анализ на ВД –
записи на охранителни камери в частите им относно поведението на обвиняемите,
непосредствено преди изпълнителните деяния на вменените им престъпления,
неколкократно ходене до масата на пострадалия М., поведението на М.,
идентифициран при огледа и заключението на лицево-идентификационната експертиза,
поведеното на Т., идентифициран при огледа и чрез заключението на
лицево-идентификационната експертиза. Счита, че не било коментирано очевидното
противоречие между твърденията на обвиняемите, че преди инцидента пострадалия М.
и други членове на компанията му, са правили заплашителни жестове към тях,
имитирайки с ръка прерязване на гърла, с доказателствата, събрани чрез огледа
на ВД и свидетелските показания. Не бил посочен критерий, по който са ценени
обясненията на обвиняемите, по който начин липсвала яснота какъв е критерият,
по който са анализирани, съпоставяни и оценени доказателствата по делото.
Налице било превратно тълкуване на част от доказателствата при формиране на
изводите на прокурора – по отношение на онази част от огледа на ВД, на които се
вижда движението на пострадалия М. в заведението, като не се констатирало в
никой момент да е имал физически контакт с Ч., не можело да се направи извод,
че М. е обиктивирал заплахи към кое да е лице – било словесно, било с действия.
Не били коментирани противоречия между обясненията на обвиняемите в частта им,
че нямат никакво участие в увреждането на пострадалите с показанията на
свидетелите, доказателствата ,чрез огледа на ВД и заключението на лицево
идентификационната експертиза, извършените разпознавания, а ако било сторено
това,щяло да се установи, че обвиняемите Д., Д., Б. Д. категорично са
идентифицирани като участници в насилието над пострадалите. Постановеното
връщане на веществени доказателства е в нарушение на чл. 243 ал. 2 НПК, което
се явявало съществено процесуално нарушение. Молят обжалваното постановление на
РП ******, като неправилно, поради противоречие със закона, като необосновано и
постановено при съществени процесуални нарушения да бъде отменено и преписката
да бъде върната на РП ******за продължаване на процесуално-следствените
действия.
Съдът като
взе предвид изнесеното в жалбата, постановлението на прокурора и материалите по
приложеното дознание, намери за установено следното:
Наказателното производство е образувано на
18.02.2016 г. , на основание чл. 212 ал.2 от НПК с първо следствено действие – оглед на местопроизшествие. Разследването се е водило срещу Неизвестен извършител, който на същата дата причинил на П. Р. Т.
и М.Й. М. леки телесни повреди, изразяващи се в разстройство на здравето, като
деянието е извършено по хулигански подбуди - престъпление по чл. 131 ал.1 т. 12 от НК.
Обв. Р.С.Д., обв Ф.Ш.Д., обв. В.И. Д. и обв. И.Ю.Д. са привлечени като
обвиняеми за това че 18.02.2016 г. в гр. ******, в съучастие, като
съизвършители са причинили на М.Й. М. средна телесна повреда, изразяваща се в
обезобразяване на лявата част на лицето и други части на тялото /лява ушна мида
и лява част на шията/ в следствие на нанесени порезни рани по лява ушна мида и
лява част на лицето, като деянието е извършено по хулигански подбуди- престъпление по чл. 131 ал.1 т. 12, вр. чл. 129 ал.1, вр. чл. 20 ал.
2 от НК.
Обв.Р.С.Д., обв.Ф.Ш.Д., обв. Б.Р.Д., обв. В.И. Д. са привлечени като обвиняеми за това, че на 18.02.2016 г. в гр. ******, в съучастие, като съизвършители са
причинили на П. Р. Т. лека телесна повреда, изразяваща се в разтройство на
здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, в следствие от нанесените
травматични увреждания – разкъсно-контузни рани по главата, мозъчно сътресение,
протекло с главоболие, като деянието е извършено по хулигански подбуди.
Престъпление по чл. 131 ал.1 т. 12,
вр. чл. 130 ал.1 , вр. чл. 20 ал. 2 от НК.
С постановление от 02.06.2017 г. на РП ******е частично прекратено
разследването относно квалифициращия признак „хулигански подбуди“ в двете
деняия, по отношение на всички обвиняеми лица, като било постановено
прекратяване на наказателното производство по отношение на обвиняемите Р.С.Д., Б.Р.Д.,
В.И. Д., по отношение на обвинението за причинена на М.Й.М. средна телесна
повреда по хулигански подбуди. По отношение на обв. Ф.Ш.Д.било постановено
делото да продължи да се води по общия ред. С определение по ВЧНД № 339/2017г.
на ВТОС било отменено Определение № 212 по ЧНД № 292/2017г. на РС ******, с
което било потвърдено постановление за частично прекратяване на наказателното
производство от 02.06.2017г.. на РП ******по ДП № 60/2016г. по описа на РУ МВР ******,
като били дадени указания за събиране на гласни доказателства и провеждане на
допълнителни следствени действия.
С постановление от 10.04.2019г. наблюдаващият прокурор е
постановил на основание чл. 50 от НПК да бъдат отделени материалите относно
деянието по чл. 131 ал. 1 т. 12 вр. чл. 130 ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 от НК, от
което пострадал се явява П. Т., като делото за същото да продължи по реда на
чл. 50 НПК, а с постановление от 09.04.2019г. е постановено частично
прекратяване по ДП № 60/2016г. относно наличието
на квалифициращия състав хулигански подбуди, като е постановено разследването
да продължи да се води срещу Ф.Ш.Д. за пестъпление по чл. 129 НК, а по
отношение на другите обвиняеми лица било прекратено изцяло. С определение по
ЧНД № 163/2019г. на РС ******било отменено това постановление и делото било
върнато на РП ******с указания да се извърши пълен анализ на събрания
доказателествен материал, без да е указано да се провеждат
процесуално-следствени действия.
С постановление от 04.10.2019г. наблюдаващия прокурор е
постановил частично прекратяване на ДП № 60/2016г. на РУ ******, относно
наличието на квалифициращия състав „хулигански подбуди“, като било постановено
разследването да продължи да се води срещу Ф.Ш.Д. за престъпление по чл. 129 от НК. По отношение на другите обвиняеми лица делото било прекратено изцяло. С
определение по ЧНД 337/2019г. това постановелние било отменено, като същото
било протестирано от РП ******пред ВТОС и с Определене по ВЧНД № 169/2020г.
