№ 22
гр. Плевен, 31.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ К. ГРЪНЧАРОВ
Членове:ЦЕЗАРИНКА ХР. ЙОСИФОВА-
ЙОТКОВА
МАРИАН В. ИВАНОВ
при участието на секретаря ЙОВКА СТ. КЕРЕНСКА
в присъствието на прокурора Д. К. М.
като разгледа докладваното от МАРИАН В. ИВАНОВ Частно наказателно
дело № 20254400200090 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл.32 ал.1, във вр. с чл.16 ал.1-8 от Закона за
признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане
и решения за налагане на финансови санкции.
Образувано е по искане на Федерална служба по правосъдие- Германия
за изпълнение на парична санкция по Рамково решение 2005/214/ПВР на
Съвета от 24 февруари 2005г. Към искането е приложено Удостоверение по
чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета Европейския съюз, относно
прилагане на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, за
признаване и изпълнение на влязло в сила решение, с което е наложена
финансова санкция на българския гражданин В. А. А..
Прокурорът изразява становище, че следва да се признае решението и
съответно изпълнява финансовата санкция по отношение на засегнатото лице.
Излага становище, че представеното заверено копие от пълномощно е без
значение за предмета на делото. Сочи, че същият е бил уведомен от немските
власти за решението, съгласно законодателството.
Засегнатото лице В. А. А., редовно призован, се явява лично. Същият
твърди, че с пълномощно е бил предоставил автомобила с регистрационния
номер, записан в удостоверението от немските власти. Позовава се на това
пълномощно, като твърди, че не е карал той автомобила и до настоящия
момент е имало и други глоби, които са плащани от неговия приятел, на
1
когото е предоставил автомобила. Същевременно, твърди че е бил уведомен
от немските власти за наложената глоба – предмет на настоящото дело, но те
били на немски.
Съдът, след като се запозна и прецени материалите по ЧНД №90/2025
година по описа на Окръжен съд – Плевен, както и с приетото в съдебното
производство писмено доказателство, намира за установено следното:
С удостоверението по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета
на Европейския съюз относно прилагане на принципа за взаимно признаване
на финансови санкции, е представено за признаване решение от 31.05.2024г.,
влязло в сила на 25.06.2024г., постановено от несъдебен орган Zentrale
Bubgeldstelle Speуer, рег. №17.3538707.0, с коeто на българския гражданин В.
А. А., роден на **********г., жив. гр.**********, е наложена финансова
санкция в общ размер от 128,50 евро.
Видно от съдържанието на удостоверението в превод на български език
е, че на В. А. е наложена финансова санкция с решение постановено от
несъдебен орган, за извършено административно нарушение - „превишаване
на скоростта“ Посоченото нарушение е извършено на 10.04.2024г. в 23:11 часа
с автомобил рег.№ ********, извън населено място. Превишената
допустимата максимална скоростта е с 21 км/ч (установена скорост- 121 км/ч,
при допустима скорост- 100 км/ч.) Същото представлява административно
нарушение съгласно чл.41, ал.1, в съвкупност с Приложение 2, чл.49 от
Правилника за движение по пътищата (StVO), чл.24 от Закона за движението
по пътищата (StVG), 11.3.4 от Федералния каталог за финансови санкции
(BKat).
Съобразно чл.3 ал.1 т.1 от ЗПИИАКОРНФС, решението на издаващата
държава за налагане на финансова санкция, е влязъл в сила акт на несъдебен
орган, за извършено административно нарушение.
Извършеното деяние в издаващата държава – Германия, касае поведение
което нарушава разпоредбите за движение по пътищата, включително
нарушения на разпоредбите за времетраенето на управление и почивка на
МПС, както и разпоредбите относно опасни товари.
Нарушението за превишена скорост в населено място е визирано в
чл.182, ал.2, т.3 от Закон за движение по пътищата/ЗДВП/, като се
санкционират и по българското законодателство. Решението е относимо към
нарушенията на правилата за движение по пътищата, поради което и на
основание чл.30 ал.2 т.1 пр.1 от ЗПИИАКОРНФС, двойната му наказуемост не
се изисква. Постановено е срещу физическо лице, което по българското
законодателства носи наказателна отговорност и подлежи на наказателно
преследване за деянието, предмет на решението. Решението е било писмено и
В. А. е бил уведомен съгласно законодателството на решаващата държава,
лично или чрез упълномощен според националния закон представител,
относно правото си да обжалва решението, както и за сроковете за обжалване.