било отменено постановлението на РП ******за частично прекратяване и е
постановено делото да се върне на РП ******за пълноценно и всеобхватно
обсъждане на доказателствената съвкупност.
От събрания в хода на
разследването доказателствен материал , прокурорът е възприел следната фактическа обстановка:
Около 22 часа на
17.02.2016г. обвиняемите Ф.Ш.Д., обв. Б.Р.Д., обв. Р.С.Д., обв. В.И.Д. и обв. И.Ю.Д. отишли в питейно заведение „***“,
стопанисвано от св. Б.А., което се намирало в централната градска част на гр. ******в
близост до ******. Обвиняемите се настанили в последното сепаре от редицата,
която се намирала в ляво от входната врата.
На 17.02.2016 година св. М.М.бил в дискотека „*****“ в гр. ******свои приятели
и колеги от ******за да отпразнуват неговия рожден ден. Присъствали св. Е.Б., св.М.
М. и неговата приятелка – св.С.Ж., св. М.Н., св.П. Т., св. Г.Г., св.С.Н.. Около
4 часа
сутринта на 18.02.2016 година компанията се преместила в съседното заведение „***“. Настанили се на второто сепаре, в ляво до
входната врата, което се намирало през едно сепаре от сепарето, на което се били
настанили обвиняемите.
Първото сепаре, непосредствено до входната врата било заето от смесена компания, между които се намирали свидетелките В.Й. и
П. М.а. На бара, на столове тип ****, с гръб към сепаретатата седели свидетелите Д.И.Й.,
св. О.Б.А, св. А.И.А., К.А.и други лица, неустановени по делото. Св. А.П.и св. С.В.се
намирали на същия бар, но в отдалечения край от мястото, на което се намирали
обвиняемите лица, и с пряка видимост към тази част на заведението.
На бара, на столове тип ****, с
гръб към сепаретата седели свидетелите Д.И.Й., св. А., св. А.И.А., К.А.и други
лица, неустановени по делото. Св. А.П.и св. С.В.се намирали на същия бар,
но в отдалечения край от мястото, на което се намирали обвиняемите
лица, и с пряка видимост към тази част
на заведението.
В заведението била и св. А.Ч.,
която е близка приятелката на обв. И. Д., и макар че тя не била в
компанията на обвиняемите,
поддържала активен контакт с тях. Св. Ч. била придружавана от св. М.В.М./“М.“,
посочена от св. А.П./.
Още в самото начало
шумната компания на обвиняемите привлякла вниманието на компанията на св. М.М..
Някои от обвиняемите били съблечени до кръста, а двама от тях биби и с
нахлупени на главата плетени шапки, с прорези на очите и устата „като за обир“.
Св. Т. бил с лице към тя и и ги наблюдавал, а св. Ж. била седнала с гръб, но се
обръщала да ги гледа, което забелязали обвиняемите, които възприели този
интерес като провокация/“със сядането ни
гледаха лошо“ – обв. И. Д./. Междувременно заведението се напълнило с
посетители и обвиняемите се облеки, като свалили и плетените шапки. В
заведението звучала музика, а осветлението било намалено. В тази обстановка на
присъстващите направило впечатление поведението на св. М. М., който видимо бил
повлиян от алкохола и обикалял „по масите из цялото заведение“/св. П. М.а/. Св.
А.П.възприел М., който ходел при св. М. М.. Св. О. А. забелязъл, че св. М. „закачал“
и св. А.Ч., когато тя била с обв. И. Д.. Последният предупредил св. М.
да престане, като му казал, че „всички са тук, за да се забавляват“. След
известно време св. М. се върнал на масата при своите приятели, а малко пъ-късно
към тях се приближил обв. Б. Д., посочен при разпознаването от св. Г.Г. и казал
„Вие сте дошли с приятелките да се веселите, ние сме дошли с приятели да се
веселим, няма да има проблеми“. Около четири сутринта заведението вече се било напълнило, с посетители,
които идвали от дискотека „*****“. Присъстващите танцували изправени между
масите, осветлението било намалено.Било шумно, а музиката била силна.
В 04:45:06 часа, св. М. М.
танцувал на пътеката, изправен до сепарето на своята компания, обърнат с лице
към масата и леко приведен към своята приятелка – св. Г. Ж.. Последната стояна
от въшната страна на сепарето, обърнато към входната врата. До Ж. се намирала
св. Г.Г., която наблюдавала прегърнатите св. Е.Б. и св. М.М.. Последните двама били изправени на
пътеката. Те били наблюдавани и от св. С.Н./който в този момент пляскал с
високо вдигнати ръце/ и от св. П. Т./който след това се извърнал и продължил да
танцува със св. М.Н./. В 04,45:21 постр. М. се насочил към мястото, където се
намирали обвиняемите лица. Св. М. стигнал до сепарето им и застанал с лице към
св. А.Ч.. Преди това същата вечер, тя танцувала в близост до сепарето на обвиняемите
/ св. Г., св. Ч./. Св. М. се пресегнал
към св. Ч. и я хванал за ръката. След това бил избутан настрани и
загубил равновесие. Вследствие на това залитнал и се подпрял на облегалката на
фотьойла във второто сепаре , поставен от към страната на масата на обвиняемите
лица. В този момент св. М. бил с лице
към масата на обвиянемите и непосредствена близост до тях. Тогава към него
приближил обв. Б. Д. разпознат от св. Г. Г. като лицето, което се приближило
първо/ и двамата разменили реплик, като започнали „да се дърпат“/видно от
показанията на св. М.М./. Обв. Б. Д. бил последван от обв. Ф. Д.. Конфликът се
задълбочил, като тримата постепенно се изместили към сепарето на св. М.. В този
момент към тях се приближил св. М.М., за да разбере какво се случва.
Междувременно конфликтът се задълбочил още. Св. С.Ж. също се намесила и
застанала между обв. Б. Д. и св. М.М., обърната к лице към Д., плътно
притисната към М.. Последният избутал с тялото си напред св. С.Ж., така че тя
се оказала в непосредствена близост до Б. Д.. Почти всички от приятелите на М.
се приближили също към мястото, където се намирали обвиняемия и М.. Към мястото
се присъединили също обв. В. Д. и обв. Ю. Д.. Едиствено св. П.Т.стоял малко
по-настрани. Св. С.Н.в това време бил с гръб към всички, загото говорел с жена, седнала на първото сепаре до вратата.
Според данните в записа
от охранителната камера, сбиването започнало в 04:45:55 часа, когато обв. Ф.Д.замахнал
с донесената от него стъклена бутилка от бира и ударил св. М. М. в главата.
Бутилката се счупила и порязала М. в лявата част на ицето. В този момент . св. С.Ж.
стояла между св. М. и обв. Б. Д. , обърната с лице към обвиняемия. Пръснатите
стъкла попаднали и в лицето на св. М.Н., която отстъпила назад, с ръце вдигнати
към лицето. Тогава св. М. изместил св. Ж. настрани, за да не пострада. От
лецето му вече течала кръв, но въпреки това останал на място. При сбиването,
лицата от двете компании взаимно си разменяли удари. По време на него, св. П.Т.се намесил, за да защити св. М., но
неустановено лице го ударило зад коленете. Св. Т. загубил равновесие и паднал
на земята, като последвали ритници в тялото и главата. Междувременно вследствие на получените удари, св. М. се
отдръпнал назад, като кръвта му течала по лицето и накрая седнал на сепарето,
където били настанени през вечерта неговите приятели. В един момент в сбиването
се включил и обв. Р. Д., който допреди това бил в тоалетната. Виждайки, че
сбиването не спира, св. Б. и св. Т. преместили масата на сепарето, където били
настанени първоначално , като я поставили напречно на сепарето. По този начин
тя създавала преграда към участниците в побоя и не позволявала сбиването да се
пренесе и в сепарето. Св. Г.Г. издърпала св. С.Ж. , за да не пострадат. Св. М.Н.
се намесила, за да помогне, като св. С.Н.я издърпал назад и застанал пред нея,
за да я предпази. Св. М.М.бил издърпан почти до изхода на заведението от непознато
за него лице. Св. М. се върнал и се опитал да помогне на св. П. Т., който
непосредствено до връщането на св. М. бил съборен на земята и бил ритан. В
опита си да възпре агресията на обвиняемите св. Е.Б. хвърлила бутилка към
групата, в която се намирал св. М. М.о. Последният вече бил замаян и отстъпил
назад като седнал в сепарето на неговата компания. В опит да преустанови
сбиването , в него се намесил и барманът на заведението . св. Д.П.. В 4,46 часа
то било прекратено и обвиняемите веднага напуснали заведението през задния
вход. Сбиването бил с продължителност около две минути. Протекло стихийно, като
страните си разменяли взаимно удари и по лицата ,които участвали в него били
хвърляни и бутилки.
При извършения оглед на местопроизшествие на пода било
открито парче прозрачен полиетилен, в близост до „най-североизточното
разположеното сепаре“, от където е започнало посоченото процесуално-следствено
действие. Описанието на местонахождението на вход, бара, четирите сепарета,
водели до извода, че полиетиленовото парче било открито на мястото, където са
се намирали обвиняемите.
Видно от заключението на техническата експертиза, по
открития в хода на огледа на местопроизшествието прозрачен плик тип „джемпер“
има следи от бяло прахообразно вещество ,реагиращо на амфетамин. Използваното
средство за установяване произхода на веществото бил реактив № 1710, Detect 4 Drugs.
От заключението на съдебно
медицинската експертиза се установява, че в следствие от побоя на М.Й. М. са
причинени следните травматични увреждания: порезни рани по главата, лява ушна
мида и лицето, хирургично обработен с наложен шев, разкъсно контузна рана на
шията и на дясната китка,белези от зараснали порезни и разкъсно –контузни рани
по съответните места, кръвонасядане по лицето, мозъчно сътресение, протекло с
главоболие, гадене, световъртеж и светобоязън. Описаният по лицето груб,
хлътнал под нивото на околната кожа масивен посттравматичен белег е ясно
доловим от близко и по- далечно разстояние на фона на околната нормална кожа,
причинява загрозяване на лицето и нарушава неговия нормален анатомичен вид, съпроводено с
допълнително анатомични белези около основния
като единият е келоидно /грубо разрастнал се белег/, променен и това е
причинило обезобразяване на лицето. Останалите травматични увреждания са
причинили на М. лека телесна повреда – временно разстройство на здравето,
неопасно за живота. Описаните травматични увреди са в резултат от удар с или
върху твърд предмет с остър връх и режещ остър ръб и удари с твърд, тъп
предмети и е възможно да са получени по начин, описан в делото - удари със стъклена бутилка, юмруци и крака
по главата.
В следствие от побоя на П. Р. Т.
са причинени разкъсно - контузни рани по главата, хирургично обработени с
наложен шев, мозъчно
сътресение, протекло с главоболие и липса на ясен спомен за станалото.
Описаните травматични увреждания са от удар с или върху твърд тъпоръбест предмет и е възможно да са получени по
начин, описан в делото – удари със стъклена бутилка, юмруци и крака по главата.
В хода на разследванего обв. И.Ю. Д.
е предал / на 18.02.2016 г. / в РУ на
МВР – ******1 брой анцузно долнище, 1 бр плетена текстилна шапка и 1 бр. черен
текстилен панталон с метална катарама с обяснението, че анцуга и шапката са
негови, а панталонът е на „***” / обв. Р.С.Д./ . За предаването е оформен
протокол / л. 93/ , т. 1-ви. Ф.Ш.Д. е предал доброволно 1 бр. син дънков
панталон, 1 брой текстилна връхна дреха, сива, с червени орнаменти и петна от
засъхнала червеникаво- кафява субстанция / протокол, л. 94, т. 1-ви от делото/.
От заключението на съдебно –
медицинската експертиза на веществени доказателства се установява следното : По
дънков панталон, син на цвят с петна от червеникаво- кафява субстанция се
установяват следи от кръв с човешки произход, във вид на множество петна –
локализирани предимно по десен крачол над коляното. Не е определена кръвна
група, поради антигенна активна на основата. Отделена е проба от следи от кръв
чрез изрязване , приложена под № ВТ16 II6.01.1.
По сива текстилна връхна дреха се
установяват следи от кръв с човешки произход, във вид на множество петна –
локализирани предимно по задната част от дрехата, не се определи кръвна група,
поради антигенна активност на основата. Отделена е проба под № под №
ВТ16II16.02.1.
По анцузно долнище сиво на цвят не
са установени следи от кръв.