В съдебното заседание е представено и прието, като доказателство, заверено
ксерокопие на пълномощно от засегнатото лице, от което е видно, че на
20.10.2023 година същият е предоставил на друго лице – А. Т. да управлява
лекия автомобил с рег. № ********. Въз основа на това същият твърди, че не
управлявал той лекия автомобил, а лицето, на което го е предоставил по
2
пълномощното. Твърди, че и други наложени глоби на това лице са
заплащани, но не от него, а от упълномощения.
Настоящият съдебен състав намира, че не следва да се приеме
възражението на засегнатото лице, като основателно. Не са налице безспорни
доказателства, независимо от представеното пълномощно, че друго лице е
управлявало въпросния автомобил. Дори и да е така, обаче, в такова
производство съдът не следва и няма право да обсъжда влязлото в сила
решение на чуждата държава. Тоест, по същество, да ревизира чуждия съдебен
акт, като провежда самостоятелно съдебно следствие относно авторството на
деянието, осъществяващо административното нарушение. Освен това,
формално твърдяното от засегнатото лице не е и основание посочено в чл.35
от ЗПИИАКОРНФС за отказ от признаване на чуждото решение. Основен
аргумент на съда е и твърдяното от засегнатото лице, което е и посочено в
удостоверението на издаващата държава, а именно, че същият е бил уведомен
за постановеното решение и е имал възможност и право да го обжалва
конкретно във връзка с твърденията му, че автомобилът е бил управляван от
друг. Тоест, той е могъл да посочи кое е това лице и къде се намира.
Не са събрани доказателства, че срещу засегнатото лице за същото
деяние в Р.България или друга държава, различна от издаващата и от
изпълняващата, е постановено и приведено в изпълнение решението за
налагане на финансова санкция. Давността за изпълнение на решението не е
изтекла по българското законодателство и решението не се отнася за деяние
подсъдно на български съд. Не е налице имунитет или привилегия по
българското законодателство, което да прави изпълнението на решението
недопустимо. Същото се отнася до деяние, извършено в Германия, за
поведение, което нарушава разпоредбите за движение по пътищата.
В. А. А., ЕГН:**********, роден на **********г., е български
гражданин с постоянен и настоящ адрес гр. ********, поради което е налице и
една от предпоставките на чл.30 ал.3 от ЗПИИАКОРНФС.
С оглед горното следва представеното решение да бъде признато.
Съобразно чл.16, ал.8 от ЗПИИАКОРНФС, следва да се определи
равностойността по валутния курс на БНБ, към деня на постановяване на
решението, която за 1 евро е 1,95583 лева.
Наложената финансова санкция в размер на 100 евро за
административното нарушение е с левова равностойност 195,58лв., а за
разходите по административното производство в размер на 28,50 евро с
левова равностойност 55,74 лева, или общо в размер 128,50 евро с левова
равностойност 251,32лв.
По изложените съображения и на основание чл.32 т.1, вр. с чл.16 ал.7 т.1
от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация
или отнемане и решения за налагане на финансови санкции, Плевенският
окръжен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА и ДОПУСКА ИЗПЪЛНЕНИЕ на решение рег.
№17.3538707.0 от 31.05.2024г., влязло в сила на 25.06.2024г.,постановено от
3
несъдебен орган Zentrale Bubgeldstelle Speуer, с коeто на бълг.гражданин В.
А. А., с ЕГН:**********, роден на **********г. в град Плевен, с постоянен и
настоящ адрес гр.********, , за нарушение на чл. 41, ал. 1, в съвкупност с
Приложение 2, чл. 49 от Правилника за движение по пътищата (StVO), чл.24
от Закона за движението по пътищата (StVG), 11.3.5 от Федералния каталог за
финансови санкции (BKat) на издаващата държава, е наложена финансова
санкция за административно нарушение в размер 100 евро с левова
равностойност 195,58лв, а за разходите по административното производство в
размер на 28,50 евро с левова равностойност 55,74лв. или общо в размер на
128,50 евро, с левова равностойност 251,32 лева.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на ТД – НАП – Велико Търново,
офис гр. Плевен, за изпълнение.
На основание чл.13, ал.1 от ЗПИИАКОРНФС, направените разноски по
признаване изпълнение на решението остават за сметка на Република
България.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд - гр. Велико
Търново в седмодневен срок от узнаване за постановяването му, като
обжалването не спира изпълнението на решението.
ДА СЕ УВЕДОМИ незабавно компетентния орган на издаващата
държава - Австрия.
КОПИЕ от уведомлението по чл.38, ал.1, т.1 от ЗПИИАКОРНФС да се
изпрати на Министерство на правосъдието на Република България, съобразно
чл.38, ал.2 от същия закон.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4