По плетена маска/шапка с прорези
за очите, устата, черна на цвят, не са установени следи от наличие на кръв.
По черен текстилен панталон, с
поставен бял текстилен колан с метална катарама са установени следи от кръв, във вид на неусно зацапване по
предна горна лява част на ляв крачол, недостатъчно количество за определяне на
видов произход и кръвногрупово типизиране.
В рамките на същата експертиза са
изследвани приобщените към делото проби от червеникаво – кафява течност, иззета
при огледа на заведението. Съгласно заключението кръв с човешки произход и
кръвна група „0” е открита по обект № А012590 /ВД2/, № А 012589 /ВД3/,№ А
012588 /ВД4/, № А 012584 /ВД7/, № А
012583 /ВД9/. Тези следи е възможно да произхождат от лице с кръвната група на
постр. М. М..
Кръв с човешки произход и кръвна
група „0” е открита по обект № А 012587 /ВД5/, № А 012586 /ВД6/. Тези следи е
възможно да произхождат от лице с кръвната група на постр.П. Р. Т..
Прието е, че в хода на разследването са констатирани
противоречия между показанията на свидетелите от компанията на постр. М. и
обясненията на обвиняемите, като първи категорично заявявали, че не са
провокорали по никакъв начин обвиняемите към възникналия конфликт, както и че
никой от тяхната маса не е ходил при обвиняемите. Твърдят, че именно
обвиняемите се държали провокативно, като са минали няколко пъти покрай
сепарето на свидетелите. Обв. Б. Д. не отрича, че е ходил при компанията на
пострадалите, но твърди, че го е направил защото преди това постр. М. се е
„закачал“ със св. А.Ч.. В тази насока са и показанията на останалите обвиняеми.
Според обв. И. Д. той лично предупредил пострадалия да престане с това свое
поведение, като му казал, че „всички са тук , за да се забавляват“. За това, че
постр. М. не е стоял постоянно на своята маса, заявява и св. П. М., която
посочва, че той обикалял заведението и видимо бил повлиян от алкохола. Св. О. А.
заявил, че пострадалият М. е „досаждал“ на св. Ч. и св. А.П.. Според последният
, пострадалият е търсил вниманието на св. М. М. и поведението му натрачвиво, че
св. П. започнал да се опасява, че ще предизвика конфликт. Св. П. М. не се
намирала в близки връзки и не познавала пострадалия и обвиняемите, както и св. А.П.и
св. О. А.. Липсата на интерес за нея от крайни яизход на делото д, давал
основание да се приеме, че нейните показания следвало да се кредитира
безусловно. Те се подкрепяли изцяло от заявеното от св. П. и св. А., че
пострадалият не е стоял само на своята маса и опровергава твърденията на
приятелите на пострадалия, които заявяват, че през цялото време всички са били
в сепарето или са танцували около него. Именно поради заинтересоваността на
свидетелите от приятелския кръг на св. М. и противоречието им с показанията на свидетелите
М., А. и П., които нямат отношения нито с обвиняемите, нито с с него, е прието,
че показанията на свидетелите от компанията на пострадалия не следва да бъдат
кредитирани. Св. М. М. отрича да е осъществявала контакт с пострадалия, но св. А.Ч.
заявява при допълнителния разпит „Като видях записа си спомням, че той ме
закачаше. Искаше да танцува с мен, мисля, че ме дърпаше. Той два-три пъти
идваше при мен, като имаше хора от неговата компания, които го връщаха обратно.
Аз му обръщах гръб на това момеч, исках да танцувам с познатите ми от гр . ******.
Това момче, обаче, като дойде последния път някой от компанията на момчетата от
******се ядоса. Явно тогова е станало разправия, но мен ме издърпаха
настрани…“.
Прието е, че от анализа
на свидетелските показания ,се налагал извода, че преди възникването на
конфликта пострадалия М. се е опитвал да насочи вниманието на св. Ч. към себе
си. Изявленията на свидетелите от компанията на пострадалия, които отричали
това негово поведение били изолирани и
можели да се обяснят с това ,че се намират в приятелкси отношения с
пострадалия. Достоверността на показанията на тези свидетели относно поведението
на постр. М., проявено непосредствено преди възникването на конфликта, се разколебавало и от
показанията на св. П. Т., който посочва, че М. първи е отишъл да разговаря с
обвиняемите. Свидетелят не можел да
посочи от кого е получил тази информация. Предвид факта ,че той не познава
обвиняемите и другите свидетели/извън неговата компания/ се обуславял извода,
че тази информация му е предадена от свидетел от неговия приятелски кърг.
Обсъдено е, че в показанията си св. М., св. Ж., св. М., св. Б., св. Т., св. Н.,
св. Г. и св. Н. категорично отричат
някой от тях да е проявил провокативно поведение към обвиняемите. Категорично
заявяват, че никой от тяхната компания не
е ходил при обвиняемите. От своя страна обвиняемите твърдят, че
конфликът е настъпил поради поведението на постр. М., който въпреки
предупрежденията продължавал „да досажда“ на св. А.Ч.. Свидетелите от компанията на М. твърдели, че
не са възприели отдалечаването на М. и приближаването му към св. А.Ч.. Това
отдалечаване било фиксирано на записите на камерите и същите тези свидетели
били категорични, че обвиняемите са дошли при постра. М. докато последният е
танцувал с приятелката си, както и че постра. М. не е отделял откомпанията си.
Според показанията на св. М. непосредствено преди побоя той е седял на ъгъла на
сепарето. Тогава покрай него били минали двама от обвиняемите, като единият от
тях бил го попитал дали има някакъв проблем , но тези показиня не съответствали
на записа на видеокамерите. Св. Г.Г. е заявила, че „докато танцувахме едно от
момчетата дойде и блъсна моя приятел М.…М. беше прав до нашата маса, защото
танцуваше. В това време дойде момчето с татуировките“. Прието е, че тези
показания не се подкрепят от видеозаписа на охранителните камери в
заведението. Св. Ж. заявила“Докато ние
танцувахме едно момче дойде при М.. Това момче беше от бурната компания
на сепарето в дъното на заведението …П. даже беше заспал на масата. И тъкмо го
събудихме да става, дойде едно момче при М. и пита „какъв ти е проблемът“…Дойде
момчето изведнъж и започна да бута М., питаше го какъв му е проблемът“. Св. М.М.заявил
„Ние си танцувахме, забавлявахме се. С М. играехме двамата. Дойдоха един след
друг няколко човека от тази компания и
нещо започнаха да викат на М. …Определено се заяждаха с М., защото директно към
него тръгнаха“. Обсъдено е, че в показанията си св. Е.Б. заявявала „ Слет това
продължихме да танцуваме. После дойде един от тяхната компания и започнаха да
говорят нещо с М.. М. застана до тях и започнаха да говорят…“. Св. П.Т.и св. М.Н.
са заявили, че не са наблюдавали събития непосредствено предхождащи побоя. Св. М.Н.
заявила, че не не е наблюдавала началото на сбиването, защото по това време е
танцулава с гръб. Св. Т. посочвал, че „мелето“ започнало докато бил седнал в
сепарето, че бил станал за да се намеси.
Прието е, че са положени
усилия за да бъде изяснен наличието на мотив за възникването на описания
по-горе конфликт. При допълнителното разследване били положени усилия да бъдат
приобщени записи от наблюдателните камери, направени въпросната вечер, но видно
от показанията на св. Б.А. тези записи не се съхраняват. В своите показания свидетелите М. М., П. Т., С.Ж.,
Г.Г., М. М., Е.Б.и С.Н.категорично твърдели, че никой от тях не е ставал и не е
провокирал по какъвто и да е начин компанията на обвиняемите лица. Св. М.Н.
заявява, че не е наблюдавала началото на сбиването, защото в момента танцувала
с гръб. Св. Т. посочва, че „мелето“, започнало докато бил седнал в сепарето.
Той бил станал, за да се намеси. Обсъдено е, че видно от св. 7-10 св. Т. непосредствено преди да започне побоя е танцувал изправен, като е
започнал да наблюдава случжващото се след като е започнал конфликта между М. М.
и обв. Б. Д.. Св. Ж. Ж. описва началото на конфликта така“…докато ние си
танцувахме, дойде едно момче…“ , но видно от сн. 1-10 сн. Ж. не е танцувала
непосредствено преди конфликта, а е седяла в сепарето, с гръб към обвиняемите. Не е танцувала и св. Г.Г..
Двете свидетелки и св. Н. са наблюдавали св. М. и св. Б., като никой не е
наблюдавал св. М., поради което за тях останало незабелязано неговото
отдалечаване от групата, фиксирано на снимки 3-6. Прието е, че констатираните
неточности в показанията на посочените свидетели разколебавали категоричността
на техните изявления, че никой от тяхната компания по никакъв повод не се е
отдалечавал от масата.
Видно от видеозаписите
на охранителните камери, непосредствено преди да започне побоя св. Т. е
танцувал изправен, като е започнал да наблюдава случващото се след като е
започнал конфликта между М. и обв. Б. Д.. Св. С.Ж. също не била танцувала
непосредствено преди преди конфликат, както твърдяла, а седяла в сепарето, с
гръб към обвиняемите, видно от видеозаписа не е танцувала и св. Г.Г.. Двете
свидетелки и св. Н. наблюдавали св. М. и св. Б., като никой не бил наблюдавал
св. М., поради което за тях останало незабелязано неговото отдалечаване от
групата. Прието е, че констатираните неточности в показанията на посочените
свидетлеи разколебавали категоричността на техните изявления, че никой от
тяхната компания по никакъв повод не се е отдалечавал от масата. Описано в постановлението
е, че началният момент на сбиването бил фиксинар от записите на видеокамерите.
Идентификацията на лицата по видеокамерите била съобразена с показанията на Е.Б.,
М.М. и П. Таве, които се разпознали на предявентие снимки, като са посочили и
очертали своите фигури на снимките - т.
5, л. 31-35, л. 41-53. От показанията на св. М. от 11.01.2019г. , както и
показанията на св. Н. се установявало ,че на инкриминираната дата тя била
облечена с черна рокля и обута с черни обувки. Св. М. – л. 146 от т. 5
местонахождението на св. Н. по предявените му снимки, по времето ,когато
започнало сбиването. Св. Ж., заявява ,че най-вероятно е била с черен панталон и
черен потник. На сн. 10 – т. 5 л. 69 тя се посочва в горен ляв ъгъл“прегърната
от момчето с бялата тениска“. Единственат адвойка, които са плътно един до друг
на тази снимка са св. Ж. и приятеля й св. М.. На сн. 82 от т. 5 ясно се виждали
св. Ж., св. Б. ,св. Н. и св. Г. Г.. Св. Г. не се разпознавала на предявените й
снимки на л. 71-78 от т. 5. От нейните показания се установявало, че същата
вече била облечена с бюстие дънки или клин.
Тя не можела да посочи с точнос вида на панталона ,с който била обута. На сн.
82 от т. 5 се вижда, че жена с такова описание стои изправена в сепарето на
студентите, а пред нея стои св. Ж., а то дясната страна на двете свидетелки
попадали св. Б. и св. Н.. Прие съпоставка на снимките от т. 3 – сн. 82 и сн. 1 можели
да се идентифицират категорично св. Г.Г.. От снимките безспорно се
установявало, че св. М. докато танцувал, се отдалечил в посока към компанията
на обвиняемите – сн. 1-4 от л. 7 от т. 3, което му действие не се съобщавало от
свидетелите Б. , Г., Ж., М. и Н..
От видеозаписа се
установявало, че в 04,45:21 св. М. се обръща надясно и се насочва към мястото,
където се намират обвиняемите лица. Той се отдалечава от своята компания, като
приближава мястото, където се намират обвиняемите. На сн. 3 от камера 14 се
виждало, че той стои изправен и леко разкрачен пред друг човек, като ръцете на М.
са свити в лактите и вдигнати нагоре, на нивото на раменете. От същата снимка
се установявало ,че това е привлякло внимането на приятелите на М.. Следващата
снимка от същата камера под № 4 показва отново М. в гръб, който е стъпил на
крачка наляво, приведен наляво, като очевидно се подпира на облегалката на
фотьойлите между сепарето, където са били обвиняемите през вечерта и второт
опразно сепаре. На една линия със св. М.о се виждал торс на жена, с руса коса и
бяла блуза с къс ръкав, която се е извърнала леко надясно в посока на М.. От
времевата поредност на снимките можело да се направи обоснован извод, че М. е
бил застанал именно пред тази жена и че той е имал съприкосновение с нея.
Посочените записи опровергавали твърдението на свидетелите от компанията на
пострадалия, че никой включително и постр. М. не се е отдалечавал от сепарето
,на което са били настанени. От видеозаписите на охранителните камери се
установявал още един контакт осъществен между постр. М. и св. Ч., непоследтвено
преди възникването на конфликта. В 4,45,20 часа постр. М. се приближил към
танцуващата в този момент Ч.. Съгласно протокол за оглед на ВД на л. 35 т. 3 –
на заден план около 4,45,20 часа в дъното от лявата страна на кадър влиза
танцуваща жена с руса коса, облечена в бяла тениска и синя блуза. От дъното в
кадър влиза мъж, облечен в бяла тениска, с апликация в педната й част и дълъг
панталон, като същият приближава към танцуващата жена с руса коса. В дъното зад
мъжа се появява жена, която го дъпра за тениската и двамата излизат от кадър в
посока западния край на питейното заведение , около 4,45,35 часа. Наред с това
следвало да се отчетат показанията на св. П. М.а, която е заявила ,че св. М. бил видимо употребил
алкохол и обикалял масите в заведението.
За това свидетелства св. П. М.а. Същата е студентка ,не познава обвиняемите,
познавала е св. Н. и св. М., и св. Б.. Нейните показания се подкрепят от
показанията на св. А.П./ л. 47, т. 2-ри/, който посочва, че е наблюдавал постр.
М. как ходил „поне 10 пъти „ при „М.“. Св. М. М. /л. 81, т. 5/ отрича същата вечер да е имала въобще контакт
с пострадалия. Същата заявява, че възприела как студентите подвиквали към
обвиняемите. За последващото сбиване свидетелката заявява, че е започнало с
провокация „някой от студентите нещо каза или направи на компанията на Б. и Ф.
и от там тръгна цялата работа“. Св. П. М.а също забелязала, че св. М. е бил повлиян от алкохола. Нейните
показания съответствали на показанията на св. П. и св. А.. Наред с това било
установено, че св. Г., Ж., св. М., Б., Танев и Н. не са наблюдавали дейстията
на М. непосредствено преди побоя. Св. Т. в показанията си от 13.02.2018г. заявява, че от „моята компиня разбрах, точно
вече не мога да си спомня кой ми го каза, но разбрах, че М. първи е отишъл да
разговаря с тези хора, които го удариха…“.
Св. О. А. също посочва
св. М. М. като човека, който е обикалял в заведението и твърди, че той е
„досаждал“ на св. А.Ч.. Изводът който е направен, след анализ на показанията на
свидетелите и обясненията на обвиняемите, че в показанията на свидетелите,
които са от компанията на двамата пострадали, не се съдържала информация за
всички факти ,предхождащи конфликта.
Прието е, че от
обясненията на обвиняемите се установявало, че постр. М. неколкократно се е
приближавал към танцуващите св. А.Ч. и обв. И. Д.. Според обясненията на обв. Б.
Д. , св. М. М. е „изблъскал“ А.Ч. и е започнал да го обижда „на майка“. Според
обв. Ф.Д., тогава обв. Б. Д. и обв. В. Д. са се намесили, като са отстранили
св. Ч. и предупредили св. М. „да не прави така, че ще стане проблем“. Обв. Ф.Д.твърди,
че тогава към св. М. са се присъединили неговите приятели от компанията и двете
групи се скарали, като си разменили обиди. Обв. И. Д. също твърди, че обв. Б. Д.
се намесил защото „видял, че между мен и това момче става нещо и се приближи да
му каже да не се заяжда…“. Обвиняемите посочват, че именно по тази причина
преди побоя са отишли при студентите. Твърдят, че на няколко пъти постр. М. се
приближавал към тях и с поведението си пречел на А.Ч. – приятелка на обв. И. Д..
Въпреки няколкократните предупреждения, включително като са отишли на масата на
студентите, М. не преустановил това свое демонстративно поведение. Според св. М.М.,
обвиняемите са отишли „направо“ при М. М.. Това тяхно поведение , съобразено с
поведението на постр. М. преди конфликта, водело до извода, че същите са
десйтвали водени от конкретен мотив. Предви това, е рието, че в случая не може
да бъде направен безспорен и категоричен извод за липса на мотив за нанесения
впоследствие побой. Описано е, че обсъдените доказателствени източни, както и
кадрите от видеозаписите на охранителната камера, фиксирали обстановката
непосредно преди побоя давали основание да се приеме, че преди конфликта постр.
М. е проявил по отношнеие на другите присъстващи поведение , което е
предпоставило възникването на последващия конфликт. Предвид липсата на други
видоезаписи, освен приобщените такива, с голед и на гласните доказателства и
описаните противоречия между показания от групата на компанията на пострадалия
и останалите свидетели е направен извод, че оставали неопровергани обясненията
на обвиняемите лица относно поведението на постр. М. преди началото на
конфликта.Направен е извод, че не
едоказано по безспорен и категоричен начин липсата на мотив, обусловил
настъпването на последващото сбиване.
Относно проявените преди
сбиването други прояви от страна на обвиняемите е посочено, че още при
влизането, поведението на обвиняемите привлякло вниманието на компанията на
пострадалия. Някои от обвиняемите били съблечени до кръста ,двама били с шапки
с прорези на очите и устата, обвиняемите се забавлявали шумно и видно от
показанията на св. М.М. и св. Е.Б. ,докато последните двама танцували някои от
компанията на обвиняемите хвърлил стъклена бутилка в краката им. Разпитаните по
делото свидетели, които познавали обвиняемите от преди твърдят, че това
поведение било обичайно за тях. От техните показания се установявало
недвусмислено, че по-бурното веселие от страна на обвиняемите не е предизвикало
недоволство или възмушение в присъстващите. Това веселие не било предизвикало
такова недоволство и в компанията на пострадалия, които са останали в
заведението. От показанията на обвиняемите се установява, че когато са отишли в
завединето *** то е било празно, поради което и те се забавлявали и по-шумно. От показанията н асвидетилет
безспорно се установява, че след като заведението се напълнило, вероятно след
забележка от персонала /св. Г.Г./обвиняемите се облеки и преустановили шумното
си поведение. Изложеното давало основание да се приеме, че това по-шумно и
по-бурно поведение на обвиняемите лица не било израз на тяхното намерение да
нарушат обществения ред и да проявят явно неуважени към обществото. Допълнителен
аргумент за това било и обстоятелството, че в последствие при напълване на
завединето, обвиняемите преустановили тези действия. Обсъдено е, че по делото били налице твърдения на св. Г.Г., че
преди настъпване на конфликта обвиняемите
са отправяли обиди към компанията на постр. М., но доказателства в тази насока
не били събрани. По делото не
билисъбрани доказателства и за това кой е хвърли бутилката в краката на св. Б.
и св. М., като се предполагало, че това е станало от лице от компанията на
обвиняемите. Прието е, че дори това предположение да бъде доказано, видно от
последващите събития, сбиването не било предизвикано от хвърлената бутикла в
краката на двамата свидетели. Горното давало основани да се направи извод, че
не били събрани доказателства за проявено хулиганско поведение от страна на
обвиняемите лица преди настъпването на конфликта, което поведение да се намира
в пряка и непосредствена причинна връзка с развилите се в последствие събития.
Посочено е, че постановление № 2/1974 г. по н.д. № 4/1974г. на Пленума на
Върховния съд било приложимо и за
разпоредбата на чл. 131 ал. 1 т. 12 от НК. Позовава се на константната практика
на ВС и ВКС, че за да е налице квалифициращият елемент „Хулигански подбуди“ е
необходимо преди или по време на извършването му деецът да извърши хулигански
действия, които са съпроводили престъплението. Когато престъплението е
извършено по личен мотив, а не по „хулигански подбуди“ , деянието не следвало
да се квалифицира като такова, извършено по хулигански подбуди. Прието е, че от
материалите по делото не били събрани категорични доказателства, от които да се
направи обоснован правен извод , че по време на извършване н апрестъплението,
както и преди него или след това обвиняемите са демонстрирали хулиганско
поведение, че чрез буйство непристойно поведение или други хулигански прояви е
изразено незачитане на установения в страната правов ред или нормите на
нормалното гражданско общество или правата и интересите на гражданите. А такова
задължително следвало да е доказано при престъпление с квалифициращ елемент
„хулигански подбуди“. Посочено е, че в хода на разследването били извършени
всички необходими и възможни процесуално-следствени дейстивя ,при което била
установена фактическа обстановка, която не позволявала да се изгради несъмнен
правен извод, че телесната повреда на пострадалите е причинена по хулигански
подбуди – с цел да бъде демонстрирано „явно неуважени към обществото“. . Прието
е, че не е доказано по безспорен и категоричен начин наличието на
квалифициращия елемент „хулигански подбуди“ при извършване на деянието. Не били
събрани доказателства от които да е видно, че побоят е бил нанесен от
обвиняемите след тяхна предварителна уговорка, безспорно всеки от тях е
участвал в изпълнителното деяние на престъплението, като е нанасял удари на
всеки от пострадалите, но само един то тях е държал бутилка и с нея бил нанесъл
инкриминирания удар с бутилка , която се строшила при съприкосновението с
лицето на пострадалия М.. Така според св. Ж. нападателят с бутилката я държал
скрита зад гърба си, което отново поставя под съмнение знанието на останалите
обвиняеми за това обстоятелство. Не се доказал по категоричен начин наличие на
общност на умисъла от страна на всички обвиняеми за причиняване на телесната
повреда на постр. М., тъй като техните десйтвия – нанасяне на удари с юмруци
или ритници не би довел до съставомерния резултат. Безспорно състоянието на
заведението след побоя било такова, че се наложило да се преустанови работата
му за вечерта. Житейски логично било събитията, макари развили се в рамките на по-малко от две
минути , да са предизвикали негодувание и възмушение. Последното обаче не
означавало, че са налице хулигански подбуди, защото водени от необходимостта да
си изяснят отношенията, обвиняемите са действали с конкретен мотив и нямало
доказателства, че същите са целели да нарушат обществения ред като
демонтстрират явно неуважение към обществото. Поради липсата на доказаност на
общност на умисъла е прието, че са налице основания на чл. 243 ал. 1 т. 2 от НПК за изцяло прекратяване на досъдебното производство по отношение на
обвиняемите Б. Д., Р. Д., В. Д. и И. Д., а по отношение на Ф.Д.в частта относно
квалифициращия признак по чл. 131 ал. 1 т. 12 от НК. Посочена е разпоредбата на
чл. 161 от НК, причиняването на леки телесни повреди на повече от едно лице –
по чл. 131 ал. 1 т. 4 вр. чл. 130 от НК е престъпвение от частен характер, за
което наказателното производство се образува по тъжба на пострадалия. Направен
е извод, че досъдебното производство следва да продължи да се води срещу обв. Ф.Д.за престъпление по чл. 129 ал.
1 от НК. Направен е ивод за недоказаност на обвинението досежно частта за
наличие на хулигански подбуди, поради което на основание чл. 243 ал. 1 т. 2 от НПК воденото досъдебно производство в тази му част следвало да бъде прекратено
по отношение на всички обвиняеми.
Предвид на това е постановено
прекратяване на досъдебно производство № 60/2016 г. по описа на РУ ******/преписка
118/2017 на СвР/ в частта относно обвинението по чл. 131 ал. 1 т. 12 от НК по
отношение на всички привлечени обвиняеми лица, прекратено е изцяло на основание
чл. 243 ал. 1 т. 2 от НПК ДП № 60/2016г. по описа на РУ МВР ******/преписка
118/2017г на СвРП по отношение на обвиняемите Р.С.Д., Б.Р.Д., В.И. Д. и И.Ю.Д.,
като е постановено наказателното производство да продължи да се води срещу обв.
Ф.Ш.Д.за престъпление по чл. 129 НК, като е постановено и връщане на описаните
веществени доказателства и да останат приложени по делото.
При анализа на събраните
доказателства съдът направи извод за основателност на жалбата на М. М., поради
следното:
В постановлението за частично прекратяване на
наказателното производство липсва изложение на фактическите обстоятелства по
делото и съвкупната преценка на всички събрани но досъдебното производство доказателства.
Направен е частичен анализ защо показанията на някои от свидетелите не следва
да бъдат кредитирани, същевременно е
обсъдено защо се кредитират обясненията на обвиняемите, но липсва подробно
описана фактическа обстановка в постановлението. Самата описана фактическа
обстановка в постановлението, съдържа
основно възпроизведени твърдения на разпитани по делото лица, както и
възпроизвеждане на протокол за оглед на веществени доказателства, отчасти съпоставяне на свидетелските показания, на
обясненията на обвиняемите, с протоколите за оглед на веществени доказателства.
Следва да се посочи, че в даденото описание от прокурора е посочено, че обв. Ф.Д.с
донесена от него утилка ударил св. М. в главата, като бутилката се счупила и
порязала М. в лявата част на лицето. Описано е ,че въпреки, че вече течала кръв
от лицето му, той останал на място. След това е описано, че при сбиването
,лицата от двете компании са си разменяли удари. Тук липсва описание какви
точно удари след това са нанесени на М., същевременно е цитирано заключението
на съдебно-медицинската експертиза, която посочва какви телесни увреждания е
получил М.. Следователно от направеното описание в обжалваното постановление не
може да се направи извод за механизъм на уврежданията, тъй като не са посочени
какво точно удари са нанесени на М.. На следващо място във възприетата от
прокурора фактическа обстановка е посочено, че св. Т. се намесил за да защити
св. М. , но неустановено лице го ударило зад коленете. Св. Т. загубил
равновесие и паднал на земята , като последвали ритници в тялото и главата.
Липсва каквото и да е описание от едно лице ли са нанасяни тези удари или от
повече лица. Липсва дори описание какво се вижда на записа на
охранителните камери. Прокурорът е стигнал в описанието на фактите до момента ,
в който пострадалия М. бил ударен с бутилката. Или не е описано след удара с
бутилката последващите удари, които са заснети на записа на охранителните
камери – удари с юмрук в лицето , от лица, описани в протокола за оглед в том III, не е обсъдено и как след един от ударите е блъснат, след което пострадалия пада назад
и сяда на дивана , а е описано единствено „при сбиването лицата от двете
компании взаимно си разменяли удари“. Или липсва каквото и да е описание какви
удари и от кого са му нанесени след удара с бутилка, същевременно при описание
на направените изводи, прокурът приема, че не било доказано наличието на
общност на умисъла от страна на всички обвиняеми за начилието на общност на
умисъла от страна на обвиняемите за причиняване на телесната повреда на постр. М..
Не е ясно как прокурора е достигнал до този извод, след като въобще във
описаната фактическа обстановка липсва каквото и да е описание на последвали
удари. В настоящия случай липсва изложение на това, което прокурорът приема за
установено след съобразавяне и преценка на всички събрани по делото
доказателства. Напротив, хаотично са посочени събрани в хода на досъдебното
производство доказателства, част от тях са анализирани, но липсва пълно описание на фактическото положение, прието от
прокурора. Прието е от прокурора, че в
случая не може да бъде направен безспорен и категоричен извод за липса на мотив
за нанесения впоследствие побой на св. М., позовавайки се, че обвиняемите са
отишли „направо“ при М. М. , което им поведение било съобразено с поведението
на постр. М. преди конфликта и това водело до извода, че същите са действали
водени от конкретен мотив. Липсва каквото и да е изложение от какъв мотив са се
водили по отношение нанесени удари на св. Т.. Направените изводи при една
непълно установена фактическа обстановка се явяват неправилни. Едва при напълно
установена фактическа обстановка, направена след анализ на всички
доказателства, биха могли да се направят изводи , включително и дали деянието е
извършено по хулигански подбуди. Установяването на отношенията преди сбиването
ще даде възможност да се направи извод за мотива на обвиняемите да започнат
сбиването, а след пълен анализ на доказателства , в случай, че се приеме, че е
без явен мотив, следва да се съобразят всички установени по делото
обстоятелства – начина, по който двете компании са се възприели , като се
обсъди и времето, мястото, обстановката и обстоятелствата, при които са
нанесени ударите, включително и да обсъдят показанията на свидетелите, как са
възприели въпросното сбиване – показанията на свидетелите Г., Ж., А., П., както
и показанията на Св. И. - полицейски
служтиел, който разказва, че е друг път е посещавал служебно сигнали за
сбивания, но останал шокиран от видяното в заведението тогава. Следва да се
посочи и, че едва след описание на всички нанесени удари, цялата фактология, би
могло да се направи обсъждане , респективно извод дали има общност на умисъла
или не.
Ето защо
постановлението, с което е прекратено ДП № 60/2016г. по описа на РУ МВР ******/преписка
118/2017г. на СвР/ в частта относно обвинението по чл. 131 ал. 1 т. 12 от НК по
отношение на всички привлечени обвиняеми лица, с което е прекратено изцяло ДП №
60/2016г. по описа на РУ МВР ******/преписка № 118/2017г. на СвРП/ по отношение
на обвиняемите Р.С.Д., обв. Б.Р.Д., обв. В.И. Д. и обв. И.Ю.Д. и е постановено
наказателното производство да продължи да се води срещу обв. Ф.Ш.Д.за
престъпление по чл. 129 от НК и е направено произнасяне по веществените
доказателства, следва да се отмени, като делото се върне на прокурора за
продължаване на наказателното производство, при спазване на горните
указания относно прилагането на закона.
Водим от горното, и на основание чл.
243 ал.6 т.3 от НПК , съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ Постановлението за частично
прекратяване на наказателно производство
от 23.09.2020г. на прокурор К.Тодорова при Районна прокуратура
гр.******, с което е прекратено ДП № 60/2016г. по описа на РУ МВР ******/преписка
118/2017г. на СвР/ в частта относно обвинението по чл. 131 ал. 1 т. 12 от НК по
отношение на всички обвиняеми лица, с което е прекратено изцяло ДП № 60/2016г.
по описа на РУ МВР ******/преписка № 118/2017г. на СвРП/ по отношение на
обвиняемите Р.С.Д., обв. Б.Р.Д., обв. В.И. Д. и обв. И.Ю.Д. и е постановено
наказателното производство да продължи да се води срещу обв. Ф.Ш.Д.за
престъпление по чл. 129 от НК и е направено произнасяне по веществените
доказателства по делото.
Връща делото на прокурора за
продължаване на наказателното производство, при спазване на горните указания
относно прилагането на закона.
Определението подлежи на обжалване или протест пред ВТОС в
7 дневен срок от съобщаването.
Да се изпрати съобщение до РП ******, М.
М., и обв. Р.С.Д., обв. Б.Р.Д., обв. В.И.
Д. и обв. И.Ю.Д. и обв. Ф.Ш.Д..
РАЙОНЕН СЪДИЯ: